Фани Мае

Последната бивша жена на Маккай открито проявяваше неприязненото си отношение към БюСаб. „Те те използват!“ беше му заявила тя веднъж.

Тогава той се бе замислил над това. Запитал се бе дали това не е причината той самият толкова лесно да привикне да използва другите. Жена му беше права, разбира се.

Маккай се сети за думите й, докато двамата с Фурунео се носеха към брега в мобила. В главата му се въртеше един въпрос. Как ли ме използват този път? Ако оставеше настрана вероятността да е бил принесен в жертва, все още оставаха много други възможности. Дали се нуждаеха от юридическия му опит? Или са го избрали заради нетрадиционния му подход към междувидовите отношения? Очевидно имаха предвид някакъв специален вид „легален“ саботаж, но какъв точно? Защо инструкциите му бяха толкова лаконични?

Трябва да откриеш и да установиш контакт с Кейлбана, нает от мадам Млис Абнет, или с който и да е друг Кейлбан, с когото можеш да влезеш във връзка. После трябва да предприемеш съответните действия.

Съответните действия?

Маккай поклати глава.

— Защо избраха точно теб за тази работа? — попита Фурунео.

— Защото знаят как да ме използват — отвърна Маккай.

Наземният мобил, управляван от щурмовак, направи рязък завой и пред тях се разкри гледката на скалистия бряг. Нещо проблясваше в далечината сред черните вулканични скали и Маккай забеляза два въздухоплана да кръжат над него.

— Това ли е? — попита той.

— Да.

— Колко е часа по местното време?

— Остават около два часа и половина да залез слънце — отвърна Фурунео. — Ако в онова нещо там има Кейлбан и той изведнъж реши да… изчезне, мислиш ли, че яростинът ще може да ни защити?

— Искрено се надявам да може — каза Маккай. — Защо не дойдохме до тук с въздухоплан?

— Хората тук на Кордиалити са свикнали да ме виждат в наземен мобил, освен ако не съм тръгнал на официална акция, която изисква скорост.

— Искаш да кажеш, че никой още не знае за това тук?

— Само наблюдателите от този участък на брега, но те са на заплата при мен.

— Доста добре си организирал нещата — каза Маккай. — Не ти ли се струва, че малко се престараваш?

— Правя каквото мога — отвърна Фурунео. После потупа шофьора по рамото.

Мобилът зави и спря на едно широко плато, от което се виждаха няколко скалисти островчета и ниския вулканичен шелф, където бе спрял хидробола на Кейлбана.

— Знаеш ли, все се питам дали наистина знаем какво всъщност представляват тези хидроболи.

— Просто домовете на Кейлбаните — изсумтя Маккай.

— Така казват всички.

Фурунео слезе от мобила. От студения вятър старата рана в бедрото го преряза.

— От тук ще продължим пеша — каза той.

Докато се спускаха по стръмната пътека надолу към вулканичния шелф, Маккай на няколко пъти мислено благодари за имплантираната под кожата му гравитационна мрежа. Ако политнеше, тя щеше да забави скоростта на падане, така че да не се нарани тежко. Но тя не можеше да му помогне, ако се сгромолясаше върху назъбените канари, където се разбиваха вълните. Не му предлагаше и никаква защита срещу студеният вятър и водните пръски от разбиващите се вълни.

Съжали, че не бе облякъл топлоакумулиращия гащиризон.

— Не очаквах да е толкова студено — каза Фурунео, когато с леко накуцване тръгна по шелфа. Махна на въздухопланите. Един от тях отпусна крилата си и продължи бавно да кръжи над хидробола.

Фурунео се запрепъва напред, следван от Маккай. Прескочи една локва образувана от прилива, присви очи и наведе глава напред срещу водните пръски, навявани от вятъра. Грохотът на прибоя тук бе много силен. Трябваше да се надвикват, за да се разбират.

— Виждаш ли? — извива Фурунео. — Изглежда доста поочукан.

— Тези неща бе трябвало да са неразрушими — отвърна Маккай.

Хидробола беше около шест метра в диаметър. Изглеждаше доста здраво вкопан в шелфа. Около половин метър от основата му се губеше в една вдлъбнатина в скалата, прилична на удобно гнездо.

Маккай изпревари Фурунео и избърза към подветрената страна на хидробола. Остана там с ръце в джобовете, потръпвайки от студ. Заоблената гладка повърхност на съоръжението не можеше да спре леденият вятър.

— По-голям е, отколкото очаквах — каза той, когато Фурунео застана до него.

— За първи път ли виждаш такова чудо отблизо?

— Ъхъ.

Маккай заразглежда хидробола. Матовата метална повърхност бе осеяна с малки обли издатинки. Стори му се, че не са безразборно пръснати, а следват някаква система. Може би бяха някакви сензори? Или контролни уреди? Точно срещу него се виждаше някаква драскотина, като белег от удар. Но когато Маккай прокара ръка по нея, повърхността му се стори абсолютно гладка.

— Ами ако все пак не сме прави за тези неща? — попита Фурунео.

— Ммм?

— Ако те изобщо не са домове на Кейлбаните?

— Нямам представа. Помниш ли инструкциите?

— Да, намираш „малката заоблена изпъкналост“ и почукваш по нея. Вече опитахме това. Ето, има една точно от лявата ти страна.

Маккай с мъка се извъртя и пристъпи в указаната посока, междувремено окъпан от облак водни пръски, навян от вятъра. Треперейки от студ, протегна ръка и почука по указаната издатинка.

Нищо не се случи.

— На всички инструктажи, които съм посещавал, казваха, че тук все някъде трябва да има врата — изсумтя Маккай.

— Но не вярвам да са ти казали, че вратата трябва да се отвори всеки път, когато почукаш на нея — отвърна Фурунео.

Маккай продължи да обхожда хидробола. Намери друга издатинка и почука.

Нищо.

— Опитахме и тази — рече Фурунео.

— Чувствам се като пълен глупак. — каза Маккай.

— Може пък да няма никой в къщи.

— Мислиш, че е с дистанционно управление? — попита Маккай.

— Или пък е изоставен. Кораб напуснат от екипажа.

Маккай посочи една тънка зелена линия, дълга около метър, върху наветрената страна на хидробола.

— Това пък какво е?

Фурунео присви рамене и наклони глава срещу вятъра и водните пръски.

— Не си спомням да съм го виждал преди — отвърна, загледан в линията.

— Ще ми се да знам доста повече за тия проклети неща — изгрухтя Маккай.

— Може би не чукаме достатъчно силно — предположи Фурунео.

Маккай присви устни замислено. Извади комплекта с инструментите си и избра една пръчка слаб експлозив.

— Върни се от другата страна — каза.

— Сигурен ли си, че трябва да опиташ това? — попита Фурунео.

— Не.

— Е, ами тогава… — Фурунео присви рамене и се оттегли зад хидробола.

Маккай залепи парче от експлозива под зелената линия, прикрепи часовниковия механизъм и се присъедини към Фурунео.

Чу се глух тътен, почти удавен в грохота на прибоя.

Маккай изведнъж почуства странна тишина вътре в себе си. Ами ако Кейлбана се ядоса и извади някакво оръжие, което никой не е виждал до тогава? Втурна се към обратната страна на хидробола.

Над зелената линия се бе появила овална дупка, като че ли някой бе избил чеп от отвора на бъчва.

— Май уцели десятката — каза Фурунео.

Маккай подтисна раздразнението си, което знаеше че се дължи на яростина и каза:

— Ъхъ. Помогни ми.

Бе забелязал, че Фурунео много добре контролира реакцията на наркотика.

С помощта на Фурунео Маккай се покачи до овалния отвор и надникна вътре. Посрещна го слабо виолетово сияние. Нещо като че ли се раздвижи в сумрака.

— Виждаш ли нещо? — извика Фурунео.

— Не знам. — Маккай се отърколи вътре и тупна на застлан под. Опита се да се огледа, доколкото му позволяваше слабото виолетово сияние. Зъбите му тракаха от студ. Стаята очевидно заемаше цялата вътрешност на хидробола. Таванът бе нисък. От ляво върху стените потрепваха светлинки във всички цветове на дъгата. Точно срещу него, в другия край на стаята се намираше огромен съд с формата на супник. Стената отдясно бе покрита с цилиндри, сфери и пирамиди.

Усещането за раздвижване идваше откъм супника.

Изведнъж Маккай осъзна, че се намира в присъствието на Кейлбан.

— Какво виждаш? — извика Фурунео.

Без да откъсва поглед от супника, Маккай леко извърна глава:

— Тук има Кейлбан.

— Да вляза ли и аз?

— Не. Кажи на хората си и стой нащрек.

— Разбрано.

Маккай насочи цялото си внимание към супника. Гърлото му пресъхна. Никога преди не бе оставал насаме с Кейлбан. Това бе привилегия, запазена за научните изследователи, екипирани с цяла камара мистериозни инструменти.

— Аз… ъъъ… съм Йори Х. Маккай, Бюро по Саботаж — започна той.

В супника настъпи някакво леко раздвижване, което като че ли „излъчи“ значението на следните думи:

— Запознавам се с теб.

Маккай си припомни поетичното описание на Масарард в „Разговор с Кейлбан“.

Кой казва, че познава как говорят те? — пишеше Масарард. — Думите им се изливат разноцветни, като тайнствените знаци на Сожо. Безчувствени, разпръскващи се думи. Аз знам, че те говорят. Когато думите летят, не е ли туй и реч? О, Кейлбан, твойте думи изпрати ми и аз Вселената ще изумя със твоя разум.

Сега, когато „усети“ думите на Кейлбана, Маккай реши, че Масарард не е нищо повече от един претенциозен задник. Кейлбанът наистина „излъчваше“. Думите му се регистрираха от мозъка на разумните като звуци, но ушите отказваха да са чули каквото и да било. По същият начин въздействаха Кейлбаните и върху очите. Маккай чувстваше, че вижда нещо, но визуалните рецептори отказваха да се съгласят с това.

— Надявам се, че… ъъъ… не съм те обезпокоил — каза Маккай.

— Непознат термин „обезпокоил“ — отвърна Кейлбана. — Водиш ли придружител?

— Придружителят ми остана отвън — каза Маккай.

Обезпокоявам — непознат термин?!

— Покани твоя придружител — каза Кейлбана.

Маккай се подвуоми.

— Фурунео! Ела тук.

Планетарният агент се присъедини към него и застана от лявата му страна.

— Ама че студ е навънка — рече Фурунео.

— Ниска температура и висока влажност на въздуха — съгласи се Кейлбана.

Маккай, който се бе извърнал за да проследи влизането на Фурунео, видя как един капак се приплъзна и затвори отвора. Вятърът, пръските и шумът от прибоя изчезнаха.

Температурата в хидробола започна да се покачва.

— Ще стане доста горещо — каза Маккай.

— Какво?

— Ще стане горещо. Спомняш ли си инструктажите? Кейлбаните обичат гореща и суха среда. — Подгизналите му дрехи неприятно лепнеха по кожата.

— Имаше нещо такова — каза Фурунео. — Какво е положението?

— Поканени сме вътре — отвърна Маккай. — Не сме го обезпокоили, защото той просто не знае какво е това безпокойство. — Обърна се обратно към приличният на супник съд.

— Къде е той?

— Ей там, в онова нещо, което прилича на супник.

— Ъхъ… аз… ъъъ… да, добре.

— Можете да ме наричате Фани Мае — каза Кейлбана. — Аз мога да възпроизвеждам вида си и отговарям на вашият еквивалент за женски род.

— Фани Мае — чу се да произнася Маккай с доста глуповато изражение. Накъде, по дяволите, да гледам? Къде му е лицето на това проклето нещо? — Моят придружител е Аличино Фурунео, планетарен агент на Кордиалити към Бюрото по саботаж.

Фани Мае? По дяволите!

— Запознавам се с теб — каза Кейлбана. — Разрешете запитване относно целта на вашето посещение.

Фурунео пощипна дясното си ухо.

— Как го чуваме — поклати глава той. — Не мога да разбера, но…

— Няма значение! — рязко го прекъсна Маккай. И веднага си наложи да се успокои. По-спокойно сега. Как ли да му задавам въпросите на това нещо? Нематериалното присъствие на Кейлбана, шантавият начин, по който съзнанието му долавяше думите на съществото, всичко това в комбинация с яростина го правеше раздразнителен.

— Аз… имам заповед. — започна Маккай. — Търся Кейлбана, нает от Млис Абнет.

— Получавам твоите въпроси — отвърна Кейлбана.

Получава въпросите ми?

Маккай започна да върти главата си ту наляво ту надясно, като се чудеше дали няма да попадне на необходимия ъгъл на зрение, от който нещото срещу него ще придобие познати очертания.

— Какво правиш? — попита Фурунео.

— Опитвам се да го видя.

— Ти търсиш видима субстанция? — попита Кейлбана.

— Ъъъ, да — отвърна Маккай.

Фани Мае, помисли си той. Все едно да си в дните, когато за първи път бяха открити планетите на Гоакините, да си първият хуманоид от земен произход, който се среща с първият жабоподобен Гоакин и Гоакинът да се представи като Уилям. Откъде в цялата необятна Вселена Кейлбанът беше изровил това име? И защо?

— Ще поставя огледало, — каза Кейлбана, — което ще проектира отражението ми в плоскостта на съществуването.

— Дали ще го видим? — прошепна Фурунео. — Никой досега не е виждал Кейлбан.

— Шшшт.

Нещо овално, високо около метър, в зелено, синьо и розово се материализира над гигантската купа, без видима връзка с неприсъствието на Кейлбана.

— Представете си, че това е сцена, на която аз представям себе-същността си — каза Кейлбана.

— Виждаш ли нещо? — попита Фурунео. Визуалните центрове на Маккай извикаха във въображението му някакъв едва доловим намек, някакво усещане за много много далечен живот, чийто безплътен ритъм танцуваше сред пъстроцветния овал, като море, което бучи в празна раковина. Спомни си за един свой едноок приятел и за това колко трудно бе да задържиш вниманието си върху това единствено око, докато някаква сила постоянно влече погледа ти към другата, празната кухина. Не можеше ли проклетият глупак просто да си купи ново око? Не можеше ли…

Преглътна с мъка.

— Това е най-странното нещо, което някога съм виждал — прошепна Фурунео. — Ти виждаш ли го?

Маккай описа визуалното си усещане.

— Това ли виждаш и ти?

— Предполагам, че да — отвърна Фурунео.

— Опитът за визуално възприятие неефективен — каза Кейлбана. — вероятно изполвам недостатъчен контраст.

На Маккай му се стори, че долавя някаква жална нотка в думите на Кейлбана. Може би грешеше? Възможно ли бе Кейлбана да съжалява за това, че не са го видели?

— Всичко е наред — каза Маккай. — А сега можем ли да се върнем на въпроса за Кейлбана, който…

— Вероятно няма връзка с недоглеждането — прекъсна го Кейлбана. — Ние съществуваме в състояние за което няма еквивалент. „Все едно да спориш със нощта“, както казват вашите поети.

Усещането за някаква мощна въздишка се понесе от Кейлбана и заля Маккай. Наситена с печал, като догарящо огнище. Запита се дали яростинът не показва някакъв дефект. Емоционалната сила на усещането беше страховита.

— Усетили това? — попита Фурунео.

— Да.

Маккай почувства, че очите му парят. Започна да примигва. В промеждутъците, докато очите му бяха отворени, забеляза нещо подобно на цвете да се появява в овала. Беше тъмно червено на фона на виолетовата стая и цялото прорязани от черни нишчици. То бавно разцъфна, затвори се, разцъфна отново. Прииска му се да протегне ръка и нежно да го погали.

— Колко красиво — прошепна той.

— Какво е това? — тихо попита Фурунео.

— Мисля, че в момента наблюдаваме Кейлбан.

— Плаче ми се — каза Фурунео.

— Овладей се — предупреди го Маккай.

Прочисти гърлото си. Малки емоционално заредени частици се щураха из тялото му. Като че ли бяха откъснати от цялото и пуснати на воля. Ефектът от яростина бе напълно изчезнал.

Видението в овала бавно избледня. Емоционалният поток стихна.

— Уууф, — въздъхна Фурунео.

— Фани Мае — започна Маккай — какво беше…

— Аз съм този нает от Млис Абнет — каза Кейлбана. — Правилна употреба на глагола?

— Я, виж ти! — възкликна Фурунео. — Колко лесно било.

Маккай погледна към него, после към мястото откъдето бяха влезли. От овалният отвор нямаше и следа. Горещината в помещението бе започнала да става непоносима. Правилна употреба на глагола? Погледна към мястото, където трябваше да бъде Кейлбана. Нещо все още проблясваше над купата, но визуалните му центрове отказваха да го опишат.

— Това въпрос ли беше? — попита Фурунео.

— Млъкни за малко — сряза го Маккай. — Искам да помисля.

Няколко секунди минаха в мълчание. Фурунео усети как потта се стича по врата му под яката. Усещаше вкуса й в крайчетата на устните си.

Маккай мълчаливо седна и се загледа в огромния супник. Значи това беше Кейлбанът нает от Абнет. Все още изпитваше последиците от силното емоционално преживяване. Някакъв забравен спомен се мъчеше да изплува в съзнанието му, но той не можеше да го улови.

Наблюдавайки Маккай, Фурунео започна да се чуди дали Извънредният Саботьор не е изпаднал под хипноза.

— Още ли мислиш? — прошепна той.

Маккай кимна. После попита:

— Фани Мае, къде е жената, която те е наела?

— Координатите забранени за достъп — отвърна Кейлбана.

— Тя на тази планета ли е?

— Различни свръзки — каза Кейлбана.

— Май говорите на различни езици — каза Фурунео.

— От всичко което съм чувал и чел за Кейлбаните, точно това е и големият проблем — отвърна Маккай. — Трудности в комуникирането.

Фурунео обърса потта от челото си.

— Опитвал ли си да се свържеш с Абнет чрез трансмитер? — попита той.

— Не ставай глупав — отвърна Маккай. — Това бе първото нещо, което опитах.

— Е, и?

— Или Таприсиотите казват истината и не могат да осъществят контакта, или тя е купила и тях. Но това няма значение. Дори и да се бях свързал с нея пак нямаше да мога да разбера къде е. Как бих могъл да използвам монитора си при разговор с някой, който не носи монитор.

— Но, как би могла да купи Таприсиотите?

— От къде да знам? Що се отнася до това, как ли пък е могла да си наеме Кейлбан?

— Намесен обмен на ценности — каза Кейлбана. Маккай задъвка горната си устна. Фурунео се облегна на стената. Той знаеше какво притеснява Маккай. Трябваше много внимателно да се подхожда с тази почти непозната форма на разумен живот. Не се знаеше какво може да го обиди. Дори начинът, по който се задаваха въпросите можеше да придизвика неприятности. Би трябвало да дадат на Маккай един Ксеноексперт за помощник. Странно беше, че не са го направили.

— Значи, Абнет ти е предложила нещо ценно, Фани Мае? — предпазливо попита Маккай.

— Предлагам преценка — отвърна Кейлбана. — Абнет не може да се прецени като мила-добра-приятна-сърдечна… приемлива.

— Това ли е твоята… преценка? — попита Маккай.

— Вашият вид забранява бичуването на разумни — каза Кейлбана. — Фани Мае заповяда да бичуват мен.

— А защо ти… просто не отказа? — попита Маккай.

— Договорни задължения — отвърна Кейлбана.

— Договорни задължения — повтори Маккай и погледна Фурунео, който присви рамене.

— Попитай я къде отива за да бъде бичувана — каза Фурунео.

— Бичуването идва при мен — каза Кейлбана.

— Като говориш за бичуване имаш предвид бой с камшик, нали? — попита Маккай.

— Определението за бой с камшик предполага наказание — отвърна Кейлбана. — Неправилен термин. Абнет заповядва да ме бичуват.

— Това нещо говори като компютър — вмъкна Фурунео.

— Остави ме аз де се оправя — каза му Маккай.

— Компютърът представлява микропроцесорна машина — каза Кейлбана. — Аз жив организъм.

— Той не искаше да те обиди — бързо вметна Маккай.

— Обида не е възприета.

— Това бичуване причинява ли ти болка? — попита Маккай.

— Обясни „болка“.

— Причинява смущения в нормалното ти функциониране?

— Значението на термина установено. Възприятията разтълкувани. Тълкуванието не пресича свръзки.

Не пресича свръзки? помисли си Маккай.

— А би ли избрала да бъдеш бичувана? — попита той.

— Избор направен — отвърна Кейлбанът.

— Ами… би ли направила същия избор, ако трябва са избираш отново? — попита Маккай.

— Неясен термин — каза Кейлбана. — Ако отново се отнася до повторение, аз не избирам повторение. Абнет изпраща Паленки с бич и бичуването се случва.

— Паленки! — потръпна Фурунео.

— Не си очаквал нещо друго, нали — каза Маккай.

— Кое друго същество би се съгласило с такова задължение, освен някое с ограничен мозък и цяла грамада покорни мускули?

— Но, Паленки! Не можем ли да заловим…

— Още от началото знаехме какво би използвала тя — каза Маккай. — Къде можеш да заловиш едно Паленки? — Той присви рамене. — Защо Кейлбаните нямат понятия като болка и нараняване? Дали е въпрос на чиста семантика или пък им липсва необходимата нервна система?

— Нервна система познат термин — каза Кейлбана. — Всяка форма на разум трябва да притежава нервна система. Но болка… непреодолима несвързаност в значенията.

— Нали каза, че Абнет не може да понася гледката на страдание? — обърна се Фурунео към Маккай.

— Ъхъ. Как ли тогава наблюдава бичуването?

— Абнет наблюдава мой дом — каза Кейлбана.

Когато не последва по-нататъшно обяснение, Маккай заговори:

— Не разбирам. Какво общо има това?

— Това мой дом — каза Кейлбана. — Мой дом съдържа… свръзки? Много S-образни свръзки. Абнет притежава свръзки, за което тя плаща.

Маккай се зачуди дали Кейлбана не си прави някакъв майтап с него. Но от всичко, което се знаеше за тях, нямаше и намек от проявления на ирония. Объркване на думите, да, но не и преднамерени обиди и хитрувания. Макар че не разбираха и какво е това болка?

— Тази побъркана кучка Абнет. — промърмори Маккай.

— Физически необъркана — каза Кейлбана. — Сега изолирана в нейна собствена свръзка, но показва цялост по вашите стандарти — това преценка в нейно присъствие. Ако, обаче, се отнася до нейна психика, побъркана носи правилно описание. Какво аз вижда в нейна психика много заплетено. Мое визуално усещане показва странни цветни гънки, подредени неправилно.

— Ти виждаш психиката й? — преглътна Маккай.

— Аз вижда психика на всички.

— Свърши се с теорията, че Кейлбаните не можели да виждат — каза Фурунео. — Всичко е една илюзия, а?

— Как… как е възможно това? — попита Маккай.

— Аз заемам пространство между физическо и психическо — отвърна Кейлбана. — Това обясняват разумните от вашия вид с вашата терминология.

— Пълни глупости — Каза Маккай.

— Несвързаност в значенията — каза Кейлбана.

— Защо прие предложението на Абнет да те наеме? — попита Маккай.

— Няма подходящ термин за обяснение — отвърна Кейлбана.

— Несвързаност в значенията — каза Фурунео.

— Предполагам, да — каза Кейлбана.

— Аз трябва да намеря Абнет — каза Маккай.

— Изказвам предупреждение — каза Кейлбана.

— Внимавай — прошепна Фурунео. — Усещам гняв, който няма нищо общо с яростина.

Маккай му махна да мълчи.

— Предупреждение за какво, Фани Мае?

— Потенциална заплаха във вашето положение — каза Кейлбана. — Аз допускам моята… личност? Да, моята личност. Аз допускам моята личност да прояви отношение, което разумните от вашият вид може да приемат като не-приятелско.

Маккай се почеса по главата, чудейки се дали изобщо стигат до нещо подобно на разбирателство в този разговор. Ако това изобщо можеше да се нарече разговор. Искаше му се направо да зададе въпросите за изчезванията на Кейлбаните, за смъртните случаи и полудяванията, но се страхуваше от възможните последствия.

— Неприятелско — подсказа той.

— Правилно — отвърна Кейлбанът. — Жизнените процеси, които протичат във всички организми са взаимно свързани. Всяко същество остава свързано до момента, в който окончателното разпадане на свръзките го отдели от… мрежата? Да, структурата на останалите същества са свързани с Абнет. Ако настъпи съществено разпадане за моята личност, всички организми свързани в системата също го споделят.

— Разпадане? — попита Маккай, страхувайки се, че започва да разбира.

— Свръзките произтичат от контакта между различните видове разум, които се намират на различни нива на съзнанието — продължи Кейлбана, подминавайки въпроса на Маккай.

— Не съм сигурен, че разбирам какво имаш предвид под разпадане на свръзките — настоя Маккай.

— В контекста — каза Кейлбана — предполагаемото значение на абсолютното разпадане е противоположно на вашия термин удоволствие.

— Така няма да стигнем до никъде — промърмори Фурунео. Главата го болеше от опитите да възприема излъчваните от Кейлбана комуникативни импулси като реч.

— Играем си на синоними и антоними — каза Маккай. — Имаме едно положително съждение и неговото отрицание, а трябва да достигнем до някакво заключение, което да е по средата между тях.

— Всичко е по средата — каза Кейлбана.

— Предполагаемо значение, противоположно на удоволствие — промърмори Маккай.

— На нашият термин удоволствие — припомни му Фурунео.

— Кажи ми, Фани Мае, — започна Маккай — дали ние, другите разумни наричаме това абсолютно разпадане — смърт?

— Предполагаем приблизителен термин — отвърна Кейлбана. — Отрицание на взаимната осъзнатост, абсолютно разпадане, смърт — всички термини описват приблизително едно и също състояние.

— Ако ти умреш, много други също ще умрат, това ли е? — попита Маккай.

— Всички използвали S-образния ефект. Всички взаимносвързани.

— Всички? — Маккай бе шокиран.

— Всички от вашата… пулсация? Трудно понятие. Кейлбаните притежават термин за това понятие… равнина? Плоскост на съществуването? Предполагаем конкретен термин, еквивалентен на това понятие при вас липсва. Проблемът неизяснен. Това изключва взаимното разбирателство.

Фурунео докосна Маккай по рамото.

— Да не се опитва да каже, че ако тя умре, всички които са използвали пространствени врати загиват заедно с нея?

— Така изглежда.

— Не мога да повярвам!

— Доказателствата показват, че трябва да го повярваме.

— Но…

— Чудя се, колко ли време още й остава? — изрече гласно мислите си Маккай.

— Предвид ситуацията това е доста уместен въпрос — каза Фурунео.

— Какво предхожда твоето окончателно разпадане, Фани Мае? — запита Маккай.

— Всичко предхожда окончателното разпадане.

— Да, но ти приближаваш ли се към това абсолютно разпадане?

— Без избор, всички се приближават към окончателното разпадане.

Маккай изтри потното си чело. Температурата в хидробола продължаваше непрестанно да се покачва.

— Аз изпълнявам повелите на дълга — каза Кейлбана. — Запознах те с перспективите, които стоят пред вас. Разумните от вашата плоскост на съществуването не са способни, нямат нужните средства да променят последствията от моите отношения с Абнет. Съобщението прието ли е?

— Маккай, — попита Фурунео — можеш ли да си представиш колко от разумните са използвали пространствени врати?

— Почти всички, дявол да го вземе.

— Съобщението прието ли е? — повтори Кейлбана.

— Не знам — изстена Маккай.

— Трудност при възприемане на понятията — каза Кейлбана.

— Все още не мога да го повярвам — промърмори Маккай. — Съвпада с това, което някои от другите Кейлбани ни бяха съобщили, доколкото можахме да възстановим случилото се след бъркотията, която създадоха.

— Разбирам, че оттеглянето на подобните ми е създало объркване — каза Кейлбана. — Объркване е равно на бъркотия, така ли?

— Нещо такова — отвърна Маккай. — Кажи ми, Фани Мае, съществува ли непосредствена опасност да настъпи твоето… абсолютно разпадане?

— Обясни „посредствена“ — каза Кейлбана.

— Скоро! — ядно отвърна Маккай. — Кратък период от време!

— Време трудно понятие — каза Кейлбана. — Ти питаш за личностната способност да приема бичуване?

— И това ще свърши работа — каза Маккай. — Колко още бичувания можеш да понесеш?

— Обясни „понесеш“ — отвърна Кейлбана.

— Колко още бичувания остават докато настъпи твоето абсолютно разпадане? — настоя Маккай, като се мъчеше да подтисне раздразнението си, предизвикано от яростина.

— Вероятно десет бичувания — каза Кейлбана. — Вероятно по-малък брой. Вероятно по-голям брой.

— И твоята смърт ще убие всички ни? — попита Маккай, надявайки се, че не е разбрал правилно.

— По-малък брой от всички — отвърна Кейлбана.

— Ти просто си мислиш, че я разбираш — намеси се Фурунео.

— Страхувам се, че наистина я разбирам!

— Себеподобните ми Кейлбани — каза Фани Мае — предвидиха опасността и постигнаха оттегляне. Така те избягнаха разпадане.

— Колко Кейлбани останаха в нашата… плоскост на съществуване? — попита Маккай.

— Единствена личност на същество — отвърна Кейлбана.

— Само ти! — изгрухтя Маккай. — Значи висим на косъм, по дяволите!

— Не виждам как смъртта на един Кейлбан може да предизвика цялото това опустошение — каза Фурунео.

— Обяснявам чрез съпоставеност — каза Кейлбана. — Учени от вашата плоскост на съществуването обясняват реакциите на звездната същност. Звездната маса преминава в разширено състояние. В това състояние звездната маса поглъща и видоизменя всички субстанции в нови енергийни модели. Всички субстанции, попаднали в обсега на звездното действие, се променят. Така абсолютното разпадане на личната същност на звездата достига по мрежата от S-образни свръзки до всички субстанции, попаднали в обсега на звездата и ги видоизменя.

— Звездна същност — поклати глава Фурунео.

— Неправилен термин? — попита Кейлбана. — Може би, енергийна същност.

— Тя казва, — рече Маккай — че употребата на S-образните пространствени врати ни е обвързала по някакъв начин с живота й. Нейната смърт ще се разпростре като звездна експлозия по цялата тази заплетена мрежа и ще убие и нас.

— Това е, което ти си мислиш, че казва — възрази Фурунео.

— Това е, което съм принуден да повярвам, че казва — отвърна Маккай. — Може и да не се разбираме съвсем лесно, но аз мисля, че тя е искрена. Усещаш ли силната емоционална вълна, която се излъчва от нея?

— Много общо звучи, да се каже за два различни вида организми, че споделят емоциите си — каза Фурунео. — Тя дори не разбира нашето понятие за болка.

— Учени от вашата плоскост на съществуването — намеси се Кейлбана — обясняват емоционалната основа на комуникирането. При липса на определена емоционална взаимност, присъства несигурност относно идентичността на понятията. Понятието емоция е неустановено при Кейлбаните. Предполагаема трудност в комуникирането.

Маккай кимна замислено. Имаше и още едно, допълнително усложнение. Проблема дали думите на Кейлбана бяха изричани, или просто се излъчваха по някакъв немисловен път, само задълбочаваше объркването.

— Мисля, че поне в едно нещо си прав — каза Фурунео.

— И какво е то?

— Трябва да приемем, че наистина я разбираме.

Маккай преглътна с мъка.

— Фани Мае, — започна той — ти обясни ли последствията от абсолютното разпадане на Млис Абнет?

— Проблема разяснен — отвърна Кейлбана. — Кейлбаните опитват да предложат поправка на грешката. Абнет не проявява разбиране, или пренебрегва последствията. Трудност при свръзките.

— Трудност при свръзките — промърмори Маккай.

— Всички свръзки на отделно S — отвърна Кейлбана. — Главно S на личност създава взаимен проблем.

— Само не ми казвай, че разбираш и това — изсумтя Фурунео.

— Абнет наема главно S на аз-личност — рече Кейлбана. — Споразумението по договора дава право на Абнет да използва едно главно S на аз-личност. Абнет използва.

— Значи тя си отваря пространствена врата и изпраща през нея Паленки — каза Фурунео. — Защо просто не я изчакаме тук и не я заловим?

— Тя може да затвори вратата преди още да сме я доближили — изсумтя Маккай. — Не, мисля, че този Кейлбан искаше да ни каже нещо друго. Иска да ни каже, че има само едно главно S, центърът, който контролира цялата система от всички пространствени врати, може би… и Фани Мае може да го контролира, или да насочва оперирането му, или…

— Или нещо друго — изсумтя Фурунео.

— Абнет контролира S по право, като купувач — каза Кейлбана.

— Видя ли какво имам предвид? — каза Маккай.

— Можеш ли да отмениш нейния контрол, Фани Мае?

— Условията на договора изискват ненамеса.

— Но не можеш ли все пак да използваш собствените си S-пространствени врати? — настоя Маккай.

— Използва всички — отвърна Кейлбана.

— Това е лудост! — ядно рече Фурунео.

— Лудостта се дефинира като липса на нормалния ход на мислите в процеса на съпоставяне на логическите понятия — каза Кейлбана. — Лудостта често се използва като преценка на състоянието на един вид организми от друг. Неуместна интерпретация.

— Е, получих си го — въздъхна Фурунео.

— Виж сега, — каза Маккай. — Смъртните случаи и полудяванията свързани с изчезванията на Кейлбаните напълно подкрепят нашата интерпретация. Сблъскваме се с нещо много опасно, което може да избухне всеки миг.

— Значи, трябва да открием Абнет и да я спрем.

— Казваш го така, като че ли е страшно лесно — отвърна Маккай. — Ето ги и заповедите ми. Веднага изчезваш от тук и алармираш Бюрото. Разговорът с Кейлбана няма да се е записал на рекордера, но ти имаш всичко в паметта си. Кажи им да те скенират за да видят всичко.

— Разбрано. Ти оставаш ли?

— Да.

— Какво да им кажа за теб?

— Искам да хвърля един поглед на помощниците на Абнет и обстановката около нея.

Фурунео прочисти гърлото си. По дяволите, наистина беше горещо!

— А, мислил ли си, просто да… нали знаеш, бум-бум? — направи движение като че ли стреля с лъчемет.

— Много добре знаеш, че не всичко може да мине през една пространствена врата — смъмри го Маккай. — Поне не и с нужната скорост.

— Може пък тази пространствена врата да е различна.

— Съмнявам се.

— След като докладвам, после какво?

— Стой неотлъчно отвън, докато не те повикам. Освен ако не ти предадат някакво съобщение за мен. А, и започни генерално претърсване на Кордиалити… просто за всеки случай.

— Да, разбира се — Фурунео се поколеба. — Още нещо… с кого да се свържа в Бюрото? Билдун?

Маккай впи поглед във Фурунео. Защо го питаше с кого да се свърже? Какво се опитваше да му каже?

И тогава му просветна, че Фурунео напълно уместно бе засегнал една деликатна тема. Директорът на БюСаб, Наполеон Билдун беше Пан Спечи, петоличностен разумен, хуманоид само на външен вид. Тъй като Маккай, който бе хуманоид, носеше главната отговорност по случая, можеше да изглежда така, като че ли хуманоидите държат изцяло контрола по операцията и ограничават достъпа до нея на другите членове на Конфедерацията на разумните. Вътрешните политически дрязги между различните видове можеха да се окажат изключително опасни в напрегнатата ситуация. Най-добре щеше да бъде да се свика общ съвет, в който да бъдат представени повечето видове.

— Благодаря — каза Маккай. — Не мислех за друго освен за настоящия проблем.

— Точно това е настоящият проблем.

— Разбирам. Добре, настоящата задача ми е възложена от директора на Отдел анализи.

— Гичел Сайкър?

— Да.

— Това прави един Лаклак и Билдун — един Пан Спечи. Кой друг?

— Накарай да извикат и някой от Правният отдел.

— Трябва ли да е хуманоид?

— В момента, в който стигнеш до тук, всички ще са разбрали намека — отвърна Маккай. — Те ще повикат и останалите преди да излязат с някакво официално становище.

Фурунео кимна.

— Още нещо.

— Какво?

— Как ще изляза оттук?

Маккай се обърна към огромния супнил.

— Добър въпрос. Фани Мае, как моят придружител може да излезе оттук?

— Къде иска да отиде?

— У дома си.

— Свръзките достъпни — каза Кейлбана.

Маккай почуства силна струя въздух. Тъпанчетата на ушите му изпукаха от рязката промяна в налягането. Чу се звук като от отваряне на коркова тапа. Обърна се. Фурунео беше изчезнал.

— Ти… го изпрати у дома? — попита Маккай.

— Правилно — каза Кейлбана. — Желаното местоназначение достигнато. Изпратен леко. Предпазва температурата от спад под подходящото равнище.

Маккай беше плувнал в пот.

— Бих искал да знам как го направи — каза той. — Наистина ли можеш да виждаш нашите мисли?

— Виждам само силни свръзки — каза Кейлбана.

Несвързаност в значенията, помисли си Маккай.

Спомни си забележката на Кейлбана относно температурата. Какво ли беше подходящото температурно равнище? По дяволите! Та тук направо вреше и кипеше! Кожата го сърбеше от потта. Гърлото му бе пресъхнало. Подходящо температурно равнище?

— Кое е противоположното на подходящо? — попита той.

— Невярно — отвърна Кейлбана.