Конспирацията на Дарвин

26

Шампанското бавно изветряваше.

В началото му се нахвърлиха, предварително опиянени от невероятното си откритие.

— Безценна историческа находка — отбеляза с неочаквано сериозен тон Бет. — Само си помисли каква изповед е била държана в тайна толкова дълги години! Заклетите врагове Дарвин и Маккормик се борят със зъби и нокти за живота си в кратера на изригващ вулкан…

— Може би единият повече от другия — отбеляза Хю. — Това ясно се долавя в текста, който току-що прочетохме. Няма друго обяснение за угризенията на съвестта, които Дарвин е изпитвал до края на дните си.

— Може би са го обзели, защото усилията му са се оказали недостатъчни — поклати глава Бет. — В сърцето си той е бил добър човек и въпреки че не е вярвал в Бога, стриктно се е придържал към християнските ценности и морал. Според мен смъртта на Маккормик е била една нелепа случайност.

— Сигурно си права.

— Цялата история звучи невероятно. Слава богу, че е написана собственоръчно от Дарвин.

— Той признава, че Маккормик е бил наясно с теорията на еволюцията, и това е един твърде многозначителен факт. Защото при друг развой на събитията той несъмнено би влязъл в историята като неин съоткривател. Но съдбата е избрала друг път и ето го днес — забравен от всички, напълно неизвестен.

Вдигнаха чаши в мълчалив тост за всички участници в онези отдавна отминали събития: Дарвин, Фицрой, Маккормик, Джеми Бътън и, разбира се, бедната Лизи.

— В крайна сметка Лизи е била отмъстена — отбеляза след кратка пауза Хю. — Защото баща й признава, че само тя е успяла да разгадае тайната му.

— Слаба утеха — отвърна с въздишка Бет. — Мен ако питаш, целият й живот е бил пропилян.

— А защо не е прочела липсващата глава от автобиографията му? Би трябвало да прояви любопитство, нали? Вероятно се е страхувала от това, което ще открие.

— Може би. Но нека не забравяме, че тя вече е знаела тайната. И правилно е предположила, че баща й прави опит да разкрие участието си в инцидента с Маккормик. Не е било нужно да го чете, но в същото време не е набрала смелост да го унищожи, нито пък да го направи публично достояние, защото баща й вече се е радвал на световна известност. Затова е решила да го изпрати на дъщеря си в Новия свят, отървавайки се от отговорността и оставяйки нещата да следват естествения си ход.

— Сигурно е така — замислено промълви Хю.

— Не си май много убеден.

— И това е вярно.

Бет го прегърна през рамото. Радостната възбуда бавно ги напусна.

— Тревожи ме и още нещо — въздъхна той. — Обърна ли внимание на езика, който използва Дарвин? В един момент казва, че животът му се е превърнал в кошмар, а в следващия заявява, че не заслужава славата си. Не мислиш ли, че това е малко прекалено, ако смъртта на Маккормик наистина е била нещастен случай? На практика славата му е заслужена, защото все пак той е автор на теорията.

— Пак опираме до вината. Добрият човек има по-развито чувство за вина от лошия. Ако е бил докрай честен пред себе си, той може би е щял да признае, че наистина е желаел смъртта на Маккормик. Не забравяй, че този човек се е опитал да го убие.

— Само преди минута твърдеше, че Дарвин е направил всичко възможно да го спаси — отбеляза Хю.

— По всяка вероятност нещата не са били толкова ясни. Поне в неговата глава. Може би се е опасявал, че е позволил на нещастието да се случи. Грях, дължащ се по-скоро на пропуск, отколкото на умисъл.

Хю напълни чашите и едновременно с това си спомни нечии наблюдения, според които Дарвин никога не бе проявявал желание да изследва човешкото съзнание. Но защо ли имаше чувството, че въпреки всичко не са успели да разкрият изцяло тайната на великия учен? Поклати глава и промърмори:

— Той нито веднъж не споменава кога теорията се е оформила в съзнанието му Винаги звучи така, сякаш двамата с Маккормик са се натъкнали на нея случайно.

— Нищо ново — отвърна Бет. — Подобно отношение личи във всичко, което е написал. Умишлено избягва прецизността, но според мен това доказва, че теорията се е оформила в главата му далеч преди някой да подозира за нея.

— Но защо не посочва кога точно се е случило? Защо е смесил образците от чинки? Защо е измислил историята с ухапването от отровно насекомо? Какво е целял?

— Признавам, че всичко това звучи доста странно — съгласи се Бет.

— Има и друго. Каква е тази история с хората, които се опитвали да го изнудват? И защо Хъксли и останалите е трябвало да го защитават?

— Всъщност не са го защитавали в истинския смисъл на Думата, защитавали са по-скоро теорията му. Давали са си сметка, че тя е твърде важна, за да бъде унищожена заедно с репутацията на един отделен човек.

— Нима са знаели какво е направил Дарвин? От кого са научили за смъртта на Маккормик?

— От Фицрой.

— Но той не е видял нищо от разигралото се в кратера на вулкана. Имал е подозрения и само толкова.

— Може би Дарвин е споделил с тях.

— Едва ли. Ако е било така, нямаше да твърди, че единствено Лизи знае тайната му.

— Тя е разкрила тайната му — поправи го Бет, но в гласа й се долови колебание. Очевидно и тя започваше да се чувства в безизходица.

— Ами Уолас, който е бил на другия край на света? — обади се Хю. — Само не ми казвай, че се е изповядал пред него!

— Вероятно се е върнал в Лондон и е подочул нещо от хората около Дарвин.

— Но нима не би пожелал да предяви правата си над теорията, до която е стигнал по свой собствен път? — вдигна вежди Хю. — Особено след като е научил, че Дарвин може би ще се окаже убиец?

— Вероятно е имал нужда от пари.

— Вероятно. Но разкривайки престъплението на Дарвин, щеше да получи не само много пари, но и световна слава. Освен това, ако включим и Уолас в редиците на конспираторите — нека ги наречем така, кръгът става още по-голям.

Тя отдръпна ръката си.

— Погледни истината в очите, Бет. Нещата просто не се връзват.

— Признавам, че за въпросите ти няма лесни отговори.

— Хрумна ми нещо! — Той стана, остави чашата си на масичката и възбудено възкликна: — Как сме могли да го пропуснем? Та това е най-трудният въпрос!

— За какво говориш?

— Нека приемем, че предположението ти е вярно и Лизи се е обърнала срещу баща си заради случката в кратера на вулкана.

— Добре.

— Че тя е научила за нея от писмото на Маккормик до близките му.

— Е, и?

— Как би могъл да напише това писмо? Той е бил мъртъв!

— По дяволите!

— Искам да ти задам един въпрос — рече Хю, след като вратата на библиотеката щракна зад гърба им и тримата бавно тръгнаха по Бърелс Уок към Гарет Хостел Лейн. — Ти притежаваш невероятно богати познания.

— Благодаря — ухили се Роланд. — С ласкателства можеш да стигнеш далеч.

— Какво означава за теб изразът nuit de feu?

— Няколко неща. Но не съм сигурен, че трябва да ги споделям в смесена компания.

— Говоря сериозно.

— Мога ли да попитам какво се крие зад този доста странен въпрос?

— Става дума за проучването, свързано с Дарвин — вметна Бет. — Стигнахме до задънена улица.

— Предполагам, че няма да ме запознаете с подробностите. Защото съм извън отбора, както казвате вие, американците.

— Ако знаехме с какво разполагаме, положително бихме го направили — увери го Хю. — Но за съжаление сме на етап, когато на мястото на една мистерия идва друга, още по-тайнствена.

— Както Чърчил определя Русия. „Мистерия вътре в енигма, обвита в гатанка“ — добави Бет.

— Искаш да кажеш: гатанка, обвита в мистерия, в черупката на една енигма — намръщи се Роланд.

— Добре де, все тая.

— Не е все тая. Нищо не може да бъде обвито в гатанка.

— Но е възможно да се обвие в енигма?

— Нека не се хващаме за думата. Мистерията замъглява гатанката, след което цялата работа се превръща в енигма.

— Престанете, за бога! — извика Хю, докато прекосяваха моста над Кам. Лебедите вече се готвеха да нощуват под надвесените над водата върби. — Дарвин използва израза nuit de feu, а ние просто се опитваме да отгатнем какво означава той.

— Не помня такова нещо — спря се Роланд.

— Има го в дневника на Лизи.

— Аха, ясно. Онази книжка, която откри в хранилището.

— Точно така — кимна Бет. — Отначало бяхме сигурни, че разбираме какво е искал да каже с този израз, но после открихме, че нещата не се връзват.

— Преди всичко защото събитията, които имахме предвид, не са се случили нощем — поясни Хю.

— Въпреки че са свързани с огън и пламъци — добави Бет.

Навлязоха в тясната алея зад колежа.

— Като чуя този израз, винаги го свързвам с един човек — замислено каза Роланд. — Той го е използвал често, винаги на френски. Но е живял преди близо две столетия…

— Продължавай — настойчиво го погледна Хю.

— Имам предвид Блез Паскал, известния френски математик и философ. Той е използвал този израз, за да опише нощта, в която преживял дълбоко религиозно просветление и в която му се явил самият Господ Бог. Скоро след това влязъл в манастир и престанал да пише под собственото си име.

— И Дарвин го е знаел? — попита Хю.

— Естествено.

— Не се връзва — скептично се намеси Бет. — Едва ли ще твърдиш, че Дарвин е станал набожен.

— Няма — кимна Роланд. — Но извън този контекст наистина не мога да кажа за какво става въпрос. Възможно е да е използвал израза в най-общ смисъл. Подсказва за някакво просветление — като това на свети Павел по пътя към Дамаск или на Архимед във ваната. Нещо като ослепителна светкавица — мига, в който всичко става кристално ясно.

— Разбирам — промълви Хю.

Стигнаха до Маркет Хил. Магазините бяха отворени, а тротоарите — пълни с народ. Започнаха да си пробиват път между велосипедисти и туристи със зачервени лица, изсипващи се като пълноводна река от автобусите. Тълпи от студенти атакуваха многобройните пъбове.

Роланд спря пред вратата на някаква книжарница и каза:

— Веднага се връщам.

Хю се възползва от паузата и се извърна към Бет:

— Разкритията са едно, но убийството — съвсем друго. Ако убиеш някого… или си мислиш, че си го убил, едва ли ще окачествиш този акт като nuit de feu.

Останаха да чакат пред вратата на книжарницата. Оттам изскочи младеж, нарамил купчина книги. Изглеждаше твърде млад за студент с розовото си лице и дългата руса коса. Хю замислено гледаше след него.

— Какво има? — попита Бет.

— Нищо. Момчето просто ми напомни за един човек, когото съм виждал на рисунка. — Хю внезапно млъкна и застина на място. — Господи, Бет! Това е!

— Какво?

— Разгадали сме погрешно инициалите РМ. Те не са били на Маккормик, а на юношата мисионер Ричард Матюс!