Котешко лице

Глава 18

Къртни Маккалахан беше малко по-млад и по-едър, отколкото бях очаквал. Странно как човек може да си представи някого преди изобщо да го е виждал. Предполагам, че всичко идваше от името му — бях си представил Маккалахан като малък, любезен гном, кръглолик и със снежнобяла коса, със спокойна походка. Всъщност, той бе едър мъж съвсем не в първа младост, но все пак по-млад, отколкото си го бях представял. Косата му побеляваше и беше металносива. Лицето му бе набръчкано като грубо дърво, от което някой е издялал лице с тъпа секира. Ръцете му бяха като бутове. Харесах го инстинктивно.

— Как върви строежът на оградата? — попита той.

— Напредва — отвърнах аз. — Ще свършим през уикенда. Или в събота, или в неделя.

— Предполагам, че се работи на две смени.

— Не знам нищо по въпроса — казах аз. — Оставил съм всичко на Бен.

— Добър човек ли е този Бен?

— Бил ми е приятел през по-голямата част от живота ми — отвърнах аз.

— С ваше позволение ще отбележа, че с Бен сте се справили страхотно с онзи тиранозавър — рече той. — Трябва много кураж, за да се изправиш срещу онези създания. Страхувам се, че аз нямаше да съм в състояние да го сторя.

— Имахме едрокалибрени пушки — отвърнах аз. — Освен това нямаше къде да избягаме.

Влязохме в колата и Райла седна до мен. Тя стисна ръката ми между двете си длани.

— Аз също те обичам — казах аз.

— Забравих да ти кажа какво направихме с филмите — рече тя. — А и ти забрави да ме попиташ. На сигурно място са. В трезора на една нюйоркска банка.

— Веднага щом всичко това се разчуе — каза Къртни, — разпространителите ще се втурнат да ни молят за тях и ще предлагат висока цена.

— Не съм сигурен, че ще искаме да ги продадем — отвърнах аз.

— Ще продадем всичко — възрази Райла, — стига цената да е добра.

Излязох от паркинга. Почти нямаше други коли. Самолетът на Къртни и един друг бяха единствените на пистата. Знаех, че в порутения хангар от срещуположната страна на полето има още няколко самолета на местни собственици.

Два-три километра нататък по пътя и стигнахме до малкия търговски център на края на града — супермаркет, железария, малък универсален магазин, клон на банка, магазин за мъжки дрехи и още няколко магазина.

— Хайде да се отбием тук — рече Къртни. — Настрани от другите коли.

— Разбира се, щом искаш — съгласих се аз. — Но защо?

— Моля те, направи го — настоя той.

Отбих и намерих свободно място в отсамния край на паркинга. Наблизо нямаше други автомобили. Изключих двигателя и се отпуснах на седалката.

— Това е тайна — рече Къртни. — Потръпвам при възможността да ни подслушат.

— Е, давай — казах аз. Погледнах към Райла и видях, че тя е също толкова озадачена, колкото и аз.

Къртни се намести по-удобно.

— Прекарах доста безсънни нощи, за да обмисля твоето положение и в много отношения ми се струва, че би могъл да си уязвим — отвърна той. — О, доколкото мога да преценя, засега този твой проект е напълно законен. Уникален е, разбира се, но е законен. Онова, което ме тревожи обаче, е, че данъчните власти могат да те оберат доста сериозно. Ако всичко върви толкова добре, колкото очаквам, ти ще спечелиш много пари, а когато някой печели много пари, винаги съм се старал да държа колкото е възможно повече от тях в границите на закона.

— Къртни — рече Райла, — не разбирам съвсем…

— Имаш ли някаква представа какъв налог взима данъчното ведомство върху един милион долара? — прекъсна я той.

— Имам груба представа — отвърнах аз, — но само толкова.

— Проблемът е — продължи Къртни, — че вие няма да сте същия тип организация, като големите бизнес корпорации, което да ви позволи данъчни облекчения. Бихме могли да ви регистрираме като корпорация, разбира се, но това ще отнеме много време и си има своите недостатъци. Обаче има една друга възможност. Струва ми се добра и искам да разбера какво мислите вие за нея. Ако не ръководите бизнеса си в Съединените Щати, няма да има проблем. Подоходният данък не се отнася за бизнес извън страната.

— Но ние трябва да останем в Уилоу Бенд — отвърна Райла. — Нашият бизнес е там.

— Не бързай толкова — рече Къртни. — Хайде да помислим малко. Да речем, че използвате пътуването във времето, за да си осигурите резиденция хиляда години назад в миналото, или милион години, или където е най-подходящо. Предполагам, че всяко време преди появата на САЩ ще свърши работа, но може да е най-добре да изберем време преди откриването на Северна Америка от европейците. Ако успеете да откриете някой непринадлежащ на никоя световна сила пустинен остров, разбира се, също става, но аз не съм чувал за такъв. Пък и да има, пак ще сте много далеч от тук. Но ако се върнете назад във времето, както ви предлагам, ще сте съвсем близо до фермата в Уилоу Бенд.

— Не знам — отвърнах аз. — Все пак ще живеем на територия, която след време ще се превърне в част от страната.

— Да, така е — съгласи се Къртни, — и данъчната служба може да се опита да изкопчи нещо от това. Могат да подадат иск, но ако го сторят, струва ми се ще успеем да докажем, че националният суверенитет не се простира безкрайно във времето.

— Но ние наистина трябва да ръководим бизнеса си от фермата в Уилоу Бенд — настоя Райла.

— Не и ако живеете някъде другаде. Трябва да направим така, че бизнесът ви да не е в Уилоу Бенд. Нито да извършвате там каквито и да е услуги. Можете ли да вземете Хайръм и онова Котешко лице заедно с вас във времето?

— Не знам — отвърнах аз.

— Но Уилоу Бенд пак ще си е там — рече Райла.

— Само като ваше американско представителство — каза Къртни. — Някой трябва да ви бъде представител. Имам предвид приятеля ви Бен. Пътят или тунелът във времето просто ще е входен пункт към вашата резиденция, където ще осъществявате бизнеса си и ще извършвате услугите. Пътищата във времето ще започват от резиденцията ви. Ще плащате на представителя си комисионна — навярно един процент от целия бизнес, който той ви препраща. Така ми се струва най-сигурно. Така на практика той ще е представител на чуждестранна фирма. Мисля, че може би е най-добре да му продадеш фермата. По този начин данъчната служба няма да е в състояние да те залови за неплащане на данъци. Бен ще си плаща данъците, разбира се, и така те няма да могат да ви отнемат фермата, която е вашият входен пункт. Пък и това ще придаде тежест на неговото участие в бизнеса.

— Но те все пак могат да се опитат да я отнемат — казах аз.

— Естествено, че могат. Като имам предвид фактите обаче, не мисля, че ще го направят. Особено ако Бен е платил добра цена за нея преди да влезете във времевия бизнес. Това е същността на проблема. За да сте в състояние да опитате да избегнете данъчната служба, не трябва да имате бизнес в Съединените Щати. Точно затова вчера отказах да преговарям със „Сафари“. Ако искат да се договарят с вас, ще трябва да дойдат в резиденцията ви.

— Но аз разговарях с тях преди това — възрази Райла, — и им показахме филма.

— Този факт може да направи нещата малко по-сложни — отвърна Къртни. — Но мисля, че мога да се справя с него. Мисля, че съм в състояние да докажа пред съда, че всъщност не се извършва никакъв бизнес. Що се отнася до онова, което се случи вчера, бих могъл да докажа, че сме отказали да преговаряме.

— Но нали ще има договори — настоя Райла.

— Съставени и подписани в Ню Йорк или в друг град, където се намира представителството на другата страна, между американска фирма и неамериканска компания. Това е нещо нормално и законно. Няма никакъв проблем. Но вие трябва да имате адрес. Къде бихте искали да установите резиденцията си?

— В един от по-късните междуледникови периоди — отвърнах аз. — Навярно в Сангамон. Климатът ще е подходящ, околната среда ще напомня повече за нашата.

— Дали е опасно?

— Има мастодонти — казах аз. — Саблезъби тигри. Мечки. Изкопаеми вълци. Но ще се оправим. Навярно звучи по-опасно, отколкото е в действителност.

— Можем да наречем новия си дом Мастодонтия — предложи Райла.

— Превъзходно — рече Къртни. — Това име подсказва за друго време и място.

— Но ще трябва ли да стоим там непрекъснато? — попита Райла. — Струва ми се, че това няма да ми хареса.

— Не непрекъснато — отвърна адвокатът, — но достатъчно, за да можете честно да го наричате свой дом. Можете да посещавате често Уилоу Бенд и да пътувате където си поискате. Но целият ви бизнес ще трябва да се извършва в Мастодонтия. Дори се позабавлявах с идеята да се обявите за държава и да поискате от Държавния департамент, както и от други страни, да ви признаят. Но само с двама-трима жители това може би ще е трудно. Пък и не съм сигурен, че ще е от някаква полза. Ако евентуално се наложи, ще можете ли да вземете при вас някои ваши съседи от Уилоу Бенд?

— Може би — отвърнах аз. — Не съм сигурен.

— Това ще има положителни страни. Свободна земя. Никакви данъци. Много пространство. Много дивеч и риба.

— Все пак не знам — настоях аз.

— Е, можем да поговорим за това и по-късно.

— Ами парите и банките? — попита Райла. — Как ще се оправяме с всички онези пари, които казваш, че ще получим? Сигурно не трябва да използваме американски банки, където данъчната служба може да се докопа до тях.

— Това е лесно — отвърна Къртни. — Ще си откриете сметка в Швейцария. Навярно в Цюрих. Клиентите ви могат да прехвърлят парите на швейцарската ви сметка. Разбира се, биха могли да ви плащат и известна част в брой, за да имате средства за комисионната на Бен и за да се грижите за другите си разходи. Но ако ще го правите, трябва да откриете сметката незабавно, за да могат нещата да изглеждат по-чисти. Ако откриете сметката преди да започнете бизнеса с пътуване във времето, ще бъдем в състояние да дръпнем килимчето на всеки, който се опита да ни обвини в укриване на доходи. Първоначалната сума в сметката трябва да е сравнително голяма, за да не може никой да каже, че е само символичен депозит.

— Онзи ден продадох моята част от предприятието на партньора си в Ню Йорк — рече Райла. — Първото му плащане, което трябва да е след ден-два, е сто хиляди. Но не е необходимо да чакаме толкова. Мога да подпиша първия чек до банката на Бен и той ще ни отпусне тези сто хиляди. Вече сме взели от него доста, но мисля, че той ще ги даде.

— Чудесно — каза Къртни. — Сто хиляди са напълно достатъчни. Ще откриете сметката преди да се преместите, но ще дадете адреса си като Мастодонтия. Да разбирам ли, че приемате предложенията ми?

— Само дето ми се струва малко нечестно — казах аз.

— Разбира се, всичко това е нечестно. Но като цяло е законно. Могат да го оспорят, разбира се, и навярно ще го направят, но ние имаме солидни доказателства.

— Половината от световния бизнес е нечестен — рече Райла.

— Дори да ни призоват в съда и загубим по някои точки — продължи Къртни, — няма да сте по-зле, отколкото сте сега, а вероятно ще сте в по-добро положение. Ще имаме достатъчно възможности да сключим сделка, ако се наложи. Но нямам намерение да го правя. Ще отидем в съда, за да победим. Американският ви представител ще има и други преимущества. Няма да бъде ограничаван от държавни правила или намеса, няма да пише никакви отчети.

— Като се има предвид всичко, струва ми се, че това, което предлагаш, е правилно — рече Райла. — Да си кажа честно, тревожех се по въпроса с данъците.

— Ти разбираш от тези неща — казах аз. — За разлика от мен.

— И така, почти незабавно ще се преместите в Мастодонтия и ще установите там резиденцията си — продължи Къртни. — Вероятно една сглобяема къща…

— Аз ще се погрижа за това, докато Аса е в Цюрих — прекъсна го Райла. — Тя се обърна към мен. — Струва ми се си спомням, че говориш френски.

— Малко — отвърнах аз. — Достатъчно, за да се оправям сравнително добре. Но ти би трябвало да си тази…

— Аз не знам френски — отсече тя. — Само испански и малко немски — съвсем малко немски. Точно затова ти ще отидеш в Цюрих. Аз ще остана и ще се погрижа за нещата тук.

— Като че ли всичко е наред — рече Къртни, — така че ще оставя другото на вас. Звънете ми при всеки възникнал въпрос. Не чакайте да възникне нещо важно — обаждайте ми се и по дребни въпроси. Предполагам, ще искате сметката в Цюрих да е обща. Ако е така, Райла, Аса трябва да има нотариално заверено копие от подписа ти, преди да тръгне. И не правете Бен свой представител преди да се преместите в Мастодонтия.

— Още нещо — казах аз. — Ако раздразним властите достатъчно, възможно ли е да ни обявят за персона нон грата и да ни забранят да пътуваме между Мастодонтия и Уилоу Бенд, а навярно и да затворят пътя на времето в Мастодонтия?

— Предполагам, че биха могли да опитат — отвърна Къртни. — Но ние ще се съпротивляваме с всички сили. Ако се наложи, ще отнесем въпроса до Обединените нации. Не мисля, че ще се опитат.

— Предполагам, че това е всичко — казах аз. — Решението е взето. Странно, колко бързо уредихме такъв въпрос.

— Планът е логичен — каза Райла. — Човек не оспорва логиката.

— Щом е така — рече Къртни, — можете да ме върнете на пистата.

— Искаш да кажеш, че дори няма да дойдеш до фермата? — попита Райла. — Мислех си, че искаш да се запознаеш с Бен.

— Някой друг път — отвърна той. — Казах ви всичко, което исках, на място, където никой не може да ни чуе. Идните дни ще са доста натоварени и нямам време за губене.

Той със задоволство потри ръце.

— Предчувствам, че това ще е най-страхотната забава, която съм преживявал от години насам — каза Къртни.