Отмъстена любов

29.

Аз не съм кой да е.

Докато Елена се взираше в аметистовите очи на Ривендж, си помисли, че това беше напълно вярно. В този миг на тишина, в който помежду им ги свързваше бушуваща сексуална енергия и ги обгръщаше наситения трапчив аромат, носещ се във въздуха, Ривендж беше всичко и всички.

— Ще ми позволиш да те целуна — заяви той.

Не беше въпрос, но тя все пак кимна и той накара разстоянието между лицата им да изчезне напълно. Устните му бяха меки, а целувката — още по-мека. Той се отдръпна прекалено бързо, според нея. Наистина прекалено бързо.

— Ако искаш още — заговори той с тих и дрезгав глас, — с удоволствие ще ти го дам.

Елена се вгледа в устата му и се замисли за Стефан и за всички възможности, които му бяха отнети. Да бъде с Ривендж беше нещо, което тя желаеше. Желанието й бе лишено от логика, но това нямаше значение в момента.

— Да. Искам още. — Но в този миг й хрумна нещо. Той не можеше да почувства нищо. Какво щеше да стане, ако нещата стигнеха по-далече?

Как можеха да ускорят темпото, без той да се почувства непълноценен? А и тази другата жена? Очевидно той не спеше с нея, но между тях се случваше нещо сериозно.

Аметистовите му очи се насочиха към устните й.

— Искаш ли да знаеш какво получавам аз от това?

Гласът му излъчваше само секс.

— Да — каза тя, останала без дъх.

— Мога да те виждам такава, каквато си в момента.

— Каква… съм?

Той плъзна пръст по лицето й.

— Зачервена си. — Той докосна устните й. — Устата ти е леко отворена, защото очакваш да те целуна отново. — Ръката му нежно продължи надолу, за да стигне до шията. — Сърцето ти препуска бясно. Личи си по тази вена тук. — Ръката му се спря между гърдите й и неговата собствена уста също се отвори, а кучешките му зъби се удължиха. — Ако продължа, мисля, че ще установя, че зърната ти са набъбнали, а също така и други признаци, че си готова за мен. — Той доближи устни до ухото й и прошепна: — Готова ли си за мен, Елена?

Мили боже.

Гръдният й кош се стегна и притисна белите й дробове, като предизвика сладостно и зашеметяващо усещане за задушаване, което направи още по-изумителен порива на желание между бедрата й.

— Елена, отговори ми. — Ривендж зарови лице в шията й и отърка острите си кучешки зъби във вената й.

Тя отметна глава назад и се вкопчи в ръкава на изискания му костюм, измачквайки плата. Беше минало толкова време… цяла вечност… откакто някой я беше държал така. Откакто беше престанала да бъде друго освен болногледачка. Откакто бедрата и гърдите й се бяха превърнали просто в части от тялото, които трябваше да покрие, когато е на публично място. А сега този красив, не кой да е мъж искаше да бъде с нея с единствената цел да й достави удоволствие.

Елена примигна бързо, чувствайки се така, сякаш току-що й беше дал подарък, и се почуди колко далече можеха да стигнат с онова, което се канеха да започнат. Преди време, преди семейството й да загуби благоволението на глимерата и бъде съсипано, тя беше обещана на мъж. Датата за церемонията по обвързването им беше определена, но тя така и не се беше състояла, след като съдбата на семейството й се бе променила.

Тя вече бе спала с бъдещия си мъж, макар като уважавано момиче от глимерата да не беше редно да го прави до официалния им съюз. Животът изглеждаше прекалено кратък, за да се чака.

Сега знаеше, че е дори още по-кратък, отколкото изглежда.

— Тук има ли легло? — попита.

— Бих убил, за да те заведа там.

Тя беше тази, която се изправи и му подаде ръката си.

— Да вървим.

Преживяването беше така хубаво, защото всичко се въртеше единствено около Елена. Пълната липса на усещания при Рив го извади напълно от уравнението, като така спести и на двама им евентуалното неприятно впечатление, че всичко е планирано.

Какво удоволствие беше само. Трябваше да отдава тялото си на Принцесата, но на Елена той искаше да даде…

Не знаеше точно какво, но със сигурност беше много повече от члена му. Нещо с много, много по-голяма стойност.

Взе бастуна си, защото не искаше да се подпира на нея, за да запази равновесие и я отведе в спалнята си, където имаше легло с размери на плувен басейн, черни сатенени чаршафи и прекрасна гледка.

Затвори вратата със съзнанието си, макар в пентхауса да нямаше никой друг и първото нещо, което направи, беше да обърне Елена с лице към себе си и да разпусне косата й. Гъстите руси кичури стигаха малко под раменете и макар да не можеше да почувства копринения им допир, той вдъхна естествения аромат на шампоана й.

Беше чиста и свежа като поток, в който той желаеше да се потопи.

Спря, въздържан от нетипична за него проява на съвест. Ако тя знаеше какъв е той, ако знаеше с какво се занимава в работата си, ако знаеше какво причинява на тялото си, не би го избрала. Той беше сигурен в това.

— Не спирай — обади се тя и вдигна глава към него. — Моля те…

С голямо усилие на волята си той вътрешно се раздели на части, оставяйки лошите неща, бруталния начин на живот, който водеше, и опасностите, с които се сблъскваше, извън спалнята, заключвайки ги, отпращайки ги надалече. Така че останаха само те двамата.

— Няма да спра, освен ако ти не поискаш — отговори той.

И ако го поискаше, щеше да престане, без да се замисли. Нямаше спор по този въпрос. Последното, което искаше, бе тя да чувства секса по същия начин като него.

Рив се наведе към нея, притисна устни към нейните и я целуна внимателно. Тъй като не чувстваше нищо, не искаше да бъде прекалено груб, а нещо му подсказваше, че ако тя искаше още, би му го показала.

Елена направи именно това, обви ръце около него и притисна ханша си в неговия.

И… по дяволите, той почувства нещо. Изневиделица проблясък на сетивност проби през пълното му вцепенение. Залялата го вълна бе неясна, но определено топла. За секунда той се отдръпна, обзет от страх… но зрението му си оставаше триизмерно, а единственият червен цвят наоколо беше този от светещите цифри на дигиталния часовник върху нощното шкафче.

— Всичко наред ли е? — попита тя.

Той изчака няколко секунди.

— Да… да, напълно. — Очите му обходиха лицето й. — Ще ми позволиш ли да те съблека?

О, боже, наистина ли беше казал това?

— Да.

— О… благодаря ти.

Рив бавно разкопча униформата отпред, като появата на всеки следващ сантиметър гола плът не беше просто разсъбличане, а разкриване. Много внимателно смъкна дрехата от раменете й, после я плъзна по бедрата и я пусна на пода. Когато я видя да стои пред него в белия си сутиен, белите чорапи и белите й бикини, той се почувства странно привилегирован.

Но това не беше всичко. Ароматът на секс, излъчван от нея, го замайваше така, все едно седмица и половина беше смъркал кокаин без да спира. Тя го желаеше. Почти така силно, както той желаеше да й служи.

Рив я вдигна, обгърнал нежно кръста й, и я притисна към себе си. Беше лека като перце и той го знаеше, защото ритъмът му на дишане остана напълно непроменен, докато я отнасяше до леглото. Когато се отдръпна, за да я погледне, Елена нямаше нищо общо с другите жени, които познаваше. Не се изтягаше, нито разтваряше краката си, нито пък извиваше гърба си предизвикателно.

Също така нямаше желание да му причинява болка или да го унижава. В очите й не се четеше жарка еротична жестокост.

Просто се взираше в него с интерес и откровено очакване. Жена, лишена от хитрост и пресметливост, а това я правеше милиони пъти по-сексапилна от всяка, изпречвала се пред погледа му досега.

— Искаш ли аз да остана облечен?

— Не.

Рив се отърва от сакото си, сякаш не беше нищо повече от парцал и захвърли произведението на „Гучи“, без да го е грижа за него. Изрита обувките си, разкопча колана и смъкна панталоните, оставяйки ги там, където се бяха приземили. Бързо съблече ризата, а после и чорапите.

Поколеба се за боксерките, с палци, пъхнати в ластика им, готов да ги събуе, но в същото време неспособен да помръдне. Липсата му на ерекция го смущаваше.

Рив не предполагаше, че това би го притеснило. Мамка му, та нали отпуснатия му член беше направил случващото се възможно. Но все пак не се чувстваше достатъчно мъжествен.

Всъщност изобщо не се чувстваше мъжествен.

Дръпна ръце от ластика.

— Тях ще ги оставя.

Елена се протегна към него, а в очите й се четеше копнеж.

— Искам да съм с теб по какъвто и начин да свършиш.

Или да не свърши в неговия случай.

— Съжалявам — каза той тихо.

Последва момент на неловкост, защото какво би могла да отговори тя? Но той все пак чакаше, искаше… нещо от нея. Насърчение?

Боже, какво му ставаше? Всички тези мисли и емоции пораждаха в съзнанието му блестящи дири към дестинации, за които само беше чувал другите да говорят, места, наречени свян, тъга и тревога. Също и несигурност.

Може би сексуалните хормони, излъчвани от нея, му се отразяваха като допамина — при него имаха противоположното си действие от нормалното. Превръщаха го в госпожичка.

— Красив си на тази светлина — произнесе тя с дрезгав глас. — Раменете и гърдите ти са толкова големи. Не мога да си представя какво е да си толкова силен. А коремът ти… Ще ми се моят да беше така плосък и твърд. И краката ти са прекрасни. Само мускули, без никаква тлъстина.

Той плъзна длан по плочките на корема си нагоре към гръдните мускули и погледна към леко закръгленото й коремче.

— Мисля, че си идеална, каквато си.

Гласът й стана сериозен.

— Аз мисля същото за теб.

Рив си пое шумно въздух.

— Наистина ли?

— Според мен си много секси. Само като те погледна… и започвам да копнея за теб.

Какво повече можеше да иска той? И все пак се изискваше особен кураж да пъхне палците си обратно под ластика на боксерките и бавно да ги плъзне надолу по бедрата си.

Когато легна до нея, тялото му трепереше и го знаеше, защото виждаше трептенето на мускулите си.

Беше го грижа какво е мнението й за него. За тялото му. За онова, което щеше да се случи в това легло. Колкото до Принцесата… Не го интересуваше ни най-малко дали се е наслаждавала на онова, което беше правил с нея. Също както и няколкото пъти, когато беше лягал с работещи момичета — не че искаше да е груб, но това си беше просто сделка. Секс срещу пари.

Случилото се между него и Хекс просто беше грешка. Нито добра, нито лоша. Просто нещо от миналото, което никога нямаше да се повтори.

Елена плъзна длани по ръцете и раменете му.

— Целуни ме.

Рив закова поглед в очите й и стори именно това, доближи устни към нейните и ги притисна силно, после плъзна езика си в устата й и продължи да я целува, докато тя не започна да се извива на леглото и да го притиска към себе си така силно, че у него отново се пробуди някакво далечно усещане. Чувството го накара да спре и да отвори очи, за да провери зрението си, но всичко беше нормално, нищо не бе обагрено в червено.

Продължи да прави онова, което му доставяше такова голямо удоволствие, като внимаваше особено много, защото не можеше да контролира силата на натиска си и я оставяше тя да се притиска към него, за да не я смачка.

Искаше да стигне толкова по-далече… и тя прочете мислите му.

Елена беше тази, която свали сутиена си, откопчавайки го отпред и разкривайки се пред него. О… да. Гърдите й имаха идеални пропорции, с твърди розови зърна, които той веднага засмука едно след друго. Звукът от стенанията й накара тялото му да лумне, замести студа с живот и енергия, топлина и желание.

— Искам да сляза по-надолу — изръмжа той.

Нейното „моля те“ прозвуча повече като стенание, отколкото като дума, а отговорът на тялото й беше дори по-ясен. Бедрата й се разтвориха и му отправиха недвусмислена покана.

Чорапите трябваше да бъдат свалени, преди да ги е разкъсал със зъби. Рив го направи бавно и внимателно, доколкото това му беше възможно, и докато смъкваше тънката материя към глезените й я целуваше и вдишваше дълбоко.

Остави бикините й на мястото им.

Нежността на Ривендж беше онова, което изненада Елена най-много от всичко. Въпреки внушителния размер на тялото му той беше възможно най-внимателен с нея, като й оставяше възможността да каже „не“, да го насочи към друго или да сложи край на всичко.

Въпреки че тя не възнамеряваше да прави нищо такова.

Особено след като огромната му длан се беше плъзнала по вътрешната страна на голото й бедро и си проправяше път все по-нагоре. Когато прокара пръсти по бельото й, тя почувства напрежение между краката си и миниоргазмът я накара да изстене.

Ривендж се плъзна нагоре и прошепна в ухото й:

— Харесвам този звук.

Засмука устните й и погали с ръка покритата й със скромно памучно трико женственост. Дълбокото проникване на езика му контрастираше с усещането като докосване от крила на пеперуда между бедрата й и тя изви глава назад, напълно изгубила контрол над себе си. Повдигна ханша си с желанието той да проникне под бельото й и се помоли Рив да схване указанието й, защото тя беше останала без дъх, за да може да проговори.

— Какво искаш? — прошепна той в ухото й. — Да няма нищо между нас ли?

Тя кимна, а средният пръст на Рив се вмъкна под ластичната материя и при допира на кожа върху кожа…

— О… боже — простена тя, когато вълната на освобождаване я заля.

Ривендж се усмихна като тигър и продължи да я гали по време на оргазма й. Когато най-накрая се успокои, тя се почувства смутена. От толкова време не беше преживявала такова нещо, а с мъж като него — никога.

— Невероятно красива си — прошепна той, преди тя да е успяла да каже и дума.

Елена обърна лице към бицепса му и целуна гладката кожа върху стегнатия мускул.

— Мина доста време от последния път.

Лицето му засия.

— Това ми харесва. Много. — Той наклони глава към гърдите й и целуна зърното й. — Харесва ми това, че уважаваш тялото си. Не всички го правят. И между другото, още не съм свършил.

Елена заби нокти в тила му, докато той смъкваше бикините надолу по бедрата й. Видът на розовия му език, който дразнеше зърното й, я заплени, а когато погледите им се срещнаха, докато описваше кръгове около него, той сякаш я накара да предвкуси вниманието, което би могла да очаква на друго място по-надолу.

Тя свърши отново. Силно.

Този път Елена не се сдържаше и беше облекчение за нея да е самата себе си и да бъде с него. Докато събираше сили след преживяната наслада, тя дори не потрепна, когато той започна да обсипва с целувки пътя си надолу по корема й към…

Тя изстена така силно, че наоколо прозвуча ехо от вика й.

Също както и с пръстите, усещането за устните му беше още по-наситено, заради това, че той едва я докосваше.

— Още — настоя тя и се притисна по-силно към него.

Аметистовите му очи се насочиха към нея.

— Не искам да бъда прекалено груб.

— Не си груб. Моля те… това ме убива…

Със сподавено ръмжене той се изтегли надолу и прилепи уста към нея, засмука я, притегли я в себе си. Тя отново свърши, този път тялото й силно се разтърси, но той не я пусна. Продължи, като следваше всяко нейно потръпване и извиване. Звукът от устните му се сля с гърлените й стенания, докато я водеше отново и отново към оргазъм.

След като свърши бог знае колко пъти, тя застина неподвижно, а също и той. И двамата дишаха тежко, лъщящите му устни бяха долепени до бедрото й, а пръстите му бяха потънали дълбоко в нея. Ароматите им се смесваха в нажежения въздух, в който се долавяше…

Тя се намръщи. Част от опияняващата миризма в стаята беше… на подправки. Тя вдъхна дълбоко, а той насочи поглед към нея. Шокираното й изражение показваше до какво заключение безспорно беше стигнала.

— Да, аз също долавям миризмата — каза той сухо.

Не може да се е обвързал с нея, нали така? Възможно ли беше да се случи толкова бързо?

— При някои мъже очевидно е възможно — заяви той. — Както изглежда.

Изведнъж Елена осъзна, че той четеше мислите й, но не я беше грижа. Това, че се ровеше в съзнанието й, не беше и наполовина толкова интимно, като се имаше предвид къде беше проникнал преди мигове.

— Не го очаквах — каза тя.

— Не беше и част от моя списък със задачи. — Ривендж отдръпна ръката си от нея и с наслада облиза пръстите си.

А това естествено я възбуди отново. Очите й останаха приковани в неговите, докато той се наместваше на разхвърляните от нея възглавници.

— Ако не знаеш какво да кажеш, тогава добре дошла в клуба.

— Не е нужно да казваме нищо — промълви тя.

— Така е.

Ривендж се претърколи по гръб и докато лежаха в мрака на около петнайсет сантиметра един от друг, той й липсваше така, все едно беше напуснал държавата.

Тя се обърна на една страна и отпусна глава върху ръката си. Загледа се в Ривендж, който се взираше в тавана.

— Ще ми се да можех да ти дам нещо — каза тя, като остави темата за обвързването за по-късно. Прекалено многото приказки биха съсипали онова, което току-що бяха преживели заедно, а тя искаше то да продължи още малко.

Той хвърли поглед към нея.

— Полудя ли? Трябва ли да ти напомням какво правехме до преди малко?

— Искам и аз да ти предложа нещо подобно. — Тя потрепна. — Не искам да звучи все едно нещо е липсвало… Искам да кажа… по дяволите.

Той се усмихна и помилва лицето й.

— Много мило от твоя страна. Недей да се чувстваш неловко. И не подценявай удоволствието, което ми достави всичко това.

— Искам да си наясно с едно нещо. Никой не може да ме накара да се чувствам толкова добре и толкова красива, както го направи ти.

Ривендж се обърна и зае огледална поза на нейната, като отпусна глава върху бицепса си.

— Сега разбираш ли защо беше хубаво за мен?

Тя взе ръката му в своята и целуна дланта му, но това я накара да се намръщи.

— Става ти все по-студено. Чувствам го.

Тя седна и придърпа завивката около тялото му, зави го хубаво, а после се притисна към него. Останаха така като че цяла вечност.

— Ривендж?

— Да.

— Използвай вената ми.

Пролича си, че го е шокирала до крайност заради начина, по който се накъса дъхът му.

— Моля… Какво…

Нямаше как да не се усмихне, когато си помисли, че той едва ли бе от типа мъже, на които им се случва да заекват.

— Използвай вената ми. Нека ти дам нещо.

Тя видя как кучешките му зъби се издължават в полуотворената му уста, като не просто увеличиха размера си, а по-скоро изскочиха от челюстта му.

— Не съм сигурен… дали това би било… — Дишаше на пресекулки, а гласът му стана още по-плътен.

Тя вдигна ръка към шията си и започна да масажира вената си.

— Аз мисля, че идеята е прекрасна.

Очите му заблестяха, а тя легна по гръб, изви глава и изложи на показ врата си.

— Елена… — Погледът му се плъзна по цялото й тяло, а после се върна обратно на шията й.

Дишаше тежко и беше почервенял, а малката част от раменете му, която беше извън завивката, бе покрита със ситни капчици пот. И това не беше нищо. Миризмата на подправки се засили до такава степен, че насити изцяло въздуха в помещението. Биохимията му реагираше на копнежа му да приеме това, което тя му предлагаше.

— О… по дяволите, Елена…

Изведнъж Ривендж се намръщи и погледна надолу. Ръката, която галеше лицето й, изчезна под завивката и изражението на лицето му се промени. Пламът и желанието изчезнаха оттам, а на тяхно място се настани тревожно отвращение.

— Съжалявам — каза той дрезгаво. — Съжалявам… Не мога…

Ривендж стана със залитане от леглото и взе завивката със себе си, изтегляйки я изпод нейното тяло. Действаше бързо, но не достатъчно, че тя да не забележи ерекцията му.

Членът му беше твърд. Голям, дълъг и твърд до крайност.

Въпреки това той се втурна в банята и затвори плътно вратата.

А после я заключи.