Петдесет нюанса сиво

12.

За първи път в живота си отидох да тичам по собствено желание. Намерих отвратителните девствени чисто нови кецове и някакво долнище на анцуг и нахлузих тениска. Прибрах косата си на плитки, изчервих се, като се сетих за последния път, когато бяха сплетени, и пъхнах в ушите си слушалките на айпода. Не можех да стоя повече пред това чудо на съвременната технология и да чета крайно обезпокоителни материали. Имах нужда да изразходя малко от тая насъбрала се енергия. И за да съм откровена, бях решила да бягам до „Хийтман" и да моля оня маниак контрольор да правим секс. Но това беше на пет мили, а не бях сигурна дали ще мога да пробягам и една, да не говорим за пет. Освен това имаше опасност да ме върне или да ми откаже, което щеше да е повече от унизително.

Кейт тъкмо слизаше от колата, когато поемах бегом марш. Почти изтърва торбите с покупките, като ме видя. Ана Стийл по кецове. Махнах й и изобщо не спрях пред Кейт Инквизиторката Определено имах нужда да съм сама. Хукнах към залеза. Небето беше с цвят на опал.

Тичах из парка. Исках го. Много. Но при тези негови условия? Какво да правя? Нямах представа. Може би трябваше да преговарям и да кажа какво искам аз. Да минем през този смехотворен договор ред по ред и да му кажа кое за мен е допустимо и кое не. Според това, което бях прочела, такъв договор нямаше кой знае каква сила и не беше официален документ и той вероятно го знаеше. Но с него той реално поставяше параметрите на връзката ни. Тоест какво можех да очаквам аз и какво можеше да очаква той моето пълно подчинение. Не знаех дали съм готова да му дам толкова много. Не знаех дали мога да му дам нещо изобщо.

Глождеше ме и въпросът защо е станал такъв. Дали защото е бил прелъстен от онази жена токова малък? Не знам. Той беше загадка, откъдето и да го погледнеш.

Спрях и опрях ръце на коленете си; дишах трудно, но свежият въздух в дробовете ми дойде като катарзис. Усетих как набирам решителност. Трябваше да му напиша един имейл и да му кажа какво мисля и след това да обсъдим всичко в сряда. Поех дълбоко въздух и хукнах към апартамента.

Кейт беше напазарувала така както винаги много. Дрехи. Сега за Барбадос. Предимно бикини и туники в нужния цвят. Знаех, че ще изглежда прекрасна във всяка дреха. Въпреки това, ме накара да седна и да коментирам, докато ги пробваше поред. Няма много начини да кажеш: „Изглеждаш прекрасно, Кейт". Имаше изваяно тяло, тяло за милиони, тяло, за което някои жени биха дали половин живот. Не го правеше нарочно, знам. В крайна сметка й казах, че имам да опаковам някакви книги, и завлякох жалкия си изпотен задник до стаята си. Нямаше начин да се почувствам по-неадекватна. Грабнах последния писък на технологията и го сложих на бюрото си.

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Шокирана студентка от Университета във Ванкувър

Дата: 23 май 2011, 20:33

До : Крисчън Грей

Добре, мисля, че видях достатъчно. Беше удоволствие да те познавам.

Ана

Натиснах клавиша за изпращане и се поздравих за малката си шега. Дали щеше да му се стори смешно? „О, по дяволите! Не! Той няма такова чувство за хумор".

Знаех, че има чувство за хумор, виждала го бях. Но май бях прекалила. Чаках отговора. Чаках... чаках... минаха десет минути.

За да се разсея от притеснението, свило стомаха ми, се захванах да опаковам, нали така бях казала на Кейт. Залових се с книгите. Стана девет, а все още нямаше никакъв отговор. Зачудих се дали не е излязъл някъде. Сложих слушалките, пуснах „Сноу Контрол", седнах на бюрото си и започнах да преглеждам отново договора и да водя бележки по него.

Не зная защо погледнах нагоре. Може би бях уловила движение с крайчеца на окото си. Наистина не знам. Но когато вдигнах поглед, той беше гам, на вратата на стаята ми, и ме гледаше напрегнато. Беше облечен в сивото си спортно долнище и бяла тениска и леко и небрежно въртеше ключовете от колата си в ръка. Извадих слушалките от ушите си и замръзнах.

- Добър вечер, Анастейжа. Гласът му беше безизразен, изражението му напълно контролирано и беземоционално. Способността ми да артикулирам се беше изпарила. Мамицата й на Кейт! Как го беше пуснала, без да ме предупреди? Бях все още по потен анцуг, не бях взела душ, изглеждах и миришех меко казано противно, а той както винаги прекрасен, секси, долнището на анцуга му се пускаше по бедрата му по онзи там начин... И на всичкото отгоре се бе намъкнал в моята спалня!

- Мисля, че съдържанието на имейла ти изисква обяснение очи в очи каза той сухо. Отворих уста, затворих я, пак я отворих и пак я затворих, без да произведа звук. Добра шега излезе. И кой се смее последен? Никога не бе ми минало през ума, за нищо на света на бих повярвала, че Крисчън ще захвърли всичко ей така и ще се появи тук.

- Мога ли да седна? попита той и очите му заиграха весело. Слава тебе, Боже! Може би все пак бе разбрал, че съм се пошегувала.

Кимнах. Никаква следа от способността ми да говоря. Крисчън Грей седна на моето легло!

- Чудех се как ли изглежда спалнята ти.

Огледах се с надежда да видя някой авариен изход. Не, алтернативите бяха две врата и прозорец. Стаята ми беше функционална и доста уютна. Бели плетени столове с масичка и бяло двойно легло с метална пружина и със завивка, която мама бе направила сама от различни парчета плат, съшити едно за друго, когато бе на вълна фолклор: ръчна изработка на завивки. Беше я направила в кремаво и светлосиньо.

- Тук е много спокойно и тихо каза той.

„Не и когато ти си тук".

Най-сетне мозъкът ми започна бавно да възобновява функциите си и да изпраща сигнали към гласните ми струни.

- Как...

Той се усмихна пак.

- Все още съм в „Хийтман".

За това някак си вече се бях досетила.

- Искаш ли нещо за пиене? Вежливостта надделя над всичко, което исках да кажа.

- Не, благодаря, Анастейжа. Усмихна се пак. Ослепителна, хлапашка, дяволита усмивка. Главата му леко наклонена на една страна.

А аз със сигурност се нуждаех от нещо за пиене.

- И така, за тебе беше удоволствие да ме познаваш?

„Обидила съм го. Мамка му! Е, къде да гледам освен в пръстите си? Как ще се измъкна от тая каша? Ако му кажа, че е било шега? Не, чувството ми за хумор едва ли би го впечатлило".

- Мислех, че ще ми отговориш с мейл. Гласът ми беше като мен по-нисък от тревата. Патетично!

- Нарочно ли хапеш тази устна? попита мрачно той.

Пуснах веднага устната, зяпнах и примигнах към него.

- Изобщо не се бях усетила казах с най-сладкия си глас.

И усетих онова нежно придърпване, онази сладка болка в слабините, онова електрическо нещо между нас, което наелектризираше цялата стая. Беше седнал толкова близо. Очите му опушено сиви, лактите му опрени на коленете, краката му леко разтворени. Той се наведе към мен и нежно дръпна едната ми опашка, разпусна косата ми и плъзна ръка в нея. Дишах плитко, сърцето ми блъскаше, буквално не можех да мръдна. После се пресегна и леко дръпна ластичката на другата ми опашка, пусна косата ми и я разроши с дългите си ловки пръсти.

- Значи си решила да поспортуваш малко каза нежно, почти мелодично. Защо, Анастейжа? Пръстите му се въртяха в малки нежни кръгчета около ухото ми, леко се заиграха с меката му част и я заразтъркваха. Беше толкова възбуждащо...

- Трябваше ми време да помисля прошепнах. Бях като сърна пред фаровете на приближаваща кола, като нощна пеперуда около лампа, като птиче пред съскащия език на змия... И той много добре знаеше какво прави с мен.

- За какво да помислиш, Анастейжа?

- За теб.

- И реши, че е било удоволствие за теб да ме познаваш някъде там в миналото. Питам се дали си имала предвид познаване в библейския смисъл на думата.

По дяволите! Изчервих се.

- Не знаех, че си падаш по Библията.

- Като дете ходех на неделно училище, Анастейжа. Доста неща научих там.

- Не си спомням да съм чела за щипки за зърна в Библията. Може би са те учили от някоя по-нова версия.

Устните му се извиха в усмивка. Не можех да откъсна очи от устата му

- Е, така и предполагах. Значи съм взел правилното решение да мина да ти напомня какво удоволствие е било за теб да ме познаваш.

Гледах го с отворена уста. Пръстите му се плъзнаха от ухото към брадичката ми.

- Как намирате идеята ми, госпожице Стийл?

Очите му горяха в моите, погледът му беше предизвикателен, устните му леко разтворени. Чакаше като змия, навита и готова да скочи и да ухапе. Стомахът ми сгърчен от възбуда, влага между краката ми. Хвърлих се към него. Той успя да се дръпне и в следващата секунда бях просната на леглото, закована под него, ръцете ми изпънати нагоре и уловени в неговите над главата ми, другата му ръка беше стиснала здраво лицето ми, а устатата му беше върху моята.

Езикът му се плъзна бързо, властно, със сила. Подчиняваше всяка част от мен, завладяваше я и я правеше своя територия. Усетих го с цялото си тяло. Усетих ерекцията му. Желаеше ме. Вътрешностите ми се обърнаха от сладко желание. Не хубавата секси Кейт с нейните още по-секси бикини, не някоя от онези петнайсет, не злата госпожа Робинсън, а мен. Този мъж желаеше мен. Моето друго аз грееше от щастие, и как само грееше можеше да освети цял Портланд. Той спря да ме целува. Отворих очи. Той ме гледаше питащо

- Имаш ли ми доверие? попита задъхано.

Кимнах. Сърцето ми биеше в ребрата, кръвта ми минаваше през тялото ми със скоростта на гръмотевица.

Той бръкна в джоба на анцуга си и извади сребристосивата вратовръзка. Вратовръзката, която оставяше следи по кожата от втъканите в нея фигурки. Бързо омота китките ми, но този път завърза единия край на вратовръзката за решетката на леглото. Провери дали възелът е здрав.

Така или иначе нямах намерение да бягам. Бях буквално закована за кревата. И ужасно възбудена.

Той стана от леглото, погледна ме, очите му бяха потъмнели до черно от желание. Гледаше ме с облекчение, триумфално.

- Ето, така е по-добре каза и се усмихна дяволито. Наведе се и започна да събува едната ми гуменка. „О, не, не, не краката ми! Досега тичах".

- Не опитах се да протестирам и да го изритам.

Той спря.

- Ако се съпротивляваш, ще ти вържа и краката. Ако вдигаш шум, ще ти завържа устата. Така че тихо! Катрин сигурно подслушва.

„Да ми завърже устата? Кейт!" Млъкнах.

Той бавно, но ловко махна обувките и чорапите ми и изу анцуга ми. „Господи, с какви бикини съм?" Той ме повдигна леко, издърпа завивките изпод мен и ме сложи на чаршафите.

- Дотук добре каза и облиза долната си устна бавно, много бавно. Пак хапеш тази устна, Анастейжа, а знаеш как ми действа това. И за предупреждение постави дългия си показалец върху устата ми.

Имах усещането, че ще гръмна в собственото си тяло. Лежах напълно безпомощна и гледах как се движи с грация из стаята ми. Такъв афродизиак трудно можех да понеса. Бавно, почти мързеливо, той събу маратонките и чорапите си, развърза долнището на анцуга и свали тениската си.

- Мисля, че видя повече от необходимото изсмя се, седна до мен и дръпна тениската ми нагоре. Мислех, че ще я махне, но той само я нави до врата ми и я издърпа над очите ми, така че можех да виждам само носа и устата си, но нищо повече. Бях в пълен мрак.

- Става все по-хубаво и по-хубаво каза одобрително той. Мисля да си взема нещо за пиене.

Наведе се, целуна ме нежно и стана от леглото. „Да си вземе нещо за пиене? Къде? В Портланд? В Сиатъл? Тук?" Напъвах се да чуя какво прави. Чух как вратата изскърца. После чух тих разговор. Говореше с Кейт! О, не, та той бе почти гол! Какво щеше да си помисли Кейт? Чух съвсем тих звук, нещо като клокочене. Какво беше това, по дяволите? Той се върна, вратата се затвори, чух стъпките му по пода и почукването на парченца лед в чаша с течност. Каква течност? После чух как събу анцуга си. Той падна на пода и знаех, че вече е гол. Седана до мен на леглото.

- Жадна ли си, Анастейжа? попита с изкусителен глас.

- Да казах задъхано. И наистина, устата ми гореше от жажда. Чух как ледът се пука и върти в чашата. Той се наведе и ме целуна и внимателно изсипа нещо много вкусно и свежо в устата ми, докато ме целуваше. Бяло вино. Всичко беше толкова неочаквано... цялата горях, макар че виното бе ледено и устните му хладни.

- Още? прошепна той.

Кимнах. Имаше божествен вкус, защото изтичаше от устата му. Той се наведе и отпих още една глътка от неговите устни. Майко мила!

- Хайде да не прекаляваме. Знаем, че не носиш на пиене, нали, Анастейжа.

Не успях да се стърпя и се засмях. А той се наведе и вля в устата ми още една божествена глътка. После легна до мен и усетих твърдия му пенис до бедрото си. Исках го в мен. Веднага.

- Това ли наричаш удоволствие? попита той. Усетих напрежение в гласа му.

Бях нащрек. Той се наведе към мен и докато ме целуваше, изля малка глътка вино с парченце лед в устата ми. После бавно спусна хладните си, почти ледени устни по шията ми, после между гърдите, по корема до пъпа и там, в пъпа, постави малко парченце лед и изля вино, малка колкото да я побере пъпът ми локвичка вино. Усещането изгори вътрешностите ми.

- Сега не трябва да мърдаш прошепна. Ако мръднеш, ще разлееш вино по цялото легло.

Бедрата ми и ханшът ми неволно се огънаха от възбудата.

- О, не. Ако разлеете виното, ще ви накажа, госпожице Стийл.

Скимтях и отчаяно се опитвах да не мърдам възбуденото си до краен предел тяло, като стисках вратовръзката. „Моля те, моля те, о, не, не мога..."

Той дръпна с пръст чашките на сутиена ми и гърдите ми изскочиха голи и съвсем беззащитни. После се наведе и първо целуна, а после леко засмука зърната ми с ледените си устни. Борех се с тялото си да не мърда от нечовешката възбуда.

- Това ли е за вас удоволствие? Дишаше пресекнато.

Чух почукването на още една бучка лед и после я усетих върху дясното си зърно, докато той въртеше нежно лявото под езика си. Беше неописуемо, агонизиращо и много сладко.

- Ако разлееш виното, няма да ти позволя да свършиш.

- О... моля те, Крисчън... Сър... Моля те.

Буквално ме побъркваше. Усетих как се усмихна.

Ледът в пъпа ми се топеше. Бях не топла, а горях, а кожата ми беше студена и тялото ми искаше. Искаше него в мен. Ако бе възможно на секундата.

Хладните му пръсти се завъртяха около корема ми. Кожата ми вече бе извън предела на чувствителността. Ханшът ми неконтролируемо се повдигна нагоре и виното от пъпа ми се разля по корема ми. Крисчън бързо се наведе и жадно го изсмука, впиваше леко зъби, смучеше кожата ми.

- О, скъпа Анастейжа, за жалост мръдна. И какво ще правим с теб сега?

Дишах шумно. Можех да се съсредоточа само върху гласа и допира му. Нищо друго нямаше значение, нищо друго не съществуваше. Нищо друго не беше в моята реалност. Радарът ми не отчиташе нищо. Пръстите му се мушнаха в бикините ми и бях възнаградена чух как рязко пое дъх, почти се задушаваше.

- О, бебчо каза и мушна два пръста в мен. Скоро ще си готова за мен. И започна да движи пръстите си много бавно, убийствено бавно напред и назад в мен. Навън и рязко навътре, повдигайки ханша ми.

- Лакомото ми момиче скара ми се нежно. Палецът му загали клитора ми, леко го притискаше.

Изстенах. Тялото ми се усукваше и стенеше с мен под ловките му пръсти. После той махна тениската от очите ми, за да мога да го виждам. Копнеех да го докосна.

- Искам да те докосна.

- Знам каза той и ме целуна, пръстите му продължаваха да влизат и излизат от мен в същия ритъм, палецът му обхождаше и притискаше клитора ми, а езикът му следваше ритъма на пръстите му. С една ръка държеше косата ми, за да не мърдам глава. Краката ми се сковаха. Бях готова и тогава той забави и нежно се отдръпна. Бях на ръба, а той ме свали обратно долу. И пак до ръба, и пак надолу, и пак до ръба, и пак надолу. Бях си загубила окончателно ума. „Моля те, Крисчън" пищях наум.

- Това е наказанието ти. Така близо до края и така далеч. Това удоволствие ли е? Дишаше тежко в ухото ми. Скимтях напълно изтощена и изгубена в това еротично... изтезание.

- Моля те хленчех аз. Дали накрая щеше да се смили над мен?

- Как искаш да те чукам, Анастейжа?

Тялото ми затрепери отново. И той пак застина.

- Моля те...

- Кажи ми какво искаш, Анастейжа.

- Ти... знаеш. Почти плачех.

- Дали да те чукам така, или иначе, или пък еди-как си? Имаме голям избор. Дишаше в устните ми. После измъкна ръката си, пресегна се към нощното шкафче, взе презерватива, изу много бавно бикините ми, а аз гледах като хипнотизирана трескавите му очи.

- Това ли е удоволствие? каза той и бавно прокара ръка по пениса си.

- Беше само шега... изскимтях. „Моля те, Крисчън, чукай ме!"

Той ме погледна учудено и продължи да прокарва ръка по пениса си.

- Шега? Гласът му беше зловещо тих.

- Да. Моля те, Крисчън.

- Значи ми се смееш?

- Не изхленчих.

Бях топка сексуално напрежение. Той ме изгледа преценяващо, може би за да определи степента на възбудата ми. После внезапно ме грабна и ме обърна по корем. Това ме изненада. Бях вързана и можех да се опра само на лакти. Той сгъна рязко двата ми крака в коленете, така че дупето ми се надигна високо. Плесна ме силно по него и в същата секунда, преди изобщо да реагирам, влезе рязко и със сила в мен. Извиках от удара, от внезапното му проникване и на секундата свърших. Не веднъж, а два пъти един след друг, напълно разпадаща се под него, докато той продължаваше мощно да пробива в мен. Не спираше. Не можех повече, бях напълно изцедена, но после усетих как поредният оргазъм започна да напира и... „Не, не е възможно..."

- Хайде, Анастейжа, отново! ръмжеше той през стиснати зъби. Тялото ми откликна веднага в разкъсващи конвулсии. Крещях името му. Разпаднах се на милиони малки частици. Крисчън застина и най-накрая съвсем тихо свърши.

- Това удоволствие ли беше? каза през зъби.

Лежах напълно изтощена, със затворени очи. Той леко излезе от мен, стана и се облече. После се върна при мен, развърза внимателно ръцете ми и дръпна надолу тениската ми. Разтърках китки и се засмях при вида на отпечатъците от вратовръзката на китките ми. Оправих сутиена си, а той придърпа завивките над мен. Гледах го напълно зашеметена.

- Беше върхът на удоволствието прошепнах.

- Ето пак тази дума.

- Не я ли харесваш?

- Никак.

- О!... Не знам... Мисля, че има доста благоприятен ефект върху теб.

- Вече и благоприятен ефект, така ли? Колко още според вас, госпожице Стийл, може да бъде наранявано моето его?

- Не мисля, че на егото ти му има нещо. Но в момента, в който го казах, самата аз не си повярвах. Някакво неуловимо усещане мина през съзнанието ми, но изчезна на мига, преди да успея да го хвана.

- Ти мислиш? Гласът му беше нежен. Лежеше до мен, надигнат на лакът, аз бях само по сутиен.

- Защо не обичаш да те докосват?

- Просто не обичам. Целуна ме нежно по челото. Значи този имейл е твоята представа за шега?

Усмихнах се извинително и свих рамене.

- Явно. И все още обмисляш предложението ми?

- Да, това „неприлично предложение". Да, обмислям го. Но имам много въпроси по него.

Той се усмихна с облекчение.

- Бих бил разочарован, ако нямаше въпроси.

- Щях да ти пратя всичко по мейла, ако ти не ме беше прекъснал.

- Коитус интеруптус.

- Знаех си, че някъде дълбоко заровено в теб има чувство за хумор.

- Много малко неща са смешни, Анастейжа. Помислих, че ми казваш не, не на дискусия по договора, не на всичко... Гласът му падна съвсем.

- Още не съм решила. Не знам. Ще ме връзваш ли с каишка за врата?

Той вдигна учудено вежди.

- Ти си правила проучването, Анастейжа. Не знам, наистина не знам. Никога не съм го правил с никого.

О, дали трябваше да се учудвам на това? Не знаел? Той не знаел!?

- А теб връзвали ли са те за врата? прошепнах.

-Да.

- Мисис Робинсън?

- Мисис Робинсън! Като в онази стара песен! Той се засмя високо, свободно, необременено, изглеждаше така млад и безгрижен. Естествено бликащ заразителен смях.

- Ще й кажа, че си я нарекла така. Ще й хареса.

- Ти още говориш с нея? Не можах да прикрия шока в гласа си.

- Да. Вече беше сериозен.

О! И тогава усетих ужасната болка на ревността. Чувството бе толкова дълбоко, че чак се уплаших от себе си.

- Разбирам. Гласът ми бе напрегнат. Значи ти имаш някого, с когото да споделяш... различния си начин на живот, а на мен не ми е разрешено.

Той помръкна.

- Знаеш ли, никога не съм мислил за това от тази гледна точка. Тя беше част от този различен начин на живот. Казах ти: тя е просто добра приятелка. Ако искаш, ще те запозная с някоя от моите подчинени. И с нея също.

Наистина ли се опитваше да ме нарани?

- Това твоята представа за шега ли е?

- Не, Анастейжа. Той поклати глава. Изглеждаше озадачен.

- Не, благодаря, мисля да се справя сама изсъсках и придърпах завивката до брадичката си.

Той ме гледаше объркано. Наистина не разбираше.

- Анастейжа... Търсеше думи. Още едно нещо, което му се случваше за първи път. Не исках да те обидя, сериозно.

- Не съм обидена. Отвратена съм.

- Отвратена?

- Не искам да говоря с никоя от бившите ти приятелки, робини, подчинени или както там ги наричаш.

- Анастейжа Стийл, ти ревнуваш ли?

Бузите ми пламнаха.

- Ще останеш ли при мен?

- Утре сутринта имам бизнес среща в хотела, а и мисля, че вече знаеш, че не спя с приятелките си, робините си, подчинените си... изобщо с никой. Петък и събота бяха изключения и това няма да се повтори. Усетих колко е сериозен, макар че гласът му бе мек и дрезгаво секси.

Нацупих се.

- Е, тогава си тръгвай. Уморена съм.

- Искаш да кажеш, че ме гониш ли? Изглеждаше хем учуден, хем леко развеселен.

-Да

- Е, ето още нещо, което ми се случва за първи път. Гледаше ме, все едно отказваше да повярва. Значи не искаш да обсъждаме нищо сега? За договора имам предвид.

- Не искам отговорих троснато.

- Боже, как искам да те напердаша. Ще се почувстваш доста по-добре. А и аз също.

- Не можеш да ми говориш така... Все още не съм подписала нищо.

- Остави ме да си помечтая, Анастейжа. Той хвана брадичката ми. Сряда? каза тихо и ме целуна по устните.

- Сряда съгласих се. Ще те изпратя, само момент. Седнах, взех тениската си и го побутнах да не ми пречи, докато се облека. Той стана от леглото без желание.

- Подай ми анцуга, ако обичаш.

Той го вдигна от пода, подаде ми го и каза:

- На вашите услуги, мадам. Опита се неуспешно да прикрие усмивката си.

Погледнах го с присвити очи, докато се обувах. Косата ми беше като захарен памук, а трябваше да се изправя пред Кейт Кавана Инквизиторката, след като той си отиде. Взех един ластик за коса, отворих вратата и се огледах за Кейт. Не беше в хола. Май говореше по телефона в стаята си. Крисчън тръгна след мен по коридора. Мислите ми съвсем се объркаха. Не му бях ядосана. Всъщност се чувствах доста засрамена. Не исках да си отива. За първи път исках истински нормална връзка, исках да е нормален, не исках връзка, която трябва да се регулира с договор дълъг цели десет страници, с кожени камшици и вериги.

Отворих му вратата. За първи път бях правила секс в дома си, а като стана дума за секса... да, беше много добре. Но сега се чувствах като празен съд, който можеше и трябваше да се пълни по негово желание и когато му скимне. Подсъзнанието ми се смееше: „Нали бе хукнала да бягаш пет мили, за да го молиш за секс. И ето ти експресна доставка. От какво се оплакваш?" Крисчън спря на вратата и ме погледна.

- Добре ли си? попита нежно, но и много сериозно, и погали устната ми с палец.

- Да казах, макар че дълбоко в себе си изобщо не бях сигурна. Чувствах как в мен се надига някакво ново, революционно мислене. Знаех, че ако започна това нещо с него, той ще ме нарани. Едва ли беше способен или заинтересован и едва ли имаше желание да ми даде нещо повече... а аз исках повече. Много повече. И този пристъп на ревност... Вече бях сигурна, че чувствата ми към него са много по-дълбоки, отколкото си бях позволила да призная пред себе си.

- Сряда каза пак той и пак ме целуна леко и много нежно. Нещо се случи по време на тази целувка. Устните му ставаха все по-настоятелни, притискаха се все по-силно към моите. Ръцете му пуснаха брадичката ми и се заровиха в косата ми. Дишането му се учести. Сложих ръце върху неговите. Така копнеех да ги прокарам през косата му, но преборих импулса. Знаех, че няма да му хареса. Той опря чело в моето, очите му бяха затворени, гласът му изтормозен и напрегнат.

- Анастейжа прошепна той Какво направи с мен?

- Бих могла да те попитам същото казах тихо.

Той пое дълбоко дъх, целуна ме по челото и тръгна. Вървеше много бавно, почти насила към колата. Прокара ръка през косата си. Докато отваряше вратата на колата, ме погледна и се усмихна със своята умопомрачителна, заслепяваща усмивка. Усмихнах се и аз, с усмивката на Икар, полетял прекалено близо до слънцето.

Затворих вратата. Изведнъж усетих непреодолимо желание да плача. Тъга, самота, меланхолия и болка свиха сърцето ми. Побягнах към стаята си, затворих вратата и се облегнах на нея. Опитах се да се преборя с цялата каша чувства и най-вече с тъгата. Не успях. Свлякох се на земята и се разплаках.

Кейт почука и прошепна:

-Ана?

Отворих вратата. Тя се хвърли към мен и ме прегърна.

- Какво ти е? Какво ти направи този красавец... това мазно копеле?

- О, Кейт, нищо лошо наистина, нищо, което не исках да направи.

Тя ме дръпна към леглото и седнахме.

- Косата ти е ужасна. Мирише на пресен секс обаче. Засмях се напук на болката.

- Да, съвсем пресен. Нищо ужасно наистина, освен косата ми. Кейт се усмихна.

- Така те харесвам. Но защо плачеш? Ти никога не плачеш. Взе четката ми от нощното шкафче и бавно започна да ме реше.

- Просто мисля, че тази връзка не отива на добре казах и за кой ли път се загледах в пръстите си.

- Нали каза, че ще се видите в сряда?

- Да, това беше, и все още е, първоначалният план.

- Тогава защо той дойде днес?

- Изпратих му имейл.

- Да дойде тук ли?

- Не. Казах му, че не искам да го виждам повече.

- И той дойде? Ана, това е направо гениално!

- Всъщност го казах на шега.

- Сега вече нищо не разбирам.

Много търпеливо й обясних какво бях написала в мейла, без да издавам нищо друго.

- И си мислила, че ще ти отговори по мейла? -Да.

- Но той не отговаря, а се появява тук. -Да.

- Мога да ти кажа само едно тоя сериозно си е паднал по теб. Крисчън да си падне по мен? Пълен абсурд.

Просто беше дошъл на лов за нова играчка. Удобна нова играчка, която да закове на кревата и да си играе с нея на игри, които никак не можех да определя дори като човешки. Сърцето ми се сви. Това беше горчивата истина.

- Дойде да ме чука, това е.

- А някои казват, че романтиката била изчезнала каза много тихо Кейт и ме погледна ужасена. Бях успяла да я шокирам. Не мислех, че такова нещо изобщо е възможно. Свих рамене извинително.

- Той използва секса като оръжие.

- Да те чука, за да си негова? Тя поклати недоволно глава. Усетих как се изчервявам. Как го каза право в целта! Катрин Кавана с Пулицър за журналистика.

- Не разбирам, Ана. Ти просто му позволяваш да правите секс, така ли?

- Не, Кейт, ние не правим секс, не правим любов, ние се чукаме... според неговата терминология. Той не прави любов, не прави нищо свързано с любов.

- Знаех си, че има нещо странно в него. Просто го е страх от обвързване.

Кимнах. Но не беше така. Нямаше проблеми с обвързване, още по-малко с връзване. Напротив. Вътрешно се раздирах от колебание. Исках да й кажа всичко, всичко за онази стая на болката, за този странен, малко луд и много тъжен мъж и исках тя да ми каже да го забравя, да ме спре преди да съм се превърнала в кръгъл идиот пред него, да ме отърве от илюзиите ми.

- Мисля, че цялата тази работа ми дойде малко в повече казах. Това бе възможно най-мекото обяснение за състоянието ми, но не исках да говорим повече за него. Попитах я за Елиът.

Само при споменаването на името му цялото й изражение, тялото й, всичко в нея оживя. Грееше с някаква вътрешна светлина, която пращаше към мен с топлата си усмивка.

- Ще дойде в събота да ни помогне да натоварим! Да, беше яко лапнала. Усетих онова добре познато пощипване от ревност, дори завист. Кейт си бе намерила нормален мъж, който я правеше щастлива.

Прегърнах я.

- О, забравих да ти кажа. Баща ти се обади, докато беше... заета. Боб нещо е пострадал и няма да успеят да дойдат с майка ти за дипломирането. Но баща ти ще е тук в четвъртък. Иска да му се обадиш.

- О, защо майка не ми каза нищо? Боб наред ли е?

- Да. Обади й се сутринта. Сега е доста късно, сигурно са си легнали.

Благодаря, Кейт. Вече съм наред. Ще се обадя и на Рей сутринта. Мисля да си лягам.

Тя се усмихна, но в ъгълчетата на усмивката й видях мънички бръчици от безпокойство. След като тя излезе, седнах и препрочетох договора. Водех бележките си отделно. Не бяха никак малко. Пуснах компютъра, готова да отговоря.

В кутията имаше имейл от Крисчън.

Подател: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер!

Дата: 23 май 2011,23:16

До: Анастейжа Стийл

Госпожице Стийл,

С нетърпение очаквам забележките Ви по договора.

Дотогава ти желая леки сънища, бебчо.

Крисчън Грей Изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Въпроси

Дата: 24 май 2011, 00:02

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей,

Прилагам списък с възраженията и въпросите ми. Очаквам с нетърпение да ги обсъдим в сряда по време на вечеря.

Номерата отговарят на номерата на клаузите в договора.

2: Не съм сигурна, че е единствено в моя полза да опозная лимитите на сексуалността си. Убедена съм, че за тази цел няма да ми е необходим договор от десет страници. Твърдо вярвам, че това е в твоя полза.

4: Както добре ти е известно, ти си моят единствен сексуален партньор. Не вземам наркотици, не съм имала кръвопреливания. Така че, смея да твърдя, съм здрава. А ти?

8: Мога да прекъсна договора по всяко време, ако не се придържаш към договорените ограничения. Добре, това ми харесва.

9: Да ти се подчинявам във всичко? Да приема без колебание дисциплинарните ти методи? За това трябва да поговорим.

11: Един месец пробен срок. Не три.

12:1: Не мога да ти посветя всеки уикенд. Имам свой живот или поне се надявам да имам. Може би три уикенда в месеца.

15.2: Да използваш тялото ми, както намериш за добре за сексуални или други цели: моля, конкретизирай „други".

15.5: Цялата тази клауза с дисциплинарните методи. Не съм убедена, че искам да бъда налагана с камшици, с бастуни или каквото и да е там. Като цяло идеята за наказанието не ми харесва. Убедена съм, че това е в разрез с точка 2-5. И какво означава „по други причини". Това е просто гадно. И ми казваш, че не си садист?

15.10: Не че някога е съществувала каквато и да е вероятност да ме дадеш на някой друг, но е хубаво, че го има черно на бяло.

15.14: Правилата за тях ще говорим повече, но по-натам.

15.19: Да не се докосвам без твое разрешение. Къде е проблемът тук? Знаеш, че не го правя.

15.21: Дисциплината виж 15.5 по-горе.

15.22: Не мога да те гледам в очите? Защо?

15.24: Защо не може да те докосвам?

Правилата:

Сън съгласна съм на шест часа. Храна не мога да се храня от списък с храни. Или списъкът заминава, или аз.

Дрехи ако трябва да нося твоите дрехи, когато съм само с теб, да.

Упражнения споразумяхме се на три часа, но в договора не си го поправил.

Може ли да обсъдим всички тези неща? Никакъв фистинг. Какво е окачване на решетка? Генитални щипки ти шегуваш ли се?

Може ли да ми кажеш каква е уговорката за сряда? На работа съм до пет следобед.

Лека нощ. Ана

Подател: Крисчън Грей Относно: Въпроси Дата: 24 май 2011, 00:07 До: Анастейжа Стийл

Госпожице Стийл, Това е дълъг списък. Защо си още будна?

Крисчън Грей Изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Подател: Анастейжа Стийл

Относно: Чакам да ми догори свещта

Дата: 24 май 2011, 00:10

До: Крисчън Грей

Сър,

Както може би добре помните, докато правех този списък, бях прекъсната и закована на леглото от един случайно минаващ патрул по реда и дисциплината.

Лека нощ. Ана

Подател: Крисчън Грей

Относно: Духни шибаната свещ

Дата: 24 май 2011, 00:12 Д

о: Анастейжа Стийл

МАРШ В ЛЕГЛОТО, АНАСТАСИЯ!

Крисчън Грей Изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Охо! И с главни букви го написал, да ми се скара! Как е възможно от шест мили разстояние да ме накара да се чувствам неловко?

Изгасих лаптопа. Все още ми беше много тежко. Легнах и моментално заспах.

Дълбок и много неспокоен сън.