Петдесет нюанса сиво

9.

Разлялата се в стаята светлина ме извади от дълбокия сън. Протегнах се и отворих очи. Беше красиво майско утро. Сиатъл лежеше прекрасен в нозете ми. До мен Крисчън Грей все още спеше. Не знаех коя от двете гледки е по-възхитителна. Учудих се, че все още е в леглото. Лежеше с лице към мен и имах уникалната възможност да го гледам, без да ме вижда. Изваяното му лице бе младо, много по-младо, отпуснато в съня и отморено. Устните му, нацупени и много красиви, бяха леко разтворени, а лъскавата му коса рошава като на хлапе.

„Как е възможно някой да е толкова красив?"

После се сетих за стаята му горе и се зачудих дали трябва да гадая кое е възможно и кое не. Имах да мисля за толкова много неща след тази нощ. Беше толкова мил в съня си, като дете. Исках да го докосна. Сега нямаше за какво да се притеснявам, да обмислям всяка своя дума, не исках да мисля и за неговите планове, особено тези, които касаеха мен.

Можех да го гледам до безкрай, но ми се ходеше до тоалетната. Измъкнах се тихо от леглото, взех бялата му риза от пода и я облякох. Отворих някаква врата. Мислех, че е банята, но се оказа дрешник с размерите на моята стая. Десетки редици скъпи ризи, костюми, обувки, вратовръзки. Кой има нужда от толкова дрехи? За какво са им на хората всичките тези вещи? Не одобрявах такава разсипия. Но всъщност гардеробът на Кейт май можеше да влезе в сериозна конкуренция с този тук. Кейт! Не се бях сетила за нея цяла вечер, а бях обещала да й се обадя. Сега вече бях загазила. Зачудих се докъде го е докарала с Елиът.

Погледнах Крисчън. Още спеше. Опитах друга врата. Беше банята по-голяма от моята спалня. Защо им е на хората толкова много пространство? С ирония забелязах, че има две мивки. При положение че никога не спеше с друг, едната явно не се използваше.

Погледнах се в гигантското огледало над мивките. Дали изглеждах различна? Поне се чувствах различно. Усещах лека болка във влагалището, ако трябва да съм честна, а мускулите ми... Уф! Все едно никога не бях правила никакви упражнения.

„Ти никога не правиш никакви упражнения проговори подсъзнанието ми, напълно разбудено, нацупено, потропваше с крак. А какво направи сега? Спа с него, даде девствеността си на човек, който дори не те обича. Всъщност той има доста странни планове за теб. Иска да те направи някаква подчинена сексуална робиня или нещо такова. ЛУДА ЛИ СИ?" Почти крещеше.

Мигнах и пак погледнах в огледалото. Ще се наложи да притежавам всичко това. Представи си само, да си паднеш по някой, за чиято красота няма измислена дума, по-богат от персийски цар и има Червена стая за наказания, готова и подредена за мен. Потръпнах. Пак бях объркана, но, от друга страна, така му се възхищавах. Косата ми беше както винаги всеки косъм със свое становище. Със сигурност не ми отиваше прическа „прясно изчукана". Опитах се да я оправя с пръсти, но и в това начинание претърпях провал и се отказах.

Бях зверски гладна. Излязох от спалнята. Спящият красавец още си спеше. Тръгнах към кухнята.

„По дяволите! Кейт!" Бях си оставила чантата в кабинета му. Взех я и извадих мобилния. Три съобщения.

*КЪДЕ СИ АНА*

*АНА, КЪДЕ СИ*

*ПО ДЯВОЛИТЕ, АНА, ОТГОВОРИ МИ*

Обадих се. Кейт не вдигна и оставих мазно извинително съобщение, с което й казвах, че не съм била нападната от Синята брада. Поне не и в смисъла, който би я разтревожил. Дали пък не се бе случило точно това? О, всичко беше толкова объркано! Трябваше да седна и да анализирам чувствата си към господин Грей. Невъзможна задача. Пораженчески поклатих глава. Трябваше да съм далеч от него, съвсем сама. Нуждаех се от време и пространство, за да обмисля.

С радост открих две ластички в чантата си и бързо си прибрах косата в две плитки. Да! Колкото повече приличам на момиченце, толкова по-безопасно за мен пред погледа на Синята брада. Извадих айпода от чантата и напъхах слушалките. Винаги е много по-добре да готвиш на фона на музика. Пуснах го в джоба на ризата на Крисчън, увеличих звука и затанцувах.

Стомахът ми изръмжа от глад.

Кухнята беше наистина много красива. Чиста, лъскава, модерна и нито един от шкафовете нямаше дръжки. Отне ми време да се светна, че не е нужно да дърпаш, а само да натиснеш леко вратата на шкафа и тя се отваря сама. Може би трябваше да направя закуска и за Крисчън. В хотела беше ял омлет. В хладилника имаше много яйца и реших да направя палачинки и бекон. Започнах да бъркам сместа за палачинките... и продължих да танцувам.

Хубаво е човек да е зает. Това ти дава време да мислиш, но не чак да се задълбочаваш. Оглушителната музика в ушите ми също не даваше никакъв шанс за дълбок размисъл. Бях дошла, за да спя с Крисчън Грей, и бях успяла, макар че той не допускаше никого в леглото си. Усмихнах се мисията бе изпълнена. И още как! И начинът, по който бе изпълнена! Замислих се за прекараната с него нощ и установих, че съм спряла да бъркам яйцата. Думите му, тялото му, начинът, по който правеше любов... Тялото ми лекичко запя при спомена и усетих сладко свиване на мускулите под корема. Подсъзнанието ми не пропусна да ме поправи: ,Чукане, не правене на любов!" беше зинало срещу мен като хищник. Но дълбоко в себе си знаех, че е право. Реших да продължа с яйцата, вместо да слушам глупостите му.

В кухнята имаше много прибори, но бързо се ориентирах. Трябваше да намеря къде да държа палачинките, за да не изстинат, и да се захвана с бекона. Ейми Стъд пееше в ухото ми за саможивите хора, онези, дето никога не пасват никъде. Преди време тази песен означаваше много за мен, защото и аз бях такова саможиво момиче. Никъде не пасвах, а сега... сега ми предстоеше да обмислям едно неприлично предложение от не кой да е, а от самия Цар на саможивците. Защо беше такъв? Така се бе родил ли, или нещо друго го бе направило такъв? Толкова различно и далечно ми се струваше от всичко, което знаех за този свят.

Сложих бекона на грила и докато се печеше, почнах да бъркам яйцата. Обърнах се и видях Крисчън. Седеше на един от високите столове до плота за хранене. Беше с тениската, която бе облякъл преди да заспим. Прическата в стил „прясно изчукан" му отиваше, както и двудневната брада. Гледаше ме весело и малко удивено. Изчервих се, по съвзех се и измъкнах слушалките от ушите си. Коленете ми обаче бяха омекнали.

- Добро утро, госпожице Стийл. Изглеждате така изпълнена с енергия тази сутрин каза той.

- Аз... спах добре изпелтечих почти като извинение.

- Странно! каза той и се подсмихна. На какво ли се дължи това? И аз спах доста добре всъщност.

- Гладен ли си?

- Много каза с онова напрегнато изражение. И май не говореше за ядене.

- Палачинки, бекон и яйца?

- Страхотно!

- Не зная къде държиш подложките за чинии казах и отчаяно се опитах да прикрия вълнението си.

- Аз ще се оправя с това. Ти си готви. Искаш ли да пусна музика, за да си продължиш с... танците?

Погледнах си пръстите. Знаех, че ставам червена като домат.

- Моля те, не спирай заради мен. Много беше забавно каза той някак иронично.

Свих устни. Забавно, а? Подсъзнанието ми се бе превило на две в истеричен смях. Обърнах се и продължих да бъркам яйцата.

След секунди той бе застанал до мен. Леко подръпна плитките ми.

- Много ми харесват прошепна. Но няма начин да те спасят.

„Хм... Синята брада".

- Как предпочиташ яйцата си? попитах язвително.

Той се усмихна.

- Първо ги чупиш внимателно, после ги разбиваш на пяна.

Обърнах се, за да прикрия усмивката си. Не можех да му се

сърдя дълго. Особено когато беше такъв нетипично закачлив и усмихнат. Отвори шкафа, извади две поставки за чинии и ги сложи на плота. Изсипах яйцата в тигана, обърнах бекона и погледнах към плота той вече бе налял портокаловия сок и правеше кафе.

- Искаш ли чай?

- Стига да имаш.

Взех две чинии и ги сложих върху уреда за затопляне. Крисчън извади чай. „Туинингс Брекфаст".

- Толкова съм предвидима, нали? Лесно е да си направи човек изводите за мен!

- Едва ли. Освен това не съм сигурен, че сме стигнали до какъвто и да е извод, госпожице Стийл.

„Какво иска да каже пък сега? Преговорите? Нашата... хм... връзка или каквото и да е там?" Защо никога не можех да разбера какво се опитва да каже?

Сервирах закуската в затоплените чинии и ги поставих върху плота. Отворих хладилника и извадих кленов сироп.

Погледнах го. Чакаше ме да седна.

- Госпожице Стийл. И посочи един от столовете.

- Благодаря, господин Грей. Покатерих се и леко смръщих лице, докато сядах.

- Искам да знам колко те боли каза той, докато също сядаше. Изчервих се.

„Защо задава такива лични въпроси?"

- За да съм съвсем отровена, никога не съм изживявала такава свирепа болка озъбих му се. Искаше да предложиш съболезнованията си ли? попитах вече с най-сладкия си и нежен глас. Мисля, че се опитваше да сподави смеха си, но пак гадаех.

- Не. Чудех се дали да продължим основното ти обучение.

- О! бе всичко, което излезе от устата ми, понеже цялото ми тяло се бе сгърчило в спазмите на желанието. Колко приятна беше тази болка! Едва потиснах стона си.

- Яж, Анастейжа.

Апетитът ми пак изчезна. „Секс, още секс, моля те!"

- Неочаквано вкусно! усмихна се той.

Опитах да набутам вилицата с набучения на нея омлет в устата си. „Искам да чукам устата ти". Дали това беше част от обучението? Не усетих вкуса на омлета.

- Спри да си ядеш устната. Много ме разсейва и по една случайност знам, че не носиш нищо под ризата ми, което влошава положението.

Пуснах чая в малкото чайниче. Мозъкът ми беше като разбито яйце в тиган.

- Какво имаш предвид под „основно обучение"? Гласът ми беше малко писклив и, естествено, ме предаде в момента, в който исках да изглеждам почти незаинтересувана, спокойна и отпусната. Не знам доколко би било възможно да изглеждам така при унищожителния хаос от блъскащи в тялото ми хормони.

- Ако те боли много, мислех, че е добра идея да поработим над оралните ти умения.

Задавих се с чая. Гледах го с отворена уста. Той леко ме потупа по гърба и ми подаде портокаловия сок. „Какво е намислил?"

- Разбира се, в случай че искаш да останеш добави той.

Погледнах го, докато безуспешно се мъчех да възстановя душевното си равновесие. Изражението му както винаги бе напълно неразгадаемо. Направо да се побъркаш!

- Бих искала да остана днес. Утре обаче съм на работа.

- В колко си на работа утре?

- В девет.

- Добре. В девет ще си на работа.

Дали искаше да остана още една нощ?

- Трябва да се прибера тази вечер. Да си облека чисти дрехи.

- Можем да ти набавим дрехи и тук.

Нямах никакви пари, особено за дрехи. Ръката му хвана брадичката ми и я дръпна така, че зъбите ми пуснаха долната ми устна. Даже не бях осъзнала, че я хапя.

- Какъв е проблемът? попита той.

- Трябва да се прибера тази вечер.

- Добре, тази вечер примири се някак той. Сега си изяж закуската.

Стомахът и мислите ми бяха в пълен хаос. Апетитът ми бе изчезнал напълно. Гледах със страх наполовина пълната си чиния. Просто не бях гладна.

- Яж, Анастейжа. Снощи не яде нищо.

- Наистина не съм гладна прошепнах.

Той присви очи.

- Искам да си изядеш закуската!

- Какво ти става, като стане дума за хранене? изтърсих аз.

Той сви вежди.

- Казах ти, че имам проблем с прахосването на храна. Яж каза рязко. Очите му бяха тъмни и пълни с горчивина.

„Какъв проблем?" Взех вилицата и бавно започнах да се храня. „Трябва да не забравям да слагам малко храна в чинията си, ако ще е такъв при всяко хранене". Изражението му омекна, докато напредвах бавно с омлета. Забелязах, че си е изял всичко. Изчака ме да свърша и взе чинията ми.

- Ти приготви закуската, значи аз ще вдигна масата.

- Демократично.

- Да. Не е точно в мой стил. После ще влезем във ваната.

- О! Добре. Всъщност исках просто да взема душ.

Телефонът ми иззвъня. Беше Кейт.

- Здрасти казах и тръгнах към стъклената врата на балкона, далеч от него.

- Защо не ми пусна съобщение снощи? Беше много ядосана.

- Съжалявам! Обстоятелствата не го позволиха.

- Добре ли си?

- Да, идеално съм.

- Направи ли го?

Догади ми се от любопитството в гласа й.

- Кейт, не искам да говоря по телефона.

Крисчън ме гледаше.

- Направила си го... Личи ти.

Е как можеше да ми личи? Тя блъфираше, естествено. А аз наистина не можех да говоря. Нали бях подписала онова споразумение.

- Стига, Кейт, моля те.

- Как беше? Добре ли си?

- Вече ти казах, всичко е наред.

- Нежен ли беше с теб?

- Кейт, моля те, престани. Не можех да прикрия раздразнението си.

- Ана, не ме карай да чакам за един елементарен отговор. От четири години чакам този ден.

- Ще се видим довечера -казах и затворих.

Щеше да е адски трудно. Тя беше токова упорита, когато искаше да изкопчи информация. И искаше да знае с подробности. А аз нямаше да мога да й кажа нищо, защото бях подписала споразумение. Кейт щеше да побеснее. И с право. Трябваше ми план за действие. Обърнах се и се загледах в грациозните движения на Крисчън. Все още разтребваше.

- Споразумението... всичко ли покрива? попитах колебливо.

- Защо питаш? Обърна се и ме погледна въпросително. Изчервих се.

- Как да кажа... Имам някои въпроси за секса и ми се щеше да попитам Кейт казах и пак загледах пръстите си.

- Можеш да попиташ мен.

- Крисчън, при цялото ми уважение към теб... Гласът ми изчезна. Не можех да попитам него. „Ще получа отговори, да, но през твоята крива, ненормална представа за секс. Искам непредубедено мнение". Става дума за техники. Да не говорим за Червената стая на болката.

Той повдигна вежди удивено.

- На болката? Та тази стая е за удоволствие, Анастейжа. Повярвай ми. Гласът му стана дрезгав. Освен това Кейт в комбинация с брат ми са двойно зло. Наистина бих предпочел да не говориш с нея.

- Семейството ти знае ли за... предпочитанията ти?

- Не. Това не им влиза в работата. Той бавно тръгна към мен. Кажи ми какво искаш да знаеш за секса попита и ръката му нежно се вдигна до бузата ми. После гальовно прокара пръсти по нея и се спусна към брадичката. Повдигна главата ми така, че да не мога да откъсна очи от него. Не можех да го лъжа. Не и този мъж.

- Не е нещо конкретно прошепнах.

- Е, можем да започнем с въпрос. Какво мислиш за нощес?

- Очите му горяха в моите. Наистина нямаше търпение да чуе отговора ми. И този отговор щеше да означава много за него.

- Беше много хубаво казах.

Устните му се извиха като за усмивка, но не се усмихнаха.

- И за мен. Никога не бях правил ванила секс. И не мога да кажа, че е нещо, което не ми харесва. Може би защото бях с теб.

- И прокара леко пръст по долната ми устна.

Поех рязко въздух. Ванила?

- Хайде, ела да си вземем вана. Наведе се и ме целуна. Сърцето ми подскочи и за секунди слабините ми се наводниха

от желание.

Ваната беше от бял камък, дълбока, с формата на яйце, уникален дизайн. Крисчън завъртя някакъв кран и тя започна да се пълни. Той изля малко ароматно масло. Изглеждаше много скъпо. Водата се надигаше в пухкава пяна със сладък аромат на жасмин. Той ме погледна с потъмнелите си очи и после бавно свали тениската си, все едно отлепваше кожата си, и я пусна на земята.

- Госпожице Стийл? каза и ми подаде ръка.

Бях застанала до вратата с широко отворени очи, леко подозрителна, увила тялото си с ръце. Пристъпих срамежливо, но спокойно, докато се наслаждавах на тялото му съвсем безсрамно. Поех ръката му и той ми каза да вляза във ваната. Бях все още с неговата риза. Направих каквото каза. Трябваше да свиквам, ако възнамерявах да приема предложението му. Водата беше съблазнително топла.

- Обърни се към мен! Гласът му беше много мил. Изпълних нареждането. Той следеше внимателно всяко мое движение.

- Зная от опит, че тази устна е много вкусна, но би ли спряла да я хапеш? каза през зъби. Когато я хапеш, изпитвам огромно желание да те изчукам, а не бива, защото те боли.

На секундата отворих уста в шок и пуснах устната.

- Да. Сега стана ли ти ясна картинката?

До този момент нямах представа, че му действам по този начин.

- Добре каза той, извади айпода от джоба на ризата и го сложи до мивката.

- Водата в комбинация с такива уреди не е добра идея каза, хвана пешовете на ризата, съблече я през главата ми и я пусна на земята. После се отдръпна, за да ме вижда цялата. Гола. Държах ръцете си на корема и отчаяно исках веднага да изчезна в проклетата вода, но знаех, че той едва ли иска това.

- Хей засмя се той. Погледнах го неловко. Беше навел глава на една страна. Анастейжа, ти си много красива жена. Цялата. Не се крий така. Няма от какво да се срамуваш. Не можеш да си представиш каква радост е за мен да те гледам.

Хвана брадичката ми и вдигна главата ми, за да го погледна в очите. Бяха нежни, меки и горещи. Беше така близо. Почти го докосвах.

- Вече може да седнеш прекъсна той разпилените ми мисли и аз веднага се свих в съблазнително топлата вода. Усетих парене, но миризмата беше опияняваща. Първоначалната смъдяща болка постепенно се уталожи. Облегнах се назад, затворих очи и се отпуснах в успокоителната ухаеща топлина. Когато отворих очи, той все така ме гледаше.

- Ще дойдеш ли при мен? попитах смело.

- Това мислех да направя каза той. Мини напред.

Събу долнището на пижамата, влезе във водата, седна зад мен и ме издърпа към гърдите си. Сложи дългите си крака върху моите, сви колене, глезените му на нивото на моите. Раздалечи краката си така, че отвори моите широко. Носът му беше в косата ми и той поемаше тежко и дълбоко аромата й.

- Миришеш толкова хубаво, Анастейжа.

Потреперих. Бях гола във ваната с Крисчън Грей. И той беше гол. Ако някой ми беше казал, че това е възможно, когато се събудих предната сутрин в стаята в хотела, нямаше да му повярвам.

Той се пресегна към шкафчето до ваната, извади шише лосион за тяло и сипа малко в ръката си. Разтърка го между ръцете си и лосионът стана на нежна бяла пяна. Той го втри в кожата на врата ми. После по раменете. Масажираше кожата ми с дългите си нежни и настоятелни пръсти. Простенах. Усещах ръцете му по цялото си тяло. Неописуемо усещане.

- Харесва ли ти така? Почти чух усмивката му. -Да.

Той плъзна ръце по раменете ми, после по мишниците, миеше нежно кожата ми. Поздравих се, че послушах Кейт да ги обръсна. После ръцете му се хлъзнаха към гърдите ми и дъхът ми рязко секна. Пръстите му масажираха леко, правеше кръгчета по тях. Притиснах тяло към него, намествах гърдите си в ръцете му. Зърната ми бяха доста чувствителни от недотам деликатното отношение към тях предната нощ. Той не се застоя дълго там. Плъзна ръце надолу към корема ми. Усещах твърдия му член зад себе си и кръвта ми бягаше като обезумяла по вените. Мисълта, че моето тяло предизвиква тази емоция в неговото, беше толкова възбуждаща... „Няма да се възбужда от акъла ти, естествено!" обади се онова грозно гласче, но не му обърнах внимание.

Той спря и взе една мека изтривалка. Едва не превъртях от желание. Притисках изтръпналото си тяло към неговото. Ръцете ми бяха върху бедрата му. Той изстиска още лосион и леко прокара ръка между краката ми. Не дишах. Пръстите му нежно се заиграха през изтривалката и вече не можех да удържа ритъма на тялото си, притисках слабините си към ръката му, търсех я. Беше божествено. Отметнах рязко глава, запъхтяна и с отворена уста, непосилно беше да задържам повече невероятното усещане.

- Почувствай го, бебчо шепнеше Крисчън, докато леко хапеше меката част на ухото ми. Заради мен.

Краката ми бяха приковани от неговите до стената на ваната, бях като затворничка и все пак му давах пълен достъп до най-интимното място на тялото си.

- О, моля те... шепнех. Опитах се да стисна бедрата си, тялото ми беше напълно сковано от напиращата да се освободи енергия. Бях докарана до върховна възбуда, а той дори не ми позволяваше да мърдам.

- Мисля, че вече си достатъчно чиста каза изведнъж и спря.

„Какво? Не! Не!" Дишах накъсано, запъхтяно.

- Защо спираш? едва успях да попитам. Устата ми беше пресъхнала.

- Защото имам други планове за теб, Анастейжа.

„КАКВО? Но аз бях... ох, Боже... не е честно!"

- Обърни се към мен. И аз имам нужда от... къпане каза той.

Обърнах се. Беше хванал пениса си и леко движеше ръката си нагоре-надолу по него.

- Искам да се запознаеш отблизо с най-любимата и скъпоценна за мен част от тялото ми. Много силно съм привързан към нея.

Беше толкова голям... и растеше още. Подаваше се над водата, която покриваше бедрата му. Погледнах го и се запознах отблизо с почти зловещата му усмивка. Моето изражение вероятно му се струваше доста забавно. Осъзнах, че гледам пениса му с някакво страхопочитание. Преглъщах удивено и гладно. „И това нещо е било в мен? Невъзможно! Иска да го докосна? Добре, давай!"

Погледнах го, взех лосиона и изстисках малко в шепата си. Правех същото, което бе направил той. Разтърках го между дланите си, докато се разпени. Не свалях очи от него. Устните ми бяха отворени и вече успявах да регулирам дишането си. Съвсем целенасочено ухапах леко устната си и после прокарах език по нея, върху следите, които бяха оставили зъбите ми. Очите му бяха много сериозни и много, много тъмни и когато езикът ми минаваше по горната ми устна, зениците му се разшириха рязко. Протегнах ръка и обхванах пениса му. Повтарях това, което той правеше с него. Той затвори очи. Усещах го доста по-твърд, отколкото очаквах. Стиснах и той постави ръка върху моята.

- Ето така. И започна да движи ръката ми нагоре-надолу, притискаше още по-здраво. Затвори очи. Дишаше много тежко и плитко. Когато ги отвори, бяха парещо, изгарящо, топящо се сиво.

- Точно така, бебчо...

Пусна ръката ми, аз продължих сама и той пак затвори очи. Мърдаше ханша си и се наместваше под мен, а аз стиснах по-силно. Дълбок стон се откърти от гърлото му. Щял да ме чука в устата... Хм. Спомних си как пъхаше палеца си в устата ми и как ме молеше да го смуча силно. Устата му бе отворена, дишането все по-учестено. Наведох се напред, обвих го с устни и засмуках, като прокарах език по върха.

- Господи... Ана!

Той отвори рязко очи и аз засмуках по-силно.

Беше много твърд и в същото време някак деликатно податлив. Като стомана в кадифе. И имаше удивително приятен вкус леко солен и много гладък.

- Господи стенеше той със затворени очи.

Минах надолу и го вкарвах още по-навътре в устата си. Той простена по-силно. Триумфирах. „Мога да го правя!" Завъртях език около главичката и той започна пак да мърда ханша си, подаваше ми го по-настоятелно и нетърпеливо. „Мога да го чукам с устата си!" Очите му бяха отворени. Буквално горяха. Зъбите му здраво стиснати. Напъхах го по-дълбоко, стигна чак до гърлото ми. Опирах се на бедрата му. Усещах как мускулите на краката му се стягат нечовешки под мен. Той се пресегна и ме хвана за плитките и вече започна да се движи бързо.

- О, бебчо, страхотна си! Смучех по-силно, още по-силно, въртях език около върха на огромния му втвърден пенис. Скрих зъбите си зад устните си и затворих уста около него. Дъхът му излизаше като свистене през здраво стиснатите му зъби.

- Господи! Колко навътре можеш да го поемеш?

Леко слязох още по-надолу, до края на гърлото и после пак нагоре. Прокарах език по главичката. Това май щеше да се окаже моето любимо място. И пак надолу до гърлото, обратно назад, език около върха и пак надолу до гърлото. Нямах представа, че да доставяш удоволствие може да е толкова възбуждащо. Гледах го как се гърчи и стене, гледах копнежа в горящите му очи и богинята в мен танцуваше салса.

- Анастейжа, ще свърша в устата ти предупреди ме задъхано той. Ако не искаш да го правя, спри веднага. Повдигна се отново към мен. Очите му бяха широко отворени, съсредоточени, пълни със сластно желание. Желание за мен. За моята уста.

Ръцете му все по-силно дърпаха косата ми. „Мога да го направя!" Вкарах го още по-навътре. Изпитвах увереност, каквато не бях изпитвала никога. Оголих зъби и стиснах уста. Той извика, застина и усетих как топлата солена течност се плъзна по гърлото ми. Преглътнах бързо. Не мога да кажа, че вкусът ми хареса особено. Но един поглед към него и вече не ме беше грижа буквално беше колабирал във ваната, и то заради мен. Дишаше забързано и накъсано. Изправих се, седнах и го погледнах с триумфална дяволита усмивка. Той отвори очи и ме изгледа продължително и с благодарност.

- Не усещаш ли гадене, когато нещо опре до гърлото ти? попита крайно удивен. За бога, Ана, това беше много, много хубаво! И доста неочаквано. Не спираш да ме учудваш каза някак замислено.

Усмихнах се и умишлено захапах устната си. Той ме гледаше питащо и с недоверие.

- Правила ли си го преди?

- Не отвърнах леко обидено.

- Добре. Въздъхна с облекчение. Ето още нещо, което ви се случва за първи път, госпожице Стийл! Погледна ме одобрително и добави Е, получавате отличен по орален секс. Хайде да идем в леглото. Дължа ти един оргазъм.

Оргазъм!? Още един?

Той пъргаво скочи от ваната и това ми даде възможност да видя Адонис в цялото му великолепие. Моето друго аз бе спряло да танцува салса и гледаше с отворена уста като мен, даже мисля, че й течаха лигите. Ерекцията му бе спаднала, но все още изглеждаше чудовищно голям. Той уви кърпа около кръста си и извади голяма бяла пухкава хавлия за мен. Подаде ми ръка, за да изляза от ваната, и ме уви в хавлията като бебе, прегърна ме и ме целуна силно и напористо, плъзгайки език в устата ми. Копнеех да протегна длани и да го погаля, но той стискаше ръцете ми под хавлията, а и бързо се загубих в усещането на целувката. Движеше леко главата ми, а езикът му се стрелваше във всички посоки из устата ми. Имах усещането, че това е неговият начин да ми благодари за свирката.

После се отдръпна леко, хвана лицето ми между ръцете си и ме погледна с трескаво очакване и надежда. Изглеждаше като загубено дете.

- Кажи да прошепна умолително.

Не разбирах.

- За кое?

- За споразумението. Искам да си моя, само моя. Моля те, Ана шепнеше молещо. Натърти на последното „моя" и на името ми. Целуна ме отново страстно, сладко, после се изправи, погледна ме настоятелно, хвана ме за ръка и ме поведе към спалнята. Последвах го замаяна. Едва сега разбрах колко силно желае това. И осъзнавайки потребността му, загубих думи.

Бяхме в спалнята. Той ме погледна колебливо и попита:

- Имаш ли ми доверие?

Неочакван въпрос. Кимнах, но едва в този момент осъзнах, че наистина му вярвам. Какво бе намислил? Тялото ми потръпна от сладка възбуда.

- Добро момиче.

Палецът му мина по долната ми устна като четка на художник.

Отиде до гардероба си и след малко се върна. Носеше сребристосива копринена вратовръзка.

- Сложи ръцете си една до друга отпред заповяда и махна хавлията ми. Тя падна на пода.

Подчиних се. Той завърза китките ми с вратовръзката. Със стегнат възел. Очите му светеха от вълнение. Провери възела. Беше доста здрав. Трябва да е бил много добър скаут с тези умения да прави възли. Сега какво? Сърцето ми щеше да изскочи биеше френетично. Той прокара пръсти по плитките ми.

- Изглеждаш така млада каза и се доближи до мен. Инстинктивно се отдръпнах. Усетих ръба на леглото до краката си. Той махна кърпата от кръста си, но не можех да откъсна очи от лицето му. Очите му бяха пламнали, изпепеляващи, пълни с желание.

- О, Анастейжа! Какво искам да направя с теб! шепнеше той, докато ме слагаше да легна на леглото. Нежно вдигна завързаните ми ръце над главата.

- Дръж ръцете си тук, не ги мърдай. Разбираш ли ме? Очите му горяха. Тези очи ми взеха дъха. Това беше друг мъж мъж, който не мисля, че бе безопасно да ядосаш.

- Отговори ми каза настойчиво, но меко той.

- Няма да мърдам ръцете си. Усещах липсата на достатъчно въздух в дробовете си.

- Добро момиче каза той и нарочно облиза устните си. Бавно, много бавно. Не можех да откъсна очи от езика му, когато минаваше по горната му устна. Не отместваше поглед от мен. Наведе се и ме целуна бързо по устните.

- Сега ще целувам цялото ви тяло, госпожице Стийл каза и сложи ръка под брадичката ми, изви главата ми назад и устните му се спуснаха по шията ми. Целуваше кожата ми, засмукваше я и я хапеше съвсем леко. Тялото ми се оказа доста отзивчиво. Кожата ми беше свръхчувствителна след ваната и цялата ми кръв се изля под стомаха, в слабините и влагалището. Изстенах.

Копнеех да го докосна. Без да искам и независимо от това, че бях вързана, докоснах косата му. Той спря да ме целува, изправи се, поклати отрицателно глава, хвана ръцете ми и ги постави пак над главата ми.

- Не мърдай или ще се наложи да започнем отначало. Гласът му бе така съблазнителен. Можеше да ме побърка.

- Искам да те докосна казах задъхано.

- Знам. Дръж ръцете си над главата. Тонът му стана суров.

Отново хвана брадичката ми и започнахме отначало. Беше

ужасно възбуждащо и в същото време се чувствах абсолютно безсилна. Ръцете му минаха по тялото ми, по гърдите ми, устните му бяха стигнали до вдлъбнатината под шията ми. Завъртя там носа си и продължи бавно да слиза надолу, следваше пътя, по който бяха минали ръцете му. Стигна до гърдите ми. Целуна ги поред, засмука зърната. Те се втвърдиха до болка под устните му. Тялото ми започна да се движи неконтролируемо в някакъв свой си ритъм, огъваше се под всяко негово докосване. Отчаяно се опитвах да не забравя да държа ръцете си над главата.

- Не мърдай пак ме предупреди той. Усетих горещия му дъх по кожата си. Стигна до пъпа ми и пъхна език в него. Леко започна да захапва кожата по корема ми. Тялото ми се усука като дъга над леглото.

- Толкова сте вкусна, госпожице Стийл.

Носът му мина от пъпа през корема, надолу към косъмчетата на триъгълника ми. Продължаваше да ме хапе нежно, да ме целува и да ме дразни до побъркване. Изведнъж спря, изправи се, хвана коленете ми и отвори широко краката ми.

Хвана здраво едното ми стъпало и го вдигна до устата си. Наблюдаваше всяка моя реакция, докато нежно целуваше пръстите ми, меката част под тях, леко заби зъби във всеки един. Когато стигна до кутрето, захапа по-силно. Не можех да контролирам нито конвулсиите в тялото си, нито скимтенето си. Той пусна езика си по ходилото ми. Не можех да продължавам да го гледам. Беше толкова еротично. Всеки момент щях да превъртя, да пламна в опустошителен пожар. Силно стиснах очи и се опитах да контролирам всички емоции, които предизвикваше този мъж в тялото ми. Целуваше глезените ми сантиметър по сантиметър, мина към коляното, стигна над него и спря. После започна всичко отначало с другия ми крак. Цялата еротична, възбуждаща процедура. Мозъкът ми бе изтръпнал.

- Моля те, моля те скимтях като куче, когато захапа и засмука другото ми кутре. Импулсът се заби директно в слабините ми, предизвика болезнен, нетърпим спазъм.

- Всички хубави неща искат търпение, госпожице Стийл.

Този път не спря до коляното ми, а продължи нагоре по вътрешността на бедрото, разтваряйки краката ми. И аз знаех какво щеше да направи. Част от мен искаше да го отблъсне. Изпитвах ужас и срам. Знаех, че ще ме целуне между краката. Сигурна бях. А другата в мен трепереше от нетърпение. Той се върна на другото коляно и продължи нагоре, целуваше кожата ми, захапваше я, засмукваше я и после беше вече между краката ми, прокара нос нагоре-надолу между устните, леко, нежно и много деликатно. Гърчех се в неистово желание. Не можех да издържа нито едно негово докосване, без да експлодирам.

Той спря и изчака да се успокоя. Вдигнах глава и го погледнах. Поех дълбоко дъх, за да успокоя дишането си.

- Знаеш ли колко опияняваща е миризмата ти, Стийл? каза той, задържа погледа си върху очите ми, пак сложи носа си между краката ми и вдиша дълбоко.

Цялото ми тяло се бе изчервило. Не можех да гледам как прави това.

И тогава той леко подухна между разтворените ми устни, около входа на влагалището, после по цялата дължина.

- Това ми харесва. Леко дръпна косъмчетата ми. Мисля, че ще ги запазим.

- О, моля те, моля те... виех аз.

- Обичам когато ме молиш, Стийл.

Изстенах.

- Не е точно в мой стил да се отплащам, Стийл прошепна нежно той и пак леш подухна между краката ми. Но ти ми достави удоволствие днес, така че ще те възнаградя. Чух смеха в гласа му и докато тялото ми крещеше от нетърпение и от възбуждащите му думи, езикът му започна бавно да се върти около клитора ми. Ръката му държеше крака ми настрани и не му даваше шанс да помръдне.

Тялото ми стенеше в умопомрачителни конвулсии при допира на езика му.

Въртеше го ту бавно, ту бързо около клитора ми, мъчението беше ужасяващо. Загубих всякакво усещане за каквото и да е, цялата ми концентрация бе там, на върха на тази малка, но мощна енергийна точка. Краката ми се стегнаха, тялото ми се вдърви, когато усетих пръста му в себе си. Чух как изръмжа като звяр

- О, бебчо, така те обичам, когато си толкова мокра. За мен, само за мен.

Пръстът му се движеше ловко в кръг, разтваряше ме, разпъваше ме, езикът му правеше същото около клитора ми. Беше прекалено много. Тялото ми виеше за облекчение. Не можех да задържа нищо повече. Напълно загубих съзнание, когато спазмите на оргазма ме стиснаха и преобърнаха всяка клетка в тялото ми. И пак и пак, конвулсия след конвулсия. Крещях. Светът около мен изчезна, потопи се някъде, докато летях в празното пространство нагоре.

Чух някъде отдалеч как разкъсва опаковката на презерватива. Много бавно започна да влиза в мен. Беше леко болезнено, но толкова сладко. Беше много нежен, но и нетърпелив.

- Хубаво ли е? попита.

- Да! И тогава започна да се движи бясно, силно, огромен, настоятелен, с пулсиращ копнеж. Стигах пак до края. Скимтях и стенех.

- Готова си. Направи го за мен, бебчо. Гласът му бе суров, дрезгав, настоятелен и аз експлодирах около него. Излях всичко.

Той ме промуши още само веднъж и свърши със стон, притиснал силно тялото си до моето. После застина.

Усещах цялата му тежест върху себе си, матракът под мен потъваше. Повдигнах завързаните си ръце и ги увих около врата му. В този момент знаех, че бих направила и невъзможното за този мъж. Бях негова. Тази магия, която ми показа, беше извън всичко, което някога си бях представяла. И той искаше да ме заведе нататък, много по-нататък, към място, което моята невинност не ми позволяваше да проумея. „Господи, какво да правя?"

Той се облегна на лакът и ме погледа с питащи очи.

- Виждаш ли колко добре си пасваме? Ако ми дадеш себе си, ще е много по-хубаво. Повярвай ми, Анастейжа. Мога да те заведа на места, за които дори не подозираш, че съществуват.

Думите му отекнаха в съзнанието ми. Той потърка нос в моя. Все още не можех да разбера отзивчивостта на тялото си към всяко едно негово действие. Гледах го с празен поглед, чаках с надежда поне една разумна мисъл да се върне в главата ми.

И тогава чухме гласове във всекидневната пред спалнята. Мина време, докато асимилирам какво става.

- Но ако е в леглото, значи е болен. Никога не е в леглото по това време.

- Моля ви, госпожо Грей.

- Тейлър, не можете да ми забраните да видя сина си.

- Госпожо Грей, той не е сам.

- Какво значи това „не е сам"?

- Значи, че при него има някой.

- Така ли?

Чух недоверието и почудата в гласа й.

Крисчън мигаше изненадано. Изведнъж ме погледна с широко отворени очи и с престорен ужас. Беше наистина смешно.

- Мамка му! Това е майка ми!