Петдесет нюанса сиво

14.

Крисчън стоеше над мен с кожена пръчка за езда не съм сигурна нагайка ли беше, или стек. Беше със стари протъркани джинси „Ливайс". И нищо друго. Бавно сложи пръчката в дланта си и ме гледаше с триумфална усмивка. Не можех да мръдна. Бях закопчана с белезници за китките и за глезените, гола, разпъната върху леглото с четирите колони. Той се наведе и прокара пръчката от челото към носа ми. Усетих аромата на кожа. После тя плъзна към разтворените ми устни. Дишах тежко и възбудено. Той сложи края на пръчката в устата ми. Усетих наситения вкус на гладката кожа.

- Смучи изкомандва той, но гласът му беше мек. Устните ми се затвориха около кожата.

- Стига каза рязко той.

Изстенах, когато извади пръчката и започна да я плъзга надолу по брадичката ми, под нея, по шията ми, между ключиците. Там спря, завъртя я леко и продължи да я плъзга надолу, между гърдите ми, по корема, около пъпа. Гърчех се от желание, от всепоглъщаща нужда, борех се с белезниците, които се забиваха в китките и глезените ми, докато огъвах тялото си. Той завъртя върха на пръчката около пъПа ми и продължи надолу, през триъгълника и около клитора. И тогава леко, но неочаквано удари клитора ми с върха на пръчката. Свърших на секундата, като крещях името му.

И се събудих, без въздух, борех се да поема дъх и все още усещах конвулсиите от оргазма. Бях плувнала в пот. Нямах никаква представа какво ставаше. Бях сама в леглото. Как? Защо? Седнах шокирана. Беше сутрин. Погледнах часовника осем часът. Покрих лице с дланите си. Не знаех, че е възможно да сънуваш секс. Да не би да беше от храната?

Може би от стридите или пък заради това проучване в интернет? Странно. Много странно. Нямах представа, че човек може да получи оргазъм в съня си.

Кейт беше в кухнята.

- Какво ти е, Ана? Изглеждаш странно. Това сакото на Крисчън ли е?

- Добре съм. По дяволите! Трябваше да се погледна в огледалото! Опитах се да отбягна зелените й изпиващи очи. Все още бях в шок от случилото се. Да, неговото е.

- Наспа ли се? — попита тя, не особено доволна от вида ми или от факта, че нося неговото сако.

- Не много добре.

Тръгнах към чайника.

- Как мина вечерята?

Ето, почна се..

- Ядохме стриди. После треска, така че, бих казала доста зарибяващо.

- Мразя стриди и не питах за яденето, а как се държа Крисчън. За какво говорихте?

- Беше много внимателен. И спрях. Какво можех да кажа? Че няма СПИН, че е яко откачен с тези негови игри, че иска да изпълнявам всичко, което му скимне, че е успял да нарани една, която вързал в неговата стая за тавана, и че искаше да ме чука на масата за вечеря. Дали това щеше да й стигне? Опитвах се да се сетя за нещо от срещата ни, за което да говоря с нея.

- Уанда не му харесва.

- Никой не харесва Уанда, Ана. Това не е нищо ново. Просто се откажи вече от тази кола. Не става.

- Говорихме за много неща. Знаеш какъв е капризен с храната. Обаче много хареса роклята ти. Чайникът завря и отидох да си направя чай. Искаш ли чай? Искаш ли да ми прочетеш речта си за днес?

- О, да, моля те. Снощи бях в „Бека" и я правих там. Ще ида да я взема. Да, сипи ми чай. И изхвърча от кухнята.

Как успях да я разсея, не знам! Сложих филия в тостера. Изчервих се при спомена за... реалистичния ми сън. Какво беше това?

Обмислях всички възможни варианти. Бях толкова объркана. Неговото предложение за връзка или по-скоро предложение за работа. Имаше работно време, работна характеристика и доста подробни описания на задълженията и наказанията при неизпълнение на задълженията. Не си бях представяла първата си романтична връзка така, но да, разбира се, той не беше по романтиката. Ако му кажех, че искам повече от това, което ми предлага, той най-вероятно щеше да откаже и можех да наруша правилата му, а това, от което най-много се опасявах, беше, че може да го загубя. Не бях и сигурна, че имам смелостта да бъда нечия робиня. Камшиците и тези бастуни ме отвращаваха. По принцип съм страхлива, не понасям физическа болка и мога да направя чудеса, за да я отбягна. Сетих се за съня си. Така ли щеше да е? Моето друго аз подскачаше весело и кряскаше: „Да, да".

Кейт се върна с лаптопа си. Съсредоточих се върху тоста и с половин ухо заслушах речта й.

Когато Рей дойде, бях облечена и готова. Отворих вратата и той беше там в малко неугледния си костюм. Заля ме такава силна любов и благодарност към този съвсем обикновен и добър човек. Хвърлих се на врата му. Доста нетипична за мен проява на чувства. Това го стресна и обърка.

- Е, Ани, и аз се радвам да те видя каза той и на свой ред ме прегърна. После се отдръпна леко и ме огледа.

- Ей, дете, наред ли е всичко?

- Разбира се, татко. Не може ли едно момиче да се зарадва на старчето си?

Той се усмихна с всичките радостни бръчици около очите си и влезе с мен във всекидневната.

- Добре изглеждаш.

- Роклята е на Кейт отговорих и погледнах надолу към сивата рокля от шифон с голи рамене и презрамка през врата.

- Къде е Кейт?

- В университета. Трябваше да отиде рано. Ще изнася реч.

- Да тръгваме ли и ние тогава?

- Имаме половин час, татко. Искаш ли чай? И може през това време да ми разкажеш как са всички в Монтесино. Как беше по пътя? Имаше ли много движение?

Рей паркира и тръгнахме с тълпата към салона. Повечето бяха студенти в червено-черни тоги.

- Успех, Ани! Изглеждаш ужасно изнервена. Трябва ли да правиш нещо?

От всички дни в целия ни съвместен живот Рей бе избрал точно днешния, за да проявява наблюдателност!

- Не, татко, просто днес е голям ден за мен казах. Всъщност мислех само за едно щях да го видя.

- Моето малко момиче вече се дипломира. Гордея се с теб, Ани!

- Благодаря ти, татко казах с любов.

Салонът беше претъпкан. Рей отиде да седне с другите родители. Запробивах си път към моето място. Бях с черна тога и шапка. Така поне се чувствах анонимна и защитена. Сцената беше празна. Нервите ме тресяха яко. Едва дишах, сърцето ми блъскаше като лудо. Той беше някъде тук. Чудех се дали Кейт е говорила него и дали го е разпитвала. Седнах сред групата студенти, чиито фамилни имена започваха със С. Бях на втория ред, с което ставах още по-незабележима. Обърнах се и видях Рей. Помахах му. Той вдигна палец окуражително. Облегнах се и зачаках.

Салонът продължаваше да се пълни. Хората говореха развълнувано и ставаше доста шумно. Редът пред мен за запълни. От двете ми страни седнаха две момичета, които не познавах. Бяха явно от друга специалност. Освен това бяха и добри приятелки, защото не спряха да приказват през мен, все едно ме нямаше.

Точно в единайсет ректорът се появи на сцената, следван от тримата заместник-ректори и преподавателите ни. Бяха с червено-черни тоги. Всички се изправиха и започнаха да аплодират. Някои от професорите помахаха с ръка или кимнаха, други изглеждаха силно отегчени. Професор Колинс, моят ръководител и любим учител, изглеждаше както обикновено като току-що паднал от кревата си. Последни на сцената излязоха Кейт и Крисчън. Крисчън изпъкваше сред останалите като бяла врана сред черни. Костюмът му беше сив, перфектно ушит, очевидно по поръчка. Косата му беше още по-наситено медна под светлините в залата. Изглеждаше много сериозен и резервиран. Когато седна, разкопча едноредното си сако и видях вратовръзката му. Тази вратовръзка! Несъзнателно разтърках китките си. Не можех да откъсна очи от него. Беше сложил тази вратовръзка съвсем умишлено. Нямаше никакво съмнение! Аудиторията утихна.

- Погледни го само! Страхотен е! каза едно от момичетата до мен с такъв ентузиазъм, че чак подскочих.

- Много е секси.

Замръзнах. Със сигурност не говореха за професор Колинс.

- Това трябва да е Крисчън Грей.

- Женен ли е? Има ли гадже?

- Едва ли казах аз някак наежено.

Момичетата ме изгледаха с отворена уста. Тъкмо да кажат по едно: „О!", когато добавих:

- Мисля, че е гей.

- Много жалко въздъхна едната.

Докато ректорът четеше речта си, гледах как Крисчън дискретно огледа залата. Потънах в стола си и вдигнах рамене. Мислех си, че ставам съвсем невидима. Естествено се провалих, защото секунда по-късно очите му намериха моите. Погледът му беше празен, хладен и напълно резервиран. Свих се неудобно в стола, защото в мига, в който ме погледна, се бях върнала в съня си тази сутрин и усетих как зверската болка на желанието сгърчи, възпламени и стопи слабините ми. Изчервих се. Улових бегла усмивка на лицето му, но тя, уви, изчезна бързо. Той вдиша рязко, затвори очи за секунда и когато ги отвори, си бе върнал същото пасивно, неразгадаемо и студено изражение. После погледна ректора и втренчи очи в емблемата на университета. Не ме погледна повече. Ректорът не спираше да дрънка, а Крисчън все така упорито отбягваше погледа ми. Гледаше единствено и само емблемата.

Защо не искаше да ме погледне? Вероятно бе променил намерението си или просто не можеше повече да ме чака да взема някакво решение. Притеснение и уплаха заляха мозъчните ми клетки. Може би това, че го бях оставила снощи, бе краят за него. Смешно, нали аз бях тази, която слагаше край, а сега седях в паника, че съм го загубила. Аз го оставих, а сега се гърчех в агония. Сетих се за имейла му снощи. Може би беше ядосан, че не бях отговорила.

Сепнах се от бурни аплодисменти. Бяха за Кейт, която тръгна към микрофона. Ректорът седна, тя отметна назад разкошната си дълга коса и подреди листите пред себе си. Не бързаше и никак не й дремеше, че я гледат стотици очи. После погледна към публиката, усмихна се и започна речта си. Тя беше забавна, а и Кей т нито за миг не се запъна; момичетата до мен се смееха на шегите й. „Катрин Кавана, определено можеш да говориш каквото си искаш, и пак да плениш всички". Бях толкова горда с нея, че почти забравих за Крисчън и всичките си еротични фантазии. Слушах Катрин с интерес, макар че бях чела речта. Тя не позволяваше на никой да се разсейва. Просто нахлу в залата и отнесе публиката.

Темата беше „Накъде след колежа?" Да, накъде наистина? Крисчън гледаше Кейт изненадано. Хм, ами ако Кейт бе отишла на това интервю? Може би сега тя щеше да е на моето място и да обмисля неприличното предложение. Красавицата Кейт и красавецът Крисчън. А аз щях да съм като тези две момичета тук да седя и да му се възхищавам отстрани. Знам, че Кейт нямаше да му позволи да види бял ден. Как го нарече онзи ден? Зловещ? Мисълта за конфронтация между Кейт и Крисчън ме накара да се почувствам крайно неудобно. Не знаех на кого от двамата бих заложила.

Кейт цъфтеше в края на речта си, всички спонтанно станаха на крака и я аплодираха. Първите й овации. Усмихнах й се с възхищение и тя върна усмивката ми. После се оттегли, ректорът стана и представи Крисчън. Бях силно изненадана. Никой не ми бе споменал за реч. Ректорът изброи набързо неговите постижения, разказа за компанията му, за личностните му качества като ръководител.

"... и също така главен спонсор на нашия университет. Дами и господа, господин Крисчън Грей!

Ректорът стисна ръката му, публиката аплодираше. Сърцето ми заседна в гърлото. Той се приближи до микрофона и огледа публиката. Изглеждаше толкова уверен в себе си, изправен пред толкова очи. Точно като Кейт. Двете момичета до мен го гледаха в транс. Всъщност мисля, че по-голямата част от женската аудитория се наведе леко напред. Някои от мъжете също. Той започна. Гласът му беше мек, премерено емоционален, но и пленителен.

Дълбоко съм развълнуван и искрено благодарен за оказаната ми чест да бъда днес сред вас. Ще използвам тази изключително рядка възможност да говоря за внушителната работа на нашия екип, който работи по проблемите на екологията. Стремим се да разработим лесно приложими и екологично съобразени методи за развитие на селското стопанство в страните от Третия свят. Крайната ни цел е да спомогнем да се сложи край на глада и мизерията. Повече от един милиард души, предимно в районите във и под Сахара, Южна Азия и Латинска Америка, живеят низвергнати и в пълна нищета. По тези места хората са изправени пред заплахата от екологично и социално унищожение вследствие на примитивния начин, по който обработват земята. За мен това е нещо твърде лично. Аз знам какво е истински, свиреп глад.

Ченето ми увисна до пода. Крисчън гладен?! Това вече обясняваше много. И в този миг си спомних и за интервюто той наистина искаше да нахрани света. Отчаяно се мъчех да се сетя какво бе писала Кейт в статията си за него. Май бе осиновен на четири. Не можех да допусна, че Грейс го е оставяла гладен. Може би е било преди това, като малко дете. Сърцето ми се сви от ужас и срам. Не можех да си го представя като малко недохранено дете със сиви очи. Какъв живот бе живял този човек... дете... преди Грейс да го вземе и спаси?

Усещах надигащ се бунт, гняв, ярост. Горкият Крисчън животът му е бил напълно прецакан. Изкривената психика на един филантроп. Бях сигурна, че той не се вижда така и би отблъснал всякаква мисъл или жест на съжаление или съчувствие.

Изведнъж всички станаха на крака и бурно заръкопляскаха. Станах и аз, макар, че не бях чула и половината реч. Той правеше всички тези добри неща, вършеше цялата тази огромна работа, а се занимаваше да ме убеждава и да върви подире ми. Спомних си откъси от телефонните му разговори. За Дарфур. Всичко си идваше на мястото. Всичко беше за прехраната на някой друг.

Той се усмихна леко, с благодарност за топлия прием. Дори Кейт ръкопляскаше. После Крисчън се върна на мястото си. Не ме погледна. А аз се мъчех да асимилирам тази нова информация, напълно загубила контакт с това, което се случваше наоколо.

Един от заместник-ректорите стана, ние се наредихме в безкрайна опашка и зачакахме ужасно скучната, уморителна и бавна церемония по връчването на дипломите. Трябваше да се връчат над четиристотин дипломи и чаках един час, преди да си чуя името. Тръгнах към сцената. Двете момичета се изкикотиха на нещо. Крисчън ме погледна топло, но безстрастно.

Поздравления, госпожице Стийл каза, хвана ръката ми за поздрав и леко я стисна. Усетих как електричеството от кожата му прониква в моята. Имате ли проблем с лаптопа си?

Подаде ми дипломата. Гледах недоумяващо.

-Не.

- В такъв случай вероятно пренебрегвате имейлите ми?

- Видях само тоя за сливанията и за придобиванията.

Той ме изгледа крайно изненадано.

- После каза сухо и аз трябваше да се отместя, защото задържах опашката.

Върнах се на стола си. Имейли? Сигурно е пуснал и други. Какво бе писал?

Още цял час чаках церемонията да свърши. Беше много мъчително очакване. Най-накрая с облекчение видях как всички по сцената стават, имаше още аплодисменти, най-много за Кейт и Крисчън. Той не ме погледна. А толкова копнеех да го направи!

Докато чаках редът ни да се опразни, Кейт ме повика. Слизаше от сцената към мен.

- Крисчън иска да говори с теб викаше тя. Двете момичета до мен ме гледаха с отворени усти.

- Изпрати ме да те повикам не спираше да кряка тя.

- Страхотна реч, Кейт!

- Нали? усмихна се тя. Идваш ли? Този мъж може да е доста убедителен, когато иска нещо. Врътна драматично очи и аз се засмях.

- Дори не можеш да си представиш колко убедителен може да е. Не мога обаче да оставя Рей сам задълго. Погледнах към Рей и с жест му показах да ме изчака. Той вдигна палец и аз последвах Кейт по коридора зад сцената. Крисчън говореше с ректора и с двама от професорите. Погледна встрани и ме видя.

- Извинете, господа каза и тръгна към мен. Пътьом се усмихна на Кейт.

- Благодаря каза й и преди тя да отговори, ме хвана за лакътя и ме поведе към нещо като мъжка тоалетна. То си беше тоалетна. Провери дали има някой и заключи вратата.

„Какво го е прихванало?" Мигах неразбиращо.

- Защо не ми върна нито един имейл? Защо не отговори на съобщенията, които оставих на телефона ти? Гледаше ме изпитателно, а аз си бях глътнала езика.

- Не съм си поглеждала компютъра днес. Дори не съм поглеждала и телефона. Опитвал се бе да се обади? Пробвах техниката с отвличането на вниманието, която действаше при Кейт, но май не и при него. Страхотна реч.

- Благодаря.

- Обяснява защо имаш такова отношение към храната.

Той прокара пръсти през косата си. Беше, меко казано, раздразнен.

- Анастейжа, не искам да се връщам към това точно в този момент каза и затвори очи. Изглеждаше наранен. Толкова се притеснявах за теб.

- Защо си се притеснявал?

- Защото тръгна с онова нещо, което наричаш кола.

- То е кола. И работи добре. Хосе я преглежда редовно.

- Фотографът Хосе? Очите му се свиха и лицето му застина.

- Да, купих колата от майка му.

- Да, а тя може би е била на майката на майката на Хосе. Тази кола не е безопасна!

- Карам я от три години. Съжалявам, ако съм те разтревожила. Защо не се обади?

Как можеше така да преувеличава!? Той пое дълбоко дъх.

- Анастейжа, искам да знам отговора ти. Това размотаване и чакане ме побърква.

- Крисчън, виж... оставила съм баща си сам...

- Утре. Искам отговор до утре.

- Добре, утре. Ще ти кажа до утре.

Той се отдръпна, огледа ме хладно, раменете му се отпуснаха, все едно огромен товар бе паднал от тях, и попита:

- Ще останеш ли за коктейла?

- Не зная какво ще иска Рей.

- Искам да се запозная с баща ти.

„Защо, по дяволите?"

- Не съм сигурна, че идеята е добра.

Крисчън отключи вратата, устата му беше свита в зловеща черта.

- Срамуваш ли се от мен?

- Не! Сега вече аз бях изнервената. Като какъв да те представя на баща си? Като мъжа, който отне девствеността ми и иска да започна с него доминантно-подчинена садо-мазохистичиа връзка? Не си обут в обувки, подходящи за бързо бягане.

Той ме погледна и се усмихна. И колкото и да бях бясна, не можах да не се усмихна и аз.

- Само за твоя информация, аз мога да тичам доста бързо. Просто му кажи, че съм ти приятел, Анастейжа.

Отвори вратата и аз тръгнах пред него. Какво ли не ми минаваше през акъла? Ректорът, тримата заместник-ректори, четиримата професори и Кейт ме изгледаха без опит да затворят увисналите си ченета, докато прелетях покрай тях. Оставих им Крисчън и тръгнах да търся Рей.

„Кажи му, че съм ти приятел". Приятели, които имат договор за взаимни ползи. Да бе, да.

Нямах представа как да ги запозная.

-Рей?

Залата беше все още пълна наполовина. Рей не беше мръднал от мястото си. Видя ме и тръгна през тълпата право към мен.

- Честито, Ани! И ме прегърна.

- Искаш ли да пийнем по нещо на коктейла?

- Да, но само ако и ти искаш.

- Не е нужно да ходим, ако не искаш казах с тон, с който всъщност го молех да каже „не".

- Ани, два часа седях и слушах всякакви тъпотии. Имам нужда да пийна нещо.

Хванах го под ръка и излязохме от залата. Беше топъл ранен следобед. При фотографа имаше голяма опашка от желаещи да се снимат за спомен.

- О, добре че се сетих каза Рей и измъкна от джоба си фотоапарат. Една за твоя албум, Ани. Погледнах го недоволно, но застанах мирно и той ме снима. Дали мога да махна вече тая шапка и тая тога, че се чувствам доста глупаво?

„Не само се чувстваш глупаво, така и изглеждаш". О, подсъзнанието ми беше наточило зъби като акула. „И сега какво? Как ще представиш Рей на мъжа, който те чука? Няма начин да не го направиш един горд татко". Не млъкваше и ме гледаше през очила с форма на пеперудки или нещо подобно. Господи, как я мразех понякога тая моя вътрешна близначка!

Залата, в която бяха организирали коктейла, беше наблъскана с народ. Студенти, родители, преподаватели, приятели, всички бърбореха щастливи и доволни. Рей ми подаде чаша шампанско. Беше кофти, дори не беше охладено и освен това много сладко. Мигом се сетих за Крисчън. Това никак нямаше да му се понрави.

Някой ме повика, обърнах се и видях Итън Кавана. Той ме стисна в прегръдката си, повдигна ме и ме завъртя няколко пъти, при това без да разлее виното ми.

- Честито! Зелените му сияйни очи се усмихваха.

Бях изненадана колко хубав е станал. Косата му беше тъмноруса, рошава. Беше почти толкова красив, колкото Кейт. Семейната прилика ме порази.

- Итън! Колко се радвам да те видя! Татко, това е Итън, братът на Кейт. Итън, това е баща ми Рей Стийл.

Те се здрависаха и Рей огледа господин Кавана някак хладно.

- Кога се върна от Европа? попитах.

- Тук съм от една седмица, но исках да изненадам сестричката си каза Итън със заговорнически тон.

- Това е толкова мило усмихнах се аз.

- Нали нея избраха да изнесе прощалната реч. Как може да се пропусне такова събитие! Беше горд със сестра си.

- Да, много добра реч.

- Няма спор съгласи се той.

Ръката на Итън още беше около кръста ми. Обърнах се и ледените очи на Крисчън Грей се забиха като ножове в мен. Кейт стоеше до него.

- Здрасти, Рей. Кейт целуна Рей по бузата, а той, милият, се изчерви. Запозна ли се вече с гаджето на Ана? Крисчън Грей.

Изпсувах наум. Цялата кръв се отцеди от главата ми.

„Кейт, как може да правиш такива неща?"

- Господин Стийл, за мен е огромно удоволствие да се запозная с вас каза гладко и много топло Грей; очевидно не му пукаше от начина, по който го бе представила Кейт. Протегна ръка. Трябва да отдам на Рей заслуженото, че той стисна подадената ръка, без да покаже по какъвто и да е начин, че току-що го е ударил гръм. Кейт го бе повалила в нокаут няколко секунди преди края на първия рунд.

„О, как ще ти се отплатя някога за тази услуга, Катрин Кавана!"

Не съм убедена, че през тези няколко секунди от устата ми не е излизала пяна. Подсъзнанието ми беше в нокдаун и лежеше проснато на ринга до Рей.

- Господин Грей, приятно ми е каза Рей хладнокръвно. Очите му бяха леко оцъклени, но нищо повече. После погледът му се плъзна към мен и той ме изгледа с непознато за мен изражение. Нещо като „Кога-всъщност-имаше-намерение-да-ми-кажеш". Захапах устна.

- А това е брат ми, Итън Кавана обърна се Кейт към Крисчън.

Крисчън прехвърли погледа си към Итън (температурата на

този поглед биеше рекордите за най-ниска температура, измерена отвъд Полярния кръг). Ръката на Итън бе все още около кръста ми.

- Приятно ми е, господин Кавана.

Здрависаха се. Крисчън протегна ръка към мен.

- Ана, скъпа каза и аз почти се втечних при това обръщение.

Освободих се от Итън и застанах до него, където ми беше мястото. Крисчън все още се усмихваше на Итън. Все така ледено. Кейт ми се озъби широко. Тя много добре знаеше какво прави. „Лисица такава!"

- Итън, майка и татко искат да поговорим каза тя и повлече Итън нанякъде.

- Откога се познавате, деца? попита Рей, като гледаше ту мен, ту Крисчън.

Способността да артикулирам отново ме бе напуснала. Исках земята под мен да се отвори. Крисчън прокара ръка около врата ми. Палецът му погали леко голия ми гръб и след това дланта му се затвори около рамото ми.

- Малко повече от две седмици отвърна той спокойно. Запознахме се, когато Анастейжа дойде да вземе едно интервю от мен за студентския вестник.

- Не знаех, че работиш за вестника, Ана. Усетих в гласа на Рей тихо неодобрение и раздразнение.

- Кейт беше болна измънках. Не можех да кажа нищо повече.

- Хубава реч, господин Грей.

- Благодаря, сър. Чух, че сте запален рибар.

И тогава Рей се усмихна, както само той си можеше. Една от онези редки, но истински и неподправени усмивки. И след секунди вече говореха за риболов. Всъщност скоро се почувствах напълно излишна. Грей буквално ухажваше баща ми и съвсем естествено успяваше да го омагьоса. „Както направи с теб, нали?" напомни ми оная наглата в мен. Това момиче нямаше никакви задръжки. Извиних се и се измъкнах да търся Кейт.

Тя говореше е родителите си, които ме поздравиха сърдечно, както винаги. Разменихме любезности и малко общи приказки, предимно за предстоящото им пътуване до Барбадос и за местенето в събота.

- Кейт, как можа да ме изтропаш така на Рей! изсъсках при първата възможност, когато бяхме сами.

- Защото знаех, че никога нямаше да му кажеш. Освен това исках да помогна на Крисчън да преодолее проблема си с обвързването. Тя се усмихна сладко.

Не той, аз трябваше да се обвържа, дори да се вържа за него. Глупаво момиче!

- Ана, той наистина го прие доста спокойно. Не се поти толкова. Погледни го сега. А Крисчън не може да откъсне очи от теб. Погледнах към тях. Рей и Крисчън ме гледаха. Той те гледа като ястреб, Ана, следи всяко твое движение и ходи след теб като кученце.

- По-добре да ида да спася Рей. Или може би Крисчън се нуждае от спасение. Нямам представа вече какво става. Ти също нямаш, Катрин Кавана!

- Ана, аз просто исках да ти направя услуга викна тя след мен.

Тръгнах към тях с усмивка.

- Ето ме!

Всичко изглеждаше наред. Крисчън се усмихваше на някаква негова си тайнствена шега, а Рей изглеждаше отпуснат и спокоен, независимо от статута и парите на Грей. За какво си бяха говорили? За риба?

- Ана, къде са тоалетните?

- Като излезеш оттук, вляво от залата.

- Веднага се връщам. Вие се забавлявайте, деца.

Рей тръгна към изхода. Погледнах Крисчън доста нервно. Някакъв фотограф мина и ни снима.

- Благодаря, господин Грей каза фотографът и изчезна със скоростта на светкавицата на фотоапарата си.

- Значи успя да омаеш и баща ми?

- И баща ти? Очите му горяха, ръката му мина леко по бузата ми. Какво ли не бих дал, за да разбера какво мислиш, Анастейжа! каза мрачно той, хвана ме за брадичката и повдигна главата ми така, че да може да вижда очите ми. Гледахме се като зверове.

Дишането ми се учести. Как можеше да ми действа така? Тук? Сред цялата тази тълпа?

- Точно в този момент си мисля, че харесвам вратовръзката ти.

Той се засмя.

- Напоследък ми е станала любимата.

Изчервих се като мак.

- Прекрасна си, Анастейжа. Тази рокля с презрамката през врата ти отива. Искам да погаля гърба ти и да почувствам красивата ти кожа.

Изведнъж всичко около нас изчезна. Все едно бяхме сами. Цялото ми тяло бе оживяло. Всяко мое нервно окончание пееше весело и меко. А онова електричество ме дърпаше като магнит към него.

- Знаеш, че ще е хубаво, нали, бебчо? прошепна той. Аз затворих очи, за да почувствам сладкия огън, под който всеки мой орган се отваряше и топеше.

- Но аз искам повече прошепнах.

- Повече? Той ме погледна озадачено. Очите му потъмняха. Кимнах и преглътнах сухо. Сега вече знаеше.

- Повече повтори той меко. Все едно опитваше вкуса на думата. Една простичка, обикновена дума, но пълна с толкова много надежда. Той погали долната ми устна. Искаш сърчица и цветя. Романтика.

Кимнах пак. Видях в очите му разгаряща се битка.

- Анастейжа каза тихо и нежно той. Аз изобщо не зная какво е това.

- И аз.

Той се усмихна.

- Ти не знаеш много неща.

- А ти знаеш всички грешни неща.

- Грешни? Не на мен тия! Изглеждаше съвсем откровен. Опитай прошепна. Такова предизвикателство можеше да отправи само той. И при това само с наклонена настрани глава и ослепителна усмивка.

Борех се за въздух. Бях Ева в градините на Рая. Той беше змията, на която не можех да устоя.

- Добре прошепнах.

- Какво каза? Гледаше ме с цялата концентрация, на която е способен човек. Преглътнах.

- Добре, ще опитам.

- Да разбирам ли, че си съгласна? Не можеше да повярва.

- По принцип да, но искам да обсъдим дискусионните ограничения. Гласът ми беше толкова тих, че едва се чувах. Той затвори очи и ме дръпна в обятията си.

- Господи, Ана. Ти си толкова... винаги ме изненадваш. Дъхът ми секва, щом си наблизо.

Пусна ме и отстъпи назад. Рей се бе върнал. С него в ушите ми се върна и шумът от залата и говорът на хората, а с него и самите хора. Вече не бяхме сами. Аз току-що се бях съгласила да бъда неговата сексробиня. Крисчън се усмихна на Рей. Очите му излъчваха самото щастие.

- Ани, искаш ли да идем да хапнем?

- Добре. Мигах като току-що станала от сън. Опитвах се да намеря центъра на равновесието си. Подсъзнанието ми крещеше истерично: „Какво направи?", а другата в мен се премяташе на задно колело с ловкост и бързина, достойни за Олимпийските игри.

- Искаш ли да дойдеш с нас, Крисчън? попита Рей.

„Крисчън, моля те, откажи му!" Умолявах Грей с поглед и се

чудех какво бях направила току-що и защо. Трябваше ми време да осъзная.

- Благодаря за поканата, но наистина имам работа. Беше голямо удоволствие за мен да се запознаем, сър.

- Също и за мен каза Рей. И да се грижиш за малкото ми момиченце.

- Няма нищо по-сигурно от това.

Стиснаха си ръцете. На мен ми се гадеше. Рей нямаше грам идея как точно Крисчън възнамерява да се грижи за мен. Крисчън хвана ръката ми, повдигна я до устните си, целуна пръстите ми, очите му изгаряха моите.

- До после, госпожице Стийл каза с глас, пълен със сладки обещания.

Слабините ми се сгърчиха при мисълта. „Нанкай бе, момиче, казаха ти после!"

Рей ме хвана и ме изведе през входа.

- Изглежда стабилен млад мъж. И не мога да кажа, че е беден. Можеше да попаднеш на някой далеч по-кофти тип. Само не разбирам защо трябваше да разбера за него от Катрин скара ми се той.

Погледнах го извинително. Какво се казва в такива случаи?

- За мен всеки мъж, който обича да ходи за риба, е добър човек.

Рей одобряваше! Ако само знаеше за какво става дума...

Рей ме остави пред нас по здрач и ми заръча:

- И се обади на майка си.

- Непременно. Благодаря ти, че дойде, татко.

- Не бих пропуснал такова събитие в живота ти. Мога само да се гордея с теб.

О, не... Не, няма да се лигавя сега. Няма да плача.

Грамадна буца бе заседнала в гърлото ми. Прегърнах Рей, стиснах го силно. Той също ме прегърна, малко озадачено, и сълзите се затъркаляха от очите ми.

- Ани, какво има, дете? Прегръщаше ме както когато бях малка. Днес беше голям ден! Искаш ли да се кача и да ти направя чай?

Засмях се през сълзи. Според Рей отговорът винаги се намираше в чаша чай. Помня как майка ми се оплакваше от него. Казваше, че когато става дума за чай и съчувствие, Рей бил много добър в чая и хич го нямало по съчувствието.

- Не, татко, добре съм. Много се радвам, че дойде. Ще дойда да те видя веднага щом се установим в Сиатъл.

- Късмет с интервютата за работа. И да ми кажеш, когато имаш резултати.

- Разбира се, татко.

- Обичам те, Ани.

- И аз те обичам, татко.

Той се усмихна с топлите си очи, целият грееше от щастие. После си тръгна.

Влязох в апартамента и се помотах безцелно.

После проверих мобилния си. Батерията заминаваше. Хукнах да търся зарядното, за да мога да си прочета съобщенията, преди да угасне. Три пропуснати повиквания от Крисчън. Едно гласово съобщение и две текстови. Едно пропуснато повикване от Хосе и гласова поща от него. Пожелаваше ми успех за церемонията.

Отворих съобщенията.

*Прибра ли се?*

*Обади ми се*

И двете бяха от Крисчън. Защо не се бе обадил на домашния? Отидох в спалнята и пуснах дяволската машинка.

От: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер

Дата: 25 май 2011, 23:58

До: Анастейжа Стийл

Надявам се да си се прибрала жива с тази твоя кола.

Само ми кажи дали всичко е наред.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

По дяволите, какво толкова й беше на Уанда? Три години ми бе служила вярно. И Хосе винаги беше на разположение да я оправя. Следващият мейл от Крисчън бе от днес.

От: Крисчън Грей

Относно: Тази вечер

Дата: 26 май 2011, 17:22

До: Анастейжа Стийл

Какво повече мога да кажа? Мисля, че вече казах всичко. Ще се радвам да поговорим по въпросите ти по всяко време. Днес беше много красива.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Исках да го видя. Натиснах „Отговори".

От: Анастейжа Стийл

Относно: Дискусионни ограничения

Дата: 26 май 2011, 19:23

До: Крисчън Грей

Мога да дойда тази вечер и да ги обсъдим. Ако искаш.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Дискусионни ограничения

Дата: 26 май 2011, 17:27

До: Анастейжа Стийл

Аз ще дойда. Не съм спокоен, когато караш онази кола.

Ще съм при теб скоро.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Ами сега? Идва... Трябваше да приготвя книгите. Трите книги на Томас Харди, първото издание, бяха все още на рафта във всекидневната. Не можех да ги задържа! Увих ги в кафява хартия и написах директно върху хартията едно изречение от Тес:

„Мога да приема условията, Ейнджъл, защото ти знаем най-добре какво трябва да е моето наказание. Само... само... нека не е нещо, което не бих. могла да понеса!