Петдесет нюанса сиво

22.

Направиха ми маникюр и масаж и изпих две чаши шампанско. Първа класа определено има доста предимства. С всяка следваща глътка шампанско ставах все по-склонна да му простя за намесата. Отворих макбука, за да проверя дали наистина работи от всяка точка на планетата.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Доста екстравагантен жест

Дата: 30 май 2011, 21:53 До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, Това, което наистина ме притеснява, е как разбрахте на кой самолет съм.

Манията Ви за преследване няма граници. Да стискаме палци доктор Флин да се върне скоро от почивка.

Направиха ми маникюр и масаж и изпих две чаши шампанско. Много приятно начало на ваканцията. Благодаря.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Винаги на Ваше разположение Дата: 30 май 2011, 21:59 До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Доктор Флин е вече в града. Имам среща с него тази седмица.

Кой ти масажира гърба?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор с приятели на правилното място и в точното време „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Аха! Време за разплата! Викаха полета ни и реших да му пиша от самолета. Щеше да е по-безопасно. Поздравих се. Почувствах се като палаво дете, замислило кофти шега.

В първа класа беше толкова просторно! Коктейл с шампанско пред мен, удобно излегнала се в кожената седалка до прозореца. Местата започваха да се запълват. Обадих се на Рей съвсем набързо, за да му кажа къде съм. Бездруго за него беше късно за дълги разговори.

- Обичам те, татко казах.

- И аз теб, Ани. Поздрави майка си. Лека нощ.

- Лека нощ. И затворих.

Рей беше добре. Погледнах макбука и със същата дяволита усмивка се захванах с имейла си.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Силни и умели ръце

Дата: 30 май 2011, 22:22

До: Крисчън Грей

Сър,

На въпроса: гърбът ми беше масажиран от приятен млад мъж. Доста приятен всъщност. Не бих попаднала на Жан Пол в обикновена класа, така че отново Ви благодаря за жеста. Едва ли ще мога да Ви пиша след като излетим, а и мисля да положа грижа за съня си за разкрасяване, тъй като напоследък не спах особено добре.

Приятни сънища, господин Грей.

Винаги мислеща за Вас,

Ана

„О, сега вече ще подскочи, а аз ще съм излетяла и далеч от лапите му. И така му се пада". Ако бях в обикновена класа, Жан Пол нямаше да масажира гърба ми. Беше наистина много мил млад мъж с руса коса и хубав тен. Кой по дяволите има тен в Сиатъл? Е, честно, не съм ли права! Просто изглеждаше някак... нередно. И мисля, че беше гей, но това мислех да запазя за себе си. Гледах дълго имейла си. Кейт беше права. Толкова беше лесно да го взривиш. Все едно да стреляш по риба в аквариум. Подсъзнанието ми ме гледаше с укор. „Наистина ли искаш да го ядосаш? Да те ревнува? Той иска да пътуваш спокойно и със стил и се тревожи за теб. Това , което е направил, е много мило и ти знаеш много добре, че е така!"

Да, но можеше да ме помоли или да ми каже! А не да ме кара да изглеждам като кръгла идиотка на гишето. Натиснах „изпрати" и зачаках като палаво момиче.

- Госпожице Стийл, трябва да затворите лаптопа си. Излитаме каза мило тежко гримираната стюардеса. Подскочих от изненада. Гузната ми съвест си вършеше работата много добре.

- О, прощавайте. Разбира се.

Мамка му, сега трябваше да чакам, за да разбера дали ще отговори. Тя ми подаде меко одеяло и възглавница. През цялото време показваше перфектните си зъби. Понякога е хубаво да се грижат за теб.

Първа класа се бе напълнила. Всички места бяха заети освен това до мен. „О, не... не е възможно... Да не би да е решил да пътува с мен? О, не, не би направил такова нещо!" Дали? Нали му бях казала, че не искам да идва с мен? Погледнах нервно часовника си и тогава чух гласа от командния център. „До екипажа! Вратите на автоматик".

Мозъкът ми завря. Мястото до мен беше единственото незаето от всичките шестнайсет места в салона. Самолетът мръдна леко, когато стълбичката се отдели от него. Въздъхнах с облекчение. И с разочарование. Нямаше да го видя четири дни. Скришом погледнах блакберито.

От: Крисчън Грей

Относно: Радвай се, докато можеш

Дата: 30 май 2011, 22:25

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Зная много добре какво се опитвате да направите и повярвайте ми успяхте. Следващия път ще бъдете в багажното отделение, в дървен сандък, вързана през устата и ръцете. Повярвайте ми, това би ми доставило много по-голямо удоволствие от едно елементарно доплащане за първа класа. С нетърпение очаквам завръщането Ви.

Крисчън Грей Сърбящата ръка Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг".

Това беше проблемът с неговото чувство за хумор. Не можеш никога да разбереш дали се шегува, или е ядосан. В този случай обаче имах кофти усещане, че е много ядосан. Започнах да пиша под одеялото, за да не ме види стюардесата.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Шегуваш ли се?

Дата: 30 май 2011, 22:30

До: Крисчън Грей

Виж, нямам представа това шега ли е, или не. Ако не е шега, може да се наложи да остана в Джорджия за по-дълго или завинаги. Сандъците са категорично ограничение за мен. Моля те, извини ме. Кажи ми, че ми прощаваш.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Шеги

Дата: 30 май 2011, 22:31

До: Анастейжа Стийл

Как е възможно да ми пишеш! Излагаш на риск живота на всички пътници, в това число и твоя собствен! Мисля, че това противоречи на едно от правилата.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор с две сърбящи ръце „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Две ръце! Веднага прибрах блакберито, облегнах се и докато самолетът се отправяше към пистата, извадих раздърпаното си копие на „Тес". Леко четиво за из път.

Стюардесата ме събуди, когато самолетът започна да се спуска над летището в Атланта. Беше 5:45. Бях спала само четири часа. Бях адски изморена и с благодарност изпих чашата портокалов сок, която ми даде. Погледнах нервно към блакберито. Нямаше нищо от Крисчън. Е, в Сиатъл беше почти три сутринта, а и той едва ли щеше да иска да излага на риск авиационната система на държавата и да блокира целия въздушен трафик с моя блакбери.

В Атланта чаках само час. Бях пак във фоайето на първа класа. Искаше ми се да се свия и да поспя на някой от меките плюшени фотьойли, така примамващо потъващи под тялото ми, но нямаше време за това. И за да си държа очите отворени, започнах да пиша на Крисчън дълъг имейл, нещо като изблик на гузната ми съвест.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Харесва ли ти да ме плашиш?

Дата: 31 май 2011, 06:52

До: Крисчън Грей

Знаеш колко мразя, когато харчиш пари по мен. Да, ти си много богат, но все пак това ме кара да се чувствам неудобно, като платена курва. Въпреки това ще призная, че пътуването в първа класа ми харесва. Много по-цивилизовано е. Затова ти благодаря още веднъж.

И това го казвам съвсем сериозно. И наистина ми хареса масажът на Жан Пол. Той е гей. Не ти казах тази подробност, защото ти бях ядосана и исках да те подразня, за което много съжалявам.

Но, както винаги, ти преиграваш. Не може да ми пишеш такива неща вързана в сандък (така и не разбрах дали беше шега). Това ме плаши... ти ме плашиш... Аз съм напълно омагьосана от теб и дори обмислям с теб начин на живот, за какъвто дори не бях подозирала допреди седмица. И после написваш нещо, което ме кара да пищя от ужас и да бягам, но няма да го направя, защото ми липсваш. Наистина ми липсваш. Искам това между нас да се получи, но се страхувам от чувствата си към теб, те са много дълбоки и се боя, че тази пътека може да е доста тъмна и да ме отведе надолу. Това, което ми предлагаш, е еротично и много възбуждащо и съм любопитна да видя още, но в същото време се плаша, че ще ме нараниш физически и емоционално. Ако след три месеца ми кажеш „Чао!", какво ще правя аз оттам нататък? Но предполагам този риск го има във всяка връзка. Това просто не е връзката, която си представях, че ще имам, поне не първата.

За мен е огромна стъпка. Трябва да ти се доверя изцяло.

Ти беше прав, когато каза, че в мен няма нищо от мисленето на една подчинена. Съгласна съм с теб. И въпреки това аз искам да съм с теб и ако това е цената, която трябва да платя, за да бъда с теб, искам да опитам, но се страхувам, да, че ще се проваля и ще се съсипя физически и психически, а това е идея, която за момента не ми харесва.

Бях толкова щастлива, когато каза, че ще опиташ да ми дадеш повече. Може би трябва да помисля и да реша за себе си какво „повече" е

това, което искам. Това е и причината да замина. Когато съм с теб, ти ми вземаш акъла и не мога да мисля.

Викат полета ми. Затварям.

После пак.

Твоя Ана

Натиснах „изпрати" и тръгнах уморено към изхода за другия самолет. Тук в първа класа имаше само пет седалки. Веднага щом излетяхме се свих и заспах.

Стори ми се, че бяха минали само няколко минути, когато стюардесата ме събуди да се приготвя за кацането. Предложи ми чаша портокалов сок. Отпих бавно. Дори преглъщането ми костваше усилия, но си позволих да се отдам на вълнението. От половин година не бях виждала мама. Погледнах скришом към блакберито и си спомних за дългия объркан имейл до Крисчън. Нямаше никакъв отговор. В Сиатъл сигурно беше пет сутринта. Надявах се да спи. Не исках да си го представям седнал зад рояла, потънал в тъжната музика.

Хубавото на саковете е, че можеш да излезеш веднага, а не да чакаш безкрайни часове за багажа си. Хубавото на първа класа е, че те пускат да излезеш пръв.

Майка ми чакаше с Боб. Боже, колко беше хубаво да ги видя! Не зная дали заради дългото пътуване, дали заради умората, или заради цялата ситуация около Крисчън, но в мига, в който прегърнах мама, заплаках.

- О, Ана, детето ми. Сигурно си много уморена. И погледна Боб с тревога.

- Не, мамо, просто съм ужасно щастлива да те видя казах и я стиснах здраво.

Беше толкова хубаво да усетя тялото й, беше така топло, толкова... у дома. Пуснах я неохотно. Боб ме прегърна с една ръка. Изглеждаше някак притеснен и после се сетих, че вероятно го боли кракът.

- Добре дошла, Ана! Защо плачеш? попита той.

- Няма нищо, Боб. Просто се радвам да ви видя. Погледнах изсеченото му лице и блесналите, сини очи, които ме гледаха с обич. „Тоя съпруг ми харесва, мамо. Може да го задържиш". Той взе сака ми.

- Ана, какво толкова си взела?

Тежеше от макбука. Двамата ме хванаха от двете страни и тръгнахме към паркинга.

Винаги забравям колко е горещо в Савана. В летището климатиците работеха и беше хладно, но навън жегата беше непоносима, тежка като палто, което си принуден да носиш. Всичко по мен лепнеше. Пуснах мама и Боб, за да си съблека джъмпера. Добре, че си бях взела къси гащи. Понякога сухата жега на Лае Вегас ми липсваше. Живяхме там с мама и Боб, когато бях на седемнайсет. Но с тази влажна жега, и то в осем и половина сутринта, се свикваше трудно. Докато се мушна в охладената от климатика кола на Боб, косата ми се бе накъдрила от пот и едва ходех. От задната седалка на колата пуснах съобщение на Кейт, Рей и Крисчън.

*Пристигнах в Савана А. :)*

Поколебах се, преди да пусна същото и на Хосе, и тогава замътеният ми от умора мозък се сети, че изложбата му е само след седмица. Дали да поканя Крисчън? Как можех да го поканя, като знаех какви чувства изпитва към Хосе? Дали Крисчън изобщо щеше да пожелае да ме види някога след този имейл? Стана ми зле само като си помислих за това. Реших да не му мисля повече. Реших да се насладя на компанията на мама.

- Искаш ли да си поспиш, като се приберем? Сигурно си много уморена.

- Не, мамо, искам да ида на плажа.

Бях се излегнала на шезлонга, смучех диетична кола и гледах Атлантическия океан. А само преди ден гледах от кулата на Крисчън към Тихия. Майка ми се беше излегнала до мен. Носеше ужасна грамадна слънчева шапка, огромни кръгли слънчеви очила и също пиеше кола. Бяхме на Тибий Айланд, само на три пресечки от нас. Тя ме държеше за ръка. Къпех се в слънчевите лъчи, чувствах се удобно, на сигурно място и в душата ми бе топло. За първи път от векове започнах да се отпускам.

- Кажи ми, Ана... за този мъж, дето ти е завъртял акъла.

Как ме беше усетила? Какво да кажа? Не можех да говоря много за него заради споразумението за поверителност, но дори и без него едва ли бих говорила с майка ми за Крисчън.

- Е, хайде, кажи ми. Тя стисна ръката ми.

- Казва се Крисчън. Много е красив. И страшно богат. Прекалено богат. Много е труден за разбиране и често мени настроенията си.

Да, това беше прецизно и сбито описание. Обърнах се да видя как ще реагира. Точно в този миг тя също бавно се обръщаше към мен. Беше свалила очилата и ме гледаше с ясните си сини очи.

- Труден за разбиране и често мени настроенията си. Това искам да го обсъдим.

„О, не..."

- О, мамо, така рязко мени настроенията си, че чак ми се завива свят. Имал е много трудно детство. Затова понякога е затворен и трудно може да се разбере какво чувства.

- Харесваш ли го?

- Много повече от „харесвам".

- Наистина ли? Тя ме погледна крайно изненадана.

- Да, мамо.

- Мъжете, Ана, не са трудни за разбиране. Те са много просто устроени същества и разбират нещата буквално. Когато кажат нещо, обикновено наистина го мислят. Ние прекарваме часове да анализираме какво са искали да кажат с някое изречение, а то е очевидно. Те казват точно това, което е в изречението, и нищо повече. Ако бях на твое място, бих тълкувала думите му буквално. Това ще ти помогне да го разбереш.

Това беше наистина добър съвет. Да се опитам да го разбера буквално. И в този миг всичко, което бе казал, заблъска в съзнанието ми.

„Не искам да те загубя...

Ти си ме омагьосала...

Аз съм като нощна пеперуда около лампа...

Ще ми липсваш... повече, отколкото можеш да си представиш".

Погледнах майка си. Тя беше минала през четири брака. Вероятно знаеше доста неща за мъжете.

- Повечето мъже сменят често настроенията си, Ани, а някои по-често, отколкото други. Вземи баща си например... Очите й се изпълниха с тъга. Такава ставаше винаги, когато мислеше за истинския ми баща, този митичен мъж, когото така и не опознах, загинал нелепо при злополука по време на тренировка във флота. Една част от мен винаги бе вярвала, че майка ми е продължила живота си в търсене на някой като него. Може би най-сетне го беше намерила в Боб. Жалко, че не го беше открила в Рей.

- Мислех си, че е такъв тъжен, че често сменя настроението си. Но сега, когато погледна назад, знам, че той просто трябваше да работи много, за да ни осигури живота... Въздъхна. Той беше млад, и двамата бяхме млади. Може би там бе проблемът.

„Хм... Крисчън не е стар".

Усмихнах й се с обич. Ставаше винаги тъжна, когато мислеше за него, но съм убедена, че баща ми е нямал нито едно от страните настроения на Крисчън.

- Боб иска да ни заведе на вечеря. В голф клуба.

- О, само не ми казвай, че Боб е започнал да играе голф!

- Ох! Остави се.

На обяд хапнах малко и реших да дремна, след като разопаковам багажа си. Майка ми изчезна да оформя някакви свещи или каквото там правеше с тях. Боб беше на работа. Беше удобно време да наваксам със съня. Отворих макбука. Беше два следобед в Джорджия, значи единайсет сутринта в Сиатъл. Чудех се дали Крисчън ми е отговорил. Нервно и със свито сърце отворих електронната поща.

От: Крисчън Грей

Относно: Най-накрая!

Дата: 31 май 2011, 07:30

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа,

Учудвам се, че всеки път, когато си далеч, започваш да комуникираш открито и честно с мен. И се дразня, че не го правиш, когато сме заедно.

Да, богат съм. Добре е да свикнеш с това. Защо да не харча пари за теб? Та аз казах набаща ти, че съм ти гадже, по дяволите! Мъжете не правят ли това за момичетата си? Като твой Доминант очаквам да приемаш всичко, което ти се купи, без да възразяваш. Кажи и на майка си, че съм ти гадже.

Не зная как да отговоря на думите ти, че се чувстваш като курва. Знам със сигурност, че не е така, както си го написала, и знам, че това са изцяло твои самовнушения. Не зная какво да кажа или да направя, за да премахна тези съмнения. Искам да имаш най-доброто от всичко. Работя изключително много и смятам, че мога да харча парите си така, както намеря за добре. Мога да купя всичко, което пожелаеш. И искам да го направя. Наричай го ако щеш неправилна инвестиция, прахосничество, каквото искаш име му сложи. Или пък, ако искаш, се опитай да проумееш простичката истина, че никога не съм, не бих и няма да мисля за теб по начина, по който се описваш и се възприемаш. Ти си умна и красива млада жена, а имаш толкова много проблеми заради ниското си самочувствие, че почвам да си мисля дали да не ти запиша час при доктор Флин

Извинявам се, ако съм те уплашил. Мисълта, че съм всял страх в душата ти, е ужасно болезнена за мен. Наистина ли си помисли, че мога да те сложа в сандък и да те пусна да пътуваш така? Та аз ти предложих частния си самолет, по дяволите! Да, шега беше, и очевидно доста лоша шега. Не мога да не отбележа, че се възбудих при мисълта за Анастейжа с вързани ръце и уста. Мога лесно да отворя сандъка (това вече не е шега). Не си падам по сандъци. Зная, че имаш проблем с връзването на устата и ако/ когато решим да го направим, ще го обсъдим предварително. Мисля, че това, което напълно ти е убягнало в цялата картинка, е, че при доминантно-подчинените връзки цялата сила е в ръцете на подчинения. Тоест в твои ръце. И ще го повторя пак ти си тази, която държи силата. Не аз. В къщата при лодките ти каза „не", а аз не мога да те докосна, ако кажеш „не". Ето защо е нужно това споразумение това са нещата, които ти ще или не ще правиш. Ако опитаме и не ти хареса, ще преразгледаме всичко отначало. Всичко зависи от теб. Не от мен. И ако не искаш да си вързана през китките и устата и сложена в сандък, тогава това няма да се случи.

Искам да споделя начина си на живот с теб. Никога не съм искал нещо по-силно. Честно казано, аз те боготворя заради това, което правиш. Ти си толкова невинна, а искаш и казваш, че ще опиташ. Това означава много за мен. Едва ли можеш да си представиш. Освен наивна ти си и напълно сляпа, за да не видиш, че съм като омагьосан от теб, макар че съм ти го казвал много пъти.

Не искам да те загубя. Не ми е приятно, че трябваше да летиш близо пет хиляди километра, за да си далеч от мен. Същото е и с мен, Анастейжа. Всяка мисъл и логика изчезва, когато сме заедно толкова дълбоки са чувствата ми към теб.

Разбирам паниката ти, но аз се опитах да стоя далеч от теб. Наистина опитах. Знаех, че нямаш опит, и мисля, че никога не бих ти предложил това, ако имах и най-малката представа колко невинна си всъщност. И въпреки невинността си ти ме обезоръжаваш напълно, по начин, по който не го е правил никой. Ето например имейла ти. Четох го безброй пъти, за да разбера гледната ти точка. Три месеца не ти се струват достатъчно, страхуваш се какво ще се случи след това. Колко искаш да го направим? Шест? Година? Колко искаш? Кое ще те накара да се чувстваш по-добре и по-спокойна? Просто ми кажи.

Разбирам, че е огромна крачка да се довериш някому безрезервно. Аз трябва да спечеля доверието ти. Но ако търпя провал и йе успявам, ти просто трябва да ми казваш. Изглеждаш толкова силна, така уверена в себе си и после сядам и чета това, което пишеш, и виждам една съвсем друга Анастейжа. А аз мога да разбера какво правя и как го правя и дали успявам само и единствено от теб. Трябва да си честна с мен, двамата трябва да сме честни един към друг, за да проработи това.

Тревожиш се, че не си устроена да се подчиняваш. Добре, вероятно това е така. Но в крайна сметка единственото време, когато трябва да се държиш като подчинена, е в стаята с играчките. Това е и единственото място, където ти ми позволяваш да упражня силата и контрола си над теб, единственото място, където правиш това, което ти се каже. И аз никога не бих те пребил до синьо или черно. Цветът, който се стремя да постигна, е розов. Извън стаята с играчките харесвам начина, по който ме предизвикваш. Това е ново и доста приятно изживяване. Не бих искал да променям това. Така че сега е твой ред да ми кажеш какво „повече" се иска от мен. Ще се опитам да погледна на нещата с отворено съзнание, ще се опитам да ти дам пространството, от което имаш нужда, и ще се опитам да стоя далеч, докато си при майка си. И ще очаквам с нетърпение следващия ти имейл.

През това време се наслаждавай на почивката си. Но не прекалявай с насладите.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Мътните ме взели! Той беше написал есе, като онези, които пишехме в училище. И като цяло доста добро. Препрочетох го и се тръшнах на леглото, прегърнала макбука. Да направи срока

една година? И аз имам силата! О, това трябваше да го обмисля. ,Дети го буквално, така каза мама, нали?" Не искал да ме загуби. Два пъти го беше казал. И иска това да проработи. „О, Крисчън, аз също желая това". Щял да се опита да стои настрани. Дали искаше да каже, че може и да не успее да издържи без мен?

И изведнъж започнах да се надявам, че няма да успее. Исках да го видя. Бяхме разделени по-малко от двайсет и четири часа, нямаше да го видя още два дни и изведнъж усетих колко много ми липсва и колко много всъщност го обичам.

- Ана, слънце. Гласът беше мек и топъл, пълен с любов, глас от отминали, забравени времена.

Нечия нежна ръка погали лицето ми. Майка ми. Опитваше се да ме събуди. А аз лежах, увита около лаптопа.

- Ана, слънце мое. Мекият й глас галеше ушите ми, докато бавно плувах към повърхността. Отворих очи. Дори бледорозовата светлина на здрача бе непоносима.

- Здрасти, мамо. Усмихнах й се.

- Отиваме на вечеря след половин час. Не си се отказала, нали?

- О, не, мамо, разбира се, че ще дойда. Опитах се да скрия прозявката си, но не успях.

- Е, това вече е нещо наистина впечатляващо! каза тя, втренчена в лаптопа.

- А, това ли? Исках да съм неестествено-естествена и безразлична, все едно лаптопът е обикновена химикалка.

Дали мама щеше да забележи? Май бе станала доста наблюдателна, след като й съобщих, че съм се сдобила с „гадже".

- Крисчън ми го даде назаем. Мисля, че с него мога да управлявам и совалка, но го ползвам само за имейли и заради интернета.

„Да бе, нищо работа".

Тя ме изгледа подозрително и седна на ръба на леглото.

- Писал ли ти е?

Уф!

- Да казах и безразличието в тона ми прозвуча, меко казано, фалшиво. Изчервих се.

- Може би му липсваш, слънце.

- Надявам се, мамо.

- Какво ти пише?

Сега вече акото цопна на вентилатора. Мисълта ми светкавично започна да рови из това, което помнех наизуст от имейла му, за нещо, което можех да кажа на мама. Със сигурност нямаше да й е приятно да чуе за характеристиките на доминантно-подчинените връзки, за вързани ръце и усти, а и нямаше как да й кажа заради споразумението.

Пише ми да се забавлявам по време на почивката, но да не прекалявам със забавленията.

- Звучи доста разумно. Ще те оставя да се приготвиш каза тя, наведе се и ме целуна по челото. Толкова съм щастлива, че дойде, Ана!

И излезе.

Хм... Крисчън и разумно. Две понятия, които мислех за несъвместими, но след имейла му... кой знае. Всичко можеше да се очаква. Трябваше ми време да асимилирам думите му. Може би след вечеря. И може би тогава щях да му отговоря. Изпълзях от леглото, махнах тениската и късите си гащи и тръгнах към банята.

Бях взела роклята на Кейт, която носех на дипломирането. Това беше единственото официално нещо, което имах. Един от плюсовете на жегата и влагата е, че дрехите ти се изглаждат някак сами. Докато се обличах, отворих лаптопа. Нямаше нищо от Крисчън. Усетих как разочарованието ме прониза като нож.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Многословие

Дата: 31 май 2011, 19:08

До: Крисчън Грей

Сър, безспорно имате заложби на добър писател. Трябва да ида на вечеря в голф клуба на Боб. И за Ваше сведение, врътвам очи при мисълта за предстоящия купон. Но засега задникът ми е в безопасност, тъй като Вие и сърбящата Ви ръка сте доста далеч от мен.

Имейлът ти... Хареса ми много. Ще отговоря при първа възможност. Липсваш ми. Приятен следобед.

Твоя Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Задника ти

Дата: 31 май 2011, 16:10

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Малко съм разконцентриран от заглавието на имейла Ви. Няма спор засега е в безопасност. Засега.

Приятна вечеря в клуба. И ти ми липсваш, особено задникът ти и многознайнРта ти уста.

Моят следобед ще е тъп и единственото, което ще му вдъхва живот, ще е мисълта за теб и за очите, които така умело въртиш.

Мисля, че Вие, госпожице, имахте смелостта да ми посочите истината, че аз също страдам от ' този доста неприятен порок.

Крисчън Грей Въртящото око и Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Въртящото око

Дата: 31 май 2011, 19:14 Д

о: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, Престанете да ми пишете. Успявате да ме разсеете дори и от другия край на континента. А, и да не забравя да попитам. Кой Ви пляска, когато си връткате очите?

Твоя Ан

Натиснах „изпрати" и моментално в съзнанието ми изплува образът на оная зла Робинсън. Акълът ми не го побираше. Крисчън на колене и бит от някаква жена на годините на майка ми. Това просто беше нелепо и непростимо. Отново се зачудих какви поразии е направила с него и как е объркала живота му. Устните ми се бяха свили презрително. Трябваше ми някоя кукла с нейния лик, да забивам карфици в нея. Може би така щях отчасти да й отмъстя.

От: Крисчън Грей

Относно: Дупето ти

Дата: 31 май 2011, 16:18

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Въпреки всичко предпочитам моето заглавие пред Вашето. И то го предпочитам по най-различни начини. Хубаво е да знам, че съм си собствен господар и никой не ме укорява за нищо. Освен майка ми от време на време и доктор Флин. И ти.

Крисчън Грей, Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Аз? Да укорявам?

Дата: 31 май 2011, 19:22

До: Крисчън Грей

Сър,

Кога съм имала смелостта да Ви укорявам, господин Грей? Мисля, че ме бъркате с някоя друга... което е непростимо. Наистина трябва да се приготвя.

Твоя Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Дупето ти

Дата: 31 май 2011, 16:25

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Може ли да се приготвите писмено? Мога ли да закопчая ципа на роклята ви?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Незнайно защо, но думите от монитора спряха дъха ми. О, той искаше да играем игрички!

От: Анастейжа Стийл

Относно: Забранено за деца под 17

Дата: 31 май 2011, 19:28

До: Крисчън Грей

Бих предпочела да го свалиш.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай какво си пожелаваш...

Дата: 31 май 2011, 16:31

До: Анастейжа Стийл

СЪЩО И A3.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Копнея

Дата: 31 май 2011, 19:33

До: Крисчън Грей

Бавно...

От: Крисчън Грей

Относно: Стенание

Дата: 31 май 2011, 16:35

До: Анастейжа Стийл

Искам да съм при теб.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Без дъх

Дата: 31 май 2011, 19:37

До: Крисчън Грей

И A3.

-Ана?

Майка ми! Подскочих на стола. Защо се чувствах толкова виновна?

- Идвам, мамо.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Без дъх

Дата: 31 май 2011, 19:39

До: Крисчън Грей

Викат ме. Трябва да тръгвам. После, бебчо.

Майка ми и Боб ме чакаха в хола. Мама ме изгледа тревожно.

- Добре ли си, Ани? Изглеждаш доста зачервена.

- Добре съм, мамо, наистина.

- Много си хубава.

- О, тази рокля е на Кейт.

Вече не беше разтревожена, а недоволна.

- Защо носиш роклята на Кейт?

- Ами... аз я харесвам, а тя не я носи импровизирах бързо. Тя ме гледаше изпитателно, а Боб се размотаваше с изгладнял вид и вече губеше търпение.

- Утре отиваме на пазар каза майка ми.

- Мамо, не е нужно. Имам предостатъчно дрехи.

- Не мога ли да направя нещо за дъщеря си? Хайде, Боб е гладен.

- И още как! каза той и се потупа по корема.

Тръгнахме към клуба.

Докато стоях под хладния душ и отмивах жегата от тялото си, се замислих колко много се е променила мама. Гледах я по време на вечерята забавна, кокетна, сред многото си приятели. Боб се държеше с нея мило и топло. Изглежда, бяха един за друг. Наистина се радвах за нея. Може би бе дошло времето да спра да се тревожа и да търся подгекст във всяко нейно решение. И може би бе дошло времето да оставим в миналото черните спомени за Съпруг номер три. Боб я пазеше и се грижеше за нея. А и как беше започнала да ме поучава! Защо чак сега? Заради Крисчън ли? И защо го правеше?

С нетърпение седнах пред лаптопа. Крисчън бе пуснал имейл само няколко секунди след като бях излязла.

От: Крисчън Грей

Относно: Плагиатство

Дата: 31 май 2011, 16:41

До: Анастейжа Стийл

Открадна ми репликата и ме заряза. Приятна вечеря.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Виж кой говори

Дата: 31 май 2011, 22:18

До: Крисчън Грей

Сър, ако не ме лъже паметта, оригиналната реплика беше на Елиът.

В какъв смисъл съм те зарязала?

Твоя Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Недовършена работа

Дата: 31 май 2011, 19:22

До: Анастейжа Стийл

Госпожице Стийл,

Радвам се, че ми пишете пак. Тръгнахте си така внезапно точно когато започна да става много интересно.

Няма нищо оригинално в Елиът. Вероятно е откраднал репликата от някой друг. Как мина вечерята?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Каква недовършена работа?

Дата: 31 май 2011,22:26

До: Крисчън Грей

Вечерята беше много хубава, ядох много. Предполагам това ще Ви зарадва. В какъв смисъл интересно?

От: Крисчън Грей

Относно: Определено недовършена работа Дата: 31 май 2011, 19:30 До: Анастейжа Стийл

Нарочно ли се правите на глупава? Мисля, че Вие ме помолихте да разкопчая роклята Ви. С нетърпение очаквам да го направя. Толкова се радвам, че се храниш!

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Е, уикендът е пред нас

Дата: 31 май 2011, 22:36

До: Крисчън Грей

Разбира се, че се храня. Единствено несигурността около теб ми секва апетита.

И никога не бих си позволила да бъда безотговорно глупава, господин Грей. Но Вие вече сте разбрали това :)

От: Крисчън Грей

Относно: Не мога да дочакам

Дата: 31 май 2011, 19:40

До: Анастейжа Стийл

Ще запомня това, госпожице Стийл, и ще използвам познанието в моя полза.

Не ми е приятно да разбера, че аз съм причината за лошия Ви апетит. Мислех, че имам попитателен ефект върху вас. Поне това е ефектът, който Вие имате върху мен. Много приятен ефект, между другото.

Наистина трудно ще дочакам следващата ни среща.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Лингвистични гимнастики

Дата: 31 май 2011, 22:36 До: Крисчън Грей

Пак ли си гледал в синонимния речник? Или си играеш на думи?

От: Крисчън Грей

Относно: Бръщолевя си

Дата: 31 май 2011, 19:40

До: Анастейжа Стийл

Познавате ме прекалено добре, госпожице Стийл.

На вечеря съм със стара приятелка. Тръгвам с колата. До после, бебчо :)

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Каква стара приятелка? Крисчън нямаше някакви приятелки, особено стари, освен... онази. Защо все още се виждаше с нея? И тогава ме заля неочаквана, болезнена, изгаряща, отровнозелена ревност. Исках да ударя нещо. За предпочитане госпожа Робинсън. Изключих ядно лаптопа и легнах.

Трябваше да отговоря на дългия му мейл от тази сутрин, но бях прекалено ядосана. Защо не можеше да проумее, да я види такава, каквато е всъщност гадна педофилка! Изгасих лампата. Кръвта ми кипеше. Загледах се в тавана. Как си позволяваше? Как си бе позволила да малтретира едно податливо неуверено малко дете? Дали все още правеше такива неща с други деца? Защо бяха спрели? Из съзнанието ми минаваха всякакви сценарии. Ако й се бе наситил, защо трябваше да се вижда с нея? Защо бяха останали приятели? Женена ли беше? Разведена? Господи, дали имаше собствени деца? Може би е родила деца от Крисчън? Подсъзнанието ми подаде отнякъде грозната си глава и ме изгледа похотливо. Бях ужасена и ми се гадеше. Дали доктор Флин знаеше за нея?

Станах и пуснах дяволската машина. Започуквах нервно с пръсти, докато чаках да зареди. Натиснах Гугъл изображения и написах в търсачката „Крисчън Грей". Екранът се напълни със снимки. Крисчън с черна вратовръзка и сако. О, снимката на Хосе за вестника. С бяла риза и сиви панталони. Как всичко това се бе появило в интернет? Колко беше красив!

Продължих нататък. Бизнес партньори, една прелестна снимка след друга на най-фотогеничния мъж на света. И аз го познавах съвсем отблизо. Отблизо? Познавах ли го наистина? Познавах го сексуално и предполагах, че има още много да се опознава в тази насока. Знаех, че мени настроенията си, че е труден, смешен, студен, горещ. Знаех, че е възел от противоречия. Минах на следващата страница. На всяка снимка беше сам. Спомних си как Кейт ми каза, че никога не се появявал с гадже. Нали затова бе решила да зададе гейския въпрос. И после на трета страница имаше снимка на Крисчън с мен. Единствената снимка с жена. И тази жена бях аз. Снимката от дипломирането ми.

Господи! Аз в Гугъл! Гледах снимката. Изглеждах изненадана от камерата, нервна и напълно загубила контрол. Това бе точно преди да се съглася да опитам. От своя страна, Крисчън изглеждаше непоносимо чаровен, спокоен и носеше онази вратовръзка. Гледах красивото му лице и това красиво лице сега може би гледаше госпожа Да-върви-по-дяволите Робинсън. Запазих файла към „любими файлове" и минах през всичките осемнайсет страници. Нищо. Нямаше начин да намеря Робинсън в Гугъл. Но трябваше да знам дали е отишъл да вечеря с нея. Написах му кратък имейл.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Подходяща компания за вечеря

Дата: 31 май 2011, 23:58

До: Крисчън Грей

Надявам се вечерята ти със старата приятелка да е минала забавно.

Ана

ПП: Госпожа Робинсън ли беше?

Натиснах „изпрати" и с нежелание легнах в леглото. Реших, че трябва да го питам за връзката му с тази жена. Хем отчаяно исках да знам повече за нея, хем исках да забравя всичко, което ми бе казал за нея. И бях в цикъл на всичкото отгоре! На сутринта трябваше да взема хапчето. Вкарах напомняне в блакберито, сложих го до мен и накрая успях да заспя с едно-единствено желание да сме в един град, а не на четири хиляди километра един от друг. Цяла сутрин пазар, цял следобед на плажа и в края на деня майка ми реши, че трябва да прекараме вечерта в някой бар. Оставихме Боб пред телевизора и седнахме в бара на най-скъпия хотел в Савана. Бях на втория „Космополитьн". Майка ми на третия. Не спираше да говори за крехкото мъжко его.

- Ана, мъжете мислят, че всичко, което излиза от устата на една жена, е проблем и че този проблем трябва да бъде разрешен. Ние си имаме някакви си наши идеи, обичаме да се вживяваме в тях, да ги подритваме из акъла си известно време и да говорим, да говорим неспирно за тях. Мъжете предпочитат да действат.

- Мамо, защо ми ги говориш тези неща? Едва прикрих раздразнението си. Цял ден ми беше опявала.

- Защото изглеждаш зле. Никога не си идвала у дома с момче. Никога не излезе с момче във Вегас. Мислех, че нещо може да се получи с онова момче, Хосе, което срещна в колежа.

- Мамо, Хосе е просто приятел.

- Знам, детето ми, но има нещо и ти не ми казваш всичко. Лицето й беше напрегнато и разтревожено.

- Може би имам нужда от повече време без него. Той просто... просто е непоносим.

- Непоносим?

- Да. Но и ужасно ми липсва.

Цял ден ни вест, ни кост от Крисчън. Никакъв имейл, нищо. Вече бях на ръба да му звънна. Започнах да си миля, че е катастрофирал. Второто ми голямо опасение беше, че оная Робинсън го е докопала, докато ме няма. Знаех, че в това няма логика, но във всичко, което касаеше нея, принципно нямаше логика и там се обърквах тотално.

- Трябва да отида до тоалетната, Ана.

Краткото отсъствие на мама ми даде възможност да погледна набързо блакберито. Най-накрая имаше отговор от Крисчън.

От: Крисчън Грей

Относно: Компания за вечеря

Дата: 31 май 2011,21:40

До: Анастейжа Стийл

Да, вечерях с госпожа Робинсън.

Тя е просто стара приятелка, Ана.

Очаквам с нетърпение да те видя. Липсваш ми.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Вечерял с нея? Мозъкът ми завря. Адреналин, бяс, ярост, ревност се заблъскаха във вените ми. Най-лошите ми предчувствия се бяха сбъднали. „Как може? Защо го е направил? Няма ме само два дни и той вече бяга при оная зла кучка!"

От: Анастейжа Стийл

Относно: СТАРА КОМПАНИЯ за вечеря

Дата: 31 май 2011, 21:42

До: Крисчън Грей

Тя не е само стара приятелка. Намерила си е някое друго младо момче? Май си остарял за нея.

Това ли беше причината да прекрати връзката си с теб?

Натиснах „изпрати" точно когато майка ми се връщаше.

- Ана, много си бледа. Какво е станало? Тръснах глава.

- Нищо. Дай да поръчаме по още едно. Бях твърдо решена да не казвам нищо повече.

Тя сви недоволно вежди, но погледна към сервитьора и му посочи чашите ни. Той кимна. Разбираше универсалния жест за „Дай по още едно". През това време аз бързо метнах око на блакберито.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай...

Дата: 31 май 2011, 21:45

До: Анастейжа Стийл

Това не е нещо, което мога да дискутирам с имейли.

Колко космополитъна мислиш да изпиеш?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

„Ужас! Той е тук!"