Петдесет нюанса сиво

21.

Светлината беше навсякъде по мен. Ярка, топла, пронизителна. Опитах се да задържа съня за още няколко безценни минутки. Исках да се скрия, но слънчевото сияние беше прекалено силно и се предадох. Събудих се. Прелестен ден в Сиатъл. Слънцето нахлуваше през огромните прозорци и пълнеше стаята с топлина. Защо не бе пуснал щорите? Огледах се. Бях в леглото на Крисчън, само дето Крисчън не беше в него.

Лежах в леглото и гледах Сиатъл под мен. Животът горе, в небесата, наистина изглеждаше нереален. Фантастичен замък, отделен от реалността долу, далеч от глад, страдание и майки, които продават тялото си за крек. Не смеех дори да си помисля какво е преживяло това дете. Сега разбирах защо е избрал да живее тук, изолиран, обграден от изкуство, така далеч от мястото, където го бе хвърлила съдбата с първия му писък. Но това все още не обясняваше защо не мога да го докосвам.

Колкото и смешно да звучи, аз се чувствах по същия начин тук, в тази кула далеч от реалността. Бях в прекрасен апартамент, правех фантастичен секс с моя фантастичен приятел, а тъжната действителност беше, че на него му трябваше специално споразумение, за да го прави, нищо, че каза, че ще се опита да направи повече за мен. И какво всъщност значеше това? Това исках да разбера, за да знам дали се придвижваме леко един към друг по двете страни на люлката „везна", или продължаваме да подскачаме нагоре-надолу, седнали на двата края.

Изпълзях от леглото, все още схваната, или за да бъда поточна изцедена. Трябваше да е от секса. Подсъзнанието ми стоеше с нацупени джуки. Врътнах му отегчено едни очи, след което благодарих на Бога, че притежателят на една доста нервна и винаги готова за шамар ръка не е наоколо. Реших да го питам за треньора. Това в случай че подпишех, разбира се. Моето друго аз ме гледаше с отчаяни и молещи очи. „Така, няма да ти обръщам повече никакво внимание!" След кратко посещение до тоалетната тръгнах да търся Крисчън.

Не беше в художествената галерия, но за сметка на това една елегантна дама на средна възраст чистеше кухнята. Спрях да я огледам. Имаше къса руса коса и много чисти сини очи. Беше облечена в обикновена бяла добре скроена риза и съвсем обикновена синя пола. Щом ме видя, се усмихна широко.

- Добро утро, госпожице Стийл. Искате ли да ви приготвя закуска? Тонът й бе много топъл служебно задължение, разбира се. А аз стоях като глътнала бастун и се чудех коя е тази красива блондинка в кухнята на Крисчън. И на всичкото отгоре бях само по тениска!

- Аз... не мисля, че сме се виждали. Гласът ми беше тих и едва прикривах нетърпението си да разбера коя е тази жена.

- О, ужасно съжалявам. Аз съм госпожа Джоунс. Домакинката на господин Грей.

„Аха .

- Приятно ми е да се запознаем успях да измънкам.

- Искате ли нещо за закуска, мадам?

„Мадам!?"

- Само чай, ако обичате. Знаете ли къде е господин Грей?

- В кабинета си.

- Благодаря.

Тръгнах към кабинета буквално унищожена. Защо Крисчън наемаше само красиви блондинки? И тогава ми мина през ума, че вероятно те всичките са бивши робини. Отказах дори да приема мисълта за такава вероятност. Подадох глава през вратата. Той говореше по телефона с лице към прозореца. Черен панталон и бяла риза. Косата му беше все още мокра от душа и всички кофти мисли се изпариха от главата ми.

- В случай, че компания „Пи Ел" не подобри качеството си, не съм заинтересован, Рос. Ние не можем да понесем чужди загуби. Не искам никакви глупави извинения повече... Кажи на Марко да ми се обади. Или ще правим нещо, или край... Да, кажи на Бърни, че прототипът е много хубав, но не съм много сигурен за интерфейса... Не, просто нещо липсва... Искам да се видя с него днес следобед... Всъщност искам да се видя и с екипа му, да обобщим нещата... Добре. Дай ми сега Андреа...

Докато чакаше, гледаше през прозореца надолу към мъничките хора от върха на кулата си. Властелинът на своята собствена вселена.

-Андреа...

И в същия миг усети присъствието ми. Бавна и много съблазнителна усмивка огря лицето му. Ето така ми вземаше думите и разтапяше слабините ми. С една усмивка. Без съмнение беше най-красивият мъж на планетата, прекалено красив за хората там долу, прекалено красив за мен. „Не, не е твърде красив за теб" скара ми се моето друго аз. Засега беше нещо като... мой. Тази мисъл стопли тялото ми и някак разкара горчивината и неувереността ми.

Той продължи разговора си, без да откъсва очи от моите.

- Разчисти програмата ми за тази сутрин, но накарай Бил да ми се обади. Ще съм там в два. Трябва да говоря с Марко днес следобед, за което ми е нужен поне половин час... С Бърни и хората му ще говоря след като се видя с Марко или може би утре.

И ми намери някъде време да се виждам с Клод всеки ден тази седмица... На него му кажи да чака... О... Не, не искам никаква публичност за Дарфур... Кажи на Сам да се заеме с това... Не... Какво събитие?... Това е в събота, нали?... Изчакай.

Обърна се към мен и ме попита:

- Кога се връщаш от Джорджия?

- В петък.

Той продължи да говори с Андреа.

- Ще имам нужда от още един билет. Ще ме придружава дама... Да, Андреа, точно това казах... Ще ме придружи госпожица Анастейжа Стийл... Това е всичко. И затвори. Добро утро, госпожице Стийл.

- Добро утро, господин Грей. Усмихнах се срамежливо.

Той обиколи бюрото си с присъщата си грациозност и застана

пред мен. Погали леко бузите ми с опакото на ръката си.

- Не ми се искаше да те будя. Изглеждаше така сладко заспала и спокойна. Наспа ли се добре?

- Благодаря, спах доста добре. Дойдох само да кажа добро утро, преди да вляза за душ.

Гледах го и пак пиех от онзи планински извор. Той се наведе и ме целуна нежно. Не можах да се стърпя. Неусетно бързо за самата мен ръцете ми се заровиха в косата му и впих пръсти в мокрите му кичурчета. Притиснах тяло към неговото и го целунах. Желаех го. Моята нежна атака го изненада, но не му отне много да се съвземе. Ръцете му се плъзнаха в косата ми, по гърба ми, по голото ми дупе. Кратък стон се откърти от гърлото му. Езикът му се плъзна в устата ми. После той се отдръпна и ме погледна с притворени очи.

- Сънят ти се е отразил добре. Дали да те пусна да си вземеш душ, или да те просна на бюрото?

- На бюрото прошепнах и усетих как желанието плъзна като адреналин по вените ми, огъвайки и събуждайки по пътя си всяка клетка в организма ми.

Кратка изненада мина по лицето му.

- Това наистина започва да ви харесва. Ставате ненаситна, госпожице Стийл.

- Харесвам единствено теб казах тихичко.

Очите му се разшириха, потъмняха, ръката му нежно стисна дупето ми.

- Дяволски си права. Само мен. Гласът му бе дрезгав. С едно движение разчисти всички схеми и листове, всичко се разпиля по пода, грабна ме и ме сложи по гръб върху бюрото. Главата ми почти падаше извън ръба.

- Пожела си го, имаш го каза и с една ръка извади презерватив от джоба си, докато с другата си сваляше ципа. „Адски е ловък!" Сложи си презерватива и ме погледна. Надявам се да си готова. Гласът му беше толкова възбуждащ, а съблазнителната му усмивка можеше да докара всеки до полуоргазъм. И в мига, в който влизаше в мен, хвана здраво китките ми и ги стисна встрани до тялото ми. Влезе рязко, дълбоко.

- О, да! стенех аз.

- Господи, Ана, ти си повече от готова прошепна той удивен.

Обвих кръста му с крака. Само така можех да го прегърна.

Той застина и ме погледна. Сиви, блестящи, страстни очи, които казваха: „Моя си" . И тогава започна да се движи наистина бързо. Това не беше правене на любов, а чукане. И ми харесваше. Много. Беше толкова първично, сурово, грубо. Тялото ми ликуваше. Бях в пълно негово владение. Неговата похот подклаждаше моята. Той утвърждаваше притежанието си с всяко влизане в мен и в същото време изпитваше такава наслада да бъде в мен, да се радва на топлината, с която го посрещах. Устните му бяха леко разтворени. Дишането му стана грубо, плитко, бързо.

Затворих очи, усещах как възбудата малко по малко се надига и натрупва, сладко, бавно и ме вдига нагоре към онази кула в небето. Движенията му ставаха все по-бързи и отривисти. Стенех високо. Бях се превърнала само в усещане, сензационно усещане, напълно отдадена на радостта, която ми носеше, и напълно отдадена на... него. И когато ритъмът му зачести, усетих как краката ми се сковаха, слабините ми започваха да се свиват все по-силно, все по-бързо.

- Хайде, бебчо, направи го за мен говореше той през стиснати зъби, а нечовешката потребност в гласа му и напрежението в цялото му тяло да забави края ме изстреляха нагоре.

Извиках безмълвно, зовях Господ, докосвах слънцето и изгарях, въртях се около него в унищожителни спирали. Той нахлу бясно в мен, застина, стисна здраво китките ми и достигайки своя връх, потъна безмълвно, елегантно, нежно в мен.

Беше толкова неочаквано! Бавно се връщах към реалността. Бях пак на земята.

- Какво направи с мен, по дяволите? говореше задъхано и прокарваше нос по кожата на врата ми. Ти си магьосница. Владееш някаква страшна магия.

Пусна китките ми. Прокарах пръсти през косата му, докато бавно се спусках от моя връх. Стиснах го по-силно с краката си.

- Грешиш. Аз не съм магьосница. Аз съм омагьосаната прошепнах.

Той ме погледна някак отнесено и за миг видях в очите му страх, паника дори. Сложи ръце от двете страни на лицето ми, стисна главата ми.

- Ти. Си. Моя. Всяка дума беше в стакато. Разбираш ли това?

Беше толкова открит, толкова изпълнен със страст, фанатично отдаден на мен. Силата, с която говореше, прозвуча като молба. И тази молба дойде така неочаквано, че ме обезоръжи напълно. Попитах се защо ли се чувства така.

- Да, твоя казах.

- Сигурна ли си, че трябва да идеш в Джорджия?

Кимнах бавно. И в този миг видях как цялото му изражение се промени и той започна бавно да затваря вратата към душата си. Рязко се отдръпна от мен. Дори ме заболя леко.

- Боли ли те? попита той, навел лицето си до моето.

- Малко признах.

- Искам да те боли. Искам болката да ти напомня, че аз съм бил там, само аз.

Сграбчи брадичката ми, целуна ме грубо, изправи се и ми подаде ръка да стана. Погледнах опаковката от презерватива и казах:

- Винаги готов, а?

Той ме погледна малко объркано, докато вдигаше ципа си. Посочих празното пликче.

- Човек се надява, Анастейжа, и дори мечтае. И понякога мечтите се сбъдват.

Очите му горяха. Не разбирах. Сиянието от току-що отшумелия оргазъм започна бързо да гасне. Какъв му беше проблемът?

- Значи секс на бюрото ти е било мечта или може би сън? попитах. Надявах се шегата да разведри обтегналата се атмосфера.

Той се усмихна загадъчно, но усмивката не стигна до очите му и веднага разбрах, че не за първи път прави секс на бюрото си. Мисълта беше крайно неприятна. Усетих болезнено свиване около сърцето. Сиянието бе окончателно погаснало.

- По-добре да ида да се изкъпя казах, станах и минах покрай него.

Той се намръщи и прокара пръсти през косата си.

- Имам още няколко телефонни разговора. Ще съм с теб веднага след като се изкъпеш и ще закусим заедно. Мисля, че госпожа Джоунс е изпрала и изгладила дрехите ти от вчера. Трябва да са в дрешника.

„Моля? За какъв дявол ще ме пере и ще ме глади? Господи! Ами ако ни е чула?"

- Благодаря казах.

- Винаги на ваше разположение отвърна той някак автоматично, но усетих напрежение в гласа му.

Не казах: „Благодаря за чукането", макар че беше много...

- Какво има? попита той и се усетих, че стоя в стаята и се цупя.

- Кажи ми какво не е наред попитах меко.

- Не те разбирам.

- Ами... държиш се някак доста по-странно от обичайното.

- Намираш ме за странен? Опита се да прикрие усмивката си.

- Понякога.

Той ме изгледа внимателно и изучаващо.

- Както винаги ме изненадахте, госпожице Стийл.

- Как ви изненадах?

- Да го кажем така. Беше доста неочакван подарък за мен.

- Стараем се да удовлетворим господин Грей. И наклоних глава на една страна като него, имитирайки думите му от предната нощ.

- И напълно ме удовлетворявате каза той, но изглеждаше неспокоен. Мислех, че отиваш в банята.

„О, гони ме?"

- Да... Е, ще се видим след малко.

Излязох бързо, напълно оглупяла. Изглеждаше объркан. Защо ли? Трябва да призная, че като физическо преживяване беше много... удовлетворително. Но емоционално? Е, реакцията му направо ме разби. Емоционално преживяването бе толкова задоволяващо глада ми, колкото захарен памук на клечка.

Госпожа Джоунс беше все още в кухнята.

- Сега ли искате чая, госпожице Стийл?

- Благодаря, първо ще взема душ казах с почервеняло лице.

Докато вземах душ, се чудех какво му е станало. Той бе най-

обърканият и най-объркващ човек, който бях срещала. Не можех да проумея вечно променящите му се настроения. Изглеждаше добре, когато отидох в кабинета му. Правихме секс... и после вече беше друг. Не разбирах. Погледнах към подсъзнанието си. То се правеше на разсеяно. А моето друго аз все още витаеше някъде и грееше, доволно от оргазма.

Изсуших косата си с кърпа, сресах я с единствения атрибут на Крисчън за коса и я прибрах на кокче. Роклята на Кейт, бикините и сутиенът ми висяха изпрани в дрешника. Госпожа Джоунс беше уникална. Пъхнах се в обувките, които също бяха на Кейт, пригладих с ръка роклята, поех дълбоко дъх и се върнах в огромната стая.

Крисчън го нямаше. Госпожа Джоунс проверяваше какво трябва да се купува.

- Вече ще пиете ли чай, госпожице Стийл?

- Да, благодаря усмихнах се аз. Чувствах се малко по-уверена. Вероятно защото вече бях облечена.

- Искате ли да хапнете нещо?

- Не, благодаря.

- Разбира се, че ще ядеш викна Крисчън от прага. Тя обича палачинки, яйца и бекон, госпожо Джоунс.

- Да, господин Грей. А за вас, сър?

- Омлет и някакъв плод.

Не откъсваше очи от мен. Изражението му беше енигма.

- Седни каза грубо и ми посочи един от високите столове.

Изпълних веднага. Той седна до мен, а госпожа Джоунс се

захвана със закуската. Много е кофти някой да обикаля около теб и да слуша какво говориш.

- Купила ли си си билета?

- Не. Ще го купя по интернет, като се прибера.

- Имаш ли достатъчно пари.

„Стига вече!"

- Да казах с престорено търпение, както се обяснява на малко дете.

Той ме погледна изненадано и доста заплашително.

- Да, имам, благодаря поправих се бързичко.

- Имам частен самолет. Няма да лети през следващите три дни. На твое разположение е.

Че как няма да има частен самолет! Сега вече трябваше да се преборя с огромното желание да му врътна едни очи и да се изсмея, но не посмях. Наистина не разбирах настроението му.

- Мисля, че вече използвахме не по предназначение летателната база на компанията ти. Нека не го правим пак.

- Компанията е моя, самолетът е мой каза той. Изглеждаше обиден и пренебрегнат. „Ох, тези момчета и техните играчки!"

- Благодаря за предложението, но мисля да взема редовен полет.

Щеше му се да оспори решението ми, но в крайна сметка

реши да не го прави.

- Както искаш. Имаш ли да подготвяш нещо за интервютата?

-Не.

- Добре. И все още не искаш да ми кажеш кои са издателствата?

- Не искам.

Устите му се извиха в ленива и уморена усмивка.

- Аз съм човек със средства, госпожице Стийл.

- Много добре зная това, господин Грей. Възнамерявате ли да проследите телефона ми? попитах невинно.

- Всъщност ще съм доста зает днес следобед. Ще се наложи да накарам някой друг да го направи засмя се той.

Шегуваше ли се?

- Ако може да си позволите да прехвърлите тази задача на някого, значи имате доста излишен персонал.

- Ще пратя един мейл на шефа на Човешки ресурси и ще я накарам да види как са нещата с излишния персонал. Едва сподавяше смеха си.

Слава богу! Връщаше си чувството за хумор.

Госпожа Джоунс сервира закуската и започнахме да се храним мълчаливо. Тя разчисти тиганите и тактично излезе. Погледнах го.

- Какво има, Анастейжа?

- Ти така и не ми каза защо не обичаш да те докосват.

Той помръкна. Почувствах се виновна, че попитах.

- Казал съм ти повече, отколкото съм казвал на когото и да било. Погледът му бе хладен, гласът тих.

За мен беше повече от ясно, че никога не е споделил с никого. Дали имаше близки приятели? Може би бе казал на госпожа Робинсън? Искаше ми се да го попитам, но не можех да нахлувам и да любопитствам така в личния му живот. И тогава осъзнах истината. Той наистина беше остров.

- Ще помислиш ли за уговорката ни, докато си там? попита той.

-Да.

- Ще ти липсвам ли?

Погледнах го крайно изненадана от въпроса му.

- Да отвърнах съвсем откровено.

Как за толкова кратко време този мъж бе успял да застане в центъра на живота ми и да означава толкова много за мен? Буквално се беше се загнездил под кожата ми. Той се усмихна и очите му грейнаха.

- И ти ще ми липсваш. Повече отколкото изобщо можеш да предположиш каза задъхано.

Думите му стоплиха сърцето ми. Той наистина се опитваше.

Беше късно следобед. Бях седнала в лобито и чаках господин Хайд от „Сиатъл Индипендънт Пъблишинг". Това беше второто ми интервю. Всъщност това интервю ме притесняваше повече, защото това място ми беше повече по сърце. Първото бе минало много добре, но работата беше за по-голяма фирма, имаше офиси из цялата страна и аз щях да съм една от многото помогцник-редактори. Не исках онази огромна машина да ме погълне, да ме сдъвче и да ме изплюе. Това издателство беше много по-хубаво. Беше малко, неконвенционално, помагаше на местни автори и вече имаше определен кръг читатели, а и привличаше доста нови.

Фоайето беше доста голо. Мисля, че се дължеше по-скоро на дизайнерско решение, отколкото на спестовност. Имаше два стола честърфийлд, на единия от които седях аз. Бяха кожени, но никак не приличаха на този в Червената стая на Крисчън. Погалих кожата и се зачудих за какво ли ползва той онзи стол. Започнах да прехвърлям вероятностите. Не... сега не трябва да мисля за това! Изчервих се. Мислите ми бяха крайно неподходящи за момента.

Секретарката беше млада афроамериканка с грамадни сребърни обеци и дълга изправена коса. Имаше нещо бохемско в нея, беше от типа жени, с които можех да се сприятелявам. Тази мисъл малко ме успокои. От време на време тя откъсваше очи от компютъра, поглеждаше ме и ми се усмихваше окуражително. Аз също й се усмихвах.

Полетът ми бе платен, майка ми на седмото небе, багажът ми опакован, Кейт готова да ме закара до летището. Крисчън ми бе наредил да взема макбука и новото блакбери. И като се замислиш колко властен беше, как обичаше да контролира всичко, в това число и мен. Но той си беше такъв. От друга страна, на моменти беше неочаквано мек и можеше да отстъпва. Можеше да бъде нежен, имаше чувство за хумор и дори беше сладък. И когато беше такъв, винаги ме изненадваше и всичко бе толкова хубаво. После се сетих как слезе да ме изпрати до колата. Заминавах само за няколко дни, а той се държеше все едно заминавам за седмици.

- Ана Стийл?

Жена с дълга коса, като от картина от времето на прерафаелитите, беше застанала до бюрото на секретарката. Гласът й ме откъсна от мислите ми. Имаше същия бохемски безгрижен вид като секретарката. Вероятно беше на около четирийсет, но винаги ми е било трудно да определя възрастта на по-зрелите жени.

- Да отвърнах и се изправих неловко.

Тя ми се усмихна любезно, хладните й бадемови очи ме огледаха преценяващо. Бях облечена в тоалет на Кейт черен сукман над бяла риза и високи черни обувки. Точно като за интервю според мен. Бях прибрала косата си на стегнато кокче и за първи пък кичурите ми се държаха покорно и не падаха. Тя ми подаде ръка.

- Здравейте, Ана. Аз съм Елизабет Морган. Ръководя Човешки ресурси тук в СИП. Приятно ми е да се запознаем .

Здрависахме се. Изглеждаше твърде обикновена за шеф на Човешки ресурси.

- Моля, последвайте ме.

Минахме през двойните врати зад рецепцията и влязохме в голям отворен офис, боядисан в ярки цветове, а оттам в малка заседателна зала. Стените бяха бледозелени и по тях имаше снимки на корици на книги. Начело на заседателната маса седеше млад мъж с червена коса, вързана на опашка. На ушите му светеха малки сребърни халки. Беше с разкопчана бледосиня риза и спортни памучни панталони. Докато се приближавах към него, ме изгледа с тъмносините си непроницаеми очи.

- Здравейте, Ана Стийл, аз съм Джак Хайд, главният редактор. Радвам се да се запознаем.

Мрачното му изражение бе неразгадаемо, макар и да ми се струваше дружелюбен.

- Дълго ли пътувахте дотук? беше първият му въпрос.

- Не. Наскоро се преместих в Пайк Стрийт Маркет.

- О, съвсем наблизо! Заповядайте, седнете.

Седнах, а Елизабет седна до него.

- И така, защо искате да стажувате при нас, Ана? попита той. Произнесе името ми меко и наведе глава на една страна като един... когото вече познавах. Това ме смути. Опитах се да се абстрахирам от необяснимото чувство на напрежение, което ми внушаваше този човек, и започнах с внимателно подготвената си реч с пълното съзнание, че се изчервявам. Опитвах се да гледам и двамата, както ме бе посъветвала Катрин Кавана по време на изнесената от нея лекция на тема „Как да се представим добре по време на интервю". „Винаги поддържай контакт с очите, Ана!" Господи, тази жена можеше да е толкова властна! И тя. Понякога. Джак и Елизабет ме слушаха много внимателно.

- Имате доста впечатляващи оценки от дипломирането. С какви извънкласни дейности се забавлявахте в университета?

Да съм се забавлявала? Що за странна дума беше избрал? Започнах да разказвам подробно за дейността си в библиотеката и споменах за интервюто за студентския вестник, което бях взела от един неприлично богат деспот. Подминах факта, че не аз бях написала статията, но наблегнах върху двете литературни дружества, в които членувах, и за финал завърших с работата си в „Клейтьн" и цялото безполезно познание, което бях натрупала по въпросите на хардуера и „Направи си сам". Двамата избухнаха в смях, което беше и целта ми. Отпуснах се бавно и се опитах да се насладя на остатъка от интервюто.

Джак Хайд задаваше остри интелигентни въпроси, но не можа да ме смути. Отговарях спокойно. Когато стигнахме до любимите ми книги и предпочитани автори, вече имах своя собствена позиция, която можех да защитавам. Джак харесваше американската литература след 1950. Нищо друго. Никаква класика, нито дори Хенри Джеймс, или пък Ъптън Синклер, не признаваше дори Франсис Скот Фицджералд. Елизабет не казваше нищо. Водеше си бележки и кимаше. Джак, колкото и да беше дръпнат и да не приемаше много чужди мнения, беше очарователен по негов си начин и първоначалното ми притеснение постепенно изчезваше.

- И къде се виждате след пет години? попита ме той.

„С Крисчън Грей". Това беше първата ми мисъл. Не бях сигурна в отговора и сигурно ми пролича.

- Редактор или литературен агент. Не съм сигурна, но съм подготвена за различни възможности.

Той се усмихна.

- Много добре, Ана. Нямам повече въпроси. Мина на „ти". Имаш ли някакви въпроси към нас?

- Човекът, когото одобрите, кога трябва да започне работа?

- Възможно най-скоро отвърна Елизабет. Ти кога би могла да започнеш?

- От следващата седмица.

- Това е добре да се знае каза Джак.

- Ако няма повече въпроси, мисля, че можем да приключим интервюто каза Елизабет.

- Беше удоволствие да се запознаем, Ана каза Джак и хвана ръката ми. Стисна я нежно, аз мигнах учудено, казах довиждане и излязох.

Не се чувствах никак спокойна. Не знаех защо. Според мен интервюто бе минало много добре, но никога не можеш да си сигурен с интервютата. Това е някаква изкуствена ситуация, при която всеки се държи по най-добрия начин и хората се опитват отчаяно да се прикрият зад някаква професионална фасада. Дали бях показала лицето, което искаха да видят? Трябваше да чакам, за да разбера.

Качих се в моето ауди A3 и бавно поех към апартамента. Бях взела билет за нощния полет с едно прехвърляне в Атланта, но полетът беше чак в 22:25 и имах много време.

Когато се върнах, Кейт разопаковаше кашоните.

- Как мина? попита ме развълнувано. Само Кейт може да изглежда прекрасна с риза няколко номера над нейния, с раздърпани джинси и тъмносиня забрадка.

- Добре. Не съм сигурна, че този тоалет беше подходящ за второто интервю.

- Така ли?

- Бохо шик щеше да е по-добре.

Тя ме погледна удивено.

- Ти и бохо шик? Продължи да се диви и наклони глава настрани. Защо всички се бяха наговорили да ми напомнят за любимия ми господин Петдесет нюанса? Всъщност, Ана, ти си една от малкото жени, на които този стил наистина би отивал.

Засмях се.

- Второто място наистина ми хареса. Видя ми се точно като за мен. Но този, който ме интервюира, ме смути, макар че... Спрях. По дяволите! Бях забравила, че говоря с госпожица Мегафон Кавана. „Млъкни, Ана!"

- Макар че?

Радарът на Катрин Кавана бе вече включен и всичките му настройки за улавяне на информация работеха безотказно. И тази информация щеше да излезе наяве в най-неподходящия момент. Което ми напомни...

- И кога всъщност имаш намерение да спреш да дразниш Крисчън? Коментарът ти за Хосе на вечерята беше извън всякакви граници. Крисчън е ревнив. Не ми правиш услуга така.

- Виж какво, ако не беше брат на Елиът, щях да кажа доста понеприятни неща. Той е вманиачен да държи всичко под контрол. Не знам как го издържаш. И се опитвах да го накарам да ревнува, да му помогна да си разреши проблемите с обвързването. Беше вдигнала ръце в защита. Но ако не искаш да се меся, няма да го правя каза бързичко под унищожителния ми поглед.

- Да, точно така, не искам. Животът с Крисчън е достатъчно сложен и без намесата ти.

Господи, говорех точно като него!

- Ана, добре ли си? Нали всичко е наред? Не отиваш при майка си, за да бягаш от него, нали?

Изчервих се.

- Не, Кейт. Не помниш ли, че тъкмо ти каза, че имам нужда от почивка.

Тя хвана ръцете ми и така разстоянието между нас се стопи. Колко нетипично за Кейт! „О, не, не сълзи, не сега!"

- Ти си някак... различна. Надявам се наистина да си добре и ако имаш някакви проблеми с господин Златна паричка, можеш да ми споделиш. И ще се опитам да не го навивам допълнително, макар че е толкова лесно. Все едно да стреляш по риба в аквариум. Виж, Ана, ако нещо не е наред, просто ми кажи. Няма да те съдя, нито ще съдя него. Ще се опитам да разбера.

Сълзите ми потекоха. Прегърнах я.

- О, Кейт, мисля, че го обичам.

- Ана, всеки може да види това. И с него е така. Той е напълно откачил по теб. Изобщо не откъсва очи от теб.

Изсмях се истерично.

- Наистина ли мислиш така?

- Не ти ли е казал?

- Не съвсем.

- А ти казала ли си му?

- Не съвсем. Свих рамене. Какво можех да кажа?

- Ана, някой трябва да направи първата крачка. Иначе няма да стигнете доникъде.

„Да му кажа какво изпитвам към него? Абсурд!"

- Страхувам се, че това ще го отблъсне.

- А може би той се страхува от същото.

- Крисчън и страх са две взаимноизключващи се понятия. Не мога да си го представя уплашен от нищо и от никого. Но докато го казвах, го видях като малко дете. Може би тогава е познавал само едно чувство страх. Сърцето ми се сгърчи от жал и болка.

Кейт ме гледаше със свити устни и присвити очи, точно както ме гледаше и подсъзнанието ми.

- Трябва просто да седнете, да говорите и да се разберете.

- Не сме говорили много напоследък, наистина. Изчервих се. Бяхме правили други неща, невербална комуникация, и това си беше съвсем наред. Много повече от наред всъщност.

- Това ще да е заради секса засмя се тя. Ако той върви добре, половината битка е спечелена, Ана. Ще ида да взема за ядене нещо китайско. Готова ли си?

- Има време, още два часа.

- Има, да. Ще се върна до двайсет минути.

Грабна якето си и изхвърча, без да затвори вратата. Отидох, затворих и тръгнах към спалнята си. Замислих се над думите й.

Страхуваше ли се Крисчън от чувствата си към мен? Изобщо имаше ли чувства към мен? Изглеждаше доста запален, но това беше със сигурност част от измислената от него игра „Аз трябва да притежавам и контролирам всичко, защото съм маниак Доминант". С горчивина констатирах, че докато съм далеч от него, се налага да си припомня и да разчовъркам всеки наш разговор и да търся някакви... знаци.

„Ще ми липсваш... повече, отколкото можеш да предположиш.

Ти си магьосница..."

Тръснах глава. Не исках да мисля за това сега. Блакберито беше на зарядното, нямаше батерия и беше изключено цял следобед. Приближих се със свито сърце. Нямаше никакви съобщения. С изненада открих, че това ме разочарова. Отворих и дяволската машина. И там нищо. Същият имейл адрес, но нищо. „Ана!" викна ме моето подсъзнание и ми врътна очи. За първи път разбрах защо Крисчън го избива на пляскане, когато го правех.

„Е, добре, аз ще му напиша мейл".

От: Анастейжа Стийл

Относно: Интервюта

Дата: 30 май 2011, 18:49

До: Крисчън Грей

Сър,

Интервютата минаха добре. Не зная защо, но реших, че това може би Ви интересува.

Как мина денят Ви?

Ана

Седнах и се вторачих в екрана. Винаги отговаряше почти веднага. Но сега седях и гледах и чаках. Най-накрая чух приятния звук „Имате поща"

От: Крисчън Грей

Относно: Моят ден

Дата: 30 май 2011, 19:03

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Всичко свързано с Вас ме интересува. Вие сте най-удивителната и възхитителна жена, която познавам.

Радвам се, че интервютата са минали добре. Утрото ми беше извън всякакви очаквания. Следобедът много скучен в сравнение с утрото.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Хубавото утро

Дата: 30 май 2011, 19:05

До: Крисчън Грей

Сър,

Утрото бе удивително и за мен, независимо от факта, че предпочетохте да цупите джуки след безупречния секс върху бюрото Ви. Не си мисли, че не съм забелязала. Благодаря за закуската. Или да благодаря на госпожа Джоунс?

Ще ми се да Ви попитам нещо за нея, без да се държите както тази сутрин.

Ана

Пръстът ми се поколеба върху бутона „изпрати", но какво пък, нали утре сутринта щях да съм на другия край на континента.

От: Крисчън Грей

Относно: Издателска дейност и ти?

Дата: 30 май 2011, 19:03

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа, „Цупя джуки" не е израз, който следва да бъде в речника на човек в издателския бизнес. Безупречен? На базата на какво направихте това заключение? Да се надяваме, че ще отговорите на това. Какво искате да знаете за госпожа Джоунс? Стана ми интересно.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Ти и госпожа Джоунс

Дата: 30 май 2011, 19:17

До: Крисчън Грей

Сър,

Езикът се развива. Той не е закостеняла система. Не е заклещен в кула с цвят на слонова кост, украсена със скъпи произведения на изкуството и с площадка за кацане за вертолети.

Безупречен секс, да, в сравнение с останалите неща, които правим заедно. Нека помислим как бихте се изразили Вие... О, да, сетих се!... Безупречно чукане? Всъщност чукането беше безупречно по мое скромно мнение, но както вече знаете, аз имам доста ограничен опит.

Госпожа Джоунс твоя бивша Подчинена ли е?

Ана

Пръстът ми стоя дълго над бутона „изпрати".

Натиснах.

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай какви ги пишеш!

Дата: 30 май 2011, 19:22

До: Анастейжа Стийл

Анастейжа,

Госпожа Джоунс е ценен кадър. Никога не съм имал с нея друг контакт освен професионален. Не назначавам жени, с които имам сексуална връзка. Шокиран съм от думите ти.

Бях готов да направя компромис с принципите си заради теб, защото си умна и имаш забележителна дарба да преговаряш. Но ако продължаваш да използваш подобен език, може да преосмисля решението си.

Радвам се, че имаш ограничен опит. И този опит ще продължи да бъде ограничен в рамките на... мен. Ще приема думата „безупречен" като комплимент, макар че с теб човек не знае какво имаш предвид или дали просто чувството ти да иронизираш не взема връх. Както винаги, между другото.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: За нищо на света

Дата: 30 май 2011, 19:27

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, Мисля, че вече изказах резервите си относно предложението Ви за работа във Вашата компания. Становището ми не се промени през изминалата седмица, не е в процес на промяна и няма да се промени. Никога. Сега се налага да Ви оставя, понеже Кейт се върна с яденето. Аз и моето чувство да иронизирам Ви желаем спокойна нощ.

Ще се свържа с Вас от Джорджия.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Спокойна нощ

Дата: 30 май 2011, 19:29

До: Анастейжа Стийл

Лека нощ, Анастейжа.

Желая на теб и на чувството ти да иронизираш приятен полет.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

Кейт спря колата пред терминала и ме прегърна.

- Весело изкарване в Барбадос, Кейт. Желая ти чудесна ваканция.

- Ще се видим, като се върна. И не позволявай на господин Паричко да те мачка.

- Обещавам.

Прегърнахме се пак, тръгнах към гишето за проверка на документи и билети и застанах на опашката със сака. Не ми се занимаваше с куфари. Реших, че сакът, който Рей ми бе подарил за рождения ден, е много по-добра идея.

- Билетът, ако обичате. Отегченият до смърт млад мъж зад гишето бе протегнал ръка, без да ме поглежда.

С подобен израз на отегчение му подадох билета си и шофьорската си книжка. Надявах се да ме сложат до прозореца, ако изобщо бе възможно някой да направи някакво усилие.

- Госпожице Стийл, билетът ви е за първа класа.

- Моля?

- Мадам, ако искате, мога да мина през чакалнята на първа класа и да ви изчакам там... каза заспалият служител, но май вече се беше събудил и ме гледаше все едно съм едновременно Дядо Коледа и Великденският заек.

- Със сигурност има някаква грешка.

- Не, не. Той пак провери компютъра и прочете раздразнено на глас: Анастейжа Стийл, доплатено за първа класа.

Аха, ясно.

Той ми подаде бордната карта и аз тръгнах към чакалнята на първа класа. Бях толкова вбесена, че чак си говорех на глас. „Майната му на Крисчън Грей. Как може да се бърка навсякъде и във всичко, откачен контролиращ маниак. Просто не знае къде да спре".