Петдесет нюанса сиво

15.

- Здрасти казах срамежливо, все едно го виждах за първи път. Крисчън стоеше пред вратата. Беше с джинси и кожено яке.

- Здрасти каза той и се усмихна божествено. Стоях пред него и се наслаждавах на прелестта на тази усмивка. И на целия му сексапил. Изглеждаше страхотно в кожени дрехи.

- Ще влезеш ли?

- Ако ми позволиш каза весело той. Носеше шампанско. Мислех, че няма да е зле да отпразнуваме завършването ти. Няма нищо по-добро за такъв повод от бутилка шампанско.

- Ако ти позволя? Интересен подбор на думи казах сухо.

Той се засмя отново.

- Винаги готова с остроумен коментар!

- Имаме само чаши за чай. Опаковахме всички останали.

- Чаши за чай? Чудесно.

Тръгнах към кухнята. Нервна, притеснена от усещането, че съм поканила в хола лъв, ягуар или друг хищник по избор. А тяхното поведение, както знаем, е доста непредсказуемо.

- Искаш ли и чинийка с чашката.

- Само чаша. Благодаря, Анастейжа каза той от хола.

Когато се върнах, той гледаше книгите. Сложих чашите на масата и казах притеснено:

- Това е за теб.

„Сега вече май ще има кавга".

- Видях. Много находчив цитат каза той и дългият му показалец мина по написаното. Мислех, че съм Д'Ърбървил, не Ейнджъл. Ако не ме лъже паметта, ти се реши да поемеш по един от пътищата, който ти предложих преди доста вечери. Изгледа ме като вълк. Но се доверявам на преценката ти.

- Това е и молба прошепнах. Защо бях толкова нервна? Устата ми беше суха.

- Молба? Да не те нараня, да не те притискам?

Кимнах.

- Купих ги за теб каза тихо той. Просто ги приеми.

Преглътнах конвулсивно.

- Крисчън, не мога да ги приема. Това е твърде много.

- Точно това имах предвид, когато ти казах, че винаги се противопоставяш. Искам да ги имаш. Това е. Съвсем просто е. Не се налага да мислиш за това. Като подчинена, следва да си благодарна, че ги имаш. Просто приемаш това, което купувам за теб, защото за мен е удоволствие да го купя и ти да го приемеш.

- Не бях подчинена, когато си ги купил прошепнах.

- Но ти се съгласи, Анастейжа.

Въздъхнах. Нямаше шанс да спечеля тази битка. И така, план Б.

- Значи са мои и мога да правя с тях каквото си пожелая?

Той ме изгледа с недоверие, но се съгласи.

-Да.

- В такъв случай искам да ги дам на някое благотворително дружество, в Дарфур например. Те пък могат да ги продадат на търг.

- Ако това е желанието ти. Беше разочарован. Устните му се свиха напрегнато.

Изчервих се.

- Ще мисля за тях казах. Не исках да го разочаровам. И тогава се сетих за думите му: „Искам да искаш да задоволиш желанията ми".

- Не мисли, Анастейжа, не за това и не сега каза той тихо и много сериозно.

Как можех да не мисля? „Ти си просто едно от всичките неща, които иска да притежава, кола например" бърбореше подсъзнанието ми. О, защо не можехме да се отпуснем? Атмосферата беше наелектризирана, но не с приятни усещания. Не знаех как се излиза от такава ситуация.

Той сложи бутилката на масата и застана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми и повдигна главата ми. Погледна ме в очите. Беше много сериозен.

- Ще ти купувам много неща, Анастейжа. Свиквай с това. Мога да си го позволя. Аз съм доста богат мъж. И се наведе и започна да целува леко и бързо устните ми. Моля те.

После ме пусна.

„Не се съгласявай" крещеше подсъзнанието ми.

- Но това ме кара да се чувствам... евтина казах.

Крисчън прокара пръсти през косата си. Изглеждаше изнервен от спора.

- Не бива да е така. Прекалено много мислиш за всичко. Не бива да се обвиняваш в някакво морално престъпление едва ли не, не и ако го базираш на мнението на другите хора. Не пилей енергията си. И всичко това е защото имаш възражения по уговорката. Това е съвсем нормално. Не си наясно със себе си с какво се захващаш и това те плаши.

Замислих се.

- Не мисли каза наставнически той и дръпна надолу брадичката ми, за да не си хапя устната. В теб няма нищо евтино,

Анастейжа. Не искам никога да си го помисляш отново. Аз просто купих едни стари книги, с надеждата, че те биха означавали нещо за теб. Това е. Хайде да пийнем шампанско! Очите му бяха отново топли и меки. Усмихнах се

- Ето, така вече е по-добре каза той. Взе бутилката, махна фолиото и скобата, завъртя бутилката, а не тапата, и я отвори с обигран елегантен жест. Напълни чашите до половината.

- Розово е изненадах се аз.

- „Болеже Розе" 1999 година. Изключително добра реколта.

- В чаши за чай.

Той се засмя.

- Да, в чаши за чай. Честито, Анастейжа! И се чукнахме с чашите за чай, той отпи, а аз все си мислех, че всъщност празнуваме моята капитулация.

- Благодаря казах и отпих. Шампанското наистина беше много добро. Ще минем ли сега през ограниченията?

Той се усмихна, а аз се изчервих.

- Винаги така нетърпелива. Хвана ме за ръката и ме заведе да седнем на дивана.

- Баща ти е много затворен човек.

Аха... Значи нямаше да обсъждаме ограниченията. Исках просто да се приключи с това. Неспокойството ме разяждаше.

- Успя обаче да му влезеш под кожата казах нацупено.

Той се усмихна нежно.

- Само защото умея да ловя риба.

- Откъде разбра, че обича да ходи за риба?

- Ти ми каза. Когато ходихме да пием кафе след снимките.

- Вярно ли? Отпих отново. Не може да се отрече помнеше като слон. Шампанското беше наистина превъзходно. Опита ли виното на коктейла?

- Кофти беше каза той с кисела гримаса.

- Когато го опитах, се сетих за теб. Откъде знаеш толкова много за вината?

- Не, Анастейжа, не знам много за вината, знам какво харесвам. Очите му светеха, почти сребристосиви. Изчервих се. Искаш ли още?

-Да.

Той се изправи грациозно, взе бутилката и ми наля. Опитваше се да ме напие ли? Погледнах го подозрително.

- Изглежда доста празно тук. Готова ли си за преместването?

- Почти.

- На работа ли си утре?

- Да. Последният ми ден в „Клейтьн".

- Бих ти помогнал с местенето, но обещах на сестра ми да я посрещна на летището.

Това беше новина.

- Мия каца от Париж в ранния следобед в събота. Утре сутринта тръгвам към Сиатъл. Но доколкото разбрах, Елиът ще ви помогне.

- Да, Кейт е много ентусиазирана.

- Да каза той замислено. Кейт и Елиът. Кой би предположил! Странно защо това като че ли изобщо не му се нравеше. И какво ще работиш в Сиатъл?

„Кога ще говорим за тези ограничения? Каква е тая игра?"

- Имам две интервюта за стажантски позиции.

- И кога щеше да ми кажеш за това?

- Ето, казвам ти сега.

- Къде са позициите? попита с леко присвити очи.

Не исках да му казвам, защото мислех, че може да използва влиянието си.

- В две издателски къщи.

- С това ли искаш да се занимаваш? Да работиш в издателския бизнес?

Кимнах раздразнено.

- Е? Гледаше ме в очакване на повече информация.

- Какво?

- Не се прави на глупава, Анастейжа. Кои са издателските къщи? скара ми се той.

- Малки издателства.

- Защо не искаш да знам кои са?

- За да не упражниш влиянието си. Не се прави на глупав.

Той се засмя:

- Глупав? Аз? И ще ми разправяш, че никога не предизвикваш никого. Пий и да сядаме да обсъждаме тези ограничения.

Извади друго копие от мейла ми. Дали се моташе навсякъде с тоя мейл? Имаше едно копие в сакото, което бях взела снощи. Подсетих се да не забравя да го извадя. Изпих виното на екс.

Той ме погледна бегло и попита:

-Още?

-Да.

Той взе бутилката и спря.

- Яла ли си нещо?

„О, не!"

- Да. Предястие, основно ядене и десерт с Рей. Погледнах го с досада и врътнах очи. Шампанското ме правеше доста смела.

Той се наведе към мен, хвана брадичката ми, погледна ме в очите съвсем сериозно и още по-сериозно каза:

- Следващия път, когато ми направиш тази физиономия, ще те сложа по корем върху коленете си.

„Какво?!"

- О! казах задъхано. В очите му видях вълнение.

- О изимитира ме той. Почва се, Анастейжа.

Сърцето ми направи опит да пробие ребрата. Нещо ме стисна за врата. Защо беше толкова топло?

Той напълни чашата ми и аз практически изпих на една глътка всичко. После го погледнах смирено.

- Така, вече успях ли да прикова вниманието ти? попита той.

Кимнах.

- Отговори ми.

- Да... успя да приковеш вниманието ми.

- Добре. Усмивката му казваше: „Знам, че е така". И така, сексуални дейности. Минахме повечето от това.

Седнах по-близо до него, за да виждам списъка.

- Каза без фистинг. Имаш ли други възражения? попита меко. Аз преглътнах сухо.

- Аналният секс... май няма да ми хареса. Не го проумявам.

- Ще се съглася за фистинга, но наистина искам дупето ти, Анастейжа. Е, можем да изчакаме за това. Освен това не е нещо, с което можем да се захванем веднага. Засмя се. Това твое дупе има нужда от подготовка.

- Подготовка? попитах тихо.

- Внимателна подготовка, да. Аналният секс може да е много приятен, повярвай ми. Но ако опитаме и не ти хареса, няма да повторим. Засмя се пак.

Мигах и не разбирах. Той сериозно мислеше, че ще ми хареса. И откъде знаеше, че е хубаво?

- Правил ли си го?

-Да.

Едва поех въздух.

- С мъж?

- Не, никога не съм правил секс с мъж. Не влиза в интересите ми.

- Госпожа Робинсън?

-Да.

„Какво?!"

Той продължи по списъка.

- Поглъщането на сперма. Тук имаш шестица.

Изчервих се, но онази другата в мен гордо изду устни.

- Е? Той ме погледна усмихнато. По тази точка всичко наред ли е?

Кимнах. Не можех да го погледна в очите. Пак изпразних чашата.

- Още? попита той.

- Още. И изведнъж се сетих за разговора ни следобед. Дали говореше за това, че искам още повече в тази връзка, или че искам още шампанско?

- Секс играчки? попита той.

Повдигнах рамене и погледнах списъка.

- Тези анални вибратори или каквото е там... Това какво е? Каквото пише на опаковката ли? Стиснах носа си и погледнах с отвращение.

- Да. Той се усмихна. И пак ще се върна към аналния секс. Подготовка.

- Аха... а какво има в „други вагинални и анални играчки"?

- Топчета, яйца. Всякакви такива.

- Яйца? извиках в паника.

- Не, не са истински яйца засмя се той. Като топчета са, но са малко по-големи и имат форма на яйце.

Нацупих устни.

- Така се радвам, че успявам да те разсмея и ме намираш за забавна. Не можах да прикрия, че ме е наранил.

Той спря да се смее.

- Извинявам се. Госпожице Стийл, моля, приемете извиненията ми. Опитваше се да изглежда смирен, но очите му бяха весели. Проблем с играчките?

- Не изсъсках.

- Съжалявам, Анастейжа каза ласкаво той. Наистина съжалявам. Повярвай ми. Не исках да прозвучи така. Просто никога не съм водил подобен разговор с толкова подробности. Ти си толкова неопитна. Наистина съжалявам.

Очите му бяха големи, сиви и честни. Успя да ме разтопи. Отпих.

- Така. Връзване каза той и пак се захвана със списъка. Прегледах го набързо, за да си спомня. Моето друго аз подскачаше като дете, което си чака сладоледа.

Той ме погледна въпросително.

- Е?

- Добре казах тихо и бързо погледнах пак листа.

- Говорихме за окачването и ако искаш можем да го сложим към категоричните ограничения. За това се изисква много време, а аз ще те имам само за малко. Има ли друго?

- Не ми се смей, моля те, но какъв е този лост за разтягане?

- Обещах да не се смея, извиних се два пъти. Не ме карай да го правя пак каза той заканително.

Мисля, че потреперих видимо. Как бе възможно да е толкова властен?

- Това е летва, на която има окачени белезници за ръцете и/ или краката. Забавни са.

- Добре... Това, дето трябва да ми връзваш устата. Притеснявам се, че няма да мога да дишам.

- Повярвай ми, аз ще се притеснявам повече дали дишаш добре. Не искам да те душа.

- И как ще използвам ключовите думи, ако не мога да говоря?

Той не отговори веднага.

- Първо, надявам се никога да не се наложи да ги ползваш. Но ако устата ти е вързана, ще използваме сигнали с ръце.

Мозъкът ми се размътваше. Как щеше да стане всичко това? Алкохолът очевидно си казваше думата.

- Притеснявам се от това с устата.

- Добре, ще го отбележа.

Погледнах го и изведнъж разбрах.

- Ти обичаш да връзваш подчинените си, за да не те докосват, нали?

Очите му се разшириха.

- Да. Това е една от причините.

- Затова ли ми върза ръцете?

-Да.

- И не искаш да говориш за това?

- Да, не искам. Искаш ли шампанско? Прави те смела, а аз искам да знам какво мислиш за болката.

Ох, това беше най-гадната част. Той напълни чашата ми и аз отпих.

- Какво е отношението ти към болката? Погледна ме с очакване. И пак си си захапала устата добави мрачно.

Спрях незабавно. Не знаех какво да кажа. Изчервих се.

- Наказвали ли са те физически като дете?

-Не.

- Значи изобщо не можеш да прецениш?

- Не мога.

- Не е толкова страшно, колкото си мислиш. Най-големият ти враг е собственото ти въображение прошепна той.

- Трябва ли да ги правиш тези неща?

-Да-

- Защо?

- Това върви със завладяването на територията. Това умея да правя. Виждам, че си неспокойна. Нека да минем на методите.

Показа ми списъка. Подсъзнанието ми избяга с писък и се скри зад дивана.

Гледах тъпо.

- Можем да работим по тези методи.

- Или да не ги използваме изобщо прошепнах.

- Това е част от сделката, бебчо. Но много бавно, без да те притискам, ще стигнем и до тях.

- Това нещо с наказанията. То ме притеснява най-много казах почти без глас.

- Радвам се, че го каза. Ще оставим бастуните настрани засега. Когато свикнеш с всичко останало, ще увеличим интензитета. Много бавно.

Преглътнах. Той се наведе към мен и целуна устните ми.

- Ето, само дето се притесняваше.

Вдигнах рамене. Сърцето ми пак се бе качило в гърлото.

- Виж, искам да обсъдим още нещо, преди да те заведа в леглото.

- В леглото? Кръвта ми се раздвижи и затопли онези места, за чието съществуване доскоро не бях подозирала.

- Стига, Ана, трудно ми беше да мина през всичкото това четене, без на всеки ред да мисля как искам да те чукам, и то веднага. Не ми се вярва да не е имало някакъв ефект и върху теб.

Свих се от сладка болка. Моето друго аз се задъхваше от възбуда.

- Видя ли? Освен това искам да пробвам нещо.

- Нещо болезнено?

- Не. Престани да виждаш болка навсякъде. Това е предимно удоволствие. Да съм те наранил досега?

- Не казах изчервена.

- Тогава? Виж, днес ми каза, че искаш повече... Изведнъж спря, беше несигурен дали да продължи.

„Накъде бие сега?"

Той стисна ръката ми.

- Извън времето, когато си ми подчинена, може би ще опитам. Не знам дали е възможно за мен, може да не мога да го направя, но ще опитам. Искам да опитам. Може би една нощ в седмицата. Не знам, наистина.

Това вече беше шок. Подсъзнанието ми изскочи иззад дивана, все още в потрес от последния списък, но с щастлива усмивка.

- Имам едно условие каза той, докато внимателно изучаваше изражението ми, по-скоро отворената ми от учудване уста.

- Какво условие? Пак имах проблеми с дишането. „Всичко, всичко ще ти дам, само кажи и го имаш!"

- Да приемеш моя подарък за завършването ти.

- О! И вече знаех какъв е. Ужасът запълзя из стомаха ми.

Той внимателно наблюдаваше реакцията ми.

- Ела каза, вдигна ме от дивана и ме поведе към вратата. После свали сакото си и го сложи около раменете ми.

Пред вратата беше паркирано червено двуместно ауди с гюрук.

- За теб е. Честито дипломиране, Ана каза той и ме целуна по косата.

Кола. Съвсем нова. След всичко, което преживях с книгите. Опитвах се да определя чувствата си. От една страна, бях отвратена, от друга благодарна, но доминиращото чувство беше гняв. Да, бях ядосана, защото след всичко, което му казах за книгите... но той не го беше знаел и вече е бил купил колата. Стисна ръката ми и ме поведе към новата ми... придобивка.

- Анастейжа, твоята кола е много стара и, честно казано, опасна. Никога не бих си простил, ако нещо се случи с теб, при положение че съм можел да предотвратя нещата.

Той ме гледаше, но аз нямах сили да го погледна. Просто стоях и тихо гледах това великолепно червено ново... нещо.

- Споменах на баща ти. И той се съгласи каза той.

Погледнах го с ужас.

- Казал... си... на... Рей? Как... можа? Едва изричах думите от бяс. Каква беше тази негова наглост? Защо е набъркал баща ми? Догади ми се.

- Това е подарък, Анастейжа. Толкова трудно ли е да кажеш едно благодаря?

- Но тя е много скъпа.

- Не, не е скъпа. За мен това е спокойствие. Купил съм си спокойствието.

Не знаех какво да кажа. Той просто не разбираше. Винаги бе имал пари, през целия си живот. Е, добре, не през целия си живот, не и като съвсем малък. И тогава всичко в мен се обърна. Някак изтрезнях. Тръгнах към колата. Чувствах се толкова гузна заради изблика си на ярост. Неговите намерения бяха добри, наистина добри... може би не преценяваше реално, но го правеше от сърце.

- Щастлива съм, че ще имам тази кола назаем, както лаптопа.

Той въздъхна тежко

- О, добре, предавам се, назаем за неопределен срок. Вече беше наистина раздразнен.

- Не за неопределен срок, но засега... Благодаря.

Повдигнах се на пръсти и го целунах по бузата.

- Благодаря за тази кола, сър казах с най-медения си глас. Той ме сграбчи съвсем неочаквано, с едната ръка ме притискаше здраво към себе си. Другата бе стиснала косата ми.

- Ана Стийл, определено имаш таланта да изкараш човек от кожата му. Целуна ме страстно, притискаше устата ми и с езика си разтвори устните ми.

Кръвта ми завря и отговорих на целувката му по моя си начин, с моята страст. Исках го толкова силно... Майната й на колата, на книгите, на ограниченията, на бичовете. Исках го.

- Наистина полагам всичките си усилия да запазя самоконтрол и да не те просна на капака на тая кола и да те чукам само за да ти покажа, че си моя и че ако искам да купя една шибана кола, просто я купувам. Хайде да влизаме вътре и да се събличаме.

Целуна ме кратко, грубо, и ме повлече към апартамента. Боже, колко беше ядосан! Вътре направо към спалнята. Подсъзнанието ми беше скрито зад дивана, скрило лице в ръце. Той запали нощната лампа и ме погледна.

- Моля те, не ми се сърди прошепнах.

Гледаше ме изпитателно, студено, очите му опушено сиви.

- Съжалявам за реакцията си относно книгите и колата продължих. Той бе все така замислен и не обелваше дума. Плаша се, когато си така ядосан.

Той затвори очи, поклати глава и когато ги отвори, погледът му отново бе мек. Пое дълбоко дъх, преглътна и прошепна:

- Обърни се. Искам да те извадя от тази рокля.

Характерът ми можеше да се сравни с температурата на Меркурий. Резки покачвания и падания в настроението. Беше трудно да се следва такова темпо. Обърнах се покорно, чувството на притеснение моментално изчезна под напора на страстта. Кръвта ми понесе желанието с бясна скорост и то застана там, долу, в тъмната, копнееща жарава на тялото ми. Той събра косата ми в дланта си, обърна я на една страна и пусна къдриците върху дясната ми гърда. Усетих пръста му в основата на врата си, а после и бавните, закачливи, изгарящи кожата ми спираловидни движения на пръстите му по гърба ми. Нокътят му леко се впиваше в кожата ми.

- Харесвам тази рокля. Обичам да гледам изящната ти кожа.

Пръстът му спря в основата на извивката на роклята, малко под средата на гръбнака ми. Той спря на ципа и ме придърпа към себе си. Тялото му беше плътно зад моето. Сведе глава към косата ми и вдиша дълбоко.

- Миришеш така сладко, Анастейжа.

Усещах носа му в косата си, около ухото си, по врата си, после и леките, почти въздушни целувки по рамото ми.

Дишах все по-плитко. Тялото ми се пълнеше с очакване. Пръстите му бяха на ципа на роклята. Съвсем бавно го свали, а устните му не спираха да галят оголеното ми рамо. Той беше толкова съб... лаз... нително добър във всяко свое действие. Тялото ми започна да реагира. Изпънах се като струна под допира на ръцете му.

- Ще. Се. Наложи. Да. Се. Научиш. Да. Не. Мърдаш говореше насечено той между целувките около врата ми.

Развърза презрамката на роклята и тя падна в краката ми.

- Не носите сутиен, госпожице Стийл. Много добре! Харесва ми!

Ръцете му обвиха гърдите ми и зърната ми веднага настръхнаха и се втвърдиха.

- Повдигни ръце и ги постави около врата ми каза той. Дъхът му докосваше врата ми.

Изпълних веднага. Гърдите ми се повдигнаха нагоре, търсейки ръцете му. Зърната ми бяха болезнено твърди. Пръстите ми се вплетоха в меката му коса. Завъртях глава настрани, оголих целия си врат за него.

Той измърка като котарак. Усещах дъха му зад ухото си. И тогава започна да гали и разтърква зърната ми, в същия ритъм, с който галех косата му.

Изстенах, когато възбудата стигна като остра болезнена нужда до слабините ми.

- Искаш ли да те накарам да свършиш така? прошепна той.

Извих тялото си още по-назад. Слагах охотно гърдите си в

ръцете му.

- Това ти харесва, нали, Стийл? Кажи ми! настоя той и забави движенията на пръстите си. Бавно... и толкова чувствено изтезание.

-Да.

- Само „да"?

- Да, сър.

- Добро момиче.

Изведнъж рязко хвана едното ми зърно и силно го ощипа. Извих се от болка и усетих твърдия му пенис до тялото си.

Дъхът ми секна от неописуемо чувство на удоволствие и болка. Чувствах го опрян плътно до мен. Стенех и дърпах косата му все по-силно, без да мога да контролирам действията си.

- Не мисля, че си готова още каза той и ръцете му спряха. Устните му обаче смучеха ухото ми и езикът му си играеше с него.

- Освен това не беше достатъчно послушна.

Какво искаше да каже, по дяволите? Само една малка част от мозъка ми работеше по въпроса. Всичко останало беше лепкава гъста мъгла мъглата на нечовешка потребност и желание.

- Така че най-вероятно няма да ти позволя да свършиш днес. И пръстите му се върнаха на зърната ми, усукваха ги, галеха ги, мачкаха ги. Конвулсивно притисках дупето си към пениса му, въртях го около него, готова за него.

Усетих усмивката му на врата си. Ръцете му се плъзнаха към ханша ми. Пръстите му се мушнаха в бикините ми, палците му ги разкъсаха и той ги хвърли на пода пред мен да ги видя. Усетих как пръстите му се мушнаха между краката ми. Бавно вкара един в мен.

- О, да, моето сладко момиче е готово.

После внезапно ме обърна към себе си. Беше се задъхал. Лапна пръста си и каза с въздишка:

- Божествен вкус, госпожице Стийл!

„Пръстът му е вкусен... от мен!"

- Съблечи ме каза той кротко, но достатъчно наставнически. Очите му бяха премрежени.

Бях само по обувки официалните обувки на Кейт с непоносимо високите токчета. Стоях като препарирана. Никога не бях събличала мъж.

- Знам, че можеш каза ласкаво той.

„Откъде се почва?"

Посегнах към тениската му, но той сграбчи ръцете ми и срамежливо ми се усмихна.

- О, не. Поклати глава и се засмя. Не и тениската. Може да се наложи да ме докоснеш за това, което съм планирал.

Очите му горяха от вълнение.

Това вече беше новина! Можех да го докосвам през дрехите!

Хвана ръката ми и я сложи върху пениса си.

- Ето, това правите с мен, госпожице Стийл.

Свих пръсти около него. Пак забравях да дишам.

- Искам да съм в теб. Свали ми джинсите. На твое разположение съм.

„На мое разположение?!"

- Какво ще правиш с мен? Съблазняваше ме с думи, предизвикваше ме.

О, какво ли не исках да направя с него? Моето друго аз ръмжеше като звяр в мен и цялата ярост, страст, потребност и онази смелост, която има само една Стийл, се сбраха в ръцете ми и го хвърлих на леглото. Той се смееше, докато падаше по гръб, а аз го гледах победоносно отгоре. Вътрешно експлодирах от удоволствие. Метнах набързо и доста несръчно обувките и чорапите му настрани. Той ме наблюдаваше с нови очи. Погледът му бе хем весел, хем горящ от възбуда. Изглеждаше... божествен... и мой. Покатерих се на леглото, пъхнах пръсти под колана му, за да го разкопчая. Усетих космите по слабините му. Той затвори очи и инстинктивно се надигна.

- Ще се наложи да се научиш да не мърдаш казах строго и зарових пръсти в космите около пениса му.

Дишаше задъхано. Усмихна ми се.

- Да, госпожице Стийл. Очите му грееха. В джоба ми... има... презерватив.

Пъхнах ръка в джоба му и бавно заопипвах. Наблюдавах лицето му. Устата му беше отворена. Намерих два презерватива и ги сложих на нощното шкафче. Два? Нетърпеливите ми пръсти се захванаха с горното копче и след доста треперене и суетене го разкопчаха. Бях откачила от вълнение и възбуда.

- Нетърпелива както винаги, госпожице Стийл каза той с усмивка. Свалих ципа и се изправих пред нов проблем. Как да сваля джинсите му. Слязох надолу и дръпнах. Почти не се помръднаха. „Не може да е чак толкова трудно!"

- Не мога да остана неподвижен, ако продължаваш да хапеш тази устна каза заканително той и се повдигна леко, за да мога да издърпам джинсите заедно с боксерките му. Той изрита всичко на пода.

Всичкото това пред мен беше мое и можех да си играя с него!

И Дядо Коледа дойде!

- Сега какво ще правиш? Попита без следа от хумор в гласа. Протегнах ръка и докоснах пениса му. Внимателно наблюдавах реакцията му. Той пое рязко и дълбоко дъх. Кожата му бе толкова мека, като кадифе и... така твърд... каква прекрасна комбинация.

Наведох се. Косата ми се разпиля по него и го поех в устата си. Засмуках силно. Той затвори очи, тялото му трепереше под мен.

- Господи, Ана, не бързай изстена той.

Чувствах се толкова силна: такова прекрасно чувство да го възбуждам, да го дразня с устата си, с езика си. Цялото му тяло бе топка свити мускули. Плъзнах уста надолу, усетих го в гърлото си. Свих уста около него и после пак нагоре, после пак надолу до гърлото. И пак и пак.

- Спри, Ана, моля те, спри. Не искам да свършвам още.

Седнах задъхана, горяща като него, но объркана. Мислех, че

е на мое разположение. Другата в мен гледаше все едно някой току-що бе грабнал сладоледа от ръката й. И от устата й.

- Невинността ти и ентусиазмът ти... са така обезоръжаващи. Ти отгоре. Това трябва да направим.

О!

- Ето, сложи ми го каза той и ми подаде единия презерватив.

„Аз? Как?" Разкъсах пликчето и извадих лепкавия кондом.

- Постави го на главичката и после развивай надолу. Не бива да оставяш въздух вътре. Говореше жадно и задъхано.

Съсредоточих се и много, много бавно се залових да изпълня инструкциите.

- Ще ме побъркаш така, Ана стенеше той.

Възхищавах се на ефекта, който имаха върху него ръцете ми.

Гледах го възбуден до крайност, готов, задъхан, копнеещ. Самата гледка беше ужасно възбуждаща.

- Сега! Сега! Искам да съм в теб сега!

Внезапно седна, бяхме лице в лице. Плъзна едната си ръка като змия около ханша ми, повдигна ме леко, с другата посегна към пениса си и леко, много леко ме плъзна по себе си.

- Ето така.

Простенах, усещайки как разтваря влагалището ми, как ме изпълва, как ме препълва, сладко и агонизиращо. Изненадата от това сюблимно усещане... „О, моля те, моля те!"

- Точно така, бебчо, искам да ме почувстваш, целия шепнеше той и за секунди затвори очи.

Беше целият в мен, до края, държеше ме неподвижна. Минаха секунди... минути... не знам... и той все така гледаше дълбоко в очите ми.

- Така е по-дълбоко каза. Започна да се върти под мен и в мен. Скимтях и стенех. Всичко в мен бе един оголен, жаден нерв, готов да поеме отново и отново това усещане.

- Пак прошепнах. Той се усмихна и изпълни.

Цялото ми тяло се изпъна назад, главата ми отметната, косата ми падаше по целия ми гръб. И тогава той бавно се отпусна назад и легна.

- Ти си наред, Анастейжа. Нагоре, надолу, както искаш. Хвани се за ръцете ми. Гласът му беше толкова дрезгав и толкова съблазнителен...

Хванах ръцете му все едно животът ми зависеше от това. Леко се повдигнах нагоре и пак се пуснах по него. Очите ми изгаряха в лудо очакване. Той дишаше пресекнато, също като мен, надигаше се всеки път, когато се спусках по него, и ме повдигаше нагоре. И така заедно в ритъм... нагоре, надолу, нагоре, надолу... пак, и пак, и беше... толкова хубаво!

И посред надигащата се пулсираща стихия в мен, покрай усещането за пълнота, покрай неконтролираното ми дишане, единственото, което виждах, бяха очите му, заключени в моите. И в тях видях възхищение пред някакво чудо а чудото бях аз.

Аз бях Крисчън. Той бе мой, аз бях негова. И тази мисъл ме изстреля нагоре над ръба и свърших с безумни викове. Той ме сграбчи, затвори очи, отметна глава, стисна зъби и свърши съвсем тихичко. Паднах върху гърдите му, някъде между реалността и света на чудесата, едно място, където няма категорични и дискусионни ограничения.