Петдесет нюанса сиво

20.

Крисчън едва не отнесе дървената врата на къщата. Спря, за да включи осветлението. Лампите светнаха една след друга с бяла луминесцентна светлина и неприятен звук. Главата ми висеше и успях само за секунда да зърна голямата яхта до кея. После той ме понесе нагоре по някакви дървени стълби.

Пак спря и включи осветлението.

Бяхме в таванското помещение. Таванът беше висок, стените боядисани в морскосиньо, кремаво и тук-там червено. Нямаше много мебели само няколко фотьойла и канапе. Поне това бе всичко, което успях да видя.

Крисчън ме сложи да стъпя върху дървения под. Нямах време да се огледам. Погледът ми беше закован в него. Бях като в транс... гледах го така, както човек би гледал опасен хищник в очакване да бъде разкъсан всеки миг. Той дишаше тежко, но предположих, че се дължи на това, че ме бе носил по поляната и по стълбите. Очите му горяха от гняв, неутолима жажда и похот.

Можех да лумна в пламъци само под погледа му.

- Моля те, не ме бий прошепнах.

Очите му се разшириха.

- Не искам да ме биеш, не сега, не тук. Моля те, недей.

Той застина от изненада. Събрах цялата си смелост, протегнах ръка и прокарах пръсти по бузата му, по брадата. Беше хем мека, хем леко боцкаше. Той бавно затвори очи и приведе лице към дланите ми. Дишаше накъсано. Прокарах другата си ръка през косата му. „Обичам тази коса!" Стонът му беше почти недоловим и когато отвори очи, изглеждаше напълно объркан. Не разбираше какво правя.

Пристъпих към него, почти опряла тяло до неговото, дръпнах косата му рязко, но нежно, за да мога да стигна до устата му, и го целунах. Настоятелно и със сила прокарах езика си между устните му и го плъзнах в устата му. Той простена и в следващия миг ръцете му бяха около мен, стискаха ме здраво, собственически, ревниво. Езиците ни се гонеха и галеха, сливаха и вплитаха. Дъхът му беше божествен.

Внезапно той се дръпна. И двамата дишахме тежко. Дланите ми се плъзнаха по ръцете му. Той ме гледаше напрегнато.

- Какво правиш с мен? прошепна объркано.

- Целувам те.

- Ти каза „не".

- Какво? На кое?

- На масата, с краката си.

„Леле! За това ли беше цялата работа?"

- Но как? Бяхме на масата на родителите ти! Гледах го смаяно.

- Никой никога не ми беше казвал „не". А се оказа доста възбуждащо.

Очите му се разшириха, изпълнени с почуда и страст. Страхотен коктейл. Преглътнах инстинктивно. Ръката му слезе надолу към дупето ми. Рязко ме придърпа към себе си и усетих втвърдения му пенис.

- Ядосан си и в същото време възбуден, защото съм казала „не"? Все още не разбирах.

- Ядосан съм, защото не ми беше казала нищо за това пътуване. Бесен съм, защото си излизала да пиеш с оня, дето се опита да те вкара в кревата си, когато беше пияна, и който те остави, когато ти беше зле, в ръцете на един почти непознат. Що за приятел е това? Кой приятел прави така? И съм побеснял и много възбуден, защото ми затвори краката си. Очите му грееха опасно, докато бавно вдигаше роклята ми.

- Искам те и те искам сега. И ако не ми позволиш да те напляскам, което заслужаваш, ще те чукам на дивана в тази секунда, но за мое удоволствие, не за твое.

Роклята едва покриваше задника ми. Ръката му бързо се плъзна между краката ми и единият му пръст потъна в мен. С другата си ръка ме държеше здраво през кръста, за да не мърдам. Потиснах стона си.

- Това е мое шепнеше агресивно. Само мое, цялото е мое. Разбираш ли ме?

Вкарваше и изкарваше пръста си и ме гледаше в очите, наблюдаваше реакцията ми, погледът му се нажежаваше все повече.

- Да, твое е.

Желанието тежко и гъсто, се разнесе в кръвта ми. Поразяваше... всичко по пътя си: нервните ми окончания, дъха ми, ритъма на сърцето ми, което се опитваше отново да изскочи от гърдите ми. Кръвта блъскаше в ушите ми.

Изведнъж той спря и след секунда вече бе извадил пръста си от мен, бе успял да свали ципа си, да ме бутне на канапето и да легне върху мен.

- Вдигни си ръцете изкомандва през зъби, докато коленичеше и отваряше по-широко краката ми. Извади презерватив. Погледна ме. Изражението му беше мрачно. Нахлузи презерватива на огромния си пенис.

Сложих ръцете си над главата. Знаех, че в никакъв случай не бива да го докосвам, а бях зверски възбудена. Ханшът ми се повдигаше вече към него в очакване да го поема. Исках го в мен. Точно така грубо и силно. Този момент, когато чакаш...

- Нямаме много време, така че ще е бързо и само за мое удоволствие. Не за твое. Разбра ли ме? Не искам да свършваш. Ако го направиш, ще те напляскам каза той през зъби.

„О, Боже! Как мога да се контролирам и да спра?"

Той влезе в мен с едно-единствено рязко движение, изпълни ме цялата, докрай. Извиках от наслада и от начина, по който потвърждаваше собствеността си. Той стисна ръцете ми и ме прикова към канапето. Бях като в капан. Той беше навсякъде, напълно завладял цялата си територия. Задушаваше ме. Но чувството беше божествено. Това беше моята сила, това можех да направя с него. Движеше се бързо и яростно в мен, дъхът му горещ и неравен до ухото ми, тялото ми отговаряше с готовност и се разтапяше под него, около него. „Не, не трябва да свършвам!" Но го посрещах неволно с всеки пронизващ удар в мен, съвсем обратното на това, което трябваше да направя. Изведнъж и о... как скоро, той нахлу мощно в мен, застина и свърши. Въздухът свистеше през зъбите му. Божественото му тяло се отпусна върху моето с цялата си тежест. Не бях готова да го пусна. Копнеех за още, за още съвсем мъничко. Беше много тежък и изобщо не можех да мърдам. След секунди излезе от мен и ме остави в болезнен гърч, гладна, жадна за... повече. Погледна ме и каза:

- Не искам да докосваш тялото си. Искам да виждам разочарованието и яда ти. Това ме караш да правя, когато не говориш с мен, лъжеш ме и не ми даваш достъп до нещо, което е мое! Очите му горяха вече само яростно.

Кимнах. Не спирах да мисля за изгарящото желание в мен. Той стана, свали презерватива, завърза края му и го сложи в джоба на панталона си. Гледах го. Желанието сечеше дъха ми. Стиснах бедра в отчаян опит да свърша сама. Крисчън вдигна ципа си и ме погледна. Очите му бяха доста по-меки.

- Няма да е зле да се върнем.

Седнах. Виеше ми се свят.

- Ето, обуй си ги.

И извади бикините ми от вътрешния джоб на сакото си. Не се усмихнах, докато ги вземах от ръката му. Знаех, че съм получила наказателно изчукване но пък бях спечелила победа за гащите си. Подсъзнанието ми кимна в съгласие и с доволна усмивка. Все пак не се бе наложило да му се моля да ми ги върне.

- Крисчън извика Мия от долния етаж.

- Е, успяхме точно навреме. Понякога Мия наистина е адски досадна.

Бързо нахлузих бикините, изправих се и с възможно най-голямото самообладание и достойнство за състоянието, в което бях току-що брутално изчукана, се опитах да си оправя косата.

- Тук сме, Мия, горе викна той. Е, госпожице Стийл, сега се чувствам значително по-добре, но все още не ми е минал меракът да ви напляскам. Каза го почти нежно.

- Не смятам, че съм го заслужила, господин Грей, особено след като изтърпях вашата непровокирана атака.

- Непровокирана? Ти ме целуна, за бога! Опитваше се да изглежда наранен. Не успяваше да го постигне.

- Беше атака с цел защита отвърнах аз.

- Защита срещу какво?

- Срещу вас и вашата сърбяща ръка. В смисъл ръката ви ви сърбеше.

Той кривна глава настрани и ми се усмихна в мига, в който Мия затропа с токчета по стълбите.

- Но беше поносимо, нали? попита меко.

- Едва ли бих го определила така прошепнах и се засмях.

- А, тук сте значи каза Мия от прага.

Крисчън хвана ръката ми и нежно я стисна.

- Кейт и Елиът искат да тръгват. Да не им се начуди човек на тези двамата. Не могат да се пуснат и за миг продължи Мия с престорено отвращение. Вие какво правите тук горе?

Това момиче нямаше цедка на устата. Изчервих се.

- Показвах на Анастейжа купите си от състезанията по гребане отвърна Крисчън с тон и изражение на вещ покерджия. Добре, да отидем да кажем довиждане на Кейт и Елиът.

Купи по гребане? Той застана зад мен, нежно ме прегърна отзад и когато Мия се обърна и затрака с токчетата си надолу, ме плесна силно по дупето. Ахнах от изненада.

- И ще го направя отново, и то скоро каза той заканително в ухото ми, прегърна ме и целуна косата ми.

Кейт и Елиът тъкмо си тръгваха. Кейт ме прегърна.

- Трябва да говоря с теб за това антагонистично отношение, което имаш към Крисчън изсъсках в ухото й, докато ме прегръщаше.

- Той има нужда от такова отношение. Тогава ще видиш какъв е всъщност. Внимавай, Ана, той е толкова доминантен... Ще се видим после прошепна тя.

„A3 ЗНАМ КАКЪВ Е, ТИ НЕ ЗНАЕШ!" крещях мислено. Знаех много добре, че всичките й действия са продиктувани от добри намерения. Но понякога тя просто прескачаше всякакви граници. Които не бяха кой знае колко трудни за прескачане всъщност. Намусих се, а тя ми се изплези. Неволно се засмях. „Палавата Кейт!" И това беше нещо съвсем ново. Очевидно Елиът й влияеше така. Махнахме им и Крисчън се обърна към мен:

- И ние трябва да тръгваме. Утре имаш интервюта.

Мия ме прегърна.

- Вече се бяхме отказали да чакаме да си намери момиче изчурулика щастливо.

Изчервих се, а Крисчън завъртя с досада очи. „Така значи! Защо на него му е позволено да го прави, а на мен не?" Искаше ми се и аз да му завъртя една физиономия, но не посмях. Не и след заканата му в къщата до кея.

- Благодаря, че дойде, Ана каза ми нежно Грейс.

Крисчън, очевидно объркан и раздразнен от голямото внимание, което ми обръщаше цялата рода, ме сграбчи за ръка, придърпа ме към себе си и измърмори недоволно:

- Нека не я плашим и разглезваме с толкова много внимание.

- Крисчън, стига неуместни шеги скара му се нежно майка му, но очите й преливаха от любов.

Беше повече от очевидно, че го обожава с безусловната любов на почти всяка майка. Той се наведе към нея и я целуна бързо.

- Довиждане, мамо каза и в гласа му улових някакво потиснато, неизказано чувство. Може би почит или благоговение?

- Довиждане, господин Грей, и благодаря казах и подадох ръката си на бащата на Крисчън. Той ме прегърна. И той!

- Моля те, казвай ми Карик. Много се надявам скоро да те видим пак, Ана.

След всички ръкостискания и прегръдки Крисчън ме поведе към колата, където чакаше Тейлър. Дали беше чакал в колата през цялото това време? Той ми отвори вратата и се мушнах на задната седалка.

Усетих как част от напрежението падна от раменете ми. Господи, какъв ден! След кратък разговор с Тейлър Крисчън седна до мен и ми каза:

- Очевидно и семейството ми те харесва.

„И семейството?" Потискащата мисъл как в крайна сметка се бях озовала тук пак размъти мозъка ми.

Тейлър запали и колата ни понесе далеч от блещукащите светлини на имението, напред към тъмната нощ. Погледнах Крисчън. Той ме гледаше изучаващо.

- Кажи ми каза тихо.

Оплетох се моментално. Не знаех как да му кажа. „Не, ще му кажа. Нали все се оплаква, че не споделям с него".

- Мисля, че беше принуден да ме поканиш на тази вечеря казах колебливо. Ако Елиът не беше поканил Кейт, ти никога нямаше да ме представиш.

Не можех да видя хубаво лицето му в тъмното, но видях как отметна рязко глава назад. Устата му бе отворена в почуда.

- Анастейжа, щастлив съм, че се запозна със семейството ми. Откъде в теб такава неувереност в качествата ти? Просто не спираш да ме учудваш. Ти си токова силна, самостоятелна млада

жена, а имаш толкова негативно отношение към себе си. Ако не исках да те запозная с нашите, нямаше да го направя. Така ли си се чувствала през цялото време?

О, той е искал да ида с него! И това ако не беше откровение. Не се чувстваше комфортно, докато ми отговаряше. Ако криеше нещо, едва ли би се държал точно така. Изглеждаше съвсем искрено щастлив от присъствието ми. Светла топлинка се разнесе по вените ми. Той поклати глава и стисна ръката ми. Погледнах нервно към Тейлър.

- Не се тревожи за Тейлър. Гледай мен, говори с мен.

Свих рамене.

- Да, това мислех. И още нещо. Споменах Джорджия само защото Кейт заговори за Барбадос. Все още не съм решила.

- Искаш да отидеш да видиш майка си?

-Да.

Той ме погледна странно. Усетих в него някаква вътрешна битка.

- Мога ли да дойда с теб? попита накрая.

„Какво?!"

- Ами... не мисля, че идеята е добра.

- Защо не?

- Надявах се да си почина от цялото това напрежение и да обмисля нещата.

- Напрягам ли те? Така ли ти действам?

- Да, много меко казано. Избухнах в луд смях.

Под светлините по магистралата видях как устните му се извиха в усмивка.

- Смеете ли ми се, госпожице Стийл?

- Смея ли, господин Грей?

- Мисля, че да и че често ми се смееш.

- Ти си доста забавен.

- Забавен?

- О, да!

- Забавен в смисъл на чудат или забавен в смисъл на някой, който те кара да се смееш?

- О, много от едното и малко от другото.

- Кое от двете е повече?

- Ще те оставя сам да прецениш.

- Не съм убеден, че съм способен на каквато и да е преценка, когато съм до теб, Анастейжа каза иронично и малко горчиво той и продължи тихо: За какво искаш да помислиш в Джорджия?

- За нас.

Той се размърда неудобно в седалката.

- Ти ми каза, че ще опиташ.

- Знам.

- И сега вече не си сигурна.

- Вероятно.

- Защо?

„Защо този разговор стана толкова сериозен и безсмислен?" Дойде ми като внезапно контролно, за което не съм учила. „Какво да му кажа? Защото мисля, че те обичам, а в твоите очи съм само една играчка?-Защото не мога да те докосвам, защото съм твърде изплашена, за да покажа чувствата си, за да не решиш да ме накажеш или да ми се скараш за това, или в най-лошия случай да ме напердашиш?" Какво повече можех да кажа?

Погледнах през прозореца. Колата летеше по моста. И двамата пътувахме обвити в мрак, с маски, зад които криехме чувствата си и мислите си. Нямаше нужда да е тъмно, за да се скрием един от друг.

- Защо, Анастейжа?

Чакаше отговора и ме притискаше за него.

Бях в като в капан. Не исках да го загубя. Въпреки всичките му изисквания, манията му да ме контролира, страшните му пороци и предпочитания никога не се бях чувствала по-жива. Така се чувствах и сега, седнала до него. Това бе най-щастливата тръпка в живота ми. Той беше винаги изненадващо сексапилен, умен, забавен. Но настроенията му... и защо по дяволите искаше да ми причинява болка? Бе казал, че ще помисли за възраженията ми, но все още се страхувах. Затворих очи. Какво да му кажа? Дълбоко в себе си аз все така исках повече. Повече нежност, повече усмивки и повече от онзи забавен, весел Крисчън, повече... любов.

Той стисна ръката ми.

- Говори с мен, Анастейжа. Не искам да те загубя. През последните дни...

Бяхме стигнали почти до края на моста. Шосето вече беше окъпано в неонови светлини. Лицето му ту грееше, ту потъваше в мрак под лампите, профучаващи край нас. Добра метафоpa. Този мъж, когото преди считах за романтичен герой, за смел бял рицар с бляскави доспехи, не беше дори черен рицар, както сам казваше за себе си. Не беше романтичен герой. Беше човек с много дълбоки емоционални проблеми и ме водеше надолу, към мрака. Дали не можех да го изведа нагоре към светлината?

- Аз все още искам повече прошепнах.

- Знам. И ще опитам.

Пусна ръката ми и нежно дръпна брадичката ми надолу, за да освободи приклещената между зъбите ми устна.

- Ще опитам заради теб, Анастейжа. Всяка клетка на тялото му излъчваше откровение, честност и желание да успее.

Това ми стигаше. Разкопчах колана си и за секунди се преместих в скута му. Предполагам това беше последното, което очакваше. Увих ръце около главата му и го целунах дълго и настоятелно и след части от секундата той ми отговаряше.

- Остани с мен тази вечер каза задъхано. Ако се прибереш, няма да те видя цяла седмица. Моля те.

- Ще остана. И аз също ще се опитам. Ще подпиша договора. Това вече беше импулсивно взето решение.

Той ме погледна мълчаливо и след малко каза:

- Направи го след като се върнеш от Джорджия. Помисли си, и помисли добре, бебчо.

- Добре. Няколко километра пътувахме в мълчание.

- Не бива да пътуваш без колан прошепна той недоволно в косата ми, но не направи опит да ме отмести от скута си.

Сгуших се в него, затворих очи, носът ми опираше във врата му, главата ми беше на рамото му. Вдишах аромата му. Освободих съзнанието си и за миг си позволих да си представя, че ме обича. Беше толкова реално, почти осезаемо истинско, и една малка част от моето заядливо, неприятно и винаги мрънкащо подсъзнание си позволи да се... надява. Внимавах много да не докосвам гърдите му, но така или иначе при всяко мое помръдване той ме стискаше здраво и нямах шанс.

И скоро, твърде скоро ме откъснаха от божествения ми блян.

- Стигнахме у дома каза Крисчън. Какво просто изречение и толкова много подтекст.

У дома, с Крисчън. Само дето апартаментът му беше художествена галерия, а не дом.

Тейлър отвори вратите на колата. Благодарих му срамежливо с пълното съзнание, че е чул нашия разговор, но вежливата му усмивка ме успокои. Не показа с нищо, че е подслушвал.

Веднага щом слязохме от колата, Крисчън ме погледна критично. Какво бях направила пък сега?

- Защо нямаш сако? Намуси се, свали своето и го метна на раменете ми.

- Оставих го в новата си кола отговорих сънено и се прозях.

- Уморена ли сте, госпожице Стийл? усмихна се той.

- Да, господин Грей. Не се чувствах много уверена под зоркия му поглед, но все пак реших да поясня. Днес тялото и душата ми бяха обладани по начини, които изобщо не бях подозирала, че съществуват.

- Е, мога да те пообладая още малко каза решително той, хвана ме за ръка и ме поведе към входа на сградата. „Господи! Пак ли?"

Бяхме в асансьора. Гледах го и се чудех. Той бе поискал да остана да спя при него, но той не спеше с никого освен с мен като изключение и в много редки случаи. Изведнъж изражението му се промени. Очите му потъмняха. Той протегна ръка, сграбчи брадичката ми и я дръпна рязко надолу, за да не си хапя устната.

- Един ден ще те изчукам в този асансьор, но сега си уморена и предлагам да си лягаме.

Наведе се към мен, захапа леко долната ми устна със зъби и я подръпна. Дишането ми секна. Разтапях се при допира му. Неудовлетвореното желание се разбуди. Забих леко зъби в горната му устна. Той изстена и щом асансьорът спря, ме поведе през фоайето.

- Имаш ли нужда от нещо за пиене или нещо друго?

-Не.

- Добре. Да си лягаме.

- Ще се задоволиш с обикновената стара ванила?

Той наклони глава на една страна и каза:

- Няма нищо обикновено, нито пък старо във ванилата. Всъщност я намирам за доста интересна на... вкус.

- Откога?

- От миналата събота. Защо? Да не би да си се надявала на нещо по-екзотично?

Другото ми аз наостри уши.

- О, не, мисля, че денят като цяло беше дори прекалено екзотичен.

Другото ми аз нацупи джуки и ужасно неумело се опита да прикрие разочарованието си.

- Сигурна ли си? Тук се стараем да задоволим всякакви вкусове и предпочитания. Имаме поне трийсет и един вида аромати и вкусове. Усмихна ми се изкусително.

- Забелязала съм казах сухо.

- Хайде, Анастейжа, утре имаш важен ден. Колкото по-скоро си в леглото, толкова по-скоро ще бъдеш изчукана и токова порано ще заспиш.

- Господин Грей, вие безспорно сте непоправим романтик.

- Госпожице Стийл, имате голяма уста. Може да се наложи да я запуша по някакъв начин. Хайде. И ме поведе през хола към спалнята си. Влязохме и той затвори вратата с крак и изкомандва:

- Вдигни ръцете.

Изпълних веднага. Само с едно бързо рязко движение той махна роклята ми като магьосник.

- Воала, дами и господа! каза закачливо.

Засмях се и изръкоплясках. Той се поклони грациозно и се усмихна. Как можех да му устоя! Особено когато беше такъв. Той сложи роклята ми на самотния стол до шкафа.

- А какъв ще е следващият трик? попитах закачливо.

- Моя скъпа Анастейжа, лягай в леглото и ще ти го покажа.

- Мислиш ли, че е удачно поне веднъж да се направя на труднодостъпна? попитах кокетно.

Очите му се оцъклиха от учудване и светнаха от вълнение.

- Е, вратата е затворена. Не виждам начин да ми избягаш каза саркастично. Мисля, че няма смисъл да се обзалагаме. Каузата ти е обречена.

- Но аз умея добре да се пазаря.

- Аз също. Не откъсваше очи от мен, но изражението му се променяше бързо. Изглеждаше много объркан и атмосферата стана доста напрегната.

- Искаш ли да се чукаме? попита тихо.

- Не казах задъхано.

Той помръкна.

„Добре, хайде сега смело. Поеми въздух, Анастейжа!"

- Искам да ме любиш.

Той застина и ме погледна с празен поглед. Лицето му потъмня. О, не, не вървеше на добре. „Добре де, дай му време да разбере какво му казваш" скара ми се подсъзнанието ми.

- Ана, аз... Той прокара ръце през косата си. Двете ръце. Може би това означаваше, че съм поднесла голям сюрприз. Мисля, че вече говорихме за това каза след доста дълга пауза.

- Искам да те докосвам.

Той направи неволна крачка назад, като подплашен, но се овладя.

- Моля те прошепнах.

Той се окопити бързо и каза твърдо:

- О, не, госпожице Стийл, качихте ми се на главата тази вечер и смятам, че направих доста отстъпки. И ви отговарям категорично. Не.

-Не?

-Не.

С това не можеше да се спори, нали?

- Виж, и двамата сме изморени. Хайде да си лягаме каза той, но ме наблюдаваше много внимателно.

- Значи докосването е категорично забранено?

- Да. И мисля, че това не е новина за теб.

- Моля те, кажи ми защо.

- Анастейжа, спри да говориш за това каза той раздразнено.

- За мен е много важно.

Той отново прокара двете си ръце през косата си, промърмори нещо през зъби, отиде до шкафа, извади тениска и ми я хвърли. Хванах я, без да осъзнавам какво точно се случва.

- Сложи я и марш в леглото каза той рязко и ядно.

Не ми хареса развоят, но реших да се пошегувам с него. Обърнах се с гръб, бързо махнах сутиена и с бясна скорост навлякох тениската, за да прикрия голите си гърди. Оставих бикините на мен. Не ги бях носила цяла вечер все пак.

- Искам да ползвам банята прошепнах.

Той ме погледна изненадано.

- Разрешение ли искаш?

- Ами... не.

- Анастейжа, знаеш много добре къде е банята. Днес, на този етап от нашата странна... уговорка, не мисля, че е нужно да искаш разрешение да я ползваш.

Не се и опитваше да прикрие лошото си настроение. Свали ризата си, а аз тръгнах с бързи крачки към банята.

Погледнах се в голямото огледало над мивките и с удивление открих, че все още изглеждам същата. След всичко, което бях правила днес, и всичко, което ми се беше случило, от огледалото ме гледаше същото момиче.

„Какво очакваше? Че ще ти поникнат рога или може би руси свински опашки? не спираше да мърмори подсъзнанието ми. И какво по дяволите си мислиш, че правиш? Докосването е категорична забрана. Бързаш, бързаш, прекалено е рано! Той трябва да се научи да ходи, преди да го учиш как да тича". Моето друго аз бе побесняло. Приличаше на Медуза в яростта си, косата й разпиляна, рошава, ръцете й здраво стиснали лицето като във филм на ужасите. Като картината на Мунк. Не й обърнах внимание, но тя не искаше да се прибере в нищожната си кутийка. „Ти просто го побъркваш. Помисли за всичко, което ти каза, за всичко, което направи за теб и против волята си".

Изплезих се на отражението си в огледалото и реших, че може би, ако успея да му покажа нежност, ще омекне, ще отговори на нежността ми.

Поклатих глава. Не беше добра идея. Отказах се. Сграбчих четката му за зъби. Разбира се, тя бе права. Аз просто го притисках. Нито той беше готов, нито аз. И двамата пазехме равновесие на двете блюда на една везна, а везната беше това споразумение. Бяхме седнали на двата края на детска люлка и ту се издигахме нагоре, ту слизахме надолу. А това, което трябваше да направим, бе да се придвижим към средата, за да спрем да се люлеем. Само се молех някой от нас да не падне, докато се доближаваме. Да, беше много рано. Може би наистина имах нужда да съм по-далеч от него. Джорджия ми се струваше все по-желана дестинация.

И точно когато започнах да си мия зъбите, той почука.

- Влизай казах с четка между зъбите и пяна в устата.

Крисчън стоеше на вратата в онази пижама, която събуждаше

всички позадрямали клетки в тялото ми и ги строяваше с лист и химикал в ръка, за да си водят записки. Гол до кръста. Очите ми пиеха от гледката, все едно бях откачила от жажда и се бях навела над чист студен планински ручей. Той ме изгледа, усмихна се и се приближи. Очите ни се срещнаха в огледалото сиво срещу синьо. Свърших с четката за зъби, измих я и му я подадох, без да откъсвам очи от него. Без да каже нищо, той я взе и я сложи в устата си. Изсмях се и тогава очите му заиграха с онзи топъл хумор.

- Разбира се, че може да ползвате моята четка за зъби каза сериозно, но очите му се смееха.

- Благодаря, сър. Усмихнах се сладко и тръгнах към леглото.

След няколко минути той беше при мен.

- Знаеш ли, не си представях тази вечер така каза недоволно.

- Представи си ако аз ти кажа, че не бива да ме докосваш.

Той седна на леглото и кръстоса крака.

- Анастейжа, казвал съм ти вече. Бях принуден да вляза в този живот при доста неприятни обстоятелства. Петдесетте нюанса, светлосенки или както искаш го разбирай. Нямаш нужда от тези гнусотии в главата си. Защо ти е да знаеш?

- Защото искам да те опозная по-добре.

- Познаваш ме достатъчно добре.

- Как можеш да кажеш такова нещо? Скочих и коленичих лице в лице с него.

Той извърна поглед, отегчен от разговора.

- Ти ми връткаш тука очи, а последния път, когато аз направих това, бях сложена на коленете ти и напляскана!

- О, повярвай ми, в момента бих го направил пак, и то с още по-голямо удоволствие.

И тогава просветлението ме тресна.

- Ако ми кажеш, можеш да го направиш.

- Я пак?

- Чу ме.

- Пазариш ли се с мен? Гласът му изкънтя от удивление.

Кимнах. Да, това беше начинът.

- Пазаря се.

- Не става така, Анастейжа.

- Добре, кажи ми и ще ти врътна очи.

Той се засмя и за секунда видях безгрижния Крисчън. Не го бях виждала скоро. Само за секунди, защото бързо изтрезня от безгрижието.

- Винаги така нетърпелива и любознателна каза. Оглеждаше ме изпитателно. После стана грациозно от леглото и докато излизаше от стаята, се обърна и нареди: Да не си мръднала!

Ударих си една целувка мислено. Обаче... какво мислеше да прави сега? Дали имаше някой пъклен план за задника ми? Ами ако се върнеше с някой от онези бастуни или с някой друг извратен уред? Какво щях да правя тогава? Но когато се върна, не носеше бастун, а някакво малко нещо, скрито в шепата му. Не виждах какво е, но усетих как любопитството ми се разгаря.

- Кога е първото ти интервю утре? попита нежно той.

- В два.

Бавна, зловеща усмивка се плъзна по лицето му.

- Това е добре.

И започна да се променя пред очите ми. Изражението му ставаше по-твърдо и много, много възбуждащо. Това бе Крисчън Доминантния.

- Стани от леглото и застани до него.

Скочих като войник и за нула време изпълних. Той ме гледаше с очи, горящи с обещание.

- Вярваш ли ми? попита.

Кимнах. Той протегна ръката си и в дланта му видях две сребърни топчета, свързани с някакъв дебел шнур.

- Съвсем нови са натърти той.

Гледах го въпросително.

- Ще ги сложа в теб и след това ще те напляскам за мое и за твое удоволствие, не за наказание каза и спря, за да прецени реакцията в оцъклените ми очи. В мен? Дъхът ми секна и мускулите ми се свиха от желание. Моето друго аз танцуваше на седмото небе. После ще се чукаме и ако все още си будна, ще ти дам малко информация за детството си. Съгласна?

Питаше дали съм съгласна?! Кимнах. Не можех да отговоря поради липсата на глас.

- Добро момиче! Сега отвори уста.

Уста?

- По-широко.

Сложи топките в устата ми много нежно и внимателно.

- Имат нужда от лубрикант. Смучи! заповяда, но тонът му не беше груб.

Топчетата бяха студени, гладки и изненадващо тежки. Устата ми се напълни със слюнка, докато езикът ми обикаляше около тях и ги изучаваше. Очите ни бяха вкопчени. Господи! Дори само това беше в състояние да ме побърка от възбуда. Сгънах се от рязката болка на желанието в слабините ми.

- Не мърдай, Анастейжа предупреди ме той.

Посмуках топчетата още малко.

- Стига! Той ги извади от устата ми и седна на ръба на леглото.

- Ела тук!

Застанах пред него.

- Сега се обърни, наведи се и се хвани за глезените.

Мигнах учудено и лицето му веднага потъмня.

- Без да се колебаеш каза назидателно, но все така меко, и лапна топчетата.

Еба си! Това беше по-възбуждащо и от четката за зъби! Веднага изпълних. Зачудих се дали ще мога да си хвана глезените и с удивление открих, че е лесно. Тениската се вдигна нагоре и задникът ми лъсна. Слава богу, че не бях махнала бикините, но силно се съмнявах, че ще останат дълго на мен.

Той сложи длан върху дупето ми и много нежно и внимателно го погали. Очите ми бяха отворени, но между коленете си виждах само краката му. Затворих очи. Той нежно дръпна бикините ми на една страна и леко прокара пръста си няколко пъти във влагалището ми. Тялото ми се скова от дива възбуда и очакване. Силен коктейл. После той започна да върти пръста си нежно в мен. Простенах.

Дъхът му секна, после той пое рязко въздух, докато повтаряше движението. Извади пръста си и много бавно пъхна топчетата едно по едно. Бяха затоплени от моята и от неговата уста. Странно усещане. Знаех, че са в мен, но не ги усещах.

Той оправи бикините ми, наведе се и целуна нежно дупето ми.

- Стани заповяда и аз се изправих. Олюлях се.

О, сега вече ги усещах... май. Той ме хвана за бедрата, придържаше ме, докато върна равновесието си.

- Добре ли си? попита сурово. -Да.

- Обърни се!

Обърнах се към него.

Топките се свличаха надолу и неволно стиснах бедра, за да ги задържа в мен. Усещането ме изненада, но не неприятно.

- Как се чувстваш? попита той.

- Странно.

- Странно добре или странно зле?

- Странно добре признах и се изчервих.

- Хубаво.

В очите му проблесна искрица хумор.

- Искам вода. Иди и ми донеси.

О, това нямаше да е лесно!

- И като се върнеш, ще те сложа на коляно. Помисли си добре, Анастейжа.

„Вода? Иска вода сега? Защо, по дяволите?"

Докато излизах от стаята, ми стана ясно защо го прави. Искаше топчетата да ме масажират отвътре, докато вървя. Беше много странно чувство и не мога да кажа, че бе съвсем неприятно. Всъщност започнах да дишам доста пресекнато и бързо, когато се протегнах за чаша от шкафа в кухнята. „Страхотно! Тези искам да си ги задържа! Яко възбуждат!"

Докато влизах в стаята, той ме наблюдаваше много внимателно.

- Благодаря каза и взе чашата от ръката ми.

Отпи бавно и остави чашата на нощната масичка. Там имаше презерватив. Чакаше готов. Като мен. Знаех, че го е сложил там, за да увеличи нетърпението ми. Сърцето ми подскочи. Той обърна пламтящия си опустошителен поглед към мен.

- Ела. Застани до мен. Като миналия път.

Наместих се с топчетата до него, кръвта ми бягаше из тялото със скоростта на светлината и този път... бях много възбудена. Потребността за секс бе повече от всичко друго.

- Помоли ме каза меко той.

Какво да го моля?!

- Помоли ме каза пак и гласът му вече не беше мек.

„Какво да го моля? За глътка вода ли, що ли? Или да го попитам дали му е харесала водата? Какво иска да го помоля?"

- Помоли ме, Анастейжа. Казвам го за последен път. В гласа му имаше такава сурова закана, че се светнах. Искаше да го моля да ме напляска.

Той ме гледаше с такова очакване, очите му грееха като тъмни въглени. „Е, какво пък толкова. Щом трябва, значи трябва".

- Моля ви, сър, напляскайте ме прошепнах.

Той затвори очи. Изживяваше думите ми. Посегна, хвана лявата ми ръка и ме дръпна. Паднах върху коленете му и той ме намести. Сърцето ми се бе качило в устата, докато дланта му галеше дупето ми. Тялото ми беше на леглото, само дупето ми на коленете му. Имах повече опора. Този път не сложи крак над моя, а обра косата от лицето ми и я сложи зад ушите ми. После я събра в шепа, уви я около юмрука си и опъна така, че да не мърдам..

- Искам да виждам лицето ти, докато те пляскам, Анастейжа каза и продължи да гали дупето ми.

Ръката му се придвижи надолу между меките части и притисна входа на влагалището ми и цялостното усещане беше... О! Изумително!

- Това е за удоволствие, Анастейжа. Мое и твое прошепна той.

Вдигна ръка и ме удари там, където се сбираха гънките на бедрата ми, почти до входа на влагалището. Топчетата отскочиха навътре и ме изпълниха до края. Изгубих се в някакъв безумен коктейл от усещания. Паренето по кожата ми, усещането за пълнота от топчетата в мен и фактът, че не можех да мърдам... Смръщих вежди в усилието си да разбера какво чувствам. Някъде в съзнанието си вещо констатирах, че този път не ме удря така силно, както преди. Той пак ме загали. Ръката му минаваше по кожата ми и над бельото.

Защо не бе махнал бикините ми? В един момент спрях да усещам допира на дланта му... а после тя се стовари отново. Стенех от усещането, което раздираше нервите ми и разнасяше смесени емоции из цялото ми тяло. После той започна да ме пляска по различни места. Отляво надясно и после долу. Най-хубави бяха плясканията долу. Топчетата влизаха дълбоко в мен, а между всеки плясък той масажираше кожата ми, стискаше я съвсем леко с ръце, а топчетата ме масажираха отвътре. Беше такова еротично усещане... и още повече, че аз го бях пожелала, за да получа информацията, и нямах нищо против болката. И дори не мога да кажа, че беше болезнено. Можех да я изтърпя и да й се... насладя... дори. Изскимтях от удоволствие. „Да, мога да го направя!"

Той спря и бавно ми свали бикините. Докато минаваше с ръце по краката ми, тялото ми се разтрепери. Не защото исках да избегна ударите, а защото исках още, исках да свърша, исках всичко, което можеше да ми даде. Допирът му до чувствителната ми кожа беше най-чиста проба удоволствие. После започна пак. Няколко меки удара, отляво надясно и после долу. О, долу бе неописуемо!

- Добро момиче си ти, Анастейжа... Думите му излизаха със свистене.

Плесна ме още два пъти, дръпна шнура на двете топки и рязко ги извади от мен. Усещането беше сензационно, хвърли ме на ръба, бях толкова готова! Той бързо ме обърна чух как разкъсва ядно опаковката на презерватива и легна до мен. Хвана ръцете ми, стисна ги здраво над главата ми и влезе в мен. Запълваше ме леко, бавно, там където допреди секунди бях стискала топчетата. Виках, стенех, виех.

- О, бебчо зашепна той и започна да се движи напред-назад в бавно, много бавно темпо. Попиваше соковете ми, изпълваше ме.

Никога преди не бе било така нежно и сластно. Нямах нужда от много. След секунди бях отвъд ръба, експлодирах в милионите спирали на мощен, жесток, опустошителен оргазъм. И когато стиснах мускулите на влагалището си около него, той ме последва. Влезе леко в мен, застина и с отчаяно удивление изкрещя името ми.

-Ана!

Падна мълчаливо и задъхано върху мен, ръцете му все още вплетени в моите над главата ми. И когато най-накрая се надигна, ме изгледа дълго, целуна ме сладко и прошепна:

- Това беше много, много хубаво.

Очевидно не намери за подходящо да лигави Анастейжа с повече сладки целувки. Стана, зави ме и отиде в банята. Когато се върна, носеше шишенце с бял лосион. Седна на ръба на леглото и заповяда:

- Обърни се.

С крайно нежелание се обърнах по корем.

Честно, гадеше ми се от цялата тая патардия с мазането. Спеше ми се.

- Задникът ти има прекрасен цвят каза той одобрително и нежно започна да масажира и да втрива хладния лосион в зачервената ми кожа.

- Изплюй камъчето, Грей казах и се прозях.

- Госпожице Стийл, определено имате дарба да разваляте повечето хубави моменти.

- Имахме сделка.

- Как се чувстваш?

- Изиграна и измамена.

Той въздъхна, мушна се до мен и ме гушна. Легнахме като две залепени лъжички, но той много внимаваше да не докосва парещата кожа на дупето ми. После нежно целуна косата зад ухото ми.

- Жената, която ме е родила, беше проститутка и наркоманка. Чукаше се, за да си набавя крек.

Мили Боже!

- Беше?

- Мъртва е.

- Кога се е случило това?

Той въздъхна.

- Починала е, когато съм бил на четири. Не я помня много добре. Карик ми даде информация за нея. Но помня някои неща. Сега наистина те моля да заспиваш.

- Лека нощ, Крисчън.

- Лека нощ, Ана.

И сънят дойде. Тежък, объркан, изтощителен с образа на едно четиригодишно дете със сиви очи, оставено само в някаква тъмна, страшна, мизерна дупка.