Петдесет нюанса сиво

8.

Крисчън прокарваше пръсти през косата си, скубеше я, крачеше като обезумял из кабинета си. Двете ръце в косата? Дали значеше двойно по-ядосан? Обичайният му самоконтрол го бе напуснал.

- Не разбирам защо не ми каза!

- Никога не е ставало дума. Нямам навик да се разхождам по улиците и да спирам всеки минувач, за да му споделям какъв е сексуалният ми статус. Искам да кажа, че ние почти не се познаваме.

Защо се чувствах виновна? Защо беше толкова ядосан? Погледнах го плахо.

- Е, сега вече знаеш доста за мен каза ядно той. Знаех, че нямаш голям опит, но... девствена!? Каза го все едно произнасяше някаква мръсна дума. По дяволите, Ана, та аз току-що ти показах... Изпъшка. Дано Господ ми прости. Целувал ли те е някой преди мен?

- Разбира се! Опитвах се да изглеждам едва ли не обидена, но истината бе, че... е, добре де, един или два пъти... май.

- И нито един свестен хубав млад мъж не е успял да ти завърти главата? Не разбирам, честно! Ти си на двайсет и една, почти на двайсет и две. И си красива! Ръцете му пак се завряха в косата му. Красива! Изчервих се от удоволствие. Крисчън Грей ме намираше за красива! Погледнах пръстите си и се опитах да не издам самодоволната си усмивка. „Може да недовижда" каза подсъзнанието ми, което бе измъкнало глава отнякъде и гледаше като сомнамбул. А къде бе то, когато имах нужда от него?

- И сериозно обмисляш това, което ти предлагам, без да имаш абсолютно никакъв опит? Той сбърчи вежди. Как си успяла да се опазиш? Кажи ми, моля те.

Повдигнах рамене.

- Никой никога не е... Никой не бе идвал да тропа на вратата ми, това беше истината. Само той, а той се оказа някакво чудовище. Защо си толкова ядосан? прошепнах.

- Не съм ядосан на теб. Бесен съм на себе си. Просто мислех, че... Въздъхна, огледа ме, поклати глава и попита много меко: Искаш ли да си ходиш?

- Не. Освен ако ти не искаш да си ида.

О, не! Не исках да си тръгвам!

- Разбра се, че не искам да си идеш. Искам да си тук.

Погледна си часовника и каза:

- Късно е.

После погледна мен.

- Пак хапеш тази устна. Гласът му беше пресипнал. Гледаше ме като ястреб.

- Съжалявам.

- Не се извинявай. Просто искам да я захапя аз. Много силно.

Дъхът ми секна. Как може да ми говори така и да очаква, че

няма да реагирам?

- Ела каза той.

-Какво?!

- Ще разрешим проблема веднага.

- Какво искаш да кажеш? Кой проблем?

- Твоят проблем, Ана. Ще правим секс. Сега.

- О! Значи сега вече бях и проблем.

- Ако искаш, разбира се. Не искам да се натрапвам.

- Мислех, че не можеш да правиш секс, че не правиш любов. Каза, че чукаш... силно. Едва преглътнах, устата ми беше суха.

Той ми се усмихна с дяволската си усмивка и ефектът от нея за секунди пропътува цялото разстояние от очите до слабините ми.

- Мога да се опитам да направя едно изключение и да комбинирам и двете. Ще видим. Наистина искам да го направя с теб, Анастейжа. Моля те, ела с мен. Искам цялото това споразумение да проработи, но преди това трябва да имаш представа за какво става дума и в какво се забъркваш. Можем да започнем обучението ти от тази вечер. С основните положения. Това не означава, че падам в нозете ти с цветя и слагам сърцето си в скута ти. Това е път към един желан от мен и... надявам се след време да бъде желан и от теб резултат.

Гледаше ме почти умоляващо. Изчервих се. Господ бе сбъднал мечтата ми.

- Но аз не съм правила нито едно от тези неща, които искаш в твоя списък казах колебливо.

- Забрави сега за тези правила. Забрави тези подробности за гази нощ. Искам те. И знам, че и ти ме искаш. Желая те от мига, в който влезе в офиса ми и падна на вратата. А и ти нямаше да седиш тук и да обсъждаш лимити и ограничения, ако не ме желаеше. Моля те, Ана, остани с мен тази нощ.

Протегна ръка към мен. Очите му светеха трескави, развълнувани и аз... сложих ръка в неговата. Той ме дръпна неочаквано рязко към себе си. Тялото ми сякаш прилепна към неговото. Той прокара пръсти през косата ми, уви я около тях и леко я дръпна, за да ме накара да го погледна в очите.

- Ти си една смела млада дама прошепна. Обожавам те.

Думите му бяха като запалително устройство. Кръвта ми

пламна. Той наведе глава към мен, целуна и после леко засмука долната ми устна.

Искам да захапя тази уста каза задъхано и леко хвана устната ми между зъбите си. Изстенах. Той се усмихна.

Моля те, Ана, дай ми тази нощ.

Да казах шепнешком. Нали за това бях дошла! Той се усмихна победоносно и ме поведе през апартамента.

Спалнята беше огромна. На мястото на едната стена имаше прозорец с гледка към Сиатъл цял залян от светлини. Стените бяха бели, а мебелите в светлосиньо. Огромното легло беше последен крясък на дизайнерското майсторство. Беше направено от сиво дърво и напомняше за останки на потънал кораб. Имаше четири колони, но без балдахин, а над леглото красив морски пейзаж.

Треперех. Най-накрая, след толкова чакане, щях да го направя. И не с кой да е, а с Крисчън Грей! Дишах задъхано и не можех да откъсна погледа си от него. Той си свали часовника, сложи го на шкафчето, направено от същото дърво като леглото, свали сакото си и го сложи на стола. Остана по бяла ленена риза и джинси. Сърцето ми спираше само като го гледах! Косата му с цвят на тъмна мед, разрошена, ризата му висеше хлапашки, сивите му очи смели и умопомрачително красиви. Събу маратонките, наведе се и свали внимателно чорапите си. Краката на Крисчън Грей! Защо босите крака са така еротични? Той се обърна и ме погледна нежно.

- Предполагам не вземаш противозачатъчни.

„Какви противозачатъчни?!"

-Не.

Той отвори горното чекмедже на шкафа и извади презервативи. Гледаше ме напрегнато.

- Готова ли си? попита. Искаш ли да пусна щорите?

- Няма значение. Нали каза, че не допускаш никого да спи в спалнята ти.

- Защо реши, че ще спиш?

После бавно тръгна към мен. Уверен, секси, с пламтящи очи. Сърцето ми блъскаше в ребрата, кръвта ми бясно запрепуска из вените. Желание, гъсто и горещо, разпъна слабините ми. Той застана пред мен, погледна ме в очите. И аз се побърках.

- Нека махнем сакото каза нежно той, хвана сакото ми за реверите, разтвори го и го плъзна надолу по раменете ми. Остави го на стола.

- Имаш ли някаква представа колко силно те желая, Анастейжа Стийл? прошепна. Дъхът ми ту спираше, ту се забързваше. Не можех да откъсна поглед от него. Той прокара гальовно пръсти по бузата ми, надолу към брадичката.

- Имаш ли някаква представа какво мисля да направя с теб? каза и погали брадичката ми.

Мускулите в слабините ми се свиха болезнено и сладостно. Болката беше повече от божествена. Исках да затворя очи, за да я изживея, но погледът ми бе окован в неговия. Бях хипнотизирана от страстта в очите му. Наведе се и пак ме целуна. Устните му бяха твърди, силни, искащи, жадуващи. Започна да разкопчава блузата ми, докато целувките му падаха като перца по бузите ми, по брадичката ми, към ъглите на устата ми. Бавно отлепи ризата от мен, както се бели банан, и я остави да падне на пода. Отстъпи назад и ме огледа. Слава богу, че бях със светлосиньото дантелено бельо.

- О, Ана, имаш най-красивата кожа, която съм виждал. Бяла, перфектна. Искам да целуна всеки сантиметър от нея.

Изчервих се. Защо бе казал, че не умее да прави любов? Бях готова да направя всичко, което поиска от мен. Той хвана ластичката ми за коса, дръпна я и косата ми се разпиля на вълни по раменете.

- Харесвам брюнетки каза и зарови двете си ръце в косата ми, здраво стиснал главата ми между пръстите си. Целувката му беше настоятелна, езикът му разтвори устните ми. Простенах и го посрещнах гальовно. Той ме притисна към себе си. Едната му ръка остана в косата ми, а другата се спусна бавно по гръбнака ми, към кръста и надолу. После се спря на дупето ми и го стисна нежно. Притисна ме към бедрата си и усетих ерекцията му

Изскимтях в устата му. Едва удържах стихията в тялото си. Исках го толкова силно. Животинска потребност. Жадувах го. Сложих ръце върху неговите и усетих бицепсите му. Прокарах ръце по тях, после по лицето и ги зарових в косата му. Беше толкова мека и така хлапашки непослушна. Дръпнах я леко. Той простена. Бавно насочи тялото ми към леглото. Усетих го зад сгъвките на коленете си. Мислех, че ще ме бутне да легна, но той не го направи, а падна на колене. Обхвана бедрата ми и прокара език около пъпа ми. После леко с език и като нежно ме похапваше, мина от едната страна на кръста ми към другата и обратно.

Да го видя на колене пред мен, да усещам устата му по тялото си... така неочаквано и така възбуждащо. Ръцете ми бяха все още в косата му, дърпаха го нежно към тялото ми. Не зная защо, но се опитвах да укротя бурното си дишане. Не успявах. Той ме погледна през отвратително дългите си мигли. Очите му бяха пепеляво опушено сиви. Ръцете му разкопчаха горното копче на джинсите ми и бавно свалиха ципа. Без да отделя очи от мен, той плъзна ръце към гърба ми, пъхна ги леко под колана, плъзна ги по дупето и после по бедрата ми и ми смъкна джинсите. Не можех да погледна встрани, заключена в очите му.

Той спря и облиза устни, все така без да откъсва очи от мен. Наведе си и прокара носа си по вътрешната част на бедрото ми. А после го усетих между краката си.

- Миришеш толкова сладко каза и затвори очи, по лицето му се разля наслада. Буквално се сгърчих от конвулсии. Той се пресегна и махна завивката от леглото, после ме бутна леко и паднах на матрака.

Все още на колене, той сграбчи крака ми, развърза маратонката ми и я издърпа с чорапа. Повдигнах се на лакти да видя какво прави. Тялото ми беше копнееща, искаща, молеща топка нерви. Той хвана ходилото ми и прокара пръст по долната част на стъпалото. Беше болезнено, но това, което отекна в слабините ми, не беше болка. Без да откъсва очи от мен, той прокара езика си по ходилото ми, а после и зъбите си. Как можех да усещам всяко негово движение от петите до горе? Паднах на леглото. Не можех да контролирам стоновете си. Чух лекия му доволен смях.

- О, Ана, нямаш представа какво искам да направя с теб прошепна той. Махна другата ми маратонка и смъкна джинсите ми.

Бях в леглото му по бикини и сутиен, увита само в замъглените му като разгорена жарава очи.

- Толкова си красива, Анастейжа Стийл. Нямам търпение да вляза в теб. Покажи ми как се задоволяваш.

Моля? Идеята не ми хареса.

- Не се срамувай, Ана, покажи ми прошепна той.

Поклатих глава.

- He зная за какво говориш. Гласът ми бе дрезгав, неузнаваем за самата мен.

- Как свършваш сама. Искам да видя.

- Не го правя.

Той ме погледна объркано, очите му потъмняха още повече. Поклати глава, все едно му бях казала нещо, на което отказваше да повярва.

- Нека видим какво можем да направим по въпроса. Гласът му беше тих, загадъчно и сладко предизвикателен. Разкопча джинсите си и ги свали, без да откъсва поглед от мен. Наведе се, хвана здраво коленете ми, разтвори ги и се покатери на леглото между краката ми. Да се каже, че не можех да удържа възбудата си, би било слабо за това, което усещах с гърчещите ми се от потребност органи.

- Не мърдай каза той, целуна вътрешната част на бедрото ми и с целувки проправи път към бикините ми. Целуваше дантелата.

Как да не мърдам? Не беше възможно. Виех се като змия под него.

- Трябва да поработим върху това да опиташ да не мърдаш, бебчо.

Целувките му лазеха нагоре по корема ми, към пъпа. Кожата ми гореше. Беше ми ту студено, ту адски горещо. Минаваше по цялото ми тяло с устните си, а аз стисках и усуквах чаршафа под мен, забивах нокти в матрака. Той легна до мен и плъзна ръка по бедрата ми, по кръста, към гърдите. Гледаше ме с изражение, което не можех да разчета. Нежно обхвана с длан едната ми гърда.

- Гърдите ти напълват идеално ръката ми каза. Пъхна пръст в чашката на сутиена и леко я плъзна надолу, но стегнатата материя избута пръста му нагоре. Направи същото с другата. Зърната ми ставаха огромни и твърди само под погледа му, гърдите ми набъбваха. Изскочиха от сутиена.

- Много добре каза той доволно и зърната ми се втвърдиха още повече.

Духна върху едното, а в това време ръката му се движеше към другото и палецът му се завъртя и разтърка зърното. Усещах влага между краката си. „О, моля те, моля те" пищях наум и стисках чаршафа по-силно и по-силно. Устните му се затвориха около едното ми зърно, докато палецът му галеше другото. Бях на ръба на мощна експлозия.

- Нека видим дали можеш да свършиш така каза той и продължи нежната си атака върху пищящото ми тяло. Ловките му пръсти и устните му върху зърната ми разкъсваха всеки нерв от тялото ми, което пееше в някаква сладка агония.

- Моля те... моля те... стенех аз, извила тяло, с отворена уста, плачех от възбуда. Краката ми се бяха сковали. Какво се случваше с мен?

- Пусни го да излезе, бебчо. Зъбите му се затвориха върху зърното ми, а палецът и показалецът стиснаха здраво и за секунди цялото ми тяло се разтресе, разпадна се на милиони парчета под напора на мощен оргазъм. Той ме целуваше в устата с език дълбоко в гърлото ми и заглуши виковете ми.

И тогава разбрах каква е цялата тази работа със секса. Той ме гледаше с доволна усмивка, а аз убедена съм, че го гледах единствено с благодарност и възхищение.

- Така лесно се поддаваш на импулсите си. Ще трябва да поработим над това да ги контролираш и съм убеден, че ще е много приятно и за двама ни да те науча каза той и ме целуна отново.

Слязох от небесата. Все още дишах тежко. Ръката му се плъзна към кръста ми и после по-надолу, между краката ми. Пръстът му се мушна под дантелата на бикините и бавно загали устните ми. Правеше малки кръгчета. За секунда затвори очи и усетих тежкото му дишане.

- Толкова си влажна. Господи, колко силно те желая. Вкара пръст между устните на влагалището ми и разтърка отново и отново. Пъхна го леко вътре, после по-дълбоко и по-силно. Прокара го по клитора ми. Простенах отново.

Той изведнъж стана, седна, смъкна бързо бикините ми и ги хвърли на пода. Свали бързо боксерките си. Членът му беше огромен. Пресегна се към тоалетката, взе презерватива и си го нахлузи нетърпеливо. Разтвори краката ми и се настани там. Сега ли? Това ли беше моментът?

- Не се притеснявай, ти си еластична и ще се разтвориш достатъчно, за да го поемеш. Наведе се, двете му ръце бяха до главата ми. Гледаше ме в очите. Челюстта му беше здраво стисната. Очите му горяха. Мина ми през ум, че все още не е свалил ризата си.

- Наистина ли го искаш? попита нежно.

- Моля те, моля те!

- Вдигни си краката нареди меко и аз веднага изпълних заповедта.

- Сега ще те чукам, госпожице Стийл каза той и нагласи главичката на члена си пред входа на влагалището ми. И ще те чукам силно.

И влезе рязко в мен.

Извиках. Беше странна, сладка болка. Той спря, гледаше ме. В погледа му имаше екстаз и триумф. Устата му беше полуотворена, дишаше много бързо и стенеше.

- Толкова си тясна... Добре ли си?

Кимнах. Бях изпълнена. С него. Все още не смееше да мръдне, за да ми позволи да свикна с него в мен.

- Сега ще мръдна каза с огромно напрежение и пое дълбоко въздух.

Бавно се измъкна, затвори очи, изръмжа като звяр и влезе пак. Извиках пак и той застина.

- Искаш ли още? прошепна със суров глас.

-Да!

Направи същото и пак застина. О, исках го, исках още и още.

-Още?

- Моля те, моля те!

Този път не спря. Опря се на лакти. В началото се движеше бавно, внимателно влизаше и излизаше от мен. В един миг краката, ханшът ми, цялото ми тяло започна да се движи в ритъма, с който той влизаше в мен. Повдигах се да го посрещна. Той забърза в безмилостен ритъм, аз стенех всеки път, когато се плъзгаше в мен. Хвана главата ми в ръцете си и ме целуна силно, настойчиво, зъбите му хапеха и дърпаха долната ми устна. Усетих как в мен пак се събира онова огромно нещо като преди, как се пълня с възбуда, мускулите ми се свиваха конвулсивно. Нямах никаква представа, че ще е толкова хубаво. Мислите ми се бяха разпилели напълно, звярът в мен набираше безумна скорост. Той, аз, един в друг. „О, моля те... какво е това...?"

- Искам да свършиш, Ана, заради мен, искам да свършиш сега каза почти без дъх той и думите му отприщиха всичко в мен, експлодирах около него, разпадах се на милиони парчета по него. Докато свършваше, той влизаше в мен яростно, силно, безмилостно и викаше името ми.

Все още дишах задъхано и се опитвах да забавя и нормализирам ритъма на сърцето си. Мислите ми бяха в пълен безпорядък. Това, което бях изживяла току-що, беше абсолютно неописуемо. Отворих очи. Челото му бе опряно в моето, очите му бяха затворени пред моите, дишането му силно и забързано. После ги отвори и ме погледна. Очите му бяха тъмни, но погледът му нежен. Целуна ме по челото и много внимателно излезе от мен.

- Господи! Бях изненадана от нежността му.

- Нараних ли те? попита Крисчън. Легна до мен, опря се на лакът, хвана един паднал на лицето ми кичур и го нагласи зад ухото ми. Усмихнах се.

- Дали си ме наранил?

- Все още имам чувство за хумор. Усмихна се някак саркастично. Сериозно те питам, боли ли те? Добре ли си? Очите му пак бяха напрегнати, пак изискващи незабавен отговор.

Излегнах се до него като мързелива котка. Бях изтощена, чувствах тялото си като разглобено, костите като от желе, но изпитвах облекчение и спокойствие. Усмихнах му се пак. Не можех да спра да се усмихвам. Сега вече знаех за какво е цялата тая дандания. Два оргазма. Бях като извадена от центрофуга на перална машина. Нямах представа, че тялото ми е способно на подобно нещо. Да събере толкова много енергия и напрежение и да ги освободи така бясно. Удоволствието бе невероятно.

- Пак си захапала устната си, а все още не си ми отговорила. Той се смръщи. Усмихнах му се дяволито. Беше божествено красив с рошавата си коса, присвитите си горящи сиви очи и мрачното си изражение.

- Бих искала да го направим пак прошепнах. За секунда по лицето му мина сянка на облекчение, но веднага изчезна и очите му пак придобиха онова изражение, което не можех да разчета.

- Така ли стана, госпожице Стийл? каза сухо той. Наведе се и ме целуна много нежно по крайчетата на устата. Ти си една взискателна млада дама. Обърни се по корем.

За секунда мигнах, без да разбирам, но веднага след това бях по корем. Той разкопча сутиена ми и плъзна ръка по гърба ми до ду пето.

- Имаш толкова красива кожа... Премести единия си крак между краката ми и наполовина легна върху гърба ми. Усещах копчетата на ризата му притиснати в кожата ми, докато събираше косата от лицето и гърба ми и целуваше нежно раменете ми.

- Защо си с риза? попитах. Той застина, но след секунда усетих как се измъква от ризата си и пак легна върху мен. Чувствах кожата му върху моята. Божествено усещане. Меките косъмчета по гърдите му ме гьделичкаха

- Искаш да те чукам пак? прошепна в ухото ми и започна да плъзга малки бързи меки целувки около ухото ми и по врата ми. Ръката му се движеше много бавно надолу, по гърба ми, към кръста, към бедрото до сгъвката на коляното. Бутна крака ми, така че да сгъне коляното. Задъхвах се. Какво прави? Премести цялото си тяло между краката ми, а ръката му продължаваше да се плъзга нагоре към бедрото и по дупето ми. После леко я пусна надолу и я постави между краката ми.

- Ще те чукам отзад, Анастейжа каза той и с другата си ръка сграбчи косата ми, уви я около юмрука си и леко я дръпна. Не можех да помръдна глава. Бях притисната от него, към него.

- Моя си шепнеше той. Само моя. Не го забравяй! Гласът му бе като сладка отрова, думите му като опиат. Усетих втвърдяващия му се пенис до бедрото си.

Дългите му пръсти отвориха устните ми и леко се мушнаха между тях, започнаха да галят клитора ми. Усещах мекия му дъх до лицето си. Той ме ухапа леко по скулата.

- Миришеш така сладко... Душеше ме зад ухото, ловките му пръсти търкаха леко и неспирно около клитора ми. Започнах да движа ханша си, посрещах всяко движение на пръстите му. Бях толкова възбудена! Адреналинът блъскаше в кръвта ми.

- Не мърдай! заповяда той. Гласът му беше нежен, но настоятелен. Бавно вкара палеца си в мен, започна да го върти, галеше влагалището ми. Беше умопомрачително. Цялата ми енергия беше съсредоточена в това малко местенце в тялото ми. Изстенах.

- Харесва ли ти така? попита той и захапа леко ухото ми. После започна бавно да вкарва палеца си, да го изкарва... много пъти, докато пръстите му продължаваха да се движат около клитора ми.

Затворих очи и се опитах да озаптя, да възприема, да се насладя по-дълго на напиращата емоция, която предизвикваха пръстите му. Тялото ми отново гореше. Опитах се да контролирам и дишането си, но не успях. Стенех.

- Толкова си мокра. Така скоро! О, Анастейжа, това много, много ми харесва! шепнеше той.

Исках да събера краката си, но не можех да мръдна. Той ме бе притиснал, заковал на място и ме държеше в някакъв много бавен, мъчително бавен ритъм. Беше страшно хубаво. Изстенах пак и той се дръпна рязко.

- Отвори си устата изкомандва и напъха палеца си в устата ми. Отворих широко очи.

- Усещаш ли колко си вкусна? Дишаше тежко в ухото ми. Смучи, бебчо! Палецът му беше върху езика ми. Затворих бавно уста и го засмуках бясно. Усетих леко соления си вкус и вкуса на кръв. „Не, не е редно! Мамка му, толкова е възбуждащо!"

- Искам да те чукам в устата, Анастейжа и скоро ще го направя. Гласът му беше много дрезгав, суров, дишането накъсано.

„Да ме чука в устата!?" Изстенах и захапах пръста му. Дъхът му секна, после той рязко дръпна косата ми. Заболя ме и пуснах пръста му.

- Палаво сладко момиче! шепнеше той. Пресегна се към тоалетката за презерватив Не мърдай! нареди ми и пусна косата ми.

Разкъса опаковката. Кръвта пееше във вените ми. Едва чаках. Той се наведе към мен, сграбчи косата ми и пак не можех да мърдам. Не можех и да чакам нито секунда повече. Беше ме подчинил по най-сладкия и възбуждащ начин.

- Този път ще е бавно, много бавно, Анастейжа.

И бавно, съвсем леко проправи пътя си в мен, леко, до края. Изпъна ме, напълни ме, настойчив, копнеещ, безкомпромисен. Този път го усетих по-дълбоко. Изстенах отново, а той нарочно спря и само въртеше ханша си, след което се отдръпна от мен. Изчака малко, а аз го чаках отворена, готова. После пак влезе бавно, излезе и изчака. И така много пъти. Дразнеше ме нечовешки, нарочно влизаше бавно, изчакваше, а усещането за пълнота в мен бе неописуемо, побъркващо.

- Толкова е хубаво в теб! стенеше той и влагалището ми се разтресе, трепереше с всеки мускул. Той пак го извади.

- О, не, не, бебчо, не още!

Конвулсиите ми спряха и той започна отначало.

- О, моля те, моля те... Почти плачех. Не издържам повече... Тялото ми копнееше само за едно за освобождаване на цялото това мощно желание.

- Искам да те разкъсам говореше той и продължаваше да ме измъчва сладко, бавно, дразнещо изтезание. Искам с всяко свое движение утре да се сещаш за мен, да знаеш, че съм бил тук, в теб. Само аз. Ти си само моя.

- Моля те, Крисчън, моля те!

- Кажи ми, Анастейжа, кажи ми какво искаш.

Влезе бавно в мен, завъртя ханша си и пак излезе.

- Кажи ми настояваше.

- Теб. Искам теб.

Той внезапно забърза, дишането му беше толкова насечено, така еротично. Влагалището ми се гънеше и свиваше и Крисчън пое ритъма му.

-Толкова си сладка казваше с всяко влизане в мен. Искам те. Много...

Стенех.

- Ти си моя! Готова си, за мен си готова. Хайде, направи го заради мен ръмжеше той.

Думите му ме довършиха, цялото ми тяло се гърчеше в конвулсии, течностите ми се изливаха около него. Свърших бурно, крещях името му. Крисчън влезе рязко и дълбоко два пъти в мен, застина, облекчено отпусна тялото си върху мен и зарови лице в косата ми.

- Баси мамата, Ана!

Дръпна се от мен бързо, извъртя се и се просна по гръб. Сложих колене до брадичката си, напълно изтощена, и заспах на секундата.

Когато се събудих, беше все още тъмно. Нямах представа колко съм спала. Протегнах се под завивката и наистина усетих болка във влагалището, но беше сладка болка. Крисчън не беше в стаята. Седнах и погледнах навън. Сиатъл спеше, а на изток небето вече чакаше зората. Чух музика. Тъжна нежна музика. Пиано. Бах, помислих, но не бях съвсем сигурна.

Увих завивката около тялото си и тръгнах тихичко по коридора към грамадната стая. Крисчън свиреше, напълно изгубен в мелодията. Изглеждаше тъжен и съвсем изоставен, забравен от света, също като мелодията, която свиреше. Облегнах се на стената и заслушах. Той беше уникален музикант. Беше гол, тялото му окъпано в меката светлина на единствената лампа до рояла. Цялата стая бе потънала в мрак освен неговото изолирано малко езеро от светлина: недосегаем... самотен в своето светло мехурче.

Пристъпих тихо към него, омагьосана от меланхолията на мелодията. Дългите му пръсти галеха клавишите. Сетих се как същите тези пръсти бяха галили тялото ми. Изчервих се и стиснах бедрата си. Той ме погледна, очите му сиви и както винаги неразбираеми.

- Съжалявам, не исках да те обезпокоявам прошепнах.

Лицето му помръкна.

- Това май аз трябваше да го кажа на теб. И отпусна ръце върху коленете си.

Чак сега забелязах, че не е гол. Бе обул долнище на пижама. Прокара пръсти през косата си и стана. Дори пижамата му стоеше така еротично... Устата ми пресъхна, докато го гледах как идва към мен. Мускулите на корема му, широките му рамене, устата му... и как само се движеше. Беше уникално красив.

- Трябваше да си в леглото каза той малко сърдито.

- Мелодията е много красива. Бах ли е това?

- Интерпретацията е на Бах, но оригиналът е написан от Алесандро Марчело. Концерт за обой.

- Уникално, но меланхолично и много, много тъжно.

Той се усмихна с половин уста и заповяда:

- Хайде в леглото. Сутринта ще си уморена.

- Събудих се и те нямаше.

- Имам проблем със съня, а и не съм свикнал да спя с друг човек.

Не можех да определя настроението му. Изглеждаше тъжен, но беше трудно да преценя в тъмното. Може би беше от мелодията. Сложи ръка около раменете ми и нежно ме поведе към спалнята.

- Откога свириш на пиано? Свириш превъзходно.

- От шестгодишен.

Представих си го на шест години красиво малко момченце с червена коса и сиви очи. Сърцето ми се сгърчи от болка и нежност. Красиво рошаво момченце, което харесва тъжна музика.

Влязохме в спалнята. Той запали нощната лампа и ме попита:

- Как си?

- Добре.

И двамата погледнахме едновременно към чаршафите. Имаше кръв. Кръвта от изгубената ми девственост. Изчервих се от неудобство и се увих по-плътно в завивката.

- Е, това ще даде тема за размисъл на госпожа Джоунс каза той и застана пред мен. Сложи ръка под брадичката ми, повдигна леко главата ми, погледна ме в очите. Погледът му отново беше напрегнат. Инстинктивно посегнах да го погаля по гърдите и да усетя тъмните косъмчета под пръстите си. Той се отдръпна.

- Лягай каза рязко. Ще дойда да легна при теб добави с поомекнал глас. Ръката ми остана да виси неловко протегната. Той отвори един шкаф, извади тениска и бързо я навлече.

- Лягай каза пак.

Легнах на леглото и се опитах да не мисля за кръвта по чаршафите. Той легна до мен, отзад, дръпна ме нежно в прегръдката си, целуна нежно косата ми и вдиша дълбоко аромата й.

Сладки сънища, Анастейжа каза нежно и аз затворих очи. Но не можех да заспя. Може би заради музиката, може би заради неговата последна реакция или пък заради тъгата му. Крисчън Грей, с неговото много тъжно лице.