Петдесет нюанса сиво

7.

Първото, което усетих, беше миризмата: кожа, дърво, лак и слаб аромат на цитрусови плодове. Много приятна миризма. Осветлението беше деликатно. Идваше някъде откъм ъглите на стаята, меко като сияние. Стените и таванът бяха в много наситено тъмночервено. Стаята, колкото и да беше огромна, напомняше на утроба. Подът беше от много старо лакирано дърво. На стената срещу вратата имаше голям дървен кръст от полиран лъскав махагон, обърнат във формата на X, и от всеки край висяха каишки за връзване на краката и ръцете. Над него огромна метална решетка, поне два квадратни метра, от която висяха въжета, вериги и окови. До вратата имаше два дълги полирани пръта с интересна дърворезба. Бяха окачени като корниз, но на тях не висяха пердета, а камшици, бичове, палки, нагайки и някакви странни неща с ресни.

До вратата имаше и огромен шкаф от махагон. Всички чекмеджета бяха много тесни, все едно в тях се съхраняваха старинни музейни експонати. Зачудих се какво ли има вътре. А дали наистина исках да зная? В един от ъглите имаше пейка, облицована с кървавочервена кожа, а на стената до нея лъскава дървена поставка, като тези, в които се слагат щеките за билярд, но при по-внимателен оглед установих, че не са щеки за билярд, а нещо като бастуни, различни по дължина и дебелина. Имаше една ниска маса, дълга около два метра, също от полирано дърво, с извити крака и две еднакви малки трикраки столчета под нея.

Но най-впечатляващо от всичко беше леглото. Много голямо, с дърворезба в стил рококо, с балдахин, без дантели и украси, само един гол матрак от червена кожа и няколко декоративни възглавнички, струпани в единия край. Под балдахина светеха с метален блясък още вериги и белезници.

На около метър от леглото имаше голямо кресло „Честърфийлд", точно по средата на стаята, незнайно защо обърнато към леглото. Засмях се наум. Бях решила, че креслото е странно, а всъщност то беше най-безобидната част от... обзавеждането. Погледнах към тавана. От него висяха десетки халки. Запитах се за какво ли са пък те. Чудно, но дървото, тъмните стени и приглушеното осветление придаваха на стаята почти нежна, дори романтична атмосфера. Ако това беше идеята на Крисчън за нежно и романтично.

Обърнах се. Той ме гледаше напрегнато и много внимателно следеше всяка моя реакция, но лицето му беше неразгадаемо. Тръгнах из стаята и той ме последва. Това нещо с ресните ми сгана много любопитно. Докоснах го колебливо. Беше от велур, като опашката на малко сладко конче, но по-гъсто и с много малки пластмасови накрайници върху ресните.

Това е кожен камшик. Гласът на Крисчън беше мек и тих.

Кожен камшик. Бях меко казано шокирана. Подсъзнанието ми бе изчезнало някъде, емигрирало, оглупяло или онемяло, или просто бе паднало зад борда и изчезнало. Можех да гледам, да усещам, но не и да говоря. Каква би била нормалната реакция на човек, който разбира, че потенциалният му партньор е садист или мазохист? Страх? Да, може би това би било нормално преобладаващо чувство. И това изпитвах. Странно, но не се страхувах от него. Не мислех, че би ме наранил, не и без мое съгласие. В главата ми се блъскаха толкова много въпроси. Защо? Как? Кога? Колко често? Кой? Тръгнах към леглото и прокарах пръсти по колоните му изключителна изработка на истински майстор.

- Кажи нещо каза той с примамливо нежен глас.

- Тези неща ти ли ги правиш на хората, или хората ги правят на теб?

Изглеждаше или развеселен, или облекчен от въпроса ми.

- Хората ли? Мигна няколко пъти докато обмисляше отговора си. Правя това на жени, които го желаят доброволно.

Не разбирах.

- Ако има доброволки, защо тогава аз съм тук?

- Защото искам да правя това с теб. Много искам.

- О! Защо ли?

Приближих се до тапицираната с кожа пейка и прокарах пръсти по нея.

„Той обича да наранява жени". Тази мисъл ме потисна.

- Садист ли си?

- Доминант съм. Очите му бяха огненосиви и много напрегнати.

- Какво означава това? прошепнах.

- Означава, че искам ти по своя воля да ми се подчиниш, във всяко отношение.

Опитах се да осъзная думите му.

- Защо да го правя?

- За да ми доставиш удоволствие прошепна той, наклони леко глава и видях на устните му нещо като усмивка.

„Да му доставя удоволствие? Той иска аз да му доставя удоволствие?! Да дам удоволствие на Крисчън Грей?" И в този момент осъзнах, че искам да направя точно това. Исках да е доволен и щастлив от това, което мога да му дам.

- По-простичко казано, искам да искащ да ме задоволиш каза меко той. Гласът му бе хипнотизиращ.

- Как мога да го направя? Устата ми бе пресъхнала пак и ми се искаше да бях пила повечко вино. Добре, тази част със задоволяването я разбрах, но този будоар от времето на Елизабет с цялото оборудване за мъчения?

- Имам правила и искам ти да се съобразяваш с тях. Те са за твое добро, в твоя полза, но и за мое удовлетворение. Ако спазваш тези правила, както аз искам, ще те награждавам. Ако не ги спазваш, ще те наказвам и ще се научиш шептеше той. Докато говореше, гледах поставката с бастуните.

- И как всичко това влиза в тази схема? Махнах с ръка към набора „играчки" около мен.

- Влизат в пакета награда и наказание.

- Да разбирам ли, че се възбуждаш, ако упражняваш волята си над мен?

- Става дума за спечелването на уважението и на доверието ги, за да ми позволиш да упражня волята си над теб. Бих изпитал огромно удоволствие, дори радост от твоето подчинение. Колкото повече се подчиняваш, толкова по-голямо ще бъде моето удоволствие. Уравнението е просто.

- Добре, а какво получавам аз от тази работа?

- Мен каза просто и почти извинително.

Прокара пръсти през косата си и ме изгледа.

- Не казваш нищо, Анастейжа. Много бих искал да знам какво мислиш. Нека се върнем долу. Там поне мога да се съсредоточа. Ужасно ми е трудно да те гледам тук, в тази стая, и да запазвам самообладание.

Протегна ръката си към мен и аз за първи път се поколебах да я хвана.

Кейт бе казала, че е опасен. Как бе разбрала?

Той беше опасен за здравето и живота ми, защото знаех, че ще се съглася. Една част от мен искаше да каже да, другата да пищя и да бягам от тази стая и от него, и от всичко, което символизираше това помещение.

- Няма да те нараня, Анастейжа каза той съвсем искрено и знаех, че това е самата истина. Той ме хвана за ръка и ме изведе.

- Ако решиш да се съгласиш, трябва преди това да ти покажа.

Не тръгнахме надолу, както очаквах, а завихме надясно от

стаята с играчките, както я наричаше той, и тръгнахме по някакъв коридор. Минахме покрай няколко врати и стигнахме до края на коридора. Той отвори една врата. Беше спалня с огромно легло, всичко в бяло... всичко стени, под, мебели, чаршафи. Изглеждаше стерилно и студено, но гледката през огромната стъклена стена към Сиатъл беше възхитителна.

- Това ще е твоята стая. Можеш да си я обзаведеш както искаш. Да сложиш каквото искаш, в каквито цветове искаш.

- Моята стая? Очакваш да се преместя тук? Не успях да прикрия ужаса си.

- Не за през цялото време. Да речем от петък до неделя. Трябва да говорим за това, ще се разберем. Ако изобщо се съгласиш каза той колебливо и много, много тихо.

- Ще спя тук, така ли?

-Да.

- Не с теб?

- Не. Казах ти, че не спя с никого... освен с теб след като се напиеш. Каза го малко укорително.

Сви устни. Ето това не разбирах: един мил, загрижен мъж, спасява ме от алкохолно натравяне, държи нежно косата ми, докато повръщам в азалиите и това чудовище с камшици и вериги, за които си има и специална стая.

- Къде спиш ти?

- Стаята ми е долу. Ела, сигурно си огладняла.

- Странно, но някак си загубих апетит казах сприхаво.

- Трябва да се храниш, Анастейжа укори ме той и ме поведе към долния етаж.

В непоносимо огромната стая усетих силен пристъп на паника. Бях на ръба на бездна и трябваше да реша дали да скоча.

- Напълно съзнавам, че не те водя към нещо бляскаво. Напротив, този път е много мрачен. Ето защо, Анастейжа, искам да обмислиш много добре. Вероятно имаш доста въпроси каза той и тръгна към кухнята.

Имах, ама не знаех откъде да почна.

- Подписала си споразумението, значи можеш да ме питаш всичко, което не ти е ясно и което искаш да знаеш. Ще ти отговоря.

Облегнах се на бара в кухнята и го загледах как вади от хладилника чиния с различни сирена, украсена с две големи чепки бяло и червено грозде. Остави чинията на плота и почна да реже франзела.

- Седни. Посочи ми един от столовете и аз мигом изпълних командата.

„Ако ще се захващам с това, трябва да практикувам".

Осъзнах, че от момента, в който се запознахме, той винаги се бе държал така. Раздаваше команди.

- Спомена за някакви документи.

-Да.

- За какво са те?

- Освен споразумението за конфиденциалност има и договор, в който пише какво можем и какво трябва и какво не трябва да правим. Аз трябва да знам твоите лимити и ти трябва да знаеш моите. Това е консенсус, Анастейжа.

- А ако не се съглася да почвам изобщо?

- Няма проблем.

- Но тогава няма да имаме никаква връзка.

- Да. Няма.

- Защо?

- Защото това е единственият вид връзка, която ме интересува.

- Защо?

- Просто съм такъв. Той сви рамене.

- Как си станал такъв?

- Защо хората са такива или онакива? Трудно е да се каже. Защо някои обичат сирене, а други го мразят? Ти обичаш ли сирене? Госпожа Джоунс домакинката ми, е оставила само това за вечеря.

После извади от един шкаф две големи чинии и сложи едната пред мен.

„И говорим за сирене!"

- Какви са правилата, които трябва да спазвам?

- Написани са. Ще ги видим, след като вечеряме.

Да вечерям? Как можех да ям сега?

- Наистина не съм гладна прошепнах.

- Ще ядеш каза простичко той. Доминантният Крисчън всичко ми се изясняваше. Искаш ли още една чаша вино?

- Да, благодаря.

Той ми наля вино и седна до мен. Отпих бързо.

- Яж, Анастейжа.

Взех зърно грозде. Той сви очи неодобрително.

- Отдавна ли си така? попитах. -Да.

- Лесно ли е да се намерят жени, които искат това?

Той ме погледна учудено и каза сухо:

- Нямаш представа колко е лесно.

- Защо мен тогава? Наистина не разбирам.

- Казах ти, Анастейжа. Има нещо в теб. Не мога да те пусна да си идеш каза той с ирония. Като нощна пеперуда около лампа. Така се чувствам. Гласът му стана много мрачен. Желая те толкова силно, особено сега, както хапеш тази устна... Пое дълбоко въздух и преглътна.

Стомахът ми се обърна на 180 градуса. Той ме желаеше... по неговия си наистина странен начин, но този красив ексцентричен мъж ме желаеше.

- Това клише с пеперудата и лампата май трябва да го обърнем казах. Аз бях пеперудата, той беше лампата. И аз щях да изгоря. Знаех го със сигурност.

-Яж!

- Не. Още не съм подписала нищо, така че мисля да поупражнявам свободната си воля за известно време, ако нямаш нещо против.

Погледът му стана мек. Усмихна се истински.

- Както желаете, госпожице Стийл.

- Колко жени си имал? Бях любопитна.

- Петнайсет.

Не бяха чак толкова много, колкото си представях.

- Продължителни връзки?

- Някои от тях да.

- Наранявал ли си някоя от тях.

-Да.

- Лошо ли?

-Не.

- А мен би ли наранил?

- Какво искаш да кажеш?

- Би ли ме наранил физически?

- Ще те наказвам, когато трябва, и ще боли.

Мисля, че ми призля. Отпих от виното. Ето алкохолът щеше да ме направи смела.

- А теб били ли са те? попитах.

-Да.

Това ме изненада. Преди да попитам за подробности, той ме прекъсна и каза:

- Нека обсъдим това в кабинета ми. Трябва да ти покажа нещо.

Акълът ми не го побираше. Бях дошла с идеята да прекарам

една страстна нощ в леглото на този мъж, а вместо това обсъждахме уговорки и споразумения.

Последвах го в кабинета му просторна стая със също такава стъклена стена, която водеше към балкон. Той седна на бюрото, посочи ми кожения стол пред него и ми подаде няколко листа.

- Това са правилата. Могат да се дискутират промени по тях. Те са част от договора, който също можеш да видиш. Прочети ги и нека ги обсъдим.

ПРАВИЛА

Подчинение:

Подчинената ще изпълнява всички инструкции, дадени от Доминанта незабавно, без колебание или възражение. Подчинената е съгласна да участва във всякакъв вид сексуален контакт, който Доминантът сметне за подходящ за сексуалното си удовлетворение, с изключение на дейностите в Приложение 2 Категорични ограничения. Тя ще участва в сексуалните дейности с желание и без колебание.

Сън:

Подчинената ще спи поне седем часа през нощта, освен през нощите, когато е с Доминанта.

Храна:

Подчинената ще се храни редовно с цел да поддържа добро здраве. Храната може да се избира от списък с препоръчани храни (Приложение 4). Подчинената няма да се храни между основните яденета с изключение на плодове.

Облекло:

За времето, за което се подписва този договор, Подчинената ще носи само дрехи, одобрени от Доминанта. Доминантът ще предоставя бюджет на Подчинената за облекло, като бюджетът трябва да бъде изразходван. Доминантът ще придружава Подчинената при закупуването на дрехи при случаи, в които намери намесата си за уместна. По желание на Доминанта Подчинената ще носи всякакви накити, които Доминантът изиска от нея за срока на валидност на този договор, при присъствието на Доминанта или при случаи, които той намери за подходящи.

Спорт

Доминантът ще осигурява на подчинената личен треньор четири пъти седмично за тренировки във време, уговорено между Подчинената и Доминанта. Личният треньор ще дава отчет пред Доминанта за напредъка на Подчинената.

Лична хигиена / Външен вид:

Подчинената ще поддържа тялото си чисто и обезкосмено по всяко време. Подчинената ще посещава козметичен салон, избран от Доминанта, и във време, посочено от Доминанта, където ще й бъдат прилагани процедури, които Доминантът намери за подходящи и правилни.

Лична безопасност:

Подчинената няма да пие повече от допустимото, да пуши, да взема наркотици или да се поставя в ситуации, опасни за здравето и живота й.

Лични качества:

Подчинената няма да влиза в сексуални връзки с никой друг освен с Доминанта. Подчинената ще се държи скромно и с уважение по всяко време за срока на договора.

Подчинената трябва да приеме, че поведението й ще бъде преценявано от Доминанта и че ще бъде държана отговорна за всички грешки, нарушения на правилата и лошо поведение в отсъствието и присъствието на Доминанта.

В случай на неизпълнение на горепосочените правила Подчинената ще бъде незабавно наказвана, като наказанието ще бъде определяно от Доминанта.

Еба си!

- Категорични ограничения? попитах.

- Да. Това, което ти няма да правиш, това, което аз няма да правя. Това са неща, които трябва да бъдат уточнени.

- Не съм сигурна за вземането на пари за дрехи. Някак не е...

Размърдах се неудобно на стола.

- Искам да давам много пари за теб. Да ти купя дрехи. Може да се наложи да ме придружиш някъде и ще трябва да си облечена добре. Убеден съм, че заплатата ти когато започнеш да работиш, разбира се няма да ти позволи да си купиш такива дрехи, каквито аз бих желал да имаш.

- И няма да се налага да ги нося, когато не съм с теб, нали?

- Няма.

„Добре, ще мисля за тях като за униформа".

- Не искам да тренирам четири пъти седмично.

- Анастейжа, искам да си еластична, гъвкава, силна и енергична. Вярвай ми, ще имаш нужда от тези тренировки.

- Но не и четири пъти в седмицата. Какво ще кажеш за три?

- Искам да са четири.

- Мислех, че водим преговори.

- Добре, госпожице, имате право каза той със свити устни. Какво ще кажеш за три дни по час и един ден половин час?

- Три дни, три часа. Имам усещането, че докато съм с теб, ще спортувам достатъчно.

Той се усмихна лукаво, очите му светнаха някак облекчено.

- Да, права си. Съгласен съм. Сигурна ли си, че не искаш да кандидатстваш в моята компания? Наистина умееш да преговаряш.

- Не, не мисля, че идеята е добра.

Погледнах пак правилата. Обезкосмяване? На кое? На всичко ли?

- Така, за ограниченията. Тези важат за мен. И ми подаде друг лист.

КАТЕГОРИЧНИ ОГРАНИЧЕНИЯ

Никакви сексуални дейности, които включват използване на огнестрелни оръжия.

Никакви сексуални дейности, които включват уриниране, дефекация и продуктите от тях.

Никакви сексуални дейности, които включват употреба на игли, ножове, пиърсинг или кръв.

Никакви сексуални дейности, които изискват употребата на гинекологични инструменти.

Никакви сексуални дейности, които включват присъствие на деца или животни.

Никакви сексуални дейности, които биха оставили трайни белези по кожата.

Никакви сексуални дейности, които представляват риск за дишането.

Никакви сексуални дейности, които включват директен контакт с източници на ток (независимо прав или променлив), огън, пламъци по тялото.

И е написал това!? Разбира се, това бяха доста разумни и честно казано необходими уточнения... Никой нормален човек не би се забъркал в такова нещо... но не бях убедена, че съм права.

- Има ли нещо, което искаш да добавиш? попита той нежно.

Бях загубила ума и дума. Той ме гледаше питащо.

- Има ли нещо, което не би направила?

- Не зная.

- Как така не знаеш?

Завъртях се неловко на стола и захапах устната си.

- Никога не съм правила нищо такова.

- Добре де, когато си правила секс, имало ли е нещо, което не си искала да правиш?

За първи път от... изглеждаше векове... се изчервих.

- Можеш да ми кажеш, Анастейжа. Трябва да сме откровени един с друг, иначе това просто няма да проработи.

Погледнах пръстите си и пак се свих от неудобство.

- Кажи ми изкомандва той.

- Ами... аз не съм правила секс. Никога. Така че не зная. Гласът ми беше ужасно тих. Погледнах го. Беше замръзнал, блед като платно.

- Никога? попита шепнешком.

Кимнах.

- И си девствена? Дишаше тежко.

Поклатих глава, отново изчервена. Той затвори очи и май започна да брои до десет. Когато ги отвори, ме гледаше ядосано.

- Защо не ми каза, по дяволите?