Петдесет нюанса сиво

18.

Доктор Грийн беше висока, руса, безупречно поддържана и изрядно облечена носеше костюм в наситено синьо. Сетих се за всички руси жени в компанията на Крисчън. Изглеждаше като модел, създаден от компютър. Поредната блондинка. Мисля, че беше малко над четирийсет.

- Здравейте, господин Грей каза тя и пое протегнатата за поздрав ръка на Крисчън.

- Благодаря ви, че се отзовахте. Разбирам, че повикването ми е било съвсем извън плана ви, и оценявам това.

- Благодаря ви, че оценявате подобаващо качествата ми, господин Грей усмихна се тя доста хладно, докато го преценяваше с поглед. Здравейте, госпожице Стийл.

Веднага усетих, че тази жена не понася празни приказки. Една от онези жени, които не търпят простотии и простаци. Като Кейт. Харесах я. Тя погледна Крисчън многозначително и след кратко неловко мълчание той се усети и каза:

- Ще сляза долу. И излезе от стаята, която се очакваше да бъде „моята".

- Е, госпожице Стийл? Господин Грей ми плаща цяло малко състояние за тази консултация. Какво мога да направя за вас?

След цялостен преглед и безкрайни дискусии двете решихме да започна да вземам хапчета всеки ден, без прекъсване. Тя ми написа безплатна рецепта и ми каза да ги купя на другата сутрин и да започна да ги пия. Хареса ми отношението й. Нямаше празни приказки. Но не спря да ми повтаря до посиняване (наситено синьо), че не бива да забравям да ги вземам всеки ден. По едно и също време. Можех да се закълна, че изгаря от любопитство да разбере нещо повече за връзката ми с Грей. Не й казах никакви подробности. Някак се съмнявах, че би изглеждала така спокойна и в пълно владеене на положението, ако можеше да види Червената стая. Изчервих се, докато минавахме покрай затворената й врата към галерията, която Крисчън бе определил за своя всекидневна.

Крисчън четеше, седнал на дивана. От уредбата се носеше ария. Музиката спря дъха ми. Виеше се като дим около него, увиваше го като в пашкул, изпълваше стаята със сладост и горчивина. Изглеждаше спокоен. Когато усети присъствието ни, се обърна и се усмихна топло.

- Готови ли сте? попита откровено заинтригуван. Насочи дистанционното към една лъскава бяла кутия под камината, където бе пъхнал айпода си, и божествената мелодия избледня, но остана да виси някъде там... като фон. Стана и тръгна към нас.

- Да, господин Грей. Грижете се за нея. Тя е красиво умно младо момиче.

Едва ли нещо би изненадало Крисчън повече от тези думи. Същото важеше и за мен. Беше повече от странно да чуеш точно това от устата на лекар. Дали не се опитваше да го заплаши по един доста деликатен начин? Крисчън се окопити бързо.

- Имам откровеното намерение да правя точно това каза замислено.

Погледнах го и вдигнах рамене доста сконфузено.

- Ще ви изпратя сметката отсече тя и се ръкуваха за довиждане.

- Приятен ден и късмет, Ана каза ми и докато стискаше ръката ми, около очите й се свиха малки нежни усмихнати бръчици.

Тейлър се появи отнякъде да я изпрати. „Как го прави? Къде ходи да слухти?"

- Как мина? попита Крисчън.

- Благодаря, добре. Каза, че трябва да се въздържам от всякакъв сексуален контакт през следващите четири седмици.

Той зяпна. Не го бях виждала така шокиран. Не можах да задържа сериозното си изражение и избухнах в идиотски смях.

-Хвана се!

Той присви очи и веднага спрях да се смея. Изглеждаше направо страшен. Кръвта се отцеди от главата ми, подсъзнанието ми подви опашка. Вече си представях как ме слага на коляното си със заголен задник.

- Хванах се! разсмя се той, грабна ме през кръста и ме дръпна до себе си. Вие сте непоправима, госпожице Стийл каза тихо, погледна в очите ми, зарови пръсти в косата ми и започна да увива кичурчета около пръстите си. Държеше ме здраво, не можех да мръдна. Целуваше ме силно и се наложи да се хвана за здравите му ръце, за да не падна.

- Трябва да ядеш. Не искам да ми припадаш после каза той срещу устните ми.

- Това ли е всичко, което искаш от мен? Тялото ми?

- И тази умна уста отвърна той задъхано.

Целуна ме още веднъж трескаво и нетърпеливо, после внезапно ме пусна, хвана ме за ръка и ме поведе към кухнята. Пак не знаех какво става. В един миг се шегуваме, а после... Започнах да си правя вятър на лицето. Беше ми горещо. Той бе разбудил всеки нерв в тялото ми, едва ходех от спазми в слабините, а сега трябваше да възвърна цялото си равновесие, за да ям. Арията все още звучеше като фон.

- Какво слушаме?

- Вила Лобос, Бразилска баяна. Хубаво е, нали?

-Да.

На плота в кухнята бе наредено за двама. Крисчън извади салата от хладилника.

- Обичаш ли салата „Цезар" с пилешко?

О, слава богу, не беше нещо тежко.

- Да, благодаря.

Наблюдавах го как се движи из кухнята. Така удобно и уверено се чувстваше в тялото си, във всяко свое движение. Но пък не позволяваше да го докосват. Може би дълбоко в себе си не беше толкова спокоен в собствената си кожа. Хората не са острови в море. Никой не е. Освен може би Крисчън Грей.

- За какво си мислиш? попита той и прекъсна мислите ми. Изчервих се.

- Просто гледах начина, по който се движиш.

Стана му забавно.

-и?

Продължих да се изчервявам.

- Много си грациозен.

- О, благодаря, госпожице Стийл каза той и седна до мен с бутилка вино. Шабли?

-Да.

- Вземи си салата. Кажи ми кой метод избра?

За секунда изпаднах в паника от въпроса, отне ми време да стопля, че говори за визитата на доктор Грийн.

- Хапчета.

Това го притесни.

- И няма да забравяш да ги вземаш всеки ден по едно и също време?

Дяволите да го вземат! Разбира се, че нямаше да забравям. Той обаче откъде можеше да е сигурен колко помня?

Знаех, че ще забравям.

- Сигурна съм, че ще ми напомняш.

Той се усмихна.

- Ще си сложа червена точка в календара. Яж сега.

Пилешката салата беше много вкусна. За моя изненада имах

доста добър апетит и наистина бях гладна. И за първи път свърших яденето си преди него. Виното беше свежо, студено и миришеше на плодове.

- Нетърпелива както винаги, госпожице Стийл? каза той и щастливо погледна празната ми чиния.

Погледнах го изпод мигли и прошепнах:

-Да.

Дишането му се промени. Той ме погледна и въздухът се изпълни с електричество, въздушните пластове се заредиха и разместиха. Очите му, досега тъмни, изведнъж станаха опушено сиви и замъглени. Той стана и тръгна много бавно към мен, все по-близо и по-близо. Ръцете му ме вдигнаха от високия стол и ме притиснаха до тялото му.

- Наистина ли искаш да го направиш? попита задъхано, впил напрегнатия си поглед в очите ми.

- Не съм подписала нищо.

- Знам. Но тези дни така или иначе нарушавам правилата.

- Ще ме биеш ли?

- Да, но няма да е с цел да те боли. Не искам да те наказвам точно сега. Ако ми беше паднала снощи, нещата щяха да са съвсем различни.

„Той иска да ме нарани! Как се справя човек в такива ситуации?" Не можех да прикрия ужаса си.

- Не позволявай на никого да те убеди в обратното, Анастейжа. Една от причините хората да харесват това, което правя, е, че ние сме устроени така. Обичаме или да причиняваме болка, или да получаваме болка. Съвсем просто е. Ти не обичаш нито едно от двете и вчера мислих доста за това.

Придърпа ме до себе си по-здраво и усетих ерекцията му, притискащия се до корема ми пенис. Трябваше да бягам, но не можех. Бях толкова силно привлечена на някакво много ниско, първично ниво, което дори не исках да започвам да анализирам.

- И стигна ли до някакво заключение? прошепнах.

- Не. А точно сега искам да те вържа и да те чукам до несвяст. Готова ли си за това?

- Да казах бързо, запъхтяно, всичко в мен се сви, цялото ми тяло се стегна от напрежение и очакване.

- Добре, ела. Подаде ми ръка и без да приберем мръсните съдове от плота, тръгнахме към горния етаж.

Сърцето ми биеше силно. Това е то. Наистина щях да го направя. Моето друго аз се въртеше в пирует, изживяваше се като световноизвестна балерина. Пирует след пирует. Той отвори вратата към стаята с играчките и ми направи път да вляза. За втори път прекрачвах прага на Червената стая на болката.

Всичко си беше същото. Миризмата на кожа, полирана с нещо с дъх на цитрусови плодове, тъмно дърво. Много еротично. Кръвта минаваше по вените ми с бясна скорост. Адреналин, примесен с похот и копнеж. Силен и доста тежък коктейл. Лицето на Крисчън се бе променило за секунди. Беше станало по-сурово и някак зло. Погледна ме. Очите му бяха горещи, страстни и... хипнотизиращи.

- Когато си в тази стая, си изцяло моя. Думите излизаха от устата му бавни, премерени, запъхтени. И ще правиш това, което аз кажа. Разбираш ли?

Погледът му беше напрегнат. Кимнах. Устата ми бе пресъхнала, сърцето ми щеше да изскочи от гръдния кош.

- Свали си обувките нареди той с мек глас.

Преглътнах и непохватно ги свалих. Той се наведе, взе ги и ги

остави до вратата.

- Добре. И не се колебай, когато получиш заповед. Сега ще обеля тази рокля от теб. Искам да го направя от няколко дни, ако не ме лъже паметта. Искам да се чувстваш добре в тялото си, Анастейжа. Имаш красиво тяло и аз обожавам да го гледам. Всъщност бих го гледал по цял ден и искам да не чувстваш срам и притеснение в това тяло или от голотата си. Разбираш ли ме?

-Да.

- Само да? Наведе се към мен и ме прониза с очи.

- Да, сър.

- Наистина ли ме възприемаш така? каза рязко той.

- Да, сър.

- Добре. Вдигни ръце над главата си.

Изпълних без колебание. Той се пресегна и сграбчи краищата на роклята, вдигна я над бедрата ми, бавно над ханша, край корема, после гърдите, през раменете и главата. Отстъпи крачка назад и започна да оглежда тялото ми, докато сгъваше роклята. После я сложи върху шкафа с малките чекмеджета. Не откъсваше очи от мен нито за секунда. Пресегна се и дръпна брадичката ми надолу. Допирът му преобърна слабините ми.

- Хапеш устната си каза тежко. И знаеш много добре какво ми причиняваш с това добави мрачно. Обърни се.

Обърнах се незабавно. Той разкопча сутиена ми, хвана двете презрамки и ги плъзна по кожата ми надолу по раменете. Пръстите му докосваха и леко потъркваха кожата ми по целия път, чак до края на пръстите, откъдето изниза сутиена. Допирът му отекна в тръпки по целия ми гръбнак. Събуди всеки нерв в тялото ми. Усещах го толкова близо зад себе си. Тялото му излъчваше горещина, а тя загряваше всяка клетка в моето. Той издърпа косата ми назад и тя падна по гърба ми като водопад. После наведе главата ми настрани и прокара носа си по оголения ми врат, вдишваше всеки сантиметър кожа, чак до ушите. Мускулите в слабините ми се свиваха в конвулсии. Жадувах го, а едва ме бе докоснал.

- Миришеш божествено, както винаги, Анастейжа прошепна и ме целуна под ухото.

Простенах.

- Тихо каза той. Не искам нито звук.

Издърпа цялата ми коса на гърба и за моя голяма изненада започна да я заплита в плитка. Ръцете му работеха сръчно и бързо. После я върза с нещо и когато свърши, ме дръпна рязко до себе си.

- Харесвам косата ти сплетена така прошепна.

„Защо ли?"

Пусна плитката ми и каза строго:

- Обърни се!

Изпълних веднага. Дишах задъхано. Не зная кое беше по-силното чувство страхът или желанието, но сместа от двете беше свръхусещане.

- Когато ти кажа да дойдеш тук, трябва да влизаш облечена точно така. Само по бикини. Разбираш ли ме?

-Да.

- Да какво? попита недоволно той.

- Да, сър.

По устата му пробяга усмивка.

- Добро момиче! Очите му горяха. Когато ти кажа да влезеш тук, ще очаквам да коленичиш ето там. Посочи вляво от вратата. Направи го сега.

Опитах се да асимилирам командата и накрая доста нескопосано успях да коленича до вратата, както ми бе казал.

- Можеш да седнеш на петите си.

Седнах на петите си.

- Сложи ръцете си с дланите навътре върху бедрата си. Добре. Сега разтвори коленете си. По-широко. Още по-широко. Идеално. Гледай в пода.

И се приближи до мен. Виждах стъпалата и глезените му. Това бе всичко, което можех да видя. Голи крака. Ако наистина искаше да запомня всичко това, трябваше да ми даде тефтер и химикалка да си водя записки. Изведнъж се наведе и дръпна плитката ми рязко, така че да вдигна глава и да го погледна. Заболя ме.

- Ще запомниш ли тази поза, Анастейжа?

- Да, сър.

- Добре. Стой тук и не мърдай.

И излезе.

Чаках. Къде беше отишъл, по дяволите? Какво мислеше да ми прави? Понятието за време се разми. Не зная дали клечах така минута, пет или десет. Очакването за нещо хубаво или нещо лошо бе единственото, което усещах.

И тогава той се върна. Изведнъж се успокоих и възбудата отново заля сетивата ми. Не знаех изобщо дали е възможна възбуда по-силна от тази, която изпитвах в онзи миг. Можех да видя краката му. Беше сменил джинсите си. Тези бяха стари, скъсани, прани много пъти и меки. Бяха толкова секси... Той затвори вратата и закачи нещо на нея.

- Добро момиче. Браво, Анастейжа. Изглеждаш прелестна така. Стани.

Станах, но продължих да гледам в земята.

- Можеш да ме погледнеш.

Погледнах го плахо. Гледаше ме напрегнато, преценяваше състоянието ми и очите му омекнаха. Беше свалил ризата си. Господи, исках да го докосна. Горното копче на джинсите му бе разкопчано.

- Сега ще те закопчая, Анастейжа. Дай ми дясната си ръка.

Подадох ръката си. Той я обърна с дланта нагоре и преди да

разбера какво става, ме удари по дланта с нагайка. Стана толкова бързо, че нямах време дори да се изненадам. Не ме заболя. Е, поне не много. Беше като ужилване.

- Как беше? попита той.

Гледах го объркана.

- Отговори ми!

- Добре.

Очевидно съм имала недоволно изражение.

- Не се цупи.

Мигнах и опитах да сложа на лицето си безразлична маска. Успях.

- Болеше ли?

-Не.

- Няма да боли. Разбираш ли ме?

- Да казах малко несигурно. Дали наистина нямаше да боли?

- Обещавам каза той.

Едва дишах. Дали изобщо знаеше какво ми минава през ума? Той ми показа пръчката. Беше обвита с кафява кожа. Вдигнах очи към него. Погледът му беше огнен и дори улових някаква много слаба следа от усмивка.

- Целта ни днес е да задоволим госпожица Стийл каза той. -Ела!

Хвана лакътя ми и ме сложи под металната решетка, пресегна се и взе белезници. Металът бе покрит с кафява кожа.

- Скарата е направена така, че белезниците да се движат по нея.

Погледнах нагоре. Беше като карта на метрото.

- Ще започнем тук, но искам да те чукам права. Ето защо ще стигнем до стената там. И посочи към стената, на която бе закачен големият дървен кръст

- Сложи ръце над главата си.

Изпълних на секундата. Опитах се да погледна сцената отстрани, като случаен наблюдател на събитията, които се случваха пред очите ми. Беше много повече от вълнуващо и възбуждащо. Това бе най-еротичното и едновременно страшно нещо, което бях изживявала. Доверявах се на човек, който, по неговите собствени думи, бе преебан и повреден във всяко едно отношение. Потиснах внезапната паника. Напомних си, че Кейт и Елиът знаят, че съм тук.

Докато ми слагаше белезниците, усетих близостта му почти болезнено. Гледах гърдите му. Усещането за близостта му беше божествено. Той миришеше на неговия шампоан и на... Крисчън. Подлудяваща смес. Исках да прокарам нос и език по косъмчетата на гърдите му. Можех просто да се наведа леко напред...

Той отстъпи назад и ме изгледа, очите му леко притворени, съблазнителни, плувнали в похот, а аз бях завързана, ръцете ми оковани, но да гледам прекрасното му лице, да чета по него огромната му страст и нужда от мен, това беше достатъчно. Усетих влагата между краката си. Той бавно ме заобиколи.

- Изглеждате ужасно привлекателна така, госпожице Стийл, и многознайната ви уста почти не се отваря. Харесва ми, когато сте тиха.

Застана пред мен, пъхна пръсти в бикините ми и ми ги свали, без да бърза. Съблече ме агонизиращо бавно. Не сваляше очи от мен. Вдигна бикините ми до носа си и вдиша дълбоко. Не можех да повярвам, че го прави. После се усмихна дяволито и ги пъхна в джоба на джинсите си.

А после много бавно, като развиваща се змия, като мързелива пума, насочи пръчката към пъпа ми. Правеше бавни кръгове. При допира на кожата на нагайката до кожата ми потреперих и рязко поех въздух. Той ме обиколи отново, като прокарваше върха на кожената пръчка през средата на тялото ми около талията. Завъртя се още веднъж и изведнъж ме удари с пръчката точно под дупето, пред входа на влагалището. Извиках от изненада. Нервите ми вече бяха събудени и с повишено внимание. Неволно дръпнах белезниците. Шокът мина с бясна скорост през тялото ми и това беше най-сладкото, най-странното и най-хедонистично чувство.

- Тихо прошепна той. Обиколи ме отново. Пръчката беше малко по-високо. И когато ме удари повторно на същото място, не се изненадах. Тялото ми се сгъна в конвулсии от сладката и леко пареща болка.

Той пак обиколи и този път удари зърното ми. Отметнах глава. Нервните ми окончания бяха в екстаз. Удари и другото... Сладко наказание. Зърната ми се втвърдиха и издължиха от болката. Дръпнах рязко белезниците и изстенах.

- Хубаво ли е? каза той задъхано.

-Да!

Той пак ме удари по дупето и този път ударът бе като силно ужилване.

- Да какво?

- Да, сър изскимтях.

И тогава той спря. Но не го виждах. Бях затворила очи и се опитвах да проумея хилядите усещания, които минаваха през мен. Той тръгна с пръчката по тялото ми много бавно, от пъпа надолу, едва докосвайки кожата ми. На няколко пъти удари съвсем леко, като леки близвания или ухапвания. И така слизаше внимателно и бавно надолу и аз знаех много добре накъде върви. Опитах се да се подготвя психически, но когато удари клитора ми, извиках силно.

- О, моля те! простенах.

- Тихо! заповяда той и ме удари по дупето.

Не очаквах да е така... Бях изгубена в емоциите си. Давех се в море от усещания. И изведнъж той насочи нагайката към влагалището ми, опря я до входа и я завъртя леко.

- Виж колко си влажна, Анастейжа. Отвори очи и уста.

Изпълних. Бях готова на всичко само и само да задържа усещанията. Той сложи края на пръчката в устата ми. Като в съня ми!

- Виж колко си вкусна. Смучи! Смучи дълбоко и силно, бебчо.

Устата ми се затвори около нагайката и очите ми се вкопчиха в неговите. Усетих вкуса на кожата и соления вкус на влагалищните ми сокове. Очите му горяха.

Той извади пръчката от устата ми, хвана ме за главата и ме целуна. Силно, нападателно, настоятелно. Езикът му завладя всеки милиметър от устата ми. Гърдите му опираха в моите. Исках да го докосна, но ръцете ми бяха вързани горе и напълно безполезни.

- О, Анастейжа, имаш най-прекрасния вкус на света. Искаш ли да свършиш?

- Моля те хленчех аз.

On! Пръчката ме удари по дупето.

- Моля какво?

- Моля, сър изскимтях.

Той ми се усмихна победоносно.

- С това ли? И вдигна пръчката, така че да я видя.

- Да, сър.

- Сигурна ли си? Погледна ме строго.

- Да, моля, сър.

- Затвори очи.

Всичко около мен изчезна. Забравих за стаята, за него, за пръчката. Той отново започна да я движи с леки, много леки потупвания по корема ми. И после по-надолу, леки потупвания по клитора ми, един, два, три пъти, и пак и пак отначало, докато накрая... край. Това беше. Не можех да чакам и секунда повече и свърших. Невероятно, триумфално, неописуемо и доста шумно чувство. Увиснах изтощена на белезниците. Ръцете му обвиха тялото ми и ме подхванаха. Краката ми се бяха превърнали в желе. Разпаднах се на молекули в прегръдката му, стопих се, опрях глава на гърдите му. Скимтях и хълцах от екстаз, докато контракциите от оргазма ми затихваха. Той ме повдигна и изведнъж ме понесе нанякъде. Ръцете ми бяха все още закачени на скарата. Усетих хладното дърво на кръста зад себе си. Той трескаво разкопча джинсите си и ме пусна до кръста за секунди, докато си сложи презерватива. Ръцете му обвиха бедрата ми и ме повдигнаха отново.

- Повдигни крачета, бебчо, увий ги около мен.

Бях адски изтощена, но изпълних. Увих краката си около него. Той ги намести около кръста си. С едно рязко движение бе в мен.

Извиках. Приглушеното му етенание изкънтя в ухото ми. Ръцете ми бяха на раменете му. Той продължи да влиза все по-рязко и все по-бързо в мен и този път го усещах дълбоко, наистина дълбоко. Лицето му беше до врата ми. Усещах накъсаното му дишане по шията си. Отново се изпълвах с желание и то ставаше все по-неконтролируемо. Господи, пак ли! Не вярвах, че тялото ми би понесло още един земетръсен оргазъм. Но едва ли имах избор... и неизбежното беше вече факт. Сладък, агонизиращ, трескав оргазъм. Изгубих усещане за всичко. Не знаех коя съм, къде съм. Крисчън ме последва веднага. Викът му излезе сподавен през стиснатите здраво челюсти. Притискаше ме силно, болезнено до себе си.

Пусна ме бързо, за секунда ме остави опряна в кръста. Тялото му подпираше моето. Разкопча белезниците, освободи ръцете ми и двамата паднахме на пода. Придърпа ме в скута си и ме гушна като бебе. Главата ми бе на гърдите му. Ако имах сили, може би щях да го погаля, но нямах нито сили, нито смелост. Осъзнах, че не е събул джинсите си.

- Браво, бебчо каза той. Болеше ли?

- Не отвърнах без дъх. Едва държах очите си отворени. Защо бях толкова уморена?

- Очакваше ли да боли? прошепна той и ме придърпа поблизо до себе си. Ръцете му нежно прибираха падналите по лицето ми кичури.

-Да.

- Виждаш ли? Повечето ти страхове са в главата, Анастейжа. Замълча за миг, после попита: Искаш ли да го направим пак?

Замислих се. Умората съвсем бе замътила мозъка ми. „Пак ли каза?"

- Да отвърнах изтощено.

Той ме стисна в прегръдката си.

- Добре. И аз. Наведе се и целуна косата ми.

- И все още не съм свършил с теб.

Не бил свършил с мен? Не, нямаше начин да продължа. Бях напълно изтощена и исках само и единствено да спя. Подпрях се на гърдите му, очите ми бяха затворени, а той ме бе обвил с ръце, с крака и се чувствах толкова спокойна й на най-сигурното място на света. Дали щеше да ме остави да поспя? Евентуално да сънувам? И тогава ми мина тая глупава идея. Обърнах лице към гърдите му, вдишах аромата му с пълни гърди. Уникалният аромат на Крисчън. Тялото му се скова. „По дяволите!"

- Недей! каза той заканително. Гледаше ме напрегнато и ме предупреждаваше с очи.

Изчервих се и погледнах с копнеж към гърдите му. Исках да прокарам езика си през деликатните му косъмчета, да го целувам и за първи път забелязах по гърдите му няколко доста избелели кръгли белега.

„Следи от варицела или морбили?" запитах се разсеяно.

- На колене до вратата! заповяда той и седна. Ръцете му бяха вече на коленете. Не беше вече нито топло, нито удобно. Температурата в гласа му бе паднала с няколко градуса.

Едва се изправих, бавно се заклатушках към вратата и паднах на колене както ми беше казано. Треперех от умора и бях разтресена из основи от изненада. Кой би помислил, че точно в тази стая ще намеря толкова много удоволствие? Кой би си помислил, че това нещо ще е толкова изтощително? Крайниците ми тежаха от сладка умора. Моето друго аз бе сложило на вратата табелка „Не ме безпокойте".

Улових с периферното си зрение как Крисчън се приближи към мен. Очите ми се затваряха.

- Отегчавам ви, така ли, госпожице Стийл?

Трепнах съвсем разбудена. Крисчън бе застанал пред мен с кръстосани ръце и ме гледаше изпитателно. „Хваната да спи по време на урок. Дали следва наказание?" Погледнах го и очите му омекнаха.

- Стани! изкомандва той.

Уморено се изправих. Той се усмихна.

- Много си изморена, нали?

Кимнах срамежливо и се изчервих.

- Издръжливост трябва, госпожице Стийл. И не съм ти се наситил още за днес. Сложи ръцете си отпред, като за молитва.

Молитва? Дали трябваше да прибягвам до молитва да мине по-леко и да не боли? Изпълних. Той върза китките ми с кабелна връзка и я затегна. Господи!

- Позната ли ти е? попита той. Опита се да прикрие усмивката си, но не успя.

Господи! Кабелна връзка, която бе купил в „Клейтън". Запасявал се е! Адреналинът ми рязко скочи. Е, добре, вече ме разбуди съвсем. Удачен начин да приковеш нечие внимание.

- Имам ножици. Показа ми ги и поясни: Лесно мога да срежа връзката.

Опитах да раздалеча китките си и да видя колко здраво съм вързана. Пластмасата се заби в кожата ми. Беше неприятно, но когато ръцете ми бяха отпуснати, не болеше.

- Ела. Той ме хвана за ръцете и ме поведе към леглото. Беше застлано с тъмночервени чаршафи и във всеки ъгъл бяха закачени белезници.

Той се наведе и прошепна в ухото ми:

- Искам повече, много, много повече.

Сърцето ми пак забърза. „Какво повече?!"

- Но ще го направя бързо. Уморена си. Хвани се за колоната.

„Не на леглото?" Не ми се понрави. Открих, че без да раздалечавам китките си, а само ако разтворя дланите си, мога да обхвана гравираната дървена колона.

- По-надолу! заповяда той. И не пускай. Ако пуснеш, ще те пляскам. Разбра ли ме?

- Да, сър.

- Добре.

Той застана зад мен, хвана бедрата и ханша ми, повдигна ги рязко назад. Наведох се ниско, без да пускам колоната.

- Не пускай, Анастейжа предупреди ме той. Ще те чукам отзад. Силно. Дръж здраво колоната. Разбра ли ме?

-Да.

Той ме плесна по дупето. Силно.

- Да, сър казах бързо.

- Отвори крака.

После пъхна крак между моите и бутна десния ми крак встрани.

- Така е по-добре. След това ще ти позволя да спиш.

Да спя? Вече изобщо не мислех за сън. Бях готова, предвкусвах удоволствието. Той нежно погали гърба ми.

- Кожата ти е толкова красива, Анастейжа каза задъхано и се наведе и започна да целува нежно кожата по дължината на гръбнака ми. Все едно по тялото ми кацаха перца. Ръцете му се плъзнаха напред и обхванаха гърдите ми. Пръстите му се заиграха със зърната ми. Потъркваше ги нежно и леко ги пощипваше.

Едва успях да сподавя стона си. Тялото ми отговаряше така бързо на допира му, оживяваше, възкръсваше отново за него.

Той леко засмукваше и захапваше кожата около кръста ми, ръцете му не спираха да играят със зърната ми. Ръцете ми стискаха колоната с уникалната дърворезба.

- Имаш прекрасен задник, Анастейжа Стийл. Какви неща искам да направя с него! Ръцете му плавно минаха по дупето ми и той плъзна два пръста в мен.

- Колко си мокра. Никога не ме разочароваш прошепна и улових удивлението в гласа му. Дръж се здраво, този път ще е много бързо, бебчо.

Хвана здраво ханша ми и се намести във входа на влагалището ми, а аз стиснах здраво колоната, очаквайки да влезе рязко. Но той се пресегна, хвана плитката ми, усука я около китката си и изви главата ми назад. Не можех да я мръдна. Влезе много бавно в мен, като в същото време опъваше косата ми. О, какво чувство на пълнота! После бавно излезе, другата му ръка стисна бедрото ми и тогава влезе рязко, мощно, буквално политнах напред.

- Дръж се, Анастейжа извика той през здраво стиснатите си зъби.

Стиснах колоната по-здраво и го посрещах готова при всеки негов удар в мен. И пак и пак. Пръстите му бяха буквално впити в ханша ми. Ръцете ме боляха, краката ми трепереха, скалпът ме заболя от силата, с която опъваше косата ми... и започнах да усещам как възбудата се надига в мен извън контрол. „О, не! Не!" За първи път изпитах страх от предстоящия оргазъм. „Ако се случи пак, със сигурност ще припадна". Крисчън влизаше и излизаше от мен все по-силно и по-бързо, стенеше, ръмжеше. Тялото ми отговаряше. Нямам идея как и откъде се събираше това нещо в мен. Бях на ръба, когато той внезапно спря, влезе много рязко и дълбоко, като никога досега, и каза с пресипнал глас:

- Хайде, Анастейжа, направи го за мен.

И когато чух как името ми се изтърколи от устата му, това ме стрелна много отвъд ръба и от мен остана само едно тяло и многобройните конвулсивни спираловидни експлозии на сладко облекчение. И след това пълна загуба на съзнание.

Когато сетивата ми се възвърнаха, бях легнала върху него. Той бе на пода, аз върху него по гръб. Гледах тавана, тялото ми грееше с меката светлина на току-що изпепелилата ме светкавица на поредния оргазъм. Мислите ми се рееха като загубени в мъгла. Крисчън потри нос в ухото ми и каза нежно:

- Вдигни си ръцете.

Усещах ръцете си като направени от олово, но успях да ги вдигна. Той прокара внимателно ножицата под връзката.

- Обявявам Ана за освободена каза задъхано и сряза пластмасовата лента.

Засмях се с глас и заразтривах китките си. Той се усмихна.

- Какъв прекрасен звук каза замислено. Изведнъж седна и ме издърпа в прегръдката си. Бях отново в скута му.

- И аз съм виновен за това продължи да размишлява на глас. Премести се зад мен и започна да разтърква раменете и ръцете ми. Леко масажираше крайниците ми и успя да вкара някакъв живот в тях.

- За какво говориш?

Обърнах глава да го погледна и да се опитам да разбера какво иска да каже.

- Че не се смееш по-често.

- Не съм от тези, дето се смеят много-много казах сънено.

- Да, но когато го правиш, е като чудо, извор на щастие и живот.

- Много колоритно казано, господин Грей.

Очите му бяха нежни. Усмихна се.

- Бих казал, че си напълно преебана, в буквалния смисъл, и трябва да се наспиш.

- Това не беше много възпитано измънках закачливо.

Той се усмихна, повдигна ме нежно и застана гол в цялата си прелест пред мен. Искаше ми се да бях малко по-будна, за да имам сили да се насладя на гледката и да я запечатам в мозъка си. Вдигна джинсите си и се намъкна в тях.

- Не искам да плаша госпожа Джоунс и господин Тейлър.

Хм... те може би знаеха какъв откачалник беше. Кучият му

син. Замислих се за това. Дали знаеха?

Той ме вдигна и ме понесе към вратата, на която бе закачил сива роба. Много бавно и с огромно търпение ме облече, все едно обличаше малко дете. Целуна ме нежно и се усмихна.

- Към леглото.

„О, не, не... повече не".

- За сън добави той, като видя очевидно смазаното ми изражение.

И ме понесе на ръце към моята стая, където доктор Грийн ме беше прегледала преди... цяла вечност. Главата ми се клатеше върху гърдите му. Никога не бях изпитвала такова изтощение. Той дръпна завивката, сложи ме на леглото и за огромна моя изненада се качи при мен и ме прегърна като бебе.

- Спи, мое прекрасно момиче прошепна и целуна косата ми.

И преди да успея да кажа каквото и да е, заспах.