Петдесет нюанса сиво

16.

Много бавно сетивата ми се върнаха в реалността. И то каква реалност! Бях в безтегловност, замаяна, крайниците ми омекнали, без грам останала енергия. Лежах върху него, главата ми бе върху гърдите му, вдишвах опияняващата му миризма на свежо и чисто, на скъпия шампоан, и тази на тялото му най-възбуждащата миризма на света. Миризмата на Крисчън. Не исках да мръдна от там. Исках да дишам този еликсир от аромати. Как ми се щеше да я нямаше тази тениска, да махна бариерата между нас. И докато сетивата ми се бяха върнали в тялото, разумът очевидно не се бе върнал в мозъка ми. Сложих ръка върху гърдите му. За първи път го докосвах там. Беше мускулест и твърд. Ръката му веднага сграбчи моята, но после нежно я вдигна до устните си и той целуна пръстите ми. Претърколи се настрани, надигна се на лакът и впери очи в моите.

- Не го прави каза и ме целуна леко.

- Защо не обичаш да те докосват? попитах шепнешком, без да откъсвам очи от неговите.

- Хората имат нюанси, Анастейжа, като цветовете. И ако думата „преебан" беше цвят, например сив, и ако сивото имаше петдесет различни нюанса, то аз съм преебано сив във всичките петдесет нюанса.

Откровеността му ме срази.

- Бях вкаран в този живот с ритник, и то по доста брутален начин. Не искам да те обременявам с подробности. Просто не го прави и не питай.

Отърка носа си в моя и седна.

- Мисля, че вече покрихме основните фази на началното обучение. Как беше според теб?

Изглеждаше много доволен и в същото време някак делови, все едно бе отбелязал в тефтера си още една изпълнена за деня задача или бе отметнал закупена стока от списъка за пазар. Все още в ушите ми кънтяха думите му „вкаран по доста брутален начин" и отчаяно исках да знам какво се е случило. Но той едва ли би ми казал. Наклоних глава настрани, имитирайки неговия жест, и направих огромно усилие да се усмихна.

- Ако си помислил, че дори за миг съм се хванала на тая въдица, че ми даваш някакви права да упражнявам контрол, значи си подценил дипломата ми. Но все пак благодаря за илюзията. И се усмихнах срамежливо, но и кокетно.

- Госпожице Стийл, вие не сте поредната красавица в леглото ми. Вие изпитахте шест оргазма и всеки от тях се дължи на моята ловка намеса. Каза го самохвално; настроението му отново беше закачливо.

Изчервих се, но не можех да подмина факта, че той брои дори оргазмите ми.

- Имаш ли да споделиш нещо с мен? попита той неочаквано рязко и строго.

„Да го вземат мътните! Как ме усеща?"

- Сънувах странен сън. Призори.

- Така ли? Погледна ме изпитателно.

Дали не го загазих?

- Получих оргазъм насън.

Той не каза нищо. Погледнах го плахо, изпод ръката, с която бях скрила лицето си. Изглеждаше развеселен.

- Насън?

- Да. От това се събудих.

- Сигурен съм, че е било така. Какво сънува?

Как да му кажа?

-Теб.

- Какво правех?

Скрих очи с ръце като малко дете, с надеждата, че ако аз не мога Да го видя, той също не може да ме види.

- Попитах те, Анастейжа. Какво правех? И няма да питам повече.

- Държеше нагайка.

Той дръпна ръката ми и погледна пурпурночервеното ми лице.

- Сериозно?

- Да. Изчервих се още повече.

- Не губи надежда каза той. Имам няколко.

- С кафява кожа?

- Не, но съм убеден, че мога да намеря и с кафява. И се засмя.

Наведе се, целуна ме бързо и грабна боксерките си. О, не! Отиваше си. Погледнах часовника. Беше едва десет без двайсет. Скочих, извадих бикини и потник, седнах с кръстосани крака на леглото и просто го гледах. Не исках да си отива. Какво можех да направя?

- Кога ти е цикълът прекъсна мислите ми той.

Що за въпрос?!

- Мразя тези гуми каза той, пусна презерватива на пода и се намъкна в джинсите си.

Аз мълчах.

- Е? Напомни ми, че все още чака отговора ми. Гледаше ме с очакване, все едно искаше да чуе мнението ми за времето през последните няколко дни. Но... това бяха лични неща.

- Следващата седмица казах и забих поглед в пръстите си.

- Трябва да се ориентираш към някакви контрацептиви.

Как командваше само! Гледах го с празен поглед. Той седна на леглото и докато си обуваше чорапите, попита:

- Имаш ли личен лекар?

Поклатих глава. Пак бяхме минали на вълна сливания и придобивания. Поредното обръщане на настроението му на 180 градуса.

Той се замисли, после каза:

- Мога да накарам моя да дойде да те види в апартамента ти. В неделя сутринта, преди да дойдеш при мен. Или мога да го помоля да те види в моя апартамент. Как предпочиташ?

Нямало да ме притиска, така ли? Още нещо, за което щеше да плати той... но всъщност то беше в негова полза.

- В твоя апартамент — казах. Значи със сигурност щях да го видя в неделя.

- Добре, ще ти кажа в колко часа да дойдеш.

- Наистина ли тръгваш?

„Не си отивай, остани с мен, моля те..."

-Да.

„Защо?"

- Как ще се върнеш? прошепнах.

- Тейлър ще ме вземе.

- Мога да те закарам. Имам прекрасна нова кола.

Той ме погледна.

- Ето, така те харесвам, но мисля, че пи малко повечко.

- Нарочно ли ме наливаше?

-Да.

- Защо?

- Защото прекалено много мислиш за всичко и не говориш много, също като баща ти. Една капка вино е достатъчна, за да започнеш да говориш. А аз искам да говориш с мен, Ана, честно и открито. В противен случай ти просто се затваряш, а аз трябва да гадая за какво мислиш. In vino Veritas, Анастейжа.

- А ти винаги ли си откровен с мен?

- Опитвам се. Погледна ме раздразнено. Това между нас ще проработи само ако сме честни един към друг.

- Бих искала да останеш и да използваш това казах и вдигнах втория презерватив.

Той се усмихна.

- Анастейжа, прекрачих прекалено много граници днес. Трябва да си ида. Ще се видим в неделя. Ще поправя договора и ще е готов. След това можем да започнем със забавленията.

- Със забавленията? Сърцето ми скочи зад предните зъби.

- Искам да направим нещо като... сценка. Но няма да го направим, преди да подпишеш. Искам да съм сигурен, че си готова.

- Значи мога да протакам и да не подпиша?

Той ме изгледа, опитваше се да прецени какво се опитвам да кажа. После устните му се извиха в усмивка.

- Да, предполагам, че можеш, но аз вероятно ще се пречупя под напрежението.

- Да се пречупиш? Как?

Моето друго аз внезапно се събуди и вече слушаше с внимание. Той се усмихна съблазнително.

- Може да стане доста грозно.

Усмивката му бе заразителна.

- В какъв смисъл грозно?

- О, нали знаеш.... катастрофа, експлозия, отвличане, карцер.

- Би ме отвлякъл?

- О, да. Не спираше да се усмихва.

- Ще ме задържиш против волята ми?

Това звучеше доста възбуждащо.

- О, да. И тогава вече говорим за 24/7.

- Не разбирам казах задъхано, сърцето ми блъскаше... Шегуваше ли се?

- Означава, че договорът ще важи денонощно. Седем дни в седмицата.

Очите му светнаха, вълнението му бе осезаемо, сякаш пулсираше между нас.

- Така че нямаш избор каза той саркастично.

- Очевидно казах, без да крия раздразнението си, и недоволно завъртях очи към тавана, да не кажа чак до небето.

- О, Анастейжа Стийл, дали ме лъжат очите, или току-що ми направи кисела физиономия и врътна тези очи?

По дяволите!

- Не! почти изцвилих.

- Мисля, че направи точно това. Какво ти казах предишния път, когато ми врътна тази физиономия?

По дяволите, по дяволите! Той седна на ръба на леглото и каза:

- Ела тук.

Не, не се шегуваше. Седях и го гледах, вцепенена.

- Не съм подписала прошепнах.

- Предупредих те, нали? А аз винаги държа на думата си. Ще те напердаша и след това ще те чукам толкова силно, колкото не си чукана никога. Изглежда, че все пак ще се наложи да ползваме този презерватив.

Гласът му беше много нежен и мек. И много сластен. Вътрешностите ми буквално се усукаха от мощно, течно желание. Той ме гледаше с пламнали очи. Внимателно опънах краката си. Дали да бягам? Това беше. Връзката ни се балансираше върху този миг. Да му позволя ли да го направи, или не, и да приключим всичко сега, веднага. „Направи го!" молеше ме моето друго аз. А подсъзнанието ми беше точно толкова парализирано, колкото бях и аз.

- Чакам. А не съм много търпелив, честно.

О, Господи! Защо изпитвах такова силно желание, а в същото време се страхувах? Краката ми бяха омекнали от възбуда... или от страх? Кръвта ми пулсираше. Плъзнах се по леглото към него.

- Добро момиче каза той. Сега стани.

Мамка му! Не можеше ли просто да приключи с това веднъж завинаги? Не бях сигурна, че мога да се изправя. Олюлях се. Той протегна ръка и аз сложих презерватива в ръката му. И тогава той внезапно ме хвана и с едно леко движение ме обърна върху коленете си, така че част от тялото ми остана върху леглото. Прехвърли крака си върху мен, натисна краката ми надолу и натисна с ръка и кръста ми, така че изобщо не можех да мръдна!

- Хвани главата си с две ръце заповяда той.

Изпълних незабавно.

- Защо правя това, Анастейжа? попита той.

- Защото си завъртях очите. Едва произнасях думите.

- Мислиш ли, че това е възпитано?

-He.

- Ще го направиш ли пак?

-Не.

- Ще те пляскам всеки път, когато ми направиш тази физиономия. Разбираш ли?

Много бавно събу клина ми. Дали имаше нещо по-унизително? Унизително, странно и много възбуждащо. Само той можеше да забърка такъв коктейл от емоции. Сърцето ми беше в гърлото. Едва дишах. „Дали ще ме боли?"

Той сложи ръка върху голото ми дупе започна да ме гали леко, нежно. А после ръката му вече не беше там. Усетих как дланта му се стовари и очите ми почти изскочиха от болката. Опитах се да се надигна, но другата му ръка ме бе натиснала и не можех да мърдам. Той започна да гали много нежно мястото, където ме бе ударил. Дишането ми бе шумно, пресекнато. Удари ме пак, и пак, ударите се стоварваха все по-бързи. Господи, болеше! Не издадох и звук, макар лицето ми да бе разкривено от болката. Опитвах се да въртя тялото си и да избегна ударите. Адреналинът ми се бе качил извън всякакви измерения.

- Не мърдай, или ще те пляскам още.

Погали ме. Последва ударът. Всичко бе в някакъв ритъм галеше ме, милваше ме и следваше удар. Стиснах зъби, за да надмогна болката. Мозъкът ми се изпразни, а в същото време се опитвах да разбера що за усещане е това. Той не ме удряше два пъти на едно и също място. Болката се разпростираше все повече и повече.

След десетия удар извиках. Дори не бях забелязала, че ги броя наум.

- Само загрявам каза той.

Отново ме удари, после пак ме погали и разтърка кожата ми. Последователността, която следваше удар, после галенето на нежните му хладни ръце, втриването на хладината на пръстите му в пламналата ми кожа, беше умопомрачителна. Удари ме пак. Ставаше все по-трудно. Лицето ме болеше от напъна на свитите ми и изкривени мускули. Той ме погали и ме удари пак. Извиках.

- Няма кой да те чуе, бебчо, само аз съм тук.

И ме удари пак, и пак. Дълбоко в себе си исках да го моля да спре. Но не го направих. Не исках да му доставя това удоволствие.

Той продължи в същия ритъм. Извиках още шест пъти. Осемнайсет удара общо. И тялото ми... пееше под жестоките му ръце.

- Толкова стига каза задъхано той. В гласа му усетих различна, много по-силна възбуда. Много добре, Анастейжа. Сега ще те чукам.

Погали дупето ми нежно. Кожата ми гореше под пръстите му. Въртеше дланта си и леко я спускаше надолу. Изведнъж пъхна два пръста във влагалището ми. Изобщо не очаквах и изстенах. Имах усещането, че е пъхнал пръстите си в мозъка ми.

- Усещаш ли? Разбираш ли сега колко силно тялото ти желае това? Толкова си мокра. Само за мен. Всичко това е само за мен. Говореше като хипнотизиран. Вкарваше и изкарваше пръстите си все по-бързо и по-бързо.

Простенах. Как така това ме възбуждаше толкова много? И изведнъж пръстите му изчезнаха и той ме остави разтворена, копнееща.

- Следващия път ще те накарам да броиш. Къде се дяна този презерватив?

Обърна ме по очи на леглото. Чух как дръпна ципа си и как разкъса опаковката на презерватива. Свали трескаво всичките ми дрехи и ме сложи на колене, без да спира да гали с една ръка вече много зачервеното ми и пулсиращо от болка дупе.

- Сега влизам. Можеш да свършиш.

„Какво? И за това ли ми трябва разрешение?"

След секунда бе в мен, изпълваше ме бързо, яростно. Виках и стенех. Той започна да се движи все по-бързо и по-бързо. Усещах как бедрата му се опират до възпалената ми кожа. Чувството бе неописуемо. Сурово, брутално, унизително и... да, много хубаво. Сетивата ми бяха накъсани, цялата ми концентрация беше върху това, което правеше с мен. Онова познато придърпване в слабините ми, цялата ми енергия се сбираше все по-бързо, мускулите ми се свиваха в една огромна, готова да експлодира топка. НЕ... И моето предателско тяло избухна в мощен, напълно унищожителен оргазъм.

- О, Ана крещеше той и ме държеше да не мърдам, докато свършваше в мен. После падна задъхан, грабна ме, качи ме върху себе си и зарови лице в косата ми. Прегърна ме нежно, така близо до себе си.

- Добре дошла в моя свят, бебчо! каза почти без дъх.

Лежахме един до друг и чакахме дишането ни да се успокои. Той галеше нежно косата ми. Бях легнала върху гърдите му, но този път нямах силата да вдигна ръка и да го усетя под пръстите си. Оцелях! Не беше чак толкова зле. Явно бях по-издръжлива, отколкото предполагах. Моето друго аз бе... поне бе тихо. Крисчън отново зарови нос в косата ми и прошепна:

- Много добре, бебчо. Улових някаква тиха, сподавена радост в гласа му. Думите му излетяха във въздуха, направиха малко кръгче и се спуснаха да обвият тялото ми като мека хотелска хавлия от „Хийтман". Бях доволна, че съм успяла да го направя щастлив.

Той оправи презрамката на потника ми и попита нежно:

- Така ли спиш?

- Да казах сънено.

- Трябва да си в коприна и сатен, мое красиво момиче. Ще те заведа на пазар.

- Харесва ми да спя така. Неуспешно се опитах да вмъкна в гласа си нотка на раздразнение.

Той пак целуна косата ми.

- Ще видим.

Останах неподвижна още няколко секунди минути? Часове? Не знам. Май бях започнала да заспивам.

- Трябва да тръгвам каза той и ме целуна по челото. Искам обаче да знам дали си добре, преди да тръгна. Гласът му бе много нежен.

Замислих се. Дупето ме болеше. Но като се изключи това, мисля, че вътрешно сияех, въпреки изтощението. В момента, в който осъзнах това, бях не само изненадана, но и изпитах срам. Не разбирах. Как беше възможно?

- Добре съм прошепнах. Не исках да казвам повече.

Той стана.

- Къде е банята?

- Вляво по коридора.

Той взе другия презерватив и тръгна към банята. Станах. Цялата бях скована. Обух се. Допирът на дрехата не ми се понрави. Кожата на дупето ми пулсираше. Толкова бях озадачена от начина, по който реагира тялото ми. Помня, когато ми каза, че ще се почувствам много по-добре след един хубав пердах, но не можех да се сетя по какъв повод го каза. И се оказа прав! Как бе възможно?

Наистина не разбирах. Но наистина се чувствах страхотно. Факт. Не мога да кажа, че ми хареса, дори мислех, че бих направила всичко, за да предотвратя това да се случи отново. Но сега... изпитвах странно спокойствие, отпуснатост, сияех като изкъпано дете. Скрих лице в дланите си. Не, категорично отказвах да проумея.

Крисчън се върна в стаята. Не можех да събера сили да го погледна в очите.

- Намерих бебешко олио. Дай да ти намажа дупето.

- Не, няма нужда. Ще се оправя.

- Анастейжа каза заканително той и аз бях на път да врътна оная физиономия, заради която изядох боя, но спрях. Станах с лице към леглото. Той седна до мен и леко свали бельото и клина ми. „Свали гащи, обуй гащи. Като курва" отбеляза горчиво подсъзнанието ми. Казах му да върви на майната си. Крисчън пръсна малко бебешко олио в ръката си и после много внимателно го втри в кожата ми. Не знаех, че това олио е многофункционално! И за почистване на грим, и за намазване на напляскани до кръв задници!

- Обичам да докосвам кожата ти каза той, а аз трябваше да призная пред себе си, че чувствата са взаимни.

- Готово каза той след малко и дръпна гащите ми нагоре.

Погледнах часовника на стената. Беше десет и половина.

- Тръгвам.

- Ще те изпратя. Все още се срамувах да го погледна.

Тръгнахме към вратата. За щастие Кейт не беше у дома. Предположих, че все още е на вечеря с родителите си и Итън. Бях благодарна, че не е тук и не е чула моите животински стонове.

- Не трябва ли да се обадиш на Тейлър? попитах, като старателно отбягвах да го погледна в очите.

- Тейлър е тук от девет.

Трябваше ми огромно усилие на волята, за да го погледна. Но в крайна сметка се насилих. Той ме гледаше с учудване и възхищение.

- Не се разплака, нали? И внезапно ме грабна и започна трескаво да ме целува.

- Неделя... прошепна срещу устните ми и думите му прозвучаха едновременно като обещание, но и като заплаха.

Гледах го как се отдалечава и как се качва в колата си. Не погледна назад. Затворих вратата и останах сама в апартамента, в който щях да прекарам само още две нощи. Никога не се бях чувствала толкова безпомощна. Тук бях живяла щастливо почти четири години, а днес, за първи път в живота си, се почувствах самотна, нещастна и ужасно притеснена в моята собствена компания, която досега бях предпочитала. Винаги преди тази нощ. Толкова ли много се бях променила? Усещах, че някъде дълбоко в мен всичко се събира като в бездънен кладенец и всеки миг този кладенец ще прелее през очите ми. Какво правех, по дяволите!? А най-смешното беше, че дори не можех да си седна на задника и да се нарева. Знаех, че е много късно, но реших да се обадя на мама.

- Как си, детето ми? Как мина церемонията? развика се тя ентусиазирано. Гласът й беше като балсам, като бебешко олио за душа.

- Извинявай, че звъня толкова късно прошепнах. И млъкнах.

- Какво има, Ана? попита тя много сериозно.

- Нищо, мамо, само исках да те чуя.

Тя помълча, после с много мек и успокоителен глас попита:

- Кажи ми, Ана. Какво има? Моля те! Знаех, че наистина я е грижа. И сълзите ми потекоха, съвсем неканени. Толкова много бях плакала през последните няколко дни. И така често.

- Ана, моля те, тревожиш ме.

Поех дълбоко дъх.

- О, мамо, заради мъж е. Той е толкова различен от мен... не зная дали трябва да останем заедно... но толкова го харесвам...

- Трябваше да съм при теб сега, детето ми. Много съжалявам, че не дойдох на завършването ти. И най-накрая си се влюбила. О, мило дете, мъжете са хитри. Те са съвсем различен вид от нас. От колко време го познаваш?

Крисчън не само че беше друг вид и друга порода, ами си беше направо от друга планета.

- Почти три седмици.

- Ана, за любовта това е нищо. Как може да си помислиш, че е възможно да опознаеш някого за толкова кратко време? Просто не избързвай и го дръж на разстояние, докато не решиш дали е за теб, дали си струва и дали те заслужава.

Да, хубаво е когато майка ти има толкова голям опит и е така мъдра, но в случая бе доста позакъсняла. Дали ме заслужавал? Дали си струвал? Интересна концепция. Защо ли все се питах дали аз го заслужавам?

- Ана, май си много нещастна. Ела си у дома. Така ми липсваш. Боб ще се радва да си с нас. Когато се отдалечиш, може би ще видиш нещата в друга светлина. Толкова много се труди тези години. Заслужаваш малко почивка.

В този миг това беше най-голямото изкушение. Да избягам в Джорджия, на слънце, с коктейл в ръка. Чувството за хумор на мама и... нейната топла прегръдка.

- В понеделник имам две интервюта за работа в Сиатъл.

- Това е прекрасна новина!

Вратата се отвори и Кейт влезе засмяна до уши. Усмивката й изчезна, когато видя, че съм плакала.

- Трябва да затварям, мамо. Ще помисля за поканата. Благодаря ти.

- Не позволявай на никой мъж да се напъха под кожата ти. Много си млада. Просто се забавлявай.

- Да, мамо. Обичам те.

- О, Ана, и аз те обичам, много те обичам. И се пази, детето ми!

Затворих и погледнах Кейт.

- Този безсрамно богат задник пак ли те е разстроил?

- Не... нещо такова... да.

- Разкарай го, Ана. Никога не съм те виждала такава. В един миг сияеш, после плачеш. И това е, откакто го видя.

Светът на Катрин Кавана беше много прост. Нещата бяха или черни, или бели. Там не присъстваха онези мистериозни преплитащи се полусенки на сивото, които оцветяваха моя свят.

- Седни, нека поговорим. И да пийнем. О, пили сте шампанско! възкликна тя и заоглежда бутилката като детектив. И доста хубаво при това.

Усмихнах се кисело и погледнах дивана с ужас. Приближих се много бавно. Как щеше да е тази работа със сядането?

- Добре ли си? Какво ти е?

- Паднах си на задника.

Тя изобщо не постави под съмнение отговора ми, понеже така или иначе бях най-некоординираният човек в щата. Никога не ми бе минавало през ума, че един ден това ми качество ще ми бъде от полза. И то каква! Седнах накриво, но с изненада открих, че ми няма нищо. Погледнах Кейт, но акълът ми се зарея някъде назад, в „Хийтман", когато той ми каза: „Ако беше моя, нямаше да можеш да си седнеш на задника поне седмица след сензационното ти представяне снощи". А когато го каза, мислех само как да стана негова. Всички предупредителни сигнали ги имаше, но аз бях прекалено захласната по него и нямах никаква представа за какво ми говори.

Кейт се върна с двете измити чаши за чай и бутилка червено.

- Готово. Подаде ми едната чаша. Нямаше да е така хубаво като другото. Ана, ако този е някаква мижитурка и има проблеми с обвързването, просто го зарежи. Макар че нещо не ми е ясно. Ама изобщо. Той буквално не откъсваше очи от теб на церемонията и на коктейла. Гледаше те като ястреб. Бих казала, че е побъркан по теб. Но вероятно има странен начин да го показва.

„Побъркан по мен? Крисчън? Странен начин да го покаже?" Да, с последното не можех да не се съглася.

- Сложно е, Кейт. Как мина твоята вечер?

Не можех да говоря с Кейт повече, без да издавам информация. Но един въпрос за нейния ден и работата оттича. Не можеш да й затвориш устата. Беше така успокояващо да седя и да слушам обичайното й бръщолевене. Голямата новина беше, че Итън можело да дойде да живее с нас след ваканцията. Щеше да е много забавно. Итън беше весел, шегаджия и с него всичко бе лесно. Крисчън нямаше да одобри.

„Е, да го духа, ако не му харесва". Изпих още три чаши вино и реших, че това е добър край на деня. Беше дълъг ден. Кейт ме прегърна и грабна телефона да се обади на Елиът.

Измих си зъбите и проверих дяволската машина. Имаше имейл от Крисчън.

От: Крисчън Грей

Относно: Теб

Дата: 26 май 2011, 23:14

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, С една дума, Вие сте прелестна. Най-красивата, интелигентна, остроумна и смела жена, която съм срещал. Вземи болкоуспокояващо. Това не е молба. И вече не карай оная бракма.

Ще разбера, ако го направиш.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

„О, да не си карам колата!?" Написах бързо отговор.

От: Анастейжа Стийл

Относно: Ласкателства

Дата: 26 май 2011, 23:20

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, С ласкателства няма да стигнете доникъде. Но, след като вече сте били навсякъде, тази точка подлежи на обсъждане само хипотетично.

Ще се наложи да закарам колата си до сервиз за преглед и после да я оставя някъде да се продава. Ето защо най-учтиво отхвърлям забраната Ви по този пункт.

Червеното вино винаги е по-добро от всяко болкоуспокояващо.

Ана

ПП: Боят с бастун е КАТЕГОРИЧНА ЗАБРАНА за мен.

Натиснах „Изпрати".

От: Крисчън Грей

Относно: Ядосани жени, които не знаят как да приемат комплимент

Дата: 26 май 2011, 23:26

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл, Не Ви лаская. Трябваше вече да сте в леглото.

Приемам допълнението Ви към категоричните забрани.

Не пий толкова много.

Тейлър ще се погрижи за колата ти и ще вземе добри пари за нея.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Тейлър ли е човекът за тази работа

Дата: 26 май 2011, 23:40

До: Крисчън Грей

Сър,

Интересно ми е как бихте рискували живота на човека, който Ви е дясна ръка, да кара моята кола, но не бихте позволили на някаква жена, която чукате от време на време, да я кара. И как мога да съм сигурна, че Тейлър ще направи добра сделка с въпросната кола? Някъде в миналото, преди да Ви срещна, бях известна с умението си да правя изгодни сделки.

Ана

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай!

Дата: 26 май 2011, 23:44

До: Анастейжа Стийл

Уважаема госпожице Стийл,

Разбирам, че ЧЕРВЕНОТО ВИНО говори вместо Вас, и го отдавам на дългия и натоварен ден.

И все пак се изкушавам да се метна в колата и да намина до Вас, и да се уверя, че няма да можете да седнете на задника си една седмица, а не една нощ, както е във Вашия случай.

Тейлър е бивш военен и може да кара всичко от мотоциклет до танк. Вашата кола не е риск за него. И друго. Ще Ви помоля да не говорите за себе си като за „жената, която чукам от време на време", защото честно казано това ме ВЗРИВИ и Ви уверявам, че не е желателно да ме виждате, когато съм такъв.

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 26 май 2011,23:57

До: Крисчън Грей

Уважаеми господин Грей, В момента не съм сигурна, че изобщо искам да Ви виждам.

Госпожица Стийл

От: Крисчън Грей

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:03

До: Анастейжа Стийл

Защо не искаш да ме виждаш?

Крисчън Грей Главен изпълнителен директор на „Грей Ентърпрайзис Холдинг"

От: Анастейжа Стийл

Относно: Внимавай и ти!

Дата: 27 май 2011, 00:09

До: Крисчън Грей

Защото ти никога не оставаш при мен.

Ето. Готово. Това вече ще му даде тема за размисъл. Затворих лаптопа със задоволство, без дори да изпитвам такова, и тръгнах да си лягам. Запалих нощната лампа и загледах тавана. Беше много

дълъг и емоционален ден. Един емоционален гърч след друг. Беше така хубаво да прекарам малко време с Рей. Изглеждаше добре и странното беше, че хареса Крисчън. Сетих се за Кейт и голямата й уста. И после, когато чух как Крисчън говореше за гладните хора. Каква беше тази работа с този проект? Боже, и колата! Дори не бях казала на Кейт за колата. За какъв се мислеше Крисчън?

И после, тази вечер. Той буквално ме наби. Никой никога не ме бе удрял. В какво се забърках? Сълзите ми, които бяха спрели при влизането на Кейт, потекоха пак. Стичаха се по лицето ми и в ушите. Бях се влюбила в мъж, който беше емоционално заключен, и човекът, който щеше да пострада от цялата тази работа, бях аз. Знаех го със сигурност. Мъж, който по неговите собствени думи бе напълно преебан по всички параграфи. Защо беше такъв? Какво се бе повредило в него? Защо казваше, че е преебан? Вероятно е ужасно да си на негово място. И мисълта за едно прохождащо дете, подложено на някаква нечувана жестокост и изтезания, ме задуши и сълзите ми бликнаха като фонтан. „Може би ако беше по-нормален, нямаше да те иска!" Ето това бе приносът на подсъзнанието ми. И дълбоко вярвах, с цялото си сърце, че то е право. Зарових лице във възглавницата, всичко в мен се отприщи и за първи път от години заплаках с глас.

В един миг чух виковете на Кейт.

- Какво правиш тук?!... Не, не може... Какво си й направил, изрод такъв!?... От мига, в който те видя, непрекъснато плаче!... Не може да влезеш! Не!

Крисчън нахлу в стаята ми и безцеремонно запали лампата. Замигах срещу силната светлина.

- Господи, Ана!

Той веднага я изгаси и след секунда бе до мен на леглото.

- Какво правиш тук? Едва дишах между хълцанията. Не можех да спра да плача.

Той светна нощната лампа и аз замигах пак. Кейт стоеше на вратата.

- Искаш ли изхвърля този конски задник? попита тя с враждебност, съдържаща повече унищожителна сила и от неутронна бомба.

Крисчън я погледна, учуден от „ласкателния" епитет и от варварския антагонизъм в поведението й. Поклатих глава отрицателно и тя врътна очи в недоумение. „О, не, не, на твое място не бих въртяла очи, когато господин Г. те гледа".

- Само викни, ако има проблем каза тя по-меко. Грей, записала съм те в списъка на лайнарите и те държа под око изсъска му. Той мигаше с недоумение, а тя дръпна вратата, без да я затвори.

Крисчън ме погледна, изражението му бе гробовно, лицето посивяло. Беше облечен официално. Извади кърпичка от вътрешния джоб на сакото си и ми я подаде. Сетих се, че някъде бях запазила другата му кърпичка.

- Какво става? попита тихо той.

- Защо дойде? пренебрегнах въпроса му. Като по чудо вече не можех да отроня никаква сълза. Но тялото ми все още подскачаше в сух хленч.

- Една голяма част от задълженията ми е да се грижа за потребностите ти. Каза, че искаш да остана. Ето, тук съм. И те намирам такава?

Шах!

- Вероятно ще кажеш, че вината е изцяло моя, но аз не разбирам вината си. Това, че те напердаших ли?

Седнах на червения си задник с лице към него.

- Взе ли нещо болкоуспокояващо?

Поклатих глава отрицателно. Той присви очи, стана и излезе от стаята. Каза нещо на Кейт, но не чух какво. След малко се върна с хапчета и чаша вода.

- Изпий ги нареди и пак седна до мен.

Изпълних заповедта.

- Говори прошепна той. Каза ми, че си добре. Никога нямаше да тръгна, ако знаех, че има проблем, и ако изобщо можех да предположа, че си в такова състояние.

Какво можех да кажа? Вече бях казала всичко. Исках повече. Исках да остане, но по собствено желание, а не защото аз го искам. Не защото се бях разкиснала и не се знаех какво правя и говоря. И не исках да ме бие. Толкова ли бе неразбираемо?

- Когато ми каза, че си добре, го приех за истина. А не е било така, нали?

Изчервих се

- Мислех, че съм добре.

- Анастейжа, не можеш да ми казваш нещо, което си си наумила, че аз искам да чуя. Това не е нито честност, нито откровеност каза той назидателно. Как очакваш да не подложа на съмнение всяка твоя дума, казана досега?

Погледнах го. Беше сериозен, недоволен и явно разочарован. Прокара ръце през косата си.

- Как се чувстваше, докато те удрях и след това?

- Не ми хареса. Не искам да го правиш повече.

- Не те удрях, за да ти хареса.

- А защо на теб ти харесва?

Въпросът ми го изненада.

- Наистина ли искаш да знаеш?

- О, повярвай ми, едва ли има нещо, което би ми било позабавно от отговора на този въпрос. Не се и опитах да скрия сарказма си.

Той сви очи.

- Внимавай.

- Ще ме биеш пак ли?

- Не, не и тази вечер.

Отдъхнах си с облекчение, и мисля, че подсъзнанието ми също.

- Слушам подканих го.

- Харесвам властта, която ми дава това, Анастейжа. Контрола. Искам да се държиш по определен начин и ако не го правиш, ще те наказвам и ще се научиш да се държиш по начина, който ми харесва. И ми харесва идеята да те наказвам. Исках да ти напляскам дупето от мига, в който ме попита дали съм гей.

Изчервих се. Та аз самата исках да си ударя един пердах след този въпрос. Значи в крайна сметка Катрин Кавана бе отговорна и изцяло виновна за всичко това. И ако си беше отишла на интервюто сама, да си задава гейските въпроси, сега тя щеше да седи тука с червен като на маймуна задник. Веднага отхвърлих идеята за Катрин вместо мен с Крисчън. Е, явно и аз не знаех какво искам.

- Значи не ме харесваш такава, каквато съм?

Той ме погледна крайно изненадано.

- Мисля, че си прекрасна такава, каквато си.

- Защо се опитваш да ме промениш тогава?

- Не искам да те променям. Искам да се отнасяш с уважение и да следваш няколко прости правила. И искам да не ме предизвикваш и да не ми възразяваш постоянно. Толкова ли е сложно?

- Но ти искаш да ме наказваш!

- Да, искам.

- Това не разбирам.

Той въздъхна и отново прокара ръце през косата си.

- Просто съм такъв. Имам нужда да те контролирам. Искам да се държиш по определен начин и ако не го направиш, искам да виждам розовата ти красива кожа с цвят на алабастър под ръцете си. Това ме възбужда.

Сега вече стигахме някъде.

- Значи не те възбужда болката, която ми причиняваш?

Той преглътна.

- В много по-малка степен от това да виждам дали си способна да я поемеш, но не това е причината. А усещането, че си моя и че мога да правя с теб това, което пожелая. Пълен контрол над някой друг. Това е, което ме възбужда, Анастейжа. Бедна ти е фантазията колко ме възбужда. Виж, не мога да ти обясня добре. Не се е налагало да го правя никога. Самият аз не съм се замислял много. Винаги съм бил сред хора, мислещи като... мен каза извинително и повдигна рамене. А ти все още не си ми отговорила на въпроса. Как се чувстваше след това?

- Объркана.

- Ти беше възбудена, Анастейжа. Той затвори очи за миг и когато ги отвори, те сияеха.

Погледът му събуди цялото ми тяло. Либидото ми, разбудено и напълно под негов контрол, бе по-крещящо и ненаситно от всякога.

- Не ме гледай така каза той.

„Какво съм направила пък сега?"

- Нямам презервативи, Анастейжа, а и сега си разстроена. Обратно на становището на съквартирантката ти, аз не съм чудовище с постоянна ерекция. И така, почувствала си се объркана.

Свих се под напрегнатия му поглед.

- Нямаш проблем да ми говориш каквото ти дойде на ума, когато пишеш мейли. Точно те ми казват какво всъщност мислиш и как се чувстваш. Защо не можеш да го правиш очи в очи? Възможно ли е да те притеснявам толкова много?

Намерих някаква въображаема точка в синъо-бежовага шиника, която мама бе направила за мен, и казах:

- Ти ме привличаш, съблазняваш и напълно ме объркваш, Крисчън. Заливаш ме, завладяваш ме. Чувствам се като Икар, който лети прекалено близо до слънцето прошепнах.

Той пое рязко въздух и спря да диша.

- Мисля, че тая работа с Икар е точно обратното каза много тихо.

- Какво казваш?

- О, Анастейжа, ти успя да ме омагьосаш. Не е ли очевидно?

Едва ли говореше на мен. „Не и аз. Аз не мога да омагьосвам".

Другата в мен бе зинала и ченето й се бе откачило. Дори тя не вярваше! То не беше и за вярване.

- И все още не си отговорила на въпроса ми. Напиши ми мейл, но веднага, защото наистина искам да спя. Може ли да остана?

- Искаш ли да останеш? Гласът ми бе... пълен с надежда.

- Ти искаше да дойда.

- Не ми отговори на въпроса.

- Ще ти напиша мейл каза той и се нацупи.

Стана, изпразни джобовете си от телефони, ключове, пари, портфейли. Господи, колко боклуци носят мъжете в джобовете си! Свали си часовника, обувките, чорапите, джинсите и сакото и ги остави на стола. Мина от другата страна на леглото и се мушна при мен.

- Лягай заповяда ми.

Мушнах се под завивката. Не можех да повярвам, че е тук, до мен. Бях в пълен шок. Той се надигна на лакът и ме погледна.

- Ако ще плачеш, моля те, плачи пред мен. Трябва да знам какво става.

- Искаш ли да плача?

- Не бих казал. Искам просто да знам как се чувстваш. Не искам да се изнизваш между пръстите ми като пясък. Изгаси лампата. Късно е, а утре и двамата сме на работа.

„Ето го, тук и толкова... властен". Но можех ли да се оплаквам вечно? Той беше в леглото ми! Не разбирах защо... може би трябваше да рева по-честичко пред него. Загасих лампата.

- Обърни се с гръб към мен каза той в тъмното.

Врътнах очи, заради което бях изяла боя днес, но знаех, че не

може да ме види. Той се долепи до мен, прегърна ме и ме придърпа до себе си. Спи, бебчо прошепна. Усетих носа му заврян в косата ми. Вдиша дълбоко аромата й.

И така... Господи! Пресвета Дево! Крисчън Грей бе в леглото ми и в меката му утешителна прегръдка заспах спокойно и дълбоко.