Плажът „Омаха“

25

Министърът на правосъдието и хората от кръга му вече чакаха в заседателната зала на сенатор Йънг, когато влязох заедно с Блеър и Максорли. Сандърс също бе там и макар че се изненада да ме види, само сведе очи и не каза нищо. Разбира се, Секирата скочи насреща ни.

— Какво търсите тук, по дяволите? — изписка той, разтреперан от ярост.

— Дошли сме като гости на сенатор Йънг — отговорих аз и минах край него.

Секирата ме сграбчи за ръката.

— Глупости! — изръмжа той. Изчервеното му лице беше само на сантиметри от моето.

— Вземи да направиш нещо — казах спокойно аз, продължавайки да гледам към масата. Всички ни зяпаха.

— Какво?

Обърнах глава и тихо изрекох в ухото му:

— Седни, затвори си устата и отново пъхни нос в задника на началството.

Зад него Блеър прихна и закри устата си с длан.

Преди Секирата да се опомни, през друга врата влязоха сенаторът и мисис Йънг. Без да обръща внимание на останалите, Уорън тръгна към мен и протегна ръка.

— Благодаря, че дойде, Филип. — Той погледна Блеър и Максорли. — Благодаря и на вас. Задължен съм ви. Моля, седнете.

Тръгнахме към масата и оставихме Секирата да стърчи на прага.

Настаних се срещу Констанс. Тя ми се усмихна както преди много години, когато се срещнахме в друга заседателна зала да се пазарим по някакъв отдавна забравен въпрос. Това означаваше, че Уорън е подготвен; всичко щеше да мине по плана, който уговорихме преди два дни. Уорън бе искрено потресен от разкритията за баща му. Не се опита да се бори за Белия дом. Беше щастлив, че поне ще остане сенатор.

— Най-напред — започна Уорън — искам да благодаря на всички ви, че дойдохте тук в събота. Знам колко е неудобно, но имам новина, която ще обявя в понеделник, и хората в тази зала трябва да я узнаят първи. — Той помълча, събра сили и продължи: — Преди три дни погребах баща си. За мнозина той бе велик човек, пример за възход от нищетата до богатството. Аз израснах с тази история и вярвах в нея допреди седмица.

Никой не помръдваше. Лицето на министъра се бе вкаменило. Предисловието беше достатъчно, за да покаже колко важна вест предстои.

— По причини, които скоро ще станат ясни, преди седмица баща ми направи признание. Не се съмнявам, че за вас то ще бъде също тъй поразително и неразбираемо както за мен. Няма лесен начин да пристъпя към него. Ще разкажа нещата както са станали.

Уорън започна от Унгария. Разказа всичко както му го обясних, както би звучало от гледна точка на Едуард. В подходящи моменти Констанс добавяше реплики за своите отношения с Грийн и Едуард и растящите си подозрения, че историята на Мартин може да се окаже вярна. Според нейната версия всичко излязло наяве със свалянето на снимките от стената. Констанс отишла при Уорън, когото се опитвала да защити от безумни атаки срещу бащината му репутация, и разказала какво е чула от Мартин. Уорън бил потресен и смаян, но дори и най-нищожната вероятност баща му да е извършил такива чудовищни престъпления изисквала незабавни действия. В Двореца настанал сблъсък. Отначало Едуард отричал, но Уорън настоял и накрая сломил стареца. Едуард си признал, после помолил сина си да пази тайната, та макар и само заради собствената си кариера. Но синът отказал и поставил на баща си ултиматум: да признае престъпленията си пред министъра. В противен случай Уорън нямало да има друг избор, освен да направи това сам. Едуард помолил за малко време и накрая решил да посегне на живота си. Очевидно искал да даде на Уорън шанс да укрие истината и да продължи с президентската си кампания.

— За мен това не беше решение — обясни Уорън. — Не мога да живея със скритите грехове на баща си. Те биха били като рак, разяждащ душата ми. Не мога и да продължа да следвам мечтата си — нашата обща мечта — за Белия дом. Аз ядох от плодовете на пословичното отровно дърво и незнанието не ме оправдава. Трябва да се посветя на едно — да използвам сегашното си положение, за да изкупя злото… не, не да го изкупя, защото никакви човешки сили не са в състояние да изкупят бащините ми престъпления, но поне донякъде да смекча стореното зло. Ще посветя общественото си положение, богатството, влиянието и всяка своя частица на тази цел.

Настана мъртво мълчание. Всички се мъчеха да проумеят чутото. Констанс посегна, хвана Уорън за ръката и кимна насърчително. С леко треперещ глас той каза:

— Искам също така да изразя дълбоката си скръб за загиналите хора. Познавах от жертвите само Мартин Грийн, който служеше вдъхновено на обществото и беше честен, морален, чудесен човек. Не мога да му върна живота. Но ще възстановя честта му и ще направя каквото мога, за да утеша неговите близки и многобройни приятели, както и близките на всички останали жертви. — Уорън мина зад мен, Блеър и Максорли. — Накрая искам да изразя дълбоката си благодарност към тези невероятни хора, чийто живот, също като живота на Мартин, е пример за служба на обществото и идеалите на правосъдието. Няма да имам покой, докато те не бъдат възстановени на работа и честта им не възвърне предишния си блясък.

Напуснахме Капитолия и без сами да знаем защо, решихме да се разходим. Слънцето грееше, въздухът ухаеше на чисто, а паметниците и мемориалите изглеждаха направо вдъхновяващи.

— Страхотно място е тоя Вашингтон — каза Максорли.

— Страхотно място — потвърдих аз.

— Знаеш ли, речта на сенатора беше много впечатляваща. Ако Мартин не беше открил досието на Соня, Уорън можеше да е следващият президент.

— Да, навярно.

— Просто си мислех — каза Блеър — колко жалко, че предавателят се повреди, когато отиде при Едуард. Много бих искала да чуя разговора.

— И аз — каза Максорли. — Трябва да е бил страшно интересен.

И двамата се бяха досетили. Има ли оправдани предателства? Сигурно отговорът се крие в някоя философска книга. Някой ден може да го потърся.

— Е, случват се такива неща — казах аз. — Ще го преживея някак.

— А аз ще ти помогна — каза Блеър и ме хвана под ръка.

Хвърлих поглед към Максорли. Той се усмихваше.

Тоя човек нямаше милост.