Поздрави от рая

ДВАДЕСЕТА ГЛАВАПетък, 3-ти януари, преди обяд

Много време преди Морс да се събуди, Хелън Смит лежеше будна в леглото си, предусещайки неприятностите, които без съмнение я очакваха през следващия ден. След ужасните мъчения от предния ден, бе усетила истинска опора у Джон, който бе проявил такова разбиране и опрощение; наистина, той почти бе успял да я убеди, че дори и да е оставила след себе си нещо, което би могло да я уличи в престъпление, силите на полицията бяха толкова ангажирани с углавните престъпления, че бе малко вероятно някой да намери време да се занимава с техните малки простъпки. И в този момент тя отново бе изпитала предишната си любов към него, която бе усетила за пръв път преди пет години, при срещата им в Югославия, нейната родина; само след две седмици ухажване от негова страна тя бе склонила да се омъжи за него и да отиде да живее в Англия. Тогава той й се бе сторил — до голяма степен! — разумен и влиятелен бизнесмен; във всеки случай, тя бе повече от доволна, че може да се махне от страната, където семейството и живееше в сянката на странен и съмнителен инцидент, случил се в миналото, при който нейният дядо по бащина линия е бил застрелян по неизвестни причини от титовистите край Триест. Но още в първите си дни в Англия, тя бе осъзнала, че има нещо странно в начина на живот на съпруга й, нещо съмнително в произхода му, нещо мътно в настоящето му и нещо съвсем обезкуражаващо, що се отнася до бъдещото му развитие. Все пак, по свой собствен и спокоен начин, тя бе свикнала да го обича и да изпълнява (и то без прекалена неохота) ролята, която й бе отредена.

В 7:30 сутринта те седяха един срещу друг на чамовата маса в малката кухня на наетата от тях къща и закусваха със сок от ананас, препечени филийки с мармалад и кафе. Когато свършиха, Джон Смит погледна жена си и постави ръцете си върху нейните. В неговите очи тя все още бе много привлекателна — по този въпрос поне не му се налагаше да лъже. Краката й може би биха се сторили твърде слаби на ценителите на съвършенството, както и бюстът й вероятно не бе така надарен като на пищните модели, неизменно появяващи се на една от първите страници на ежедневника, който те получаваха14; тя имаше бледо славянско лице, с леки белези от шарка и доста замърсена кожа; но това лице, което бе доста навъсено понякога, като че ли се озаряваше, когато тя се усмихваше, силните й зеленикави очи проблясваха закачливо, а устните се разтягаха над равните й зъби. Усмихваше се, наистина малко тъжно, дори и сега.

— Благодаря ти! — каза тя.

В 8:00 ч. сутринта Джон Смит каза на жена си, че иска тя да отиде на януарските разпродажби на Оксфорд Стрийт и да си купи ново зимно палто. Той и даде пет банкноти по 20 лири и не прие възраженията й. Закара я до гарата и изчака на перона, докато влакът в 8:40 ч. я отнесе към Уест Енд.

Когато нейният влак навлезе на перона в Падингтън в 9:10 ч., друг такъв влак тъкмо потегляше от втори перон и скоро набра скорост към Рийдинг. В купето на втора класа (както вече видяхме) в задната част на влака, заедно с двама съвсем неразговорчиви спътници, седеше Морс и четеше „Сън“. У дома той винаги вземаше „Таймс“ не толкова защото безумно го харесваше или пък го четеше (с изключение на страницата с писмата и кръстословицата); по-скоро дамата-съветничка, която държеше вестникарския павилион в Съмъртаун, бе напълно наясно с положението на Морс и бе (доколкото Морс знаеше) казвала за него, и то неведнъж, че е „наистина цивилизован джентълмен“, а той нямаше желание без време да разбива подобни илюзии.

Ако сериозната възпитаничка на „Лейди Маргарет Хол“ си бе направила труда да вдигне погледа си от четивото, тя щеше да види мъж среден на ръст, с подобна на бъчва фигура, чиято обиколка на талията и стомаха малко са се променили от младите му години насам и въпреки това и сега неговите широки гърди силно опъват ризата му. Небръснатите му бузи (както би могла да си помисли студентката) му придаваха вид на човек, който е почти към шейсетте, вместо към петдесетте (всъщност мъжът беше на четиридесет и четири), а лицето му издаваше лека меланхолия. Той ни най-малко не се оживи от настояването на младия кон-дуктор да плати глоба върху билета си за връщане, закупен за предния ден.

Таксито, което возеше пътника си от железопътната гара в Рийдинг към наскоро открития адрес на семейство Смит, спря на петдесетина метра навътре по Едълстоун Роуд; там Морс каза на шофьора да го почака, а самият той пресече улицата и позвъни на звънеца на номер 45.

Когато Джон Смит зави по улицата, той веднага видя таксито пред къщата си и застина на място пред магазина на ъгъла, преструвайки се, че проявява необичаен интерес към стотиците правоъгълни обяви, предлагащи множество изгодни сделки, като се започне от чифт маратонки (почти нови) и се стигне до колекция от плочи на Елвис Пресли (почти неслушани). Ауспухът на таксито все още работеше, изхвърляйки хоризонтална ивица пара в студения въздух; във витрината на ъгловия магазин Смит успя да види отражението на един мъж, облечен в скъпо сиво палто, който очевидно нямаше желание да повярва, че никой от обитателите на къщата не си е у дома. Накрая настойчивият посетител бавно се отдалечи от къщата, спря, за да хвърли последен поглед към нея, а след това се качи в таксито, което потегли веднага, изхвърляйки зад себе си облак кален сняг.

Джон Смит влезе в магазина, купи пакет с двадесет шоколада „Силк кът“, постоя три-четири минути пред редиците със списания, прехвърляйки „Уайърлис Уийкли“, „Емътър Фотографър“ и „Енглинг Таймс“. Но очевидно реши, че никое от тези издания не му е крайно необходимо, тъй като излезе на улицата с празни ръце. Той винаги се бе гордял с това, че може да подуши опасността от миля. Сега усещаше, че не го застрашава нищо и тръгна надолу по улицата с подчертано безразличие, а когато стигна до номер 45, влезе вътре.

Тъй като беше педантичен, дори и сега се изкушаваше да измие няколкото останали от закуската съдове, натрупани в кухненската мивка, и по-специално двата ножа, които имаха неприятен лепкав вид, бидейки покрити с мармалад. Но примката се затягаше и той го знаеше. БМВ-то влечеше след себе си най-много рискове, така че преди половин час той бе продал тригодишната красавица в Рийдинг Мотърс за смешно ниската цена от 6,000 лири в брой. След това бе отишъл в централния градски клон на Лойдс Банк, където бе изтеглил (също в брой) 1,200 лири, вложени в общата сметка на Джон и Хелън Смит.

Хелън бе направила кратко, но успешно посещение в Селфриджис15 (купила си бе нов бял шлифер) и се прибра вкъщи малко след пладне, при което веднага видя бележката до телефона.

Тя прочете краткото писмо, без каквато и да е изненада, почти със смирено облекчение. Не можеше да продължава вечно този странен начин на живот, който бе водила със странния, нечестен и самоуверен мъж, който се бе оженил за нея и който на моменти почти бе успявал да я убеди, че я обича. Да, единственото нещо, за което съжаляваше, бе, че ако беше останал — останал с нея и посрещнал ударите на съдбата — тогава животът наистина би бил безспорен триумф за тъмнокосата млада дама от Югославия.

Тя беше горе в предната спалня и се преобличаше, когато чу звънеца.