Поздрави от рая

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВАСряда, 8-ми януари, преди обяд

На рецепцията на Хотел „Хауърд“ следващата сутрин Сара Джонстън поздрави сержант Луис като че ли се радваше да го види, което всъщност си беше така, тъй като тя най-сетне си беше спомнила онази дреболия, която я безпокоеше, В такъв ранен час (беше едва осем и половина) кръглите й очила бяха кацнали на върха на носа й и трудно можеше да се твърди, че е извънредно претрупана с работа; всъщност, Луис вече бе забелязал не особено убедителният й опит да скрие под купчината с кореспонденцията книгата, която четеше, когато той бе влязъл неочаквано — по указание на Морс — за да я разпита отново.

Необходимо беше само едно малко потвърждение; и Сара отново се опита да подчертае няколкото недвусмислено сигурни момента, които бе формулирала в предишните си показания. Да, тя си спомняше, и то съвсем ясно, мъжът, който бе излязъл от мъжката тоалетна малко преди началото на Новогодишното празненство; да (сега, когато Луис го спомена), може би ръцете му не бяха така убедително черни, както останалото; да, двамата — „мистър и мисис Балард“ — бяха прекарали по-голямата част от вечерта, общувайки помежду си — поне до единия час, оставащ до полунощ, когато шотландските танци, всеобщата любезност и едновремешните селски танци бяха разкъсали последните останки от надменност и плахост; и когато „мистър Балард“ бе танцувал с нея, намазнените му пръсти бяха оставили тъмни петна върху собствените й ръце и по блузата й; да, без съмнение това беше така, защото сега тя съвсем ясно си спомняше, как се бе опитвала да измие ръцете си в умивалника на спалнята, преди да си легне същата нощ и как се бе опитвала да изчисти е гъба петното от булзата си на следващата сутрин.

Едно семейство на средна възраст стоеше и чакаше да си плати; и когато Сара отиде и донесе сметката им от малката стая зад рецепцията, Луис се наведе и успя да види заглавието на книгата, в която тя се бе зачела: „МИЛГЕЙТ: Томас Харди — Биография“.

След като сметката бе уредена, Сара се върна на мястото си и каза на Луис това, което си бе спомнила още. Беше странно, въпреки че сега не изглеждаше толкова важно. Една жена се беше обадила по телефона и бе попитала какво ще бъде Новогодишното меню: това бе всичко. Доколкото си спомняше, този малък инцидент се бе случил предишния понеделник — тоест на 30-ти декември.

Знаейки колко доволен ще бъде Морс от това, че предположението му се е потвърдило, Луис се канеше да запише показанията на Сара Джонстън, когато усети, че до него стои една извънредно привлекателна брюнетка, която премести тежестта на приятно закръглената си фигура от единия си крак, обут в черен чорап, на другия.

— Мога ли да получа сметката си, моля? — попита тя.

Въпреки че силният й Бирмингамски акцент далеч не бе небесна музика, Луис се хвана, че я зяпа, прикован от нейното очарование.

Един глас прошепна в ушите му, съвсем неочаквано: „Свалете похотливия си поглед от нея, Луис!“

— Благодаря ви много, мис Аркрайт! — каза Сара Джонстън, когато жената се обърна и излезе, хвърляйки кратък, но не особено заинтересован поглед към мъжа, който току-що бе влязъл.

— Добро утро, мис Джонстън! — каза Морс.

— О, здравейте! — в поздрава й нямаше нищо, което можеше да се изтълкува като радост от появата на Морс.

— Това ли е тя? — попита Морс, посочвайки след излязлата красавица. — Онази, която трябваше да пристигне на Нова година?

— Да!

— Добре! Добре! — каза Морс, като изглеждаше извънредно доволен от себе си и от живота като цяло; и доста доволен от гледката на мис Дорис Аркрайт в частност. — Бихте ли помолили мисис Биниън да дойде на рецепцията, мис Джонстън? Има нещо важно…

— Боя се, че тя не е тук. Отиде в Лийдз. Щеше да ходи там за Нова година, но…

— Наистина ли? Колко интересно! Е, благодаря ви много, мис Джонстън. Хайде, Луис. Много работа ни предстои.

— Мис Джонстън си е спомнила нещо — започна Луис.

— Забравете за минута! Сега имаме много по-важни неща! Довиждане, мис Джонстън!

Морс все още се усмихваше самодоволно, когато за последен път двамата мъже излязоха от Хотел „Хауърд“.

След час арестуваха един мъж в дома му в югоизточната част на Оксфорд. Този път не се виждаха извадени пистолети, а въпросният мъж, охраняван от сержант Луис от Оксфордския криминален отдел на полицията, не оказа никаква съпротива.