Пясък през пръстите

3. Коридорът

Пиърс се дръпна ужасен. Някак си сега усети реалността - стаята, гробницата, която се намираше от другата страна, коридорът в скалата. Всичко това бе направено от хора, с труда на роби, които бяха получили смърт вместо възнаграждение. Той отново погледна измъчените тела, ребрата им се брояха под грубата кожа. Сигурно бяха се радвали да умрат.

- Какво ще правим сега? - попита Никос. Мръщеше се от погнуса.

Барнаби отиде до стената и се облегна.

- Трябва да слезем. Може би те пазят входа за самата гробница. Освен това може да са били погребани с плана. Не забравяйте, че архитектът също е бил убит.

В стаята настъпи продължително мълчание. Пиърс запали цигара и започна да крачи нагоре-надолу, усещаше как краката му се движат и мускулите му работят. Сякаш уверяваше сам себе си, че е жив.

- Аз ще сляза - каза Никос.

- Не си длъжен - каза Барнаби.

Никос се изплю.

- Да не мислиш, че ми пука от няколко трупа? Дай фенерчето.

Пиърс му го подаде и гръкът скочи през отвора в стаята под тях.

Потръпна от вонята. В малкото помещение тя беше по-силна, отколкото горе. Освети телата, гледаше лицата, затворените им очи и зиналите уста. Зъбите се белееха. Приближи се до едно.

- Как са умрели?

Барнаби се надвеси през дупката.

- Сигурно са били удушени. Виждат се белезите около гърлата.

Никос видя гънките линии. Около вратовете на няколко от телата още имаше увити въжета. Той посегна да докосне едно.

- Внимавай!

Твърде късно. Тялото се разпадна пред очите им, кожата се обели, вътрешностите се превърнаха в прах, костите се нарониха върху пода.

- Не пипай нищо - каза Барнаби. - Не са били мумифицирани и на този сух въздух не са добре запазени.

- Забелязах. - Никос се разкашля сред облака човешки прах.

Пиърс беше смаян. Истина беше - човек се превръща в прах и пепел. Побиха го тръпки.

- Търси някой по-добре облечен от останалите -каза Барнаби. - Той ще е архитектът.

Никое тръгна между купчините тела, като внимаваше къде стъпва. Накрая намери мъж с аристократични черти, подпрян на стената, с тъмна коса, дълъг нос и тясно лице. Беше облечен елегантно в свободна бяла туника до коленете, закопчана със златен колан. В смъртта си мъжът беше с тъжно изражение, сякаш разочарован.

- Май го намерих.

- Чакай малко - каза Барнаби. - Идвам. - Смъкна се долу при Никос. За миг остана безмълвно загледан в мъжа.

- Той е, наистина. Сега да намерим плановете. — Плъзна лъча на фенерчето наоколо и видя почти изгорял папирус. Беше останало много малко, само ъгълчето на свитъка. Той го огледа внимателно.

- Не пипай - предупреди го Барнаби. - Това е... чертежът на архитекта. Вижда се коридорът, който води от цепнатината, а тук е преддверието точно над нас. От него тръгва друг коридор... - Той спря. Тук огънят беше унищожил папируса. - Барнаби се изправи.

- Е, и това не е малко - главният коридор тръгва от горната стая, не оттук. Да се връщаме.

В преддверието Пиърс беше пребледнял.

- Не ти ли е добре, Роби? - каза Никос с усмивка.

- Майната ти - каза Пиърс.

Барнаби отиде до отсрещната стена. Сега, когато знаеше какво търси, му трябваха няколко минути.

- Ето я - каза той.

Разбиха вратата и откриха дълъг коридор, кой то потъваше в тъмнина. Пиърс освети с фенерчето и видя в дъното гладък камък. Коридорът беше около метър и двайсет висок и стотина стъпки дълъг.

- Ще тръгваме ли? — попита Барнаби.

- Аз ще водя - каза Никос. - В случай че вратата в дъното се опре.

- Не - каза Барнаби. - Аз ще водя.

Никос сви рамене.

Барнаби тръгна най-отпред, след него Никос и трети Пиърс. Вървяха приведени и се задъхваха. Стените бяха гладки, внимателно измазани. Беше много тъмно, единствената светлина идваше от фенерчетата.

Стигнаха вратата.

Барнаби я побутна с длан и тя лесно поддаде.

- Я гледай ти — каза той.

Пристъпи навътре и внезапно се чу пронизителният му вик, който постепенно заглъхна.