Пясък през пръстите

5. Вторият коридор

На следващата вечер в потъналата стая Конуей мълчаливо сваляше мазилката цял час, а Пиърс седеше и пушеше. Накрая Конуей каза:

- Как мина?

- И аз напреднах като теб.

- Ние доникъде не сме стигнали.

- Добре дошъл в клуба.

И двамата млъкнаха. Единственият звук беше от захапващото длето и глухите удари на дървеното чукче. Мазилката се ронеше и падаше на парченца върху пода.

- Дявол да го вземе, защо трябваше да се карате? -попита Конуей.

- Кой казва, че сме се карали?

- Ти.

- Не съм.

- Е, карахте ли се, или не?

- Да - призна Пиърс. - Карахме се.

- Виждаш ли? Какво ти казах?

- Някой ден - каза Пиърс - наистина ще те фрасна.

- Дядо казваше,че хората, които се обичат, се карат, за да избегнат интимността.

- Мислех, че дядо ти е индианец сиукс.

- Това е другият клон на семейството. Този ми дядо е психиатър.

- Да бе. Разбрах те.

- Но не ме слушаш, това е проблемът. Стоя и ти давам толкова много добри съвети, а ти изобщо не чуваш...

Той спря.

- Какво има? Да не ти се схвана езикът?

Тишина. След това Конуей каза:

- Не, не. Но стигнах до една пукнатина и ми прилича на друга врата.

Пиърс скочи на крака и погледна нагоре, където Конуей работеше. Ясно се виждаше ръбът на гладко издялан каменен блок.

- Продължавай - каза Пиърс.

Конуей заработи яростно. След по-малко от пет минути беше разкрил очертанията на правоъгълник.

- Трябва да е това — каза Пиърс.

Конуей скочи долу.

- И аз така мисля.

Блокът беше разположен близо до тавана и до ъгъла.

- Хитри дяволи - каза Конуей. - Никога не съм чувал за свързващ коридор, издълбан на подобно място.

- Според теб навън ли се отваря, или навътре?

- Залагам, че се отваря навън, но нека първо опитаме да го избутаме навътре.

Пиърс се покатери в хамака и натисна с две ръце. После взе лоста и се опита да го избута с него. Разхвърчаха се снежинки мазилка и варовик, но нищо повече.

- Опитай се да го издърпаш навътре - каза Конуей.

Пиърс приложи обратен натиск на лоста. Почти веднага усети как големият камък помръдва.

- Леко. Сигурно тежи повече от буик. Ще падне в хамака и ще те повлече.

Трябваше им половин час да забият нов клин и да поставят хамака така, че скалният блок да не го уцели при падането си. Това затрудняваше работата им. Пиърс с мъка пазеше равновесие и натискаше лоста. Но напредна, блокът се извади още, после още. Скоро можеше да види страната му.

- Тънък е. Не повече от десет сантиметра.

- Какво се оплакваш тогава?

- Дръпни се - каза Пиърс. Когато Конуей отиде в другия край на помещението, Пиърс натисна за последно е лоста.

С хрущящ звук скалата се освободи и падна. Удари се тежко в земята и се разби на хиляди парченца, почти на прах. Въздухът помътня и двамата мъже се закашляха.

- Виж какво направи - каза Конуей.

Върнаха хамака на предишното му място. Пиърс се покатери и освети коридора. Беше дълъг и гладко измазан, но цветните йероглифи от предишната камера липсваха.

- Какво виждаш? - попита Конуей.

- Продължава петдесетина стъпки и свършва в празна стена. Но е гладка, така че трябва да е друга врата. Ще ида да погледна.

- След теб съм.

Пиърс изпълзя в коридора. Тръгна приведен, усети как гръбнакът му се охлузва в скалата. Зад него Конуей изсумтя, докато се качваше на хамака, за миг препречи светлината зад гърба на Пиърс, сигурно влизаше в коридора.

- Чакай ме де - каза той. - Какво искаш? Цялата слава да е за теб ли? Не помниш ли кой намери тунела? Искрено вашият. Не го забравяй, приятелю.

Пиърс стигна до вратата в дъното — наистина беше врата. Виждаше хоросана по ръбовете.

- По-добре донеси длетото и лоста.

- Добре - каза Конуей, - но не прави нищо глупаво, докато ме няма.

Тръгна на заден ход. Пиърс чакаше до вратата. Почука по нея с кокалчетата на пръстите си и с изненада чу, че бие на кухо.

Едва ли беше масивна. Звучеше като градинска плоча, най-много три сантиметра дебела.

Той внимателно я натисна с длан.

Тя поддаде.

- Я виж ти — високо каза той.

- Какво? - попита Конуей.

- Май ще минем без инструментите - каза Пиърс.

- Добре, човече.

Пиърс натисна пак. Вратата се отмести още. Конуей отново беше в тунела и се приближаваше.

- Внимателно.

- Добре.

Конуей беше на трийсетина стъпки зад него. Пиърс натисна по-силно и вратата падна шумно върху каменния под на съседното помещение.

- Успях!

Пристъпи в следващата камера.

И тогава чу зад себе си нещо - стържещ, скърцащ звук като от търкане с едра шкурка.

Светлината, която идваше от коридора, помътня.

С тежък, глух звук коридорът беше отцепен. Той се стресна и изпусна фенера, който изтрака на пода и угасна.

- Хей!

Беше тъмно като в рог. В стаята миришеше на смърт.