Пясък през пръстите

8. Погребалната камера

В прашните си работни дрехи Пиърс се чувстваше не на място във фоайето на хотел „Уинтър Палас“. Рецепционистът го гледаше подозрително.

- Искате да изпратите телеграма в Танжер?

- Точно така.

- Моля, попълнете формуляра. Гост на хотела ли сте?

- Не.

- Пет паунда, ако обичате.

„Пладнешки грабеж“, помисли си Пиърс, докато плащаше и попълваше формуляра.

МОЛЯ ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ 7500 ДОЛАРА

НЕЗАБАВНО

ПИЪРС

След четири дни лорд Гроувър седеше с тях край лагерния огън.

- Какво направихте досега?

- Нищо - каза Конуей. - Не сме пипали нищичко. -Кимна към Барнаби. - Той го раздава археолог.

- Трябва да действаме бавно - каза Барнаби.-Трябва да научим всичко, което можем.

- Открихте ли ковчега?

- Саркофага - автоматично го поправи Барнаби, -не, още не. Помещението, което открихме, прилича на преддверие или на склад. Свързано е чрез гипсова врата с друго помещение, което подозираме, че може да е самата погребана камера. Но още не сме отворили тази врата.

- Искам да видя мумията - каза Гроувър, потривайки ръце.

- Когато му дойде времето — каза Барнаби. — Трябва да свършим това, както му е редът.

- Не трябваше да ме викате - каза Гроувър, - докато не намерите мумията. Бях се настроил за мумия.

- Все ще намериш как да се забавляваш дотогава -каза Конуей. Гроувър беше довел със себе си две нови момичета - мълчалива, красива девойка от Хонг Конг и яка, едрогърда германка. Бяха абсурдна двойка, но той явно обичаше разнообразието.

Пиърс седеше до огъня, хванал Лиза за ръка. Последната седмица бяха неразделни. Напрежението помежду им беше се стопило след инцидента.

- В Кайро се опитах да си купя марихуана - продължи Гроувър. - И знаеш ли какво ми казаха? Че било незаконно. Незаконно. Тъпи чалмари. - Обърна се към Пиърс. - Разбрах, че ти си имал премеждия. Сега по-добре ли си?

- Добре е -каза Лиза.

Гроувър премигна, но не каза нищо. Стрелна Пиърс с очи, после се обърна към Конуей:

- Как беше времето?

- Хубаво. Много хубаво. Малко непредвидимо, но така е интересно.

- Колко време ще останете? - попита Барнаби.

- Достатъчно, за да видя мумията - отговори Гроувър. - Просто искам да видя мумията. После мога да умра щастлив.

- Никой не умира щастлив - каза Никос.

Барнаби се наведе над алабастровата ваза. Беше деликатно оформена като лотосова пъпка. Бяха сложили прожектори в преддверието, за да могат да работят.

Барнаби прочете надписа върху вазата:

- Нека твоят Ка живее вечно, нека прикараш милиони спокойни години, ти, който обичаше Тива, седнал с лице, обърнато към северния вятър, и очите ти да съзерцават щастие!

- Много хубаво - каза Никое. - Кой е тоя Ка?

- Ка е душата - каза Барнаби, въртейки вазата в ръце. - А северният вятър е този, който обичайно духа по Нил. Тогава е било така и сега е така.

- Хубаво. Кога ще отворим вратата?

- За другата стая ли? Скоро.

Лорд Гроувър предпазливо вървеше между предметите в преддверието. Това беше първият му шанс да види всичко и не говореше много. Приближи се до еднаквите статуи и се взря в тържествено гледащите им напред лица.

Погледна в краката на едната статуя.

- Какво е това?

- Не пипай! - скара му се Барнаби.

- Нямаше да го пипна - промърмори Гроувър и се дръпна.

- Това са дарове. Маслина и лавър.

Гроувър втренчи поглед в клонките и листата.

- Три хиляди години - каза той. — Забележително.

- Погледна Никос. - Смяташ ли, че са използвали хашиш? Не бих отказал малко три хиляди годишен хашиш.

Никос вдигна рамене.

- Все тая.

- Да, сигурно. Може би там е номерът, нали?

Той се приближи до позлатената колесница и плъзна ръка по златния ръб на едното колело, което беше изписано с йероглифи.

- Какво пише?

- Не пипай!

- Добре, добре.

- Това е колесница - каза Никос.

- За да я използва душата в отвъдното - каза Барнаби. Беше зает да разчита надписа върху малка дървена ракла. Вътре имаше дрехи, внимателно обвити в ленено платно - сандали, огърлици, роби. На места платното беше прогнило, но се разбираше какво е.

- За всичко са помислили, нали?- каза Гроувър.

- Не пипай!

- Господи - Боже! - възкликна Гроувър и пъхна ръце в джобовете. - Този е обезумял.

След това Гроувър говори с Пиърс насаме.

- Какво му е на Барнаби? Не беше такъв.

- Заради гробницата е - каза Пиърс. - Откакто я открихме, стана пълен досадник. Ако щеш вярвай, но през последните няколко дни е нетърпим.

- Никога не бих си помислил.

- Е - каза Пиърс, - донякъде го разбирам.

Гроувър присви очи.

- Какво искаш да кажеш?

- Ами, като имаме предвид какво има вътре - какво е и какво трябва да е било - не може просто да се нахвърлим и да го ограбим, нали?

Лорд Гроувър си помисли, че все пак умее да преценява хората, и каза:

- Не, предполагам, че не.

- Ти си тук отскоро - каза Пиърс - Барнаби ще се отпусне след ден-два и ще ти покажа някои от нещата, които намерихме. Наистина са много интересни.

Пиърс му показа всичко.

Катарама, украсена с червено злато, изобразяваща фараона на колесницата му, как се връща с пленници от победоносна война.

Златна кания, украсена с препускащи коне, в която имаше златен нож с инкрустирана със скъпоценни камъни дръжка.

Камшиче за мухи, изработено от тънко ковано злато, във формата на ветрило. От едната страна бе изобразен царят на лов за щрауси, а от другата - водни птици.

Кутийка за благовония във формата на овален картуш, инкрустирана с лапис лазули. Беше празна. Според Барнаби се използвала само ритуално.

Поставка за крака от синьо стъкло и друга от дърво, на която бяха резбовани образите на враговете на фараона: асирийци, нубийци, либийци и суданци. Малка кутия с тайна ключалка, в която имаше парченце меко дърво и ръчен свредел за палене на огън.

Ръкавици от мека кожа.

Бумеранги с всякакви форми и размери за лов на дивите птици, населяващи блатата по речния бряг.

Малки украсени със скъпоценни камъни статуи на кобра и лешояд, царския символ на Горен и Долен Египет.

Квадратна кутия, инкрустирана със слонова кост, в която имаше обла дървена поставка, закрепена върху пръчка. Според Барнаби това била кутия за съхранение на перуките на фараона.

Удивително сгъваемо легло, което се разгъваше на три. Сигурно за да го използва фараонът на бойното поле.

Изсушена храна - месо и зърно, както и различни семена. Големи делви с вино.

Алабастрови лампи, изкусно украсени с декоративни мотиви - лотос, папирус и други цветя. Една лампа беше изваяна във формата на крокодил.

Лорд Гроувър наблюдаваше внимателно Пиърс, докато му показваше предметите в стаята. Отношението на самия Пиърс към тях му се стори необичайно. В гласа му имаше гордост, докато му разказваше, но не просто гордост от качеството на изработката или от това, че е намерил гробницата. Не беше нито едното, нито другото, или беше и двете. Гроувър не знаеше.

В края на вечерта Конуей се качи при тях и попита Гроувър:

- Харесва ли ти?

- Приказно - каза Гроувър.

- Пък аз си мислех нещо. Човек е бил богат, ама някои неща са били в негова полза.

- Какви например?

- Не е плащал данък общ доход - каза Конуей и се разсмя.

След няколко дни те разбиха гипсовата врата. Първо изрязаха малка дупка, трийсет сантиметра в диаметър, и осветиха вътре с фенерче. Барнаби надникна.

- Какво виждаш?

- Злато. - Той шумно си пое дъх. - Солидна стена от злато.

Продължиха да разширяват дупката. Скоро стана ясно, че стаята е почти изцяло запълнена от голяма златна и сложно гравирана кутия. Едва имаше място един човек да се вмъкне покрай нея, така добре запълваше стаята. След като събориха вратата, Барнаби влезе в помещението и заоглежда гравираните надписи, почука по кутията.

- Позлатено дърво - каза. - Ковчег от позлатено дърво. - Погледна го, преценявайки размерите му.

- Някъде три на пет метра. Саркофагът трябва да е вътре.

Обиколи кутията. Другите го последваха.

- Внимавайте! - каза той. - На пода има разни неща. - Спря, за да вдигне огърлица от полускъпоценни камъни.

- Стаята е ориентирана по посока север-юг - каза той. — Вратата трябва да е някъде, а, да ето я.

- Врата ли? - каза лорд Гроувър. - Я почакай. Трябва да я видя. - Трудно му беше да се натика в пространството между ковчега и стената.

В единия край имаше врати на панти.

- Мислех, че се отваря нагоре - каза Гроувър.

- Не, това е само ковчегът. Самият саркофаг ще се отваря нагоре.

Гроувър кимна. Другите се скупчиха наоколо.

- Е, давай, човече, давай.

Барнаби внимателно освободи кукичката и отвори вратите.

Вътре имаше втори ковчег, покрит с жълт воал и обсипан с маргаритки от чисто злато. Воалът беше закрепен на дървена рамка. Барнаби я отмести и отвори следващите врати.

Още един ковчег.

- Господи - каза Гроувър. Пред този ковчег имаше купчини оръжие и ленени превръзки, спретнато навити на малки вързопчета.

Барнаби строши печатите на третия ковчег и намери четвърти. Като кутийки, които прилягаха идеално една в друга.

- Приближете светлината - каза Барнаби. Гласът му беше напрегнат, от челото до врата му се стичаше струйка пот.

- Този е различен. - Той огледа вратата, на която бе изобразена Изида с вдигнати ръце, предпазваща съдържанието на ковчега.

- Мисля, че е последният.

Той строши печатите. Вратите се отвориха със скърцане, прахта на вековете се вдигна от пантите.

Зърнаха червен камък. Вратите се отвориха по-широко. Саркофагът.

В четвъртия ковчег имаше място да влезе човек. Барнаби пристъпи и обиколи саркофага, който беше квадратен и добре загладен.

- Червен пясъчник - каза той. - Много добра изработка.

- Мумията там ли е? - попита Гроувър.

- Да. Ще има няколко саркофага един в друг, както има и няколко ковчега. Първият вероятно е от позлатено дърво. Вторият може да е от сплав. Последният може да е от чисто злато.

- Хей - провикна се Никос от друга част на стаята.

- Вижте тук!

Другите заобиколиха големия ковчег и отидоха при него.

Нисък отвор водеше от погребалната камера кьм съседно помещение. Входът се охраняваше от огромна статуя на клекнало черно куче е наострени уши и разширени ноздри.

- Анубис - каза Барнаби. - Черният чакал. Той отваря пътищата за отвъдния свят пред мъртвите и надзирава балсамацията. Наричали го Вратаря на Озирис.

Статуята ги гледаше свирепо.

- Не искам да си имам работа с него - каза Конуей. Потупа го по лапата. - Добро куче.

- Да видим какво има в стаята, която пази - каза Барнаби и се вмъкна в отвора. - Анубис отговарял за това даровете, дадени на починалия от оплакваните, да...

- Какво има?

- Влезте и вижте сами.

Никос влезе и подсвирна високо.

- Да - каза Барнаби. — Така си и мислех. Това е съкровищницата.

Нежно вдигна една от многото кутии и сандъци, подредени в стаята.

Беше пълна със скъпоценности.

- Честита Коледа! - каза Конуей. Отвори друг сандък и намери куп златни оръжия и жезли. От чисто злато.

Гроувър се приближи до малка позлатена кутия, в която имаше увита в лен урна. Той махна лененото платно и понечи да вдигне капака.

- Според теб какво има тук? - Урните в преддверието съдържаха редки подправки и масла, тамян и смирна.

- Вероятно - каза Барнаби - вътрешностите на царя.

- О! - той се дръпна от урната, без да -я отвори.

- Откъде знаеш? - попита Пиърс.

- Не знам, но ще видите, че има още три урни, подредени в стаята така, че да образуват квадрат. Вероятно и четирите са канопи, съдържащи вътрешностите на фараона, които са били извадени при балсамацията.

- Отиде до една от урните, вдигна я и посочи фигурата, нарисувана отгоре й. - Хапи, песоглавеца, пазител на белите дробове.

- Вярвам ти - каза Гроувър. - Покажи ми малко скъпоценности.

Следващият сандък, който отвориха, беше красиво инкрустиран и съдържаше пълно писарско оборудване - палитра от слонова кост, малка алабастрова купа, три плочки мастило и тръстиково перо.

Зад сандъците имаше купища мебели, натрупани безредно, за да ги използва царят в задгробния си живот. После много жезли на живота - анкх - от позлатено дърво и многобройни статуетки.

Накрая намериха миниатюрен ковчег във формата на човек, дълъг двайсет сантиметра. Беше от мед и инкрустиран с цветно стъкло. Конуей го отвори и го подаде на Барнаби.

- Царски картуш — каза той, дивейки се на надписа.

- Но с име на жена. Сигурно на царицата.

Конуей намери още един малък предмет, увит в лен. Оказа се друг саркофаг. В него, загърната в още лен, лежеше къдрица кестенява коса.

- Гледай ти - каза той.

- Романтична душа - каза Гроувър.

- Сигурно е на любовницата му - каза Никос.

Пиърс се беше върнал в кутията със саркофага. Любопитно му беше колко е тежък и дали могат да вдигнат капака. Огледа го и се убеди, че ще е доста трудно. Капакът беше изработен от каменна плоча, шест на три стъпки и дебела почти трийсет сантиметра.

Никос се върна и заедно отново го огледаха внимателно. Решиха, че ще се наложи да демонтират четирите ковчега, за да повдигнат капака с крика. Щяха да им трябват дни.

- Разбира се - каза Никос, - ние имаме достатъчно и без да разбиваме саркофага. Не е необходимо.

- Напротив - каза Пиърс. - Необходимо е.

- Барнаби казва, че вътре има още няколко ковчега един в друг, които не се пренасят лесно...

- Трябва да го направим - настоя Пиърс.

- Защо?

- Защото искам да го видя.

След една седмица, с пъшкане и напъване, те свалиха капака. Вътре в каменния саркофаг имаше ковчег от позлатено дърво. Фараонът лежеше по гръб със скръстени на гърдите ръце и скиптър във всяка. Беше с корона с лешояд и кобра, двата символа на Горен и Долен Египет, а брадата му бе внимателно сплетена. Устните му бяха плътно стиснати, очите му гледаха право в тавана.

Изражението беше умиротворено, но очакващо, сякаш царят чакаше боговете, които ще го преведат през дванайсетте стаи на отвъдното към вечния Нил в небесата.

Пиърс се вгледа в лицето и дълго мълча.

- Мекетенре - каза накрая. - Късметлия. Ако не го бяхме намерили, никой нямаше да го помни. Но той ще стане известен. Правим му услуга.

- Ще трябва да му простиш - каза Конуей, - че не става, за да ти благодари.

На следващия ден Никос замина за Асуан.