Пясък през пръстите

12. Неочаквано посещение

Разтреперан от страх, Хамид Искандер с мъка се изправи на крака. Погледна посетителя си и успя да смотолеви на арабски:

- Сър, каква приятна изненада.

- Не се и съмнявам — каза Варезе. Той стоеше прав и махна на прислужника да внесе малка картонена кутия. Постави я върху бюрото на Искандер.

- Седнете - каза Варезе.

И двамата седнаха и се загледаха над кутията. Накрая, понеже не можеше да изтърпи повече, Искандер попита:

- Какво има в кутията?

- Ти си глупак - каза Варезе, тъжно клатейки глава.

- Да, сър.

- Работиш тук, още отпреди аз да стана директор на старините. Оставих те да продължиш с мързелуването си, само защото нямах доказателства, че си оплескал нещо.

- Да, сър.

- Но вече имам доказателство. Можеш ли да се сетиш какво?

- Да, сър - каза Искандер, свеждайки глава.

Варезе беше искрено изненадан.

- Наистина ли?

- Знам - каза Искандер - какви са обвиненията срещу мен. Знам, че съм виновен, но ви моля да не я закачате. Аз съм просто мъж, а жените...

- За какво говориш?

- За вината си - каза Искандер. - Може би сте я видели. Тя е красива и не мога да устоя на изкушението да прекарвам по някой и друг следобед - не всеки следобед, дори нито един следобед тази седмица - до нея. Не мога да устоя.

- Глупак - раздразнено каза Варезе. — Мислиш ли, че ме е грижа за дебелата ти любовница?

- Не е дебела!

- Глупак! - Варезе отвори кутията и извади парче полиран камък. Сложи го пред Искандер, който се потеше обилно.

- Какво ще кажеш за това? - Варезе мрачно се усмихна. - Питам те в качеството ти на регионален представител на Службата по старините в Луксор. Питам за професионалното ти мнение.

Искандер колебливо взе камъка и го завъртя в ръката си. Опипа изваяните форми.

- Това е скарабей.

- Блестящо.

Искандер сви рамене.

- Продават ги навсякъде. По улиците на Луксор можеш да си ги купиш от кварц, който досущ прилича на лапис лазули. Петдесет пиастри, сто за по-големите. Правят ги в дома на Абдул...

- Дано аллах опази глупците — каза Варезе с въздишка. - Мислиш, че това е кварц?

Искандер млъкна, присви очи към камъка и прехапа устни.

- Да не казвате, че е истински лапис лазули?

- Да, бивши служителю. Това е истински лапис лазули.

- Значи е оригинален и безценен артефакт!

- He - Варезе поклати глава. - Поръчай чай.

- Но ако е истински...

- Поръчай чай - нареди Варезе.

Искандер стана бавно.

По-късно Варезе се успокои. Искандер започна да мисли как да си върне благоволението на шефа си и да запази работата си. Единствената му алтернатива беше транспортното министерство, където работеше братовчед му, но там заплатата беше по-малка, а работното време - по-дълго, така че не ставаше.

- Скарабеят - каза Варезе - попадна в ръцете ми миналата седмица. Богат посетител дойде в музея и беше толкова впечатлен, че поиска да направи дарение. Аз, естествено, се съгласих. В края на срещата ни той шеговито извади скарабея, който купил сутринта на пазара в Кайро. Каза, че знаел, че е фалшив, но все пак искал мнението ми. С такива глупости трябва да се примирява човек, когато става дума за дарение.

- Но този път е бил истински.

- Млъкни - студено каза Варезе. - Глупостта ти ще че вкара без време в гроба. Опитвам се дати обясня, че скарабеят наистина е фалшификат.

Искандер разтвори ръце.

- Тогава какъв е проблемът?

- В камъка и качеството на изработката. Дадох го за оглед на професор Хаким и професор Имам. И двамата се съгласиха, че вероятно е копие, но не бяха сигурни. Във всеки случай камъкът е истински, а изработката -отлична. Решихме да разследваме.

Искандер знаеше какво следва. Сюжетът за проследяването на древни артефакти често се повтаряше в египетската история. Полицейски отряди проследяваха пътя на предмета до източника му.

- Предохранителна мярка - сухо каза Варезе. - Рутинна работа. Продавачът беше разпитан. Той обясни, че го е купил от някакъв нубийски търговец. Търговецът беше намерен. Той каза, че го е купил в Асуан. Разбрахме, че тамошният търговец е турчин. Той каза, че го купил от някакъв моряк. Морякът открихме трудно, но той ни разказа необичайна история.

- Взел го от непознат странник, човек, който откраднал лодка в Асуан. Непознатият му го предложил като подкуп, а после го пребил, но не си взел скарабея. Изключително необичайна история.

- И вие му повярвахте?

- Да. Когато приключихме с него, му повярвахме.

- Звучи невероятно - осмели с да отбележи Искандер.

- Звучи все по-вероятно - каза Варезе. - Историята с лодката е озадачаваща. Изследвахме скарабея още веднъж и пак не бяхме сигурни дали е фалшив, въпреки че го подозирахме. Така че направихме още едно много задълбочено разследване.

- Да?

- Може да ти е интересно да научиш, че съм в Луксор от две седмици, и смятам, че знам истината.

Искандер се размърда на стола си. Настъпи дълго мълчание. Накрая той каза:

- А аз как мога да помогна?

- Събери си личните вещи и опразни този кабинет до утре сутринта - каза Варезе. - Заместникът ти вече пътува от Кайро насам.

С тези дум и той стана и излезе от стаята.