Пясък през пръстите

19. Добри новини

Варезе изчака няколко минути, преди да продължи. Очевидно се наслаждаваше на момента и Гроувър го мразеше заради това. Накрая директорът каза:

- Не беше нищо особено. Крадците бяха чиста измет, обикновени скитници. Наистина е забележително, че са успели да снимат гробницата и да напишат на английски писмото, което ни бе изпратено. Снимките и писмото са доста добре направени. Човек би си помислил, че всичко е замислено от професионален археолог.

Гроувър се беше окопитил и каза:

- Колко любопитно.

- Естествено — продължи Варезе, - всичко това създава сериозно главоболие на правителството. Нито писмото за откупа, нито успешното ни справяне с престъпниците ще бъде публично обявено. Да обявим, че някакви дребни крадци са открили гробница, не е в интерес на... да кажем на националния ни имидж. Сигурен съм, че разбирате.

Гроувър се намръщи. Не разбираше нищо.

- Защо ми казвате всичко това?

- Защото се надявах, че можете да ми помогнете.

- Ще направя всичко по силите си.

- Щедростта ви е прословута - усмихна се Варезе.

- Ние сме много благодарни. Виждате ли, престъпниците умряха, без да разкрият къде е скрито съкровището. Знаем, че техният ръководител е още на свобода, и дискретно разпространихме вестта, че ако той ни разкрие скривалището с анонимно писмо, няма да го преследваме. — Варезе се изкиска. — Не се съмнявам, че скоро ще получа такова писмо. В момента човекът сигурно се тресе от паника.

- И аз така мисля - каза Гроувър, нервно потривайки длани.

- Това обаче не решава проблема с гробницата. В момента правителството разполага с малко средства за изследване на нови паметници. Новото откритие е проблем за финансирането.

- Разбирам.

- Това, от което правителството има нужда, е човек със значително лично състояние и хуманистични убеждения, който е склонен да поеме разходите по експедиция, която да намери гробницата.

- Аха.

- Естествено, ако бъдат открити големи съкровища, средствата ви ще бъдат напълно възстановени, също като при Карнарвън.

- Това е много мило.

- И, разбира се, всички участници ще се покрият със слава...

- Предполагам.

- Освен парите има още един проблем. Трябва ни група специалисти, които да свършат работата. Ние сме в доста деликатно положение. Информирани сме за съществуването на гробница. Но нима можем да извикаме експерти от цял свят, без да събудим любопитство и да повдигнем неудачни въпроси? Как ще се оправдаем, че знаем за гробницата, преди да сме започнали да я търсим?

- Сериозен проблем.

- Така е - каза Варезе, кимайки мъдро. - Така е.

- Вие сте в ужасно затруднение. Какво предлагате?

- Питах се за групата, която сега така щедро подкрепяте - експедицията на професор Барнаби. Дали ще може да се отклони от настоящия си проект, за да търси гробницата?

Лорд Гроувър въздъхна.

- Съмнявам се. Професор Барнаби и екипът му са така отдадени на работата си, не мисля, че биха искали да я изоставят след многото вложени усилия.

- Може би ще успеете да ги убедите.

- Надценявате влиянието ми, сър.

- Помислете си - каза Варезе. - Ще бъдат признати за откриватели на нова египетска гробница! Светът ще ги аплодира. Ще получат най-високи похвали. Със сигурност ще успеете да направите примамливо предложение, нали?

- Е, щом е така...

- Писмото за откупа се пази в тайна - каза Варезе. -Престъпниците са екзекутирани. Никой не знае истинската история освен нас. Защо не вземете снимките със себе си и не ги покажете на Барнаби? Мисля, че ще го развълнуват.

Гроувър взе плика и го пъхна в джоба на ризата си.

- Ще опитам, въпреки че се съмнявам, че ще успея да променя решението на професор Барнаби. Той е специалист, а аз не съм, а вашият план е толкова... толкова е, честно казано, невероятен.

- Значи аз ще отида в Луксор и сам ще говоря с него.

- Това е прекрасна идея!

Варезе се усмихна.

- Смятате ли, че ще се получи.

- Ако вие не успеете - каза Гроувър, — значи никой не може.

Седяха навъсени около лагерния огън, почти не разговаряха, от време на време поглеждаха военните. Беше късен следобед. По-рано през деня Пиърс бе говорил с Али Чампс.

- Какво става? — бе попитал, сочейки войниците.

- Нищо.

Това беше вярно съвсем буквално. Военните стояха там с пушки на рамо, пушеха и си говореха.

- Защо са тук?

- Чакаме заповеди.

- Заповеди? Какви заповеди?

- От Кайро - каза Али и му обърна гръб. Не разбраха нищо повече.

По залез в лагера с ръмжене дойде още един лендроувър и спря. От него слязоха още военни.

- Господи! - каза Пиърс. Преброи ги, общо шестнайсет.

- А аз имам само верния си пистолет за кобри - каза Конуей.

След това от колата слезе лорд Гроувър, изглеждаше уморен и тъжен. Придружаваше го нисък мъж с бяла коса и благородно излъчване.

- Мосю Варезе - каза Барнаби, скачайки на крака.

- Какво става? — прошепна Конуей на Пиърс.

- Не знам.

- Това е оскърбление - казваше Барнаби. - Защо тези войници са тук? Защо сме под охрана?

Варезе сви устни и пренебрегна въпроса.

- Тук съм по работа. По много сериозна работа. Мисля, че е най-добре да говорим насаме.

- О - учуди се Барнаби.

- Господи! - възкликна Пиърс. Улови погледа на Гроувър, който тъжно поклати глава. Стоеше облегнат на лендроувъра и пушеше, чертите му бяха изопнати от умора. Никой от лагера не се приближи към него, стояха настрана, сякаш ако се скупчеха на едно място, щеше да изглежда подозрително. Всъщност така разделени, сковани и равнодушни изглеждаха още по-подозрително.

- Елате - каза Варезе на Барнаби. - Да поговорим в палатката ви.

След час Барнаби направи официално съобщение. Експедицията щеше да промени плановете си и да започне търсенето на така наречената гробница. Останалите в групата се мъчеха да не издадат шока и облекчението си. Варезе се престори, че е очарован от решението на групата. Той остана за вечеря в лагера и лорд Гроувър, внезапно подмладен, извади отнякъде каса шампанско, за да отпразнуват новата цел на експедицията.

Пиърс го хвана насаме по-късно.

- Копеле такова — каза. - Наслаждаваше се на всяка минута.

- Не на всяка - каза Гроувър. - Бях доста разтревожен, когато господин Варезе ми каза, че крадците са заловени и разстреляни.

- Значи не смятат, че сме ние?

Гроувър се усмихна.

- Господин Варезе - каза той - е много умен човек.

Не каза нищо повече. Пиърс се върна при Лиза и я хвана за ръка. Тя се усмихваше, сияеше от щастие.

- Ще търсим гробницата - каза тя през смях. - Като сбъдната мечта.

- Ще издържиш ли тук в пустинята?

- Първо трябва да се оженим.

- Аз ще издържа всичко, ако си до мен.

- Знам.

- Знаеш, а? - попита той.

- Да - каза тя. - Знам.

- Ще ти купя годежен пръстен - каза той. - От александрит. После ще се оженим в... къде искаш да се ожениш?

- В посолството в Кайро.

- Не, ще се оженим в Атина. А за медения месец ще отидем в...

- Във вилата на чичо ми на Капри.

- Точно така - каза Гроувър от няколко метра.

- Подслушвач - каза Пиърс.

- Пийнете още шампанско - каза Гроувър и им напълни чашите.

Пиърс си помисли, че затова беше купил и шампанско.

- Кой ще е кум? — попита Гроувър.

- Не задавай тъпи въпроси - каза Конуей. - Аз имам старшинство.

По-късно вечерта Варезе обикаляше около огъня и разговаряше поред с всеки член на експедицията.

- Кажете ми - обърна се той към Никос, - смятате ли, че тази гробница наистина съществува?

- Не - каза Никос.

- Но снимките са доста убедителни.

- Не - каза Никос. - Може да изкараме десет години тук и да не намерим нищо.

- Винаги има шанс - каза Варезе. - Всичко е доста необичайно. Знаете ли кога за първи път заподозрях нещо? Един скарабей бе проследен до Асуан.

- Така ли?

- Да. Експертите смятаха, че е фалшификат, но се съгласиха, че е необикновено добре изработен.

Варезе извади бръмбара от джоба си.

Никос не трепна.

- Хубав е - каза.

- Да - съгласи се Варезе и се отдалечи. Конуей се обзаложи на пет долара, че гробницата не съществува. На Варезе това май му се стори забавно.

Когато стигна до Пиърс, спря.

- Да - каза той почти на себе си. - Ти.

- Аз? - Пиърс беше полупиян, весел, Лиза се беше облегнала на рамото му.

- Да - каза Варезе. - Ти си. Поздравления.

- За какво?

- За годежа, разбира се.

- Благодаря.

- Възхищавам ви се.

Пиърс кимна.

- Сигурно е било много трудно. Според мен накрая всичко ще се оправи.

- Не съм сигурен, че разбирам - бавно каза Пиърс.

- Ако ми позволите - каза Варезе. - Малък подарък за младата двойка.

- Той кимна на един военен, който донесе голям кашон и го подаде на Пиърс.

- С най-добри пожелания - каза Варезе. - Знаете ли, някога си мислех, че може да бъда убит. Беше лесно да съм уплашен.

Пиърс се намръщи.

С прощално кимване Варезе се отдалечи.

- Какво е това? - каза Лиза. - Отвори го.

Пиърс скъса канапа и тиксото и вдигна капака. Вътре намери черна перука, мустаци и кутия грим.

Както и две консерви боб и две консерви пилешка супа.

За миг той зяпна смаян и не можеше да повярва, а после се разсмя. Смя се, докато по бузите му потекоха сълзи, и Лиза, вкопчена в него, също се разсмя. Двамата тръгнаха към пустинята, отдалечиха се от лагера, докато останаха сами, все още смеейки се под тъмното небе, а Египет беше около тях.