Разбивач на сърца

ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Петнадесет минути след обаждането на Ноа, Ник и Лорен вече пътуваха с колата към къщата на свещеника.

— Скоростната ти кутия не е наред — отбеляза той, когато започнаха да се изкачват по Югозападната магистрала. — Забелязах го снощи, но се надявах, че съм сбъркал.

— Май ще се наложи пак да закарам колата на ремонт.

Беше поредният горещ и влажен ден. Климатичната инсталация въобще не охлаждаше купето и Лорен отвори прозореца.

— Мисля, че и климатикът ти е сдал багажа — ядоса се Ник. — Колата ти е на повече от деветдесет хиляди мили. Време е да направиш замяна и да си вземеш нова.

— Да направя замяна ли? — удиви се Лорен. — И какво ще се промени?

— Мъжете обичат да са свързани с хубави машинки — обясни той. — Добрите мъже се грижат нежно за тях.

— Още една тайна, която вие, момчетата, си споделяте?

— Не ние момчетата — поправи я той. — Ние мъжете. Мъжкарите.

Лорен прихна:

— Дали доктор Моргенщерн съзнава, че един смахнат работи за него?

— А какво те кара да мислиш, че той самият не е смахнат?

— Смахнат ли е? — Тя стана сериозна и добави: — Сигурно през живота си е чул и видял много ужасни неща, нали?

— Права си. Това е част от работата.

— Томи се притеснява за теб.

Колата започна да се изкачва по друга стръмна улица, Ник се вслушваше в стържещия звук, издаван от скоростната кутия. Ужасният шум го накара да се намръщи и той реши да намери автомонтьор, който да огледа колата. Лорен имаше дяволски късмет, че с този автомобил не е закъсала на някоя магистрала.

Погледна към нея над слънчевите си очила.

— Томи иска да се оженя и да свия гнездо — каза той. — Смята, че семейството ще направи живота ми по-нормален. Но това няма да се случи при моята работа. Женитбата не влиза в сметката, нито собствени деца…

— Не обичаш ли хлапетата?

— Разбира се, че ги обичам — отвърна Ник. — Но знам, че на моите бих им съсипал живота. Ако имах собствени деца, въобще нямаше да ги изпускам от очи.

— Страхуваш се, че нещо може да им се случи, защото си виждал…

Той рязко я прекъсна:

— Така е. Ами ти? Искаш ли да се омъжиш и да имаш дете?

— Да, някой ден. Но не искам само едно дете, а пълна къща с деца. И не ми пука дали другите смятат това за модерно или не.

— Колко на брой?

— Четири или пет, или може би дори шест. А доктор Моргенщерн има ли деца?

— Не, той и Кейти не можеха да имат, но пък непрекъснато им гостуват цял куп племенници и племеннички.

Лорен го наблюдаваше внимателно.

— Защо непрекъснато поглеждаш в страничното огледало?

— Просто съм предпазлив шофьор.

— Проверяваш дали някой не ни следи, нали?

— И това също — призна той.

— Къде е пистолетът ти?

С лявата си ръка Ник повдигна кобура, който беше пъхнал между седалката и вратата.

— Никога не излизам от къщи без него — каза той. — Ще трябва да го взема със себе си, когато стигнем до къщата на свещеника. Такива са правилата.

Лорен се взря в старите сгради, издигащи се покрай авенюто. Мислеше си за доктор Моргенщерн, чудеше се как ли изглежда, дали щеше да сметне за приемливо онова, което тя възнамеряваше да направи. Вече беше решила да не замесва Томи и Ник — и двамата бяха прекалено обвързани емоционално, за да могат да се отнесат трезво към ситуацията. Но тя се надяваше, че докторът ще и разбере и ще й помогне, със или без съдействието на брат й.

— По-късно ще довършим този списък — каза Ник. — Трябваше да го започнем още снощи, но ти изглеждаше съсипана от умора.

— Да, заспах, докато ти гледаше някакъв мач.

— Не някакъв мач, а мача. Плейофите за купата „Стаили“ — възнегодува Ник.

— А след това какво прави?

Той знаеше какво иска да разбере тя, но отвърна лаконично:

— Спах.

Измина една цяла дълга минута в мълчание.

— Къде?

Той се усмихна.

— С теб.

Гласът му прозвуча самоуверено. Целта му несъмнено беше да я накара да се изчерви. Но тя реши, че е крайно време да победи противника с неговото собствено оръжие. Винаги се държеше благоприлично, но този път попита прямо.

— Е, и хареса ли ти?

Той се засмя.

— Разбира се. Спах като къпан. Но сега съм притеснен. Какво ли ще каже брат ти, когато му призная, че съм спал със сестра му?

— Няма да те издам, ако и ти не ме издадеш.

— Добре, договорихме се.

Стигнаха до „Нашата Майка“ и Ник паркира колата пред църквата, за да не прекъсне баскетболния мач, който беше в разгара си. Веднага забелязаха Томи и Ноа, застанали един срещу друг в центъра на група от момчета. Томи беше облечен със спортни гащета в цвят каки и бяло поло. Ноа носеше скъсани дънки и черна фланелка, а под мишницата му се виждаше кафявият кобур с пистолета. На лицето му бе изписано заплашително изражение. На Лорен не й трябваше много време, за да разбере причината. Томи държеше една свирка пред устата си, а Ноа се навираше в лицето му и яростно спореше. Брат й беше упорит човек и никога не отстъпваше от позициите си, но сега си беше намерил майстора. Лицето му бе станало мораво, а изражението — не по-малко враждебно. Момчетата се бяха скупчили около брат й, подобно на легионери, готови да нападнат при команда.

Лорен изскочи от автомобила, преди Ник да успее да нахлузи на рамо кобура си.

— Струва ми се, че днес Томи трябваше да отиде в болницата за допълнителни изследвания — отбеляза тя.

— Минава десет — каза той. — Може би вече са били там.

— Ник, не трябва ли да направиш нещо? — попита ужасено тя, кимвайки към Ноа, който току-що бе блъснал Томи в гърдите. Брат й му отвърна, като наду свирката в лицето му.

Ник избухна в смях.

— Виж лицата на момчетата. Не им харесва, че Ноа крещи на техния свещеник — викна Лорен.

— Той просто се забавлява.

— Но според мен хлапетата не разбират това. А имат и числено превъзходство.

— Така ли мислиш? Е, Ноа може да се справи.

— Аз влизам вътре — рече Лорен и помаха на брат си, докато прекосяваше паркинга.

Монсеньорът я чакаше на прага и тя забърза към него.

В мига, в който я зърна, Ноа престана да крещи обидни думи и обърна гръб на Томи, за да я види по-добре.

— В какво си се вторачил така? — възнегодува Томи, който все още се задъхваше от надвикването.

— В Лорен — отвърна Ноа. — Има страхотно тяло.

— Говориш за сестра му — напомни му Ник и го плесна по рамото.

— Да, знам. Трудно е да повярваш, че са роднини. Тя е дяволски красива и мила, а той е такъв тъпанар. Между другото, твоят приятел е съвършено сляп — добави Ноа. — Не може да види, че топката е излязла извън игрището, макар че линията е на две крачки от него.

Спорът се разгоря отново.

Три минути по-късно тримата нахлуха в къщата. Томи бършеше челото си с края на блузата, но по телата на Ник и Ноа нямаше и капчица пот. Смеейки се дружно, тримата се насочиха към кухнята да си вземат нещо за пиене.

Лорен влезе във всекидневната и грабна един тежък кош с прането, оставен на пода.

— Не мога да повярвам, че предложи бира на тези хлапета — възмущаваше се Томи.

— Навън е горещо — защити се Ноа. — Помислих си, че са жадни.

— Но те са малолетни — разпалено отбеляза Томи. — А и още е предобед.

Ник й намигна, когато отново мина покрай нея, носейки опаковка с шест бутилки кока-кола. Ноа каза на Томи да остане вътре, докато той и Ник поговорят с момчетата на верандата.

— За какво беше всичко това? — попита Лорен брат си.

— Едно от момчетата е казало на монсеньор, че е възможно в събота да е видяло колата на онзи тип. Затова Ник говори с него.

— А момчето съобщило ли е на полицията?

— Не, никое от тези хлапета не говори с ченгетата — обясни й той. — Но всички са чули за случилото се. А Франки, главатарят на тайфата, красноречиво се изрази: „Няма да позволим на никой да пристига в нашата шибана енория и да се забърква с някой от нашите шибани свещеници“.

Очите на Лорен се разшириха от чутото, но Томи я успокои:

— Франки е добро хлапе. Ала трябва да се държи на положение. За всички тях е важно да се държат грубо. Както и да е, те са говорили с приятелите си, които вече висят по улиците денем и нощем. И един от тях наистина си е спомнил, че е видял странен пикап, паркиран на Тринадесета улица, точно до празния парцел. Ник се надява да получи описание на шофьора. Стискай палци — Добави той. А след това смени темата и попита: — Какво правиш тук с този кош за бельо?

— Не мога да стоя и да чакам. Трябва да съм заета с нещо и затова попитах монсеньор дали не мога да му помогна.

Томи отвори вратата към сутерена, светна лампата и започна да я наблюдава как слиза надолу по дървената стълба.

Доктор Моргенщерн пристигна пет минути по-късно. Когато се изкачи обратно по стълбите, тя чу гласа му. Мъжете се бяха събрали в предния салон. Агентите му бяха с цяла глава по-високи от него, но всички неуморно го наричаха „сър“.

Лорен беше притеснена и изплашена преди срещата си с доктора и се надяваше това да не й личи, когато Ник я издърпа напред, за да му я представи.

Той стисна ръката й и настоя да го нарича „Пит“. А след това добави:

— Хайде всички да седнем и да решим какво ще предприемем.

Лорен инстинктивно погледна към Ник. Той й кимна и тя тръгна след Томи към всекидневната. Моргенщерн изостана назад, за да поговори със своите агенти. Първо каза нещо на Ник, но толкова тихо, че Лорен не успя да чуе нито дума. После прошепна нещо на Ноа и агентът избухна в смях:

— Бог да ме убие, сър!

— И да изгуби един от своите предани войни? Не мисля! — възкликна Пит, докато водеше двамата мъже към всекидневната. — Освен това аз съм напълно убеден, че Бог има чувство за хумор.

Пит сложи куфарчето си на масата и щракна ключалките. Ник се тръшна на дивана до Лорен, а Ноа застана зад гърба на своя шеф със скръстени на гърдите ръце, изпълнявайки ролята на охрана.

— Сър, чудех се дали не сте научили нещо важно от полицейския психолог, комуто наредихте да се заеме със случая — заинтересува се Ноа.

— Казва се Джордж Уокър — рече докторът. — Наистина му хрумнаха няколко идеи, които може да са ни от полза. Но за нещастие нямаме нищо конкретно.

— Полицейските психолози не отиват ли на местопрестъплението, за да си създадат реална картина на случилото се? — попита Томи. — Четох някъде, че по този начин извличат своята информация.

— Да, истина е — съгласи се Пит. — Но все пак има и други начини.

— Например с помощта на магнетофонния запис ли?

— Да. — Томи, моля ти се, престани да крачиш напред-назад и седни — каза Лорен.

Брат й й направи знак да се премести по-близо до Ник и след това седна от другата й страна. Той не беше много сигурен как да формулира въпроса, който искаше да зададе, и затова реши да бъде прям.

— За какво точно си дошъл, Пит?

— Щастливи сме, че сте тук — намеси се Лорен, за да не си помисли докторът, че брат й е някакъв грубиян.

— Да, разбира се — съгласи се той. — Пит знае, че аз оценявам помощта му. Ще започнем отначало, нали? — обърна се той към психиатъра.

Пит кимна утвърдително. Томи се обърна към Лорен, за да й обясни:

— Преди около две години повиках Пит заради едно ужасно нервно хлапе, на което се опитвах да помогна. Пит издейства да го настанят в лечебен център. По онова време за първи път използвах връзките си чрез Ник, но оттогава насам Пит е разрешил три други трудни случая вместо мен.

— Старая се — отговори Пит. — Но днес пристигнах тук, за да седна да поговоря с теб, Том. Искам да ми преразкажеш какво се случи в изповедалнята.

— Нали вече си прослушал магнетофонния запис — напомни му Томи.

— Да и той се оказа много полезен за разследването. Все пак от записа не ми стана ясно за какво си мислил ти, докато непознатият е говорил. Бих искал да си припомниш всичко отново.

— Разказах на Ник онова, което си спомням.

— Да, но Пит ще ти зададе други въпроси — намеси се Ник.

— Добре, ако смяташ, че това ще помогне.

Пит се усмихна. Сетне се обърна към Ноа.

— Защо с Лорен не ни изчакате в другата стая? Ник, бих искал ти да останеш.

Лорен последва Ноа, но след това се обърна точно когато Пит отваряше чантата си и го попита:

— След като приключите, може ли да поговоря насаме с теб?

— Разбира се.

Ноа затвори френските прозорци зад гърба им. Монсеньор слизаше по стълбите от втория етаж, носейки кош с мръсни чаршафи. Без да каже дума, Лорен взе коша от ръцете му и отново тръгна към сутерена. Дочу смеха на брат си и предположи, че разпитът му все още не е започнал.

Пит се държеше така, сякаш имаше на разположение безкрайно много време. Започна с това, че попита Томи дали не му липсва футболът. Томи седеше на ръба на стола, видимо напрегнат и притеснен. Пит внимателно поведе разговора за станалото в изповедалнята и когато приключиха, имаше на разположение две малки сведения, които можеха да се окажат полезни. Непознатият използваше „Обсешън“ на Калвин Клайн. Томи бе забравил за това. И до този момент не се беше сещал за изщракването, което бе чул. Тогава бе предположил, че онзи е щракнал с пръсти, за да привлече вниманието му. Но според Пит той всъщност бе включил магнетофона.

— Бих предпочел, като се върнеш в Холи Оукс, известно време да не влизаш в изповедалнята — рече Пит в края на разговора им.

— Колко ще трае това известно време?

— Докато изобретим някакъв капан, за да уловим непознатия.

Томи погледна Ник и след това отново се обърна към Пит.

— Не смяташ, че той отново ще се върне да се изповяда, нали?

— Сигурен съм, че ще опита — отвърна Пит.

Томи поклати глава.

— Не мога да си представя, че това ще се случи. Прекалено рисковано е за него.

Ник, който до този момент бе необикновено мълчалив, изведнъж се намеси:

— За него това е предизвикателство. Той смята, че страшно много превъзхожда всички нас, помниш ли? Ще му се прииска да го докаже.

— Том, независимо дали това ти харесва или не, той е установил някаква връзка с теб и смятам, че ще те осведомява за всяка своя стъпка — каза Пит. — В едно нещо вече съм сигурен — продължи той. — Престъпникът ще направи всичко възможно да говори отново с теб. Той се нуждае от твоето възхищение, но също така иска да го мразиш силно и да се страхуваш от него.

— В много отношения ти си идеалният партньор за осъществяването на неговия план — обясни Ник.

— Как ти хрумна това?

Той иска някой да оцени колко е хитър.

— Знам, че според теб прекалено много упорствам — възрази Томи, — но аз все още смятам, че грешиш за тоя тип. Вижда ми се безсмислено да се свързва отново с мен. Изслушах вашите аргументи и знам, че сте експерти… Но вие забравяте защо той дойде при мен. Искаше опрощение на греховете и не го получи. Помните ли?

Пит го погледна съчувствено.

— Не. Дошъл е при теб, защото си брат на Лорен — каза тихо той. — И никога не е имал нужда от опрощение на греховете. Надсмивал се е над църквата, над тайнствата и особено над теб.

Томи придоби съвсем отчаян вид.

— Нали съзнавате, че в изповедалнята е трябвало да се срещне с монсеньор Маккиндри. Аз предложих услугите си в последния момент.

— О, той нямаше да отиде при Маккиндри — възрази Пит. — Знаел е, че си в изповедалнята, преди още да влезе в църквата.

— Вероятно те е наблюдавал как прекосяваш паркинга — намеси се Ник. — И ако монсеньорът сам беше изпълнил задължението си, той търпеливо щеше да изчака друга възможност.

— Ник е прав — рече Пит. — Този човек е добре организиран и изключително търпелив. Изразходвал е много време и усилия, за да дебне теб и сестра ти.

— А какво имаше предвид, когато каза, че той ни изпраща противоречиви послания? — попита раздразнено Томи.

— Исках да кажа, че той преднамерено се опитва да ни накара да тичаме в пет различни посоки — обясни Пит. — В магнетофонния запис твърди, че преследва жертвите си, че може би е сериен убиец. Убеждава ни, че току-що започва, а след това намеква, че от дълго време се занимава с това. Твърди, че е убил една жена, но споменава, че е възможно да е имало и други. Ако си спомняш, той се е разсмял, когато ти е казал, че само е наранявал жените преди Милисънт. Е, наша работа е да разберем кое е истина и кое не.

— С други думи, може всичко това да е лъжа, а може и да е истина.

— Томи, опитай се да разбереш, че за тези ненормалници най-важното са фантазиите. Най-важното! — натъртено повтори Ник. — Именно фантазията ги движи. Може всичко да съществува само в главата му, но ние трябва да приемем, че Милисънт наистина я е имало и че той я е измъчвал и убил.

— А сега той иска да осъществи своите фантазии с Лорен, така ли?

Пит кимна утвърдително.

— За него работата е спешна. Той се нуждае от повод да говори отново с теб.

— Какво се опитваш да ми кажеш? Очите на Пит някак тъжно се присвиха.

— Ако онова, което твърди той, е вярно, тогава съм сигурен, че в момента е излязъл на лов за друга жена.

— Каза, че ще се опита да намери някоя, с която да замести временно Лорен… — рече Ник.

Томи сведе глава.

— Мили Боже — прошепна той. — И след това ще иска да изповяда греховете си!

— Не. Ще иска да се похвали.