Разбивач на сърца

ШЕСТА ГЛАВА

Ник излъчваше самоувереност. Лорен изведнъж прозря, че вероятно са го обучавали да се държи спокойно, тъй че свидетелите и жертвите да не изпадат в паника.

— Случвало ли се е въобще някога нещо да те извади от равновесие? — попита тя.

— О, да — усмихна се многозначително детективът.

— И си сигурен, че този човек от записа говори сериозно, така ли?

— Лорен, независимо колко пъти ще ми зададеш този въпрос, отговорът винаги ще бъде един и същ. Да, смятам, че той говори сериозно — търпеливо повтори Ник. — Дал си е много труд да проучва теб и Томи, а също и мен. Както вече ти казах, намерението му е било да изплаши брат ти и е успял, дявол го взел. Томи е убеден, че тоя тип е смахнат, но аз имам чувството, че голяма част от казаното от него е било внимателно подготвено. Сега трябва да открием какви са истинските му намерения. Лорен усещаше, че губи самообладание.

— Не мога да повярвам, че това се случва — прошепна и стисна юмруци. — Чу ли какво е направил на онази жена? Как я е измъчвал? Чу ли…

Ник стисна ръката й и я помоли настойчиво:

— Лорен, поеми си дълбоко дъх. Ще го направиш ли?

Тя го послуша, но това не й помогна. Смисълът на онова, което бе чула на записа, най-накрая достигна до съзнанието й. Побиха я ледени тръпки. Отдръпна се от детектива.

Цялата беше настръхнала, тялото й потреперваше.

Ник грабна сакото и загърна раменете й.

Изведнъж му се прииска да я прегърне и утеши. Така както би направил с някоя от собствените си сестри, ако бе изплашена, но той не знаеше как ще реагира Лорен. Затова си остана на мястото в очакване тя да му даде някакъв знак.

Момичето се загърна плътно със сакото и вкопчи ръце в реверите:

— Откога си тук?

— От около един час.

И двамата замълчаха. В продължение на няколко минути се чуваха единствено тиктакането на часовника над мивката и приглушеният глас на Томи откъм всекидневната. Ник забеляза, че тя не е докоснала чая си. После Лорен вдигна поглед към него и той видя, че очите й са пълни със сълзи.

— Мислех си за онази жена… Мили… — изхлипа Лорен. — И за това какво й е причинил…

Чаят беше изстинал и тя реши да приготви нов за себе си и за Ник. Шетането за момент й даде възможност да овладее чувствата си.

Ник съсредоточено я наблюдаваше. Благодари й, когато сложи пред него чашата с чай. Изчака я да седне отново на мястото си и каза:

— Вярвам, че ще издържиш.

— Надяваш се, че съм по-силна, отколкото изглеждам ли?

— Да — усмихна се уморено той.

— Какво работиш във ФБР?

— В отдел „Издирване на безследно изчезнали“.

— И какво издирваш?

— Когато имам късмет ли?

— Да, когато имаш късмет.

Той се наведе, за да натисне копчето за пренавиване на лентата. След това я погледна отново:

— Деца. Аз издирвам деца.

Ник така се взираше в сините й очи, че Лорен изпита чувството, че се опитва да надникне в душата й. Навярно той анализираше всяко нейно действие. Дали не се мъчеше да открие слабото й място?

— Това е секретна работа — отбеляза Ник, надявайки се, че с тези думи ще сложи край на темата за ФБР.

Съжалявам, че трябваше да се запознаем при тези обстоятелства — въздъхна Лорен. — Виж ме само как треперя. — Тя протегна ръка към него. — Идва ми да се разпищя.

— Тогава го направи.

Предложението му я стресна.

— Започни да пищиш — повтори спокойно Ник.

Тя се усмихна, осъзнавайки колко глупаво ще се получи.

— Монсеньорът ще получи сърдечен удар, а брат ми ще припадне.

— Поне се опитай да се отпуснеш за няколко минути.

— И как ми предлагаш да го направя?

— Нека да поговорим за нещо друго. Поне докато Томи се върне.

— В момента не мога да мисля за каквото и да е.

— Разбира се, че можеш — настоя той. — Опитай се, Лорен. Това вероятно ще ти помогне да се успокоиш.

Тя се съгласи с неохота.

— За какво да говорим?

— За теб — реши Ник.

Лорен поклати отрицателно глава, но той не й обърна внимание и продължи:

— Много е странно, че никога по-рано не сме се срещали, не смяташ ли?

— Да, странно е — съгласи се момичето. — Ти си най-близкият приятел на брат ми още от детските години и през цялото това време той е живял със семейството ти. А аз въпреки това не знам много неща за теб. Томи си идваше у дома за лятната ваканция. Ти също винаги беше поканен, но никога не дойде. Все изникваше нещо, което ти пречеше.

— Моите родители веднъж ви бяха на гости.

— Да, така е. Майка ти донесе семейни снимки, тогава видях и една твоя… Всъщност бе снимано цялото ви семейство и Томи как стоите пред камината на Коледа. Искаш ли да я видиш?

— Носиш я със себе си?

Лорен нямаше представа колко лесно издава чувствата си. Ник я наблюдаваше как изрови сгъваемия портфейл от чантата си. Бе сложила снимката в него. Когато му я подаде, ръката й вече не трепереше.

Той погледна фотографията на осемте хлапета на семейство Бюканън, скупчили се около гордите си родители. И Томи се виждаше, притиснат между Алек и Майк, братята на Ник. Другият му брат Дилън се перчеше с насиненото си око. Ник предположи, че му е насинил окото по време на някой от семейните футболни мачове.

— Майка ти ми помогна да запомня имената на всички — обясни Лорен. — Но твоето лице е малко размазано, а и Тео те закрива с лакътя си. Нищо чудно, че днес не можах да те позная.

Ник й върна портфейла и докато тя го прибираше в чантата си, той рече:

— А аз знам много за теб. Томи окачваше снимките ти на стената, онези, които му изпращаха монахините в детските ти години.

— Бях доста грозничка.

— Да, права си — подразни я детективът. — Само едни дълги крака. Томи ми четеше и някои от писмата ти. Направо сърцето му се късаше, че не можеш да дойдеш да живееш при него. Чувстваше се толкова виновен. Той имаше семейство, а ти не.

— Добре си бях. Летните ваканции прекарвах при дядо, а интернатът наистина си го биваше.

— Ала не си познавала друг начин на живот.

— Аз бях щастлива — натъртено изрече Лорен.

— Не се ли чувстваше самотна?

Тя присви рамене, признавайки:

— Малко. След смъртта на дядо.

— А сега чувстваш ли се добре с мен? — неочаквано я попита Ник.

Този въпрос я подразни.

— Да, защо?

— Ще прекарваме доста време заедно и е важно да можеш да се отпуснеш.

— Колко време ще бъдем заедно?

— Всяка минута от денонощието, докато всичко приключи. Това е единственият начин, Лорен. — Без да й дава време да осъзнае тази новина, Ник бързо смени темата: — Брат ти едно време побесня, когато разбра, че си станала манекенка.

Тя отново се усмихна.

— Да, наистина побесня. Този епизод си заслужаваше един разговор с майката игуменка. Не можех да повярвам, че собственият ми брат е в състояние да ме предаде.

— Майката игуменка… Тя се казваше майка Маделин, нали?

Добрата му памет я впечатли.

— Да — отговори Лорен. — Но след като Томи ме издаде, майката игуменка извика на разговор хората, при които се предполагаше, че прекарвам лятната ваканция. Те бяха много влиятелни, чрез тях се бях запознала с един италиански моделиер.

— Той те е погледнал само веднъж и веднага те е одобрил, нали?

— Поиска да показвам моделите от пролетната му колекция. Участвах в няколко ревюта.

— Докато майка Маделин не те замъкна обратно в манастира.

— Беше страшно унизително — призна тя. — Наложиха ми наказание, а това означаваше да мия тенджери и тигани в продължение на шест месеца. За едно денонощие се озовах от пищните ревюта в кухненския умивалник. — Лорен се замисли над спомена, после попита сериозно: — Всяка минута ли ще прекарваме заедно, Ник?

Той не пропускаше случай да я подразни:

— Когато решиш да си измиеш зъбите, аз ще ти изстисквам пастата.

Сетне отново се върна към нейното минало.

— Единайсет месеца по-късно ти беше на корицата на едно от големите модни списания. Когато Томи ми го показа, не можах да повярвам, че това е същото кльощаво момиченце с обелени колене.

Тя не разбра дали Ник й направи комплимент, затова не отговори.

— Е, сега двамата с теб ще бъдем неразделни — рече той.

— Да не би да искаш да кажеш, че когато се събуждам сутринта, ти вече ще стоиш на прага, преди дори да съм успяла да се облека?

— Не, не искам да кажа това. Ще се обличам заедно с теб. От коя страна на леглото обичаш да спиш?

— Моля? — погледна го тя удивено. Той повтори въпроса.

— От дясната — отвърна объркана Лорен.

— Тогава аз ще спя от лявата.

— Шегуваш ли се?

— За леглото ли? Да, шегувам се. Но ще правя всичко необходимо, за да си в безопасност. Нагло ще нарушавам уединението ти и ти ще ми позволяваш да го правя.

— Колко дълго ще продължи това?

— Колкото е необходимо.

— Ами, когато вземам душ?

— Ще ти подавам сапуна.

— Шегуваш се, нали! — повтори Лорен с несигурен глас.

— Ще съм достатъчно наблизо, че да ти изтъркам гърба. Трябва да разбереш, че аз ще бъда първото нещо, което ще зърнеш сутринта и последното, което ще видиш, преди да затвориш очи вечер.

— Но ако прекарваш цялото си време с мен, как ще го хванеш?

— Аз работя за една могъща организация, Лорен, забрави ли? Те вече провеждат разследване. Остави на нас да го заловим. Именно за това сме обучени.

Тя подпря брадичката си с длан. В продължение на една цяла дълга минута не продума нищо, а след това изправи гръб и го погледна право в очите.

— Няма да му позволя да ме уплаши. Искам да помогна. Обещавам да не върша никакви глупости — побърза да добави момичето. — Не, сега аз не се страхувам. Просто съм ядосана. Истината е, че съм направо бясна, но не и изплашена.

— Би трябвало да се страхуваш. Страхът ще те кара да бъдеш по-предпазлива.

— Но човек може и да се парализира от страх, а аз няма да го позволя — увери го Лорен. — На записа този човек… това чудовище — поправи се тя — разправяше на брат ми какво удоволствие му доставяло да измъчва и убие една бедна, невинна жена. А след това призна, че отново изпитвал неудържимо желание да убива и че е избрал мен за следващото си забавление. Толкова е хитър, той е знаел, че Томи иска да види лицето му, затова го е изчакал да излезе от изповедалнята и след това го е халосал по главата. Можел е да го убие.

— Не е искал, иначе е щял да го направи — тихо каза Ник. — Сега този човек използва Томи като свой посредник. — Той зърна тревожното изражение, което се мярна върху лицето й, и веднага побърза да я успокои: — Не се притеснявай за брат ти. Ще се грижим и той да е в безопасност.

— Денем и нощем! — настоятелно изрече тя.

— Разбира се — съгласи се Ник. Лорен го изгледа замислено:

— Не ти ли се струва, че този непознат човек държи положението в ръцете си? Той нарежда на Томи да се обади на теб и да те накара да ме заведеш надалече, където може би няма да ме последва. А брат ми иска да направи точно това. Да ме скрие.

— Разбира се, че иска да те скрие. Той те обича и не желае да ти се случи нищо лошо.

Лорен разтри слепоочията си и въздъхна:

— Знам. Сигурно бих реагирала по същия начин. Но аз познавам брат си. В момента той страшно се терзае заради нещо друго, което му е казал онзи човек в изповедалнята. Нещо, което нито ти, нито Томи споменахте пред мен.

— Какво е то?

— Той е казал на Томи, че ще се опита да си намери някоя друга, с която да се забавлява. — Лорен продължи да говори с треперлив глас. — Поради някаква си неизвестна причина е решил да ме предупреди, за да мога да се измъкна. Но няма кой да предупреди другата жена, нали така?

— Не, вероятно няма — съгласи се Ник. — Но ти трябва да…

— Бягството не е решение — прекъсна го тя. — Няма да позволя на никого да има такава власт над мене. Няма да се уплаша.

— Ще обсъдим това по-късно, след като Пит намери време да прослуша записа заедно с криминалния психолог. — Ник понечи да стане, но Лорен го сграбчи за ръката. Тя не желаеше да чака.

— Сигурна съм, че имаш някакви предположения. Искам да ги чуя. Трябва ми информация, Ник, не желая да се чувствам безсилна, а в този момент се усещам точно така.

За няколко секунди той впери поглед в лицето й, докато вземе решение. След това кимна утвърдително.

— Добре, ще ти кажа какво знаем. Да започнем с това, че моят началник доктор Питър Моргенщерн вече е прослушал едно копие на магнетофонния запис. Той е психолог и е най-добрият. Ако някой въобще може да проникне в съзнанието на този извратен тип, то това е единствено Пит. Само че още не е имал време да анализира всяка дума.

— Разбирам.

— Добре. А сега нека да разгледаме фактите. Най-важното е, че тази работа не е случайна. Ти си била специално избрана.

— Знаеш ли защо?

— Сигурни сме, че той те е избрал, защото чувства, че се е посветил… на теб — обясни Ник, стараейки се да намери точната дума.

— Какво означава това? — нетърпеливо попита Лорен.

— Че си имаш почитател. Така ги наричаме… почитатели.

— В това няма никакъв смисъл. Аз не съм филмова звезда или някаква видна личност, а обикновена жена.

— Погледни се в огледалото, Лорен. Във външността ти няма нищо обикновено. Ти си красива. И той смята, че си красива. — Ник побърза да продължи, преди тя да може да го прекъсне. — А повечето от жертвите на такива типове не са забележителни личности.

— Продължавай — рече тя, поемайки си дълбоко дъх. — Трябва да знам точно пред какво съм изправена. Това, което казваш, не ме плаши — добави Лорен, за да го накара да не подбира прекалено внимателно думите си. — Нужно е да знам всичко, за да мога да се съпротивлявам, защото точно това смятам да правя, за бога!

— Добре, ето какво ни казва той: дълго време те е следил. Знае всичко за теб. Всичко! Известно му е какъв парфюм използваш, какви са любимите ти храни, с какъв препарат переш бельото си, какви книги четеш, какъв е сексуалният ти живот, какво правиш през всяка минута от деня си. Той иска да знаем, че е влизал в къщата ти най-малко два пъти. Сядал е на столовете ти, ял е от храната ти и е преровил чекмеджетата. Това е неговият начин да те опознае — обясни Ник. — Вероятно си е взел за спомен нещо от шкафчето с бельото ти, нещо, чиято липса няма да откриеш веднага. Помисли си, ще се сетиш за някоя стара нощница или фланелка, които ти се губят напоследък. Трябва да е някаква част от облеклото, която носиш на голо.

— Защо? — попита тя, шокирана от образа на човека, когото Ник бе нарекъл неин почитател.

Не й се искаше да повярва, че някой е влизал в къщата й неканен и е ровил вещите й. А при мисълта, че я е наблюдавал, я побиха тръпки.

— За да може да усеща аромата на тялото ти — обясни й той. — Така той се чувства по-близо до теб. Каквото и да е взел, нощем спи с него — добави Ник, като си спомни какво бе казал непознатият — че потъвал в нейното ухание.

— Нещо друго? — попита тя, удивена от безпристрастното звучене на собствения си глас.

— Да — каза Ник. — Наблюдавал те е как спиш.

— Невъзможно! — възкликна ужасено Лорен. Ник посочи касетофона:

— Всичко е записано.

— Ами какво щеше да стане, ако бях отворила очи… Ами ако се бях събудила и го бях видяла?

— Точно това иска той — каза Ник. — Но не сега. Ще се разстрои, ако го принудиш да те нарани сега.

— Защо?

— Защото ще объркаш плана му.

— Продължавай, не съм изплашена — повтори тя.

— Ето до какви заключения стигнахме на този етап. Той живее в Холи Оукс и е някой, с когото се срещаш през цялото време, може би дори всекидневно. Държиш се приятелски с него, но както вече ти казах, той си прави най-различни заключения за поведението ти. Пит смята, че мъжът е на етап обожание. Това означава, че те смята за дяволски съвършена и иска да те защитава. Човекът е обсебен от теб и явно се бори със себе си. Във всеки случай, иска от нас да вярваме, че е така. Може наистина да те харесва, Лорен. В такъв случай не желае да те нарани, но знае, че ще го направи, защото ти ще го разочароваш, независимо как ще се държиш. Според него няма как да оправдаеш очакванията му, той ще се погрижи за това. И няма начин да го победиш.

— Ти каза, че той е на етап обожание, но това ще се промени. Кога ще настъпи тази промяна?

— Не знам — призна си Ник. — Но не смятам, че ще ни се наложи да чакаме дълго. Възможно е вече да губиш блясъка си в неговото съзнание. Той трябва да открие някакво несъвършенство у теб, за да се почувства предаден. Това може да е начинът, по който се усмихваш. Изведнъж ще започне да си мисли, че му се присмиваш, или пък ще си внуши, че се сближаваш с някой друг мъж. Това непременно ще го разяри. Не забравяй, той е обещал на Томи, че ако избягаш от него, може и да не те последва. Но също така е заявил, че е блестящ и че търси по-голямо предизвикателство.

— Може би ще се умори от това… обсебване.

— Няма да си замине оттук — угрижено рече Ник. — Тази фантазия го владее. Не може да спре. За него това е игра на котка и мишка. Харесва му да бъде ловец. Колкото по-голямо е предизвикателството, толкова по-забавно му е. Играта няма да свърши, докато ти не започнеш да го молиш за милост. — Ник се приведе напред и я изгледа изпитателно: — Е, Лорен, още ли не си изплашена?