Разбивач на сърца

ДВАДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Колата потегли на север, към езерата. Щом излязоха от града, Ник се обади на Ноа, за да му каже какво е станало. Предложи му да изчака до сутринта и тогава да съобщи на Томи.

— Обясни, че Лорен е добре — напомни му той.

Известно време и двамата мълчаха. Накрая тя промълви:

— Видях те да говориш с шефа на пожарникарите. Всичко ли е изгоряло?

— Не — отговори Ник. — Южната част на къщата е унищожена, но вторият етаж откъм северната страна е останал непокътнат.

— Смяташ ли, че гардеробите са се запазили?

— Притесняваш се за своите дрехи ли? — иронично попита Ник.

— Бях прибрала някои от картините си в гардероба за гости — поясни тя. — Няма нищо, картините не ги бива много.

— Откъде знаеш, че не са добри? Позволила ли си въобще на някого да ги види?

— Вече ти казах, че за мен рисуването е просто хоби — отвърна Лорен.

Дрехите им миришеха на дим и Ник отвори прозореца, за да може лекият ветрец да прочисти въздуха в колата.

Повече от час пътуваха по главната магистрала. За тях не представляваше проблем да си намерят временно жилище. На всяко кръстовище имаше купища табели, рекламиращи цените за сезона. Най-накрая той зави по един второстепенен път, водещ на запад и избра мотел, разположен на две мили от езерото Хенри. Ослепителната неонова табела в пурпурно и оранжево съобщаваше, че има свободни места, но рецепцията беше тъмна. Ник събуди управителя, плати за стаята в брой и за радост на стареца, купи две големи червени фланелки. Бяха изрисувани с огромен костур, широко отворил уста. Името на мотела бе изписано с релефни бели букви на гърбовете им.

И дванайсетте стаи със сервизни помещения бяха свободни. Ник избра последната в дъното на коридора и паркира колата зад мотела, така че да не се вижда от пътя.

Стаята беше скромна, но чиста. Подът бе застлан с линолеум на сиви и бели квадрати, стените бяха боядисани в сиво, а в дъното имаше две двойни легла с разклатена нощна масичка между тях. Абажурът на нащърбената керамична лампа беше скъсан и залепен с тиксо.

Отдавна минаваше два след полунощ. И двамата бяха изтощени. Лорен изсипа чантата си върху леглото, след което събра тоалетните си принадлежности и ги сложи на полицата в банята. Тя първа взе душ, а след това изпра дантеленото си бельо и провеси сутиена и бикините си да съхнат на пластмасовата окачалка за дрехи. Не знаеше какво да прави с дънките и фланелката си. Ако се опиташе да изпере и тях, щеше да й отнеме страшно много време, а и беше сигурна, че няма да изсъхнат до сутринта. Щеше да й се наложи да ги облече пак, но може би щяха да успеят да намерят някой магазин на „Уол-Март“ или „Таргит“ по обратния път за Холи Оукс, за да си купи чисти дрехи и да се преоблече. Толкова далеч на север със сигурност нямаше големи универсални магазини.

Тя остави настрана тези грижи и изсуши косата си със сешоара, прикачен с верижка на стената до огледалото.

Когато излезе от банята, облечена с новата фланелка с гигантския костур, който покриваше гърдите й, Ник се усмихна. Първата усмивка, откакто бяха напуснали града.

— Много добре изглеждаш.

Тя придърпа фланелката към коленете си.

— По-скоро имам комичен вид.

Той отново се засмя и призна, тръгвайки към банята:

— Не мога да повярвам, че дори си успяла да вземеш зарядното устройство на телефона ми. Но страшно много се радвам.

— Беше на нощната масичка, просто грабнах каквото ми попадна в ръцете.

Тя отметна завивките и легна на едно от двойните легла. Докато вземаше душ, Ник остави вратата на банята отворена. Прозрачната пластмасова завеса не скриваше много, но тя се постара да не гледа. Само си сложи очилата, за да направи списък на необходимите покупки. Но продължи от време на време да поглежда към банята. „Това е естествена проява на любопитство и нищо повече“, оправда се мислено тя. Всъщност знаеше отлично, че лъже самата себе си.

Ник имаше телосложение на древногръцка статуя. Беше се обърнал и Лорен можеше да види само гърба му. Мускулите на ръцете и бедрата му бяха очертани съвършено.

Когато осъзна, че се държи почти като воайор, Лорен си свали очилата. Не искаше да вижда добре, в случай че изкушението станеше прекалено голямо.

Тя взе дистанционното и се усмихна, като забеляза, че и то е закачено с верижка за стената. След което включи телевизора и запримигва срещу екрана.

Двамата се държаха така, сякаш бяха женени от години. Или поне Ник. Той изглеждаше съвършено спокоен в нейно присъствие, дори не беше погледнал двойните легла.

Но нейните нерви бяха изопнати до скъсване. Ала бе решена да не го показва. Ако Ник доловеше напрежението й, тя щеше да го излъже, че се дължи на травмиращите преживявания. Не би могла да му признае истината, защото това би се превърнало в ужасно бреме за него. Но същевременно се питаше как би реагирал той, ако знаеше какви мисли се въртят в главата й.

Ник имаше ли представа за чувствата й? Какво ли би казал, ако му признаеше, че го желае? Споменът за една прекрасна нощ заедно можеше да й остане за цял живот.

Само една нощ, след която без разкаяние всеки от тях щеше да продължи по пътя си. О, как само копнееше ръцете му да я обгърнат. Да я държи в прегръдките си и да я гали.

Но това нямаше да се случи… От самото начало Ник беше прям и честен с нея. Той не искаше брак, нито деца, а тъй като знаеше, че тя жадува за това, никога нямаше да я докосне.

Но макар да беше сигурна, че за една продължителна връзка не може да става и дума, пак копнееше да го докосне. Тя го обичаше. Бог да й е на помощ! Как така си беше позволила да стане толкова уязвима? Трябваше да предвиди, че това ще се случи и да направи каквото и да е, за да се защити. Но вече беше твърде късно. Той щеше да си замине и да разбие сърцето й, а тя нищо не можеше да направи.

Но мисълта за болката, която й предстоеше, не променяше чувствата й. „Само една нощ!“, каза си тя. Щеше да й стигне за цял живот, но знаеше, че Ник не би могъл да я възприеме по този начин. За него това щеше да бъде предателство към брат й. Въпреки всичко Лорен продължаваше да обмисля подобно развитие на нещата.

Двамата бяха пълнолетни и можеха да отговарят за постъпките си. Каквото и да се случеше между тях, си беше личен проблем.

Но тя беше малката сестричка на Томи. За Ник това означаваше край на историята.

Тя знаеше, че той не е безразличен към нея. Но дали я обичаше? Страхуваше се да го попита.

Ник излезе от банята по боксерки на карета. Бършеше косата си с хавлиена кърпа. Когато забеляза, че Лорен е мрачна, попита:

— Какво има?

— Нищо. Просто си мислех…

Той хвърли кърпата на един стол, след което отиде до другото легло и отметна завивките.

— За тази нощ ли?

— Лорен не отговори.

— Сподели за какво си мислеше — настоя той.

— Повярвай ми. Не би искал да знаеш.

— Разбира се, че искам. Довери ми се. — Ник струпа възглавниците до таблата на леглото и посегна да угаси лампата.

— Добре, ще ти кажа. Опитвах се да измисля как да те прелъстя.

Ръката му застина. Лорен не можеше да повярва, че е изрекла тези думи. Сега несъмнено цялото му внимание бе насочено към нея. Той стоеше неподвижно, като зашеметен от ненадейна светлина. След това бавно се надигна и я погледна втренчено.

Изражението му беше толкова объркано, че ако не бе смутена, тя щеше да се разсмее. Ник я гледаше втрещено. Лорен предположи, че той явно очаква да му разясни, че просто се е пошегувала. Че думите й са началото на някакъв виц. Но тя не знаеше какво да добави. Само повдигна рамене, сякаш казваше: „Това е. Колкото и да не ти се вярва… Вземи ме“.

— Шегуваш ли се? — едва промълви той.

Тя тъжно поклати глава.

— Шокиран ли си?

Ник мълчеше объркано. Явно не вярваше на думите й.

— Ти всъщност ме попита за какво си мисля — отрони тя, сякаш се оправдаваше.

Лицето й поруменя.

Изведнъж Лорен отметна решително завивките и стана от леглото. Ник също се надигна и стъпи на пода.

— Няма да те нападна — успокои го тя.

Направи една крачка към него, а той леко се поотдръпна. Наблюдаваше я изумено.

— Мисля, че е по-добре да си стоиш на мястото, Лорен — прошепна Ник.

Изведнъж Лорен се почувства унизена. Той се държеше така, сякаш се страхуваше от нея. Със сигурност не бе очаквала подобна реакция. Мислеше си, че признанието й ще предизвика у него удивление или дори гняв, но и през ум не й мина, че ще изпита страх. Смяташе, че той не се бои от нищо.

— Това е изключено — прошепна Ник, продължавайки да я следи уплашено. — Престани с тази игра, Лорен.

Тя сведе глава. Беше твърде късно да си вземе думите назад. Затова реши да направи нещата сто пъти по-лоши. И да му признае всичко.

— Когато ме целунеш, изтръпвам цялата. И не искам да спираш. Никога по-рано не съм се чувствала така. Реших, че трябва да го знаеш. И предполагаш ли кое е наистина странното? — продължи да настъпва тя.

— Не искам да говорим сега… — объркано промълви Ник.

Но тя го прекъсна, бързайки отчаяно да направи признанието, преди да е загубила кураж:

— Влюбвам се в теб.

Осмели се да го погледне за миг. Вече не изглеждаше изплашен, но сега като че ли му се искаше да я убие. Ала тя нямаше търпение да влоши още повече нещата.

— Не, аз не се влюбвам в теб. Аз наистина те обичам — продължи упорито Лорен.

— Боже, кога се случи това? — недоумяващо отрони Ник.

Хладният му глас я шибна като с камшик. Тя се присви и едва сдържа сълзите си.

— Не знам. Просто се случи. Не съм го планирала. Ти си съвършено неподходящ за мен. Не бихме могли да имаме любовна връзка. Знаеш, че аз искам семейство, много деца, а ти не желаеш нищо подобно. Разбирам, че двамата нямаме бъдеще заедно, но си помислих, че ако те убедя да се любим само веднъж, това ще е достатъчно. То няма да промени нищо.

Ник продължаваше да мълчи.

— За бога, сега забрави, че съм го казала. Аз си мислех, че ти изпитваш… Че държиш на мен, колкото и аз… О, вече няма значение! Отвращава те мисълта да спиш с мен.

— По дяволите, Лорен, опитай се да ме разбереш.

— Аз наистина те разбирам. Не ме желаеш.

Изведнъж тя се разрида. Не искаше да изглежда слаба пред него, затова бързо избърса сълзите си, но те продължиха да се стичат.

Лорен по-скоро бе готова да умре, отколкото да си го признае.

— Лорен, не плачи — умолително каза той.

— Това е от… моите алергии. — Тя неволно изхлипа.

Опита се да мине покрай него и да отиде в банята, но той я привлече към себе си. Тя припадна на гърдите му и остави сълзите си да се стичат на воля. Ник я стисна в прегръдките си и я целуна по челото.

— Чуй какво ще ти кажа, Лорен. — Гласът му звучеше като на човек, който отчаяно търси помощ. — Ти не ме обичаш. Преживя истински ад и си изплашена, затова чувствата ти са съвсем объркани в момента.

Той разбираше какво става с нея. Лорен бъркаше благодарността с любовта. Да, точно така беше. Не бе възможно да го обича. Тя беше прекалено добра за него, прекалено съвършена. И той не я заслужаваше. Трябваше да прекрати всичко това, преди да е станало твърде късно.

— Аз знам какво е в сърцето ми, Ник. Аз те обичам.

— Престани да повтаряш това.

Гласът му прозвуча гневно, но в същото време той трескаво я целуваше и беше толкова нежен, че Лорен не знаеше как да тълкува необяснимото му поведение. Не можеше да спре да го прегръща, да го докосва.

— Миличка, моля те, престани да плачеш.

Но тя продължаваше да ридае, притиснала лице в рамото му.

Ник докосна с устни шията й.

Обичаше това нейно ухание. Обхвана лицето й с длани и нежно пресуши сълзите й с целувки.

— Ти си толкова красива — прошепна той и устните му се впиха в нейните. Започна да трепери, като юноша, който за първи път докосва жена.

Боже мой, как само я желаеше. Не можеше да се преструва повече, че просто я утешава. Ръцете му се плъзнаха под фланелката и започнаха да галят топлата й копринена кожа. Желанието му бе така неистово, че го разтърси до мозъка на костите и дяволски го изплаши.

Не можеше да престане да я гали. Тялото й се притискаше в неговото и това бе толкова хубаво, толкова нежно… Той сваляше фланелката й и се опитваше да я целуне, докато й казваше, че не бива да правят нищо, за което ще съжаляват на сутринта.

Лорен се съгласяваше с него, но в същото време трескаво смъкна гащетата му. Ръцете й се плъзнаха по бедрата му и преминаха към по-интимни ласки.

Пръстите й бяха вълшебни, лекото им докосване до слабините му го влуди. Беше твърд и целият пулсираше, когато усети, че няма да издържи и минута повече, ако тя продължава да го гали по този начин. Сграбчи ръцете й и ги положи на раменете си. Тогава я притисна грубо към себе си и докосването на облите й гърди едва не го погуби. Усещаше кадифената й кожа, докато се опитваше да я погълне цялата с устни.

— Почакай… — прошепна в един момент Ник и отиде до банята, за да вземе необходимото от несесера си за бръснене. Върна се и отново отрони колебливо: — Лорен, аз… — Може и да имаше някакви други намерения, но те мигновено се изпариха, когато тя обви ръце около него и го целуна.

Двамата паднаха заедно на леглото, сплели ръце и крака. Той легна върху нея и разтвори бедрата й. Погледна сочните й устни и изведнъж красотата й го изуми.

Обхвана гръдта й, пръстите му бавно опипваха твърдото зърно. Тя леко простена и затвори очи, давайки му да разбере, че това й харесва. Той го направи отново и отново, наблюдавайки растящата й възбуда.

— От безкрайно дълго време те желая — прошепна той. — От момента, в който те видях, исках тези дълги крака да обгърнат тялото ми. Само за това можех да мисля.

Лицето му бе потъмняло от страст, а сините му очи искряха. Лорен нежно прокара пръсти по твърдата извивка на брадичката му, а след това по шията.

— А знаеш ли какво друго желаех?

И след това той й показа с ръце и с устни за какво си е мислил. Знаеше къде да я докосне. Тя се притисна в него, милувките й ставаха все по-настойчиви, докато ноктите й не се забиха в раменете му. Тя започна да го моли да престане да я дразни.

Устните му я побъркваха. Пръстите му погалиха вътрешната част на бедрата й — толкова нежни, толкова чувствени. Той усети как тялото й се извива нагоре и се притиска в неговото. Чу я как простена, когато докосна малките косъмчета между бедрата й.

Правеше любов с нея, казваше й без думи колко много я обожава.

Лорен никога не беше изпитвала такова блаженство. Отново се надигна и с цялото си тяло, извито като дъга, се притисна към него, сега далеч по-настоятелно.

— Сега, Ник… моля те. О, боже, сега…

Той проникна в нея изведнъж, неспособен да се овладее. Сля се с нея, а когато тя го обгърна с дългите си крака, простена. Реалността беше много по-хубава от фантазиите. Лорен бе по-прекрасна, отколкото въобще би могъл да си представи. Потънал докрай в нея, той пое дълбоко дъх, за да се успокои и да се опита да забави движенията си.

— Това харесва ли ти?

— Да — простена тя.

— А това? — прошепна той и ръката му се плъзна между слетите им тела. Лорен изпадна в екстаз, обви с ръка шията му и го привлече за една дълга, жарка целувка.

— Не спирай — прошепна тя.

Той отново проникна дълбоко в нея. Тя повдигна бедра и страстно се притисна към него.

Никой от тях вече не бе в състояние да се овладее. Двамата бяха обзети от неистовото желание да стигнат до края.

Тя се предаде на оргазма преди него, започна да хлипа, завладяна от красотата на своето отдаване. Ник усети как тялото й трепери в ръцете му, как краката й се стягат около него и извика от удоволствие, когато проникна докрай… Никога по-рано не беше изпитвал такова блаженство.

Дълго време остана в нея и когато най-накрая нежно я притисна в обятията си, тя доверчиво се сви до него, а ръката й се отпусна върху гъстите косми на гърдите му.

Лорен беше като зашеметена, не можеше да говори. Когато отново бе в състояние да си поеме дъх, тя се надигна да го погледне в лицето.

Впери поглед в тези дълбоки сини очи, наситени с чиста страст и с усмивка се притисна цялата към него. Харесваше й да усеща мускулестото му тяло.

Тя го обичаше. Сега и завинаги, трябваше да си го признае. Тогава забеляза как тревогата се прокрадва в очите му и се опита да измисли някакъв начин да прогони разкаянието, което със сигурност скоро щеше да го обземе. Дари го с една безкрайно дълга целувка и отново му се усмихна.

— Знаеш ли какво си мисля? — попита закачливо тя. — Аз наистина мога да стана много добра в тази работа.

Ник простена, а след това изведнъж се разсмя.

— Ще ме убиеш, ако станеш по-добра.

— И на теб ти хареса, нали?

Тя прокара пръсти по рамото му, забеляза избледнелия белег над лакътя му и се наведе да го целуне.

— Откъде ти е това?

— От футбола.

— А това? — попита Лорен, като докосна едва забележимия белег на бедрото му. — От куршум ли е?

— Не, пак е от футбол — повтори той. Но по лицето й личеше, че не му вярва.

— А някога стреляли ли са по теб? — с треперещ глас попита Лорен.

— Не — отговори Ник. — Бил съм пробождан, пребиван, но никога не съм бил прострелван.

„Във всеки случай, все още не“, помисли си той. Имаше белег от удар с шило за лед в долната част на гърба си. Два сантиметра по-нагоре и сега нямаше да е жив. Ако Лорен забележеше и този белег, бе решил да я излъже.

— Повечето ми белези са от спорта — каза той.

Тя прокара пръсти през косата му.

— Освен онези, които носиш в себе си.

— Всеки носи със себе си малко от миналото.

Накрая Ник се обърна по гръб и каза, че е време да поспят малко, но Лорен не го послуша.

Легна върху него. Подпря с ръце брадичката си и впери поглед в очите му.

Ръцете му вече бяха на бедрата й. Той искаше да я накара да поспят, преди да се е предал на желанието да се любят отново, но не намираше сили да я пусне.

— Обещай ми нещо и ще те оставя да спиш — каза тя.

— Какво? — В гласа му прозвучаха нотки на подозрение.

— Независимо от това какво ще се случи… Никакво разкаяние! Съгласен ли си, Ник?

Той кимна утвърдително.

— Никакво разкаяние! — закле се тя. — Повтори го!

Той въздъхна, но продума отчетливо:

— Никакво разкаяние.

И двамата лъжеха.