Разбивач на сърца

ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА

Цяла седмица Ноа се възстановяваше в абатството. Но не можеше да си почива пълноценно, тъй като постоянният поток от посетители не секваше заради честването на стогодишнината. Бяха главно жени, които носеха подаръци. Абатът беше във възторг. Имаха домашно приготвена храна за цял месец напред.

Томи току-що бе изпратил една от мирянките до вратата, беше й благодарил за вкусно приготвеното задушено на фурна и се бе върнал в кабинета, където Ноа се бе излегнал на дивана. Той се отпусна тежко в креслото и вдигна крака на възглавницата отоманка. Започна да осведомява Ноа за последните събития, но той постоянно го прекъсваше.

— Добре, докъде бях стигнал?

— Разправяше ми какво се е случило с Лорен в болницата.

— Да, точно така. С Ник не знаехме, че в крака на Лорен има заседнал куршум. И така, докторът се появи и ни каза, че тя е била простреляна. Тогава Ник направо откачи.

— Така става с мъжа, когато се влюби.

— Предполагам — съгласи се Томи. — Той си се държеше смахнато, но тази новина го извади от релси.

— Така ли? — с усмивка попита Ноа. — Ще ми се да го бях видял. Винаги изглежда толкова спокоен и хладнокръвен. И какво направи?

— Започна да вика: „Какво искаш да кажеш с това, че е била простреляна, дявол те взел? Каква е тая шибана болница тука?“

Ноа се засмя.

— И на кого крещеше така?

— На доктор Бенчли. Ти се запозна с него, нали?

— Да, той е истински чаровник.

— Та докторът на свой ред се развика на Ник: „Ей, драги, да не съм я прострелял аз?“. Но Ник напълно си беше загубил акъла и аз взех да се притеснявам, че ще застреля Бенчли.

— Е, гръмна ли го?

— Не, но не искаше да се отдели от Лорен. Стоеше при нея по цяла нощ. Ала каза на Пит и на мен, че щом тя се събуди, ще си вземе довиждане. Така и направи. Стисна й ръката.

Ноа избухна в смях.

— И как реагира тя?

— Нарече го „идиот“ и пак заспа.

— Имаш страхотна сестра, Томи.

— Ник наистина беше взел твърдо решение. Имаше доста много работа за довършване и това го задържа за няколко дни в Нюджънт. Издириха Лони, който се беше покрил в един мотел отвъд Омаха. Вече бяха го обвинили в палеж.

— Ами Бренър? Откриха ли банковата му сметка, за която шерифът беше казал на Лорен?

— Да, откриха я. Бренър подправял документите и крадял от „Грифън“, предприемаческата фирма. Но Стив няма да го има дълго време. Ей, ами казах ли ти какво направи Кристофър?

— Младоженецът ли?

Томи кимна утвърдително.

— Докато двамата с Мишел били на меден месец на Хавайските острови, той прекарал доста време на телефона, за да уреди една сделка. Убедил „Грифън“ да купи друг парцел, собственост на града и да остави на мира градския площад. Така е уредил нещата, че някои от печалбите ще отидат за реконструкцията на площада и за привличането на нови фирми. Кристофър направи нещо много хубаво за този град. Веднага щом се установи, той ще окачи табелата си през две врати от заведението на Лорен. А след като го открият, Мишел ще го управлява.

— Ами с какво ще се занимава Лорен?

— Ще рисува.

Ноа се усмихна.

— Това е добре.

— Време е да си изпиеш антибиотика.

— Ще го полея с една бира.

— Не можеш да пиеш още от десет сутринта.

— Вие, свещениците, сте дяволски строги.

Томи му донесе една пепси кола и отново седна.

— Чух, че Уесън смятал да си подаде оставката.

Усмивката изчезна от очите на Ноа.

— Би трябвало да го накарат да напусне.

— Не бива да го съдиш чак толкова — рече Томи. — Ник ми каза, че в хижата той превърнал себе си в мишена, като се опитвал да отвлече вниманието на Старк и да даде възможност на Ник да се прицели точно.

— Твърде късно. Но не ми се говори за Уесън. Пит вече ме осведоми по този въпрос. Така че я ми кажи — продължи той, — Ник напусна ли Лорен или не?

— Тя го напусна.

— Я не се шегувай. И къде е отишла?

— В Париж. — Томи направо сияеше, когато добави: — Тя спечели делото. Взе си обратно парите на дядо до последното пени, плюс огромни лихви. Трябваше да лети дотам, за да подпише някои документи.

— Всичко е добре, щом свършва добре.

— Но аз не казах на Ник защо е заминала.

Ноа повдигна вежди въпросително:

— А какво му каза? Томи сви рамене.

— Че е заминала за Париж.

— Намекнал си, че е за постоянно ли?

— Може би.

— Дявол да го вземе, няма начин Ник да я е последвал. Това е трансатлантически полет. Не би го направил за нищо на света.

Томи погледна часовника си.

— Вече всеки момент трябва да кацне в Париж.

Ноа отново се засмя:

— Смахнат човек! Значи е било добре той да я напусне, но не е могъл да преглътне това, че тя го е напуснала?

— Всъщност той стигна до Де Мойн, а след това направи завой и се върна обратно. Тогава му казах, че тя е заминала.

— Завинаги.

Томи кимна утвърдително.

— Любовта е жестока — обясни той. — Аз обичам Ник като брат, но трябваше да бъда жесток.

— Искаш да кажеш, че си го излъгал.

— Да.

— Е, не може да бъде. Според мен ти току-що си извършил грях. Искаш ли да се изповядаш пред мен?

Лорен беше изтощена. През по-голямата част от пътя до Париж плака, а когато не плачеше, беснееше, задето се бе влюбила точно в Ник. Не можа да заспи, а веднага щом самолетът кацна, трябваше да отиде директно в кантората на юридическата фирма, за да подпише документите.

Те искаха да празнуват, ала тя — да замине за Бостън и да намери Ник. Но не можеше да реши какво ще направи след това. В един миг си мислеше, че ще го целуне, а в следващия, че ще му даде да се разбере, макар че самата тя вече нищо не разбираше. Винаги е била една практична, земна жена, но Ник я беше променил. Лорен не можеше да спи, не можеше да яде, не можеше да прави нищо друго, освен да плаче.

Регистрира се в хотела и взе горещ душ. Беше си донесла красива нощница, но вместо нея облече червената фланелка с огромния костур отпред.

Как беше могъл да я напусне? Сълзите отново потекоха по бузите й и това я ядоса. Лорен си спомни как реагира той, когато му каза, че го обича. Изглеждаше ужасен. Тя си бе помислила, че той се държи така, защото тази любов ще му създаде усложнения, но сега престана да се залъгва и прие истината. Той не я обичаше. Бе толкова просто.

Лорен грабна една хартиена кърпичка, легна в леглото и се обади на Мишел, за да й поплаче на рамото.

Мишел вдигна слушалката при първото позвъняване. Гласът й звучеше сънливо.

— Ако ми се обаждаш, за да ми кажеш, че съжаляваш за сватбата, прощавам ти. Точно както направих и последните три пъти, когато ми се обади на Хавайските острови. Вината не беше твоя. Майка ми ти прощава, татко ти прощава, а също и ние с Кристофър.

— Той ме напусна, Мишел.

Приятелката й изведнъж се събуди напълно.

— Какво искаш да кажеш с това? Всъщност ти къде се намираш?

— В Париж — отговори Лорен, подсмърчайки.

— Плачеш ли? Изгубила си делото. Лорен, толкова много съжалявам.

— Не съм го изгубила.

— Искаш да кажеш, че отново си богата?

— Предполагам.

— Нещо не ти личи да си щастлива.

— Не чу ли какво ти казах? Ник ме напусна. Не ти го съобщих последния път, когато се обадих, но той ме напусна в деня след сватбата ти. Стисна ми ръката за довиждане, Мишел и си тръгна. Той не ме обича.

— Стиснал ти е ръката? — Мишел избухна в смях.

— Никак не е смешно. Този телефонен разговор струва пари, затова говори бързо и се отнасяй със съчувствие.

— Добре — съгласи се приятелката й. — Хайде, нещата ще се оправят.

— Сега пък си язвителна.

— Извинявай, какво смяташ да правиш с него?

— Нищо. Той не ме обича.

— Забелязах как те гледаше, когато танцувахте на пикника. По същия начин ме гледа и Кристофър, когато иска… е, нали знаеш.

— Това е похот, а не любов. Аз го изплаших.

— О, скъпа, това ти наистина го умееш. Остава ти само едно-единствено нещо — посъветва я тя. — Ще ти се наложи да тичаш след него. Да го хванеш.

Лорен въздъхна.

— С нищо не ми помагаш. Чувствам се ужасно нещастна. Мразя да съм влюбена.

— Тичай след него — повтори тя.

— А после какво? Не мога да го накарам да ме обича. Ако това е любовта, не ми трябва. Знаеш ли какво ще направя? Ще продължа живота си и ще забравя за него. Да, точно това ще сторя!

— Добре — съгласи се Мишел и по гласа й Лорен позна, че се усмихва. — Имам само един въпрос. Как смяташ да го забравиш?

— Влюбих се в него почти изведнъж, значи това може би не е истинската любов. Звучи смислено, нали?

— О, моля ти се. Чуваш ли се какво приказваш? Дълбоко в сърцето си знаеш, че това не е сляпо увлечение. Аз се влюбих в Кристофър след нашата първа среща. Понякога се случва така. Просто разбрах, че искам да прекарам с него остатъка от живота си. Последвай го, Лорен. Не позволявай на гордостта си да провали всичко.

— Гордостта няма нищо общо с това. Ако той ме обичаше, нямаше да ме напусне. Всичко свърши и аз трябва да се примиря.

Лорен имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Мишел продължаваше да говори, но тя не я слушаше. Прекъсна я, за да й каже „чао“. Искаше да се прибере у дома, но вече не знаеше къде е това.

Обади се на румсървиса и си поръча горещ чай. Преодоляваше трудностите по този начин, Ник й го беше казал.

Изведнъж й се прииска по-бързо да напусне Париж. Звънна в авиотранспортната компания и изтегли напред часа на полета си. Можеше да спи в самолета. Стана от леглото и започна отново да събира багажа си. Тъкмо бе затворила чантата, когато някой почука на вратата. Сигурно бяха донесли чая. Тя грабна една носна кърпичка пътьом и отиде да отвори вратата.

— Просто го сложете…

Ник стоеше в коридора и я гледаше сурово. Лорен застина. Не можеше да продума, не можеше да помръдне.

Той изглеждаше ужасно. Косата му падаше върху лицето, дрехите му бяха смачкани, сякаш бе спал с тях, погледът му — измъчен. Но в този миг Лорен си помисли, че наистина е красив.

— Дори не си сложила веригата на вратата? За какво си мислеше, като отвори? Беше ли заключила?

Тя не му отговори. Просто стоеше там, вторачена в него, със смаяно изражение. Ник забеляза, че е плакала. Очите й бяха зачервени и подпухнали.

— Ето как се заключва вратата — показа й той, след като влязоха.

Сега тя беше в ръцете му. Ник си пое дълбоко дъх и онова чувство на паника, което го беше преследвало през цялото време, изведнъж изчезна. Лорен се намираше само на една крачка от него и светът отново придобиваше смисъл.

— Как ме намери?

— Аз съм от ФБР. Такава ни е работата. Намираме хора, които се опитват да избягат. По дяволите, Лорен, как можа да ме напуснеш така? Без да кажеш една дума, просто си опакова багажа и се премести в Париж? Какво ти става, по дяволите! Не разбираш ли какво ме накара да преживея? Не можеш да кажеш на някого, че го обичаш и след това да избягаш. Това просто е дяволски жестоко.

Лорен се опитваше да следва мисълта му, но Ник говореше така бързо и яростно, че я затрудняваше. Защо според него беше заминала за Париж? И какво го караше да си мисли, че тя бяга от него?

Смяташе да му поиска обяснение за това веднага щом успееше да преглътне факта, че той наистина стои пред нея, въпреки че се държи като един много очарователен идиот.

— Аз ще напусна работата си — каза съвсем сериозно той. — Ако трябва да го направя, за да те накарам да се омъжиш за мен, тогава, за бога, ще напусна.

Едва сега Ник забеляза, че тя носи фланелката, която й беше купил. Това извика в съзнанието му най-различни вълнуващи спомени. Лицето му се озари от чаровна разтапяща усмивка. След това посочи с пръст фланелката и каза:

— Ти ме обичаш.

Опита се да я прегърне, но Лорен се отдръпна.

— Не можеш да напуснеш работата си.

— Да, мога — каза той. — Ще направя каквото поискаш, за да се почувстваш в безопасност, но трябва да престанеш да бягаш. Където и да отидеш, аз ще те последвам. По дяволите, Лорен, никога повече няма да позволя да ме напуснеш.

Тя вдигна ръка да се предпази от него, когато той се опита да я прегърне.

— Аз не бягах. Ти ме изостави, не помниш ли?

— Да, но после аз се върнах, а теб те нямаше. Томи дори не искаше да ми каже къде си отишла, но аз го накарах.

Тя започваше да загрява. Брат й беше станал сватовник.

— И какво ти каза той?

— Че си се преместила в Париж. Направо се побърках, като разбрах, че си толкова далече — призна си той. — Ти трябва да бъдеш част от живота ми. Искам всяка вечер да се прибирам у дома при теб. Искам да остареем заедно. Нуждая се от теб, Лорен.

Тя отново се разплака. Този път Ник я привлече в прегръдките си и я стисна здраво. Целуна я по челото и прошепна:

— Ще се омъжиш ли за мен?

— Няма да се омъжа за човек, който не може да се задържи на работата си.

— Тогава ще приема поста на координатор, който ми предложиха.

— Не. Онова, което вършиш, е прекалено важно. Трябва да ми обещаеш, че ще продължиш да го правиш.

— Сериозно ли говориш?

— Обичам те, Николас.

— Тогава няма да напусна работата си.

Той повдигна брадичката й и се наведе към нея. Целуна я страстно, за да й покаже колко много я обича.

— Омъжи се за мен, Лорен. Избави ме от този нещастен живот.

Изведнъж тя се досети за нещо и отново го погледна слисано:

— Как пътува дотук?

Но той не желаеше да й позволи да избегне въпроса му.

— Омъжи се за мен — повтори Ник.

Тя се усмихна.

— Искам да имам деца.

— Аз също — каза той. — С теб искам всичко. Ще бъда баща, който ще се притеснява за тях, но при положение че ти ще си им майка, постоянно всичко ще е наред. Докато ти си до мен, ще направиш всичко. Обичам те, любима.

Лорен трескаво го целуваше по шията.

— Вече знам, че ме обичаш.

— И кога установи това?

Лорен се надяваше децата им да имат неговите сини очи. Бяха толкова красиви.

— Когато те видях на вратата. Ти си се качил на самолет и си прелетял над океана заради мен.

Той се засмя.

— Видя ми се по-ужасно да те загубя. Пък и не беше чак толкова лошо.

— Да не би да си преодолял фобията?

— Разбира се — неуверено изрече той.

Тя се усмихна, целуна го нежно и прошепна:

— До дома ще пътуваме с кораб.