Разбивач на сърца

ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА ГЛАВА

Лорен използва телефона на Ник, за да се обади на Мишел и да й съобщи, че шаферската рокля е изгоряла в пожара.

Мишел отговори при първото позвъняване.

— Къде си? Добре ли си? Чух за пожара и Беси Джийн казала на мама, че си заминала с Ник, но никой не знаеше къде. Боже мой, можеш ли да повярваш, че Стив Бренър се оказа толкова извратен? Да скрие камера в къщата ти!

Лорен търпеливо отговори на въпросите й, а след това й каза за роклята. Мишел прие новината спокойно.

— Само да беше оставила роклята при Роузмари — каза тя, имайки предвид шивачката, която бе я преправила.

— Ти ми каза да я взема от нея, не помниш ли?

— Да, но ти кога въобще си ме слушала?

— Мишел, какво ще правим? Не трябва ли просто да се оттегля?

— Няма начин. Можеш да облечеш някоя от моите рокли.

— Сигурно се шегуваш. Ти си толкова слабичка. Никоя от твоите рокли няма да ми стане.

— Слушай, Лорен. Двете скучни братовчедки на Кристофър ми се натресоха за сватбата, но няма да позволя на нито една от тях да ми стане шаферка. Нали си най-добрата ми приятелка?

— Разбира се — каза Лорен. — Но…

— Тогава импровизирай. Няма значение какво ще облечеш. Ела гола, ако искаш. Не, по-добре не прави това. Ще предизвикаш безредици. Кристофър няма да може да си спомни клетвите за вярност — добави през смях Мишел.

— Ще намеря нещо да облека — обеща Лорен, чудейки се кога ще успее да пазарува.

— Все пак ще бъдеш тук в четири, нали?

— Дай ми време поне до пет.

— В града се вдигна страшна врява заради Бренър — каза Мишел. — Колко глупаво от негова страна да подпали собствената си къща. Ти знаеше ли, че със заплахи е принудил бедничката госпожа Талбът да му я продаде. И не е имал никаква застраховка. Тоя извратеняк е платил в брой.

— Откъде си научила всичко това? — попита Лорен.

— От любопитните приятелки на майка ми. През последния час Малката Лорна се обади три пъти на мама, за да й даде още информация.

— Стив не подпали пожара — рече Лорен. — Лони го направи. Сигурно не е знаел, че Стив е купил къщата.

— Но това не го пишеше във вестника! — възкликна Мишел. — Синът на шерифа е замесен ли?

— Да — отговори Лорен. — Има и още много, Мишел, но сега не мога да навлизам в подробности.

— Ще можеш да ми разкажеш всичко, докато се обличаме — каза тя. — Ама всичко, до най-малките подробности! Сега трябва да затварям. Тъкмо си лакирам ноктите. Ще се видим в пет и моля те, престани да се притесняваш. Ще бъде чудесно. Нищо не може да ми развали този ден и знаеш ли защо?

— Защото се омъжваш за мъжа на мечтите си?

— Да бе, но има още нещо.

— Какво е то?

— Че независимо от всичко, тази нощ ще правя страхотен, луд секс. Ох, мама ме гледа свирепо. Трябва да затварям.

Лорен върна телефона на Ник.

— Нека първо да минем покрай къщата — каза тя. — Ако огънят не е стигнал до втория етаж, може би ще успея да си намеря нещо подходящо, което да облека за сватбата.

— Дрехите ти ще миришат на пушек — отвърна той. — Но ако занесеш някоя рокля на химическо чистене, може да успеят да я оправят преди пет часа.

Тя мислено прегледа гардероба с роклите си от отдавна отминали времена. Така наричаше тези красиви луксозни рокли и костюми, които й беше подарил шефът на европейската модна агенция, опитвайки се да я привлече да работи за тях. Сребристо синята рокля на „Версаче“ можеше да свърши работа или пък прасковената на „Армани“. И двете бяха официални и дълги, а сандалите с високи токчета щяха да подхождат на всяка от тях. Ако бяха изгорели в пожара, не знаеше какво би могла да облече. В местния магазин за дамско облекло нямаше официални рокли.

— Какво друго трябва да свършиш преди сватбата — попита Ник.

— Да намеря място, където да преспя довечера — отвърна тя. — Ще изчакам до утре, за да прибера каквото може да се спаси от пожара. Прекалено съм объркана, за да мисля за това днес. И трябва да ти намерим костюм за сватбата — добави тя.

— Имам само тъмносиния блейзър и два чифта официални панталони.

— Ще свършат работа. И тях ще занесем на химическото.

Гласът й звучеше уморено.

— Отпусни се, скъпа. Нещата ще се оправят.

Тя се опита да мисли оптимистично.

— Днес е хубав ден за сватба, нали?

— Твоята приятелка разстрои ли се заради роклята?

— Не — отговори Лорен. След това се усмихна. — Мишел не се разстройва за такива неща. Каза ми, че нищо не може да й развали днешния ден.

Телефонът иззвъня. Не се обаждаше Моргенщерн, както се надяваше Ник. Беше Ноа — искаше да знае кога Ник и Лорен ще пристигнат в абатството.

— Томи притеснява ли се?

— Не — отговори Ноа. — Само иска да знае дали ще поостанем.

— Ще пристигнем след около час. Гледай той да не мърда оттам.

Лорен вече огладняваше, но не искаше да отделя време за ядене. Толкова много неща трябваше да свърши до вечерта, а вече бе почти обед.

Влязоха в Холи Оукс и по тихите лъкатушни улички стигнаха до нейната къща.

— Знаеш ли какво ми каза Мишел? Във вестника нищо не пишело за Лони. Тя смяташе, че Стив Бренър е подпалвачът.

— Фарли ми обеща, че ще го закара в Нюджънт — рече Ник. — Лони и Бренър може да споделят една килия.

— Иска ти се да беше на разпита, нали?

— Да, така е — призна си той. — За мен ще е голямо удоволствие да се заема с разпита. Да погледна Бренър в очите. Тогава ще съм сигурен.

— Че е престъпникът, когото търсиш ли?

— Не. По-скоро, че не е той.

— Ще ми се да грешиш.

— Знам. — В гласа му прозвуча съчувствие.

— До миналата нощ за нищо на света не бих повярвала, че Стив е гаден воайор — замислено изрече Лорен.

— Това е защото не познаваш тъмната му страна.

— Със сигурност я видях снощи. Лицето му беше разкривено от омраза и отровните думи, които излизаха от устата му, ме шокираха. Мисля, че той е способен на всичко, дори да извърши убийство. Но знаеш ли кое все пак ми се вижда странно?

— Кое? — заинтересува се Ник.

— Стив винаги е бил много скован и напрегнат, във всеки случай пред мен се държеше така. Той обича да контролира нещата, организиран е. Винаги планира всичко предварително. Доста хитро е манипулирал собствениците на магазини, за да ги накара да му ги продадат. Купил е пет магазина, преди хората от града да открият какво е намислил. Той е много потаен и много хитър. Мисля, че е усещал колко опасен и непредсказуем може да бъде Лони. Защо тогава би го замесил в тази работа?

— За да го използва като изкупителна жертва.

— Може би — съгласи се тя. — А как е влязъл Стив в къщата?

— През задната врата. Счупил е стъклото, немарлива работа — презрително изрече Ник.

— Мисля, че Лони е търсил начин да влезе през някой прозорец.

— Ти ми каза, че бил на покрива.

— Чух го, беше зад прозореца на банята.

— Но не си го видяла, нали?

— Не — отговори тя. — Може просто да е искал да се убеди, че няма никой вкъщи. Легнах на пода в мига, когато видях светлината.

Ник спря автомобила пред знака „стоп“ и изчака две момченца да преминат с велосипедите си през кръстовището. Родителите им как ги бяха изпуснали от поглед? По дяволите, всичко можеше да им се случи и родителите нямаше да разберат, докато не станеше прекалено късно.

Ник отново насочи вниманието си към Лорен.

— Лони е имал джобно фенерче?

— Не. Беше по-скоро миниатюрен лъч с размерите на писалка, светеше червено.

— Искаш да кажеш червен лъч… Лазерен ли?

— Да, точно така.

— Защо не ми съобщи за това снощи? — ядоса се той.

— Казах ти, че Лони беше на покрива.

— Онзи кучи син може да те е наблюдавал през оптически мерник. — Лицето му се изопна от гняв. — Откъде, за бога, би могъл да докопа подобно оборудване?

— От шкафа на баща си — отговори тя. — Шерифът много се гордее с колекцията си от оръжия, а Лони лесно би могъл да се добере до нея.

Ник извади телефона си и започна да набира някакъв номер.

— Затова ли излезе от банята?

— Да — отвърна Лорен. — На кого се обаждаш?

— На Фарли — отговори Ник. — Той може да установи дали Лони се е качвал на онзи покрив или не.

— Кой друг може да е бил?

Ник не й отговори.

Агент Фарли тъкмо се готвеше да се качи на самолета в Де Мойн, когато телефонът му иззвъня. Щом чу гласа на Ник, той се отдалечи от хората, които се качваха на борда.

— Хвана ме тъкмо навреме — каза той. — Само след минута щях да си изключа телефона.

— Задържа ли Лони?

— Не — отговори той. — Покрил се е, а мен ме преместиха. Уесън позволи на шерифа на Нюджънт и неговите заместници да издирят Лони.

— Файнбърг все още ли е наоколо, или Уесън го е пратил да си събира багажа?

— Не съм сигурен — отговори Фарли. — Те двамата отидоха до Нюджънт заедно с Бренър. И може би все още са там. Това не ти се нрави, нали, Ник? Ти не смяташ, че Бренър е нашият човек.

— Не, не смятам. Но все още нямам с какво да го докажа.

— Случаят може да се окаже прост и лесен, а ти никога по-рано не си попадал на нещо подобно.

— Може би.

— Ще останеш ли в Холи Оукс?

— Да.

— Съжалявам, че трябваше да стане така, но нямах никакъв избор. Щом Уесън изпрати имейл в управлението и им съобщи, че съм готов за прехвърляне на друга работа, те веднага ме атакуваха.

— Закъде пътуваш?

— За Детройт. Нещо се мъти там. Бъди благодарен, че си в отпуск.

— Бъди внимателен — каза Ник. — Благодаря ти за помощта, Джо.

— Голяма работа свърших, няма що. Едно ще ти кажа. В миналото два пъти съм работил с Уесън и той винаги е бил голям досадник, но не е създавал чак такива проблеми. Мисля, че се дължи на теб — добави той. — Ти по някакъв начин изваждаш на показ най-лошото у него. Но този път той отиде твърде далеч. Повече никога няма да работя с тоя маниак, дори да се наложи да си върна значката. „Като по учебник“, ама че гадно копеле. Уесън няма представа какво е това работа в екип и тъкмо това ще напиша в доклада си. — Джо млъкна за секунда. — Ник, знаеш ли какво ме притеснява?

— Че ще се качваш на самолет?

— Това си е твоята фобия, на мен нищо ми няма. Притеснява ме онова твое инстинктивно усещане. Ако си прав и Бренър не е търсеният човек, то тогава ти и Ноа оставате там на показ. Съвсем сами. Бог да ви е на помощ.