Разбивач на сърца

ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

Играта започваше.

Екип от агенти на ФБР се събра в Холи Оукс, за да подготви капана. Джулс Уесън, шефът на подразделението, установи командния си пункт в просторна, добре обзаведена и екипирана хижа, собственост на абатството. Тя се намираше съвсем близо до града в южна посока, на самия бряг на Сенчестото езеро. Уесън бе завършил „Принстън“ с магистърска степен по психопатология и според слуховете щеше да замести Моргенщерн, ако вземеше доктората си и Моргенщерн се пенсионираше. Но тези слухове според повечето агенти беше пуснал самият Уесън. Той бе шеф точно според инструкциите, твърд и строг, истинско наказание за подчинените. Беше удивително арогантен, като се имаше предвид, че агентите, които ръководеше, имаха много повече опит от него.

Джо Фарли и Мат Файнбърг, единият действащ агент от Омаха, щата Небраска, а другият специалист по електронно наблюдение от Куантико, бяха изпратени в града преди другите. Трябваше да проучат квартала на Лорен и да гарантират сигурността на къщата. На двамата беше наредено да третират мястото като сцена на местопрестъпление.

Те знаеха, че ще им е доста трудно да се слеят с обкръжението. В едно малко градче като Холи Оукс всички се познаваха, а двамата агенти не желаеха да бият на очи. Бяха им казали, че в града има и други външни хора, работещи по реставрацията на абатството, тъй че и те се облякоха с работнически дрехи. Фарли носеше бейзболна шапка и черен сак. Файнбърг мъкнеше чанта с инструменти.

Никой не им обърна внимание. Никой, освен Беси Джийн Вандерман.

Докато агент Файнбърг обиколи двуетажната облицована с дъски къща на Лорен, проверявайки за възможни скривалища, агент Фарли с чантата си в ръка се изкачи по предното стълбище. Прекоси верандата и спря пред вратата, за да си сложи чифт ръкавици. Истински експерт по влизане и излизане без следа, той използва един много прост инструмент, своята карта на „Американ Експрес“, за да отвори вратата. Никога не излизаше от дома си без нея. Това му отне по-малко от пет секунди.

Шериф Лойд Макгавърн се появи пет минути по-късно и се нахвърли върху Фарли. Беси Джийн, съседка на Лорен, която вардеше около дома й като куче, след като Татко бе починал, бе повикала шерифа. Защото веднага бе забелязала дебеловратия мъж с квадратни рамене, дето влезе в къщата.

Фарли по-скоро се страхуваше, че шерифът ще разбута „сцената на местопрестъплението“, отколкото от това, че навираше пистолет под носа му. Агентът забеляза, че дори предпазителят не бе свален

Като се почесваше по олисяващата си глава и продължаваше да размахва оръжието, Лойд извика:

— Горе ръцете, момче. Аз съм законът в Холи Оукс и с най-добре да изпълняваш каквото ти кажа.

Файнбърг безшумно влезе в къщата през входната врага. Той застана зад шерифа и го смушка в гърба, за да привлече вниманието му. Но онзи по погрешка реши, че той държи пистолет. Хвърли оръжието си и вдигна ръце.

— Няма да оказвам съпротива — запелтечи той и в гласа му вече нямаше и следа от перчене и враждебност. — Вземете каквото искате, момчета, но ме оставете на мира, по дяволите.

Вбесеният Файнбърг размаха празните си ръце под носа на шерифа. Лойд разбра, че той не е въоръжен и тромаво запълзя по пода, за да вземе пистолета си.

— Добре сега — подхвана той, доволен, че отново държи положението в ръцете си. — Какво правите тук, момчета? Пълни тъпаци сте, ако си мислите, че ще откраднете нещо ценно. Огледайте се наоколо и ще видите, че Лорен няма вещи, дето си струва да вземете. Знам със сигурност, че не притежава видео, а пък телевизорът й е най-малко отпреди десет години. Не може да е повече от четирийсет долара и не си струва заради него да влизате в затвора. Доколкото аз знам, тя е бедна като църковна мишка. Няма много пари в банката, щото трябваше да изтегли кредит да купи магазина си.

— Откъде знаеш отпреди колко години е телевизорът й? — любопитно попита Фарли.

— Хари ми каза. Тоест името му е Хари Еванс — обясни шерифът. — Той ми е втори братовчед. Преди известно време се опита да продаде на Лорен един новеничък телевизор. Нали се сещате — от онези, дето една картина излиза от друга? Тя не го искаше и вместо това го помоли да й инсталира един стар апарат, купен от гаражна разпродажба. Хвърлила си е парите на вятъра, ако питате мен.

— А имаш и роднина, дето работи в банката, нали? — попита го Файнбърг. — От него ли научи за кредита?

— Нещо такова — заувърта Лойд. — Но трябва да ви напомня, момчета, че тук аз съм въоръжен и ще трябва вие да отговаряте на въпросите ми. Опитвате се да окрадете Лорен ли?

— Не — отвърна Файнбърг.

— Тогава какво правите в къщата й? Да не би да сте нейни роднини от чужбина? От Франция ли сте?

— Фарли беше роден и израснал в „Бронкс“ и никога не успя да се отърве от своя силно изразен акцент на момче от улицата. Говореше като бандит от лош гангстерски филм.

— Така е, прав си — рече той, без да се усмихне. — Ние сме от Франция.

Шерифът обичаше комплиментите. Изду гърди като пуяк, след като разбраха колко е досетлив. Кимна, прибра пистолета си и каза:

— Така си и помислих. Вие, момчета, говорите странно, затова предположих, че трябва да сте чужденци.

— Всъщност, шерифе и двамата сме от Изтока и затова говорим с акцент. Пошегувахме се, че сме французи. Ние сме приятели на брата на Лорен — обясни му той. — Имаме да свършим малко работа в абатството, а отец Том ни помоли да прескочим до тук и да поправим мивката.

— Запушена е — излъга Фарли.

Шерифът забеляза черната чанта, оставена близо до вратата.

— Момчета, да не би да възнамерявате да прекарате нощта тук?

— Може би — отговори Фарли. — Зависи колко време ще ни отнеме отпушването на мивката.

— Къщата не е нейна собственост. Просто я е взела под наем. Къде е Лорен?

— Скоро ще дойде.

— И вие, момчета, смятате да спите в тази къща заедно с нея, а пък не сте й роднини?

Файнбърг вече започваше да губи търпение.

— Престани да ме наричаш момче. Аз съм на трийсет и две години.

— На трийсет и две, а? Тогава ми отговори на един въпрос. За какво му е на възрастен мъж да носи скоби на зъбите? Никога не съм чувал за подобно нещо.

Скобите представляваха последната стъпка от реконструкцията на счупената челюст на Файнбърг. Преди четири години проведоха една внезапна акция, която се оказа неуспешна. Но агентът нямаше намерение да съобщава тази информация на човек, когото вече бе оценил като пълен малоумник. Освен това никой не биваше да знае истината, че те са агенти от ФБР.

— Ние на Изток правим нещата по друг начин.

— Предполагам, че е така — съгласи се шерифът. — Но все пак не бива да отсядате тук.

— Защо? Ти да не би да се притесняваш за репутацията на Лорен? — попита го Файнбърг.

— Не. Всички знаят, че Лорен е добро момиче — отговори пазителят на закона, като намести обемистите си задни части върху страничната облегалка на дивана.

— Тогава къде ти е проблемът? — попита Фарли. — Защо се притесняваш, че ще спим тук?

— О, това хич нямаше да ме притеснява, ама то може да притесни един друг мъж, с когото вие, момчета, няма да искате да си имате работа. Предупреждавам ви. Най-добре е да си намерите някоя друга квартира, защото на него няма да му хареса, като чуе, че двама мъже са отседнали при Лорен, дори да е само за два-три дни. Не, въобще няма да му хареса да го чуе.

— За кого говориш?

Фарли затръшна вратата. Нямаше да пуснат шерифа да излезе оттук, докато не отговореше на въпроса.

— Няма значение кой е. Обаче ще се наложи да му кажа за вас. Защо вие, момчета, не се върнете горе в абатството? Там имат стаи, където ще можете да преспите безплатно, ако им кажете, че сте дошли за молитва.

— Аз искам да знам кой ще се разстрои, като разбере, че сме отседнали при Лорен — настоя Фарли. — И също, защо смяташ, че трябва да му кажеш.

— Щото, ако той разбере, че съм знаел и не съм му казал…

— Какво ще се случи? — полюбопитства Фарли.

— Той може да стане наистина много лош — призна шерифът. — И аз не искам да го ядосвам.

— Кого не искаш да ядосваш, шерифе?

Лойд извади мръсна носна кърпа от задния си джоб и попи потта от челото си.

— Много е задушно. Лорен си има климатична инсталация на прозореца и мисля, че няма да има нищо против, ако я включите. Когато се прибере, поне ще й бъде хладно. Тя пристига днес, нали?

— Не сме сигурни — каза Файнбърг.

Фарли нямаше намерение да се предава:

— Ние все още сме любопитни да чуем това име, шерифе.

— Няма да ви го кажа, аз мога да бъда голям инат, когато поискам. А в момента съм в настроение да се инатя. На ваше място не бих се вълнувал толкова, защото много скоро ще се срещнете с моя приятел. Той ще пристигне светкавично, щом разбере, че сте тук. Гарантирам ви го. Има много власт по тези места, тъй че ако си знаете интереса, ще се държите учтиво. Аз лично не бих си позволил да го ядосам, това е сигурно. Законът може да действа дотолкова.

— Което означава, че ние сами ще се оправяме, така ли? — попита Фарли.

Шерифът сведе поглед.

— Нещо такова. — А след това присви рамене и добави: — Просто така стоят нещата тука. Прогресът си има цена.

— Какво означава това? — попита Фарли.

— Няма значение.

— Можеш да кажеш на твоя приятел, че няма защо да се страхува от нас — намеси се Файнбърг. — Не проявяваме чисто мъжки интерес към Лорен.

Фарли се досети накъде бие Файнбърг и веднага кимна утвърдително:

— Така си е.

— Е, вижте какво, радвам се да го чуя, защото моят приятел възнамерява да се ожени за Лорен. И то много скоро. А той винаги получава каквото поиска. Хич не се съмнявайте в това.

— Той говори за женитба, а? — зачуди се Файнбърг.

— Това не са просто приказки. Само въпрос на време е тя да разбере, че така ще бъде.

— Твоят приятел да не си мисли, че притежава Лорен? — учуди се Фарли.

— Той наистина я притежава.

Файнбърг прихна.

— Проклятие, кое ти се вижда чак толкова забавно! — ужаси се шерифът.

— Очаква го истинско разочарование — обясни Файнбърг.

— Как така?

— Когато той разбере… — Фарли нарочно млъкна многозначително.

— Когато разбере какво?

— Че Лорен се е запознала с някого, когато беше в Канзас Сити.

— Това бе любов от пръв поглед — намеси се Файнбърг.

— Не е съвсем вярно — каза Фарли. — Тя познава Ник от малка.

— Не, тя е знаела за него, но двамата никога не са се срещали, до миналата седмица.

— За кого говориш? — стреснато ококори очи шерифът.

— За Ник.

— Кой е този Ник? — настоятелно попита пазителят на закона.

— Николас Бюканън.

— Мъжът, в когото Лорен е влюбена — обясни Фарли.

— Странното е, че тоя тип Ник е най-добрият приятел на отец Том. Предполагам, че това е било предопределено от съдбата — изрече с напълно сериозен тон Файнбърг.

— И този Ник живее в Канзас Сити? — възкликна шерифът. После се самоуспокои: — Връзките от разстояние нямат бъдеще.

— О, той не живее в Канзас Сити, а на Източното крайбрежие.

— Тогава не смятам, че Бренър има за какво да се притеснява. Както вече казах, връзките от разстояние рядко имат бъдеще.

Шерифът току-що неволно им беше казал името на приятеля си, но Файнбърг и Фарли се направиха, че не са забелязали.

— Ник трябва да е предвидил и това — рече Файнбърг.

— Ето защо той се мести тук, в Холи Оукс, за да е с Лорен — добави Фарли.

Веждите на шерифа се присвиха ужасено:

— Той идва тук? С нея ли?

— Точно така — рече Фарли. — Предполагам, че не иска да я загуби.

— Да, това беше любов от пръв поглед — напомни му Файнбърг.

— И къде ще отседне тоя приятел?

— Тук, при Лорен, докато се оженят. Не съм сигурен къде ще живеят след това — обясни му Фарли.

— Ти откъде разбра, че ще се женят?

— Лорен ни каза — отговори му Файнбърг.

— Хората ще има да приказват.

— Сигурно.

— Сега трябва да тръгвам.

Шерифът набързо пъхна носната си кърпа в джоба и се отправи към вратата.

Въпреки масивната си фигура, човекът на закона можеше да се движи много бързо, когато поискаше. Фарли и Файнбърг застанаха на прозореца и наблюдаваха как той притича до колата си.

— Той дори не ни попита за имената, нито поиска документите ни — промърмори Фарли.

— Бърза да отиде някъде, да се срещне с някого — отсъди Файнбърг.

— И да каже нещо на един приятел на име Бренър — заключи Фарли. След което извади мобилния си телефон и набра един номер.

Отговориха му при първото позвъняване.

— Хванахте ли го? — попита Фарли. Послуша около една минута, а после каза: — Да, сър. — И затвори.

Файнбърг приклекна до черната чанта.

— Хайде да започваме — каза той и подаде на другия агент чифт ръкавици. — Тази работа ще ни отнеме цялата нощ.

Фарли беше вечният оптимист.

— Може пък да извадим късмет.

Един час по-късно те наистина извадиха късмет. Откриха видеокамера, пъхната високо горе в един ъгъл на шкафа за бельо извън спалнята на Лорен. Обективът на камерата бе притиснат към една дупка в стената и бе насочен към леглото й. Той я беше наблюдавал как спи.