Разбивач на сърца

ТРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Кошмарът най-накрая приключи. Томи и Лорен бяха поразени, когато научиха, че телефонът на Тифани е бил намерен в колата на Бренър. Въпреки всичко братът и сестрата бяха във възторг от това, че убиецът вече е зад решетките. Когато Ноа предложи да го отпразнуват, Томи отхвърли тази идея. Напомни му, че две жени са били убити и заяви, че ще отиде в църквата да прочете една молитва за душите на Тифани Тайлър и младата жена на име Милисънт.

— Той наистина много майсторски си преправяше гласа, когато ми шепнеше в изповедалнята. Изигра ме! — призна си Томи.

— Изигра всички ни — каза Лорен.

Но при мисълта, че всичко е свършило, тя изпита невероятно облекчение. Сега щеше да се присъедини към брат си и да отиде в църквата да се помоли.

Изправи се, погледна Ник право в очите и го попита:

— Значи с Ноа скоро заминавате, нали така?

— Да — отговори Ник, без да се поколебае и за секунда.

— Нямаме вече причини да се въртим наоколо, нали Ник? — попита Ноа.

— Не — лаконично му отговори той. — Нямаме никакви причини.

Лорен се извърна, за да не види той колко силно я нараниха думите му. Макар че от самото начало й беше известно, че той ще си тръгне, щом работата му приключи. Неговият живот беше в Бостън. Той бе зарязал всичко, за да помогне на приятеля си, но сега имаше нужда да се прибере у дома.

— Трябва да отидем на някои места, да се видим с някои хора… — каза тя.

— Точно така — съгласи се Ник.

Томи държеше вратата отворена.

— Хайде, Лорен. Стига си се мотала.

Тя остави салфетката на масата и побърза да последва брат си. Ник и Ноа тръгнаха след тях. Когато влязоха през задния вход на църквата, Ник остана с Ноа настрана, а Лорен и Томи продължиха напред. Отидоха до една от скамейките и коленичиха един до друг.

Цяла дузина работници сновяха наоколо и се опитваха да подготвят църквата за сватбата. Петима от тях разглобяваха скелето, издигнато на централната пътека, докато други двама сгъваха парчетата насмолен брезент и изнасяха навън кофите с боя. Служители от местния цветарски магазин стояха пред входа и държаха вази с лилии, нетърпеливо изчаквайки Уили и Марк да приключат със забърсването на стълбите и мраморния под пред олтара.

Ник и Ноа се преместиха под галерията, за да не пречат. Но в този момент двойните врати зад тях се отвориха и двама снажни мъже вкараха вътре количка с малък роял.

— Отче, къде искате да сложим това? — попита единият от тях.

— Не знам — отговори Ноа.

— Брей да му се не види, отче. Това нещо е тежко. Може ли да се разберете къде да го сложим?

Джъстин бързаше към тях по пътеката между скамейките. Носеше видеокамера, а на рамото си беше метнал навит червен шнур. Забави крачка, за да ги поздрави.

— Знаеш ли къде трябва да бъде поставено пианото? — попита го Ноа.

— Разбира се — отговори той. — Хорът ще бъде в южната част на църквата.

Той отстъпи назад, за да могат мъжете да закарат пианото до страничната пътека.

— Че защо просто не използват органа? — попита Ноа.

— Първо трябва да се почистят тръбите — обясни му Джъстин. — Абатът казва, че всичкият този прах във въздуха ще зацапа струните, ако органът не е лъснат, преди да го използват отново.

— Какво ще правиш с тази видеокамера? — попита го Ник.

— Бащата на Мишел ме помоли да заснема церемонията от галерията — обясни той. — Вече са си наели професионален фотограф, който да снима долу, но предполагам, че той иска снимки и от друг ъгъл. Нямам нищо против да го направя — добави Джъстин с широка усмивка. — Ще ми плати сто долара, парите ми трябват. Освен това той е поканил Марк, Уили и мен на приема, ще има безплатно ядене и бира. Ти ще дойдеш ли на сватбата?

— Не бих я пропуснал — отговори Ник.

— Тогава ще се видим по-късно — рече припряно Джъстин и отново забърза напред. — Само се надявам църквата да е готова навреме. Имам да свърша цял куп работа преди седем.

Пак се отдръпнаха настрана, за да може Джъстин да отвори портата от ковано желязо и да се изкачи по стълбите в галерията.

— Какво искаше да ми кажеш? — попита Ноа, след като последва Ник до най-задната скамейка.

— Имам чувството, че работата не е наред.

— С Бренър ли?

Ник кимна утвърдително.

— Може би ще бъда убеден, след като получа докладите. Вече имаме отпечатък от палец, във всеки случай частичен. Сега сравняват гласовете от двата записа. Когато резултатите потвърдят, че Бренър е човекът, когото издирвахме, ще се успокоя. Но дотогава…

— Искаш да остана.

— Да. Знам, че Пит ще те извика за ново назначение…

— Ще се опитам да го отложа. Освен това най-късно до утре ще научим какви са заключенията на специалистите.

— Наистина оценявам това, което правиш, Ноа.

— Щом имаш чувството, че работата не е наред, аз оставам. Трябва ли да продължавам да нося тази рокля?

Ник се усмихна.

— Вероятно ще се наложи, докато не напуснеш Холи Оукс. Твърде много хора знаят, че си свещеник. Нека да оставим нещата така.

Ник огледа Ноа от горе до долу и полюбопитства:

— Чудя се само къде криеш пистолета си? А, сетих се — прикрепил си го с каишка на глезена. — Ник погледна към краката на Ноа. Изпод дългите поли на расото се подаваха носовете на черните му спортни обувки.

— Твърде трудно е да го извадиш оттам — отговори Ноа. Той повдигна широкия ръкав, покриващ лявата му ръка. Кобурът беше прикрепен с каишка точно под лакътя му. — Благодаря на Бог за това, че ги има лепенките „Велкро“.

— Добре си го измислил — похвали го Ник.

— Кажи ми едно нещо. Не би ли трябвало да обясниш на Том и Лорен, че все още имаш някои резерви?

— Какво да им кажа? Доказателствата изглеждат доста убедителни. А и само Бог знае какво друго има Уесън срещу Бренър. Освен това Лорен и Томи дълго време живяха под огромно напрежение, а и Лорен очаква с нетърпение сватбата на приятелката си. Искам да може да се забавлява тази вечер. Ти дръж Томи под око, а аз ще се погрижа за нея.

— Не, няма да работя по този начин. Ти прави каквото искаш с Лорен, но аз ще предупредя Том да си отваря очите. Поне докато ти не се убедиш, че престъпникът наистина е заловен.

— Добре.

— Каза ли на Пит за съмненията си?

— Да. — Ник пъхна ръце в джобовете си. — Според него не съм бил обективен, защото съм бил прекалено лично ангажиран.

— Той може да се окаже прав.

— Когато пристигнат докладите, ще престана да се притеснявам.

— А след това какво?

— Отиваме си у дома — каза Ник: — Нов ден, нов късмет.

— Ще си тръгнеш просто ей така и ще я оставиш ли? — недоверчиво попита Ноа. — Тя е най-хубавото нещо, което някога ти се е случвало в живота. Но ти си прекалено бъзлив, за да поемеш отговорност. Направо си смахнат. Знаеш ли го?

Ник отговори на въпроса, като се обърна и се отдалечи.