Рейн-сан: Сеч

Бележки

Глава 3

За да научите повече за двата процента военни, които през Втората световна война американското правителство определяло като „агресивни психопати“, препоръчвам Dave Grossman, On Killing: The Psychological Cost of Learning to Kill in War and Society.

http: //www.killology.com

За размислите на Рейн, че осъзнаването на нещо като опасно автоматично го прави по–малко опасно, съм задължен на Марк Макянг.

http://nnsd.com

А за „разговор“ между Рейн и Макянг за насилието, личната сигурност и шпионския занаят, както и още няколко истории за живота на ръба, препоръчвам Campfire Tales from Hell.

https://www.amazon.com/Campfire–Tales–Hell–Survival–Bouncing–ebook/dp/B0083XYSWM

Глава 4

Оригиналният хотел „Окура“ беше разрушен през 2015 г. Доволен съм, че успях да го видя, преди да го съборят. Ето още за неговата история и за това какво го прави изключителен, наред с прекрасни фотографии:

http://www.travelandleisure.com/slideshows/hotel–okura–tokyo

http://www.japantimes.co.jp/life/2015/06/06/style/refusing–check–hotel–kura/#.V_GvljKZN3k

Глава 5

В последно време любовните хотели все повече се използват и за други цели, които не са непременно свързани със секс. Рейн очевидно го е правил още преди десетилетия.

https://www.theguardian.com/world/2016/dec/24/no–sex–please–were–japanese–love–hotels–clean–up–their–act–amid–falling–demand

Глава 6

Откъсът от „Моралният човек и аморалното общество“ на Райнхолд Нийбур, за който говори Рейн, гласи: „Самозаблудата… е онази дан, която моралът плаща на аморалността, или по–скоро средството, чрез което по–низкият „аз“ си осигурява съгласието на по–добрия, за да се поддаде на желания и постъпки, които рационалният „аз“ може да одобри единствено ако са прикрити“.

Изложбата „Съкровищата на замъците Азучи и Ниджо“ беше открита през 2016 г. в Токийския национален музей. Дано ми бъде простено, че малко я върнах назад във времето.

Глава 8

Едни от любимите ми изакаи са едновремешните заведения, разположени под естакадите на метрото. Ето един чудесен фотоблог за Юракучо, където има страхотни изакаи.

https://lifetoreset.wordpress.com/2013/06/06/tokyo–neighborhood–izakaya–under–the–train–tracks–at–yurakucho/

Глава 9

„Радио“ е един от най–хубавите барове в Токио (което говори много) и от откриването му през 1972 г. е преживял няколко превъплъщения. Описал съм го какъвто изглежда днес — което не е проблем за действие, развиващо се през 1982 г., защото този бар е вечен. Ако сте в Токио, идете и се уверете сами.

http://www.tokyofoodlife.com/?p=708

Глава 10

Ето една хубава снимка на улицата в квартала Хякендана в Шибуя, където устройват засада на Рейн. Поствам на своя уебсайт снимките, които откривам при проучванията си, но тази е по–качествена и наистина улавя нощната атмосфера на това място.

https://www.flickr.com/photos/sbisaro/7562779568/in/photostream/

Уикипедия предлага подробна информация за комисиите на Чърч и Пайк, политическите убийства, вътрешните саботажи и психологическите експерименти с хора. За щастие тези злоупотреби отдавна са история и никога повече не могат да се повторят.

https://en.wikipedia.org/wiki/Church_Committee

https://en.wikipedia.org/wiki/Unethical_human_experimentation_in_the_United_States

Още за проекта „Гама“ и аферата „Зелени барети“ — „окончателното отстраняване“ на заподозрян южновиетнамски двоен агент от специалните сили на САЩ във Виетнам.

https://en.wikipedia.org/wiki/Project_GAMMA#Capture.2C_interrogation.2C_and_killing_of Chu Van Thai Khac

Няма как да изкарате курса по операции в градски условия, за който „Майк“ споменава на Рейн. Ето обаче един курс, който можете да изкарате, при това не по–лош.

https://www.facebook.com/violencedynamics/

Глава 11

За разузнавателната „мъдрост“ „Първо ми кажи какво знаеш. После ми кажи какво не знаеш. Накрая ми кажи какво мислиш“ съм задължен на човек на име Слъг, чиято преждевременна смърт по–рано тази година е огромна загуба за всички, които го познаваха и се учеха от него.

Глава 15

Операциите, за които говори Тацу — „Кламер“, „Гладио“, „Мангуста“, „Хаос“, проекта ФУБЕЛТ, МК Ултра и други подобни, са реални. Потърсете имената им в Гугъл и ще се убедите. Разбира се, днес властите за нищо на света не биха се замесили в такива неща.

За да научите повече за историята на „сапунландия“, ви препоръчвам една прекрасна книга: Nicholas Bomoff, Pink Samurai: Love, Marriage and Sex in Contemporary Japan.

https://www.amazon.com/dp/B01N9LTLAZ

А ето и една чудесна статия за някогашната и днешната Йошивара от репортера на „Джапан Таймс“ Марк Шрайбър, който отдавна живее в Токио:

http://www.japantimes.co.jp/news/2017/03/04/national/media–national/japans–magazines–get–misty–eyed–showa–era–brothels/#.WL2cWBjMzkF

Глава 16

Интересно видео за ефикасността на кевлара като защита от ножове:

https://vimeo.com/8502720

Глава 18

Прочутият токийски хотел „Импириъл“ — многократно разрушаван, събарян и построяван наново — има невероятна история, включително откриването му в деня на Голямото земетресение в Кенто през 1923 г. и факта, че остава цял, макар и не невредим.

http://www.fdtimes.com/2016/01/13/imperial–hotel–tokyo/

Още за запасите на ЦРУ от отрови от морски мекотели и кобри, както и други токсини:

http://www.nytimes.com/1975/09/17/archives/colby–describes–cia–poison–work–he–tells–senate–panel–of–secret.html

ЦРУ е разполагало и с пистолет със стрелички, предизвикващи инфаркт. Официалното му наименование е „незабележим микробиоинжектор“.

http://www.military.com/video/guns/pistols/cias–secret–heart–attack–gun/2555371072001