Този пост се появи във форума на Лий Чайлд (http://leechild.com/forum/index.php) преди няколко години. Някой попита кой ще спечели в бой между Рейн и Джак Ричър, страхотния герой от поредицата на Лий, затова се обърнах към мислите на Рейн. Получилият се разговор вече не е във форума на Лий, но е забавен, затова реших пак да го постна тук. Приятно четене!
Добре, току–що попитах Рейн: „Можеш ли да се справиш с оня Ричър?“, и ето какъв разговор последва.
Рейн: Как така „да се справя“?
Аз: Нали разбираш, дали можеш да го победиш в бой?
Рейн: В бой ли?
Аз: Да, в бой. Един срещу друг. Кой ще победи?
Рейн (след кратко замисляне): Бари, с теб си приказваме от години и… господи, нищо ли не си научил?
Аз (засрамено): Какво искаш да кажеш?
Рейн: Първо, не съм се „бил“ от гимназията. Питай Ричър и той ще ти каже същото. Боят е за аматьори.
Аз: Да, но…
Рейн: Но какво? Защо ми е да се „бия“ с Ричър, по дяволите?
Аз: Исках да кажа, ако се наложи.
Рейн: Защо ще ми се налага?
Аз (като се опитвам да измисля нещо): Не знам… например, ако са го поръчали. И трябва да го ликвидираш. И тъкмо се готвиш да го направиш…
Рейн: Разочарован съм, Бари. Мислех, че вече си приключил с тези мачистки фантазии от рода на „кой ще победи в бой между майстор на тай чи и каратист“.
Аз: Не съм. И това е една от причините да съм писател.
Рейн: Аз пък не съм писател. Аз оцелявам. А в моя бранш човек не оцелява, като тръгва с рогата напред срещу хора като Ричър. Той е ловък, опитен и доста по–едър от мен.
Аз: Но ако се наложи да…
Рейн: Добре де, само за да сложим край на този разговор. Дори не бих си и помислил да го ликвидирам по друг начин освен изневиделица, неочаквано и с някакво средство. Това стига ли ти?
Аз: Но ако те види, че идваш…
Рейн: Ще избягам.
Аз: Ще избягаш ли?!
Рейн: Да. Ще избягам, за да оцелея и да съм в състояние да нанеса удара друг път.
Аз: Значи искаш да кажеш, че…
Рейн: Искам да кажа, че когато два тигъра се бият, единият умира, а другият е ранен. Веднъж е единият тигър, друг път — другият. Така или иначе, и двата тигъра губят. Какво толкова не разбираш?
Аз: Не знам. Май не го бях мислил по този начин.
Рейн: Добре, вече знаеш. Когато се случи хора като мен и Ричър да се зърнем един друг, веднага разбираме какви сме, и гледаме да не се доближаваме. Така стават нещата в действителност. Всичко останало е само кино.
Аз: Все пак сигурно мога да измисля обстоятелства, които да те принудят…
Рейн: Аха, да, ясно. Виж, ще ми направиш ли услугата да предадеш нещо на Ричър?
Аз: Да, естествено.
Рейн: Кажи му, че ми допада стилът му. Обаче трябва по–често да се чука. Това ще го поотпусне.
Аз: Ще му предам.
Рейн: По шестия роман ли работиш?
Аз: Тъкмо свърших със сюжета.
Рейн: Още ли си мислят, че всичко е само художествена измислица?
Аз: Май да.
Рейн: Добре. Не искам някой да тръгне да ме търси. Продължавай в този дух. Но стига си ми задавал въпроси за това как се бие нинджата наемен убиец.
И това беше. Не точно каквото очаквах, но Рейн си е непредвидим.