Рейн-сан: Сеч

Съвети по практически бойни изкуства от наемния убиец Джон Рейн

Не много отдавна споделих някои мисли за самоотбраната в статията „Съвети за личната сигурност от наемния убиец Джон Рейн“. Там посочих, че добрата защита е многопластова и че мястото на бойните изкуства като каратето, джудото и т.н. е във вътрешния пласт, докато мястото на осъзнаването на противника и разсъждаването като него е във външния. Направих аналогия с огнестрелните оръжия вкъщи — подобно на ударите с ръце и крака на улицата, вашето огнестрелно оръжие е последната ви защитна линия срещу натрапник в дома ви, а осветлението на двора и другите средства за отблъскване, както и качествените ключалки и другите средства за забавяне, са външните ви пластове. Мисля, че тази аналогия напълно изяснява относителната разходна ефективност на вътрешните и външните пластове на една защитна система. В края на краищата, освен ако не изживявате някаква фантазия в стил Рамбо, вместо да се стреляте с натрапника в спалнята си, не е ли по–добре той само да хвърли един поглед на вашата къща и да реши да ограби някого друг?

Но колкото и да говоря за осъзнаването и избягването, хората винаги искат да чуят и за бойните изкуства. Парализиращите удари в жизненоважни точки от някой екзотичен боен стил явно са по–секси от това просто да знаеш къде има вероятност да се появи проблем и да гледаш точно тогава да не си там. Добре, да си поговорим малко за тези „секси“ неща. Но моля ви, недейте забравя най–важното — осъзнаването и избягването.

Струва си да се позамислите над последното изречение. Ако смятате, че осъзнаването на ситуацията няма нищо общо със самоотбраната (жокер: има много общо), вие ще сте на дъното на хранителната верига в бранша на Джон Рейн. Оцеляващите — да, след четвърт век в бизнеса и след като е участвал в бойни действия по целия свят, Рейн е един от тях — не губят много време за фантастични сценарии, защото знаят, че освен на кино няма да бъдат нападнати от нинджи. Те се концентрират върху това, което е най–вероятно да се случи, и посвещават времето си на съответната подготовка. Ако искате да оцелеете, правете като оцеляващите.

Оцеляващите подхождат към проблема отзад напред. Задават си въпроса: „С какъв вид нападение е най–вероятно да се сблъскам?“. И организират подготовката и защитата си, включително бойните изкуства, в зависимост от отговора.

А вие? От какъв вид нападение се страхувате? От грабеж на улицата? От някой агресивен пияница на кино или концерт? От футболни ултраси? Ако сте жена, най–вероятно се боите от изнасилване (след малко ще се върна на тази тема).

Нека накратко се занимаем с тези неща. Да си ги представим. Виждате ли нападателя да заема агресивна поза, преди да ви се нахвърли? Да изпълнява страничен удар с крак? Да насочва „пръстите на смъртта“ към някой от жизненоважните ви центрове? В реалния живот хората не нападат така. Те си навеждат главата и се хвърлят напред като бикове. Сграбчват ви в мечешка прегръдка или ключ. Или ви нанасят махов удар в стил Джон Уейн. Това са най–разпространените видове атака на улицата. Но в колко зали за бойни изкуства се отделя достатъчно време на защитата от такова нападение? Като се има предвид колко време се отделя на противодействието срещу красиви махови удари по главата?

Заглавието на този текст е „Практически бойни изкуства“, нали така? „Практически“ в смисъл на занимаващи се с действителни факти и опит, а не с теория. Хората, които не се подготвят за реално случващи се нападения, научават находчиви решения на измислени проблеми. Стават адски добри — само че не в каквото трябва. Това са хората, през които Рейн преминава като моторна резачка, ако се озоват между него и целта му.

А тренировките? Пак почнете отзад напред. С каквото и да предполагате, че има вероятност да се сблъскате, опитайте се да организирате тренировките си така, че да го имитират колкото може по–детайлно. Колкото по–реалистични са тренировките ви, толкова по–добре ще се подготвите за реалното нападение. Това е очевидно, нали? Бихте ли се доверили на хирург, който само е чел учебника по анатомия? Или предпочитате лекар, който се е подготвял върху трупове и животни? Всъщност не предпочитате ли онзи хирург, който стотици пъти е извършвал въпросната операция? Брус Ли казва: „Най–добрата подготовка за събитието е самото събитие“. Струва си да помислите над тези проницателни думи.

Няколко съвета. Истинското насилие включва страх и други емоции, които карат тялото ви да изхвърля големи дози адреналин във вашата кръвоносна система. Ако не сте свикнали, адреналинът ще ви отреже достъпа до подготовката, която си мислите, че имате, и няма да ви позволи да реагирате адекватно. В повечето зали за бойни изкуства се отнасят малко лекомислено към подготовката за адреналинов стрес, като карат учениците си да провеждат спаринг срещи. Но доколко спарингът може да се сравнява с реалното събитие? Само с лек контакт и без удари по главата? С правила, рефер и доброволно участващи съперници? Без крясъци и словесна агресия, без предварителна неяснота по отношение на намеренията на съперника? Подгответе се за адреналиновия стрес преди реалното събитие, за да сте в състояние да се справите по–добре с изхвърлянето на адреналин по време на самото нападение.

Знам какво си мислите… ей, той обеща да говори за бойните изкуства, а тук няма нищо за карате, кунгфу и тям подобни! Например кой ще победи, ако се бият майстор на айкидото и на савата? Хайде де, казвай!

Винаги съм намирал такива въпроси за странни. В края на краищата готвите ли се да ставате майстор по джудо? Или очаквате да се биете с такъв? Ако отговорът е „не“, защо този въпрос е толкова важен за вас? Изберете бойно изкуство въз основа на това как, колко често и колко време действително ще тренирате и от кого ще ви помогне да се защитите това изкуство, а не въз основа на хипотетични боеве на живот и смърт между опитни майстори.

Още един съвет. Тренировките са много по–важни от конкретната техника. Какво значение има дали ще приложите боксьорско кроше, джудистко хвърляне или удар с крак от каратето, ако не сте упражнявали тази техника поне сто хиляди пъти? (Допълнителен съвет: техниките, които се изпълняват по–бързо, могат и по–бързо да се усвоят. Десет хиляди повторения на упражнение, което отнема една минута, изискват по–малко време от десет хиляди повторения на упражнение, което отнема пет минути. Затова простите техники се научават по–бързо, а и е по–малко вероятно да ви провалят при адреналинов стрес.)

Що се отнася до конкретни бойни изкуства, отдавам предпочитание на онези, които могат да се практикуват „на живо“. Боксът, джудото, джиу-джицуто, тайландският бокс, самбото и борбата могат да се практикуват като спорт срещу мотивиран съперник. Ако искате да се научите да избягвате насочен срещу вас удар, не е зле ударът да е насочен от човек, който наистина иска да ви шибне един. Ако искате да се научите да хвърляте някого през хълбок, не е зле да тренирате със съперник, който прави всичко възможно да ви попречи. Да, знам, че и двата примера не са същото като „истинското нещо“. Тренировката е имитация. Колкото по–точна е имитацията обаче, толкова по–добра е подготовката.

Малко по–горе обещах да спомена за защитата от изнасилване. Хайде пак да тръгнем отзад напред, както правят оцеляващите. Какво му е нужно на изнасилвача, за да извърши изнасилване? Трябва да е много близо до вас, нали така? За да може да ви сграбчи. Кое бойно изкуство е по–практично за отблъскване на изнасилвач? Някое, в което има сграбчване, например бразилското джиу-джицу, или в което има ритане, като таекуондото? А какъв вид тренировка ще ви подготви по–добре за адреналиновия стрес при нападение на изнасилвач? Търкалянето по земята с партньор, който се опитва да ви прикове под себе си, да ви извие лакътната става, да ви задуши и изобщо по всякакъв начин да ви подчини, като използва всичката си сила, или спарингът с партньор, който се опитва да ви ритне? Кое бойно изкуство повече се доближава до онова, за което се подготвяте?

Ако никога не са ви сграбчвали и тръшвали в стената или на земята, емоционалният шок от това преживяване е също толкова парализиращ, колкото и физическото събитие. Цялото усещане ще ви е напълно непознато и има голяма вероятност да се вцепените. Но жена, която тренира бойно изкуство със сграбчване, като джудо или бразилско джиу-джицу, ежедневно е подложена на такива „тръшвания“. Свикнала е с тях и частично е имунизирана срещу последиците от адреналиновия стрес. Съответно реалното събитие не е толкова шокиращо и това значително снижава вероятността от вцепеняване.

Един по–конкретен въпрос. Изнасилвачът обикновено се опитва да се намести между краката ви. Плашеща мисъл, вярно. Една от най–силните хватки в бразилското джиу-джицу обаче е „гардът“, при който надвивате противника си точно по този начин — като хващате торса му между краката си. Следователно изнасилвачът, който се опитва да се намести между краката на жена, тренирала както трябва бразилско джиу-джицу, сам се поставя в поза, в която жената хиляди пъти се е стремяла да постави съперниците си, поза, от която е тренирала и усвоила различни варианти като извиване на лакътната става, душене и измъкване. Какво може да направи в такава ситуация жена, тренирала таекуондо? Доколко позната й е позата? На каква „мускулна памет“ и имунитет към стрес може да разчита?

Да се върнем изобщо към бойните изкуства. Не твърдя, че айкидото, хапкидото, каратето, кунгфуто, таекуондото и т.н. не са ефикасни в бой. Знам, че могат да бъдат. Но тъй като начинът, по който се преподават и тренират, е по–далечно приближение до „истинското нещо“ от — да речем — бокса или борбата, ако става въпрос за бой, или от — да речем — бразилското джиу-джицу, ако става въпрос за опит за изнасилване, кривата на обучението е по–дълга. Пак казвам, трябва да се запитате колко време и колко често ще тренирате, и да прецените отговора от гледна точка на целите си.

Но не забравяйте, значението на всичко това за вашата безопасност не може да се сравнява с осъзнаването и избягването. Упражнявайте тези две неща, каквито и бойни изкуства да владеете.