Рейн-сан: Сеч

Съвети за лична безопасност от наемния убиец Джон Рейн

Привлекателността на моята поредица за наемния убиец от американско–японски произход Джон Рейн, изглежда, отчасти се дължи на неговата реалистична тактика. Вярно е, че подобно на своя създател, Рейн има черен колан по джудо и е карал различни държавни курсове по огнестрелни оръжия и други защитни тактики, но това няма почти нищо общо с успешното му справяне в сблъсък. Изключителното му майсторство и оцеляването му по–скоро се дължат на неговата способност да разсъждава като противника.

Добре, извадете си бележника, защото:

Всяка ефикасна лична защита, всяка ефикасна сигурност, всяка истинска самоотбрана се основава на способността и готовността да се разсъждава като противника.

Пиша тази статия на лаптопа си в едно оживено кафене, което обичам. И други хора наоколо се занимават с нещо подобно. Мисля си: „Ако искам да открадна лаптоп, това е изключително подходящо място. Влизаш, поръчваш си кафе и мъфин, сядаш и чакаш. По някое време все някой от пишещите на компютрите си ще отскочи до тоалетната, казвайки си: „Абе, ще отсъствам само минутка“. Той не знае, че тази „минутка“ ми е достатъчна, за да си тръгна с неговия пауърбук за три хиляди долара.“. (Обърнете внимание, че престъпниците ги бива да разсъждават като жертвите си. По същия начин трябва да се отнасяте към тях и вие.).

Добре. Установих къде противникът възнамерява да извърши своето престъпление (това кафене) и как ще го направи (ще грабне лаптопа и ще изчезне). Сега имам следните възможности:

1. Напълно избягвам кафенето (избягвам мястото, където ще бъде извършено престъплението).

2. Заключвам лаптопа си за стол с кабел „Кензингтън“ (избягвам начина, по който ще бъде извършено престъплението — в кафене човек трудно може незабелязано да използва клещи резачки или да си излезе с лаптоп, на който виси стол).

3. Надявам се да заловя крадеца на местопрестъплението, да го настигна и да вляза в двубой с него.

Втората от тези три възможности ми се струва най–разумна. Първата е прекалено скъпа — обичам това кафене и често работя там. Третата също е прекалено скъпа, а и прекалено несигурна. Защо да се биете, когато може да го избегнете? Не забравяйте, че става дума за самоотбрана, за самозащита. А не за побоища и прочее мелодрами. Що се отнася до втората опция, да, вярно, тези мерки няма да направят престъплението напълно невъзможно. Но същото се отнася за абсолютно всякакви мерки. Важното е да затрудним извършването на престъплението до такава степен, че престъпникът да реши да го направи някъде другаде. Да, ако двайсет и седем нинджи са посветили живота си на кражбата на вашия лаптоп и са успели да ви проследят до кафенето, сигурно ще успеят да вземат компютъра, докато сте в тоалетната, въпреки че сте го заключили за стола. Но е по–вероятно за противника ви да няма разлика дали ще открадне вашия, или друг лаптоп. Като направите вашия малко по–трудна мишена, вие ще насърчите противника да открадне друг.

И така стигаме до една неприятна, но изпитана в живота истина:

Ако с някой приятел правите крос в гората и ви подгони мечка, няма нужда да надбягвате мечката. Достатъчно е да надбягате приятеля си.

Освен когато се отнася за изключително скъпа защита на важни лица (президенти, влиятелни бизнесмени, посланици и т.н.), човек не се опитва да надбяга мечката. Опитва се да надбяга приятеля си.

Хайде да илюстрираме тези две концепции — разсъждаването като противника и надбягването на приятеля — с пример от областта на домашната сигурност. И да прибавим още един жизненоважен елемент: факта, че всяка добра защита е многопластова.

Ако искате да оберете някоя къща, какво ще търсите? И какво ще избягвате?

Общо взето, главните ви цели са да вземете пари и ценности и да изчезнете (нарушаването на неприкосновеността на жилището е отделна тема, но като всички други проблеми, свързани със самозащитата, и този се решава чрез спазване на същите принципи). Първо оглеждате много къщи. Не забравяйте, вие не искате да ограбите конкретно жилище. В кои къщи не свети? Кои са разположени на разстояние от улицата и съседите? Има ли коли на отбивките? Светлина и шум в къщата? Признаци за наличие на алармена система? Лаещо куче?

Разсъждавайки като крадец, вие вече сте готов да се заемете с външния пласт на домашната си сигурност. Като инсталирате светлинни сензори за движение, поддържате храстите подкастрени, за да ограничите възможностите за прикриване, поставите предупреждения за наличие на алармена система, имате куче на двора, държите една или повече коли на отбивката, оставяте включени подходящи лампи и телевизора и се грижите на отбивката и верандата да няма новодоставени вестници и поща, докато отсъствате, вие помагате на крадеца по време на предварителната фаза да реши, че трябва да ограби някоя друга къща.

Ако външният пласт не обезсърчи веднага крадеца, следващият пласт ще продължи да го разубеждава. Той се вглежда по–внимателно и вижда, че всички врати са с ключалки тип резе и че предупрежденията ви не са блъф, а прозорците действително са с алармена система. Ако се опита да насили касата, установява, че е подсилена. Ако се опита да счупи прозорец, разбира, че стъклото е противоударно. Опа, време е да отида на някое по–лесно място.

Добре, човекът просто е глупав. Въпреки всичко продължава да се опитва. Описаният по–горе втори пласт сигурност, който не е успял да го отблъсне, сега го забавя. Отнема му много време да влезе вътре. Вдига шум. В един момент времето и шумът може заедно да го убедят да се откаже (обратно към отблъскването). Но ако упорства, шумът вече ви е предупредил и вие сте спечелили време, за да прибегнете до вътрешните пластове сигурност: вземате огнестрелно оръжие, викате полиция, затваряте се в по–обезопасена стая и най–важното, психически и емоционално се подготвяте за опасността и евентуалното насилие.

Ето и един друг пример, свързан с личната защита от отвличане в чужбина. Подобно на всичко друго, тази форма на защита започва с разсъждаването като престъпника. Вашата цел е да отвлечете чужденец. Не конкретна личност (високопоставените обекти са отделен проблем, макар че пак подлежат на същите принципи), просто някакъв възрастен чужденец. От какво се нуждаете, за да изпълните плана си?

Първо, трябва да изберете обекта. Тази част е лесна — всеки чужденец ще ви свърши работа. После трябва да си осигурите достъп до него, когато е най–уязвим. Къде и кога ще можете да го хванете? За да отговорите на тези въпроси, трябва да го проследите. Ако е пунктуален, човек на навика, ако обича да пътува по едни и същи маршрути и по едно и също време до и от работа, ще почнете да се окуражавате.

Ами ако вместо това по време на тази предварителна фаза видите, че обектът излиза и внимателно проверява колата си за самоделни взривни устройства? Веднага ще си помислите: „Труден обект. Грижи се за сигурността си. Прекалено е сложно — дай да отвлека някой друг“.

Ако потенциалният обект сте вие, виждате ли как демонстративната проява на грижи за сигурността ви се превръща в най–външния пласт от вашата сигурност?

Но да речем, че похитителят продължи да ви преценява. Сега той научава, че никога не пътувате по един и същи маршрут до и от работа. И никога по едно и също време. Така той не е в състояние да установи местонахождението ви в даден момент. Тогава как ще планира отвличането?

Обърнете внимание, че като се поставяте на мястото на противника, вие разпознавате поведенчески модел, който той трябва да възприеме, преди да извърши престъплението: предварителното наблюдение. Преди да ви отвлекат, ще ви преценяват. Това включва наблюдение. Вече знаете за какво поведение преди самото събитие да внимавате. Ако искахте да се проследите, как щяхте да подходите? Ето за какво трябва да внимавате.

Похитителят сигурно ще открие стратегически точки — някой мост например, — през които минавате всеки ден на път за работа. Това е подходящо място, на което да ви устрои засада. Но тъй като и вие го знаете, ще се приближавате към потенциалните стратегически точки с особено внимание. Когато наблюдава поведението ви в тези точки, той за пореден път осъзнава, че мислите за сигурността си и следователно не сте подходящ обект. Отново отблъскване. Ако действа безразсъдно и въпреки всичко в този момент ви атакува, вие ще имате време да прибегнете до вътрешните пластове на защитата си — заключена бронирана кола, защитна тактика на шофиране, присъствие на бодигард, достъп до огнестрелно оръжие и отново, най–важното, психическа и емоционална подготовка за опасността и евентуалното насилие.

Други примери. Ако спешно ви трябват пари, къде ще потърсите кого да ограбите? Може би по пътя на потенциалната жертва до банкомата? В такъв случай какъв банкомат ще изберете? Къде ще чакате? А ако искате да откраднете кола? Ако не сте спец по отключването и запалването с жици, къде ще търсите? Може би пред някоя видеотека или химическо чистене, където хората си оставят ключа на таблото, защото „ще отсъстват само минутка“? След като вече сте въоръжен с по–сериозно разбиране за целите и тактиката на престъпника, как трябва да се държите, за да се защитите по–добре?

Един общ елемент, който можете да откриете във всичко това, е изключителната необходимост от внимание, от осъзнаване на ситуацията. Ако знаете откъде има вероятност да се появи опасност и как ще се прояви тя, ще можете да насочите вниманието си в правилната посока. Ако не внимавате за опасността, почти със сигурност няма да сте в състояние да се защитите от нея.

Обърнете внимание, че дотук никъде не споменавам бойни изкуства. Това е така, защото бойните изкуства, самоотбраната и боят са различни теми, макар да са свързани помежду си. Връзките и разликите между тези области са извън фокуса на тази статия. Повече информация можете да откриете в предложените допълнителни четива на адрес:

http:// www.nononsenseselfdefense.com/.

Засега е достатъчно да кажем, че бойните изкуства могат да се смятат за вътрешен пласт от самозащитата. Ако се наложи да прибегнете до тях, почти със сигурност някой външен пласт от сигурността ви е бил преодолян и сте в по–лошо положение, отколкото ако той беше издържал.

Или с други думи:

За ефикасната самоотбрана е много по–важно да разсъждавате като противника, да приемате сериозно опасностите, а не да отричате тяхното съществуване, и да осъзнавате ситуацията, отколкото да тренирате бойни изкуства.

Имайте предвид, че аз от тийнейджър се занимавам с едни или други бойни изкуства. Обичам ги по много причини. Не оспорвам и не обсъждам тяхното значение, но подчертавам разходната им ефективност за постигане на дадена цел — в случая, ефикасна лична защита. До каквато и степен да владее бойни изкуства, човекът, който предварително разпознае и съответно е в състояние да избегне засадата, има много по–голям шанс да се спаси от нея, отколкото онзи, който се натъкне на засадата и трябва да се бие, за да се измъкне.

Затова се упражнявайте да разсъждавате като противника и ще имате по–голям шанс да оцелеете толкова дълго, колкото Джон Рейн.