Родова книга

Кой възпитава децата ни

На вратата на кабинета в частната поликлиника висеше табелка, която известяваше, че в него има прием доктор на медицинските науки, специалист по детска психология. На табелката бяха изписани фамилията, името и бащиното име на лекаря, когото ми бяха препоръчали като едно от най-големите научни светила по въпросите на взаимоотношенията между деца и родители. Записах се за прием при него последен, за да не ограничавам себе си и него във времето:ако разговора се окажеше полезен щях да предложа на лекаря допълнително заплащане за да продължим важният за мен разговор.

Зад бюрото в кабинета седеше човек на пенсионна възраст с тъжно лице. Той уморено подреждаше в папка изписани листи хартия. След като ми предложи да седна, лекарят сложи пред себе си чист лист хартия и каза;

— Слушам ви. Какви са проблемите?

За да не разказвам дългата история, свързана със събитията след срещата с Анастасия в тайгата, аз се постарах да изложа същината на въпроса колкото може по-кратко:

— Александър Сергеевич, нужно ми е да установя контакт с дете, със своя син, който скоро ще навърши пет години.

— Смятате, че сте загубили контакта с вашия син? — уморено и безучастно попита психологът.

— Такъв осмислен контакт почти не е имало. Стана така, че след неговото раждане, аз почти не съм общувал с детето. Видях го в съвсем кърмаческа възраст, а после… Нито веднъж не съм разговарял с него, и изобщо той е започнал да осмисля живота без мен. Живеехме отделно, но сега ми предстои среща с моя петгодишен син и разговор с него. Може би съществуват някакви методи, които помагат да се предразположи детето към мен? Има случаи когато мъж се жени за жена, която вече си има дете и някак си създава контакт с него, става му и баща и приятел.

— Методи, разбира се има, но не винаги са еднакво ефективни. Много неща във взаимоотношенията между деца и родители зависят от индивидуалностите в характерите.

— Разбирам, но все пак ми се иска да знам тези конкретни методи.

— Конкретни… Какво пък… Когато се появите в семейството, а трябва да разберете, че даже сама жена с дете това е вече семейство, постарайте се колкото може по-малко да нарушавате приетият от тях начин на живот. За вашия син, вие ще бъдете известно време страничен човек и трябва да се примирите с това. Трябва отначало да се вгледате във всичко и да разрешите да се вгледат във вас. Постарайте се да свържете своето появяване с изпълнението на по-рано неизпълними желания и мечти на детето. Научете от майка му, за каква играчка е мечтало, но тя не е могла да му я купи. Самата тази играчка вие не бива да купувате. Започнете някак разговор с детето за своето детство, за своите играчки и за коя сте мечтали. Ако той подхване разговора и ви съобщи за желанието си да има същата такава играчка, предложете му заедно да отидете в магазина и да купите желаната играчка. Важен е самият процес на разговора, общото излизане. Момчето трябва да ви довери мечтата си, да ви разреши да участвате в нейното осъществяване.

— Примерът с играчките не е много подходящ за мен. Моят син още не е виждал играчките, които се продават в магазините.

— Странно… Значи, не подхожда?… Нека уважаеми да говорим честно. Ако искате да чуете съвет, полезен за вас, разкажете ми по-подробно за своите взаимоотношения с жената, която ви е родила син. Коя е тя? Къде работи, къде живее? Какъв е доходът на семейството? Какво според вас, е станало причина за вашата раздяла?

Разбирах, че за да чуя от психолога по-конкретни съвети, ще ми се наложи да му разкажа за отношенията си с Анастасия, които аз самият още не разбирах много, затова и не си представях как да ги изложа пред психолога. Без да назовавам името й, аз му казах следното:

— Тя живее в много затънтена местност в Сибир. Запознах се с нея случайно, когато бях там с търговска експедиция. След началото на перестройката аз започнах бизнес в Сибир: прекарвах с кораб стоки към вътрешността на поречието на Об, а обратно докарвах кожи, риба и диворасли.

— Ясно. Значи кто Паратов: Разхождал се търговец по реката сибирска за завист на всички.

— Не съм се разхождал, а работех. Предприемачите винаги имат много грижи.

— Да речем, че имат, но и да се позабавлявате, успявате, вие, предприемачите.

— Изобщо не беше развлечение това, което се случи между мен и тази жена. Аз поисках да имам син от нея. И по-рано бях искал син, после забравих за това си желание. Годините си минаваха… А като я видях… Колко е здрава, млада, красива… Сега почти всички жени са някак болнави, повяхнали, а тя — здрава и цъфтяща. И си помислих, че детето също би било красиво и здраво. Тя ми роди син. Ходих при него когато беше съвсем малък, още не можеше да ходи и да говори. Държах го на ръце. След това не съм общувал с него.

— А защо не сте общували?

Как да му обясня на този човек в кратък разговор всичко онова, което бях написал в няколко книги. Как да му кажа, че Анастасия отказа да напусне своята полянка в тайгата и да се пренесе със сина ни в града, а аз не съм приспособен към живота в тайгата? И че именно тя не ми даваше възможност не само да му подарявам традиционните грачки, но и просто да общувам с него. Всяко лято аз отивах в сибирската тайга, на полянката, където живееха Анастасия и моят син, но така и успях да видя сина си.Всеки път той се оказваше някъде другаде, не край Анастасия, а при дядо й или прадядо й, които живееха в съседство, в дълбините на безкрайната сибирска тайга. Анастасия отказваше да ме заведе на гости и нещо повече: всеки път упорито настояваше, че първо трябва да се подготвя за разговора със сина си.

Когато се опитвах да започна разговор за възпитанието на децата, аз задавах на много мои познати един и същи въпрос, който винаги предизвикваше недоумение и неразбиране, макар да беше съвсем прост:

— Ти разговарял ли си някога сериозно с детето си?

В крайна сметка винаги ставаше ясно, че темите на разговор при всички са еднакви: «Иди да ядеш… Време е да спиш… Не прави бели… Прибери си играчките… Научи ли си уроците?…»

Детето пораства, тръгва на училище, а да поговорят за смисъла на живота, за предназначението на човека или дори просто за това какъв жизнен път му предстои, на мнозина не им достига време или пък не смятат подобен разговор за важен. Може би смятат, че сега не му е времето че ще успеят по-късно. Но не успяват. Детето пораства…

Но ако ние дори не се опитваме да говорим сериозно със своите деца, кой тогава ги възпитава?

Защо Анастасия не ми даваше да общувам с моя роден син през всичките тези години? От нещо неизвестно се е бояла или нещо е предотвратявала?

И ето че дойде ден, когато тя внезапно попита: «Владимир, чувстваш ли се готов да се срещнеш със своя син и да поговориш?» Аз й отговорих, че искам да се срещна, но не можах да произнеса думата «готов».

През всичките тези години аз четях всичко, което можах да намеря за взаимоотношенията между родители и деца. Пишех книги, изказвах се на конференции в различни страни, но почти не пишех и не говорех за най-главното, което ме интересуваше през тези години — за възпитанието на децата и за отношението на по-старото поколение към тях.

Обмислях множество съвети от литературата за възпитание на децата, обаче все по-често си спомнях една фраза на Анастасия: «Възпитанието на децата — това е възпитание на самия себе си» Дълго време не ми беше ясен смисълът на тази фраза, но в края на краищата аз направих за себе си твърд извод: нашите деца ги възпитават не родителските нотации, не детската градина, училището или института. Нашите деца ги възпитава начина на живот: нашият начин на живот, начина на живот на обществото като цяло. И каквото и да казват родителите, учителите в училище или в друго просветно учреждение, каквито и мъдри системи за възпитание да се прилагат, децата ще следват наложилият се край тях начин на живот на мнозинството от хората.

Следователно излиза, че възпитанието на децата изцяло зависи от собственото разбиране за света, от това, как живееш ти самият, твоите родители и обществото като цяло. В болно, не щастливо общество могат да се родят само болни и нещастни деца.

— Ако подробно не ми разкажете за взаимоотношенията си с майката на вашия син, ще ми бъде трудно да ви дам действен съвет, — прекъсна проточилата се пауза психологът.

— Дълго е за разказване. С две думи, животът ми така се завъртя, че няколко години не съм общувал със сина си, и толкова.

— Добре, тогава кажете, през тези години помагали ли сте материално на майката на вашия син? Мисля, че материалната помощ за един предприемач е най-простия знак на внимание към семейството.

— Не, не съм помагал. Тя смята, че е осигурена с всичко необходимо.

— Тя да не би да е богат човек?

— Просто си има всичко.

Александър Сергеевич рязко стана иззад масата и бързо заговори:

— Тя живее в сибирската тайга. Води отшелнически начин на живот. Казва се Анастасия, вашият син се нарича Володя, а вие самият — Владимир Николаевич. Познах ви. Чел съм вашите книги, и не един път.

— Да…

Александър Срергеевич, развълнуван започна да крачи из кабинета, после отново заговори:

— Така… Така… Нима го открих… Разгадах. Отговорете ми, моля ви на един въпрос. Отговорете ми! Това е много важно за мен. За науката… Макар че не, не отговаряйте. Сам ще го кажа. Започвам да разбирам… Сигурен съм, че през всичките тези години след срещата с Анастасия вие интензивно сте изучавали психология, философия. Вие постоянно сте мислили за възпитанието на децата. Така ли е ?

— Да

— Но изводите, направени от вас след прочитането на «умните» книги и статии не са ви удовлетворили. И тогава сте започнал да търсите отговори в самия себе си или с други думи, да размишлявате за подрастващото поколение, за възпитанието на децата?

— Така е сигурно. Но най-вече за моя син.

— Това е неразривно свързано. Вие дойдохте при мен, отчаян и без много да се надявате да получите отговори на стоящите пред вас въпроси. Ако не ги получите от мен, ще продължите търсенето.

— Сигурно

— Така… Потресаващо е… Ще ви назова името на човек, който е много по-силен и по-мъдър от мен.

— Кой е този очвек и как да стигна до прием при него?

— Този човек е вашата Анастасия, Владимир Николаевич.

— Анастасия? Но тя в последно време малко говори за възпитанието на децата. И именно тя не ми даваше да общувам със сина ни.

— Точно така, тя. И аз не можех до този момент да намеряя логично обяснение на такова поведение от нейна страна. Невероятна постъпка. Любеща жена изведнъж заявява на бъдещия баща, че той не бива да общува със сина си. Ситуацията е нестандартна и никога по-рано не е срещана. Не резултатът!… Резултатът е потресаващ! Тя е успяла да ви застави… Не, тази дума не подхожда в дадената ситуация. Анастасия е успяла да увлече… И то кого? — Извинете ме, накарала е не много образования предприемач да се интересува от психология, философия, от въпросите за възпитанието на децата. Вие сте мислили за всичко това през тези години, самият факт, че дойдохте при мен свидетелства за това. През тези години тя е възпитавала вашия син, но е възпитавала и вас. Тя е подготвяла срещата между бащата и сина.

— Сина ни тя наистина е възпитавала. Що се отнася до мен — не мисля. Ние с нея съвсем рядко се виждаме. И срещите ни са кратки.

— Но информацията, която тя ви дава по време на тези, както казвате кратки срещи, и досега ви е необходимо да осмисляте. Потресаваща информация. Вие, Владимир Николаевич, казвате, че Анастасия малко говори за възпитанието на децата, но това не е така.

Александър Сергеевич бързо се приближи до масата и извади от чекмеджето дебела сива тетрадка, грижливо я поглади и продължи:

— От вашите книги аз преписах в определена последователност всички изказвания на Анастасия за раждането и възпитанието на децата, като изпусках сюжетните подробности. Макар че може би не трябваше да изваждам цитатите от контекста. Сюжетът несъмнено е важен за облекчаване на възприемането. В изказванията на Анастасия е скрит изключително голям, бих казал философски смисъл, мъдрост на много древна култура.Склонен съм да предполагам, и не само аз, че тези постулати са изложени в някаква древна книга, възрастта на която е може би милиони години. Думите на Анастасия се отличават с дълбочина и точност на изразяването на най-значимите, от наша гледна точка, мисли, написани в древни ръкописи и съвременни научни трудове. Когато преписах отделно всичко, което засяга раждането и възпитанието на човека, то… в резултат се получи трактат, който няма равен на себе си в света. Въз основа на него, сигурен съм, ще бъдат защитени множество дисертации, ще бъдат дадени не малко научни степени, ще бъдат направени потресаващи открития, но главното е друго — на Земята ще появи нова раса, която ще бъде наречена — Човек!

— Ами че човекът и сега съществува.

— Мисля, че от позицията на бъдещето, факът на съществуването на човека може да бъде поставен под съмнение.

— Как така? Ние с вас съществуваме, и как може да се поставя нашето съществуване под съмнение?

— Съществуват телата ни, тях ние наричаме «хора». Но съдържанието, психическото състояние на човешките особи в бъдеще значително ще се отличава от нашето и, следователно, подчертавайки разликата, ще е нужно да изменим и наименованието. Възможно е днешните хора да бъдат наречени «човек от еди-кой-си период» или пък по различен начин ще бъдат наречени хората, които се родят в бъдещето.

— Нима е толкова сериозно?

— И е сериозно и е безспорно. Ето вие сте прочели много книги за възпитанието на децата, написани от учени. Сега кажете, в кой период започва възпитанието на детето?

— Някои автори смятат, че трябва да се започне от годинката му.

— Ето това е. В най-добрият случай от първата годинка. Но Анастасия показва как се формира човекът още преди… Сигурен съм, че сега си помислихте: «В утробата на майката». Но тя доказва, че родителите могат да формират бъдещото си дете още преди срещата на сперматозоида с яйцеклетката. И това е научно обяснимо. Анастасия стои по-високо от всички съществували някога на земята психолози. Нейните изказвания тежат, те обхващат всички периоди на развитие и възпитание на детето:предзачатъчния, зачатъчния, утробния и т.н.

Тя засяга теми, които не са могли да осъзнаят нито мъдреците от миналото, нито съвременните учени. Тя прави акцент върху онова, без което е невъзможно да се роди и възпита пълноцецен човек.

— Но аз не помня такова нещо. Не съм писал за периоди.

— Вие сте писали книгите свидетелствайки за събитията. Анастасия е разбирала, че ще пишете именно така. А по-нататък, следващ ход: тя сама е започнала да формира тези събития, като фактически е придала на най-великия научен труд увлекателна повествователна форма. Тя е сътворявала вашата книга със своя живот, носейки на хората безценни знания. Повечето читатели чувстват това интуитивно. Мнозина са във възторг от книгите, но не могат до край да осъзнаят причината за възхищението си, те приемат непознатата им по-рано информация на подсъзнателно ниво. Но тя може да бъде приемана и съзнателно. Сега ще ви докажа това. И така, пред нас е конспектът с изказванията на Анастасия за раждането на човека. Ние щателно го обработихме и коментирахме с моя колега. Той е кандидат на медицинските науки, сексопатолог и има прием в съседния кабинет. Ние проведохме експерименти и анализирахме ситуацията.

Александър Сергеевич отвори тетрадката си и някак развълнувано и тържествено започна да говори:

— И така, началото… Предзачатъчен период: В обозримото ни минало и настоящо общество той почти не е разглеждан като аспект от възпитанието на детето. Но днес е съвършено ясно: на Земята или някъде в безкрайните простори на Вселената е същестувала или съществува култура, при която взаимоотношенията между мъжа и жената са неизмеримо по-съвършени от сегашните. И предзачатъчния период е бил важна съставна част, а може би и основна, за възпитанието на човека. Анастасия, следвайки обичаите на непознатата за нас цивилизация, преди да зачене детето извършва определена подготовка. Тя е притъпила вашето сексуално влечение. По събитията, описани в книгата, за мен като психолог, това е лесно видимо. Ще напомня тяхната последователност. Вие с Анастасия сте в тайгата, пиете коняк, хапвате, Анастасия не докосва предложените от вас храна и алкохол. Тя съблича горната си дреха, ляга на тревата. Вие се поразявате от нейната природна красота, възниква естествено желание да овладеете прекрасното женско тяло. В сексуален порив вие правите опит за сближение, докосвате тялото й и… губите съзнание.Няма да навлизаме в подробности, как тя е изключила вашето съзнание. Важното е друго — в резултат на това вие сте престанали да възприемате Анастасия като обект за удовлетворяване на сексуални потребности. И самият вие го казвате, аз съм записал вашата фраза «И не помислях дори…»

— Да. Така е, след този случай у мен повече не са възниквали сексуални желания към Анастасия.

— Сега събитие второ — зачатието — разказ за културата на зачатие на детето. Нощувка в уютна землянка, аромат на суха трева и цветя. Но вие не сте свикнал да спите сам в тайгата и молите Анастасия да легне до вас. Вие вече разбирате, че ако тя е до вас, с вас не може да се случи нищо лошо. Тя ляга до вас. По такъв начин, в най-интимна обстановка, редом с вас се оказва най-прерасно женско тяло, което се отличава с още една особеност — излъчва здраве. За разлика от множеството видени от вас по-рано женски тела, то действително пращи от здраве.Вие чувствате ароматния дъх на Анастасия, но при това у вас не възниква сексуално влечение. То е изгонено от вас. Пространството е изчистено за друго психическо състояние — стремежът към продължение на рода. Вие мислите за син! За сина, който още го няма. Ето вашата фраза от книгата: «Хубаво би било моят син да се роди от Анастасия. Тя е толкова здрава. Значи и синът ще бъде здрав и красив». Неволно полагате ръка на гръдта на Анастасия, галите я, но това е вече друга ласка. Тя не е сексуална. Вие сякаш милвате сина си. После пишете за докосването на устните, за лекия дъх на Анастасия, а по-нататък… пълна липса на каквито и да било подробности. После вие описвате утрото, прекрасното настроение, усещането за нещо необикновено. Уверен съм, че издателите са ви предлагали, заради по-голямата популярност на книгата, да опишете онази нощ по-подробно.

— Да, наистина са ми предлагали да го направя.

— Но вие въпреки това, не сте описали онази нощ в нито едно от новите издания на книгата, защо?

— Защото…

— Стоп! Моля ви не говорете. Искам да проверя себе си и верността на моите изводи. Вие не сте описали сексуалните подробности от онази нощ, защото просто нищо не помните след докосването до устните на Анастасия.

— Да, не помня и сега нищо не мога да си спомня, с изключение на необикновеното усещане сутринта.

— Това което ще ви кажа сега, може да ви се стори невероятно. В онази прекрасна нощ вие с Анастасия не сте правили никакъв секс.

— Не е имало секс? Ами сина? А сам видях сина си.

— В онази нощ между вас действително е имало физическа близост. Имало е сперматозоиди и изобщо всичко онова, което съпътства зачатието на детето, но не е имало секс. Ние с колеги не веднъж сме обсъждали това, което се е случило с вас. Те, както и аз са убедени, че не имало секс между вас с Анастасия. Самата дума «секс» означава в наше време удовлетворение на плътска потребност, стремеж към получаване на плътски удоволствия. Но в контекста на нощта в тайгата отсъства такава цел, имам предвид, че вие не сте се стремили към плътско удовлетворение. Стремежът и целите са били различни — дете. Следователно и названието на събитието трябва да е различно. Не е въпроса само в терминологията, а в качествено различния начин на раждане на човека. Искам още веднъж да повторя: това е качествено различен начин на раждане на човека. Моето твърдение не е абстрактно, то с лекота може да бъде доказано чрез научни съпоставки. Съдете сами, никой от психолозите или физиолозите днес няма да започне да отрича влиянието на външните психически фактори върху формирането на зародиша в утробата на майката. Освен всичко друго, често доминиращо значение има отношението на мъжа към бременната жена. Не можем да отричаме и влиянието на отношението на мъжа към жената в момента на тяхната полова близост върху формирането на бъдещия човек. В единия случай — това е отношение като към обект на удовлетворение на плътска страст. В другия — като към сътворец. Следователно и резултатът ще бъде различен. Възможно е детето заченато при такива условия да се отличава толкова много по интелектуалното си ниво, колкото съвременния човек е различен от маймуната. Сексът и свързаното с него удоволствие при сътворението не са самоцел, а представляват само средство. Различни психологически енергии ще ръководят телата, различно ще се сформира и състоянието на детето. От гореказаното следва първото правило: жената, желаеща да роди пълноценен човек, да създаде здраво щастливо семейство, трябва да съумее да улови момента, в който мъжът ще поиска да се сближи с нея с цел раждане на човек и ще си представя своето бъдещо дете, ще желае неговото раждане. В дадения случай мъжът и жената достигат психическо състояние, позволяващо им да получата най-високо удовлетворение от близостта. А бъдещото дете получава енергии, които отсъстват при родните по традиционен, а по-точно казано — случаен начин.

— А как ще почувства жената този момент? Откъде ще научи мислите на мъжа? Мислите са невидими.

— Ласките! По тях може да се определи. Психическото състояние винаги се изразява чрез външни признаци. Радостта — със смях и усмивка. Тъгата — със съответното изражение на очите, позата и т.н. В този случай, мисля, няма да е много трудно да се различат чисто сексуалните ласки от съприкосновението на мъжа към жената, като към бъдещото дете. Само при такъв подход се случва «нещо», да изпита което е способен, от всички същества, живеещи на Земята, само човекът. Да опише и научно да обясни това «нещо» никой и никога няма да може. В момента, когато то се случва е невъзможно да се анализира. Аз, като психолог, мога само да предположа, че главното в това събитие не е сливането на двете физически тела, а нещо неизмеримо по-голямо: сливането в едно на две мисли. Още по-точно — сливането в единство на два комплекса чувства. Полученото при това удоволствие и изпитаното блаженство значително ще превъзхождат просто сексуалното удовлетворение. Неговата продължителност не е скоротечна както при обичайният секс. Непонятното приятно състояние може да продължава месеци и дори години. То именно сформира силното любящо семейство. За това говори Анастасия. Това значи, че мъжът, веждъж изпитал това, не може да замени полученото усещане с чисто сексуално удовлетворение. Той не може, няма да поиска да измени на своята жена. На своята любима. Именно от този момент започва да се формира семейството. Щастливото семейство! Има такъв израз: «Браковете се сключват в небесата». В дадения случай той напълно съответства на събитието. Съдете сам. Какво представлява днес общоприетото свидетелство за небесния брак? Хартийка, издавана от Общинските съвети и всякакви църковни ритуали. Смешно е нали? И смешно и тъжно.

Анастасия много точно определя: свидетелство за брака сключен на небето, може да бъде само необикновено прекрасното състояние на мъжа и жената, следствие на което се явява раждането на нов пълноценен човек.

От себе си бих могъл да добавя: множество от родените днес деца се извънбрачни. А ето сега… Сега ще ви прочета коментара на моя колега-сексопатолог:

Сексуалните взаимоотношения между мъжа и жената, описани в книгата «Анастасия», разкриват съвсем различно значение на секса. Всички, съществуващи днес пособия по тази тема, като се започне с древноведическите и индийските и се свърши със съвременните, изглеждат просто наивни и смешни в сравнение със значимостта на казаното от Анастасия. Във всички достигнали до нас, древни и съвременни трудове за секса, всичко казано се свежда до търсенето на всевъзможни пози, техника на ласките и външните атрубути. А на практика физиологическите и психологически особености и възможности на хората са различни.

За всеки отделно взет човек може би най-приемлива и ефективна е само една поза, присъща само на неговия характер и темперамент, и на определена външна атрибутика. Едва ли ще се намери в света специалист, способен с точност да определи от многото съществуващи способи най-приемливият за всеки конкретен човек.

За изпълнение на подобна задача, специалистът трябва да познава хиляди способи с всичките им нюанси, да изучи физическите и психически особености на конкретния човек, а това не е възможно.

Като доказателство за това, че проблемът на теорията на сексуалните взаимоотношения между мъжете и жените не е решен от съвременната наука, служи все по-голямата загуба на потенцията на множество мъже и жени в съвременното общество. Нараства количеството на сексуално взаимно неудовлетворените семейни двойки. Нерадостната картина може да бъде изменена.

Показаното от Анастасия свидетелства за това, че в природата съществува някакъв механизъм, някакви висши сили, способни да решат привидно нерешимия проблем, само за миг. Този механизъм или сили, чрез определено сътояние на двама човека — мъж и жена — намират специално за тях, присъщите единствено на тях, състояние и способи за полово взаимоотношение. Несъмнено, полученото удоволствие в този случай ще достигне най-високи стойности на нивото си. Напълно е възможно, изпиталите подобно удовлетворение мъж и жена, да запазят завинаги съпружеска вярност, без значение дали ще е скрепена от закони или ритуали.

Съпружеска вярност! Съпружеска невярност. Измяна,

Александър Сергеевич стана и продължи да говори прав:

— Анастасия за пръв път показва природата на това явление, аз помня наизут цели нейни фрази и цели монолози, ето как говори тя: «Те по всякакви начини внушават на човека, че удовлетворение може да се получи като се мисли само за плътско удоволствие и с това именно отклоняват човека от истината. Бедните измамени жени, които не знаят това, цял живот приемат единствено страдания, цял живот търсят изгубената благодат. Не търсят където трябва. Никоя жена няма да успее да удържи мъжа от блудство, ако си позволи да му се отдаде заради удовлетворението само на плътски потребности». А ето и още… Сега… Да… «След това те ще се стремят да обладават все нови и нови тела или да използват посредствено и обречено телата си, само интуитивно осъзнавайки, че все повече се отдалечава от тях истинската благодат на истинския съюз».

Абсолютно вярно е посочена причината за съпружеската невярност. Мога да обясня това и като психолог. Всичко е логично: мъжът и жената, така наречените съпрузи, се занимават със секс заради самия секс. Те интуитивно чувстват, че не получават достатъчно удоволствие, обръщат се към специалист, четат допълнителна литература. Съветват ги да разнообразят позите, ласките, с една дума, да се заемат с търсене на по-голямо удоволствие чрез смяна на сексуалната техника. Обърнете внимание на думите «да се заемат с търсене». Това може и да не бъде изречено, но и те сами, както точно отбелязва Анастасия, интуитивно знаейки за съществуванети на висшата благодат, ще се заемат с търсенето. Но… къде са границите на това търсене? Нима то се ограничава единствено до смяната на позите? Негово абсолютно логично продължение става смяната на телата. «Ах! — крещят в обществото. — Това е съпружеска изневяра». Никаква изневяра няма тук. Няма, защото няма съпрузи!

Бракът, сключен с хартийка, не е брачен съюз. Това са само измислени от обществото условности.

Брачният съюз трябва да се сключи от мъжа и жената чрез постигане на онова висше състояние, за което ни учи Анастасия. Тя не само разказва за него, но и показа начините за неговото постигане.Това е нова култура на взаимоотношения между мъжа и жената.

— Ама вие какво, Александър Сергеевич, да не би да предлагате на младите хора да встъпат в интимна връзка преди официалното сключване на брак?

— Повечето от тях именно така и постъпват. Само че ние се срамуваме открито да говорим за това. Но аз предлагам да не се занимават със секс заради секса нито преди, нито след регистрацията на брачния съюз. Ние се смятаме за свободно общество. Ние имаме възможност свободно да се занимаваме с разврат. И ние го правим! Развратът е станал индустрия. Киното и множество всевъзможни порнопродукции, проституцията, гумените жени в секмагазините — са потвърждение за това.На фона на тази вакханалия, показваща пълното безсилие на съвременната наука да разбере природата и предназначението на механизмите, които скрепяват съюза между двама, като прозрение се появява откритие. На мен, като психолог, ми стана разбираема грандиозността на откритието на Анастасия. Тя показва нова култура на отношения между мъжете и жените. Основна роля в тях се отрежда на жената. Анастасия успява и вас да доведе до разбирането на тази култура. Тя е успяла да направи това, използвайки, може би интуитивно, знанията на някаква древна цивилизация. Но… ние… По-точно, моят колега, той доказа на практика… Доказа, че и мъжът може…

Той е сексопатолог. Ние заедно с него анализирахме изказванията на Анастасия. Той първи каза за новата, неизвестна за нас култура на взаимоотношения. А повече от всичко него го потресе едно то изказванията на Анастасия… Вие сигурно го помните, тя казва: «Кой човек ще поиска да се появи на бял свят като следствие единствено на плъски наслади? Всеки би искал да бъде сътворен с великия порив на любовта, със стремеж именно към сътворение, а не да се яви на света, като резултат от плътско удовлетворение». Но нашите деца идват на бял свят именно като следствие от плътски удоволствия. Ние с жена ми искахме дете и се занимавахме със секс. Аз дори не знам, в кой ден е заченала жена ми. По-конкретно започнахме да мислим за детето, когато тя забременя. Но Анастасия казва, че е необходимо определено състояние и стремление именно в момента, който предшества интимната близост. Изобщо, моят колега разбра от изказванията на Анастасия повече отколкото аз. Или е почувствал повече. Той поиска да изпита това състояние. Поиска да имат дете, син. Моят колега вече е на 40, жена му е по-млада с две години. Имат две деца. Както самият той призна, през последните години те рядко са се занимавали със секс. Той подхванал разговор с жена си за дете. Тя отначало се учудила много на неговото желание. Казала, че вече й е късно да ражда. Но променила отношението си към мъжа си към добро. Той й дал да прочете книгите с изказванията на Анастасия. И жена му сама започнала да да говори, не, не за желанието си да има дете, а за това колко е вярно написаното в книгите. Веднъж, през нощта, моят колега, приласкал жена си, като мислел при това не за секс, а за бъдещия си син. Той, сигурно е могъл да направи това, което сте направили вие. Разликата е само в това, че вас ви е довела до това състояние Анастасия, а той го е постигнал сам. Случайно ли се е случило това или не, е трудно да се каже, но той успял да постигне, по всяка вероятност същото състояние. Жена му отвърнала със същата ласка. Те вече не са млади хора, разбира се, и не са изпитвали толкова силно сексуално влечение като в младостта. Мислите за бъдещото дете, вероятно са изтикали на заден план мислите за сексуалните техники. В резултат… в резултат се е случило «нещо». Нито моят колега, нито неговата жена не могли да си спомнят подробности от интимната си близост. Както и вие, те не ги помнят. Но, както и вие, те говорят за незабравимите, прекрасни чувства на сутринта. Моят колега казва, че през целия си живот, нито в близостта с жена си, нито в близостта с други жени, а той ги е имал немалко, нищо подобно не е изпитвал. Неговата 40 годишна жена сега е бременна в седмия месец. Но това не е най-важното. Важното е друго. Жена му се е влюбила.

— В кого?

— В своя мъж, Владимир Николаевич. Само си представете, тази, преди мърмореща и раздразнителна жена, сега често идва в нашата клиника и чака мъжът й да свърши с приема на пациенти. Стои в салона и като влюбено девойче чака. Скришом често съм наблюдавал изражението на лицето й. То също е променено, повила се е едва забележима стаена усмивка. Познавам това семейство отдавна. От около осем години. Унилата понапълняла жена изведнъж се подмлади с десет години. Тя стана красива, независимо от вече видимата бременност.

— А отношението на вашия колега също ли се измени или остана предишното?

— Той самият се промени. Изобщо престана да пие, макар че и преди не е прекалявал с това, спря и да пуши. Най-любимото им занимание на него и жена му сега е рисуването.

— Рисуването? Да не би да рисуват?

— Те рисуват своето бъдещо родово имение, за което говори Анастасия. Те искат да вземат земя и да построят на нея… Неправилно се изразих, не да построят къща, а да положат основите на бъдещият райски кът за бъдещите си деца.

— За бъдещите?

— Да, за бъдещите. Неговата жена сега съжалява само за това, че зачеването е станало в апартамента, а не в собственото имение както казва Анастасия, в създаденото със собствени ръце пространство на любовта, в което жената трябва да се намира по време на бременността и в което трябва да стане раждането. Жената на колегата ми е убедена, че ще може да роди още едно дете. Колегата ми също е сигурен в това. Аз съм убеден че инстинктът за продължение на рода, който е присъщ на животните, се различава от човешкия по това, че животните се чифтосват, като се ръководят само от зова на природата. Като се занимава с т.нар. секс, човекът се оприличава на животните. Детето, появило се на бял свят вследствие на такъв процес, ще бъде получовек — полуживотно.

Истински човек може да се роди едва тогава, когато в сътворението участват присъщите само на човека енергии и чувства: любов,способността да се види бъдещето, осъзнаването на творимото. Думата «секс» тук не подхожда. Тя опошлява това действие. По-точна по смисъл тук ще бъде думата «сътворение». Когато мъжът и жената достигнат до състоянието, при което се извършва сътворение, тогава между тях се сключва съюз и в небесата. Този съюз е скрепен не с хартийка или ритуал, него го скрепява нещо неизмеримо по-голямо и значимо, и затова той ще бъде здрав и щастлив. И не бива да се мисли, че само младите могат да встъпят в такъв съюз. Примерът на моя колега доказва, че това е достъпно за хората от всяка възраст. Такъв съюз е възможен само в случай, че могат да разберат значимостта на казаното от Анастасия.

— Но какво се получава тогава? Всички онези, които имат печат за брачна регистрация в паспорта, всъщност не са женени хора?

— Печатът в паспорта — това е само една измислена от обществото условност. Хартийките, всевъзможните ритуали в разни времена и различни народи са се отличавали самовъншно, но същността им е една — въздействие на психиката, опит по изкуствен начин да създаде поне привидност на съюз между двама. И Анастасия точно отбелязва, като говори за него: «Лъжливият съюз е страшен. Децата! Разбираш ли, Владимир, децата! Те усещат искуствеността и лъжливостта на такъв съюз. И поставят децата под съмнение всичко казвано от родителите им. Децата подсъзнателно усещат лъжата още при зачатието си. И на тях им е зле от това». Оказва се, че съществува в природата, не изкуствен, а природен Божествен съюз. И на днешните хора е показано по какъв начин да го постигнат.

— Значи даже женените, имам предвид тези, които имат печат в паспорта, фактически трябва повторно да встъпят в брак със своя съпруг или съпруга?

— По-точно е да се каже, не повторно, а истински.

— Това ще е трудно да го разберат повече хора. Във всички страни са свикнали че сексът — това е най-голямото удоволствие и всички наред се занимават с това заради удоволствието.

— Лъжа е това, Владимир Нуколаевич. Деветдесет процента от мъжете не са способни да задоволят жените. Митът за това, че повечето хора получават от секса най-висша наслада е само психологическо внушение. Сексуалното влечение на човека се използва от търговската индустрия. Масата легални и нелегални порно списания — това са парични потоци. Те объркват главите на хората. Филмите, в които супермени от всякакви раси свободно удовлетворяват своите партньорки — също са бизнес. Ние просто се боим, стесняваме се да признаем един на друг това, че нямаме подходящи партньори. Но неоспоримият факт си остава. Шестдесет процента от сключените бракове се разпадат. Останалите 40% от семействата са далече от съвършенството. Постоянните съпружески изневери, и процъфтяването на проституцията свидетелстват за това. Удовлетворението, което ние изпитваме днес от секса далеч не е пълно. То е само малка част от присъщото на човека удовлетворение от истиснкото сътворение на двама. Божественото предназначение, което ние напразно търсим цял живот. «Не търсим където трябва!» Верността на казаното неоспоримо потвърждава самият живот.

Анастасия — като представител на култура на някаква древна цивилизация, за която нашите историци, сигурно нямат и представа — разрушава изградените стереотипи. За съвършенството на тази култура може да се съди и по отношението към бременната жена.

Задължително условие в тази култура е бременната жена девет месеца да се намира в онова място, където е заченала и също там да роди. Доколко това е важно?

С помощта на информацията, с която разполага съвременната наука, и чрез сравнителния анализ може да се докаже преимуществото на това твърдение. Мястото, където трябва да стане зачатието и износването на детето от майката е наречено имение. В него мъжът и жената със своите ръце са засадили градина с разнообразни растения. Физиолозите няма да отрекат важността на правилното хранене на бременната жена. За това са написани много научни и научно-популярни трудове. И какво? Трябва ли всяка бременна жена да ги изучава? Да забрави за всичко и усилено да преравя литературните източници: какво и как да употребява за храна? Трудно е да си представим такова нещо.

Даже ако всяка бременна жена би изучила тези научни трактати, пред нея непременно би застананала друга неразрешима задача:откъде да вземе препоръчания продукт.

Да си представим много богата съвременна семейна двойка. Материалните възможности позволяват да се купи всичко, за което може да се помисли. Илюзия! Няма и не може да има пари, позволяващи да се купи това, което поиска бременната жена, и именно в онзи момент в който го поиска. Имам предвид, че за никакви пари не могат да се купят например ябълки, близки по качество на онези, които може да откъсне жената от ябълката в своята градина и веднаха да я изяде. Следващият аспект е от психологичен характер, и той е не по-малко важен от физиологичния. Нека си представим и сравним две ситуации.

Първата — стандартна, каквато се случва с повечето хора. Да вземем младо семейство със средни или малко над средните доходи. Бременната жена живее с мъжа си в апартамент. Може ли тя да се храни достатъчно качествено? Не! Съвременните, дори и най-скъпите супермаркети не могат да ни предложат качествена храна. Консервираните и замразени хранителни продукти са неестествени за човека. Пазарите? Но и там продуктите, меко казано, са със съмнително качество. Дори частниците се научиха да използват всякакви химически добавки при отглеждането на хранителни продукти. Когато ги отглеждат за себе си е отделна работа, а когато ги отглеждат за продажба, стремежът да получат повече доходи ги подтиква към използването на всевъзможни стимулатори. Това го разбира всеки, и естествено се появява чувство на тревога при използването на храна с неизвестен произход.

Чувството на тревога!То е постоянен спътник на съвременния човек.

Върху бременната жена се стоварва нескончаем поток от информация за постоянните социални катаклизми и екологични бедствия. В нейното съзнание и подсъзнание расте тревогата за съдбата на бъдещото дете. А къде са, в какво са положителните фактори? Тях просто ги няма и не може да ги има в чудовишните битови условия, на които обричаме сами себе си. Дори в добре обзаведен апартамент ние привикваме към обстановката и тя престава да радва очите ни като поовехтее. Ние свикваме и с това, че в нашите домове вещите стареят и се чупят, също така привикваме и към знанието, че водопроводната вода е непригодна за пиене. И всичко това наоколо ясно го чувства бременната жена. Нищо не й остава, освен да се надява на «може би» и късмет. Това е единственото, на което тя може да разчита, намирайки се под давлението на безизходността.

Във втория случай — жената е обкръжена от пространство на Любов, както го нарича Анастасия, където освен удовлетворяването на физиологическите си потребности тя получава и най-мощно психологическо подхранване.

Съвременната наука може да изясни и докаже верността на почти всички твърдения на Анастасия. Те са съвсем прости и логични. Можем само да се учудваме, че произнасяйки толкова много преумни речи, не сме обърнали внимание на тях.

Обаче Анастасия говори и за загадъчни и необясними за съвременната наука явления.

«:Три главни точки, три първи плана на битието родителите длъжни са да предоставят на сътворението свое».

По-нататък тя казва, че за сливането в едно на трите загадъчни точки на битието в едно място, а именно в родовото имение, трябва да се случи следното: «На двама мислите с любов в единство да се слеят… Това е първата точка и се нарича тя — мисъл родителска… Точка втора, или по-вярно, още един човешки план ще се роди, нова звезда в небето ще изгрее, когато с мисли за творение прекрасно се слеят две тела… И трета точка — нов план в същото място трябва да се изгради. Там, където е заченато детето, там и раждането трябва да се състои. И редом да стои бащата. И ще възнесе, над тримата, венец, любящият ни наш Отец». Несъмнено, преимуществата на зачатието, износването и раждането на детето на едно място — в прекрасно родово имение — могат да бъдат научно доказани от физиолозите и психолозите. Но Анастасия говори за нещо по-голямо. Тя говори, че в този случай се получава пълна връзка на родения човек с Космоса. Защо? По какъв начин? Доколко е важен за бъдещия човек този подход към раждането му? Съвременните учени…

(нещо липсва???)

Аз се опитах да съпоставя казаното от Анастасия с това, което пророкуват популярните днес хороскопи. От само себе си възниква въпросът, кой именно от трите момента може да се смята за главен при раждането на човек: мисълта, физиологичното зачатие или появата на бял свят на младенеца от майчината утроба?

За общоприета дата на раждане се смята момента на излизане на младенеца от майчината утроба. От този момент се пресмятат хороскопите. Но науката и сега знае: плодът, още в майката, вече живее и чувства. А щом е така, значи човекът вече съществува. Той е вече роден. Той се движи — майката усеща движението на крачетата и ръчичките. Възможно е по-точната дата на раждане да е мигът на оплождане на яйцеклетката от сперматозоида? От гледна точка на физиологията, този миг най-точно определя датата на раждане на човека.Но… Срещата на сперматозоида с яйцеклетката не е причина, а следствие. Тя е предшествана от помислите на двамата. Може би именно те се явяват дата на раждане? От трите момента, към днешния ден е прието да се смята, че появата на плода на бял свят е неговата дата на раждане. Утре общоприето може да бъде нещо различно. По теорията на Анастасия се получава, че рожденна дата за човека е моментът на сливането в едно на трите съставки, на всички изброени моменти. И в това има безспорна логика. Но ние, имам предвид и съвременната наука, и религиозните учения, се боим дори да споменаваме за това.

— Че от какво има да се боим?

— Има от какво… Вижте, Владимир Николаевич, ако приемем, че твърденията на Анастасия са безспорни, то веднага ще трябва да признаем, че в сравнение с хората от онази култура, която тя представлява, ние не сме пълноценни хора. У повечето съвременни хора няма да достига една или две съставки, присъщи на пълноценния човек. Ето защо не само да говорим, но и дори да мислим за това, ние се страхуваме. А би трябвало да се замисляме…

— Може би не говорим и не мислим защото тези твърдения са прекалени спорни?

— Напротив! Те са прекалено безспорни!

Първо. Замислете се сам, кой ще започне да отрича, че по-нравствена и по — психологически наситена ще бъде ситуацията, в която не развратът, а мисълта за бъдещо дете, ще предшества срещата на сперматозоида с яйцеклетката.

Второ. Абсолютно безспорно е, че бременната жена трябва да се храни пълноценно и да избягва стреса. Идеално подхожда за това собственото имение, за което говори Анастасия.

Трето. Раждането в позната обстановка, в привична среда ще бъде по-благоприятно за родилката и най-вече за новороденото. Това също е безспорен факт както за психолозите така и за физиолозите. С всеки един от тези три пункта вие сте съгласен. Нали?

— Разбира се, съгласен съм.

— Виждате ли, те са безспорни и не само за учените. Следователно, ние не можем да отричаме положителното въздействие от съединението в единно цяло на тези три положителни съставки.

Като психолог аз мога да предполагам, че при такова съединение в пространството се извършва психическа реакция. На нея реагира цялото пространство на Вселената. То приема новороденото и установява с него информационна връзка.

— Възможно е. Но какво значение има точното определяне на рожденната дата на човека?

— Огромно! Глобално! Това определя нивото на нашето собствено светоусещане. Ако ние сложим на първо място появата на бял свят на плода, то следователно, в нашето светоусещане материята е първична.

Ако ние сложим на първо място моментът на сливането на помислите на мъжа и жената, в нашето светоусещане първично ще бъде съзнанието. Следователно ще се формират различни култури, определящи и начина на живот. В първия случай ще се отдава предпочитание на материята, а във втория — на духовността. Гласен и негласен спор за това се води отдавна. Но за мен сега е очевидно безсмислието на този спор. Анастасия говори за сливането в единство не само на тези две понятия, но и на третото. Като се базираме на тейните твърдения можем да изградим теория за раждането на пълноценен човек, а също и възможностите за нейната реализация. Това е просто и достъпно за всеки. Но защо ние не реализираме нашите възможности? Защо е хаос в нашето съзнание, а животът ни преминава в суета, ето това е въпросът?

— Аз пък мисля, че за дата на раждане все пак трябва да се смята онзи ден и час, когато младенецът се появява на бял свят от утробата на майката. Само че да бъде по-точно — часът на поява на бял свят.

— Възможно е. Напълно е възможно! Но за мига на раждане все пак попитайте Анастасия.

— Ще попитам, и на мен самия ще ми бъде интересно да науча, кога конкретно аз съм се родил, кога се е родил моят син.

— Вашият син… Вие дойдохте при мен за съвет, а пък аз все за своето… Извинете ме, разприказвах се. Насъбрало ми се е. Разбирате ли, аз имам прием три пъти седмично. Хора идват със своите проблеми. Въпросите при всички са стандартни:как да възпитаваме детето си? Как да изградим контакт със сина или дъщерята? А детето е вече на десет, че и на петнадесет години. Да кажеш на човека: «Късно е братче, да възпитаваш» — значи да убиеш и последната му надежда. Ето как се налага, честно казано, да се занимавам с утешение.

— Ами че и моят син е вече на пет години Значи и аз съм закъснял?

— При вас, Владимир Николаевич, ситуацията е различна. Редом с вашия син е Анастасия. Не напразно тя не ви е разрешила да хвърлите детето в бита на нашия свят. Тя го възпитава в съответсвие с различна култура.

— Значи ли, че ние със сина ми сме хора от различни култури, а следователно няма и да се разберем никога?

— Родителите и децата винаги изглеждат като представители на привидно различни култури, различни мировъзрения. Всяко поколение си има свои приоритети. Наистина, разликата не е толкова ява, както във вашия случай. Моят съвет е: преди да общувате със сина си, посъветвайте се с Анастасия как да го направите по-добре. Внимателно се отнесете към онова, което тя ще ви каже. Вие сте чели много за възпитанието на децата, размишлявали сте. Сега ще ви бъде по-лесно да я разберете.

— Не винаги успявам да я разбера, даже след дълго време. Накои нейни изказвания предизвикват съмнения. Те са мистични и недоказуеми. Много от казаното от Анастасия аз изобщо се старая да не публикувам, защото често повече прилича на фантастика и …

Александър Сергеевич внезапно удари с ръка по масата и рязко, някак грубовато, ме прекъсна:

— Нямате право да постъпвате така. Ако вашият ум не позволява нещо да осъзнаете, дайте възможност други да направят това.

Не ми хареса резкия тон на психолога и смисъла на това, което каза. Не за първи път чувах или четях подобни изказвания по мой адрес. От тях излизаше, че съм някакъв малоумник и моята роля се свежда единствено до най-точното излагане на всичко казано от отшелницата от тайгата.Но умниците, които отправяха подобни заявления не отчитаха всичко. Аз реших да поставя на място психолога, който внезапно беше станал агресивен:

— Вие, разбира се, отнасяте себе си към онези, другите — способни да разберат всичко казано. Аз не съм психолог с научна степен, но даже на мен ми е ясна простата истина: ако публикувам всички недоказуеми и мистични изказвания, то като цяло към всичко, написано в книгите отношението ще бъде като към приказка. И ще бъде погребано всичко рационално, което може да бъде приложено в живота още днес. Като не публикувам някои мистични изказвания, аз може би спасявам по този начин рационалното.

— А конкретно можете ли да кажете за каква мистика става дума?

— Да, ето например каква. Тя каза, че е събрала от Вселената най-добрите съчетания от звуци, скрила ги е в текста на книгата и те ще влияят благотворно върху четящите.

— Да, помня това. Много добре го помня. Това е написано още в първата книга. Там е казано също, че въздействието им ще се усилва, ако четящият слуша при това природни звуци.

— Спомняте си, значи?И това,че тези думи звучат не само в текста на самата книга, а са поместени и на вътрешната страна на обложката. Помните ли? Издателите ме посъветваха така, за да заинтересуват читателите. Така и направих.

— И правилно сте постъпил.

— Правилно?! А знаете ли, че това изказване на обложката отблъсна мнозина от книгата. Мнозина го сметнаха за рекламен трик, за това и в пресата писаха. В някои от изданията аз го махнах от корицата. Много хора го смятат за мистично и измислица.

— Идиоти! Нима… Нима разумът на обществото е способен да атрофира до такава степен? Или умствената леност изключва логическото мислене на масата?

— Каква връзка има с леността на ума? Щом е невъзможно да се докаже.

— Да се докаже? Какво има тук за доказване? Това изказване не е нищо друго освен най-гениален по своята простота психологически тест, който само за един миг просто определя пълните глупаци с атрофирали умствени способности. Ако при това те се изказват и в пресата, то с това сами показват: вижте ни, какви сме глупаци! Гениален тест!

— Какъв тест? Това изказване е недоказуемо.

— Недоказуемо смятате? А тук изобщо няма какво да се доказва. Казаното от Анастасия е аксиома. Съдете сам. Текстът на всяка една книга, всяко едно писмо, всяка устна реч, се сътои именно от съчетания от звуци. Това ясно ли е? Съгласни ли сте с това?

— Ами, в общи линии, да, съгласен съм. Действително, текстовете на всички книги се сътоят от съчетания.

— Виждате ли колко е просто всичко? И в тази простота, ленивите да мислят логически са се спънали.

— Възможно е… Но тя каза, че е намерила и събрала от просторите на Вселената най-добрите съчетания и те ще оказват благотворно влияние върху четящите.

— Но и в това също няма абсолютно нищо мистично. Съдете сам. Когато четете една или друга книга, статия от вестник или списание, нима те не ви оказват никакво влияние? Текстът може да ви остави равнодушен, да предизвика раздразнение, удовлетворение, злоба или радост. Така ли е ? Това разбираемо ли е ? Съгласен ли сте?

— Да.

— Е добре. А що се отнася до благотворното влияние на текстовете на Анастасия, то се доказва от реакцията на читателите към прочетеното. Става дума не за рецензии, които могат да бъдат и поръчани. Фактът на благотворно влияние се потвърждава от творческия порив. За него свидетелстват множеството стихове и песни, написани от вашите читатели. Аз съм купил пет аудиосборници с песни, посветени на Анастасия. Написали са ги обикновени, или точно обратното, необикновени хора. Купих тези касети, слушах ги. Самият живот потвърди казаното от Анастасия. А вие: «Мистика». Нямате право да бъдете цензор на Анастасия.

— Добре. Извинете ме. Благодаря ви за съветите.

Вече бях хванал дръжката на вратата за да изляза от кабинета на психолога.

— Почакайте малко, Владимир Николаевич. Виждам, че ми се обидихте. Простете ми, ако тонът ми е бил малко рязък. Не искам да се разделяме така.

Александър Сергеевич стоеше в средата на кабинета. Леко пълен, възрастен човек. Той внимателно закопча копчетата на сакото си и продължи:

— Разберете, длъжен сте да пишете всичко, което казва Анастасия. Дори и ако нещо от казаното не ви е ясно, дори и на мен да не е или на някой друг. Дори и така да е. Важно е те да го разберат!

— Кои те?

— Младите жени, които още са способни да раждат здрави деца. Ако те разберат, със сигурност всичко ще се промени… Само че малко говорихме ние за вашия син, а нали точно това ви доведе при мен.

— Да, за това дойдох.

— Нищо конкретно не мога да ви посъветвам. Прекалено нестандартна е ситуацията. Може би да му занесете книжки с картинки там в тайгата. По история например. Или да се облечете по-добре. Може и да говоря глупости в момента, но просто ми се иска да му представите нашата действителност като не толкова страшна.

— А като каква? Украсена и напудрена?

— Не е в това работата. Вие самият ще бъдете представител на нашата действителност пред сина ви и с това ще се компрометирате пред детето.

— А защо пък аз само трябва да отговарям за всички извращения в нашето общество?

— Ако покажете на сина си своята неспособност да измените каквото и да било в обществото към добро, то ще му покажете своето безсилие. Ще се компрометирате пред сина си. Мисля, че той е възпитан така, че няма да разбере съществуването на нещо невъзможно за човека.

— Изглежда че сте прав Александър Сергеевич.Благодаря ви за практичния съвет. Действително, по-добре да се поразкраси малко нашият живот пред детето. Струва си, а то иначе ще си помисли…

Ние си стиснахме ръцете и както ми се строи, се разделихме без неприязън.