Родова книга

Жрецът променял тактиката

В хилядолетната война променял тактиката жрецът не веднъж — все безуспешно.Рус все така се смеела над опитите на окултизма. Народът наричал онези проповедници недъгави. Тогава за недъг се считало не физическото осакатяване, а окултизма. Жалели хората от Рус недъгавите проповедници, хранели ги и покрив им предоставяли, но речите им на сериозно не приемали.

След четиридесет столетия жрецът осъзнал — няма да може да победи тази ведическа страна. Той точно определил в какво е силата необикновена на ведизма.

Ведизмът здраво се базирал на Божествена култура. Божествен бил на всички и начинът на живот. Всяко семейство на Любовта пространство сътворявало в имението си, чувствало целоста на природата, а значи и на всичко, което е било създадено от Бог.

Фактически във ведизма чрез природата хората с Бога разговаряли. На Него не се кланяли, а се стремяли да Го разбират и обичат, както обичат синове и дъщери родителите свои.

И жрецът план сътворил, способен да прекъсне Божествения диалог. За това било необходимо да се отделят хората от техните имения, и от градините Божествени, от творчеството им съвместно с Бог. Цялата територия където ведите живеели — да се раздели на държави и културата им да се унищожи.

Из Рус плъзнали други проповедници. Различни действията им били. Сега търсели те хора, в които гордостта и самолюбието, макар и мъничко над другите енергии на чувствата преобладавали. Намирайки такъв човек те се стараели у него да развиват гордостта. А действали така:

Ти си представи, как идва група от благообразни старци в дом, където щастливо семейство живее. Но не се опитват както преди да проповядват и да ги учат как да живеят. Напротив, те се прекланят веднага пред главата на семейството, поднасят чудни дарове и му говорят: «В страна далечна ние изкачихме планина. От нея няма по-висока по цялата Земя. Когато на върха от облаците е по-висок, ние стояхме, от небесата глас яви ни се за тебе. И беше казано, че на Земята от всички най-мъдър си ти. Единствен си избран, за нас е чест не тебе да се поклоним и с дарове да те дарим, да чуем мъдрата ти реч».

А ако виждали, че на уловката поддава се човек, — лукавата си реч те продължавали: «Ти трябва да ощастливш всичките хора — така ни каза гласът в планината. Ти не трябва да хабиш от времето си драгоценно за други деяния. Трябва да управляваш хората и вместо тях да решаваш само на теб поръчано е. И ето ти небесната корона».

При това, като най-голямо съкровище на човека се поднасяла, украсена със скъпоценности, някаква украса за главата.

Повярвалият в своето величие и своята избраност, полагал на главата си короната. И тутакси пред него падали ничком пришълците в почит велика. И почвали да славят небесата за това, че с честа удостоени са да се покланят на величието. После пришълците му строели дом, отделен и на храм приличен.

Така се появили първите князе в Рус ведическа.

Съседите на човека, седнал на трона в храма, отивали да го видят като че бил чудо невиждано. Те гледали как пред него се кланят чуждоземците и изпълняват всякоя прищявка, и разни въпроси задавали.

Отначало, за игра задморска приемайки тези деяния, съседите, кой от любопитство, а кой от жалост, решили да се включат в играта на чуждоземците и съседа. Но постепенно се увлекли хората в тази игра. И постепенно попадали в кабала, и незабелязано дори за себе си мисълта им от сътворението се отвлякла.

Немалко усилия наложило да се приложат посланниците на жреца за да се зародят най-после княжествата. Отначало, повече от сто години били безуспешни опитите им. И все пак станало, накрая се разделила Рус ведическа на княжества.

По-нататък процесът бил естествен: князете помежду си за величие започнали да се бият, увличайки съседите в междуособици.

По-късно историци ще напишат, че се намерили велики князе, които княжествата раздробени на Русия в могъща държава са обединили. Помисли сам, Владимир, дали това така е? И за какво обединение говорят историците? В действителност е просто всичко. Един княз е могъл да покори или да убие другите. Но хора да обедини може единствено културата и начинът на живот.

Границите установени винаги са свидетелство за разделение. Когато се е образувала държава, основана не на култура или начин на живот, а на изкуствено величие на хора, един или няколко, и силата на армиите им, възникват няколко проблема едновременно: как да се запазят границите и при възможност да се разширят и оттам въникнала необходимост и от голяма армия.

Сам човек не може да управлява голяма държава — чиновници и писари се появили и се размножили и тъй до сегашните години те стават повече с всеки изминал ден. Князете, чиновниците, писарите, търговците и цялата прислуга — това е категория от хора, откъсната от сътворението с Бога. Сега тяхното предназначение е — на изкуствения свят сътворение. У тях е загубена способността да възприемат истинна реалността и те са почва за окултизъм.

Едва преди хиляда години все още се е смятала Рус за езическа страна. Езичеството още малко съхранило културата Ведическа Божествена. С появата на князе и многобройни княжества отделни, дребни, после и големи, се появила нужда и от по-голяма сила от тази на армията. Сила способна да създаде типа човек, склонен към подчинение безропотно.

Пратениците на жреца и тук дошли на помощ на князете и им предложили подходяща религия.

Първо сам на себе си задай въпрос логичен. Ако езичниците, както ги обвиняват, някого в жертва са принасяли на Бога, то защо, дори слухът на жертвоприношения е възмущавал и разумът и чувствата им? Не е ли по-логично да приветстват подобно нещо и усърдно да се стремят да го повтарят? Но народът бил възмутен, защо? Разбира се, че затова, че даже помислите на езичниците не приемали жертвоприношенията на животни, още по-малко на хора.

Ето защо и досега никой не може да посочи нито един източник, гласящ за това, че имало е жертвоприношения на хора в Рус езическа. Само летописците на христианството говорят за това. Но те не са живеели в езическата Рус. Дори не знаели езика на езическа Русия. И къде са изворите и ръкописите на таз езическа Русия? Част от тях скрита е, а част — унищожена в огньове както в Рим. Какво опасно имало е в тези свитъци? И какво те са гласили? И без да ги чете днес всеки може за това да се досети. Те биха разкрили лъжата в обвиненията към езичеството. Да предадат биха могли и знанията на ведизма. Цялата работа е в това, че хората в езическа Русия не само не познавали кървавите жертвоприношения. Те изобщо месо не са ядели. И да помислят за това не са могли. С животните езичниците са дружили. А жедневното им хранене било разнообразно, но се състояло само от растителни храни. Кой може да покаже поне една рецепта от руската древна кухня, където се е включвало месо? Никой!

Но даже в приказките се говори за това, колко в Русия ряпата са уважавали, и пиели са пиво от мед. И нека днешния човек, който яде месо, просто да опита и да изпие топло питие от мед, с цветен прашец и билки, а след него, не само месо, а и нищо друго няма да поиска да яде. И ако го накарат насила, то от месото може дори да повръща човек.

Освен това, сам разсъди Владимир, защо било би нужно да се яде месо, ако наоколо е имало толкова храна многообразна и лесно усвоима и калорийна.

През зимата печлата храни се единствено с мед и прашец. И при това пчелата цяла зима не се изхожда. Целия продукт се усвоява от организма на пчелата. А хората сбитень — напитка с мед сварена, поднасяли на госта веднага щом пристигнел в дома им. А кой след сладкото, месо би искал да яде? Храната месна са въвели в света номадите. В пустините и степите, не много нещо за ядене можели да намерят. Ето защо номадите убивали животни. И месо ядели от животните, които заедно с тях пренасяли номадските станове, превозвали покъщнината им, с мляко ги хранели и вълната отдавали за дрехите им.

Така била унищожена културата на прародителите ни, и Рус потънала в религията. Ако била би истинската тя, само Христовата, възможно е животът днес, да би бил по-различен. Но и в Христовата религия внедрил жрецът върховен своите уловки. Трактовки разни на една религия запонали да се правят. И светът христиански почнал да се дели на множество различия, които освен всичко били в конфликти помежду си. Доста сили похабил за Рус главният жрец. В други местя на Земята успели да забележат деянията му и не допуснали в пределите си неговите проповедници. Япония, Китай и Индия не станали християнски. Но жрецът върховен тях по друг начин покорил.Окултното хилядолетие настъпило преди хиляда години. В него живеели всички хора на Земята. И до днешен са там.