Родова книга

Да се живее в прекрасна реалност

Изобщо в какво общество живеем ние днес? Към какво се стремим? Какво предлагаме да се изгради в бъдеще? Огромното мнозинство от хората без запъване отговарят: «Ние живеем в демократична държава и се стремим да построим свободно демократично общество, като в развитите цивилизовани западни страни».

Именно така ще отговоря повечето от политиците и политолозите.

Именно така се говори от екраните на телевизорите и се пише по страниците на вестниците.

Именно така смятат повечето хора в нашата страна. Именно това мнение на мнозинството доказва твърдението на Анастасия, че част от хората в съвременната цивилизация спят, а друга част е закодирана, и хората са като биороботи в ръцете на жреците, смятащи себе си за властелини на света.

Само малко ако се поспрем от трескавата ежедневна и еднообразна суета, ако помислим малко и самостоятелно, можем да разберем следното.

Демокрация! Какво изобщо е това? Какво понятие определя самата дума? Повечето ще отговорят с цитат от известния Голям енциклопедичен речник или от Тълковния речник на руския език, а там има приблизително еднакви и лаконични трактовки: «Демокрацията е форма на държавно политическо устройсвто на обществото, основана върху признаването на народа в качеството му на източник на властта. Основните принципи на демокрацията са — власт на мнозинството, развноправие на гражданите…»

И хората във високоразвитите демократини страни избират с мнозинство на гласовете парламенти и президенти.

Избират ли?! Пълна глупост! Пълна илюзия! Никакви избори няма! Ни веднъж, в никоя от смятаните за най-демократични и цивилизовани страни, народът не е бил на власт.

А изборите? Те са напълно илюзорни! Спомнете си, какво става винаги преди избори, в която и да е от така наречените демократични страни. Помежду си се сражават групи от политолози на кандидатите, харчейки при това огромни парични средства, като използват изтънчени методи на психологическо въздействие върху хората чрез средствата за масова информация, телевизията и нагледната агитация.

И колкото е по-високоразвита атаката, токова са по — изтънчени в техническо отношение способите за внушение.

Съвършено е очевиден факта, че побеждава винаги отбора на политолозите, успял да окаже най-голямо влияние, внушение. После под въздействие на това внушение хората отиват и гласуват. Мислят, че гласуват по собствено желание. Всъщност изпълняват нечия воля.

Затова съвременната демокрация — това е илюзия ха човешката маса. Вярата в нереално построено общество, нереален, илюзорен свят.

Цялата работа е в това, че подчинение на мнозинството в природата не съществува. Всички съобщества на растенията, животните и насекомите могат да се подчиняват на инстинкта, на движението на планетите, на установения от природата ред, на вожда на стадото. И човешкто общество винаги е било управлявано от малцинство.

Не мнозинството е правило революции и е започвало войни, а под целенасоченото внушение на малцинството, мнозинството е участвало е революциите и войните. Така е било и така е.

Демокрацията е най-опасната илюзия, на която са подвластни огромно количество хора. Опасна е защото в демократичния свят наистина с лекота могат да се управляват демократични страни от един или няколко човека, и за това е нужно само да има пари и добър отбор от психолози и политолози.

И ние — днешните родители, намирайки се под въздействието на илюзиите, се опитваме да възпитаваме своите деца. А фактически сами въвеждаме, втикваме тяхното съзнание в илюзорен свят… Фактически предавайки ги в нечии лапи… Но само не на Бог. Ние ги предаваме на някаква негова противоположност.

Светът на Бог не е илюзорен, той е реален и прекрасен. Той има своите ненадминати аромати, цветове, форми и звуци. Портите към този свят винаги са отворени и в тях може да влезе всеки, ако се осовободи от оплелите нашето съзнание илюзии.

Аз също ще започна да пиша своя РОДОВА КНИГ за моите потомци и заради себе си. И сред другото непременно ще напиша в нея: «Аз, Владимри Мегре, живях в период, когато човечеството не съществуваше в реалния свят.Неговата плът се хранеше с даровете на реалния свят, а съзнанието му блуждаеше в илюзорния. Това беше труден период в живота на хората. Сега ще се опитам да върна своето съзнание в реалния Божествен свят. Този божествен свят на природата е пострадал от съзнанието на хората. Много е пострадал. Аз разбрах това и ще се опитам да го поправя. Колкото мога, колкото успея.Може би само проект ще създам за моето имение. Може и само част от него. Главното е — да се разбере, да разберат децата».

Анастасия както и преди тихо седеше до мен и слушаше как разсъждавам на глас. Когато млъкнах, тя стана и отиде до прозореца:

— В небето започват да греят звезди. Време ми е да си ходя Владимир. Ти за много неща си прав. Но нека новите виждания за действителността не те подтикват към желание да ръководиш хората. Преодолей съблазънта и не влизай в никакви организации. Другите хора също виждат реалността. Те ще се организират, ще направят важното за Земята. Ти ще разбереш своето предназначение в живота.

— Аз не се и опитвам в нещо да се включвам и някого да ръководя Анастасия.Но за какво мое предназначение говориш?

— Като му дойде времето ще го почувстваш сам. Сега легни в постелята, заспи и почини. Ти си превъзбъден. Нетренирано сърцето ти може и да не издържи вълненията.

— Да. Знам. Но ако аз заспя ще си отидеш ти. Винаги си отиваш. Понякога никак не ми се иска да си ходиш. Иска ми се винаги да бъдеш до мен.

— Аз винаги съм редом. Когато ти си спомняш за мен. Скоро ще започнеш да го чувстваш и ще разбереш. Сега се измий и заспивай.

— Немога да заспя. Изобщо в последно време трудно заспивам. Мислите не ми дават да спя.

— Ще ти помогна Владимир, искаш ли ще ти прочета стихове, които са изпратили читателите и приспивна песен да изпея?

— Хайде, ще опитам, може и наистина да заспя.

Когато се измих и си легнах във вече приготвената постеля, Анастасия приседна до мен и сложи ръка на челото ми. После я прокара по косата и тихо запя песен, написана от една от читателките от Украйна. Съвсем тихо пееше Анастасия, а ми се струваше, че гласът й го чуват много хора и звезди. Слушат нейният чист глас и думите:

Преди да потъна в дълбок и спокоен сън аз успях да помисля: «Разбира се утре ще бъде друг ден. Той ще бъде по-хубав. Аз ще опиша изгрева на новия ден. И много хора ще започнат да пишат в своите родови книги, как е започвал прекрасния изгрев на човечеството. И това ще бъдат най-великите исторически книги за потомците за хиляди години. И сред тях една ще бъде моята. Аз още утре ще започна да пиша новата книга, сега вече няма така кратко да пиша. И ще има нова книга, за новото, за историческия завой на хората на Земята към Божествената реалност».

До следващата среща, уважаеми читатели, в новата прекрасна реалност!

В. Мегре

Следва продължение…