Родова книга

Възпитание на децата във ведическата култура

Човечеството още търси система съвършена за възпитанието на децата. Стреми да се издири учители най-мъдри, децата си на тях да предаде за възпитание. И ти, Владимир, като се готвеше за разговора със сина ни, пет години търси система най-добра за възпитанието на децата. Способна всичко да ти обясни, да те научи да общуваш с детето твое, родно. И все съвети търсеше от признати учители и различни учени. Но нито една система не те удовлетворяваше, не ти се стори съвършена. Все по-често възникваха съмнения у теб.: «Ако имаше поне една система съвършена за възпитанието на децата, от нея непременно щяха да се възползват повечето хора. И би могло някъде на Земята да живее щастлив народ. А във всички страни проблемите са сходни и различни. Като игла в купа сено налага се да търсиш щастливото семейство. Тогата значи, че няма чудодейна система за възпитанието на децата, напразни са търсенията, ако няма какво да тъсриш»

Прости ми моля те, тогава друг изход като не намирах, аз следях през цялото време твоята мисъл. Чрез тебе се опитвах да разбера, какво е туй което отклонява хората от очевидното. И ето че веднъж почувствах мисълта ти: «Неверието и страхът от собствените грешки заставя хората децата си дават в школи и академии, за да обвиняват после не себе си, а учителите».

Веднъж видях как ти побледня и замря, когато мисъл в теб възникна: «Децата се възпитават от начина на живот на техните родители и обществото». Мисълта ти беше вярна и точна. Но ти се изплаши от нея, през цялото време се опитваше да я забравиш. Но не можеш да забравиш очевидното.

Псле ти се опитваше да не се съгласиш с мисълта си. Разсъждаваше така: «Как може някой да стане учен, художник или поет? Как може да се изучи математиката, астрономията или историята без да се учи в специално училище?»

Но ти мислеше за знания предметни, а не са главни те за възпитанието на човека.

Културата на чувствата, способни всякакви знания в зрънце да съберат, е по важна от всичко. Ти би могъл да разбереш всичко това, защото ти самият си най-ярко потвърждение на моите слова. Та ти можа и книга да напишеш без да си учил в специална школа.

Само три дни прекарахме с теб на полянката, и сега ти си писател, известен в различни страни. Можеш на сцена да излезеш пред пълна зала с хора. А между тях има учители и учени, поети и лечители. И ти пред тях можеш да говориш по три часа. И хората те слушат с голямо внимание. Въпроси ти задават често: «Как можеш в паметта да удържиш, информация чийто обем е безграничен, как можеш точно, без лист написан, от книги страници по памет да четеш?» Неясно отговаряш ти на подобни в въпроси. Но в себе си реши, че аз съм ти въздействала невидимо и с чародейство. Но всъщност всичко просто е, което случваше с теб.

Когато беше с мен три дни в тайгата, Ведическата школа въздейства едновременно върху тебе. Ненатрапчива е тя, в нея няма трактати и постулати. Цялата информация способна е да предаде посредством чувствата.

Ти ту се ядосваше, ту възхищаваше, ту се смееше, ту се страхуваше. И с всяко от чувствата у теб възникващи приемаше информация. Обемът й огромен е и се разкрива впоследствие, когато си спомняш чувствата, възникнали у теб в онези дни.

Чувствата са концетрирана информация в огромен обем. И колкото е по-ярко чувството и по-силно, толкова повече вселенски знания има в него.

Например си спомни, как като се събуди след първата си нощ прекарана в тайгата, видя до себе си мечка. В един миг ти се изплаши. Забележи моля те и се замисли над думите «в един миг се изплаши». Но какво е чувството на страх? Нека се опитаме да го преведем на езика на информацията. И какво ще се получи тогава? Ти мислиш: «До мен е огромен горски звяр. Неговото тегло значително превишава моето. Силата на лапите му е по-голяма от силата на мускулите на моята ръка. Горският звяр може да е агресивен, може да ме нападне и да разкъса тялото ми. Аз съм без оръжие. Трябва да скоча и да бягам». Целият този обем информация при осъзнато осмисляне заема не миг, а значително повече време. Но информацията събрана в чувство, в този случай — в чувството на страх, позволява да се реагира мигновено. За един миг преживяване на ярко чувство в човека преминава голям обем информация. При описанието й може да се получи трактат, безчувственото осмисляне на който може да продължи с години.

Правилната съвкупност на чувствата, тяхната вярна последователност могат многократно да увеличат вече съдържащият се в човека обем от знания.

Например твоят страх от мечката премина също мигновено. Но защо изчезна? Това не е естествено. Ти както и преди си беше в тайгата, без оръжие, и мечката не беше отишла далече, а и други зверове можеше да има в тайгата.

Но чувството на срах у теб за миг се смени с чувство на безопасност. Тази защитеност ти усещаше в много по-голяма степен отколкото когато се намираше на кораба си или в града, дори в обкръжението на въоръжена охрана.

Чувството на защитеност възникна у тебе също мигновено. Това се случи веднага щом ти видя, че мечката с удоволствие приема моите команди, реагирайки на думите и жестовете ми. Чувството на защитеност ти даде възможност по нов начин да възприемаш информацията. Подробното описание на това, което се случи с теб може да запълни немалко страници на цял трактат. И в книгите си ти посвети не малко думи на отношението на животните към човека. Но тази тема е безкрайна. А в чувство сложена — тя е само миг.

Но се случи и нещо още по-значимо. Само за няколко секунди две противоположни чувства се оказаха в абсолютен баланс. Аз станах за теб човек, редом с който ти се чувстваше в пълна защитеност, и едновременно с това непонятен и малко плашещ те.

Балансът на чувствата е важен, той свидетелства за равновесието на човека и в същото време, постоянното пулсиране на чувствата поражда все нови и нови потоци от информация.

Културата, начинът на живот на всяко семейство от Ведическата цивилизация и начинът на живот на цялото човешко съобщество били най-висша школа за възпитание на подрастващото поколение, за изнтензивно усъвършенстване на човека, за придвижването му към творене в световете на безкрайната Вселена.

Децата през Ведическия шпериод са възпитавали не така, както това се прави с съвременните училища, а чрез участие във веселите празници и обряди. Това били празници на едно семейство или такива, в които участвали хора от цялото селище, а и от няколко съседни.

Още по-точно е да се каже: множеството празници през Ведическия периодса били и сериозен изпит за деца и възрастни, както и средство за информационен обмен.

Начинът на живот в семейството и подготовката за тези празници са предоставяли възможност за получаване на огромен и системен обем от знания.

Знанията се давали на детето без принуда, не както когато, въпреки волята му, го заставят да седи и да слуша учителя. Процесът на обучение за родителите и децата протичал ежеминутно, весело и ненатрапчиво. Той бил желан и увлекателен.

Но е имало в него и необичайни за днешния ден методи. Без да познават огромната им значимост за обучаването на човека, днешните учени биха могли да нарекат суеверни или окултни действията на родителите от Ведическите времена.

Например и ти, така помисли и се възмути когато видя, как съвсем мъничкия ни син, още безпомощен, на крачетата още не стоящ, орел могъщ го хвана. В своите нокти той детенцето държа, кръжа ту ниско, ту високо над поляната.

Подобно нещо са правели с децата във всички ведически семейства. Не винаги за тази цел са викали орел. Да се покаже на младенеца Земята от височина е можело и от върха на планината, ако такава имало е близо до дома. Понякога и на дърво високо, бащата качвал се е на ръце с детето. А случвало се е дори специална кула за тази цел да се строи. Все пак ефектът по-голям е бил, когато с младенеца орелът е летял над Земята. Множество познания в този момент сремително са влизали в младенеца, който е преживявал гама от чувства. И вече пораснал, при необходимост, той можел тези знания чрез чувствата си да разкрие в себе си.

За пример си спомни, показах ти как за имението си проект най-съвършен, с невестата си Любомила, сътвори красавецът Радомир. Вече ти казах: подобно нещо днес не е по силите дори на учени, смятани за най-добри в сегашната наука. Няма да успеят дори заедно всички да се съберат.

Но как все пак тогава можел е юношата сам да стори такова чудо? Откъде имал знания за всичките растения, значението на ветровете, предназначението на планетите и много друго? Нали на чин обикновен не е седял. Науки не е учил. Как юношата е познал предназначението на всяко от растенията, които са петстотин и тридесет хиляди вида? От тях използвал той само девет хиляди, но при това ясно и точно е определил взаимовръзката на всяко едно с другите.

Разбира се е гледал Радомир, имението бащино и на съседите от детството си. Но нищо не е писал, не е напрягал памет да запомни. Кое защо расте родителите си не питал, а те с нотации не са досаждали на него. И все пак е създал свое и по-добро от на родителите си, младият влюбен Радомир.

Не се учудвай, моля те, Владимир! Разбери. Всъщност Радомир не е градил градина цветна и зеленчукова рационална, макар че именно такова се е получило имението. Всъщност Радомир рисувал с чувствата си прекрасна картина за любимата си и за бъдещите си деца. На порива на любовта и вдъхновението помогнал е полетът му над родовото имение с орела.

Когато гледал е от птичи поглед като младенец Радомир, ландшафта на имението, картината се е заснела като на кинолента в подсъзнаниетому. Още не е можел с ум той картината прекрасна да осъзнае. Но с чувствата! Но с чувствата за вечно сканирал цялата многообразна информация на това пространство. И с чувствата, а не с разум или ум, прекрасното усещал във видяното.

Това се е случило и още затова, че сред прекрасния пейзаж, видян от висини, стояла е усмихваща се майката. Какво може да бъде по-прекрасно за младенеца от усмивката майчина? И майката му махала с ръка. Тя! В чиято гръд имало живително и топло мляко. За младенеца няма нищо по-прекрасно. И на полета от висотата, изглеждало на малкия Радомир, от мама неотривно и единно, всичко виждано. В миг с взрив от чувство на възхищение, знания за част от мирозданието се влели в него.

Велика ученост показали младите хора в такива съвременни науки като зоологията и агрономството, астрономията също. Техният художествен вкус също бил оценен от хората.

Разбира се е имало и специални учители през Ведическия период.

През зимата в селището идвали възрастни хора, задълбочили се в различните науки по-особено. Имало общ дом във всяко селище и там своите науки те излагали. И ако някое от слушащите ги деца към астрономията проявявало особен интерес, учителят отивал в дома на детето. Приемали радушно учителя в дома си хората. С малчугана беседвал за звездите учителят толкова дни и часове, колкото искало детето. Едва ли може да се каже кой от кого повече знания добивал. С велико уважение задавал възрастният учен въпроси на детето. Можел да спори с него без назидание. Да се записват разговорите, изводите от тях и откритията, нямало смисъл през Ведическия период. Свободна от ежедневна суета и грижите множество сегашни, човешката памет могла е в себе си да събере много повече информация, отколкото и най-добрият компютър, измислен досега.

Освен това откритията, ако били рационални, веднага са послужвали на хората, внедрявали се в практиката.

Родители и всички от дома могли да слушат също тези разговори. Тактично само понякога влизали в разговор. И все пак малкият човек бил най-главния. Когато младият астроном неправилен, според големите, е правел извод за планетите, могли са да му кажат: «Прости ми, но не те разбирам».

И малкият се е опитвал да поясни. И често ставало така, че правотата си е защитавало детето.

Пред пролет в общия дом събирали се хората от селището. Разказвали всички за постиженията на своите деца. Доклади даже в тези дни се изнасяли. Могъл е шестгодишен малчуган всички да порази, сякаш е философ, говорейки за смисъла на живота. Чудни предмети в тези дни пред всички хора децата показвали. Други с пеене радвали слуха на събралите или с необичаен танц. Може и изпит да се нарекат тези действия, или пък празник. Не е толкова важно. Важно е друго — от творението всички получавали радост. С много положителни емоции, на тези дни откритията в живота с радост са били прилагани. Как на въпроса да се отговори: Кой главен е оставал за въпитанието на детето? С увереност може да кажем — културата, начинът на живот на семействата и хората от Ведическия период.

Какво днес могат от културата да вземат днешните деца? Коя от всички същестуващи системи за възпитанието на децата днес, може да се признае за най-добра? Сам отсъди, те са несъвършени. Изопачавайки човешката история, самите ние караме децата си да лъжат. И по път лъжлив, насила да върви мисълта заставяме. От това самите ние страдаме, но караме и своите деца да страдат.

Преди всичко останало, хората всички за себе си истината трябва да научат. Без истината, в лъжливи постулати, животът е подобен само на хипнотичен сън.

Нужно е да се смени последователността на трите картинки в детските учебници. Нужно е да се разкаже правдиво на децата историята на живялите преди нас хора на Земята. Със себе си истинността й, всеки е да провери. После с децата, познали същност неизопачена, нов път да се избира.

Не са безобидни трите картинки в книжките на децата за историята на развитие на Земята и хората живеещи на нея. Виж, какво внушават им от детските години тези картинки.

Ето първата — на нея е изобразен човекът първобитен. Какъв е той, погледни: човек с козина стои, с тояга в ръката, зверски зъби, неосмислени очи, сред кости на животните, които е убил.

Ето и втората — човек в доспехи с меч, блести шлемът с украса, с войска той покорява град, а тълпата робска пред него се прекланя.

Третата: осмислен поглед има тук човека, той е благороден, има здрав вид, облечен е с костюм. Наоколо край него — приспособления и прибори. Красив е и щастлив съвременния човек.

Лъжливи три картинки, а последователността — невярна. Упорито, със строгост и изобщо не случайно тази лъжа внушават на децата. После ще мога да ти кажа, кой го прави и за какво лъжата нужна му е. Но отначало ти сам с логиката своя провери, доколко достоверни са трите картинки.

Сам разсъди: дървета, храсти и треви и днес ти можеш в първосъздадения вид да видиш. Тя са на милиарди години. Но и днес, като ги гледаш, способен си на съвършенството им да се възхитиш.

За какво говори това? Творенията на Създателя са изначално съвършени сътворени.И какво? Човека, своето творение любимо, създал е Той първоначално безобразен? Лъжа е туй! Изначално, творение на Създателя най-съвършено, е бил човекът, между творения най-прекрасни на Земята.

И първата картинка трябва да изобрази истината историческа: на нея трябва да се види семейство от щастливи хора с осмислен поглед и по детски чист. Любов на лицата на двамата родители. Човешките тела, в хармония с всичко околно, поразяват с красота и благодатна сила на духа. Наоколо градина в цветове. Всички зверове във всеки миг готови са да им услужат с благодарност.

И на втората картинка е нужно историческата правда за децата се изобрази. На нея, две войски в доспехи безобразни, се носят едни срещу други. Военначалници стоят на възвшение. Съветват ги жреци. Обърканост и страх има на лицата на пълководците. А другите, вече поддали се на увещанията, имат зверски фанатичен вид. След миг ще почне и безумна сеч. Себеподобните си хората ще почнат да убиват.

Картинка трета — денят на хората от днес. Ето група с болезнен и блед вид в стая сред вещи изкуствени много. Телата на някои са пълни, други прегърбени, лицата — замислени, мрачни. Такива може у мнозинството минувачи в градовете да се видят. А зад прозореца, на улицата, машини се взривяват. А от небето се сипе пепел.

Трите правдиво нарисувани картинки от историята е нужно да се покажат на детето и да се пита: «Какъв живот на теб по нрава би искал ти избереш?»

Картинките са само условни илюстрации. Разбира се е нужен искрен разказ, смел и истиснки. Без изопачения човешката история детето трябва да познава. Едва след това може да се започне възпитанието. Да се попита трябва: «Как може днешното да се промени».

Не веднага, а и не за миг, малкият ще намери отговора. Но ще го намери! Ще се включи друга мисъл, съзидаваща. О, възпитанието на децата! Разбери Владимир, само един въпрос искрен, и желание да чуеш отговора от детето свое, способни са завинаги да съединят родители с деца, да ги направят щастливи. Съвместното движение към щастието е бекрайно. Но даже само неговото начало вече е щастие.

Днес всички хора своята история истинска трябва да узнаят.