Родова книга

Едно плюс едно прави три

Аритметиката! Математиката! Разбира се, такава точна наука не може да предизвика никакви разногласия. Ако Анастасия е научила сина ни да смята, то разговорът на такава тема не може да крие в себе си никакви противоречия или превъзходство. Две и две си е винаги четири, на всеки език и във всички времена. Зарадван от находката си аз с надежда попитах:

— Володя, а да смяташ мама научили те?

— Да, татко.

— Това е хубаво. Там, където живея аз има такава наука — математика. Тя има голямо значение. Много неща са основани на разчети и сметки. А за да може по — лесно да се събира, изважда, дели и умножава хората са изобретили множество прибори, без които днес е трудно да се мине. Аз ти донесох един такъв, той се нарича калкулатор.

Аз извадих малък джобен японски калкулатор със слънчева батерия, включих го и го показах на сина ми:

— Виждаш ли Володя, това малко приборче може да служи за много неща. Например ти знаеш ли какво число ще се получи ако умножиш две по две?

— Икаш да кажа «четири», нали татко?

— Правилно «четири». Но работата не е дали аз искам. То си е така. Винаги две по две ще бъде четири. И това малко приборче също може да смята. Погледни екранчето. Ето аз натискам копчето «две» и на екрана се появява цифрата две. Сега натискам знака за умножение и пак цифрата две. Сега натискам знака за равенство за да разбера колко се получава в резултат. И ето моля ви — на екрана светва цифрата четири. Но това е много просто аритметично действие. Този прибор може да смята така както за човека е невъзможно. Ето например, сто тридесет и шест да умножим по хиляда сто тридесет и шест. Сега ще натисна знака за равенство и ще видим колко се получава.

— Сто петдесет и четири хиляди четиристотин деветдесет и шест — произнесе Володя изпреварвайки калкулатора.

После започнах да умножавам и да деля четири–, пет–, и щестцифрени числа, но синът ми всеки път изпреварваше калкулатора. Той назоваваше резултата веднага и без напрежение. Съревнованието с калкулатора приличаше на игра, но тя изобщо не увличаше сина ми. Той просто назоваваше цифрите мислейки си за нещо свое.

— Как правиш това, Володя? — попитах аз изумено. — Кой те е научил така бързо да смяташ на ум?

— Аз не смятам татко

— Как така не смяташ? Ти назоваваш цифрите, отговаряш на въпросите.

— Аз просто назовавам цифрите, защото те винаги са неизменни в мъртвото измерение.

— Може би искаше да кажеш в точното измерение?

— Може и в точното, но това е едно исъщо. Цифрите винаги се получават неизменими, ако си представяш пространството и времето като замряли. Но те винаги са в движение, тяхното движение променя цифрите и тогава е по-интересно да се смята.

После Володя започва да изказва някакви невероятни формули или аритметични действия, които ми беше невъзможно да разбера. Запомних само това, че тази формула беше много дълга и изобщо нямаше край. Той оживено назоваваше резултатите от аритметичните действия, но те винаги бяха междинни. Всеки път назовавайки цифрата, Володя оживено добавяше: «Във взаимодействие с времето това число става…»

— Почакай Володя, — прекъснах аз сина си, — твоето измерение е непонятно. Едно плюс едно винаги ще бъде две. Ето виж, вземам една пръчка.

Взех от тревата малко клонче и го сложих пред сина си. После намерих второ клонче, сложих го до първото и попитах:

— Колко клончета се получиха?

— Две, — отговори Володя.

— Ето, именно две, и иначе не може и да бъде, в което и да било измерение.

— Но в живото измерение сметките са съвесем други татко. Аз съм го виждал.

— Как така, виждал си? Ти с пръсти можеш ли да покажеш как се смята в това измерение?

— Да, татко.

Той вдигна пред мен малката си ръчичка със свити в юмруче пръстчета и започна да показва. Първо разгъна едно пръстче и каза: «Мама». Разгъна второ пръсче: «Като прибавиш татко, се получавам аз» — и разгъна трето пръстче. «Ето получиха се три пръстчета, за да останат две трябва да махна едното. Но аз не искам да махна нито едно от тези пръстчета. Иска ми се те да са повече и в живото измерение това е възможно».

И на мен не ми се искаше да махам някое от тези три пръстчета. Нека си съществува това друго — живо измерение, като той казва. И нека се увеличава сбора. Ех, че работа! Едно плюс едно прави три! Необичайно е някак. И все пак най-непонятна за мен си оставаше книгата на тайгата с живите букви.