Кой е за, кой против?

Когато влязохме в жилището ми, Анастасия свали горната си дреха, забраадката и по раменете й се разсипаха златистите й коси. Тя леко тръсна глава и домът ми се изпълни с чудесните аромати на тайгата.

Взех стол и го сложих до креслото си зад бюрото, включих компютъра и му зададох програмата на Интернет.

Не всички хора в Русия знаят какво е това, затова накратко ще обясня. Интернет — това е информационна мрежа, интензивно развиваща се в много страни на света. С помощта на компютър може да се влезе в тази мрежа, и чрез телефонна линия да се получи връзка със сървър. Това е специален мощен компютър, който съдържа множество всевъзможни информационни съобщения. На повечето сървъри могат да се поместват и собствени съобщения.

Владимировския фонд за култура и поддръжка на творчеството «Анастасия», съвместно с московската фирма «Руски експрес», също направиха свой сървър и свой сайт, неговото название е «Anastasia,ru». По такъв начин читателят, който има компютър, може да го набере на клавиатурата и да попадне в нашия сайт, да изкаже мнението си за прочетеното, да изпрати съобщение, да се запознае с мнението на други читатели, да спори или обсъжда някакъв въпрос.

Онзи, които нямат компютри, могат да нааправят същото в някой от интернет — клубовете, които сега функционират във всички областни и краеви центрове, а и сигурно в повечето руски градове.

От време на време с моя компютър и аз влизам в Интернет и се запознавам с изказванията на читателите. Често не мога да го правя, тъй като не успявам да отговарям на идващата лично до мен поща. А в сайта «Анастасия» през последната година са постъпили повече от четиринадесет хиляди съобщения. Хората обсъждат конкретни въпроси, свързани с идеите на Анастасия за родовите имения. Предлагат проекти за поправки в Конституцията, подготвят се за провеждането на референдум по този въпрос.

Същността на идеята на Анастасия за отддаването на всяко желаещо семейство на не по-малко от хектар земя за изграждане на родово имение върху него, в обръщение към Президента се излага много по-точно и аргументирано, отколкото го направих аз в моето обръщение, публикувано в книгата «Кои сме ние?» Впрочем сами съдете. За онези читатели, които нямат възможност да влязат в Интернет, ще приведа извадка от едно от обръщенията.

Открито писмо

До Президента на Руската Федерация Владимир Владимирович Путин


Уважаеми Владимир Владимирович!


През годините на съветска власт, за които и до днес някои си спомнят като за най-добрите години в живота им, се случи може би най-страшното: Ние, гражданите на Велика страна — Русия, исторически изградила се като могъща Държава, излязла като пoбедителка от ужасната Втора световна война и успяла за фантастично кратък срок да възстанови разрушената от войната икономика, незабелязано и за себе си се превърнахме в …безволеви… паразити и търтеи.

Погледнете, ние всички ходехме на работа, без изобщо да се безпокоим за наличието на свободни работни места и получавахме стабилна заплата, с която можехме нормално да живеем. Ние давахме децата си да се учат и бяхме сигурни в тяхното бъдеще. Ние знаехме,че при достигане на пенсионна възраст ще получим стабилна пенсия и спокойно ще прекараме старините си… И тази стабилност, тази могъща тоталитарна система ни изиграха лоша шега. Сега, когато сме свикнали със социалната пасивност и социалната апатия — безразличието, без да получаваме вече такава стабилна основа за живот, ние започнахме да се възмущаваме. Вижте, ние не започнахме да действаме за да подобрим живота си, а просто започнахме да ругаем и да се заяждаме за каквото ни падне със съществуващата власт — със всеки следващ президент, с поредното правителство, считайки тях за виновници за настоящето. Та нали ние смятаме, че те са ни длъжни — да ни плащат стабилна заплата, да се грижат за нашето настояще и бъдеще. А ние просто да си живеем за свое удоволствие… и нищо да не правим за поддържането на тази Стабилност и Благополучие. Съгласете се, че когато има движение само в една посока — това е паразитизъм. Ако всички искаме да полуаваме, нищо при това не давайки — това е позиция на паразит.

Но ето че се случи УДИВИТЕЛНОТО: хиляди руснаци се изправиха в порив — ДА СЪЗДАВАТ, и ДА СЪТВОРЯТ

ДА СЪТВОРЯТ — прекрасно цъфтящо кътче своя родина — Русия

ДА СЪТВОРЯТ — прекрасно Настояще и Бъдеще за себе си и своите деца

ДА СЪТВОРЯТ — своето материално и духовно благополучие

ДА СЪТВОРЯТ — Русия като най-богата и процъфтяваща страна

И е нужен за това на хората всичко на всичко малък участък земя, с размер един хектар. И сигурност, че няма да им отнемат после тази земя, тяхната Родина, където ще Създават за векове пространство на Любов за себе си и своите деца. ПРОСТРАНСТВО НА ЛЮБОВТА — което ще се слее с всички цветущи кътчета в необятна Русия и ще възвести на Целия Свят за Великото Чудо — Възраждането на Велика Русия!

Струва ми се, че именно сега в Русия иам такава ситуация, за която може да мечтае всеки Ръководител, наречете го Президент, на своята страна: ситуация, когато хората сами искат да работят и да създават за себе си материално и духовно благосъстояние, без да изискват от държавата нищо друго освен участък земя и символ на стабилността, отразен в Закона.

Не е ли това мечтата на всяка държава — да открие НЕИЗЧЕРПАЕМ ИЗТОЧНИК на богатство и благосъстояние вътре в себе си, да придобие СТАБИЛНОСТ сама в себе си и независимост от външни неприятности!

Уважаеми Владимир Владимирович! Аз, както и хиляди граждани на Русия, още веднъж потвърждавам своето намерение да СЪТВОРЯ своя малък кът Родина, Русия, да го направя цветуща градина за много поколения потомци.

Както и хиляди други граждани на Русия още веднъж потвърждавам своето намерение да се трудя за благото на своето семейство и за благото на своята Родина.

Както хиляди граждани на Русия аз престанах безмислено и без задръжки да критикувам както Вас така и нашето правителство, разбирайки сложността и отговорността на Вашата работа.

Както хиляди граждани на Русия аз вярвам във Вашата мъдрост и далновидност, в това,че Вие, с цялата си отговорност ще оцените създалата се ситуация.

Настана време да се окажем с Вас един дружен колектив, в колектив от единомишленици, когато ние ще Ви РАЗБИРАМЕ и ПРИЕМАМЕ като близък приятел, вие ще чувствате нашата любов и поддръжка и с любов ще се грижите за нас, като за поверен ви народ.

И ЗАЕДНО НИЕ ЩЕ СЪТВОРИМ НАСТОЯЩЕТО И ПРЕКРАСНОТО БЪДЕЩЕ НА НАШИТЕ ДЕЦА, НА НАШАТА РУСИЯ!

Вадим Пономарьов, гражданин на Русия 20 юли 2001 година


Загрузка...