Родова книга

Заспалата цивилизация

Този разговор проведохме на втория ден.

Ние с Анастасия седяхме на отдавна станалото ми любимо място, на брега на езерото и мълчахме. Наближаваше вечерта, но още не бе настъпила вечерната прохлада. Едва усещащ се ветрец, постоянно сменяше посоката си покрай нашите тела, сякаш специално за да донесе за наслада разнообразните аромати на тайгата.

Анастасия гледаше с едва забележима усмивка гладката вода на езерото. Сякаш очакваше от мен въпросите, на които исках да получа отговор.Само че аз не успявах да формулирам тези въпроси кратко и конкретно. Струваше ми се, че формулираното в ума ми не отразяваше онова главното за което исках да науча. Затова и започнах отдалече:

— Разбираш ли Анастасия, ето пиша аз книги, в които има много думи, казани от теб, не всички твои думи веднага разбирам, но повече от всичко дори не думите, а реакцията на тях ми става непонятна.

До срещата си с теб аз бях предприемач. Работех, исках като всички да имам повече пари. Можех да си пзоволя и да пийна и с компания да се повеселя, но никой срещу мен или работниците от моята фирма не се нахвърляше с критика така, както сега ми се стовари.

Някак странно се получава, тогава не ме обвиняваха за печеленето на пари, а щом излязоха книжките, някакви субекти започнаха да печатат статии и да говорят, че аз съм меркантилен предприемач, едва ли не шарлатанин, мракобесник. Е добре, да бях само аз, но те оскърбяват и читателите, наричат и тях мракобесници и сектанти. И за тебе какво се носи, не е за приказване. Ту доказват, че изобщо не съществуваш, ту твърдят, че ти си главната езичница.

Странна изобщо работа се получава: тук в Сибир живеят разни малобройни народности, различни са им културите, вероизповеданието, шамани има все още, а за тях нищо лошо не казват; напротив, да се опази трябва, културата на тези народности. Ти живееш сама, с твоите дядо и прадядо, сега и сина ни. За себе си нищо не искате, а думите, които произнасяте предизвикват буря от емоции. Едни хора се радват на думите казани от теб, възхищават се, започват да действат, други пък направо с яростна злоба се нахвърлят срещу тебе, защо е така?

— А ти сам Владимир, не би ли могъл да отговориш на своя въпрос?

— Сам ли?

— Да, сам.

— В главата ми се раждат странни мисли. Създава се впечатление, сякаш съществуват в човешкото общество хора или сили някакви неведоми, на които много им се иска хората да страдат. На тези сили са им нужни войните, наркоманията, проституцията, болестите. И да се засилват все повече тези негативни явления. Как да си обясня иначе? Те не се нахвърлят срещу книгите за убийства, срещу списанията с голи жени, а книгите за природата, за душата не им харесват. С тебе е още по неразбираемо. Ето ти призоваваш райски имения да се изграждат за щастливи семейства и много хора те поддържат. Не просто на думи те поддържат. Хората започват и да действат. Аз самият видях хора, които вече са взели земя и се грижат за нея, както ти казваше, изграждат свои родови имения. Сред тях и млади и възрастни, и бедни и богати, а на някого ужасно не му харесва това. И през цялото време в пресата се стараят да изкривят казаното от теб. Направо лъжат дори. Не мога да разбера, защо словата на човека, живеещ в тайгата и сякаш никому не пречещ са толкова действени.

И защо някой направо започва да се бори с тях? Освен това казват, че зад тях, зад думите, които ти изричаш, стои някаква велика сила, окултизъм ли, какво ли?

— И самия ти как мислиш, има ли зад тях сила или това са просто думи?

— Мисля, че някаква окултна сила в тях все пак има. Така говорят и някои езотерици.

— Опитай се да отсееш Владимир, това което се говори. Опитай се да послушаш душата и сърцето си.

— Така и ще направя, но информация не ми достига.

— Каква конкретно?

— Ами например, от каква националност си ти Анастасия, от каква вяра сте ти и твоите роднини? Или вие нямате националност?

— Имаме, — отговори Анастасия и се изправи, — но ако сега произнеса тази дума, ще изтръпне тъмното и ще завие от страх. После ще направи опит да стовари цялата си сила не само върху мен, но и тебе ще опита да ожили. Ти ще можеш да устоиш, защото може и да не забележиш техните усилия, като отдадеш мисълта си на прекрасната действителност. Но ако се сметнеш за беззащитен пред злобното, то си вземи обратно въпроса и забрави известно време за него.

Анастасия седеше пред мен със спуснати ръце. Погледнах я отдолу и неволно забелязах, колко горда, прекрасна и непокорна е осанката й. Нейният ласкав и въпросителен поглед очакваше отговор. Не се съмнявах, че произнесената от нея дума би могла да предизвика някаква необичайна реакция. Не се съмнявах защото за годините познанство с нея не веднъж се бях убеждавал; в бурната реакция на думите й у множество хора. Затова не се и съмнявах във възможната опасност, но отговорих:

— Не се боя. Макар че съм уверен, че ще стане така както казваш. Аз може и да устоя, но нали не съм само аз… Имаме и син. Не искам нещо да го заплашва.

Тогава изведнъж към Анастасия се доближи нашият син. Той сигурно беше стоял тихичко някъде наблизо, слушал е нашият разговор и не му е пречил. Но когато стана въпрос за него, вероятно беше решил че е възможно да се покаже.

Володя хвана ръката на Анастасия със своите ръчички, притисна се с бузка към нея вдигна главичка и произнесе:

— Анастасия-мамичко, отговори на въпроса на татко. Аз ще мога да се погрижа за себе си. Заради мен не бива да се скрива историята от хората.

— Да, вярно е, ти си силен, и още по-силен ще ставаш всеки следващ ден, — Анастасия помилва детската главичка. Вдигна глава, гледайки ме право в очите и по-отчетливо от обикновено произнасяйки буквите, сякаш се представяше за пръв път, каза:

— Вед-рус-са съм аз, Владимир.

Произнесеното от Анастасия слово наистина предизвика у мен някакво необичайно усещане, сякаш слаб електрически ток премина през цялото ми тяло с приятна топлина, сякаш извещавайки нещо на всяка клетка в тялото. И в околното пространство, както ми се стори, се случи нещо необикновено. Самата дума нищо не ми говореше, но не знам защо се изправих когато я чух. Стоях прав, и сякаш си припомнях нещо.

Отново, вече радостно заговори Володя:

— Ти, мамичко Анастасия си красавица ведрусса, а пък аз съм ведрусс.

После погледна и мен с радостна усмивка и каза:

— Ти си моят тако. Ти, както и аз, си ведрусс, но само че спящ. Пак много говоря, нали, мамо? Аз ще вървя. За тебе и за татако нещо прекрасно съм намислил. Още преди да слезе слънцето зад дърветата, и аз намисленото ще сътворя, — и избяга на подскоци синът като видя одобрителното кимване на Анастасия.

Гледах стоящата пред мен Анастасия и мислех: «Ведрусите са сигурно една от малочислените югорски народности, живеещи и днес в районите на крайния Север и Сибир».

През 1994 г. в Ханта — Мансийският национален окръг се проведе международен фестивал на кинодокументалистите, изследващи югорските народности. По молба на администрацията на окръга по-голямата част от участниците в кинофестивала бяха настанени на моя параход. Аз общувах с тях, гледах конкурсните филми, пътувах заедно с тях към отдалечени селища на Сибир, където още съществуваха шамани. Не остана много в паметта ми от обичаите и културата на тези съвсем малочислени наридности. Но запомних, не знам защо, тъжното усещане от осъзнаването на това, че тези народности отмират. И хората ги гледат като екзотични предмети, които скоро ще изчезнат от лицето на Земята.

За ведруска националност на кинофестивала, който можеше да се смята за национален, не бях чул от участниците, затова попитах Анастасия:

— Умрял ли е твоят народ, Анастасия? Или по-вярно е, че са останали малко хора от него? Къде е живял преди?

— Нашият народ не е измрял Владимир, той е заспал. Щастливо е бодърствал нашият народ на територията, която днес е определена от границите на такива държбави като Русия, Украйна, Беларус, Англия, Германия, Франция, Индия, Китай и много други големи и малки държави. Съвсем неотдавна, само преди пет хиляди години, в реалния свят още бодърствал щастливо нашия народ на територията от Средиземно и Черно море до крайните северни ширини. Ние — азиатци, европейци, руснаци и тези, които неотдавна се нарекли американци, — всъщност сме хора — богове от една цивилизация ведрусска.

Имало период в живота на нашата планета, който се е наричал Ведически.

През Ведическия период от своя живот на Земята човечеството е достигнало такова ниво на чувствени знания, които му позволявали с колективна мисъл да твори енергийни образи. И човечеството извършило преход в нов период от живота си-Образният.

С помощта на енергийните образи, творени от колективна мисъл, човечеството получило възможност да твори във Вселената. То можело да изгради живот подобен на земния на други планети. Би могло, ако преминавайки през Образния период не извърши нито една грешка.

Но в периода на Образността, който продължава девет хиляди земни години, винаги се извършвала грешка в сътворението на един или едновременно на няколко образа.

Грешката се извършвала, ако на Земята, в човешкото съобщество, се намирали хора с недостатъчна чистота на помислите, култура на чувствата и мислите.

Тя затваряла възможността за творчество във вселенските простори и довеждала човечеството до окултизъм.

Окултният период в живота на хората продължава само хиляда години. Той започвал с интензивна деградация на човешкото съзнание.В краен резултат деградацията на съзнанието, недостатъчната чистота на помислите при високото ниво на знания и възможности винаги довеждала човечеството до планетарна катастрофа.

Така се е повтаряло много пъти през милиардите земни години. Сега на Земята е Окултен период в живота на човечеството. И както винаги трябваше да се случи катастрофа от планетарен мащаб. Трябваше, но срокът й премина. Краят на Окултния период настъпи. Сега всеки трябва да осмисли предназначението си, същината си и в какво се състои грешката. Помагайки един на друг, да се измине мислено целият исторически път в обратна посока, да се определи грешката, и тогава ще настъпи ерата на щастливия живот на Земята. Такава, каквато още не е имало в историята на планетата. Вселената със затаен дъх и велика надежда я очаква.

Все още живеят, преобладавайки над мнозинството силите на тъмата и се опитват трескаво да властват над умовете хорски. Но за пръв път те не забелязаха, как необичайно се държаха ведрусите още преди пет хиляди години.

Когато от изкривеното съзнание е бил роден, над всички пожелал да властва образ, започнала и първата война между човеците. Хора, поведени от образа, започнали да се убиват един друг. Много пъти преди катастрофа планетрана така се е случвало на Земята. Но този път… в сражение на нематериалния план цивилизацията на ведрусите за пръв път не встъпила.

На малки и големи територии, изключвайки усещания и съзнание, ведрусите заспали.

Изглеждало че все предишния човек оставал да живее на Земята: деца се раждали, и къщи се строели, команди на нападащите изпълнявали. Изглеждало, ведрусите на тъмното се покорявали, но тайна имало велика в това.: непокорените, заспалите ведруси оставали на всички планове на битието да живеят. И спи и до сегашен ден щастливата цивилизация, ще спи така, докато грешката на образа в сътворението не се открие. Онази грешка, която е довела цивилизацията на Земята до деня сегашен.

Когато с абсолютна точност се определи онази грешка, словата на неспящия и спящите да чуят ще могат и ще започнат един друг да се събуждат от съня.

Кой е замислил този ход не зная, навярно е измислен бил, от някой много близък до Бога.

Опитай се и ти, макар едва-едва, ведрус да се събудиш и да погледнеш върху хода на историята.

На разни контенти заспивал нашият народ.

Преди три хиляди години народът бодърствал едва на територията на сегашната Русия.

Тогава вече настъпило време по цялата Земя за тъмните сили. Единствено на островчето, което днес нарича се Русия, щастливо продължавали ведрусите да си живеят.

Било е нужно, много е било необходимо да издържат още едно хилядолетие. Да решат как знанията в бъдещето да предадат, да осмислят ставащото на Земята и как да не повторят в бъдещето грешката. Успели те да издържат на това островче още около хиляда и петстотин години. Атаките отбивали на нематериален план. Над цялата Земя властта над умовете хорски тъмата вече имала. Жреци, себе поставили се по-горе от Бога, решили свой окултен свят да изградят. Те успели да замъглят съзнанието на една трета от света.

Да, но да направят нещо лошо не успели тези сили на нашия народ на островчето, което днес нарича се Русия.

Преди хиляда и петстотин години едва, заспал и последният остров. Цивилизацията земна, народът който познавал Бога, заспал, за да се зъбуди в предизгревната нова явност.

Сметнали силите на тъмнината, че са успели да унищожат завинаги културата, знанията и стремежа на душите. Ето защо и в наши дни те се опитват от всички хора на Земята да скрият историята на руския народ.

Всъщност зад това се крие нещо много по-голямо. Със скриването на историята руска, която като стъпало служи към прекрасен свят, в действителност да скрият се опитват цивилизацията, която е живяла щастливо на Земята. Културата и знанията и чувството да знаеш Бога на най-щастливата цивилизация, в която са живели и твоите прародители.

— Анастасия чакай. Можеш ли по-подробно да разкажеш на прост език и разбираем за тази цивилизация загинала или, както ти се изразяваш, заспала? И да докажеш нейното същестувание?

— Мога да опитам подбирайки най-прости думи. Но сто пъти ще бъде по-добре, ако сам всеки сам да я види се опита.

— Но нима възможно е за всеки да види какво било е преди десет хиляди години?

— Възможно е. Само че не в еднаква степен, и в различни детайли. Но като цяло да почувства може всеки и нея и своите прародители, да види и себе си в този щастлив свят.

— Как да направи това всеки? Как аз например мога да направя?

— Всичко е много просто. Като начало, ти Владимир, опитай с логиката си, събитията, за които вече знаеш, да оцениш и съпоставиш. Въпроси щом се появят — сам намери и отговорите за тях.

— Какво значи — с логика? Как може с логика да се узнае например за историята на Русия? А между другото ти каза, че руската история е унищожена или скрита от всички хора на Земята… Но как ще мога сам, а пък и другите, в твоите думи да се уверим, като използваме единствено своята логика?

— Нека опитаме и да разсъдим заедно. Аз само мъничко ще ти помогна да се докоснеш до историята.

— Хайде. Какво трябва да се направи за начало?

— За начало на въпроса си отговори.

— На кой?

— Обикновен. Ето ти, Владимир, за нашия син учебник по история донесе. Той се нарича «История на стария свят». В него има глави, в които се разказва за историята на Древен Рим, Гърция, Китай. Разказано е какъв е бил Египет преди пет хиляди години. Но нищо не е казано за това каква Русия е била през този период. Но какво да говорим за петхилядолетна давност. Историята на Русия и нейната култура в най-строга тайна скрита е дори отпреди хиляда години. Написан е учебникът на руски език, предназначен за руските деца, но за Русия дори отпреди две хиляди години и дума няма. Защо?

— Защо?… Наистина доста странна ситуация. В руския учебник по история на Стария свят наистина нищо не е казано за Русия. Не казано нищо за живота на руския народ не само за периода на Древния Рим и Египет, но и за по-късната история. Странно. Много странно, сякаш през това време не е имало руски народ.

Като се опитвах да си спомня ввсичко, което ми беше известно за историята, аз си спомних, какво съм чувал за древните философи на Рим, Гърция и Китай. Не съм чел техните трудове, просто съм чувал. Известно ми е също, че техните трудове са признати от обществото като най-велики и гениални. Но нищо не изплуваше в паметта ми поне за един руски философ или поет от този период. А защо наистина?

Разбирайки, че Анастасия иска, аз сам да се опитам да отговоря на този въпрос аз казах:

— На този въпрос нито аз, нито някой друг ще може да отговори Анастасия. Сигурно на него изобщо не може да се отговори.

— Възможно е. Само не бива да те мързи да разсъждаваш логично. Та нали първият извод е вече направен: историята на руския народ не само на света, но и на самите руснаци не е известна. Съгласен ли си с това, Владимир?

— Е, може би не е съвсем позната. Но все пак това което е било преди хиляда години все пак е описано.

— Описано е с огромно изкривяване и под цензура. Освен това коментариите към всички събития са еднакви. Последното хилядолетие в Русия е като ден история. Това е периодът християнски. И днес има христианство в Русия, а какво е било преди него, за това кажи?

— Преди, била е, както казват, езическа Русия. На богове различни покланяли се хората. Но някак много между другото се говори за това. Нито са ни известни писмената в този период, дори легенди няма. Няма описание на държавния строй и начина на живот на хората.

— Вторият извод ти го направи: културата на руския народ била е друга. Сега за да последваш логиката си, кажи, в какъв случай се стремят историята да се скрие или опорочи?

— Ясно е в какъв случай се опитват да фалшифицират историята. Когато е нужно да се покаже преимуществото на новия строй, новата власт, новата идеология. Но съвсем да се скрие без дори да се споменава… Невероятно!

— Невероятното се е случило, Владимир. Този факт е безспорен. Сега кажи ми още, не се отказвай, моля те да помислиш. Подобен факт сам по себе си ли се е случил или е бил следствие на нечии умишлени усилия?

— Като съдя по това, че книги винаги в огньове са горили, когато искали са да унищожат идеология или знание, то не случайно някой е унищожил и всички сведения за руската култура в дохристиянския период.

— А ти как мислиш, кой?

— Сигурно онези, които новата култура и религия в Русия е внедрявал.

— Може да се каже и така. Но новата религия и тези, които са я внедрявали, може също някой да е управлявал? Или да е имал своя цел?

— Но кой? Кой може да управлява религията? Кажи!

— Отново търсиш отговор отвън, а в себе си не искаш да потърсиш. Да отговоря мога, но външното ще ти се стори невероятно, съмнение ще предизвика. В себе си, разкрепостил и логиката и душата, от съня събуден мъничко поне, всеки ще може да чуе отговора.

— Не че не искам. Просто ще отиде много време докато в себе си ще търся отговора аз. По-добре сама го разкажи, това което знаеш за историята. Където се съмнявам,ще те попитам. Няма като догма да го слушам твоя разказ, а после наведнъж всичко и с логиката си ще проверя, както ме молиш.

— Нека бъде както ти искаш. Но само щрихи ще покажа аз. Сам всеки нека се опита да си представи и да нарисува историческа рисунка. Действителността в днешния ден, и миналото, в бъдещето също, само със себе си, със своята душа да се стреми да определи е нужно.