Родова книга

— Действително словата прости са, и е неясно, защо силите всички на тъмнината от тях да затреперят трябва?

— Те се боят от това, което стои зад тези слова. Знаеш ли, кой ще напише тази книга? И колко страници ще има в нея?

— Колко страници? И кой ще я напише?

— Ще минат дни немного и ще създават Родовата книга, ще я пишат със собствената си ръка и страниците ще запълват, бащи и майки милиони, в краища разни на Земята. Те ще бъдат велико множество — книгите родови. И във всяка ще има истина, излизаща от сърцата, за техните деца. Няма да има в тези книги място за лукавство. Пред тях лъжата историческа ще падне.

Представи си Владимир, какво ще стане, когато би могъл в ръцете си днес да вземеш книгата, която лично за тебе твоят далечен праотец започнал е да пише. После друг е продължил, после дядо ти, твоите баща и майка.

Чете книги днес човек, между които много са и тез, които са написани с определена цел: да изкривят историята и същината на живота. Дезориентират в пространството човека те специално с много лъжливи постулати. Не веднага може да се разбете това. Но ясност настъпва веднага, когато синът прочете на прародителите свои книгата, от майка и баща продължена специално за него.

— Но Анастасия, почакай, не всеки умее книги да пише.

— Ще успее всеки, щом усети потребността. Ако поиска да опази децата си и в бъдещето от лъжливи постулати. Във ведическите времена от бащите и майките е писана родова книга за бъдещите им деца и внуци. Тази книга се е състояла не само от думи, но и от дела. Сътвореното пространство са можели децата да четат като книга и да разбират деянията и помислите на родителите си, и били са щастливи, приемайки щастливото пространство. В тази книга е липсвало само едно — предупреждение към децата за окултния свят.

Всичко познаващите знаещи не знаели за него.Сега, когато цялото човечество чрез себе си познало е пагубните проявления на окултните постулати, от тях да опази своите деца ще може.

И макар да няма имения все още, разцъфнали през пролетта, помислите за тях вече живеят в души на хора много. За помислите свои е нужно да се пише за децата.

— А защо трябва всеки родител да пише? Ето аз пиша книга за именията, архитект от селището Медведково работи над проект за цяло селище, и тази тема бурно се обсъжда в Интернет, нима това не достатъчно?

— Не е достатъчно Владимир. Ти по-внимателно разгледай създалата се ситуация. Ти пишеш книги, но други също пишат в противовес на твоите. Книги има толкова, че за един живот и половината не може да прочете човек. А още и потоци информация, макар и не от книгите, изригва върху хората. Тя изглежда разнообразна, но всъщнсот само за едно гласи — тя е окултна и оправдава светът нереален, прославя го. И на този, който новодошъл е в този свят какво ще му помогне да се оправи — къде е истината и къде лъжата? Главната светиня на семейството ще му помогне — Родовата книга. Баща и майка ще пишат в нея за своите синове и дъщери, как главното за щастието си в живота е нужно да се сътвори. Ще продължат децата Родовата книга. По-мъдра и по-правдива книга за семействата от цялата Земя не ще да има. И всички знания на първоизточника ще се влеят в нея.

— Анастасия, но как е възможно знанията на първоизточника да се окажат в книга, която ще се пише от днешните хора? Откъде да вземат те тези знания? Ти нали говореше, че на нашите предци културата, техните книги, всичко е било унищожено.

— Тези, които да пишат ще започнат имат в себе си тези знания. Те вътре у всекиго се пазят. Когато се замислят хората и започнат да пишат не за някой друг, а за децата си, от първоизточника всички знания в тях осъзнато ще се прояснят.

— Значи, преди да започнат да пишат, първо трябва да мислят, за да може още на първите страници на книгата да се изложат мъдри мисли?

— Най-първите страници могат и външно простички да бъдат.

— Какви например?

— Кога се е родил човекът, да пише почнал Родовата книга. Как бил е назован. И за какво и с какви мисли той почнал е с перото да докосва страниците на тази главна книга, какво той смята в бъдеще да сътвори.

— Такава книга лесно ще започне да пише някой, който е бил наприемр знаменит артист или пък губернатор, или учен, много успешен предприемач. А как ще бъде с този, който просто е живял? Работил е човек, едва е свързвал двата края, едва за хляб и облеклото е печелел. Какво на своите деца той би могъл да напише, какви съвети да даде?

— На управниците в днешния ден и на онези, които пред хората в лъчи на слава днес блестят и на онези, които много пари печелят, ще бъде по-трудно да отговарят пред своите деца за в бъдеще. Деяния такива, от хората бързо се забравят. Но онова, което е внесъл в бъдещето човекът, ще оценят и бъдещите поколения. Ти или някой друг нима си спомняш миналите губернатори, артисти знаменити или предприемачите?

— Рядко, или по-точно изобщо не мисля за тях. Дори фамилиите им не зная. Но техните деца ще помнят с гордост делата на родителите си.

— Техните деца ще опитат да збаравят, ще се срамуват дори да споменават имената на родителите.

— А защо децата им ще се срамуват?

— Възможности големи е предоставила на техните родители съдбата, но те не са разбрали: възможности се дават за сътворяване на бъдещето. В единият свой живот трябва да се стреми човекът, втори живот да си изгражда, тогава ще се въплъти отново и ще живее вечно.

Имение и простраство на Любов и днес да мечтае и да мисли всеки може, да сътворява своя проект, и да се постарае земя да вземе: малко фиданки на дървета или семена на родови дървета на засади на взетата земя. Дори да не успее да израсте горичката, зелената ограда или градината прекрасна. Дори бедният стар човек даже основи на дома да не успее да заложи. Но в Родовата книга той ще може да напише за внуците и за своите деца: «Бях беден, едва към старостта си, да се замислям почнах над смисъла на живота и над това какво съм дал на своите деца. Аз проект за нашето пространство за рода създадох, него за вас, мои деца, описах в книгата Сам аз можах, успях дръвчета девет плодни да засадя в градината и само едно дърво там, където горичка трябва да израсте».

Ще минат години, внук тази книга ще чете, и изпълнена с любов и благодарнсот ще се слее с дядовата му и неговата мисъл, и тогава нов план на битие ще се роди за двамата. Животът вечно на човек е предоставен и напълно. Усвояването на Земята и на планетите вселенски не е нещо друго, а просто на себе си самия преобразяване.

Ще помогне да се предаде в потомството благата вест Родовата книга, и на душата на започналия да пише в нея ще помогне пак на Земята да се въплъти.

— Анастасия, ти такова значение придаваш на тази книга, че на мен вече ми се иска да започна да я пиша за своите потомци. Интуитивно чувствам, в идеята ти за книгата има нещо грандиозно и необикновено. И какво название само: «Родова книга», «Книга родова», «Най свещенната книга на семействот». Но на какво може да се напише тя? На обикновена хартия ще се изпомачка бързо,ще изтлее. И подвързията на тетрадките и албумите все примитивно изглеждат. А щом тази книга ще е предназначеена за потомците, ако, какти ти казваш,ще има такова голямо значение, то и хартията и подвързията трябва да съответстват. Как мислиш, какви да са?

— Ами такива например, — и ми показа с поглед книгата, която лежеше на моята маса. Проследих погледа й и след миг държах в ръце необикновеното…

Преди известно време Сергей от Новосибирск ми беше изпратил книжката «Анастасия». Обикновената издателска подвързия беше отстранена и страниците бяха вкарани в друга… исках да кажа подвързия, но това, в което бяха поставени страниците, не биваше вече да се нарича така. Сибирският майстор беше сътворил необикновено произведение на ускуството. Обложката беше направена от ценни дървесни породи. По края — бук, отвътре — кедър. Всички детайли бяха украсени с изкусна резба: с орнаменти, текст и изображения. Всичко това беше трудно да бъде назовано с обикновената дума «обложка». Навярно, по точно название ще бъде обков. Горната и задната част се съединяват чрез гръб, а отпред страниците се затваряха с малка ключалчица. Всички детайли бяха много точно паснати един към друг. В затворено положение хартиените страници идеално точно се притискаха от горната и долна част на обкова, без да разрешават на хартията да се нагърчва при повишаване или понижаване на влажността. Те не се деформираха дори при течение, както много други книги, с които сравнявах. Мнозина, които бяха видели това произведение, дълго го държаваха в ръце, разглеждаха го и му се възхищаваха.

Като проследих погледа на Анастасия, аз взех книгата в дървения обков, усетих топлината й и разбрах. Разбрах, може би благодарение на това необикнвено произведение, небивалата значимост на Родовата книга, за която говореше Анастасия.

Тя седеше скромно на стола до мен, смирено положила ръце на коленете си. Но у мен възникна усещането, че тя е по-мъдра от всички жреци, извеждащи своите династии от дълбока древност, по-мъдра от всички съвременни аналитици. И в своята мъдрост и чистота на помислите е способна да победи всички негативни проявления в човешкото общество. Откъде са тези нейни спосбности? Какво училище, каква система на възпитание е способна да надари човека с подобно нещо?

Какъв нестандартен и невероятен ход можа да измисли с тази Родова книга! Без се усетя и много бързо аз започнах да разсъждавам и… Съдете сами какво е измислила тя.

Никой не би могъл да противостои на потока от всевъзможни внушения, стоварващи се ежеминутно върху хората от различни страни, и на първо място върху нашите деца.

Внушения! Непрекъснато по телевизията вървят военни филми, сякаш така, за развлечение на публиката, а всъщност показващи, колко прекрасно може да се осигури собственото благосъстояние чрез насилие.

Внушения! Колко е хубаво да си знаменита певица, да блестиш в море от светлини и аплодисменти, да ходиш по приеми и да се возиш във великолепни автомобили — Внушение! Иначе би трябвало да се покажат и другите, значително по-дълги като времетраене моменти от живота на тези хора. Ежедневен тежък труд, непрекъснати интриги на шоу-конкурентите, непрекъсващите всевъзможни нападки на завистници и желаещи да спечелят за сметка на известна личност хора от така наречената свободна преса.

Чудовищно внушение е агресивната хитра реклама, готова да рекламира всичко, което й е угодно, само и само да се плащат пари.

Внушение! Непрекъснати новини за всякакви международни благотворителни фондове и чудо-политици — и ето че се създава впечатление у хората, че само благодарение на тях в дома им може да е топло, сито и уютно. И когато истиват в някоя къща радиаторите, хората дори не се опитват да се замислят как да променят живота си, да станат независими от централното отопление, водоснабдяването, електроснабдяването. Хората като безумни излизат по улиците с лозунги «Дайте!». Внушение за собствената безпомощност! Внушават се лъжливи постулати и на възрастните и на децата.

Децата! За какво възпитание на децата може изобщо да се говори, ако всички ние родителите, стоим встрани от това възпитание? Ние позволяваме някому в някакви учреждения да изражда децата ни. После пак ние позволяваме някому да ги обучава в детската градина, в училището. Ние позволяваме да се показват пред тях по разни сергии порно-литература, откровена или скрита.

Ние позволяваме някому да препоръчва на децата ни книгите и учебниците. Ние позволяваме някому да формира за тях телевизионни програми. Кому? Кому е изгодно да държи цялото възпитание на децата ни в свои ръце? Може би не е важно кому го позволяваме? Може би е важно това, че чувстваме своята пълна безпомощност и нищожност? Усещаме невъзможност да спрем тази вакханалия. Но това не истина! Всеки родител може да го направи! Ако поиска. Ако се замисли. Родова книга! Добре измислено! Край на вакханалията на меркантилните внушения. Нека тази вакханалия още малко се поупражнява и демонстрира. Но скоро ще се вземе в ръце човекът. Родова книга, а там е писано с ръката на дядо, баба, майка и баща — какво е предназначението на човека. Ние, днешните родители, непременно ще успеем да разберем кое е то. Непременно! Ние сме опитни, вече сме видели много, чували сме, изпитали сме върху себе си. Само ни трябва за малко да поспрем, да се отвърнем от потока на внушенията и сами, със своите глави да помислим. Задъжително е необходимо всеки родител да помсили. Сам! Само сам. Безполезно е да се търсят отговори на въпроси за смисъла на живота в мъдри книги от минали столетия. Колкото и да са възхвалявани и препоръчвани такива книги. Безполезно е да се търсят отговори и в трудовете на мъдреци, спечелили признание в продължение на хилядолетия.

Те — мъдреците-са били велики проповедници и месии. Те са се опитвали да проповядват и да пишат свои трудове към бъдещите поколения. Но нито един! Нито един от тези велики трудове ние няма да видим никога. Тя са майсторски унищожени. Това може лесно да се разбере, ако само спрем и се замислим.

Сами разсъдете, като се смени мястото на една единствена запетая в едно изречение, как може да се измени смисъла на казаното. Помните знаменитият пример: «Да се убие не бива, да се помилва!» — «Да се убие, не бива да се помилва!» А колко ли подобни изменения са били направени в трудовете на древните мислители? Направено е и умишлено и без умисъл от преписвачи, преводачи, издатели и историци. И става дума не само за промяна на мястото на препинателните знаци, премахвани са глави, страници, писали са се собствени тълкувания. В крайна сметка,ние живеем в някакъв илюзорен свят. Човечеството непрекъснато воюва. Хората с ожесточение се унищожават един друг и не могат да разберат, защо не се прекратяват войните. А как биха могли да се прекратят, ако човечеството нито един път не е могло да определи кой е замисли войната. Не е могло защото, като не мисли самостоятелно, възприема внушенията за истина.

Кой започна Втората световна война? Кой с кого воюва? Кой победи? На цялото световно общество му е ясно: войната започна хитлерова Германия начело с Хитлер. Победата спечели Съветския Съюз начело със Сталин. И тази полуистина, или по — точно глупост, се възприема от мнозинството като абсолютен, ясен за всички исторически факт.

И само малобройни историци-изследователи понякога споменават за духовните наставници на Хитлер, например руския лама Худжиев, действащ чрез Карл Хаусхофер. Още един духовен наставник на Хитлер има — Дитрих Екарт. Известни са на историците и контактите на тези духовни наставници със стоящи над тях, по-високи в йерархията. И тук фамилиите вече не се назовават от никого,иследователите само казват, че следите им водят в Тибет и Хималаите, към тайни и явни окултни съобщества, същестуващи в Германия, и това, че Хитлер е участвал в тях.

В Германия са били образувани организации като «Германски орден», обществото «Туле», като символ на последното е била свастика с венец и меч.

Някой явно и целенасочено е формирал в Германия своеобразна, неизвестна от по-рано идеология. Възпитавал е у хората определено светоусещане. В крайна сметка — широкомащабна война, маса човешки жертви, Международния Нюрнбергски процес, на който са съсени съратниците на Хитлер.Но на съда се представиха обикновен войници, дори и да са били с чинове генерали или фелдмаршали, все едно те са били само войници, включително и Хитлер. Войници на невидимия жрец, който е формирал идеологията. А той — главният стратег и организатор дори не се споменава в съдебните протоколи. Кой е той? Кои са неговите близки, тайни сподвижници и помощници? И толкова ли е важно да си ги представим? Важно е! Необикновено важно! Та нали именно те са замислили войната. А оставайки в сянка, ще я започнат отново. С опита, новите войни ще бъдат още по — изтънчени и мащабни.

Какво са искали всъщност, започвайки Втората световна война? Може би осмислянето на следния факт ще ни доближи до отговора?

За идеолозите на нацизма, съществуващата по онова време организация в Германия «Анебере» е събирала старинни книги от целия свят. На първо ямсто тях ги интересували древноруските издания от дохристиянския период. Странна верижка може да се проследи: Хималаите, Тибет, ламите, тайните общества, а в крайна сметка — усилено издирване на знанията на нашите прадеди от езическа Русия. На нас те са ни се сторили ненужни, а някому са били жизнено необходими. Защо? Какви тайни пазят в себе си тези знания? И явно са били много по — сериозни — тези тайни, от всичко, което са знаели тибетските монаси. Ни как да се докоснем поне до една от тези тайни? Само до една! И ако тя се окаже толкова значима, то какъв изгубен свят може да се открие пред днешните хора, ако се обнародват още няколко или всички? Но къде, в кои хилядолетия да търсим отговора на тази гатанка? Рим! Древен Рим! Нещо необичайно се е случило там преди холяди години. По небичайно от завоеванията на римските легиони. Ах да! Ето го това невероятното! Римските сенатори, висшата знат на онова време, притежаваща роби, внезапно започнали да дават земя на своите роби, умеещи и желаещи да отглеждат хранителни продукти… Започнали да им дават земя… за пожизнено позлване с право да я предават по наследство. На семейството на роба се отделяли средства да си построи къща. Семейството на роба не можело да се предава на друг господар без неговата земя. Тя — земята — била неотменима част от семейството на роба.

Но защо изведнъж робовладелците са извършили такъв хуманен или алтруистичен акт? От добри и благородни подбуди или са получили нещо в замяна? Получавали са десет процента от урожая за осбсвеното си изхранване. Навярно, това е бил най-малкия данък за цялото известно ни време. Възниква въпроса: защо римската знат е направила това? Нали робовладелецът е можел просто да застави своите роби да работят с пот на челото по полетата и да вземат за себе си толкова, колкото им се иска? Но не! Защо? Ами защото, в езически Рим все още е имало запазени ведически знания. И знаели патрициите и сенаторите: един и същ продукт, отгледан от неволник не на своята земя, рязко се отличава от това, което ще посади на собствената си земя и ще отгледа с любов.

Тогава още са знаели, че всичко, което расте в земята носи в себе си и психическа енергия. За да бъдеш здрав е нужно да употребяваш добри плодове за храна. За това се е говорело в някои от най-древните книги в Александрийската библиотека, която е била унищожена. Какви ли още знания и каква мъдрост са били скрити заедно с тези книги? Анастасия казва, че може да се възкресят всички знания и цялата мъдрост започвайки от първоизточниците, у себе си. Всеки може да направи това. И ми се иска да вярвам на това, но не мога да повярвам докрай. Къде да намеря доказателства, че това е възможно, какви факти да извлека от паметта си, за да й повярвам докрай?

Да си спомня всичко чуто от баща ми и майка ми, от преподаваното в училище, от прочетеното за цял живот? Но няма в спомените ми тежки, абсолютни доказателства. Да си спомня всичко, което ми казваше отец Теодорит? Но той не говореше много, повече слушаше и ми даваше книги странни да чета, а и там нямаше доказателства. Е какво? Как може съвременния човек да разкрие в себе си тези съкровени знания от първоизточника? Може ли? Все пак сигурно има в спомените на всеки човек характерни примери и доказателства! В моите аз намерих един