Самотна пеперуда

Пролог

Всичко започна на една мръсна, разкаляна нива.

Токчетата й затъваха в меката почва и тя трябваше да се напряга, за да може да върви що-годе женствено. Въобще не я вълнуваше, че ще съсипе обувките, докато стъпка по стъпка се приближаваше към футболното игрище, което по-скоро приличаше на нива.

Щом се замислеше, си спомняше всичко толкова добре. Сиво-белите мъгли, които се спускаха над хелсингландския селскостопански пейзаж, сгушен между синеещите се планини на юг и на север. Цяла нощ беше валяло — силен летен дъжд, който беше напоил почвата.

Той щеше да играе във втория мач. Щеше да излезе на роден терен и всички щяха да са там. Тя беше решила да засенчи конкурентките си, да ги разбие. Нямаше значение, че вече имаше приятел, той щеше да научи, когато му дойдеше времето. Трябваше да действа сега или никога. Това беше шансът й.

Беше изпипала външния си вид до съвършенство и докато стоеше и чакаше играчите да излязат, нагласи на лицето си усмивка. А след това го видя за първи път в действителността. Той трябваше да се приведе, за да мине през вратата на съблекалнята, и беше по-мускулест, отколкото можеше да предположи.

Въпреки че копнееше за него, настанена пред телевизора, когато даваха мачове на националния отбор и от Шампионската лига, и си представяше как ще се развият нещата, това изобщо не можеше да се сравнява с чувствата й сега, когато той най-после беше там, истински и съвсем наблизо. Тя не го изпускаше от поглед дори за секунда, накара го да се вгледа в зелените й очи, когато мина покрай нея на път за игрището. И той насочи към нея спокойния си, неотклонен поглед.

Никога преди не се беше чувствала толкова уверена в нещо. Знаеше, че идването й на нивата е само началото. Но как щеше да изглежда пътят към целта оттам нататък — това така и не беше успяла да си представи.