Самотна пеперуда

19 септември 2012 година

Нямам много спомени от времето, прекарано с теб, скъпи братко. Но всичките ми спомени са сърдечни и на тях се уповавам сега.

След време ти изчезна и ни остави с баба. Не беше по твое желание, но изчезна.

Беше сутрин, един ранен есенен ден. Нещата не бяха както обикновено, веднага се усещаше. Видях го в погледа на баба, когато тя хвана ръцете ни. Разказа ни, въпреки че не искаше. Въпреки че ние не искахме да чуем.

Щял да дойде един мъж. Един мъж от Америка. Той бил твоят баща и ти трябвало да отидеш с него. Дори не знаехме, че имаш различен баща от мен.

Тогава, в детството ни, ми беше трудно да разбера пълното значение на това, че ще изчезнеш. Но това беше сбогуване.

Ти пищеше.

Аз мълчах.

Обични братко.

Спомените са малко, но ти винаги си с мен.

Пазиш ли своята половина от дървеното сърце?