Самотна пеперуда

19 септември 2012 година

Джулия Тереза е прекрасен човек, но ми се струва, че и тя е повлияна от детството си.

Вината никога не е на детето, сигурно забелязваш, че се връщам към този факт. Това обяснение ми беше достатъчно и всъщност ми помогна да разбера. Сега играе ролята и на оправдание за собствените ми черни мисли, когато вървя по най-тънкото острие на живота. Детството ни формира и ни преследва завинаги.

Джулия Тереза работеше много. А когато не работеше, спеше и не можех да разговарям с нея. А без нея животът във Флоренция ми се струваше още по-самотен. Нямах друг избор, освен да превърна самотата в източник на сигурност — в моята крепост с високи стени.

Но в най-потайните кътчета на душата ми имаше тънък лъч надежда. Може би баба беше успяла да посади семенце вяра в мен. Вяра, че пътят на живота можеше да бъде и изпълнен със сигурност. Въпреки всичко, което се беше случило, усещах, че искам да покажа лицето си, да стана по-силна. Достатъчно силна, за да намеря отново любовта.