Докато помагаше на Чарлз Бел при карстовия кладенец и спаси между другото неговия живот — той на практика изпълни условията на услугата, която дължаха на Там Бродерик. Но на Мадок дори не му мина мисълта да се раздели с възрастния мъж и неговата дъщеря. Не и докато все още бяха в опасност и докато не се установи истинската важност на намереното в сенотето.
След като си тръгнаха от карстовия кладенец, те поеха към Тулум, но останаха там само толкова време, колкото да върнат автомобилите под наем и да вземат новия си превоз: един „Шевролет Тахо“ с достатъчно място за тях петимата и оборудването им. Щом излязоха на магистралата, поеха на юг, за да се отдалечат от курортите по крайбрежието, където, поне Мадок се надяваше на това, неизвестните врагове на Бел ще го търсят. Наеха стая в крайпътен мотел и след като провериха дали някой не ги наблюдава, влязоха вътре. Там Бел веднага извади златния диск, а Миранда своя телефон.
— Няма връзка — измърмори тя.
— Не можеш да звъннеш на гаджето, а? — попита Боунс колкото може по-небрежно, но въпросът му не прозвуча така.
Миранда го стрелна с един от изпепеляващите погледи, които се бяха превърнали в нейна запазена марка, след това му обърна гръб.
— Спокойно — подхвърли Ейнджъл и поклати глава.
Мадок седна на масата срещу Бел.
— И така, разкажете ми за Града на Сянката и защо това място е толкова важно.
Бел не вдигна поглед, а продължи да проучва диска, като плъзгаше пръсти по гравираните върху него глифи като слепец, който чете брайлов шрифт.
— Подобно на повечето древни култури, и маите са вярвали в задгробния живот в Подземното царство, което те наричали Шибалба.
— Знам. Това е тяхната разновидност на ада.
Бел наклони глава.
— Има прилики не само с библейския ад, но и с други древни традиции. Египетски, гръцки, индуистки — всички те описват място, където мъртвите изтърпяват ужасяващи мъки. Шибалба означава „място на страха“. Най-доброто описание на това място се намира в „Попол Вух“…
— Какъв поп? — прекъсна го Боунс.
Мадок го стрелна с раздразнен поглед. Същото направиха Миранда и Ейнджъл. Боунс винаги се държеше непочтително, но сега, изглежда, се опитваше да надмине себе си. Вероятно в погрешно насочено усилие да впечатли Миранда.
Бел се възползва от прекъсването и превключи на професорска вълна.
— „Попол Вух“ се превежда като „Книга на народа“. Това е сборник от митически и исторически разкази на народа киче от племето на маите, живял някога в Западна Гватемала. Съдържа устни разкази, записвани и превеждани през осемнайсети век от доминикански монах на име Франсиско Хименес. По-голямата част от това, което знаем за вярванията и традициите на маите, дължим на „Попол Вух“.
Докато говореше, Бел правеше кратки паузи, вдишвайки бързо и плитко, все едно самото говорене беше мъчение. На връщане от карстовата дупка Мадок беше забелязал, че мъжът хрипти и диша тежко, и заподозря, че има някакъв сериозен здравословен проблем. Но тъй като в момента това не ги излагаше на риск, не беше удобно да попита.
— Като казах това, трябва да добавя, ние знаем, че вярата на Хименес и правилата, наложени от Църквата, очевидно оказват влияние върху научната му работа. Той лично обявява това в предговора. Подозирам, че е наблегнал на приликите между маянския мит за сътворението и разказа в Битие — първата от петте Моисееви книги. Книгата започва с разказ как боговете са създали хората и животните. Първата версия на човечеството била с недостатъци, затова боговете я унищожили с наводнение от смола.
— Звучи познато — обади се Боунс, но изведнъж му светна. — Чакайте! Какво казахте, смола?
Бел продължи, без да му обръща внимание.
— След това разказът продължава с деянията на Шбаланке и Хунахпу, така наречените Братя герои. Те са синовете на Хун Хунахпу — бог, победен и принесен в жертва от Господарите на Шибалба в Подземното царство. Близнаците са изнесени на горния свят от своята майка. Когато пораснали, били повикани в подземното царство от Господарите на Шибалба, за да играят с топката. — Той направи пауза. — Позната ли ви е мезоамериканската игра с топка?
Мадок кимна.
— Смесица между футбол и баскетбол. Трябва да вкараш топката в обръч, без да използваш ръцете или стъпалата си.
— Изгубилият отбор бил принасян в жертва на боговете — добави Боунс.
— Понякога и победилият отбор — каза Бел. — Това се смятало за възможно най-високата чест. Всяка предколумбова култура има своя разновидност на тази игра. Тя е важна част от мита. Близнаците пътуват до Шибалба и преживяват различни изпитания и опити за убийство от страна на Господарите на смъртта по време на своето пътуване. Накрая побеждават Господарите на Шибалба и си отмъщават.
Мадок отново кимна.
— Добре, значи това е историята. Какво общо има с това? — И той посочи диска.
— „Попол Вух“ е основният източник за маянските традиции, но не единственият. Има гравирани глифи в храмовете и споменавания в трите оцелели кодекса писмени разкази, създадени преди идването на испанците. Историите, независимо дали писмени или устни, са единодушни в едно: Шибалба е истинско място.
— Разбирам, че и в най-фантастичните митове може да има зрънце истина. Въпреки своите фанатични страни митът за Героите близнаци в основата си е описание на борбата за власт между две съперничещи си общества. Едното боготворяло Господарите на смъртта, а другото — Слънцето и Луната. Ако махнем боговете и магиите, „Попол Вух“ се превръща в разказ за постмаянската култура, израстваща от пепелището на голям провал.
— Маянската цивилизация е съществувала под една или друга форма в продължение на три хилядолетия и половина. Човек лесно може да си представи, че обществото им е преживяло драматични еволюции, но за съжаление нашите познания са печално непълни. Знаем, че цивилизацията е стигнала своя връх през класическия период от 250 пр. Хр. до 900 г. сл. Хр. Но след това рязко рухва, особено на юг, където са изоставени цели градове.
Вероятно сте чували хората да казват, че маянската цивилизация е изчезнала безследно или нещо подобно. Разбира се, това е преувеличение, но наистина през десети век се случва нещо необичайно, което заличава хиляди години напредък. Обаче маите със сигурност не изчезват. Приблизително през следващите петстотин години се прегрупират, особено в Юкатан, и макар никога да не си връщат пълната слава от своите дни на разцвет, се справят много добре до мига, в който испанците идват да почукат на вратата им.
Общоприетото мнение е, че „Попол Вух“ е символичен разказ за това как посткласическите маянски култури, като тази на народа киче, побеждават съперничещи общества и след това ги оклеветяват като демони. Ако това е истина, така наречените Господари на Шибалба може да са били обикновени хора-управници и жреци на съперничещо общество.
— Обаче вие смятате, че има нещо повече от това? — попита Мадок.
— Да. И това… — Бел потупа диска — ще ми помогне да го докажа.
— Как?
— Този артефакт е от класическия маянски период. Маянският народ се е състоял от множество различни езикови групи. Господстваща е била форма на чол, която наричаме класически маянски. Вероятно е бил използван из цялата територия на маите като универсален език. Или може би само от образованите класи. Знаем много за говоримите маянски езици благодарение на работата на испанските учени, които са записали фонетична азбука, и защото много от тези езици се говорят и днес. Обаче изучаването на писмения маянски е трудна работа, защото са оцелели само няколко образци и не всички са на един и същ език.
— Нещо като това, че английският и испанският използват една и съща азбука? — попита Мадок.
— Точно така. Благодарение на няколко скорошни открития обаче, ние напредваме. И тъй като дискът използва класическа форма на маянски писмен език, знаем, че той предхожда възхода на маянския език киче с може би сто години. Това потвърждава, че някои страни от мита за Близнаците герои са били познати още преди краха през десети век.
Бел почука по фигурката в центъра на артефакта.
— Това е изображение на маянското Куче светкавица. Не знаем имената на божествата от класическия период, но иконографията се среща навсякъде из Мезо- америка. Ацтеките го наричали Шолот. Бил бог на светкавицата и бурите, но го свързвали и с основните посоки. Божество водач и придружител на душите на мъртвите, който им показва пътя до Миктлан, Мястото на сенките. В „Попол Вух“ близнаците жертват едно куче, принадлежащо на Господарите на Шибалба…
— Убили са куче? — прекъсна го Боунс. — Не е хубаво. Кучето не трябва да се убива.
— Чероките не ядат ли кучета? — попита Мадок и се ухили.
Боунс го изгледа кръвнишки.
Бел се усмихна.
— Съживили го, за да покажат властта си дори над смъртта. Действие, което накрая им позволява да победят Господарите на Шибалба. Аз смятам, че този мит, както и всички останали, е символично описание на действителни събития. Истинско пътуване да Шибалба. Това, че символът на кучето е толкова очебиен, ми подсказва, че този диск е карта. Пътеводител до онова, което аз наричам Град на Сянката.
— Ако не означава буквално задгробния живот, какво е тогава? — настоя Мадок да узнае.
— Може би се отнася да съперничеща цивилизация, непозната на историята, която предизвиква краха. Ще разберем със сигурност, когато го намерим. — Бел сви рамене. — Мога да преведа само част от глифите. Останалите са прекалено сложни. Сигурен съм обаче, че се движим в правилната посока.
— Все още ми се струва малко като скок в неизвестното — каза Мадок.
— Аз съм за — намеси се Боунс. — Тръгвали сме и по по-слаби следи от тази.
— Прав си — съгласи се Мадок. — Разбирам защо търсачите на съкровища и мародерите на гробници търсят това място, но защо Там Бродерик се интересува от него?
Бел разпери ръце в жест на незнание.
— Ще трябва да я попитате. Мога само да предположа, че знае някаква важна тайна информация.
Мадок от опит знаеше, че Там ще разиграе картите си, без да даде на някого да надникне в тях, като разкрива само толкова, колкото да започне играта. Вероятно имаше основателни причини да пази информацията в тайна, но въпреки това беше досадно.
Той кимна.
— Предполагам, ще разберем, когато намерим Града на Сянката.
— Да — съгласи се Бел. — За съжаление няма да мога да завърша дешифрирането на пътеводителя без малко чужда помощ.
— Трябва да идем на някое цивилизовано място — предложи Миранда. — Някъде, където има обхват на мобилните телефони и интернет.
Бел поклати глава.
— Помощта, от която имаме нужда, не е достъпна онлайн. Има само един човек, който може да ни помогне. Тони Гриего от Националния институт по антропология и история. Той е най-големият авторитет в превода на маянски глифи и е администратор на древния град Чичен Ица. Намира се само на няколко часа път от тук.
— Утре — каза Мадок. — В момента се нуждаем от почивка.
Бел отстъпи със свиване на рамене и се зае отново да проучва артефакта, но Мадок подозираше, че е благодарен за почивката.
След това се обърна към Боунс:
— Ези-тура за това кой ще поеме първото дежурство.
Боунс извади монета от едно песо и я сложи на палеца си.
— Казвай.
Намеси се Ейнджъл:
— Ако монетата няма три страни, ще се наложи да измислите по-добра система.
— Четири страни — обади се Миранда и излезе напред.
Мадок направи гримаса, но се опита да потисне разочарованието си.
— Мислех, че ще ми правиш компания, докато дежуря.
Боунс се усмихна на Миранда.
— Да направим отбор, а? По борба например?
— Мечтай си — отговори язвително тя. — А ти — тя посочи Мадок — трябва да си по-досетлив. Ние с Ейнджъл нямаме нужда от бавачки.
Мадок вдигна ръце.
— Предавам се. Всеки ще получи смяна. Вие ли ще изготвите разписанието, или ще ми се доверите аз да го направя?
Миранда сви рамене.
— Давай.
Боунс се изкиска, след това се хвърли на едно от леглата.
— Събудете ме, когато дойде моят ред. — Той сплете пръсти зад тила си и веднага започна да похърква.
Мадок се обърна към Миранда.
— Искаш ли първата смяна? Баща ти може да се зарадва на малко помощ при превода на диска.
Миранда кимна.
— Сигурно, но няма да съм му от голяма полза. Той е специалистът. Аз съм по грубата работа.
Това признание изненада Мадок.
— Мислех, че си…
— Археолог? Не съм.
— Още не е късно — намеси се Бел, засмя се, но престана, защото получи пристъп от хрипове.
Миранда се усмихна тъжно.
— Трябва да си стои вкъщи — тихо каза тя — И да преподава. А не да търси изгубени градове по средата на нищото. Но я се опитай да му го кажеш.
— Защо не иска?
— Нали си спомняте, че преди няколко години светът уж щеше да свърши.
— 2012. Апокалипсисът според календара на маите.
— Точно така. Но не се случи, нали? Няколко години преди това татко написа една книга в съавторство с един гуру на Новата епоха, че краят на маянският календар не означава буквален край на света, а начало на… ами началото на нова епоха. Неговият съавтор правеше всички тези откачени изявления. Сделката с книгата трябваше да му осигури старините. В продължение на няколко месеца се продаваше много добре. До януари 2013 и след това — край.
Тя щракна с пръсти, за да подчертае думите си.
— Татко се опита да се върне да преподава, но университетът прекрати мандата му. Нарекоха книгата „срамна“. Не искали да имат нищо общо с него. И тогава, защото бедата никога не идва сама, започнаха проблемите му с дишането. Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). — Тя поклати глава. — Можете ли да повярвате? А никога не е пушил. Вероятната причината, казват, е, че толкова години е дишал прахоляци при разкопките. В момента е в началото на третия стадий, така че можеше да е по-лошо. Лекарствата помагат, затова още няма нужда да разнася кислородна бутилка. Но не може да копае или да се гмурка както преди.
— Защо тогава е тук? — попита Ейнджъл. — Само заради парите ли?
Мадок беше доволен, че Ейнджъл зададе въпроса. Ако той го беше направил, Миранда вероятно щеше да се обиди. Към Ейнджъл беше много по-добронамерена.
— Не. Има други начини за изкарване на пари. Мисля, че онова, което наистина желае, е изкупление. Ако намери Града на Сянката, това ще е неговото завещание, но не може да го направи сам. Затова реших да си взема отпуска и да дойда да му помогна.
— Какво работиш?
Миранда се поколеба, а очите ѝ се местеха от Мадок върху Ейнджъл и обратно.
— Отговорът, който се предполага да ви дам, е, че съм консултант на една международна компания за технически разработки.
— Ченге? — досети се Мадок. — ЦРУ?
Устата на Миранда трепна, но тя нито потвърди, нито отрече думите му.
— Това обяснява защо си толкова корава — каза той, надявайки се, че ще го приеме като комплимент. Разбира се, това обясняваше много повече: например защо Там Бродерик, старши оперативен агент на ЦРУ, се беше заинтересувала от дейността на Бел.
Миранда се усмихна, а погледът ѝ се спря отново върху Ейнджъл.
— Това е само работа, а аз винаги съм си била корава.
Смехът на Ейнджъл беше толкова силен, че накара Боунс да изръмжи.
— Стига си крякала като шантав койот. Опитвам се да поспя.
— Предполагам, че нашата помощ всъщност не ви е нужна — призна Мадок. Но Миранда го изненада с широка усмивка.
— Напротив, много е готино. Радвам се, че сте тук.