Шибалба

22

Кейси се върна на следващата сутрин точно по плана и приземи фалшивия хеликоптер на Червения кръст върху полянката, която Мадок и Боунс бяха разчистили малко след като пристигнаха. Мадок очакваше поредното забързано излитане, така че се изненада, когато Кейси изгаси турбините и скочи от машината още преди витлата да спрат да се въртят.

Тя му протегна сателитен телефон.

— За теб е.

Той взе телефона и го притисна към ухото си.

— Мадок слуша.

След секунда или две — времето, нужно на сигнала да мине през сателитната мрежа до местоназначението си и да се върне обратно — в ухото му прозвуча познатият глас на Там Бродерик. Този път обаче в тона ѝ липсваше обичайния суховат хумор.

— Доктор Бел намери ли онова, което търсеше?

Боунс вероятно щеше да скастри Там, че е пропуснала да поздрави приятелски и светски да попита за здравословното им състояние, но Мадок усети, че тя не е в настроение за шеги, а още по-малко за мъмрене.

— Повече или по-малко — отговори той. — Намери Града на Сянката и май успя да разкрие мистерията на случилото се е маянската цивилизация.

— Разкажи ми какво точно намерихте!

— Доказателства за избухването на някакъв вид епидемия. Бел я нарича „сянката“. — Той ѝ описа накратко вчерашното проучване на пирамидата — храм на Господарите на Шибалба. — Това е — завърши разказа си. — Ще ми кажеш ли какво става? Защо се интересуваш от това? Да не би „Доминионът“ да се опитва да добие биологическо оръжие?

Спецотрядът на Там, „Мирмидонците“, беше създаден с нарочната цел да изкорени и унищожи квазирелигиозната крайнодясна криминална организация, известна с колективното название „Доминионът“. Няколко години по-рано Мадок и неговият екип от бивши военни, търсачи на съкровища, се беше присъединил към „Мирмидонците“, за да спрат заговора на „Доминионът“ да предприеме катастрофално нападение срещу Съединените щати, използвайки тайнствена технология, открита в руините на древната Атлантида.

Пак настъпи дълго мълчание, прекалено дълго, за да бъде приписано единствено на закъснението в сателитната мрежа.

— Не е „Доминионът“ — отговори Там с въздишка. — Друг стар приятел. „Сканоген“.

Името предизвика цял поток лоши спомени.

Първата среща на Мадок с Там Бродерик стана в Амазонската джунгла по следите на изчезналия изследовател Пърси Фосет и митичния изгубен град Z. Там, по това време специален агент на ФБР, работеше под прикритие в една биотехнологична компания, ръководена от звяра Салваторе Скано. Скано, който си беше сътрудничил с агенти на „Доминионът“, вървеше по следите на слухове за химическо съединение, което може да превърне човека в безмозъчна и почти невъзможно да бъде спряна машина за убиване. Издирване, което го беше изправило срещу Мадок.

— Мислех, че „Сканоген“ е свършена — отговори Мадок, след като преодоля първоначалния шок. — Салваторе Скано не е ли в затвора?

— В затвора е. Сега неговият наследник психопат Алекс ръководи бизнеса.

— О, значи крушата не е паднала по-далеч от дървото.

— Точно така. Освен че е разглезен наследник на фармацевтичен гигант, Алекс е точно копие на баща си. Дори има същата мания за величие.

Мадок си спомни, че прикритието на Там в „Сканоген“ я беше поставило в голяма близост със Салваторе Скано и неговия син. Тя можеше да прецени това по- добре от всеки друг.

— Под ръководството на Алекс — каза тя — „Сканоген“ продължи проучването на екзотични органични съединения с преобладаващ интерес към етнофармакологията — билкови лекарства и други традиционни познания от изолирани или изчезнали народи. Така научих за издирването на Шибалба от доктор Бел. „Сканоген“ е един от основните му финансови поддръжници.

Мадок погледна към Бел и Миранда, застанали достатъчно близо, за да чуват какво казва той. Затова подбра думите си внимателно.

— Не знаех за тази връзка.

— Съмнявам се, че доктор Бел знае какви са плановете на Алекс Скано за неговото изследване. Честно казано, не бях напълно сигурна, че Скано е готов да извърши нещо лошо. Затова държах ставащото на бавен огън. Заради това и заради факта, че погледнато от техническа гледна точка, то е извън моята юрисдикция.

Сега Мадок разбра. Историята на Там със „Сканоген“ и чувствата ѝ към Алекс Скано бяха документирани и тъй като отсъстваше всякаква видима връзка с „Доминионът“, едно разследване на дейността на Скано можеше лесно да бъде представено като лов на вещици.

— Не мога да кажа, че съм видял нещо, което да потвърждава твоите подозрения — каза Мадок.

Той очакваше тя да изрази облекчение или разочарование, но вместо това тонът на Там си остана сериозен.

— Боя се, че аз видях. Докато ти си играеше на Тарзан в джунглата, аз държах под око „Сканоген“ и те определено се готвят за нещо. Под маскировката на спешна медицинска помощ вкараха група изследователи в Хондурас привидно да помогнат в спирането на зараза, която подозрително прилича на Сянката на доктор Бел.

— Знаеш, че Тарзан беше пратен в… Извинявай, Хондурас ли каза?

— Точно така — потвърди Там. — Малката ви екскурзия до Копан ви отведе близо до зоната на заразата. Затова не мисля, че случващото се е просто съвпадение. Мисля, че Скано търси Сянката, вероятно с цел да я превърне в биологическо оръжие. Или вече разполага с него, а Хондурас е бил само проба. И в двата случая не можем да му позволим да сложи ръка върху източника.

Известно време Мадок обмисляше чутото.

— Ако онова, което каза за Хондурас, е вярно, значи вече го е получил.

— А може и да не е. Но селото в центъра на заразата също вече го няма. Изгорено е до основи. Ако не бъркам, Скано е в изходна позиция, което означава, че следващата цел в неговия план ще бъде Градът на Сянката.

— Казах ти. Унищожихме онова, което смятаме за единствения запас от тези гъбички.

— Напълно сигурен ли си?

Мадок се смръщи, защото си спомни уверението на Бел, че истинският източник на плесените Сянката се намира в някоя скрита пещерна система — подземното царство на Господарите на Шибалба.

— Това, че ти дължа услуга, е едно на ръка, но отказвам да пълзя из джунглата, за да търся гъбичните спори на кървавата гной и смъртта от жълтеница. Ако искаш сигурност, хвърлете ядрена бомба на мястото — това е единственият начин да си сигурна.

— Прекрасно, но не мисля, че ще стигна далече с тази препоръка, като се има предвид с колко малко истински доказателства разполагаме. Ако можеш да ми намериш нещо конкретно обаче, ще пратя морската пехота и голяма кофа напалм.

Той въздъхна.

— Ще говоря с Бел. Може би сме пропуснали нещо.

— Ще накарам Кейси засега да остане при вас. Съжалявам, че не мога да направя нещо повече.

— Разбрано. Но да сме наясно: дължиш ми…

Телефонът започна да дава свободно в ухото му.

Там беше затворила.

— … услуга — довърши той и поклати глава.

Боунс също поклати глава в имитация на отчаяние.

— Пак те изпързаля, нали?

Мадок не му обърна внимание, а се обърна към Бел.

— Чух, че споменахте „Сканоген“ — каза той. — Те са едни от най-щедрите ми спонсори. Това проблем ли е?

— Може и да е — призна Мадок. — Когато написахте своето предложение за грант, споменахте ли вашата теория, че Господарите на Шибалба всъщност представляват някаква епидемия?

— Това е основната теза в моята работа.

— Това обяснява и защо не сте имали проблем да получите финансовата им подкрепа за вашето изследване. Изглежда Алекс Скано се опитва да намери начин да превърне в оръжие гъбичките на Сянката. — Той стрелна поглед към Боунс. — Може и да получиш своя маянски апокалипсис. Само след няколко години.

— Моля те, кажи ми, че не си предложил услугите ни доброволно да участваме в търсенето му? — попита Боунс.

— Трябва само да намерим мястото. — Мадок се обърна отново към Бел. — Точното място на Шибалба.

— За да го унищожите? — Бел сложи ръка върху рамото на Мадок. — Историята на Шибалба е нещо повече от тази епидемия. В мита Героите близнаци отиват в Подземния свят, за да победят Господарите на смъртта. И успяват да се измъкнат живи.

— Победили са?

— Шибалба не е само източник на Сянката. Това е и мястото, където ще намерим начина да я спрем.

Мадок изпита усещането, че току-що му е просветнало.

— Да, в това има смисъл — измърмори той. — Скано вече има своето биооръжие. Липсва му само лекарството. Трябва първи да го намерим.

Ейнджъл направи гримаса.

— Означава ли това, че ще се върнем там?

— Вчера трябва да сме пропуснали нещо — намеси се Бел и кимна. — Според „Попол Вух“ щом прекоси трите реки, човекът, който иска да влезе в Шибалба, стига до кръстопът — четири пътя ще се опитат да объркат и измамят поклонника. Щом го мине, ще влезе в Залата на съвета на Господарите на Шибалба.

— Стелите?

— Това си помислих в началото, но някъде вероятно сме направили погрешен завой, без да разберем. В легендата Господарите се опитват да измамят поклонниците с фигури като живи. Може би тези стели са били точно това — погрешен избор.

— Кръстовище — измърмори Миранда.

Мадок се обърна към нея.

— Имаш ли някаква идея?

— Може би. — Тя клекна и извади лаптопа си. — Забелязах това, когато преглеждах записа от видеокамерата. Тогава не ми се стори важно, но…

Гласът ѝ заглъхна, когато видеозаписът тръгна. Тя го превъртя до момента, когато започнаха да слизат по стълбите в помещението със стелите, след това намали скоростта на записа до четвърт от нормалната. След няколко секунди го спря и върна назад няколко кадъра.

— Ето.

Мадок се вгледа в замръзналия кадър, на който се виждаха всички десет статуи, представляващи Господарите на Шибалба.

— Стелите. Какво трябва да видя?

— Не стелите. Подът. Не го ли виждаш?

Мадок насочи вниманието си към сенчестите форми на богато украсения под. На пръв поглед те приличаха на останалите, които бяха видели в другите помещения на пирамидата. Бел обаче веднага видя за какво говори дъщеря му.

— Това е карта!

Мадок присви очи, но едва когато Бел прокара път по изображението, станаха видни очертанията на голямо парче земя. Беше едва доловимо и невъзможно да се забележи освен от разстояние. Но беше там и изпълваше цялото помещение.

— Това е Юкатан.

Бел закима въодушевено.

— Не само Юкатан, а е представена по-голямата част от Мексико и Централна Америка. Това е невиждано. Няма известни примери на картография в предколум- бовата епоха.

— Въобще не са имали карти? — попита Боунс. — Как са знаели къде да отидат?

— Очевидно са имали карти — отговори Бел. — Испанците са унищожили всички. Но що се отнася до пътуването, маите като римляните са строили пътища. Наричали ги сакбеоб — „бели пътища“. — Той премести пръста си, проследявайки други части на изображението. На фона на картата огромните стели изглеждаха дребни и незначителни. — Белите пътища свързвали големите търговски и религиозни центрове. Ето го тук Копан. — Бел започна да тупа по други точки на екрана, които Мадок разпозна като ясни глифи, подобно на знака за звезда, който бяха видели в обсерваторията Еl Саrасоl, Змията, в Чичен Ица.

— Виждала съм древни карти — включи се Ейнджъл. — Те изобщо не приличат на онези, които имаме днес. Как древните маи са стигнали до толкова точна представа за Юкатан?

— Както и знаците в Наска — добави Боунс. — Най-лесно е ди ги видиш от небето.

— Маите са били много добри математици и астрономи — търпеливо взе да обяснява Бел. — Разполагали са с векове, за да направят точни наблюдения и пресмятания.

Миранда завъртя очи.

— Моля ви, да не би да вярвате в тези глупости за извънземни космонавти?

Лицето на Ейнджъл се изпъна, докато се опитваше да потисне смеха си. Мадок се усмихна.

— Стелите нашето сегашно местоположение ли отбелязват?

Бел пусна видеото няколко минути напред до мястото, където бяха проучили подробно гравираните изображения, спря го отново и посочи един каменен блок близо до стелите.

— Ето. Това е глифът за змия. Пастта на змията.

— Известен и като Града на Сянката.

— Ако това е вярно, отбелязва точка малко на юг от мястото, където сме сега. А това е втора пътна мрежа, която води дотук от всяка от столиците.

— Черни пътища? — предположи Мадок.

Бел кимна.

— И така могат да бъдат наречени. А тук… — Той проследи друга линия, водеща в кръга на стелите. — Това е пътят за Шибалба.

— Чакай малко. Сега казваш, че Градът на Сянката не е входът за Шибалба?

Това малко намали въодушевлението на Бел. Той наведе засрамено глава.

— Очевидно съм сбъркал тълкуването на легендата в това отношение. Ciudad de Sombre е входът за Подземния свят във фигуративен смисъл, но не в буквален.

— Също както Сейнт Луис е входната врата за Запада — измърмори Боунс. — Къде ще отидем оттук?

— Мисля, че не много далеч — отговори Бел и потупа изображението върху стелата. Това е някъде в района на Петен, южно от Тикал. На около сто и шейсет километра оттук. За съжаление вероятно представлява район с площ от няколкостотин квадратни километра.

— Значи картата няма да ни помогне кой знае колко.

— Мисля, че целта на тази карта е била да информира поклонниците да следват черния път. Готов съм да се обзаложа, че той започва от мястото, където вчера излязохме от храма.

— Само че сега пътят е напълно обрасъл.

— Белите пътища бяха открити и картографирани от НАСА чрез отдалечено сканиране със сателити и географска информационна технология — каза Бел с надежда. — Може би ще успеем да направим същото.

— Изисква се нещо повече от „Гугъл земя“ — каза Мадок. — Изглежда ще трябва да купя на Джими цял кашон бърбън.

— Един кашон? — Скайп връзката не скри презрението в гласа на Джими Летсън. — Мадок, толкова си ми задължен, че ще умра от алкохолно отравяне, ако ти позволя да ми платиш с пиячка.

— Какво ще кажеш, ако добавим няколко пакета чипс със сирене? — обади се Боунс.

Мадок се усмихна.

— Джими, здравата работа сама по себе си е награда. Ти си се родил за големи предизвикателства.

Джими изръмжа.

— Е, не си далеч от истината. Но ако става дума за предизвикателства, това трудно може да мине за такова.

Мадок знаеше, че Джими не се фука или поне не много. Беше му отнело по-малко от час, за да се обади с нужния отговор. По-малко време, отколкото им отне да се настанят в хотелските стаи в Белиз Сити, където Кейси им беше създала прикритие като служители на Червения кръст.

— Позволи ми да привлека вниманието ти към експонат номер едно — продължи Джими.

На екрана на компютъра се отвори прозорец със сателитна карта на Централна Америка. Изображението се съсредоточи и започна да увеличава в по-голямата си част зелена маса, представляваща дъждовната гора на Гватемала. Сега изображението замръзна и се промени в нещо, което приличаше на фотографски негатив на същата снимка, но вече с линии и форми. Всички бяха прекалено правилни, за да бъдат дело на природата.

— Това е Градът на Сянката — каза Джими.

Бел беше дълбоко впечатлен.

— Страхотно! Откъде се сдоби с това изображение?

— Хакнал го е — сви рамене Боунс. — Той с това се занимава.

Мадок стрелна приятеля си с раздразнен поглед. Макар никой в помещението да нямаше съмнения за незаконния характер на дейността на Джими, известна дискретност нямаше да навреди, особено след като Миранда и Кейси бяха служители на федералното правителство.

Джими обаче май не беше особено загрижен от това, че са го разкрили.

— Преди няколко години ЦРУ поръча лидарно^[25] изследване на района. Търсеха…

— В момента това не е важно — бързо го прекъсна Мадок. — Да се съсредоточим върху намирането на черния път.

Курсор с формата на стрела се плъзна над картата и се спря върху най-големия квадрат.

— Това е пирамидата, която сте изследвали. — Появи се бял фон, който накара храма да изпъкне. — А това е мястото, откъдето сте излезли.

Мадок видя не една, а четири линии, започващи от пирамидата, които бяха акцентирани по същия начин.

— Това е кръстопътят — каза Бел, сякаш беше прочел мисълта му. — Само един от тях е правилен.

— Вярно е, но сякаш всички водят нанякъде. — Изображението отново намаля и се видя как пътищата се извиват около покрайнините на града, преди да се отклонят в разни посоки, за да свършат неочаквано на различни и сякаш маловажни интервали. Джими увеличи всеки от тях поотделно, разкривайки допълнителни подробности като постройки — квадратни сгради и кръгли цистерни — всички невидими за невъоръженото око.

— Това е южният маршрут — обясни Бел. — Той трябва да е истинският.

Резолюцията на екрана се увеличи и се видя крайната точка на пътеката, която следваше повече или по-малко права линия до южната част на Града на Сянката. Но за разлика от останалите край нея не се виждаха скрити руини. Освен това беше единственият черен път, който се доближаваше до обитаван район — на около трийсетина километра от онова, което приличаше на доста голям град. Околният район беше почти напълно обезлесен и разделен на земеделски участъци.

— Съжалявам, но мястото вече е открито — обясни Джими. — Пещерата Нах Тунич.

Бел не изглеждаше възмутен от това разкритие.

— Разбира се, Нах Тунич. Това трябва да е. — Обърна се към Мадок, отново обзет от въодушевление. — Нах Тунич е била открита само преди четиридесетина години. Огромна пещерна система, украсена със стотици рисунки и текстове, написани с йероглифи. За маите тя е била важно място за поклонение, свързвано с Подземния свят и Шибалба. Там има няколко още неизследвани прохода, включително дълбока трийсет метра отвесна шахта в края на един от пасажите. Това е една от най-дълбоките пещери в Централна Америка. Тя трябва да е входът към Шибалба.

Мадок си помисли, че думите прозвучаха като произволно предположение, а Боунс само сви рамене.

— За разнообразие е близо до място, където може да се купи бира.

— Предполагам няма да е първият път, когато намираме нещо, скрито на видно място — въздъхна Мадок. — Добре, Джими. Прати ми джипиес координатите на другите три места. За всеки случай.

— Ще ги имаш. — Електронно пиукане възвести края на обаждането по Скайп, но лидарното изображение остана на екрана.

Мадок се обърна към Бел.

— И така, какво можем да очакваме в Шибалба? Други изпитания?

Бел кимна.

— Шибалба означава буквално „място на страха“. Героите близнаци трябвало да минат през шест „къщи“, всяка от които, изглежда, отговаря на един от първичните страхове. Тъмната къща. Къщата на остриетата. Къщата на тръпката. И нещо, наречено Къщата на студа, която, казват, била пълна с мраз, пронизващ до костите, и трополяща градушка. Има и Къща на ягуара, Къща на прилепите и Гореща къща. И това само за да стигнеш до района в Шибалба, където пребивават Господарите на смъртта.

— Така. Значи много възможности да те убият. И то като не броим насекомите, змиите и тропическите болести. Плюс трийсетметрово спускане в още неизследвана отвесна шахта. — Той погледна многозначително към Ейнджъл. — Не вярвам, че мога да убедя някого да остане тук, където е безопасно.

С напълно безизразно лице Боунс понечи да вдигне ръка, но Ейнджъл го плесна да я свали.

— Не, Мадок, нямаш никакъв шанс — каза твърдо тя. — Освен това, ако опитът ме е научил на нещо, то е, че съм в по-голяма безопасност, когато съм с теб.

Мадок се надяваше, че е права.