Шибалба

20

Нищо не остана от описваната в маянските легенди река от гной, като изключим слоя сива пепел и висящата в помещението миризма на изгоряло. Въпреки това Мадок инструктира останалите да дишат през влажни кърпи и остави Бел да вдишва от регулатора, докато се спускаха по стъпалата в падината. Огънят се разгоря бързо, погълна сухото гориво мигновено, без да вдига температурата на камъните под него, а малкото повишение вече се беше разнесло.

С крак Мадок разпръсна пепелта от подножието на стъпалата и отдолу се показа първата от няколко изсечени в камъка следи от кучешка лапа. В основата на стълбите кучешките следи завиваха наляво и поемаха надолу по канала към стълбите, които в другия край водеха нагоре. Те ги изведоха до трета каменна платформа. Тя граничеше с редица богато украсени колони, които, за разлика от руините в Копан и Чичен Ица, бяха в безупречно състояние, недокосвани от вятъра и времето. Една редица кучешки следи, сега разположени много по-близо една до друга, ги поведе между колоните до един балкон, който се издигаше над друго огромно подземно помещение.

Боунс плъзна лъча на фенерчето надолу по широко стълбище, което се спускаше в покритото с тъмнина неизвестно.

— Какво е следващото изпитание? Река или лайно? Ех, защо няма река от „Корона“^[23]?

Бел поклати глава.

— И аз не знам, но ако се спускаме отново, това означава, че сме минали през предварителните изпитания.

— Значи това беше? — попита Миранда. — Вече влизаме в Шибалба?

Бел разтвори ръце в жест на незнание, но веселото му изражение подсказваше нещо друго. Щом започнаха да се спускат по стъпалата, въодушевлението му се разсея.

— Не знам какво да очаквам — каза Боунс, докато плъзгаше фенерчето си по пода на помещението, — но съм сигурен, че ще е нещо… — Той сви рамене. — По- пъклено?

Вместо маянската разновидност на Дантевия „Ад“ единственото, което ги очакваше в подножието на стълбището, беше голям двор. Там имаше дяволи или по-точно маянски божества с демоничен вид, но те също бяха изсечени от камък. Десет стели, богато украсени в стил дори по-драматичен от онзи, който Мадок беше видял в Копан, се издигаха по двойки в хлабав кръг около центъра на площада.

— Внимавайте къде стъпвате! — предупреди ги Мадок, докато претърсваше богато украсения каменен под за други кучешки отпечатъци, но не намери.

— Стелите — зяпна Бел, тътрейки крака към центъра на площада, без да обръща внимание на предупреждението. — Това са Господарите на Шибалба. Миранда, ела тук. Трябва да заснемеш всичко това.

Той тръгна по обиколката на кръга и се спря пред две усукани фигури.

— Господарите на Шибалба винаги са описвани по двойки. Това са Шикирипат — Летящата краста, и Кучумакик — Събраната кръв.

Боунс се загледа известно време невярващо в археолога, после поклати глава.

— А хората се смеят на имената на американските индианци.

— Повечето маянски божества са подобни на божествата на други древни народи — продължи Бел. — Природни сили, бури, небесни тела, война, плодородие и така нататък. Но Господарите на Шибалба, изглежда, са били вдъхновени от различни смъртоносни сили: болестите. — Той посочи към другата двойка стели. — Ахалпух — Демонът на гнойта, и Ахалгана — Демонът на жълтеницата, който кара телата на хората да подпухват. Чамиабак — Тояга с кости, и Чамиахолом — Тояга с черепи, които превръщат труповете в скелети. Ахалмес — Буйният демон, и Ахалтокоб — Пронизващият демон, които се крият в непометените жилища на хората и ги пронизват до смърт. Също така Шик — Крило, и Патан — Товарен ремък, които карат хората да кашлят кръв, докато са навън и вървят по пътя.

— Това са странно характерни описания — каза Мадок.

Бел кимна.

— Смята се, че тези двойки божества представляват онези болести, които са покосили маите в края на класическия период.

— Това място обаче предхожда катаклизма, нали?

— Бих казал, че с няколко столетия.

— Значи маите са познавали тези болести, преди да бъдат унищожени. Дори са построили този храм.

Бел кимна, потвърждавайки потока от мисли на Мадок. Боунс, който ги беше слушал досега, каза:

— Мадок, имаш нещо на ум. Хайде, изплюй камъчето.

Мадок направи малка пауза, за да подреди мислите си.

— Древните са строили храмове и са правили жертвоприношения на своите божества като средство да контролират природния свят. Може би маите са се опитвали да контролират и тази болест?

— Искаш да кажеш като… — Миранда поклати глава, все едно самата мисъл беше тревожна — Биооръжие?

— Точно така. И може би са го изпуснали.

Бел кимна отново.

— И аз мисля, че се е случило точно това.

— Онзи тип, когото хванахме в Чичен Ица, каза, че Змийските братя се опитват да предпазят света от Сянката. „Сянката трябва да остане скрита или светът ще умре.“ Това каза той. — Мадок мислеше на глас, но пъзелът се подреждаше по-бързо, отколкото можеше да говори. — Ами ако тези Змийски братя въобще не са лошите? Може би се опитват да спрат тази болест — Сянката — да не се разпространи отново?

Боунс щракна е пръсти.

— Маянският апокалипсис! Може би пророчеството е било предупреждение за друго избухване на болестта. Или времева линия. И Змийските братя са решили да го спрат.

Мадок поклати глава.

— Не зная дали да приема това, но… — Той отново се обърна към Бел. — Ти отдавна подозираш това, нали? Затова Там ни изпрати.

Бел се смръщи, все едно този ход на разговора го смущаваше, но след това кимна колебливо.

Ейнджъл се включи в разговора.

— Мислиш ли, че плесента… че Реката от гной беше Сянката?

Мадок не знаеше. Нито Бел.

— Това е добре, нали? — продължи Ейнджъл. — Защото я унищожихме!

— Нещо ми подсказва — възрази Мадок, — че ако беше толкова лесно, Змийските братя вече щяха да са го направили. Вероятно наоколо има много повече от тези спящи гъбички.

— Господарите на Шибалба винаги са били свързвани с истински подземен свят — каза Бел. — Вероятно спорите са излезли от пещерна система някъде наблизо. Може би дори под този храм.

— Веднъж вече предизвикахме съдбата — каза Мадок. — В момента трябва да се съсредоточим върху това да намерим изход оттук.

— Може би е вече твърде късно за това — каза Бел. — Нали ви казах, че сме на поклонение.

Боунс изпръхтя недоволно.

— Значи трябва да минем през ада, за да излезем оттук? Прекрасно. Може би трябваше да споменеш за Реката от гной и Демона на жълтеницата, преди да предприемем това еднопосочно пътешествие.

Бел само сви рамене безпомощно.

— Сигурен съм, че има изход оттук, който не изисква спускане по-надълбоко — успокои го Мадок. — Започнете да оглеждате наоколо.

Той се опитваше да запази оптимизма си, макар да споделяше мрачната преценка на Боунс. Беше истинска изненада, когато само след няколко минути търсене намериха друго стълбище в далечния край на помещението, което водеше нагоре, а не надолу.

Мадок беше предпазлив, защото очакваше друго изпитание или стълбището да измени посоката, но то продължи нагоре. Петнайсет минути след като бяха излезли от помещението със статуите на Господарите на Шибалба, Мадок почувства свеж въздух по лицето си. Не след дълго стигнаха до един отчасти обрасъл със зеленина отвор и излязоха в сравнително откритата гватемалска нощна джунгла.

Само Чарлз Бел изглеждаше разочарован.