Шибалба

Епилог

Селското население живееше просто, както го бе правило в продължение на безброй поколения, откакто тази напаст, Сянката, беше унищожила империята на предците му. После бяха дошли испанците с тяхната стомана и новия Бог, но хората така и не забравиха старите си обичаи. От време на време се събираха в сянката на древната пещера, входа към Подземния свят, и отново си спомняха. С течение на вековете историята се беше разраснала и променяла при всяко разказване, но никой не се съмняваше, че в земните дълбини под техните крака дреме нещо едновременно ужасно и прекрасно.

Така че когато земята се разтърси и облак прилепи се издигна над димящата джунгла, селяните знаеха, че древното чудовище се е размърдало.

Всички бяха чули шума от големия хеликоптер, който пристигна по-рано, и изстрелите при сражението и разбраха, че чужденци са разгневили духовете в Подземния свят. Бързо събраха жертвоприношение от храни и дрънкулки. Сетне забързаха нагоре по пътя, за да се съберат в сянката на живата пещера. Там запалиха огньове и започнаха да танцуват около тях, припявайки молитви към старите богове. Свиреха с флейти, за да подмамят древното чудовище отново да заспи.

И тогава, точно в мига, когато слънцето започна да се спуска в Подземния свят, техните молитви бяха чути.

Когато новината се разпространи, в пещерата се понесе тих шепот и всички погледи се насочиха към забранения балкон в задната част на пастта ѝ — прага на прохода към дълбините.

Там стоеше жена, толкова окаляна, че приличаше на някой от провалилите се опити на боговете от зората на сътворението.

Шепотът се превърна в разбъркана какофония от страхопочитание и объркване. Тя не беше ли от чужденците, които богохулно бяха замърсили свещените пътища към Подземния свят? Или може би един от Господарите на смъртта, дошъл да освободи древната напаст, Сянката, за обещаното прочистване преди края на света?

Един старец набра смелост да се приближи, но със сведена глава, в случай че последното се окаже истина.

— От Подземния свят ли идвате? — заговори той на древния език, подлагайки жената на изпитание.

Известно време тя го гледа мълчаливо, а черните ѝ очи бяха пълни с болка и объркване. След това произнесе една-единствена дума:

— Да.

Старецът нададе вопъл от изненада и ужасен се хвърли на колене. Жената не беше външен човек. Беше разбрала неговия въпрос. Знаеше техния език.

Тълпата се люшна и потъна в мълчание.

Жената продължи да ги гледа още известно време, после си пое дълбоко дъх и заговори, но този път по-високо и гласът ѝ изпълни пещерата. Езикът ѝ беше различен от техния, но достатъчно близък, за да я разберат.

— Да — повтори тя. — Аз съм Жрицата на Змията. Слушайте, сега ще ви разкажа за героите, които слязоха в Подземния свят, за да победят Господарите на Шибалба.