Шибалба

8

Когато Боунс и Мадок обездвижиха четиримата нападатели със свински опашки и залепиха устите им с широко тиксо, Миранда и Ейнджъл се погрижиха за Чарлз Бел. На дясното му слепоочие имаше разкъсване, вероятно от силен удар с ръкохватката, който мъжът с големия револвер му беше нанесъл. Ударът го беше повалил в безсъзнание, но те го събудиха лесно и той не показа някой от тревожните симптоми, които щяха означават сътресение на мозъка. Раната беше плитка, но от нея течеше кръв. За щастие Ейнджъл разбираше едно-друго от лекуване на рани. Тя почисти разкъсването с минерална вода и постави лепенки за безшевно затваряне тип „пеперуда“ от аптечката, която бяха донесли.

Миранда огледа редицата пленници и посочи един от тях:

— Това е мъжът, който побягна, когато вие дойдохте.

— Неговите приятели са се озовали ужасно бързо тук — отбеляза Мадок. Макар да бяха само на шестнайсет километра от крайбрежния курортен град Тулум, карстовият кладенец се намираше в отдалечен край на археологическия резерват. И беше достъпен само по примитивни черни пътища и три километра и половина път пеша през пресечена местност.

— Какво ще ги правим? — попита Миранда.

Боунс изгледа единия от тях, който преди това беше държал Ейнджъл за конската опашка и вероятно беше техният водач. След това кимна към карстовата дупка.

— Защо просто не ги изчезнем?

Мадок знаеше, че приятелят му не предлага наистина да извършат хладнокръвно четири убийства, но техните пленници не го знаеха. Местният бандит пребледня и извика нещо зад широката лепенка, която запушваше устата му.

— Добра идея — включи се в играта Мадок, — но не преди да разберем какво търсят тук и за кого работят.

— Какво ви кара да мислите, че работят за някого? — възрази Миранда. — Може би са просто обикновени banditos.

— Banditos — повтори Боунс думата на испански, наслаждавайки се на нейното звучене. Той се наведе и дръпна тиксото от устата на мъжа, от която се изля поток испански ругатни.

Боунс стрелна с поглед Ейнджъл.

— Май си го ударил твърде силно, защото е забравил да habla Ingles^[9].

Той притисна лепенката на място, извади водолазния нож и приближи острието до изскочилите му от ужас очи.

— Е, бандите, хайде да опитаме отново. Ще сваля лепенката, а ти ще ми кажеш какво правите тук и за кого работите. Comprende^[10]?

В първия момент мъжът го изгледа заплашително, но накрая кимна в съгласие.

Боунс отново дръпна тиксото от устата му, предизвиквайки друга ругатня, но след това мъжът заговори на английски:

— Тя го каза — кимна той към Миранда. — Ние сме просто бандити. Видяхме ги да се гмуркат за ценности в сеноте. Съкровищата са наши, а не на някакви грингос.

— Как ни открихте тук? — попита Миранда.

Мадок я изгледа предупредително, надявайки се, че тя ще разбере посланието. Остави Боунс да се оправя с него.

— Двама гринговци се навират в гората? Не беше трудно да ви намерим.

Докато мъжът говореше, Боунс продължаваше да държи ножа в полезрението му и с палец опитваше острието. В този момент го свали и вдигна револвера, който мъжът беше изпуснал.

— Хубаво оръжие — отбеляза той.

Не бъркаше, защото беше „Смит & Уесън“, модел 686 с рамка Л, калибър.357 Магнум. Тежък револвер, обаче в големите ръце на Боунс не изглеждаше твърде заплашителен.

— Мисля да го задържа — продължи той. — Нямаш нищо против, нали?

Мъжът не отговори.

— Обаче не мога да разбера как боклук като теб, бандит, е успял да се сдобие с подобно оръжие. Това ме кара да мисля, че си нещо повече от прост… — той направи гримаса — бандит. Затова хайде да опитаме отново. За кого работите?

Мъжът издаде брадичката си напред и сви устни в знак, че няма да говори.

Боунс го гледа в продължение на няколко секунди, после плъзна поглед по останалите мъже.

— Добре, не ми се искаше да го правя, но ти, изглежда, няма да ми оставиш друг избор. Мадок, ще ми трябва литър машинно масло и четири пръчки, дълги около петнайсетина сантиметра. Нали разбираш, два пъти дължината на твоя…

— Да, разбрах — побърза Мадок да го прекъсне. Той стана и се запъти към мястото, където бяха оставили екипировката си, като се преструваше, че търси поисканите неща.

— Какво ще правите? — попита Миранда, разигравайки невинно любопитство. Тя знаеше много добре какво ще прави Боунс и въобще не изглеждаше ужасена.

На Мадок му стана неприятно от това. Спомни си как безстрашно и резултатно бе повалила един от нападателите и реши, че Миранда Бел е нещо повече от онова, което човек може да види на пръв поглед.

— Това е номер, който научих по време на военната си служба — отговори Боунс с радостно очакване. — Гарантирано ще накара всеки да проговори. Разбира се, ако преди това не умре. Доста е гадно. Машинното масло е основната съставка. Иначе не можеш да вкараш пръчката.

— Къде?

Преди Боунс да успее да отговори, друг от пленниците се загърчи и закрещя в широката лепенка, която запушваше устата му.

— Мадок, задръж — подвикна Боунс. — Чакай да видим какво има да казва този шегаджия.

Той залепи отново устата на мъжагата с револвера, а после дръпна тиксото от устата на другия.

— Добре, амиго. Говори!

— Наеха ни да ги проследим — кимна онзи към Бел и дъщеря му. Английският му беше развален, но разбираем. Дадоха ни пари и оръжия и казаха да ги проследим. Десет хиляди песос, ако вземем онова, което намерят.

— Кой ви нае? Картелът?

Мъжът поклати глава.

— Не. Двама мъже. Не съм ги виждал преди. Богати типове. Опитаха се да го скрият, но видях модните им прически и женските им нокти.

— Мексиканци? Грингос?

— Не звучаха като грингос, но… — Мъжът сви рамене. — Казаха само възрастния мъж и момичето. Не знаехме, че си имат компания.

— Да. Обичаме да прецакваме добрите планове на разни боклуци и долни типове. В случай че не знаете, вие, момчета, сте от последните.

Мадок приклекна до Боунс.

— Хайде, трябва да научим повече от това. Как са ви намерили тези типове?

Мъжът поклати безпомощно глава.

— Кълна се, не знам.

— Идват ли подкрепления? Имате ли приятели, които ви чакат в гората?

Мъжът поклати глава.

Боунс погледна към Миранда.

— Какво мислиш? Казва ли истината?

Миранда започна да обмисля въпроса с изиграна сериозност.

— Не знам. Изглежда има само един начин да разберем. С пръчка и машинно масло.

— Моля — изпъшка пленникът. На очите му се появиха сълзи и във въздуха се понесе миризмата на прясна урина.

Боунс го накара да млъкне с парчето лепенка и се изправи в целия си ръст.

— Това е всичко, което знае. Типичен мошеник. Никаква сила. Предлагам да ги съблечем голи и да ги набием на колове. Това е стар индиански номер.

— Не мисля, че трябва да стигаме толкова далеч — възрази Мадок, който вече не беше напълно сигурен, че неговият приятел се шегува. — Взехме им оръжието, телефоните и ключовете. Ще им трябва време, за да се освободят, и няма да могат да ни последват, нито да се обадят за помощ. Повече ме притесняват типовете, които са ги наели.

— Ей, чакайте — извика Ейнджъл. После забърза и спря пред мъжа, който по-рано я беше държал под прицел със своя револвер. Няколко секунди го оглежда с хладен поглед и след това с бързината и яростта на гърмяща змия го изрита в главата. Тя се килна назад и тялото му се отпусна, защото изгуби съзнание. Тогава Ейнджъл се обърна към Мадок.

— Съжалявам, но трябваше да се освободя от това.

Мадок ѝ се усмихна, след това се обърна към Бел.

— Очевидно някой ви преследва. Някакви идеи кой може да е?

Бел поклати глава, но очите му се стрелкаха неспокойно насам-натам.

— Никой не знаеше, че ще дойдем тук.

Мадок се убеди, че Бел знае повече, отколкото признава, но реши да не го притиска.

— Имам идея как можем да разберем, но първо трябва да научим какво е толкова важно в този диск. — Той погледна към Боунс. — Като стана дума за него, къде е?

Миранда отговори с готовност:

— Трябваше да го срежа.

— Добре си направила — вметна Боунс. — Момичето има бърза мисъл.

Мадок познаваше добре стария си приятел, така че различи похвалата и я прие безусловно. Както обикновено, Боунс правеше онова, което беше негово натрапчиво поведение: да търси романтична връзка с красивата жена, която току-що е срещнал. В определен момент дори ще успее да се убеди, че това е истинската любов и жената е онази, която е чакал. Беше обичайната схема, с тази разлика, че според усещането на Мадок Миранда ще се окаже имунизирана срещу чара на Боунс. А това щеше да подлуди едрия чероки.

— Добре — каза той. — Първо, ще извадим този диск. Второ, ще разберем защо е толкова важен. Може би тогава ще научим защо някой смята, че си заслужава да убива заради него.